От вирусните болести по лука най-разпространена е мозайката по лука, която причинява вджуджаване на растенията с характерни надлъжни хлоротични ивици по листата. Нападнатите посеви полягат преждевременно, добивите са драстично ниски и с некачествени луковици, а семената от тях са с много ниска кълняемост.

Най-разпространената бактериална болест по лука е мекото или сипкаво гниене, която в години с благоприятни за развитието й условия е в състояние да компрометира напълно реколтата. Признаците на заболяването се изразяват в загниване на старите листа в зоната на кореновата шийка, откъдето патогенът прониква и в люспите на луковицата. Развива се обикновено в края на вегетацията след паднал дъжд. Болните луковици са негодни за консумация, съхранение и посадъчен материал.

Борбата срещу двата вида болести – вирусни и бактериални, е преди всичко в правилна агротехника, тъй като те не се лекуват с химични средства. Профилактиката включва:

  • Спазване на сеитбообръщение;
  • Оптимално торене и поливане на луковите култури;
  • Борба с плевелите, които са междинни гостоприемници на листните въшки;
  • Борба с листните въшки и трипсите, които пренасят вирусите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Преминаването към микроагрономия ражда търсене и предлагане

Микробиолозите предлагат да проучат микробния профил на почвата и ако в нея няма достатъчно полезни бактерии, да могат се добавят чрез покупка.

Група американски микробиолози се обедини за създаване на принципно нова система за защита на растенията, твърдейки, че съществува индивидуален микроорганизъм за всяко хранително вещество и минерал, съдържащи се в почвата.

При това в днешно време само 5% от всички микроорганизми от околната среда могат да бъдат култивирани и идентифицирани и е възможно всички в оставащите 95% да имат определящия потенциал за решаване на основните проблеми в земеделието.

„Микробиологията на почвата е катализатор за оптималното здраве на растенията и максимален добив. Известно е, че почвените микроби играят важна роля в здравето на почвата, но способността да се размножават и използват с търговска цел в селското стопанство е била затруднена поради неуспех в отглеждането на каквито и да е видове в лаборатории, разказва Марк Родригес, микробиолог и президент на компания Sentinel Biologics. – Ние действително сме радостни, че разработихме нова, уникална по рода си технология, която преодолява тази бариера и ни позволява да изолираме, идентифицираме и отглеждаме микроби, които досега никога не сме могли да отглеждаме и размножаване в лаборатории.“

„Знаем, че много хранителни вещества се свързват с почвата в неразтворими форми дори съвсем скоро след внасянето на торовете. Знаем също, че всяко отделно хранително вещество има организъм, обикновено бактерия, отговорна за освобождаването му, и знаем оптималния праг на тези бактерии за балансираната почва. В днешно време в агропрактиката няма добър начин за идентифициране и измерване на тези полезни организми. Нашата технология запълва тази празнина и позволява откриване, изолиране и определяне на микробните популации в пробите от околната среда, предоставяйки важна информация и данни за нейния микробен профил“, казва още Родригес.

Микробиологът уточнява, че техният тест не проверява количеството и съотношението хранителни  елементи. Той само оценява наличието и количеството макро- и микроелементи и предоставя на агронома достоверни данни. Ако нивото е под допустимия праг, предоставя препоръки.

Компанията същотака може да предложи нужните микроорганизми, ако това е необходимо. Тези микроорганизми могат да се прилагат в браздите при сеитба/засаждане или по време на предсеитбената обработка. Те могат също да бъдат част от обработката на семената или да се прилагат в сухи торове.

„Полезните микроби са абсолютно необходими за здравето на почвата и растенията чрез пренасяне на хранителните вещества в кореновата зона, казва Родригес. – Без здрава микробна популация в почвата здравето на растенията ще пострада.“

През изминалите години традиционната практика на торене и  обработка  постепенно лишаваше почвата от основното органично вещество, богато на хранителни вещества, и микробния баланс, необходими за оптималното здраве на растенията. Растенията могат да растат само ако съответстващите видове бактерии колонизират кореновата зона и активно преобразуват недостъпните хранителни вещества в достъпни за растенията форми.

„Използването на полезните микроби е основа на устойчивостта на почвата. Ние можем да върнем живота в почвата и да я възстановим, като едновременно намаляваме разходите за торове“, отбелязва експертът.

Родригес смята, че в селското стопанство е налице фундаментален преход към практиката на микроагрономията, която обединява микробиологията с агрономството, за да се разбере напълно сложността на микробното здраве на почвата.


Публикувана в Растениевъдство

Съчмянката при костилковите видове е другата силно вредоносна болест след ранното кафямо гниене. Тя напада в големи размери прасковата, кайсията, черешата и по-слабо вишнята и бадема.

Съчмянката е болест, която се причинява от гъби и бактерии. В резултат на това, възможностите за заразяване са много по-големи. Гъбната форма зимува по нападнатите клони и при меки зими продължава да се развива. Бактериалнатата форма се запазва в окапалите листа и почвата, и рано напролет причинява първите заразявания. Независимо от причинителя, заразяването става през рани и през пъпките на дръвчетата.

Нападнатите от съчмянка дървета не загиват, но дават по-малко и по-некачествени плодове. Най-характерните признаци на болестта се наблюдават по листата – първоначално по тях се появяват дребни пурпулночервени точки, които по-късно покафеняват и опадват. Листата придобиват вид на стреляни със съчми и от там идва популярното й име - сачмянка. Освен листата, сачмянката напада още клонките и плодовете.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Съвместна група изследователи от САЩ и Бангладеш е потвърдила, че видът почвени бактерии - Bacillus thuringiensis (Bt) практически на 100% осигурява защитата от плодовия молец по патладжана (eggplant fruit and shoot borer, EFSB), защитавайки една от икономически най-важните култури за Южна Африка. Полски изпитвания са подтвърдили, че земеделците, отглеждащи патладжан Bt brinjal, са намалили количеството на прилаганите инсектициди и са увеличили добива от културата. Над 27 хил. произвдители в Бангладеш отглеждат четирите разновидности патладжан Bt brinjal, пуснати с търговска цел за производство от правителствата на държавите в Южна Азия през 2013 година.

Сравнени в полските изпитвания с традиционните разновидности, ГМО-сортовете патладжан в Бангладеш са подтвърдили, че генът Bt осигурява практически пълна защита от най-опасния вредител по културата.

Полските изпитвания били проведени в окръг Богра в Северен Бангладеш от група изследователи от Бангладеш и САЩ. Резултатите са публикувани в научното издание PLoS One.

Патладжанът, известен като бринджал (brinjal) в Южна Азия е икономически и културно важен зеленчук за региона. Най-опасният вредител на тази култура е плодовият молец (Leucinodes orbonalis, EFSB), който може да доведе до намаляване на реколтата с 80%.

„Това изследване за Bt brinjal действително може да помогне за намаляване количеството на използваните инсектициди в Бангладеш и да защити добивите от патладжан“, казва ентомологът от Корнелския университет Антони Шелтон.

Според последните резултати, проведени през 2016-1917 години от Изследователския отдел по земеделски стопанства (OFRD) на Бангладешкия институт по селско стопанство и изследвания (BARI), всичките четири разновидности Bt brinjal, произведени в Бангладеш, са ефективни за защита от EFSB. Изследователите съобщават за нападение от неприятеля на 0-2% в разновидностите Bt brinjal, в сравнение с 36-45% нападение в не-Bt-разновидностите (същите сортове, но без ген Bt).

„Това изследване нагледно демонстрира превъзходния контрол на EFSB, който осигуряват тези четири линии Bt brinjal. Сега ние правим изследвания, които да ни помогнат да получим информация как да контролираме вредители като акари и белокрилка. В резултат на това земеделците ще могат да максимизират чистата си печалба и да минимизират използването на инсектициди“, отбелязва един от авторите на изследването д-р M.Z.H. Продхан от BARI.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Бактерийното изсъхване на доматите е болест, при която причинителят се развива в проводящите съдове и ги разрушава. От тази болест страдат средноранните домати. Първите признаци на заболяването най-често се появяват в периода непосредствено преди зачервяване на плодовете или по време на беритба на първите плодове. Причинител е бактерията Corynebacterium michiganense. Тя се запазва в заразените семена до 3 години, а в растителните остатъци до следващата година. Разпространява се чрез заразени семена или пресни наранявания на стъблото. Развива се при оптимална температура около 28°С, а загива при 47°С.

Бактерийното изсъхване е болест, която се проявява в две форми –системна и локална.

При системната форма по долните листа на доматеното растение започва да изсъхва едната половина, а листната пластинка от другата страна на листната дръжка все още е нормално зелена. Листната дръжка се извива дъгообразно към страната на изсъхналите пластинки. Болестта постепенно обхваща и по-горните етажи на растението и после клюмва върхът му. Накрая цялото растение изсъхва. Късно заразените растения изостават в растежа си и пожълтяват. Плодовете са дребни, кафяви, кората на стъблото им се бели лесно и ликовата тъкан е кафява.

Много характерен признак на бактерийното изсъхване е потъмняването на проводящите съдове. Те са кафяви , разрушени и тази некроза стига чак до върха на растението. Увредената проводяща система затруднява сокодвижението и заразените растения изостават в развитието си.

При локалната форма листата и стъблата са осеяни с дребни ръждиви петна. По нарастващите плодове петната са пришковидни, бели с тъмен център - „птиче око“.

При поява на болестта през вегетацията борба не се извършва.

Унищожават се заразените растителни остатъци след прибирането на реколтата и се прилага 2-3 годишно сеитбообращение.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Доматите увяхват, нападнати от бактерия.

Това заболяване се явява особено силно, когато влажността е по-голяма и температурата на почвата е по-висока. Бактерийното увяхване е болест по растенията, при която причинителят се развива в проводящата система. Предизвиква увяхване на отделни органи или на цели растения.

Бактерията се развива при температура между 14° и 41°С. Оптималната температура за нейното развитие е около 30-35°С. Условията, които наблюдаваме през изтеклият период –топло и влажно време, бяха особено подходящи за масовото развитие на това заболяване. В хранителна среда бактерията губи вирулентността си бързо, но в почвата се запазва дълги години. Презимува в болните растения или в растителните остатъци, клубени, семена, диви гостоприемници и в почвата. В растенията прониква чрез водата или през рани по корена или по стъблото, причинени от нематоди, насекоми, заразени ножове при колтучене.

В началото нападнатите растения имат хлоротичен вид и личат отдалече. После се наблюдава бързо увяхване, което започва от най-старите листа, които окапват и накрая цялото растение загива. При напречен пререз на стъблото или на листната дръжка се вижда силно потъмняла (кафеникава) проводяща система. От нея изтича мътен бактериален ексудат. Плодовете на заразените растения добиват млечно бял цвят и при леко раздрусване на стъблото бързо окапват.

При поява на болестта, трябва незабавно да се унищожат болните доматени растения и да се пръска с медсъдържащи препарати. Може да се използва един от следните препарати: Бордолезов разтвор - 1%, Фунгуран ОН50ВП - 0,15%, Шампион ВП - 0,15 и др. Пръска се през интервал от 7 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Нови изследвания показват, че пестицидите могат да променят състава на бактериите в устната кухина на селскостопанските работници.
Учени от Университета на Вашингтон са анализирали проби, взети от устата на 65 възрастни фермери и 52 възрастни, които не работят във ферми. Всички те са живели в долината Якима.
Учените са установили, че работещите във фермите са имали по-високи нива на пестициди в кръвта, а така също и големи промени в състава на бактерии в устата, отколкото хората, които не работят във ферми.
Най-важното откритие, което са направили учените е, че в кръвта на хората работещи във фермите бил открит фосфорорганичен пестицид азинфос-метил. При тази група на участниците в изследването се наблюдава и значително намаляване на седем групи бактерии в устната кухина. Резултатите са публикувани в списанието „Applied and Environmental Microbiology“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 09 Юни 2016 14:58

Бактериен пригор по фасула

Още с поникването може да се наблюдават симптомите на болестта - по листата може да видите точковидни петна с червеникаво оцветяване и жълт ореол. Петната се разрастват, листа се деформира, прегаря и опадва. По зелените чушки петната са дребни и воднисти, те потъмняват и некротират. От такива шушулки се получават дребни, жълти семена. Тази болест се получава при засяване на заразени семена. Разсейването на болестта става през вегетацията чрез дъжд, насекоми и чрез различни манипулации на стопаните. Заразяването става особено ако растенията са мокри, при чести валежи, роса и висока влажност и умерени температури. Да се избягва засяването в много мокри почви, тъй като това съдейства за по-интензивно развитие на инфекцията.

Растенията са силно чувствителни на заразяване в периода на цъфтежа, като нападението започва първо от долните листа и по-слабо се нападат горните етажи.

Всички манипулации в градината да се извършат след като се вдигне росата.

Ако откриете някои от симптомите е нужно да се направи пръскане с медни средства.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Вирусни, бактериални и гъбни болести нападат растенията в течение на целия вегетационен период - от ранна пролет до късна есен. Пренасят се от вятъра, препредават се от насекомите – вредители, а чрез манипулациите си хората също са преносители на болести. Патогените могат да влязат в градината и чрез оборския тор, с дръвчетата за засаждане или луковиците.

За вирусните болести лек няма. При тяхната поява се вземат радикални мерки – унищожаване на нападнатите растения, в противен случаи заразата ще обхване цялата градина.

Бактериалните болести в по-малки градини и вилни места могат да ви изтормозят, при тях най-важно е да се води профилактична борба.

Най-разпространени са гъбните болести, те на практика са и най-много на брой, но и най се поддават на борба.

Важно е да знаете, че дъждовното време и умерените температури са много благоприятни за развитието на гъбните болести.

Задачата на всеки стопанин е болестта да се стопира, да се хване в най-ранните стадий.

Публикувана в Растениевъдство

Геолози от САЩ и ЮАР след проучване на древни организми стигнали до извода, че едноклетъчният живот на Земята е възникнал примерно преди 3,2 милиарда години. Резултатите от своите изследвания авторите са публикували в списание Nature и на сайта на Вашингтонския университет.

По-рано учените са смятали, че разцвета на едноклетъчния живот на Земята се е състоял примерно преди 2 милиарда години. Освен това изследването на 52 образци от посочените организми от Южна Африка и северо-западните части на Австралия, възрастта на които е 2,72—3,2 милиарда години, позволило на учените да дадат друга оценка за времето на възникване на живота.

В изучаваните организми учените намерили доказателства за това, че вече повече от 3 милиарда години на сушата на Земята съществуват бактерии, усвояващи атмосферния азот (азотфиксиращи).

До такъв извод специалистите стигнали, намирайки следи от такъв процес в химическите останки на особен фермент (съдържащ молибден)един отнай-разпространените фиксатори на азота. Самите едноклетъчни организми според учените са обитавали скали, близо до водоеми. Както отбелязват изследователите, тяхната работа може доведе до преразглеждане на въпросите за химическата еволюция на живота на Земята.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта