Нито един от тях не може да бъде прескочен, ако искате да успеете.

Иновациите са едва последната стъпка по пътя

Ася Василева

Световната практика на земеделското производство през последните 20 години показва, че технологичното развитие на всяко стопанство се случва на етапи. И разликите в резултатите на фермите, освен на човешкия фактор, често се дължат и на това, че някои стопанства са заседнали на началните етапи на технологичното си развитие и не могат да се придвижат напред. Също така специалистите отбелязват, че опитите да се прескочат няколко етапа от развитието на стопанството не носят желаните резултати.

Технологичните и финансовите резултати във всяко конкретно стопанство силно се различават. Има губещи, а има и такива, които получават фантастични доходи. Самите фермери често обясняват тези разлики с човешкия фактор или с инвестиционните си възможности. Но някои, които са се охарчили за определени препарати или машини, получават забележим резултат, а други не постигат очакваното. Защото човешкият фактор в края на краищата е просто съвкупност от действията и постъпките на конкретен човек. И много зависи от това дали тези действия са последователни, или се извършват без някаква системност. За да се повишава ефективността на стопанството, трябва на първо място да се постигне някакво базово ниво и ясно да се разбира на какво технологично ниво се намира то в момента. Например, ако не могат да се стабилизират добивите, или те значително се различават през годините, или ако мероприятията в стопанството никога не успяват да се извършат в оптималните срокове, то каквито и супериновативни препарати или технологии да се приложат, те няма да дадат желаните резултатите.

Западни специалисти са забелязали, че има 4 еволюционни етапа в развитието на земеделското стопанство, каквото и да е то.

Първият етап е, разбира се, създаването на стопанството. Моментът, в който то се сдобива със земя и започва да формира машинния си парк и работния колектив.

Вторият етап е стабилизирането на добивите. Разбира се, стабилизацията е относителна, тъй като неблагоприятните климатични условия са еднакви за всички. Но практиката показва, че при различни стопанства в една и съща местност те могат да бъдат различно неблагоприятни. Има стопанства, които прибират нелоши реколти дори и в години, в които съседите им се оплакват, че са загубили всичко. Специалистите обясняват това с прилагането в стопанството на цяла система от различни мероприятия, сред които са правилният избор на сортове и предшественици в сеитбооборота, използването на антистресови продукти, различни мероприятия за намаляването на загубите на влага и транспирационния коефициент.

Специалистите отбелязват, че съществуват стопанства, които вече 20 години са заседнали на този етап и все не могат да стабилизират добивите. А според тях за стабилизирането са необходими средно 5 години.

Стабилизирането на добивите започва с навременното извършване на всички работни операции и задачи. Специалистите обръщат внимание, че ако в стопанството всички работи не се вършат в оптималните срокове, то от летящи наоколо дронове полза няма да има.. Те съветват да се анализира зависимостта на ефективността на агротехническите мероприятия от сроковете на тяхното провеждане, за да се определят оптималните срокове за индивидуалните условия на конкретното стопанство.

Сред като е решен въпросът с времето, трябва да се поработи и върху въпроса с качеството. За това може да е необходимо доста време. За да се постигне сеитба на царевица с равномерност над 90 на сто и с пропуски или двойно поставени семена от 2%, работниците трябва да „тренират“ поне три години. Но преди да се заемат с въвеждането на стандартите за качество, стопанствата трябва ясно да определят какви точно са те – каква работа се смята за качествена и каква – не.

Паралелно с качеството на работата трябва да се обърне внимание на качеството на семената, преди всичко на характеристики като енергия за покълване, натура, тегло на 1000 семена.

На този етап трябва да се въведе непрекъснат анализ на производството. Той включва наблюдение върху ефективността на торовете и средствата за растителна защита, добивите и използваните сортове, кога е най-добре да се сее и т.н.

Да вземем например сортовете. Печелившите стопанства обикновено отглеждат 3 сорта от една култура, при това – прецизно изучени. Стопанствата знаят кои сортове се сеят по-рано, кои – по-късно, кои се нуждаят от повече защита, кои – от по-малко.

Стабилизирането на добивите включва и оптимизиране на храненето и растителната защита. При това особено внимание специалистите съветват да се обърне именно на храненето на културите, тъй като торовете са едни от най-скъпите ресурси, които се използват в едно стопанство. Разходите за подхранване са от 100 щ.д. на хектар. А могат да достигнат до 200 щ.д. Това е горе-долу 15-20% от всички разходи в едно стопанство. Понякога дори е повече от разходите за семена и средства за растителна защита.

Специалистите обаче посочват, че много трудно се намират стопанства, които използват торовете прагматично. Обикновено всичко се случва на око – 100 кг на ха торове са малко, за 200 кг няма пари, значи нормата ще е 150.

Що се отнася до храненето на земеделските култури, то няколко момента тук се нуждаят от особено внимание. Първият е да се допълва класическият анализ на почвата с листен анализ. Както показва практиката, листният анализ може да идентифицира такива неща, за които не се предполагали нито агрономите в стопанствата, нито учените. Например, недостиг на елемент, който преди го е нямало в определена област. Ако се установи, че на царевицата не ѝ достига бор, то с неговото внасяне може значително да се повишат добивите.

Вторият момент е задължително да се прави анализ на почвения разтвор, тъй като растението се снабдява с хранителните си елементи не от почвата, а именно от разтвора.

Третият е използването директно в стопанствата на портативни прибори за определянето на азотното съдържание. Пазарът предлага голям асортимент от тях.

Четвъртият важен момент е гъстата на растенията и степента на развитие на есенната пшеница при подхранването. Често гъстота на растенията е твърде висока и не се налага допълнително да се стимулира братенето с внасяне на селитра.

Петият момент е внасянето на сяра при пшеница. Внасянето на разтворима сяра е станало стандартна практика в Северна Америка още преди 50 години. Препоръчва се използването на амониев тиосулфат като източник на сяра. Той се разтваря лесно и инхибира потреблението на азота, така че то да продължи във времето.

Специалистите са изчислили, че за сметка на оптимизиране на храненето, добивите могат да се увеличат с 15 на сто без увеличаване на разходите.

С храненето на растенията е тясно свързано подобряването на състоянието на почвата. Голям проблем е уплътняването на почвите. Според някои специалисти то обхваща до 95 на сто от всички земеделски земя. Но само дълбокопродълбочаването няма да е достатъчно за решаването на този проблем. Необходими са допълнителни мерки. Като използването на покривни култури, целенасоченото управление на растителните остатъци, вертикална почвообработка. Това обаче заема много време. Опитът показва, че подобряването на почвата в едно стопанство отнема 7-8 години.

Плодородието на почвата зависи в голяма степен и от сеитбооборота. Но често на него не се отделя необходимото внимание и фермерите отглеждат само най-печелившите култури. Но има прагматични сеитбообороти, които позволяват и стопанството да спечели, и да се запази плодородието на почвата.

Относно оптималната растителна защита е препоръчително да не се забравя и за качеството на водата, в която се разтварят препаратите. Обикновено тя е с твърде високо рН или твърдост.

Третият етап е управлението на себестойността. Експертите смятат, че докато не се стабилизират добивите, не е възможно да се постигне успех със себестойността. Но когато добивите са стабилизирани, вече може да се пристъпи към анализ на себестойността, в частност бюджетирането и изобщо построяването на система на качествена финансова аналитика. Това трябва да се прави от специалисти, които разбират добре земеделските технологии, а не агрономите да направят технологична карта, а счетоводителят да я ореже според планираните разходи.

И едва след като е създадена качествена финансова аналитика на стопанството и управление на себестойността на производството, може да се пристъпи към четвъртия етап – иновациите. Именно този етап включва използването на дрони, цифровизация на данните, дистанционен монитор на вредителите и т.н., а след това обединяването на всички тези масиви от данни и техния анализ с последващо вземане на решения въз основа на тях, както и внедряването на компютърен мониторинг върху изпълнението на задачите. Тук влиза и внедряването на автономните земеделски машини.

Разбира се, днес фермерите нямат друга алтернатива за бъдещето си освен технологичното развитие. Но технологичното развитие изисква правилна стратегия, иначе няма да донесе желаните резултати.

Публикувана в Бизнес

Бъдещето на българските фермери е в иновативните пазарни ниши, смята световноизвестният бизнес гуру Марк де Турк

Ася Василева

Марк де Турк е известен в Европа и в България обучител с повече от 22 години опит като личен треньор на мениджъри, помогнал е на над 800 компании да подобрят своята организация, продажби и маркетинг стратегия. Роден е в Брюксел, Белгия. Магистър по бизнесикономика и философия. Разработва уникална технология за обучение в областта на мениджмънта. Обучил е повече от 40 000 мениджъри в цял свят.

-         Господин де Турк, как дойдохте в България?

-        

-         През 2005 г. бях ръководител на проект, наречен „ Модернизиране на човешките ресурси в държавната администрация на България“. Това беше един от трите проекта, които предшестваха влизането на България в ЕС. Той приключи много успешно.

По това време се влюбих в България. Затова през 2007 г. открих офис за Балканите на моята компания. От тогава досега в България съм обучил повече от 6000 мениджъри и 200 000 служители и студенти в различни сектори на бизнес мениджмънта. Преди около 6 години имах щастието да срещна собствениците на фирма НИК Електроникс – Иво и Калоян Куманови. Те много харесаха моите обучения, така че започнахме да работим заедно. Тяхна беше инициативата да създам обучения, насочени към земеделския сектор. И тази година започнахме с първите две такива обучения за фермери в НИК Академи. Мога да кажа, че те преминаха с голям успех.

-         Какви са впечатленията ви от България?

-        

-         За България аз вярвам в две неща. Вярвам, че България има голямо бъдеще в земеделието и голямо бъдеще в производството. Затова се радвам да помогна на хората, които произвеждат в тази страна, да станат по-добри в това, което правят. Защото, ако искаш страната ти да се развива, трябва да имаш базови икономически познания. Това е, което правя и го правя с голямо удоволствие.

-         Защо смятате, че фермерите, които обикновено работят на полето и в обора, трябва да бъдат и добри мениджъри, да разбират от икономика и управление?

–        Много често фермерът познава отлично своята земя, много добре знае какво да прави на нея, но няма гаранция, че той знае и как да управлява своя екип. Това е нещо съвсем различно като познание. Както аз казвам, това е друга „шапка“. И точно тук мисля, че мога да помогна. И докато НИК например предоставя на фермерите техника и обучения за работа с нея, аз съм натоварен да се заема с мениджърската част. Как да се развива бизнесът, как да се наемат правилните хора, как да се намерят хора, което е основен проблем в земеделието. И след това – как да се мотивират тези хора, за да работят ползотворно; по какъв начин да им се плаща, за да имат стимул да работят; как да се поставят работните задачи, така че да се изпълняват и т.н. Всичко това е много важно за фермерите. Защото, ако искаш да растеш в който и да е бизнес в наши дни, включително в земеделския, трябва да си професионалист.

Големите организации, каквито са стопанствата, имат нужда от различни „шапки“, тоест различни отговорности на служителите. Защото, ако хората нямат отговорности, фермерът ще бъде „пожарникар“, ще гаси пожари и ще прави всичко сам. Но ако знаят своите отговорности, то фермерът може да се освободи от тези отнемащи време задължения. Така че ние помагаме също на фермерите да освободят време за себе си от ежедневните дейности.

Друга важна тема, по която даваме знания, е наемането на работници. Всички знаем колко е трудно да се намерят подходящи хора. Някои казват – внесете работници от чужбина. Ние казваме – вземете хора и ги обучете. Така че те да станат по-добри и да отговорят на изискванията.

И разбира се, маркетингът. Много фермери произвеждат, произвеждат и произвеждат. Но има начини да се позиционираш на пазара и да продаваш повече и на по-добри цени.

Важен въпрос е и заплащането на персонала. Повечето фермери плащат една фиксирана сума. Но днес това вече не е ефективно. Най-добре е да се плаща според постигнатите резултати, тоест вариращо. Когато произведат повече, хората получават повече.

-         Как според вас могат да се привлекат младите в земеделието?

–        Тук е мястото на обществото. Да се направи земеделието атрактивен бизнес. Това не може да се направи от един фермер. С привличането на младите хора в земеделието трябва да се заемат фермерските организации. Така че хората да разберат, че това е една интересна работа и възможност за добра кариера. Това трябва да бъде направено на всяка цена. Фермерите трябва да се завърнат, което изисква много разяснителна работа по издигане имиджа на земеделието.

Младите трябва да разберат и нещо друго: да управляваш стопанство, е като да управляваш всеки един друг бизнес. Важат абсолютно същите правила. В земеделието основният проблем не са парите. Хората могат да печелят добре от земеделие. Трябва да се работи върху имиджа на отрасъла.

-         Като икономист какво смятате, че трябва да се промени в бъдещата ОСП?

-         Мога да споделя само личното си мнение. Международната политика на ЕС по отношение на земеделието е свръхконтролирана и регулирана. Стъпка по стъпка би трябвало да върнем в земеделието основните принципи на свободния пазар. За това нямам съмнение. Как да се направи?

Това изисква политическа воля. Сега виждам, че големите страни с големи земеделски сектори контролират останалите. И това не е ОК. България, извън европейските пари и извън европейската политика, трябва да помисли за собствена стратегия за развитие на земеделието, вместо само да чака и да е пасивна страна. Има много неща, които трябва да се променят. Аз, разбира се, нямам цялата информация, за да кажа какво точно трябва да се направи. Но със сигурност – по-отворен пазар, по-малко контрол и повече субсидии за хората, които реално произвеждат. Не бива да се дават субсидии за нещо, което не се произвежда, а това се случва доста често и у нас, в Белгия. Трябва да се помага на хората, които произвеждат, и на новите фермери. Тези, които искат да започнат земеделски бизнес, трябва да бъдат подпомагани повече. Разбира се, аз не съм голям играч и не знам какво се говори зад кулисите на земеделския бизнес в Брюксел.

-         Какви са вашите виждания за Брекзит?

-         Това е една голяма игра с различни играчи и различни интереси зад тях. Лично аз не подкрепям Брекзит. Великобритания трябва да остане в Европа. Поради много причини. Моята съпруга работеше в Европейската комисия 30 години, според нея също Брекзит не е решение. Но има твърде много политически и икономически фактори, които играят там, така че като прогноза мога да кажа – Англия ще остане в Европа. Те не могат без Европа. Това е, което мисля.

-         Имат ли възможност малките икономики като България да догонят големите и кои са пътищата за това?

-         Иновации. Не в животновъдството, защото животновъдният сектор е супер супер контролиран. Повече иновации за това как да се правят нещата или иновативни фермерски продукти. Например, имам приятел в Белгия, който произвежда гъши пух и го продава в Япония за производството на дрехи. Това е иновативно. В България трябва да се мисли в посока на такива ниши. Друга ниша са билките за козметичната и парфюмерийната индустрия. Това е също перспективно за България.

Моето мнение е, че Европа трябва да плаща и подпомага иновативните, младите, малките фермери да растат. Разбира се, ние можем да го кажем, но много хора трябва да се задействат, за да може да стане реалност. А докато чакат това да се случи, младите хора трябва да намерят инвеститори.

Но големите фермери също трябва да мислят за иновации, те също трябва да мислят как да излязат извън този европейски контрол. Не казвам, че контролирането на земеделието е непременно лошо. То помогна много на Европа в миналото. Но Европа расте и младите хора трябва да имат възможности.

-         Как могат да ви намерят нашите читатели?

-         Или чрез фирма НИК, или да се свържат директно с нас www.freeboss.eu.

Публикувана в Бизнес

XXIX пролетна научно-практическа конференция с международно участие на Съюза на производителите на комбинирани фуражи ще се проведе в дните от 15 до 17 май 2019 г. в хотел "Долче Вита Съншайн Резорт" в курорта "Златни пясъци" край Варна. Тазгодишният форум, който се организира с любезното съдействие на Асоциацията по соята, ще е на тема: “25 ГОДИНИ СЪЮЗНИЧЕСКИ ЖИВОТ НА ФУРАЖНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ", съобщават организаторите.

Програмата за Конференцията ще бъде предоставена на участниците на 17.04.2019 г. А 16.04.2019 г. е крайният срок за потвърждаване на участие в събитието със сътветните презентации и щандове за съпътстващото изложение на фирми от бранша. 

 

Публикувана в Новини на часа

При голям интерес премина информационна среща на Областен информационен център – Добрич (ОИЦ-Добрич), в партньорство с Enterprise Europe Network – Добрич за представяне на възможностите за бизнеса да финансират проектните си идеи с европейски средства.

Срещата беше открита от Владимир Бобев - началник Регионален сектор “Варна“, към Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност, който представи процедурата BG16RFOP002-2.040 „Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. С бюджет от 146 687 250 лева тя ще подкрепи подобряването на производствения капацитет на предприятията с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност и засилване на експортния им потенциал. По схемата ще се финансират проекти на микро, малки и средни предприятия с тригодишна финансова история (2015, 2016, 2017г.), развиващи дейност в една от определените в Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия (НСНМСП) 2014-2020 г. Допустими са разходи за придобиване на машини, съоръжения, оборудване, представляващи дълготрайни материални активи и на специализиран софтуер (вкл. за неговото разработване). Размера на безвъзмездната финансова помощ е от 100 хил. лв. до 1 млн. лв. в зависимост от категорията предприятие.

По процедура BG05M9OP001-1.057 „Умения“, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., представена от ОИЦ-Добрич работодателите могат да повишат квалификацията на персонала си или да обучат безработни спрямо своите нужди. Безвъзмездната финансова помощ е в границите от 15 хил. лв. до 3 911 660 лв. Процента на съфинансиране отново е според категорията на предприятието и е до 70%. Допустими дейности са специфични обучения, обучения за придобиване или повишаване на професионалната квалификация и/или ключови компетентности, съгласно индивидуалните характеристики на лицето и спецификата на работното място. Схемата ще финансира и дейности по включване на безработни и/или неактивни лица в несубсидирана заетост при работодател, след успешно завършване на обучение/я. Геновева Друмева – управител на ОИЦ-Добрич, обърна внимание на присъстващите, че задължително е поне 50% от включените и успешно завършели обученията лица в проекта да запазят заетостта им за период от 6 месеца. Крайния срок за подаване на проекти предложения е 03.05.2019г., 17:30 часа.

Татяна Гичева, ръководител на Enterprise Europe Network- Добрич, презентира услугите и дейността на Европейската мрежа, подпомагаща малкия и среден бизнес за възможностите на Европейския пазар. Експертите от мрежата оказват съдействие за осъществяване на международни партньорства чрез достъп до база данни в цяла Европа, организиране на бързи и ефективни брокерски срещи по време на международни панаири и конференции, консултиране за пазарни възможности в международен план, консултантска помощ за законодателството и стандартите на ЕС и други.

Публикувана в Новини на часа

Поредица от срещи започват експертите на НАП с браншови, работодателски и професионални организации по повод предстоящите промени в Наредба Н18/2006. Целта на срещите е да бъдат обсъдени дискусионните моменти в нормативния акт и необходимите стъпки за привеждане на дейността на търговците в съответствие с новите изисквания. На първата среща с бизнеса представители на НАП се срещнаха с членовете на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската стопанска камара и Българската е-комерс асоциация. В следващите седмици ще бъдат проведени срещи с представители на туристическия бранш, медицинските услуги, фармацевтичния сектор, финансово-счетоводната общност, търговията с горива, ритейл сектора и други.

По време на дискусията бяха обсъдени въпроси за адаптирането на т.нар. ERP системи към новите изисквания, отразяването на авансови и частични плащания в софтуерите за управление на продажбите, механизмите за отчитане на оборотите при разносната и мобилна търговия; фискалните правила за онлайн магазините и множество технически въпроси.

Междувременно стана ясно, че проектът за изменение на Наредба Н18 вече е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на финансите http://www.minfin.bg/bg/legislation1/230

и предвижда следните по-важни срокове:

29.03.2019 г.

Собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания, изискващи издаване на фискален бон /в брой, с банкови карти и др./, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.

31.03.2019 г.

1. Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват софтуер за управление на продажби в търговските обекти /СУПТО/.

2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

30.06.2019 г.

1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.

30.09.2019 г.

Всички търговци - независимо от това дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи СУПТО,трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.

31.12.2019 г.

Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), най-често внедрени в големите търговски вериги, ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата.

Публикувана в Новини на часа
След няколко поредни години на големи загуби, норковъдите в Дания „дърпат ръчната спирачка“ и намаляват производството с 25-30% през 2019-та, съобщават от.организацията за защита на животните „КАЖИ“.
Става дума за най-големия спад в производството на кожи от норки в историята, който ще върне бизнеса с износ за милиарди, вече търпящ загуби, още по-назад.
„Доставчиците на храна винаги получават информация за това, какви количества ще са нужни на норковъдите през идната година. Отчетите им обикновено са прецизни. Въз основа на тях можем с голяма увереност да кажем, че производството на кожи ще спадне с 25-30% през 2019 г.“, обяснява Таге Педерсен, председател на Съюза на норковъдите и на голямата в този бранш аукционна къща Копенхаген Фър (Kopenhagen Fur).
 
През тази година датските норковъди са произвели 17,9 млн. кожи, но се очаква да намалят бройката до 12,5-13,4 млн. през идната година. Т.е. става дума за около 5 млн. кожи по-малко, което ще бъде най-големият спад, който браншът някога е виждал.
„Цените на кожите от норки са ниски и водят до загуби за животновъдите през последните години. Засега това е довело до няколко фалита. Същевременно има и доста доказали се норковъди, които прекратяват дейността си, защото не искат да рискуват прахосването на още пари. И накрая, но не на последно място, има такива, които намалят производството, за да намалят и броя на работните места.“, обяснява още Педерсен.
В златните периоди за индустрията около 2013 г. средните цени на произведените в Дания кожи от норки достигнаха до над 600 датски крони (150 лв.), а животновъдите печелиха страшно много пари. Високите цени рязко вдигнаха производството в цял свят, което доведе до последвалия срив.
През последните три години средните цени за произведените в Дания кожи от норки са съответно 235, 262 и 223 датски крони, което е довело и продължава да води до големи загуби за повечето норковъди. Производствената цена за една кожа е цели 300 датски крони – при такава себестойност и пазарна цена, на практика всяка кожа, произведена от фермите, е на загуба вече три поредни години.
През последните години световното производство на кожи от норки е спаднало с над 20%, но датските норковъди успяваха да задържат производството на все така високи обороти. Въпреки големия спад в производството по света, цените продължават да са ниски, тъй като все още има големи запаси от кожи и готови продукти в Китай.
Тези запаси са натрупани в годините до 2016-та и все още са слабо усвоени.
„Никой не знае какви точно са китайските запаси, затова е и невъзможно да се предположи кога ще бъдат изчерпани. След последния търг бяхме назад с 1,5-2,0 млн. непродадени кожи, които ще изложим на следващия търг през януари. Говори се, че търгът няма да е успешен.  Точно тези очаквания карат животновъдите да намалят производството си.“, споделя Педерсен, който също е норковъд.
Той не изключва спадът на датското производство да стане дори по-голям от 30%, ако цените са още по-ниски от очакваното през 2019-та.
През 2013-та износът на кожи от норки в Дания достигна стойност 13,3 млрд. датски крони. Тази година износът в бранша спадна до 5,5 млрд. крони, а изгледите за спад в производството носят риск за още по-малък износ занапред.

Краят на бизнеса с ценни кожи?

Освен финансовите загуби, браншът е изправен и пред друга заплаха: На 19 декември 2018 г. в датския парламент беше внесено предложение за забрана на фермите за норки. Първото четене е насрочено за 31 януари.
Подобни забрани, но обхващащи всички животни за добив на ценни кожи (основно лисици, чинчили, норки и еноти), вече са приети в 12 европейски държави. В още 4 има частични забрани, а в самата Дания са забранени фермите за лисици от 2009 г. насам.
В българското Народно събрание предстои да се внесе законопроект за забрана на фермите за кожи и у нас. Това се случва, след като между май и юни месец 2018 г. бяха събрани над 51 хил. подписа от цялата страна в рамките на Национална гражданска инициатива, и след като края на 2017 г. излязаха скандални кадри от най-голямата ферма за норки у нас, публикувани от организацията за защита на животните „КАЖИ“.
Публикувана в Бизнес

Първа информационна среща по Проект „Бизнес пре-акселератор на Североизтока”  ще се проведе в град Добрич. Събитието е безплатно и ще се състои на 6 ноември , от 11:30 часа в Бизнес залата на 1 етаж в Община град Добрич, ул. България 12. Желаещите да стартират бизнес ще се запознаят с  възможностите за включване в проекта от експертите на Бизнес пре-акселератор на Североизтока.

Общата цел на проекта е насърчаване на предприемачеството и създаване на предприятия, включително иновативни и свързани с дигитализацията, "интернет на нещата", "индустрия 4.0", както и "зелени" бизнеси и свързани с мерки за развитие в областта на политиката по околна среда, политиката по изменение на климата и ресурсната ефективност и предизвикателствата на смарт-градовете като устойчива възможност за професионално развитие на безработни, неактивни и наети лица, в т.ч. и на младежите от територията на Североизточен район. Ще се осигурят нови перспективи за професионалното им развитие и ще се увеличи броят на включените в самостоятелна заетост безработни, неактивни и наети лица, като проектът ще гарантира осигуряването на 60 участници в самостоятелна заетост при напускане на операцията.

Проект „Бизнес пре-акселератор на Североизтока” с бенефициент Сдружение Бизнес агенция на стойност 356 725.60 лева, финансиран с договор за безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-1.023-0094-С01 от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, период на изпълнение - 18.06.2018 - 17.08.2019 г. Проектът се изпълнява в партньорство с Община Варна, ЦПО "Екселиа", Сдружение "Български Бизнес Форуми", Сдружение "Споделено Работно място-Варна" и Сдружение "Варна -Европейска Младежка Столица".

Публикувана в Новини на часа

На 16 октомври 2018 със специална пресконференция стартира първата НАЦИОНАЛНА СЕДМИЦА ЗА ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА. СЕДМИЦАТА е част от инициативата ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА на Фондация „Българска месна традиция“. „Избрахме 16 октомври за начало на кампанията не случайно. Това е Световният ден на прехраната, обявен от Организацията на ООН по прехрана и земеделие в деня на нейното основаване. Проектът ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА, насочен към изследване на практиките и предизвикателства пред Достъпа до добра храна в България, стартира още през 2007. Целта е да обединим усилия и да осигурим форум за дискусии за предизвикателствата и добрите практики в регулаторната рамка, производството, търговията и публичния образ на добрата храна. Седмицата ще завърши с конференцията ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА а 24 октомври 2018 в Интер Експо Център, в София“, откри пресконференцията инж. Живка Георгиева, основател на фондация „Българска месна традиция“ и инициатор на кампанията ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА. 

„Евро-ток България“ е партньор на инициативата от 2015. Въпреки постоянните ни усилия, остава една огромна работа, която трябва да се свърши по отношение на детските градини и училищата. Много често нещата остават само на хартия. Оборудването е на ниво, което аз си спомням от моята училищна възраст. Как да приобщим децата към едно нова визия за храненето, когато самата естетика е непривлекателна за тях. Но ние затова сме тук и продължаваме с инициативи като тази“, сподели шеф Георги Иванов от Евро-ток България.„Създаването на национален модел за храненето, който да е база за превенция на заболявания, да стимулира растежа и здравето на децата, отнема много време. Не е лесно. Влияят фактори като информираността на семейството, което често е объркано от информацията в Интернет. За да имаме база за стабилна промяна е необходима надеждна, научнообоснована информация. Систематично образование в областта на храненето за учители и директори, за общински служители. Все пак нещата тръгват в положителна посока – изследванията показват, че има увеличаване на консумацията на плодове и зеленчуци от децата и намаляване на затлъстяването“, каза проф. д-р Стефка Петрова, водещ изследовател и консултант в областта на храните, по време на пресконференцията. „Важно е да имаме хранителна грамотност, за да можем да направим добър избор в нашите покупки и потребление. Това е ролята на нашата фондация. Ние се специализираме в неформалното образование за устойчиво развитие. Храната е основна тема, която отговаря на целите за устойчивото развитие. Например, около 670 хил. тона на година годна за консумиране храна се изхвърля у нас, като това се равнява на около 2 млрд. порции или по 100 кг на глава на населението. В същото време гладуват над 1,5 млн. души. Това количество, което се изхвърля, би могло да бъде разпределено по разумен начин, така че да задоволи необходимостта на останалата част от населението“, каза в интервю за програма „Хоризонт“ Христина Преславска, изпълнителен директор на фондация ЕкоЦентрик. „В рамките на седмицата планираме с нашите партньори да организираме общински форуми, на които местни производители да се срещнат с местната администрация, за да обсъдят общинските продоволствени политики. Също и училищни дебати – предложили сме много интересен филм, по който ученици могат да дебатират. Очакваме партньорите от Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство да организират т.нар. училищни мостове - срещи между ученици от професионалните гимназии с деца от детските градини и ученици от основните училища на тема „Вдъхновението да учиш за храната“. Очакваме да се организират открити кухни, където деца и ученици ще могат да посетят местни кухни и да се срещнат с водещи местни кулинари; както и срещи на деца и ученици с производители на традиционни, фермерски и занаятчийски храни“, представи част от планираните инициативи за СЕДМИЦАТА д-р Христо Христозов, председател наДружество Европейско право и секретар на организационния комитет на инициативата. „В ХРАНКООП се събираме повече хора, за да решим проблема с качеството на храната за себе си и за нашите семейства. Формата, която прие е Фермерски пазари, които са едно възраждане на произвеждането на качествена храна. И ние забелязваме, че се увеличава потреблението на плодове и зеленчуци. С тези фермерски пазари се опитваме да стимулираме не само производителите, но и потребителите да повишат културата си на хранене. Забелязваме тенденция хората да се интересуват все повече от качеството на храната, не само от безопасността й. Имаме и много посещения по училища. Част сме от конференцията ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА от самото начало“, сподели инж. Николай Генов от движението ХРАНКООП.
 „Необходимо е децата и младите хора да знаят от къде идва храната, която е на масата им, на каква цена, какво означава за младия организъм и какво се случва с отпадъците, за да се научат младите хора да правят информиран избор за храната си“, каза Диана Банчева, програмен директор на Граждански институт и съучредител на фондация ЕкоЦентрик. „Поздравявам Ви по случай организирането и провеждането на Националната седмица за достъпа до добра храна ‘2018. Радостен съм от факта, че фокусът на поредицата от събития е поставен именно върху младите хора, които ще имат възможност да научат нещо ново за значението на правилното хранене, което преди всичко е в основата на тяхното здраве, а също така и за необходимите условия за изграждане на устойчиво земеделие!“, изрази готовността си за бъдещи съвместни инициативи областният управител на област Русе г-н Галин Григоров. Във връзка със седмицата и предвидените инициативи Диана Банчева поясни. „Всеки може да се включи в кампанията ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА като избере ЗЕЛЕНИЯ КАРТОН. Вземете лист зелена хартия и си направете снимки, които да покажат съпричастието ви към инициативата. Публикувайте ги в събитието ЗЕЛЕН КАРТОН във Фейсбук страницата ни. Най-вдъхновяващата снимка ще спечели награда, която ще връчим на конференцията на 24 октомври 2018“.
На пресконференцията бе дадено началото на процеса на номинации в десетте категории за наградите „Достъп до добра храна“. Всеки може да изпрати номинация на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..">Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Наградите ще бъдат връчени по време на V-та Национална конференция ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА, която ще се проведе на 24 октомври 2018 в Интер Експо Център в София. Регистрацията и участието в конференцията са без такса чрез платформата на инициативата: www.dobrahrana.info/registration.
ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА е инициатива на Фондация „Българска месна традиция”, която е създадена за изследване, формиране, подпомагане и застъпничество на политики за съхраняване и развитие на българската месна традиция. В 2014 г към инициативата се присъединяват сдружение „Устойчиво общество“, Граждански институт и Дружество Европейско право. От 2015 партньор на инициативата е и Евро-Ток България - организация с над 10 годишна история като неразделна част от Евро-Ток Интернационал, която е официален консултант на Европейската комисия в областта на храните. В 2016 към инициатива се присъединява движението ХРАНКООП. През 2017г. с цел фокус върху хранителната грамотност на децата като част от образованието за устойчиво развитие към инициативата се приобщава фондация „ЕкоЦентрик“. През 2018 г. като партньор се включва и Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство - първата и най-голяма организация на образователни институции в областта на туризма и общественото хранене в България.
Публикувана в Бизнес

Втората годишна информационна кампания за 2018 г. на тема „Европейски средства за бизнеса“ на Областен информационен център – Добрич (ОИЦ - Добрич) приключи успешно. От 10 юли до 6 август се проведоха девет информационни събития в цялата област.

Пред близо 230 представители на общински администрации, кметове и кметски наместници, общински съветници, работодатели, земеделски стопани, рибари, медии и граждани, експертите от центъра представиха актуалните подмерки по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР) и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 (ПМДР).

Огромен интерес на информационните срещи имаше към трите процедури на подмярка 6.4.1 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от ПРСР, която ще финансира проекти в сферата на производство на неземеделски продукти, развитието на услугите и занаятите. Очаква се приема на проектни предложения по подмярката да стартира до края на тази година.

Земеделските производители активно се интересуваха от отворената за кандидатстване подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ с подкрепата на която ще се подобри икономическата устойчивост на стопанства със стандартен производствен обем между 6000 и 7999 евро. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 22 октомври 2018 г.

На информационната среща в община Добрич предприемачите се запознаха и с отворената процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството” по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. Владимир Бобев – началник на „Регионален сектор Варна“ към Управляващият орган на програмата представи всички условия, на които трябва да отговарят кандидатите, допустимите дейности и разходи.

В общините Тервел и Балчик се проведоха изнесени приемни с открити щандове, където експертите от центъра предоставяха информация на заинтересованите граждани за възможностите за финансиране по европрограмите. Преобладаващо въпросите бяха за допустимите инвестиции по подмярка 6.4.1 в областта на услугите и производството и допустимите разходи по подмярка 4.1.2. финансираща малки стопанства от ПРСР.

В информационната среща в Община Тервел участваха и представители на Местната инициативна група (МИГ) Тервел-Крушари, които представиха условията за кандидатстване с проекти към Стратегията за воденото от обществото местно развитие. До 30.09.2018 г. земеделски производители и предприятия от двете общини могат да подадат проектно предложение по подмярка 4.2. “Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти” на мярка M04 „Инвестиции в материални активи“. Подмярката има за цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост на територията на двете общини. Подробна информация и документите за кандидатстване са достъпни в ИСУН 2020 - eumis2020.government.bg/, електронната страница и в офиса на МИГ Тервел-Крушари.

След всички срещи бяха проведени консултации с местния бизнес и земеделските стопани, свързани с проектните им идеи, допустимостта съгласно условията за кандидатстване, както и необходимите документи за кандидатстване.

Публикувана в Бизнес

И тази седмица Областен информационен център – Добрич (ОИЦ-Добрич) продължава своята информационна обиколка на тема: „Европейски средства за бизнеса в селските райони“ в общините от област Добрич.

В гр. Каварна информационната среща ще се състой на 25 юли (сряда) 2018 г., от 14:00 часа в залата на хотел „Отдих“, бул. България 67, Градски парк.

На 26 юли (четвъртък) 2018 г. от 10:30 часа в залата на Община Крушари, екипът на ОИЦ – Добрич ще представи актуалните възможности за финансиране с европейски средства.

За жителите на община Шабла информационната среща ще се проведе на 27 юли (петък) от 14:00 часа в залата на читалище „Дружба 1898“ в с. Дуранкулак.

По време на събитията ще бъдат представени 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020, както и отворени процедури по Програмата за морско дело и рибарство в черноморските общини.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта