За първи път тази година фонд „Земеделие“ трябва да се организира така, че още през декември в рамките на календарната 2019 г., да бъдат платени компенсаторните плащания на площ по двете мерки от Програмата за развитие на селските райони - 11 „Биологично производство“ и 10 „Агроекология и климат“. Това съобщи в интервю за БНР изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Васил Грудев, представяйки спешните задачи по изпълнението на ПРСР 2014-2020 г., където през тази година е натрупано сериозно забавяне.

Според междинната оценка на програмата, ако средствата по двете мерки не бъдат изплатени до края на тази година, страната ни ще бъде заплашена от неизпълнение на ангажиментите.

Всички помним огромното забавяне, с което вървяха тези плащания през последните години, така че биопроизводителите получаваха своите субсидии едва през май и юни на следващата година, докато плащанията по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) ставаха още през декември на отчетната година.

Самият Грудев призна, че ще бъде необходима коренно различна организация, за да успеят половин година по-рано да са готови с плащанията на част от тези средства, тъй като освен бързото заснемане на площите е важно те да се стиковат и за теренните проверки.

Ако администрацията успее, 2019 година ще бъде първата, в която биопроизводителите ще получат компенсаторните си плащания в рамките на календарната година.

До този момент от общия бюджет на ПРСР, който е в размер на 2,9 млрд. евро, са договорени проекти за 2 млрд. евро, съставляващи 60 на сто от бюджета. Изплатени са около 850 млн. евро, или близо 30 на сто от средствата, отчете Грудев. Именно затова е важно и плащанията по двете мерки 10 и 11 да приключат в края на тази година.

Колкото до опасността от неусвояване на средства по други мерки на ПРСР, Васил Грудев засега отхвърля подобен вариант. И тъй като ще се наложи да наваксва изоставането по разглеждането на немалко проекти от другите мерки, засега той ще отложи във времето обещанието да направи кол център за електронна връзка между фермерите и администрацията. Това намерение Грудев обяви още при встъпването си на поста преди месец, като обясни, че е важно стопаните да правят справки за състоянието на своите проекти дистанционно, без да търсят посредници, които да подават подвеждаща информация.

Според Грудев реално този кол център би могъл да заработи най-рано след 6 месеца и най-късно до девет.

Публикувана в Бизнес

Земеделските стопани, които имат ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., следва да предоставят копие от сертификатили писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти, съобщиха от „Разплащателна агенция към Държавен фонд „Земеделие”. Документите трябва да отговарят на правилата, по които се прилага мярката за биологичното производство.

Крайната дата за предоставяне на документите е 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление по съответното направление. Документите следва да са издадени не по-късно от 30 септември на петата година от ангажимента.

Предоставяните документи е необходимо да удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагането. В документите трябва да е отразено доказателство, че в годината на издаването на сертификата всеки от подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, са преминали периода на преход към биологично производство. Документите следва да са издадени от одобрено от министерството на земеделието, храните и горите контролиращото лице.

Писмените доказателства за площите, за които са поети ангажименти, е необходимо да съдържат идентификационния номера на парцела, под който е заведен в ИСАК, годината на издаване на сертификата и каква култура се отглежда на съответния парцел. В документите още трябва да е налична и информация както за произведена продукция от конкретния парцел, така и за неговото състояние.

Кандидатите, които вече са предоставили сертификат/писмено доказателство преди обнародване на промените в чл. 33, ал. 1 , т. 3 от НАРЕДБА № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" или по време на кампания 2019, но същите не отговарят на новите изисквания, имат възможност да подадат исканите документи до 30 октомври 2019 г.

Публикувана в Бизнес

Днес са разплатени парите по Натура 2000. 11 400 стопани ще получат 44, 6 млн. лв. Това съобщи земеделският министър Десислава Танева в интервю пред бтв. 

Тя също така съобщи, че Кампания 2019 е удължена до 23 май заради притесненията на биопроизводителите. Към момента са подадени 104 000 заявления при 111 000 през миналата кампания.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ преведе 58 257 469 млн. лева по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. Подпомагане получиха 5287 земеделски стопани. Изплатените средства по мярката са за Кампания 2018, като плащане получиха кандидати с поети ангажименти по направления „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“, „Поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.2)“, „Контрол на почвената ерозия“, „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, както и всички бенефициенти, заявили повече от едно от посочените направления.

Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% - от националния бюджет.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите се определят съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 година.

Публикувана в Бизнес

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани трите наредби за прилагане на мерките 10 „Агроекология и климат“, 11 „Биологично производство“ и 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“, които ще се прилагат през 2019 година.

Според тях годишният размер на плащанията за преминаване към биологично земеделие (периода на преход) за полските и фуражни култури при площите, заявени до 1 януари 2018 г., ще бъдат 284 евро/ха, а за площи, заявени след тази дата - 282 евро/ха.

Промяна има и при плащанията за сертифицираните биофермери. През 2019 г. плащанията за полски култури, включително фуражни, които са заявени до 1.01.2018 г.; ще бъдат 168 евро/ха. А за заявените след тази дата ще се превеждат по 166 евро/х.

При прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи извършването на дейностите до края на петгодишния период, когато  е регистриран в ИСАК, отговаря на изискванията за подпомагане за съответното направление и е „преминал агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с минимална продължителност 3 дни или е доказал наличието на опит в извършването на дейността преди датата на одобрение на декларацията за прехвърляне на стопанството, в случай че прехвърлянето е извършено след втората година от поетото агроекологично задължение.

Прехвърлителят и приобретателят подават пред областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ – РА, за прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 9 от същата наредба.“

За кампания 2019 вече няма да се прилагат и разпоредбите на член 17, ал. 4, 5 и 6. Според алинея 4 „при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с до 20 на сто от първоначалния размер, но с не повече от 10 хектара, подпомаганите лица не поемат ново задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи за оставащия период, при условие че новите площи отговарят на изискванията на тази наредба, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2.

Отпада и алинея 5, която гласеше, че „при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара се поема ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2.

От тази година няма да се прилага и алинея 6, според която, „когато подпомаганите лица са поели ново задължение по ал. 5, петгодишният период започва да тече от началото на годината на одобряване на новите площи“.

Ето и промените в наредбата за прилагане на мярка 11 за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“, обнародвани в „Държавен вестник“. Размерът на годишното агроекологично плащане за прилагане на агроекологичните дейности по направление "Поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение" за превръщане на обработваемите земи, които са местообитания на двете редки птици в постоянно затревени площи досегашната ставка „до 278 евро/ха“ се заличава и се създават две нови:

„а) до 278 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г.;

б) 247 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.;“.

Разделение се правят и за ставките, изплащани по точка 4 за контрол на почвената ерозия. Вместо досегашната ставка до 315 евро/ха за превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи, се въвеждат две нови ставки:

а) до 315 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г.;

б) 266 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.;“

По отношение на противоерозионните мероприятия в обработваеми земи след ставката „до 40 евро/ха“ се добавя „за площи, заявени до 1.01.2018 г., и 36 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.

По направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", подпомагането за полски култури се променя по следния начин – вместо обща ставка от 223,95 евро/ха“, през 2019 г. ще са дават до 223,95 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г. и 221, 39 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г..

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани и промени в наредба 6 за прилагане на мярка 13 за „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“. Според тях в кампания 2019 компенсационното плащане на хектар допустима площ по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ е в размер на левовата равностойност на 30 евро.

В чл. 5, ал. 3, което регламентира критериите за подпомагане по тази наредба, се включва допълнение, според което „при изчисляване на подпомагането след 1.01.2018 г. за обработваеми земи във всички зони се приспада средна фиксирана сума от 2 евро/ха.“

Публикувана в Бизнес

През кампания 2019 не е предвидено да се приемат заявления за подпомагане, с които ще се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Няма да се приемат и такива, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярката.

Изключение ще бъде направено само за дейностите по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“. Финансиране е предвидено за стопаните, които прилагат практиките на територията на националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ в Република България.

Съгласно законовите изисквания, те трябва да разполагат с годишно разрешително за паша на посочените територии. То се издава съгласно чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии. Ежегодно, през петгодишния период на подпомагане, трябва да се прилага копие от него.

Земеделските стопани са задължени да извеждат на паша най-малко 50 овце или 10 говеда. Може да се направи комбиниране, но не се допускат по-малко от 10 ЖЕ.

Задължително трябва да се спазват нормите на натоварване на пасищата. Те биват одобрени от дирекциите на националните паркове. Стопаните трябва да поддържат гъстота на ЖЕ/ха съгласно плана за управление на съответните паркове.

Животните се извеждат на паша в определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината в периода май – октомври. Допускар се изключения в сроковете при изрично разпореждане на дирекцията на съответния национален парк.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ преведеоще 8 030 910 лева от мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за Кампания 2017. Плащане получиха 865 земеделски стопани с одобрени заявления по направления „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство”, както и тези, които са заявили двете направления от мярка 214.

С изплатените днес субсидии, общата сума на финансовото подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за Кампания 2017 надхвърли 35 млн. лева. Земеделските стопани вече получиха плащанията си по направления „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1), Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4)“, „Традиционно отглеждане на овощни култури“, „Контрол на почвената ерозия“, „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 - 2013 г. Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. Три четвърти от помощта се осигурява от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 25% са от републиканския бюджет.

Публикувана в Бизнес
ДФ „Земеделие“ преведе над 9 милиона лева по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Извършеното плащане по мярката за Кампания 2017 е за 1 286 животновъди, които са заявили единствено подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”. 
Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, се определят с чл. 14 от Наредба 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% - от националния бюджет.
Публикувана в Новини на часа

Държавен фонд „Земеделие“ преведеоще 17 343 703 милиона лева от мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за Кампания 2017.

До момента по мярката са изплатени направления „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1), „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС-4)“, „Традиционно отглеждане на овощни култури“, „Контрол на почвената ерозия“, „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“. Общата сума на финансовото подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за Кампания 2017 надхвърли 27 милиона лева.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 25% - от националния бюджет.

Публикувана в Бизнес

Поредната нулева година по мярката за биологично земеделие не съвпада с декларирания от управляващите приоритет на сектора. Това е сериозен удар върху нас и ще обезсърчи множество български производители, заяви Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация „Биопродукти“

  • Г-жо Ралчева, Вие изнесохте потресаващи данни за разпределението на парите за биоземеделие досега. Какво очаквате да се случи през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС?

  • Ако не започнем да си говорим за проблемите, ще се случи същото. Сигурна съм, че вече се мислят мерки и схеми, с които източването на парите да продължи. Сега е моментът да си направим анализите и да започнем дебата за бъдещата селскостопанска политика. Разбира се, ние няма да се откажем от усилията да се открият някакви пари и за този програмен период. Но при сегашните условия средствата ще продължат да изтичат. А не може да се прекратят поети вече ангажименти.

  • За какво ще настоява вашата браншова организация относно подпомагането в сектора на биоземеделието?

  • По отношение на субсидиите ще настояваме за осигуряване на постоянна, справедлива и ефективна подкрепа на биопроизводителите, т.е. да има достатъчно финансов ресурс, разпределен равномерно през целия програмен период, за да се избегне възможността ресурсът да се изчерпи още в първата година. Подкрепата трябва да се насочи към реалните биофермери, но трябва да се мисли и за справедливо разпределение на средствата при недостиг на финансовия ресурс.

  • Какви са възможните варианти за постигане на тези цели?

  • Единият от тях е въвеждане на ограничение на площите, на бройките животни, на пчелните семейства, за които може да се получава подпомагане. Вторият възможен вариант е преизчисляване на ставките като се създадат много повече групи култури и се прецизират изчисленията. Необходимо е да се въведат критерии за оценка на заявленията за подпомагане в случай на недостиг на финансов ресурс, както и обвързване на помощта с производство.

  • Откъде идва дисбалансът в субсидирането на биосектора сега?

  • Идва от това, че имаме само 5-6 групи култури, които се подпомагат. Давам пример: ябълките и орехите получават една и съща ставка. Или пък чушките и тиквите – също. Това кара стопанствата да се насочват към тези производства във всяка една група култури, при които с много по-малко разходи се получават много по-големи субсидии. Дори може да не си прибереш продукцията от полето и да не продаваш. Така се получават субсидии без реално биопроизводство. Би могло вътре в групите култури да се направят много по-прецизни изчисления. В крайна сметка винаги трябва да сме готови финансовият ресурс да не стигне, независимо колко е голям. Ще трябва да се помисли и за критерии за оценка на заявленията, така както е в мерките по Програмата за развитие на селските райони в други сектори. Може да се говори за обвързване на помощта с продажбите на биопродукция. Сега е моментът да говорим за тези неща и да анализираме досегашните практики.

  • Въпреки сегашните трудности, които срещат реалните биопрозводители, в кои сектори очаквате бум на био-то през следващите години?

  • Надявам се да се увеличи биологичното животновъдство и биосертифицираните животновъдни ферми, защото тъкмо там е симбиозата между всички отрасли на селското стопанство. Другото е укрепването на доверието към българските биопродукти чрез промоция и реклама. Разширяване на пазарите за българските производители, търсене на партньори в чужбина, изграждане и сертифициране на нови линии за преработка на биологична продукция. Надявам се, че Българска асоциация „Биопродукти“ ще се разраства и ще приобщи максимален брой биопроизводители. Винаги съм вярвала, че сдружаването е пътят за решаване на проблемите на биофермерите за успешен маркетинг и реализация на продукцията им. Би било добре и държавните органи да оценят многобройните ползи от развитието на биологичното земеделие в България. Но обявяването на поредна нулева година по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. не съвпада с декларираното от управляващите приоритизиране на сектора. Това е сериозен удар върху нас и ще обезсърчи множество български производители.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта