Картинката обаче трудно ще се избистри

От 66 проверени биологични стопанства, 11 полета с биорапица, биорезене и биокоринадър се оказали фалшиви. Ти да видиш!

Така новият зам.-министър Чавдар Маринов, чиито ресор биопроизводителите си извоюваха след протести тази пролет, хвърли първия камък в мътното блато, наречено био. Като е казал обаче „А“ заместник-министърът, трябва да стигне и до края на азбуката. Доста кал има да се изгребва от този сектор, докато картинката започне да се избистря.

Повече от ясно беше още преди 2-3 години, че няма как в малка България биопроизводителите да растат с такава главоломна скорост. И че тук не става дума за лична кауза, посветена на чистото производство, а за източване на едни пари. Лошото е, че от това пострадаха истинските биопроизводители.

До тоталното заблатяване на картината всъщност се стигна законно. След като нормативната уредба позволява, защо да не се появят едни 20-30 фирми, които лесно са си направили аритметиката колко субсидии ще получат като се регистрират като биопроизводители с едни огромни площи. И понеже контролът ни е муден и неефективен, щетите се констатират с огромно закъснение.

Секторът остана блокиран и без финансиране за повече от 2 години. И третата се очертава трудна. Защото законовите механизми за санкциониране у нас, са като да минеш през девет планини в десета, докато стигнеш до конкретен резултат. От МЗХГ ще пишат предписания до сертифициращите органи. И ще чакат те да бъдат изпълнени. Ако не бъдат, едва тогава могат да бъдат налагани глоби.

50 млн. лева са неправомерно получените субсидии от фалшивите биоземеделци. Не изглеждат много, но са около 30- 40% от финансирането на биосектора. И тук не става дума само за едни пари. А за това, че целият бранш вече е под съмнение. Името му е опетнено. Само да припомним – в края на ноември предстои одит на Европейската комисия у нас. Той трябва да установи био ли е българското био или е нещо фалшиво?

Тъкмо затова зам.-министър Чавдар Маринов трябва да прояви кураж. Добре се започна с обновяването на електронния биорегистър. Вече са ясни 11 нарушители. Но колко са още? Най-добре е да бъдат проверени всички. Така цялата картина бързо ще се избистри. От което всички имат интерес. За да не берем срам пред Европа. И за да сме свършили поне едно нещо като хората.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Неделя, 03 Ноември 2019 09:15

Вкусът на истинската Добруджа!

  • Биологичното производство на зърно и брашно е мисия за семейството на Милена Минчева

  • Върху собствени 500 дка в община Ген.Тошево те отглеждат сертифицирана пшеница, царевица, слънчоглед и фасул

Габриела Събева

В сърцето на Добруджа – регионът с най-интензивното земеделие у нас, има едно кътче от 500 дка, в което се отглеждат биологични полски култури – пшеница, царевица, слънчоглед и фасул. Семейството на Милена Минчева се е насочило към този нетрадиционен начин на обработка на почвата и добиване на зърно само и единствено заради стремежа си към високо качество.

„Ние сме първите. Изминахме много дълъг процес, докато осъществим идеята си за биологично земеделие. До сертификата стигнахме за 5 години. А преди това от 2000 г. започнахме да работим в посока екологично чисто производство. Идеите идваха и се осъществяваха крачка по крачка”, споделя усмихнатата и чаровна Милена. Разказва, че това е изцяло семеен бизнес, в който върху собствена земя работят още съпругът й Недялко и двете й дъщери Венета и Мила.

„В началото беше много трудно при обработките, при справянето с проблеми като опазване на културите, изобщо докато намерим правилната формула. Добре е, че едрите земеделци уважиха нашето желание и пазят нашите полета от тежките препарати. Ние се възползвахме от правото си на буферни зони. Така даваме възможност на големия земеделец да работи спокойно и ние да сме защитени. Нашата продукция се обира само от зоната за био земеделие”, допълва още Милена. Фирмата има сертификат и за самата продукция, и за земята, върху която я отглежда.

Редовно се правят анализи за доказателство на качествата на самата ни продукция. „Ние сме си механизаторите, работниците, ние сме лаборантите, тъй като имаме лаборатория за качеството на стоката”, не крие тайните от ежедневието в стопанството Милена. Допълва: „Не сме големи конвенционални производители, много ни е трудно да оцелеем между едрите и в същото време сме много удовлетворени, че това, което правим, е правилното и истинско нещо. Това е нашата вътрешна потребност и ние сме доволни!”.

Производството на биологично зърно е първата стъпка. За да има принадена стойност, фермата започва да произвежда различни видове брашна – пълнозърнесто, бяло, типово, грис, трици. „Ние сме родени в Добруджа, ние сме закърмени с хляб от истинска пшеница”, споделя още Милена и убедено продължава: „Има голяма разлика между биологично отглежданата пшеница и останалата. Хлябът, който се прави от нашите брашна, гарантира здраве. Всеки може да пипне, да опита, да помирише, да вкуси”. Самото мелене на брашното става пред клиента с каменна мелничка.

„Ние сме първите, след нас се появиха и други. Мисля, че към каузата на био пшеницата ще се присъединят и други колеги, тъй като хората разбраха, че да произвеждаш чиста храна е много важно. Добруджа се напълни с лавандула, особено община Ген.Тошево, но пшеницата винаги е преди всичко. Пшеницата е нашият хляб!”, не крие вълнението си Милена.

Сортът е изключително важен за сертифицираното производство на биологично зърно и брашно от него. В стопанството в момента се залага на български сортове, но е имало опити с чужда селекция. Милена е убедена, че българската пшеница е най-подходяща за качествена биологично чиста продукция. „Масово се говори, че хлебно жито няма. Не е така! Има, но добивите са по-ниски, а всички са насочени към големите резултати”, допълва стопанката. „Ние като био производители имаме още по-малки добиви, тъй като не торим, не пръскаме, а работим за качество. За производството на биологична продукция се спряхме на определен сорт. Проба-грешка и стана”, разкрива Мирена. Работят с консултации на агрономи и на учени от Добруджанския земеделски институт.

„Едно е ясно – българската пшеница е създадена за Добруджа, а френската – за тамошните условия. Автор на нашата пшеница е български селекционер. Ние търсим хора, които разбират какво правят, тъй като ние знаем какво целим и какво искаме”, споделя още философията си земеделката.

Милена разказва, че пшеница им не боледува, единствено с плевелите има малко проблеми, но и там си има начини за справяне. Има периоди в които трудно става, вали и се затревява. „В крайна сметка обаче ние гоним качество, качество и пак качество. Дали се цени от потребителите? За първи път сме на фермерския пазар в Добрич и смятам, че това е нашето място. Тук се срещаме с хората, те могат да опитат, да видят, да усетят енергията, с която работим. Друго си е когато вкусиш вкуса на Добруджа!”, категорична е още Милена Минчева.

Производителят на чиста продукция у нас има още една сериозна задача – да се образова. „Трябва да се проучва, да се чете, човек да се запознава, да рови, да търси. Няма в пространството синтезирана система, която да достави информация пряко на земеделеца. Трябва да си защитиш правата на биологичен производител, да научиш стъпките и да ги следваш”, смята Милена.

Според нея субсидирането у нас действително е добро. „Факт е, че намалиха субсидиите в края на програмния период. Но субсидията е помощ, вид подкрепа, стимул за да продължиш, да намериш сили и смисъл”, категорична е стопанката. Тя продължава да твърди, че субсидирането не е за големите производители, а именно за малките. Не липсват обаче разочарования.

В момента е открита мярка 4.2.2 за преработка - мярката, която много интересува семейството. „Но самата програма е с финансиране от 50-60 %. Едно микропредприятие има нужда от сериозна подкрепа. Давам пример – само една обикновена мелница е 50 000 лв., а да не говорим за по-сериозна. Аз ако имам тези пари, ще си я купя, а няма да чакам от програмата. Това всъщност трябва да е помощта за малките предприятия – в момента, в който те имат необходимост от инвестиция. Това е нещото, което ми тежи и пречи”, не крие Милена.

Вторият проект, върху който работи семейство Минчеви, е производство на шарлан. Вече трета година усилията им са насочени към това и търсят правилната формула за създаването му. „Правихме анализи в лаборатория във Варна и се оказа, че мазнините на нашия високоолеинов слънчоглед са 99,9 %. Имаме всички омега киселини плюс витамините А и Д, полезни за целия организъм. Това е „екстра върджин” в български вариант”, радва се Милена. В момента продължава работата с ОДБХ и се чакат така нужните разрешителните.

„Работим с много хъс и желание. Семейството ми много ме подкрепя, от самата идея за биологично производство до сега. Имаше момент, в който всички бяха отчаяни, че ще имаме по-малко добиви, но го преодоляхме”, не крие Милена и със задоволство продължава: „Основната ни посока беше качеството и не съжаляваме, че се захванахме с биологично производство!”.

Публикувана в Бизнес

На 21 и 22 септември в Хисаря отново ще се проведе „БиоТрапеза” – изложение за производители на био, еко и натурални продукти, храни и козметика.

Събитието се организира за втора поредна година от Читалище „Иван Вазов-1904” с финансовата подкрепа на Община Хисаря и местния бизнес. Изложението представя натуралната и здравословна храна, с която се слави района. Хисаря е чиста и зелена община с хубави овощни градини, лозя, производители на био-зеленчуци, гъби, мед, екологични мандри и лечебни минерални извори. Тазгодишната „БиоТрапеза” отново ще предложи био-зеленчуци и сезонни плодове, вкусни месни и млечни продукти, натурални десерти, мед и био-вина.

За развлечението на посетителите е организирана съпътстваща програма с концерти, забавления за децата и томбола. Акценти в програмата са изложбата-базар на читалищата от общината „Обредни хлябове от хисарския край” и Кулинарното шоу „От фермата – на трапезата”, в което готвачи от местните ресторанти приготвят ястия с продукти от изложението. Тази година в кулинарното шоу ще се включат и децата от детска градина „Дъга” и паралелката по готварство на СУ „Хр.Смирненски”.

В началото на годината изложение „БиоТрапеза” спечели и голямата награда – златна статуетка „АГОРА” в конкурса за успешни читалищни инициативи. Читалище „Иван Вазов” – Хисаря получи признанието за добрата организация на изложението и успешното партньорство с местния бизнес и доброволческите организиции.

 

Публикувана в Новини на часа

Постигнато е споразумение с протестиращите организации от секторите плодове, зеленчуци, картофи и биопроизводство. Това стана по време на среща, на която министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов покани представители на протестиращите асоциации. По тяхно искане ще бъде назначен ресорен заместник-министър, който ще отговаря за биологичното земеделие, растениевъдството и картофопроизводството.  Той ще бъде предложен от бранша.

Сред другите искания на производителите, по които се стигна до консенсус, са изготвяне на дългосрочен план за развитие на сектор „Плодове и зеленчуци“, стратегия за възраждане на българското биопроизводство, както и участие на представители на асоциациите в работни групи и консултативни съвети.

Публикувана в Новини на часа

Калина Стефанова

„Биопроизводителите често се случва да ми благодарят, но често и ми се сърдят. Малко сме като италианско семейство“. Тези думи на земеделският министър Румен Порожанов заслужават по-голямо вглеждане в контекста. Ясно е, че нещо в сектор „Биологичното производство“ у нас е не е наред. Причините са стари, последният протест дори е закъсняла реакция.

Всяка от двете страни в спора яростно брани своето право.

Биологичните производители не са съгласни с рестриктивните текстове в Наредба 5,      които затягат силно контрола и въвеждат огромни санкции спрямо нарушителите. Нямат обяснение и за отказа на МЗХГ да откаже да удължи срока на сертифициращите компании „Кю Сертификейшън“ и „Австрия Био Гаранти“, с които стопаните работят от години и смятат, че това са фирми с безспорни професионални компетенции – у нас и в Европа.

Озадачаващо за биофермерите е защо това се прави „на тъмно и тихомълком“. Секторът подозира в този ход опит за кражба на цели бизнеси – стопаните, така или иначе, трябва да подпишат договори с друга сертифицираща компания, за да продължат да работят. Стопираните фирми ще търсят правата си по съдебен ред, но това ще отнеме време и местата на играчите в този бизнес вероятно вече ще са променени.

Земеделското министерство от своя страна аргументира всичките си ходове с   презумцията за защитата на крайния потребител. Два одитни доклада: на Европейската и на българската Сметна палата отчитат нарушения в сектора още от 2015 г. В европейската система „Офис“, в която постъпват и се обработват потребителски сигнали, страната ни също държи челно място по нарушения – в 30 български биологични продукта са намерени остатъци от пестициди, което дискредитира името ни. По повод отнетите сертификати, земеделският министър Румен Порожанов казва, че когато фирмите отговорят на всички изисквания, заради които им е отказано удължаване, могат пак да кандидатстват и сертификатите им да бъдат подновени.

Ако спазваме обаче италианската традиция в скандала, трябва да направим опит да бъдем честни до край и да зададем някои въпроси. Първият от тях е базов: при наличието на толкова мащабно зърнопроизводство у нас,

колко са площите в България, върху които реално може да се отглежда биологична продукция

Този въпрос стои с особена острота пред биологичните пчелари. Междувпрочем, след едно от заседанията на парламентарната комисия „Земеделие и гори“, Румен Порожанов обяви пред журналисти, че българските пчелари подават сигнали в Европейската комисия един срещу друг и това допълнително уронва престижа на биопроизводството у нас.

Този печален факт поставя познатия до болка въпрос защо за българските фермери е толкова трудно да мислят в една посока и да работят в името на общия интерес. И тук не е виновна само липсата на Закон за браншовите организации. Отдавна сме доказали, че сме царе в заобикалянето на законите. Не по-малко важен е и въпрос със субсидирането на биосектора. Ако сегашната нормативна уредба позволява едни мащабни зърнени фирми да се регистрират като биологични и да „изядат“ парите на малките биопроизводители, кой е виновен за това? Както и да се тълкува подобна „кражба“, тя е в рамките на закона. Което е знак, че всяко подпомагане трябва внимателно да бъде обмислено така, че „субсидаджиите“ да не могат да превземат един сектор, само защото ще вземат едни добри пари. Това предполага мислене в посока на

развитие на цяла една верига, а не плащане на парче

За каквото всички сектори у нас се борят. Тогава изкривяването е неизбежно. Нека не забравяме, че вече сме и в предизборна ситуация. Това прибавя едно естествено съмнение в чистотата на битката на всяка от двете страни.

Никой не отрича, че името на България като страна с големи възможности за развитие на биологичното производство трябва да бъде изчистено.

Нека обаче това се случи по честния начин. Така, както биха го направили в едно италианско семейство. Ще се скараме, ще се сбием дори, но всички карти ще бъдат свалени на масата. В името на това семейството да бъде запазено.

И нека не забравяме - в Италия чистата храна е не просто бизнес, а религия. Затова и страната е една от топ туристическите дестинации.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието, храните и горите оповести в съобщение на интернет страницата си, че няма да поднови разрешението на „Австрия био гаранти клон България“ КЧТ за контрол на биологичното производство. В тази връзка стопаните, които имат договори с дружеството и искат да продължат ангажиментите си по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., в срок до 13 февруари следва да изберат самостоятелно друг контролиращ орган. Сключването на нов индивидуален договор ще осигури на бенефициентите непрекъсване в системата за контрол.

   Актуален списък на контролиращите лица, с издадени разрешения по чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и сроковете им на валидност е наличен на интернет страницата на Министерство на земеделието, храните и горите – „Информационен регистър на лицата получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите да осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство“.

   В срок от 15 работни дни от настъпването на промяната, биопроизводителите следва да представят пред ДФЗ-РА копие на новия договор с контролиращо лице, както и документ, удостоверяващ непрекъсваното на контрола. Това е разписано в НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 ( чл. 39, т. 1, буква г), т. 2, буква д) и т. 3, буква г).

    При смяна или избор на ново контролиращо лице, предишното не се освобождава от отговорност и задължения. Новото контролиращо лице гарантира, че операторът е отстранил или отстранява евентуалните несъответствия, отбелязани в доклада на предишния надзорен или контролен орган (съгласно чл. 92, параграф 2 от Регламент (ЕО) 889/2008 г.). Старото контролиращо лице трябва задължително да предаде на следващото значимите елементи от контролната документация относно оператора, както и докладите (посочени в чл. 63, параграф 2, ал. 2 от същия регламент.)

Публикувана в Новини на часа
До 10 000 лв. дължат лица, които се позовават на метода за биологично производство по отношение на производство, преработка, съхранение, внос, износ или търговия на продукти. Това предвижда одобреният от парламента Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
 1000 лв. дължат производители или вносители, които нарушават правилата за етикетите на биохраните или продуктите им в търговската мрежа съдържат неразрешени в биопроизводството вещества. 
 В случай че се установи операторът, при който е извършено замърсяването, санкцията е в размер на 4000 лв. С толкова се глобява и контролиращото лице, с което операторът има сключен договор.
 Според приетите изменения прилагането на регламента за планинските продукти става чрез специална наредба. Министърът на земеделието, храните и горите определя условията и реда за използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“, както и осъществява контрол върху неговата употреба.
По силата на новите изменения Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа публичен електронен регистър на интернет страницата си за производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин. 
 Тези регистри включват и лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство, както и производителите на земеделски продукти и храни с означението „планински продукт“. След като контролиращото лице въведе информацията, вносителят я потвърждава в срок от 5 работни дни. Всяко изменение в подадените данни също се обявява в срок от 5 дни, след което се актуализира в регистъра. Въвеждането и потвърждаването на информацията се осъществява чрез квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите.
Публикувана в Бизнес

Био доматите ще имат специален ден на 8 август на нашия Фермерски фестивал.  Ще имаме истински, вкусни, български домати. Време е, сега е техният сезон. На демонстрацията в 12 часа ще опитате гаспачо (студена доматена супа) и пресен доматен сок. Това е денят на био ферма „Бесика“.

Ферма „Бесика“ е основана през 2012 година, био сертифицирана е от 2015 година. Идеята на Георги Маджаров, инженер по електроника, да се захване с фермерство, дошла след… след изкачване на върхове в Алпите, когато вижда и се влюбва в малките планински селца там. Освен хубави домати „Бесика“ гледат още чушки, салати, рукола, репички, зелен боб и други сезонни зеленчуци, босилек и други подправки. Очакваме скоро да донесат крастивички и тиквички…

Фестивалът „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира всяка сряда от 10,30  до 18,30 часа пред Министерството на земеделието.

Фестивалът предлага разнообразни фермерски и занаятчийски храни на малки производители от страната: краве, овче, биволско и козе сирене и кисело мляко, кашкавал, мед и пчелни продукти, сладка и  сиропи, яйца, прясно месо, занаятчийски хляб, ядки, печена тиква и тиквени семки, био вино, био оцет, био чай, био гъби шийтаке, сезонни плодове и зеленчуци, пресни и сушени билки и подправки, козметика, цветя… Редовно гостуват производители на сувенири и бижута.

Запазена марка на Фестивала са демонстрациите и дегустациите на фермерски храни и рецепти.

Проектът Фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира от Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА в партньорство с Район „Красно село“ и Сдружение  „За Земята“ , както и с финансовата подкрепа на Програма Европа – 2018 на Столична община.

Всички фермери и производители са регистрирани по наредбите 3 и 26 на Министерството на земеделието, храните и горите  или по Закона за храните. Много от тях в районите от Натура 2000  в Западна и Централна Стара планина са подкрепени от проекта „За Балкана и хората“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

 

Публикувана в Новини на часа

Във века на електрониката, за да се регистрирам като земеделски производител, ми коства 7 работни дни и 500 навъртяни километра. Селските райони затова опустяват, защото не са решени проблемите на инфраструктурата и комуникациите, коментира Петранка Гагова, член на УС на Национална Био асоциация

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-жо Гагова, Вие сте в ръководството на новата Национална Био асоциация, но сте и фермер. Какво произвеждате?

  • Имам 250 дка биоградина с череши, ябълки и сливи, но отглеждам и 100 хил. бройлери в района на Великотърновското село Вързулица.

  • Какво е да си биопроизводител в България? Защо управляващите гледат с недоверие към този бранш?

  • Когато започнах да се занимавам с биоземеделие, изглеждах като луда за връзване. Поне така ме гледаха приятелите. Сега с най-голямо уважение ме търсят и ползват моята качествена биохрана. Това е моята гордост, но с проблемите, с които започнаха да ни товарят, все по-често се питам какво да правя отсега нататък - дали да продължа или да се откажа.

  • Защо сега искате да се откажете?

  • В момента върви очертаване на земеделските земи. По стечение на обстоятелствата скоро се завърнах от Испания и видях как очертават там, въпреки че нямат огромни масиви, както у нас. В Испания зад всяка овощна градина има малък склад и преработвателно предприятие. Там чиновниците отиват при производителя и извършват очертаването. А не знаете какъв ужас изживяваме, когато отиваме да се очертаваме. Първо – чакаме с часове на опашка, защото през повече от половината период, определен за очертаване, системата не работеше. Тя и сега не работи, и това потвърдиха колегите от още пет окръжни градове. Така едва преди дни очертах моите градини. Ще кажете - разбира се, когато системата се претовари, няма да работи, но там има и други неща, които отдавна чакат решение. Като че безхаберието у нас взема връх и никой не иска да промени ситуацията.

  • Защо, според Вас, системата не работи?

  • Всеки що-годе компютърно грамотен човек знае, че когато една система работи в MS-DOS и отгоре й налагаш Windows, се получават странни неща и тъкмо на това сме свидетели. Системата на ИСАК работи в DOS и върху нея ние налагаме т.нар. споразумения. Става така, че парцелите се свиват и се получават застъпвания на площите. Ако зърнопроизводителите имат 5% застъпвания и нередности, получават 95% от субсидията си. А биопроизводителите при 10% „недоимък“, който се получава от разликата между ИСАК и Windows, ги лишават 100% от подпомагане. Тогава започват делата, трябва да връщаме пари и т.н. На мен ми писна да бъда проверявана, да бъда следствена, да давам показания, че нямам сестра…

  • С колко специалисти по очертаването работите във вашия регион?

  • В региона, където работя, 25 специалисти се занимават с очертаването. От тях само двама чертаят точно. Останалите чертаят с грешки. Само че не тях санкционират за грешките, а нас – производителите. Направи ми впечатление, че не са ги снабдили с най-елементарните таблици и ние трябва да знаем наизуст означения и наименования, което съвсем не е наша работа. Има фермери, завършили висше образование, но болшинството хора на село, които се занимават със земеделие, нямат нужното образование . Имаме задължения и отговорности, но нямаме права. Един чертае, а друг има „късмета“ да гадае дали ще получи цялата си субсидия.

  • Чиновниците не идват ли на полето с GPS-системи и таблети, за да извършат очертаването на място?

  • Като застанем пред компютрите в службата по земеделие, виждаме системи, които показват фатална грешка – излиза на червено и не можеш да продължиш нататък.Това стана след промяната в Закона за подпомагане на земеделските производители през 2015 г., чрез която се премина от споразумения за площите към правно основание за ползването им. Тук се прояви несъвършенството на ИСАК и тя не можа да напасне споразуменията спрямо правните основания. Фермерът няма никаква вина за недостатъците на ИСАК. От фонд „Земеделие“ отказват категорично всякакви проверки на място, а ние само присъстваме на очертаването пред компютъра и накрая се подписваме. Ако откажем подпис, оставаме без всякакви субсидии. Ако се съгласиш с разместените площи, пак си санкциониран. Искам да подчертая, че промяната в Закона за земеделските производители важи само за Системата за единно плащане на площ (СЕПП), но фонд „Земеделие“ го прилага и за биопроизводството. За нас е важно да декларираме една и съща площ в продължение на 5 години. Много наши колеги, изпълнявайки изискванията на Наредба 1 за биологичните производители, паднаха под 90% от първоначалния си ангажимент. Тогава санкцията е 100% и не получават компенсаторни плащания.

  • Има ли още абсурди, с които сте се сблъсквали в практиката си на биопроизводител?

  • Ще цитирам нещо от моя живот – преди две години, при 252 работни дни, 72 дни бях в проверки. Имаше изисквания да представя разни документи, които трябва да нося в институцията, която ме проверява. Но аз съм работник и искам да произвеждам, а не постоянно да се оправдавам за това или онова. Аз живея и работя в малко село на 70 км от всички окръжни градове и на 30 км до най-близката банка. Селските райони затова опустяват, защото не са решени проблемите на инфраструктурата и комуникациите. Във века на електрониката, за да се регистрирам като земеделски производител, ми коства 7 работни дни и 500 навъртяни километра. Първо отивам в едната Поземлена комисия. След това отивам при официалния ветеринарен лекар – една длъжност, за която отиват около 5-6 млн. лв. годишно за заплати, отделно за издръжка и т.н. После отивам в другата Поземлена комисия, но е станало 14:30 часа и те вече не работят. Накрая ще отида в областния център, където нещата стават най-бързо.Чакаш за заверка 15-20 минути, до половин час, но си получаваш картата за земеделски производител.

  • Застраховате ли овощната си градина, още повече, че произвеждате по-скъпа продукция в сравнение с конвенционалната?

  • Има плащания на застрахователите към нас, но са в необичайни режими. Това, което най-много ни касае като земеделски производители са сланите и измръзванията. Но те не влизат в застрахователния режим. Начинът на разпределение на плащанията между нас и застрахователните компании е уникален. Ние работим за застрахователните компании, но те не работят за нас. Те поставят пред нас неизпълними условия и това отдавна трябваше да бъде забелязано и променено от Министерството на земеделието, храните и горите.

  • Къде реализирате продукцията си?

  • Идеята за късите вериги на доставки е много хубава, но ако някой тръгне да изпълнява изискванията на Наредба 26, ще се изправи пред такива препятствия, пред почти непреодолими стени. Има една институция, която се нарича БАБХ и която никак не ни помага. Има и още нещо - от 2005 г., откакто се занимавам с биоземеделие, в земеделското министерство се смениха 42 човека в дирекцията, която отговаря за нас. Поне аз лично ги познавах и не говоря за чиновниците, които не съм срещала от тази дирекция. Тъкмо обучим едни, сменя се правителството, следва чистка и пак отново се справяме със ситуацията. Относно реализацията на продукцията – сега много преработватели търсят биопродукти и сключват договори за изкупуването им. Кой после ще контролира изпълнението на тези договори? Нали после ще дойдат да ни извиват ръцете за по-ниски цени. Скоро един преработвател ме заплаши, че няма да ми изкупи продукцията. И аз мога да си изнасям стоката, но трябва да тръгна от малко стопанство и да се развивам. Само че никой не ми дава такава възможност.

  • Вашите колеги се оплакват от многобройните документи, които се изискват от производителите. Как се справяте с това?

  • Нямате представа колко много бумаги попълваме - като се започне с еднодневните договори, за които дълго воювахме. Знаете ли какви бяха последствията за мен? - Три години подред ме проверяват и при тези проверки давам в Инспекцията по труда огромна папка с документи – искат досиетата едва ли не на цялата рода. Да не говорим за Отчета за приходи и разходи (ОПР), който се подава в статистиката и в Агенцията по вписванията. В една от новите наредби изискват от мен баланс и ОПР, че аз съм произвела 50% от цялата продукция в дадена фирма. Но нито балансът, нито ОПР-то съдържат такава информация. Дава я една справка от счетоводството, която би трябвало да е конфиденциална, но аз трябваше да я представя, за да ми се изплатят парите. Тук се получава прецедент, при който има изкуствено създадени условия – ако аз в едната фирма имам 50% продукция, а се занимавам и с растениевъдство, и с животновъдство, това означава, че едното ще бъде зачеркнато, или ще бъде пренесено в следващата ми фирма. Само че тогава ще кажат, че това е изкуствено създадено условие. Ето как самите нормативни документи ни карат да стигаме до задънена улица.

  • Ще направи ли вашата асоциация предложения за промяна в законодателството, касаещо биопроизводството?

  • Промяната на законодателството е работа на управляващите, но ще ви кажа, че Законът за ветеринарно-медицинската дейност е един от най-смешните закони в България. В него на три страници е обяснен член 192, в който е описана следната ситуация: Ако откраднат птици или животни от моята ферма и ги заловят на пътя, полицията започва да ги пази, докато дойде официалният ветеринарен лекар. Следва друга процедура, според която ветеринарят е длъжен да се обади в БАБХ и да поиска комисия, която да каже какво да се прави с животните на пътя. След като е изтекло работното време на БАБХ, това ще стане на другия ден. Така полицията, която вместо да се занимава с битовите условия на село, които са много фрапантни, ще трябва да пази тези откраднати животни. На следващия ден ще дойде комисията от БАБХ, ще докара една кола, ще натоварят животните и ще ги занесат в кланицата, а после ще ги раздадат на бедните. Последното много ми харесва – поне ще отидат някъде, където ще свършат сериозна работа. Но този излишен алтруизъм е за наша сметка. Аз питам - защо държавата не одобри биохраните да влизат в схемата „Училищен плод“? По принцип тази схема сбъркано е дадена на търговците и те идват, изнудват ни, вместо ние по късите вериги да доставяме на българските деца тези, дадени от Господ плодове и зеленчуци, мляко и месо. Сега се очерта и още нещо - не можем да осигуряваме биомесо от птици на българските училища, въпреки че много държави като Холандия, Германия и Франция ядат биопродукти. Управляващите така и не искат да ни помогнат. Изглежда лицемерно да спираш биопроизводството и да говориш за двоен стандарт на храните. Вече се готвя да издам бестселър за глупостите, които съм прежиляла с МЗХГ и фонд Земеделие. Има фрапиращи случки, които са и за смях, и за сълзи. Когато на Бети и Николай Василеви от „Дивата ферма“ не им платиха една голяма субсидия и те попитаха за причините, обяснението на чиновниците бе, че ливадите им високо в Пирин не са почистени. На сателитните снимки те виждали бял, черен и кафяв камък. Оказало се, че това са крави...

Публикувана в Бизнес

От 10-ти  до 13-ти май в градинката Кристал ще се се проведе изложение на био храни, козметика, продукти за дома и играчки от естествени материали. Посетителите на изложението ще имат възможност да закупят здравословни и полезни храни, натурална козметика, дървени играчки и интересни продукти за дома. Ще могат да се запознаят лично с производителите, които в основата на своята дейност са поставили чистата храна, здравето и качеството. Събитието е част от фестивала SoFest 2018

Освен био продукти и храни, в рамките на изложението ще има и изненади за малките и порасналите деца.
Основателите на социален проект "Маргаритка" - Вики Терзийска и Яна Липованска ще организират караоке парти в 16:00 ч. на 12-ти май и в 12:00 ч. на 13-ти май. Те ще предоставят възможност за изява на малчуганите, а родителите ще могат да закупят дискове с български, детски песни.


На 13-ти май в 12:30 ч. очаквайте работилница за редене на механични дървени 3D пъзели.

Сред акцентите в програмата са караоке за деца с известни детски български песнички, организирани от Вики от Мастило и Яна Липованска, създатели на проекта Маргаритка. В царството на магията и фокусите децата ще навлязат заедно с Ненчо и неговото  илюзионно шоу.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта