Течният азотен тор в амониева форма позволява лесно усвояване и предотвратява загубите от елемента

Агр. Петър Кръстев

Перспективно решение за усъвършенстване системата за хранене на пшеницата е есенното внасяне на течни азотни торове в амониева форма на дълбочината на кореновата система на културата. Това позволява да се повиши ефективността от усвояването на азота и да се предотвратят загуби от елемента.

Днес пред земеделските общества по света стои задачата за интензификация на производството на растителна продукция, обусловена от ръста на населението и намаляване на посевните площи. Житните култури са изразени азотофили и за формиране на добива използват значителни количества азот. Практически е невъзможно поддържането на почвеното плодородие на високо ниво само благодарение на естествените процеси на азотфиксация. За попълване запасите с основния градивен елемент за растенията масово се използват азотни торове, което изисква значителни разходи на средства и енергия. От цялата енергия, необходима за производство на трите основни хранителни елемента – азот, фосфор и калий (NPK), 87% се използва за синтез на амоняк. Ако днес производителите на зърно се откажат от използването на азотни торове, в продължение на няколко години обемът на селскостопанското производство ще спадне толкова, че редица страни, които днес изнасят големи количества продукция, едва ще смогнат да осигурят собствените си потребности.

По данни на ФАО в света се използват около 100 млн. т азотни торове, като 60% от тях отиват за производството на зърно. Изчислено е, че при повишаване на ефективността на използвания азот дори само с 1% ежегодно, могат да се икономисат около $250 млн. Ефективността от използването на азота в света в посевите със зърнени култури е доста ниска – около 33%. Този нисък процент произтича от сложността при избора на система за азотно хранене. На азота се падат по-малко от 1-3% от сухата маса на растенията, но независимо от това, при недостатъчното му наличие в почвата нормалният растеж и развитието на зърнените култури са невъзможни.

В развитите страни фермерите често се презастраховат и внасят прекомерно количество тор за култури, които вече са добре снабдени с азот, или когато периодът на прилагане на тора не съвпада с най-високата потребност на растенията от елемента. Освен това огромна част от азота не се изнася с реколтата и влошава екологичната ситуация в агрофитоценозите. Затова много земеделски стопанства в света широко използват течните азотни торове. Те са удобни за внасяне, съдър­жат едновременно амониева, нитратна и амидна форма азот. При използването им се предотвратява ниската ефективност на усвояване на азота при повърхностното внасяне на карбамид без инкорпориране, когато загубите на азот могат да достигнат до 40% и повече.

Плюсове на есеннето внасяне на течен азотен тор

Известно е, че в есенния период на вегетация, за развитие на вегетативната маса пшеницата изисква малки количества азот. В зимния период потребността на пшеничните растения от хранителния елемент е минимална. В този период, в условия на преовлажняване в съчетание с положителни температури, са възможни значителни загуби на елемента, ако внесеният тор е в нитратна форма.


След началото на вегетацията – рано напролет, потребността от азотни торове рязко нараства. Високата потребност от азот се наблюдава също във фазите цъфтеж и наливане на зърното.

Изследвания с белязан азот (15N) са показали, че загубата на елемента в производството на зърнено-житни култури може да стигне от 20 до 50% от внесеното количество. Ефектив­ността на усвояването му от пшеницата в значителна степен зависи от условията на отглеждане. Ниска ефективност при второ и трето подхранване може да се наблюдава практически при всички почвено-климатични зони и условия, ако внасянето е съпътствано с високи температури и недостиг на влага в периода от фазите вретенене до формиране на класа.


Известно е, че внасянето на амониев азот може да повиши ефективността от прилагането на торовете. Причината е, че йоните NH4+ по-добре се фиксират от почвените колоиди и не се измиват от почвата. Установено е, че при внасяне на елемента в амониева форма, за културата е достъпно достатъчно количество азот в продължение на цялата вегетация. Увеличената интензивност на поглъщане на азота по време на наливане на зърното свидетелства за потенциалното преимущество на амониевото хранене (NH4+) при отглеждането на зърнено-житните култури. Опитно е установено също, че локалното внасяне на течни азотни торове, съдържащи елемента и в амониева форма, благодарение повишаването на концентрацията на амониевите йони, забавя процесите на нитрификация, което благоприятства запазването на азота в почвения профил.

Перспективи за течните азотни торове

Прилагането на течни азотни торове е перспективно поради ред положителни причини. Тази технология е особено актуална на големи площи, поради възможността за пълно механизиране на транспорта и внасянето на тора в почвата. Освен това се осигурява по-равномерно внасяне в сравнение с гранулираните торове. Известно е, че разходите за ресурси при внасянето на течен азотен тор в почвата са с 20 – 40% по-малко, отколкото при използване на твърди гранулирани торове, а и разходите за труд намаляват до 2 – 2,5 пъти.


Ефективността от течните азотни торове се увеличава при внасяне на определена дълбочина в почвения профил. Установено е положително влияние на амониевата форма върху добива на зърно в сравнение с внасянето на карбамид и амониева селитра по повърхностния начин. Като цяло, внасянето на азотните торове под повърхността на почвата способства за по-продължителното съхранение на азота, а също така за по-пълното му използване от растенията.


С намаляване количеството на валежите в пролетно-летния период, което все по-често се наблюдава през последните години, ефективността от подхранването на посевите с пшеница намалява. Затова все повече ще се налага практиката в зърнопроизводството през есента еднократно да се внасят течни азотни торове на определена дълбочина в почвения профил (15 – 20 см). Това е обяснимо поради по-добрата достъпност на азота за пшеницата, благодарение на повишената влажност на този слой почва.


Въпреки многото изследвания, проведени в областта на оптимизация на азотното хранене на пшеницата, все още много въпроси остават нерешени. Колко азот поглъщат растенията в есенния период при внасяне на елемента на дълбочина 15 – 20 см при различна продължителност на есенния вегетационен период? Какви форми амониеви торове е добре да се използват? Как влияе осигуреността на растенията с азот на презимуването и на възобновяване на пролетната вегетация? Как високите концентрации амониев азот влияят на хумуса на почвата при многогодишно внасяне на такъв вид тор?

Тези въпроси заедно с още други търсят решение. Затова оставяме темата отворена, като сме готови да публикуваме всяко едно аргументирано и компетентно мнение.

Публикувана в Растениевъдство

Как да изберем подходящия тор с основния хранителен елемент за нашето стопанство

Агр. Владимир Желев
Предсеитбеното (основно) хранене на растенията е едно от най-важните мероприятия, които ни гарантират добър старт на културата и добри добиви. Винаги трябва да се ориентираме за правилния тор по реакцията на почвата (кисела или алкална). Ако се съобразим с това единствено правило, всичко останало е въпрос на избор от икономическа гледна точка.
АМОНИЕВ НИТРАТ
Най-популярният и масов азотен тор е амониевият нитрат. Той обуславя бързо усвояване на активното вещество от растенията. Усвоява се бързо в благоприятна среда. Под благоприятна среда се разбира умерена влажност на почвата, инкорпориране на самия тор и рН в границите от 6,5 до 7,5. При наличие на всички показатели културата ще получи необходимото азотно хранене и ще го усвои напълно. Амониевият нитрат не трябва да се употребява на кисели почви, почви с лек механичен състав и почви със склонност към вкисляване. Ако почвите ви попадат в тези групи, не е желателно да го прилагате, защото едностранчивото торене ще доведе до силно вкисляване, което пък от своя страна ще блокира усвояването от растението на останалите хранителни вещества, намиращи се в почвата.
ТЕЧЕН АЗОТЕН ТОР СЪС СЯРА
Този продукт съчетава в себе си положителните качества на три различни азотни тора – амониев нитрат, карбамид и амониев тиосулфат. Всички предимства на течния азотен тор в комбинация със сяра го правят уникален по рода си продукт, който може да даде най-добрия старт на всяка една култура. Приложим е не само при масовите полски култури, но и при зеленчукопроизводството, трайните насаждения, лозя и др. Наличието на трите форми азот в съчетание със сяра не са основните му предимства. Амониевият тиосулфат действа като инхибитор на нитрификационните процеси и по този начин отдаването на азота се забавя и може да продължи от 8 до 12 седмици.

Agropolihim tabl01

Публикувана в Растениевъдство

При опити, проведени в университетите Оксфорд и Кеймбридж, учените създадоха „молекулярен диалог“ между растенията и бактериите около корените им. Това е жизнено важна стъпка напред в симбиозата на азотфиксиращите организми без участитето на бобови култури, а само на зърнени, като пшеница и царевица. Тези неприсъщи взаимодействия биха имали огромен потенциал в световен мащаб за отглеждането на културите при неблагоприятна почвена запасеност. А от друга страна биха свели използването на синтетични торове до минимум.

Д-р Барни Гедес от отдела за растителните науки на Оксфордския университет твърди, че са намерили начин да свържат корените на зърнено-житните култури с азотфиксатори в почвата. Този вид комуникация позволява на растенията да се възползват от „услугите“ на бактериите, като същевременно ги стимулират да се развиват и работят по предназначение.

Наред с фиксирането на азот, техниката има потенциалът да стимулира процеси на растежа не само в растенията, но и в микроорганизмите, като например производство на растителни антибиотици и хормони, както и по-добра усвоимост на хранителните елементи в почвата.

Д-р Пондрай Парамашиван от лабораторията в университета в Кеймбридж казва, че основно предимство на изкуствено създадената взаимовръзка растение-микроорганизми е че тя ще е от полза само за една специфична култура, която е проектирана да произвежда сигнала. Това означава че плевелите, които досега бяха облагодетелствани, колкото и културните растения, от внасянето на минерални торове, сега ще бъдат в неизгодна позиция. Конкурентите няма да могат да се възползват от съдружието на бактериите с културните растения, защото не продуцират иновативния и много специфичен сигнал.

Проучването е публикувано на 31.07 в Nature Communications и създава редица потенциални предпоставки за подобряване на добивите от зърнено житни култури. В труда на учените се казва:

„Микробиологията в почвата, подобно на тази в човешкия организъм, е от решаващо значение за здравето на растенията и качествените показатели на добива“.

Усвояване на азотните торове

Според център „Джон Инес“ в Норфолк, който е фокусиран върху растениевъдството, генетиката на растенията и микробиологията, 120 млн. тона азотни торове се внасят в полетата ежегодно. Въпреки това производството и прилагането на този хранителен елемент е неустойчиво.

В същото време бобовите растения например, не зависят пряко от внасянето на азотни торове. Всъщност с течение на времето те са развили полезната симбиоза с азотфиксатори, която учените се опитват умишлено да предизвикат и при други културни растения.

В замяна на захарите, които произвежда растението, азотфиксиращите микроорганизми улавят азота от въздуха и го преобразуват във форма, подходяща за директно усвояване от растенията. Тази тясна взаимовръзка между два различни биологични организма означава само, че азотът в почвата не е толкова необходим.

Публикувана в Растениевъдство

Все повече земеделски производители по света се интересуват от тези култури

Агр. Петър Кръстев

Покривните култури са растения, отглеждани на обработваемите земи в междинните сезони, за да защитят почвата от ерозия. Освен това те подобряват качеството на почвата, а в някои случаи осигуряват паша за животните. Покривните култури осъществят контрол над плевелите, намаляват потребността от прилагането на агрохимия и създадат обитаема среда за насекомите-опрашители. Ето защо тяхното отглеждане се поощрява със субсидии като част от плана за управление здравето на почвата.

Типичните почвопокривни култури варират в зависимост от географското местоположение на площите и предназначението си и включват зърнени (ръж – зимна и пролетна, овес, ечемик и др.), бобови (грах, видове фий и др.) и зеленчукови култури (ряпа, репички), както и някои едногодишни треви (сорго, суданка, разновидности на сорго). Използването на такива култури изисква планиране и спазване на срокове, а често и специално оборудване

Наред с борбата с ерозията, едно от основните предимства на отглеждането на покривни култури е подобряване здравето на почвата. Разнообразието от растителност целогодишно увеличава съдържанието на органично вещество и въглерод в почвата, фиксира азота от въздуха и намалява потребността от прилагането на азотни торове. Пасищните култури дават допълнителна изгода от органичен тор. Многогодишните треви могат да помогнат за намаляване засолеността на почвата, макар и не веднага.

Почвопокривните култури са добър инструмент в борбата с плевелите, защото намаляват плътността и размера на плевелните растения, като образуват своеобразен фон, който заема своя дял от вода, светлина и хранителни вещества - така се ограничава размерът на плевелите и се намалява количеството на необходимите хербициди.

Идентификацията на видовете плевели, които трябва да се контролират, времето на тяхното появяване и растежът са ключови елементи в програмата за борба с тази растителност, както и сеитбата на растения, които ще произведат адекватна биомаса.

Всяка култура има своя специфика и е важно да се избере най-правилният вариант за постигане на преследваната цел. Пролетната ръж или сортовете зимна ръж, засети в по-студени климатични условия, помагат за разрохкване на твърдата почва и препятстват развитието на плевели. Ряпа, тип дайкон, е подходяща за естествена обработка на почвата, тъй като има дълбок централен корен. Косматият фий пък е отлична култура за фиксация на азота. Червената детелина е оптимален вариант за пасище на добитък и за привличане на насекоми-опрашители.

Миксовете от почвопокривни култури работят съвместно за изпълняване на най-различни задачи. Подборът на видове за почвопокривен тревостой със стокова култура, които делят едно и също поле, е важен за получаване на максимална изгода.

Ръжта например се съчетава добре със соя. Тя потиска плевелите, осигурява контрол на ерозията по време на силни пролетни дъждове, а нейните брадести корени помагат да се предотврати уплътняването на почвата от преминаването на техниката по време на пролетните сеитби.

Днес опциите за сеитба включват използването на различни сеялки, сеитба от въздуха и презасяване между редовете на постоянна култура. Специални навесни сеялки позволяват на земеделците да сеят традиционни култури в площи с постоянни покривни култури. Покривната култура в този случай осигурява контрол над плевелите и влага за стоковата култура, когато започва вегетация.

Но докато този подход може добре да работи при соята, при царевицата може да създаде проблеми – има болести, преносими от тревите от една култура на друга.

Успехът с почвопокривните култури включва правилното унищожаване на културата в точното време, така че планирането е важно. При използването на хербициди задължително трябва да се използва подходящият продукт както за покривната, така и за стоковата реколта, както и спазване на ограниченията, свързани с температурата и валежите.

Анализ на разходите показва, че почвопокривните култури носят най-голяма финансова изгода в рамките на програми, включващи паша на добитък. При пресмятане разходите за сено, гориво и работна сила, пускането на крави на площите с покривни култури икономисва за някои производители значителни средства на крава, което освен това дава още две предимства – подобрено хранене на животните и подобряване състоянието на почвата.

В допълнение към общоизвестните предимства, някои земеделци смятат, че прибирането на зърнените култури за продажба на семена може да повиши стойността на тяхната система на производство.

Експертите съветват, че работата с покривните култури трябва да се върши с малки стъпки. Затова поставете си ясни цели, проучете методите и се запасете с търпение. Качеството на почвата не се подобрява за ден или година. Почвопокривните култури са дългосрочна перспектива.

Публикувана в Растениевъдство

До стадий осми лист царевицата потребява по-малко от 2% от необходимия й азот

Подхранването на царевицата с минерални торове дава възможност да се получи прираст на добива с 10-12% и повече.
В някой случаи дори на висок фон почвено внесени торове, проблематично е да се получи висок и качествен добив без внасянето на комплекс от хранителни елементи под формата на микроторене.

Царевицата реагира много добре на листно подхранване с 6% разтвор на карбамид (6 кг карбамид на 100 л вода). Пръскането на посева се прави сутрин или вечер, когато температурата на въздуха не е висока.
Най-добре е подхранването на растенията да се направи от фаза 6-7 лист в продължение на три седмици 1-3 пъти през 6-8 дни. Едновременно с това се внасят и микроелементи, и водорастворим магнезиев сулфат (MgSO4 5% -на концентрация).
Оптималното осигуряване на растенията с фосфор и калий увеличава устойчивостта на царевицата към термичен стрес и недостиг на вода, подобрява аминокиселинния състав и протеините.
Фосфорът и магнезият способстват по-доброто озърняване, осигуряват равномерно и бързо узряване на реколтата.
В същото време най-много от всичко върху качеството на зърното влияе азотът, защото освен повишаването на добива, той повишава съдържанието на протеини и масло в зърното.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Подхранването на царевицата с минерални торове дава възможност за увеличаване на добива с 10-12% или повече. В някои случаи, дори при високо ниво на почвено торене е трудно да се получат високи и качествени добиви, без да се внесат комплекс от хранителни вещества под формата на микроелементи.
Царевицата реагира добре на подхранване с 6% разтвор на карбамид (6 кг карбамид на 100 литра вода). Пръскането на културата трябва да става сутрин или вечер, когато температурата на въздуха е ниска.
Най-добре е растенията да се подхранват от фаза 6-и-7-и лист в течение на три седмици 1-3 пъти през 6-8 дни. Едновременно се внасят микроелементи и водоразтворим магнезиев сулфат (MgSO4 в концентрация 5% концентрация).

Оптималното осигуряване на растенията с фосфор и калий увеличава устойчивостта на царевицата към температурен стрес и недостига на вода, подобрява се аминокиселинния състав на протеините.
Фосфорът и магнезият допринасят за по-добро наливане на зърното, осигуряват равномерно и по-бързо узряване на културата.
В същото време азотът влияе най-много върху качеството на зърното, като в допълнение към увеличаването на добива, увеличава съдържанието на протеини и мазнини в зърното.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Все по-голямо значение в производството на селскостопанските култури в съвременното земеделие придобиват ресурсоспестяващите и щадящи околната среда практики. В тази връзка, един от най-важните хранителни елементи за растенията - азота, е и най-податлив на загуби чрез измиване, излитане в атмосферата и др., с което нанася изключително големи екологични вреди на почвата, водата и организмите, които ги обитават. За ограничаване загубата на азот, замърсяването на околната среда с торовете, в които той се съдържа и за повишаване ефективността от неговото приложение в развитите в земеделско отношение страни се въвеждат специфични практики, като начини на внасяне (в почвата) и иновативни формулации (с бавно освобождаване) на азотните торове. Освен това, вече има разработени значителни научни постижения, като инхибитори на ензима уреаза, които са приложими в земеделската практика и водят до елиминиране на загубите на този основен хранителен елемент от торовете.    

Загубата на азот под различни форми е един от основните лимитиращи фактори при формиране на добива. Изследвания показват, че, при определени условия, загубите на азот могат да достигнат до 40% и то само за 3-4 дни след неговото прилагане през вегетацията на културите.

Амидната форма на азот (урея) също търпи загуби в почвата под различна форма. В зависимост от етапа (сезона) на приложение на торове съдържащи урея (УАН) и съответните атмосферни условия, загубата на амиден азот се изразява най-често  чрез неговата транформация в амониева форма, катализирана от ензима уреаза, който се продуцира от някои почвени микроорганизми, както и от растенията. Този процес има още по-силно изражение, когато торенето е по повърхността на почвата. В този случай загубата се осъществява заради формирането на амониев карбонат, поради реакцията на урея с вода и при по-висока температура.

Амониевият карбонат е нестабилен, разпада се на въглероден диоксид и амоняк и по този начин газообразните съединения се губят в атмосферата. Тези загуби могат да достигнат до 40% в рамките само на 3-4 дни, особено при алкални почви, тъй като високото pH ускорява процеса на разпадане на амониевия карбонат. В повечето случаи, загубите са около 20%.

Нарастващото потребление на хранителни продукти, налага множество научни и практически разработки за нови мерки по отношение на ефективно производство на земеделска продукция, които да са и екологосъобразни. От години се правят изследвания в посока на подобряване и повишаване ефективността на азотните торове като най-използвани в земеделието. Продуктите за инхибирането на ензима уреаза, са резултат от тези изследвания. Съществуват множество субстанции, които инхибират трансформацията на урея, причинена от уреазата. Като една от тях се е наложила с практическа и агрономическа важност и това е NBPT-тиофосфорен триамид. Проучвания показват, че продуктите на основата на NBPT, приложен заедно с торове, съдържащи урея (УАН), могат да редуцират загубите на азот до 53%. Като резултат се наблюдава повишаване в добивите средно с 6% в зависимост от културата. 

Изчислено е, че търсенето на инхибитори на уреаза ще се увеличава с 10-12% всяка година през следващите 10 години. Използването му може да бъде наложено и като екологична мярка, например: в Германия е приета наредба, в която от 2020г. се изисква всички торове съдържащи урея, приложени по почвената повърхност, да съдържат инхибитори или да бъдат инкорпорирани.

Публикувана в Растениевъдство

За получаване на оптимални добиви добрите царевичари се ръководят от правила, по които внасят торовете

Царевицата се  нуждае от азот в продължение на целия вегетационен период, но в различна степен. „Затова трябва да осигурите достатъчно количество азот за всички стадии през вегетацията на културата, за да не нарушите формирането на добива“, казва агрономът от Farm Journal Кен Фери.

Азотът е нужен на царевицата, както бензинът за транспортното средство. Той „натрупва  добива от поникването до зрелостта“. Отсъствието на азот в която и да е точка от пътя на развитие може да доведе до отслабване или спиране на растежа.

"Ако на царевицата не и достига азот в началото на вегетационния сезон, това намалява потенциалния добив, казва агрономът. – А дефицитът на азот в късните репродуктивни стадии реално намалява добива."

Има няколко прости стъпки, които помагат за по-ефективното използване и усвояване на азота. Кен Фери обяснява как може да се постигне най-добрият резултат от торенето с основния хранителен елемент при царевицата.

Главното според него е да се придържаме към правилото 4П: правилно избран продукт, правилна скорост, правилно време и правилно разпръскване (внасяне).

1. Контролирайте поглъщането на азота, използвайки технологии

Има специални компютърни модели в интернет. Те използват данни за времето за изчисляване нивото на добива при царевицата, количеството азот, изнесено с прибраното зърно, и колко още е необходимо до прибиране на реколтата. Кен Фери проверил тези модели с помощта на тестове на тъканите, а също и с отглеждането на растения на хидропоника, за да разбере колко хранителни вещества има в цялото растение: в надземната част и в кореновата система. Неговият извод е, че интернет-моделирането действително работи.

Така се знаят количеството GDU (необходими единици азот за отделните стадии на растеж) още от момента на поникването. Моделите могат да ви дадат достатъчно добро представяне за ежедневното потребление на азот във всяка точка на вегетационния период.

2. Научете кога растенията се нуждаят от азот

Това ще ви позволи да изберете идеалния разход, време и място. В течение на първите 35 дни след сеитбата през стадиите на растеж V8 или V9 царевичните растения изискват по-малко от 2 фунта (1 фунт = 0,5 кг) азот на акър (1 акър = 0,4 ха) на ден. В етапа на растеж V10 поглъщането рязко нараства и стига до 4 фунта на акър на ден. Между етапите V10 и VT (изметляване) потребността може да достигне до 10 фунта на акър на ден. След този период има доста рязък спад. Когато растенията стигнат до репродуктивните  стадии на растеж – от R1 до R6, потребността от азот пада под 2 фунта на акър на ден.

3. Помогнете на младите растения да получат азот

От сеитбата до метър височина потреблението на азот от царевицата не е голямо, но е много важно той да бъде подаден колкото се може по-близо до растенията, защото в този период  те са с малка коренова система. Въпреки че потреблението на елемента е твърде малко, този етап не трябва да се подценява, защото той влияе на общия добивен потенциал.

4. Управлявайте въглеродната глоба

Когато през пролетта почвата започва да се загрява, микробите, които разрушават царевичните стъбла от предходния сезон, използват азота като източник на храна. Т. е. тези организми използват азот, който в противен случай би бил достъпен за царевичните растения. Този процес често се нарича въглеродна глоба.

Ако решите да приложите азотни торове повърхностно, направете го колкото се може по-близо до момента на сеитбата или съвсем скоро след нея. Също така може да използвате локално-ивичесто внасяне с автоматично управление (RTK), за да внесете азота на достатъчна дълбочина и близо до реда.

5. Внесете голямо количество азот в периода на бързо поглъщане

По време на стадиите на растеж от V8 до VT царевицата използва до 9-10 фунта азот на акър на ден. Но в тези фази подхранването на посева не е много лесно, защото  височината на растенията вече е значително голяма, а кореновата система на всяко растение обикновено превишава неговата височина 1,5 пъти. Разпределението на тора в пространството вече е по-малко важно и азотът може да се подава във всеки втори ред.

6. Подхранете растенията в края на сезона

Преминавайки в репродуктивните стадии, потребностите на царевицата от азот обикновено намаляват до 2 фунта на акър на ден или дори по-малко. Но до появата на твърдия слой в зърната най-често има още 40 – 60 дни, затова не трябва да се допуска да се развие азотна недостатъчност. В този период потребността от азот на ден намалява, срокът и мястото на поставяне вече са по-малко важни, което позволява гъвкавост в методите на внасяне. Можем да разхвърлим азота на повърхността с помощта на самолет или да използваме фертигация (начин за внасяне на течни торове и пестициди, едновременно с осъществяване на поливка).

7. Управлявайте своите полета с висок риск

Важно е ефективното внасяне на частта от азота при формиране на метлицата. Убедете се, че имате достатъчно тор преди растенията да достигнат този стадий. Освен това е важно да се знае в кои случаи в края на сезона може да има недостатъчно азот. Към тях се отнасят песъчливите и преовлажнените почви и тези, които не притежават способността да минерализират много азот.

8. Проучете потребностите на всеки хибрид, който ще отглеждате

Колкото повече време е нужно на даден хибрид до узряване, толкова по-важно е той да има достъп до азот в края на сезона. Това може да се осигури или благодарение на почва, която съдържа много азот, или с помощта на високоскоростен апликатор, фертигация, въздушно приложение, или торове, които освобождават хранителните вещества в почвата постепенно (CRF).

9. Помогнете на растенията да преминат през финалната линия

Вие искате царевицата ви да е силна до края на вегетацията. Идеално е, ако растенията са били зелени от горе до долу, със здрави обвивни листа на кочаните и слаби повреди по долните листа. Ако растенията са зелени от върха до долу, но зърната вече имат черен зародиш, това означава, че сте прекалили с азота.

10. Възползвайте се от преимуществата на  почвеното внасяне на азот

Важно е да проверите способността на почвата да минерализира азота. Този тест е различен от теста за нитрати в почвата. Когато знаете и разбирате слабостите на своите почви, можете да ги превъзмогнете. Например, ако почвата е способна да осигури достатъчно азот, ние можем да разпръснем цялото количество тор пролетта, необходим за всички фази на растеж на растенията. Но на много места, поради типа почва или условията на околната среда, е сложно задържането на азота в продължение на целия сезон. В такива случаи е нужно да не се бърза с цялото количество хранителни вещества и нормата им да се изчисли така, че след внасянето им те да са достатъчни до необходимия ни период на вегетацията.

Скоростта, времето и мястото на внасяне са ключът за ефективно усвояване на азота. В продължение на целия производствен процес колкото повече азот внасяме близо до растенията и колкото по-навреме го внасяме, когато растенията се нуждаят от него, толкова повече зърна ще произведем и толкова по-малко азот ще ни е необходим. 

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 17 Март 2019 20:11

Азотът подавайте на порции

Сроковете на торене на овощните дървета зависят от вида на тора, възрастта на растенията, свойствата и овлажняването на почвата, и др.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента, а азотните торове - на 2 или 3 пъти през годината.

Фосфорните и калиевите торове могат да се дават заедно с оборския тор през 2-3 години със завишени торови норми.

За да се усвои азотния тор, най-добре е той да не се внася наведнъж, а на проции. Според конкретния случай са възможни различни варианти.

. При две подхранвания на овощните дървета с азотни торове 2/3 от годишната торова норма се внася в края на зимата (февруари-март), а 1/3 към края на май - началото на юни.

. При три подхранвания 1/2 от нормата се внася в края на зимата, 1/4 към края на май - началото на юни и 1/4 през есента.

. Ако цъфтежът на овощните дърветата е слаб, а растежът е силен, второто подхранване не е необходимо.

. Младите овощни дървета се подхранват с азотни торове на два пъти - в началото на пролетта и към средата на май.

От начина на внасяне на торовете зависи достъпът на корените до тях.

Азотните торове, които са лесно подвижни, се разхвърлят по повърхността на почвата и се заравят чрез плитки обработки. Повърхностно се разхвърлят и оборският тор, фосфорните и калиевите торове, но след това те трябва да се заровят по-дълбоко, за да достигнат по-близо до корените на овощните дървета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Airbus и водещият производител на земеделска техника John Deere бяха отличени със сребърен медал за иновация от изложението  SIMA 2019 за услугата, разработена съвместно от двата концерна и наречена Live NBalance. Това е услуга, обединяваща данни от сателит и трактор с цел наблюдение на азота в полето (N). Тя дава най-прецизната възможна информация за съдържанието на азот по време на развитието на културите. 
Досега нито една услуга в тази посока не беше достатъчно прецизна, за да може да даде достоверна информация за приложението на азота по време на вегетацията на всяко едно конкретно място на полето. Посредством обединяването на данните от сензорите на трактора с прецизните изображения на културите от сателита, Live NBalance дава възможно най-актуалната и подробна информация за съдъражанието на азот, чрез терминала на компютъра за управление на машината с множество раздели (показва се като карти и средни времеви серии).
С тази услуга фермерите могат да проверяват нивото на внасяния азот (както от минералните, така и от органичните торове), нивото на поглъщането на азота от растенията, както и да разполагат с информация за биомасата. Благодарение на нагледната информация на бордовия дисплей, фермерите могат прецизно да дозират торовете и да визуализират точната степен на потенциални отклонения в областта, което е от съществено значение за ясното идентифициране на евентуални проблеми. След това те могат да адаптират и пренастроят следващите азотни приложения и да преразгледат, след прибиране на реколтата, целия цикъл, за да усъвършенстват своята стратегия за торене за следващите сезони.
 Бета версията на Live NBalance ще бъде тествана през 2019 г.  от избрани потребители, които желаят да проучат потенциала на инструмента.

 

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта