Вторник, 23 Юни 2020 16:51

Откровено за шафрана

Първо потърсете пазар, съветва Стоян Дурков

Стоян Дурков е един от разпознаваемите български производители на шафран, макар че отглежда лилавия минзухар едва върху 4 дка площи в района на Девин. Фермерът определено смята да разширява своето производство, но едва след като сключи договор за продажба на шафрана извън страната.

Стоян Дурков е член на Българската асоциация „Биопродукти“ и казва, че това му помага в търсенето на пазар. „Участваме в международни изложения, така се създават контакти. Сам какво може да направи човек?“, споделя той.

Всяка година продукцията е различна, през есента на 2019 Дурков е изкарал 2,800 кг сух шафран от своите 4 дка. „Пазарът е най-важен. Затова съветвам всеки, който е решил да опитва, да не се хвърля да прави големи инвестиции и да засажда върху големи площи. Какъв е смисълът да хвърлите 10 хил. лева за луковици и после да се чудите какво да го правите шафрана, защото няма на кого да го продадете? Четвърта година се занимавам с шафран и не мога да кажа, че той изхранва семейството ми. И аз, и съпругата ми работим и друго“, казва Дурков.

Цената на сухия шафран у нас е ниска, защото мнозина производители правят дъмпинг, за да могат изобщо да пласират своята продукция. Това са хора, които изцяло са заложили препитанието си на това производство и предпочитат да го продадат под себестойност, за да вземат изобщо някакви пари. Което е лошо за цялата пазарна картина.

Цената за грам качествен шафран е близо 40 лева, в интернет обаче се предлага между 22 и 25. Стоян Дурков е процес на сертифициране на шафрана като биологичен и това ще му даде основание да търси още по-висока цена за своята продукция.

Можете да срещнете Стоян на ежеседмичния фермерски пазар пред земеделското министерство, който се провежда всяка сряда. И понеже интересът към тази непозната за страната ни култура е факт, всеки споделен опит по темата е полезен.

Купувайте само сертифицирани луковици, съветва Дурков. Интернет гъмжи от обяви за продажба на шафранови луковици, но стопаните, които възнамеряват да се пробват с културата, трябва да внимават какво и от кого купуват.

Една от водещите лаборатории за окачествяване на шафран е френската AnaSkan, но сертификати издават и лаборатории в Англия, Испания, Холандия. Връзката с лабораториите не е трудна – контактът се осъществява по електронен път чрез писмо, парите за изследването на шафрана и за издаването на сертификат се превеждат по банков път, като ключови са 4 компонента при културата. Изпраща се само 1 грам шафран, обяснява Стоян Дурков. Окачествяването струва между 45 и 55 евро – в зависимост от това дали сте юридическо лице или фирма. Транспортните разходи са около 40 лева, ако ползвате услугите на частни куриерски фирми.

Шафрановите луковици всяка година се делят, но максимум на 4 години трябва да се разсаждат. Луковиците „заспиват“ още към края на месец май и през юни могат да започнат да се разсаждат. Този процес продължава още 2 месеца – до началото на септември, като това време е достатъчно, за да бъде подготвена почвата. У нас условията са подходящи за отглеждането на лилавия минзухар. Той е сухолюбив, обича припекливи места.

Работата по минзухара е трудоемка – изисква ръчен труд и работна ръка. Като се започне от засаждането, плевенето, брането и се стигне до сортирането. Тънка работа е и сушенето, но българските фермери вече имат опит в тази посока.

Официална и точна статистика за броя на производителите на шафран у нас няма. наблюденията на Стоян Дурков показват, че вече има хора, които са се отказали да отглеждат културата по една единствена причина – труден пазар. След пандемията от Covid-19, той няма да става по-лесен.

„Качествен шафран върху стотици декари - съмнителна работа“, смята Стоян Дурков. Затова залага на качеството и на чистото производство. Признание, че го постига е и последната му награда от изложението „Агра“, присъдена от най-убедителната аудитория – потребителите.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство
"Биологичното земеделие далеч не е идеално", смятат германски учени. Изследването е  проведено от Германският научно-изследователски институт по органично земеделие (FibL) по поръчка на Федералната агенция по околната среда  (UBA).
Германските учени са стигнали до извода, че е целесъобразно въвеждането на нов стандарт -- екологически оптимизирано интегрирано производство  (IP +).
Цифровизацията предлага редица предимства за оптимизирането на растениевъдството - точен контрол на плевелите, ранна диагностика на заболяванията на растенията, правилно внасяне на торовете, особено - азотните.

 

В животновъдството иновациите трябва да са насочени към рещаването на съществуващите конфликти между хуманното отношение към животните и тяхната продуктивност. Възможности за това има в подобряването на отглеждането и храненето на животните.

 

Към слабите страни на биологичното земеделие учените отнасят:

. недостигът на средства за защита на растенията от болести и вредители, дефицит на семена и разсади, предназначени за биологично производство;
. липса на природни източници на незаменими аминокиселини  (например, метионин, лизин) за изхранване на селскостопанските животни (прасета и кокошки);
. биологичното земеделие е много по-скъпо от традиционното и като следствие неговото производство е по-скъпо и недостъпно за потребителите.
Предложеният нов стандарт за земеделие - екологически оптимизирано интегрирано производство IP +  е принципно отворено за технологиите и няма никакви забрани доколкото прилаганите методи са одобрени от съответните власти. Основните особености на стандарта са затегнатите правила за внасяне на торове и пестициди, задължително спазване на сеитбооборота. По този начин земеделието ще се приближи до зелените си цели без значително намаляване на продуктивността.
Публикувана в Агроновини

Как църковна земя може да се превърне в печеливш и екологичен агробизнес. Репортаж от бивше монашеско стопанство в Бургундия, едно от първите в страната, специализирало се в биологично производство

Фермата Пиер-Куи-Вир (Pierre-Cui-Vir) се намира в селцето Сент Анян (705 жители) в Северна Бургундия. В нейната история има две важни дати. През 1938 г. тя е купена от монасите на местното абатство, а през 1969 г. започва нейното екологично чисто производство, което я превръща в един от пионерите на това щадящо природата направление във Франция.

Така започва репортажът на независимия френски агрожурналист Филип Калди от стопанството в Бургундия, чийто 50-годишен опит в биопроизводството на мляко може да бъде взаимстван.

Началото

През 1994 г. монасите сами прекратяват дейността си във фермата и младият амбициозен мъж Филип Абраамс започва работа като управител. Той уточнява: „По онова време имаше три сценария за бъдещата ферма. Продажба, превръщането й в горско стопанство или търсене на други възможности за развитие“. Като краен вариант залагат на млякото, създавайки стадо от 80 кози и 80 крави от породата Кафява швейцарска. Причината за този избор е следната: фермата се намира в Природен парк „Морван“, в регион с бедни земи, но подходящ за производство на фураж.

2. Органично мляко

Днес фермата се управлява от гражданско земеделско дружество SCEA (специфично френско сдружение, което се състои от не по-малко от двама партньори; няма минимален или максимален капитал, възможни са депозити в натура или в техника – б. ред.). Стопанството с новото име Pierre-qui-Vire се ръководи съвместно от трима мениджъри: Филип Абраамс, съпругата му Вероника и монах, представляващ абатството.

„Нашата философия е да произвеждаме мляко на ниски цени и да осигурим на животните възможно най-дълъг живот“, казва Филип. Фермата днес заема 1700 декара площ, от които 1500 дка са ливади, а останалите са зърнени култури (тритикале + грах).

Млечното стадо произвежда около 450 000 литра мляко годишно, от които 300 000 литра се преработват във фермата, а около 160 000 литра се продават в Biolight, компания, която изкупува биомляко във Франция.

Стадото кози произвежда от 35 000 до 40 000 литра мляко годишно, а в бъдеще се планира млеконадоят да достигне 50 000 литра.

Особена грижа към храненето на животните

Кравите пасат от април до средата на октомври, като грижата за животните е на преден план. „Най-старата крава във фермата е на 12 години и тя е една от най-добрите в стадото! – хвали я Филип. – Целта е всяка крава да се отели един път годишно. През зимата, при отглеждането на закрито в обора, на кравите се дават порции от висококачествено сено. През 2016 г. фермата инвестира в собствена сушилня.“

3. Сеното се скаладира в 4 камери

„Минералното хранене за кравите е много важно“, добавя управителят на фермата. Тъй като калцият не е достатъчен в местните почви, а има и недостиг от него в растенията, на животните се дават 25 – 50 г/ден от определен минерален фураж, произведен от Symbiopole.

Symbiopole е местна компания, която произвежда специализирани фуражи и минерални добавки от разнообразни растения, като коприва, хвощ (едно от най-богатите растения на силиций, а силицият позволява да се фиксира калция – б. а.), бодил, глухарче, артишок. Като профилактика срещу паразити на животните се добавят кестени.

„Ако кравите се хранят правилно, те ще имат по-малко здравословни проблеми“, напомня Филип. Минералните добавки се прибавят към концентрата, приготвен във фермата (на базата на грах, дехидратирана люцерна, ечемик), и се разпределя на животните с помощта на автоматични хранилки. С този рацион кравите произвеждат от 5000 до 6000 литра мляко годишно с 4,6 – 4,7% мазнини и 3,5 –3,6% протеин.

Отглеждането на козите се осъществява по същия принцип на балансирана дажба. Доенето става два пъти на ден, със среден годишен млеконадой на стадото – 400 литра. „Нашата цел е да достигнем между 500 и 600 литра в периода на кърмене“,разкрива Филип Абраамс.

След издояването козите се хранят със сено от люцерна плюс концентрат (800 г/ден), който се състои от смес натрошени зърнени храни (царевица, ечемик, овес) плюс грах.

Един от ключовите фактори на работата е поддържането на продуктивни пасища с голямо биологично разнообразие на смески от треви – от ливадна тимотейка до бяла и червена детелина, както и от други растения, които са били отглеждани от монасите в древни времена.  

Френският Национален институт за изследване на земеделието (INRA) провежда редовни проучвания на тези ливади с голямо разнообразие на флората.

Производство на биосирена и йогурт

Основните млечни биопродукти, които фермата произвежда, включват краве и козе сирена, обикновен и ароматизиран йогурт от краве мляко.

„Трима души участват в производството на сирена и ние преработваме от 500 до 600 кг сирена на ден“, обяснява Филип с подробности за етапите в производството на сирене.

Всяка седмица фермата има заявки от близо 50 клиенти. Продуктите се изпращат до магазини, ресторанти и пунктове за търговия на едро както в региона, така и в цялата страна.

По пътя към автономията

През изминалото десетилетие във фермата са направени две значителни инвестиции – съоръженията за производство на биогаз и за сушене на трева. „Те ни позволиха да се приближим до заветната цел – пълната автономност на фермата – споделя Филип и добавя: – Автономността от местни възобновяеми ресурси е мечтата на абатството от много години.“ Така през 1968 г. стартира хидравлична централа с мощност 450 kWt, а от 2005 г. абатството се отоплява с котел на дървени стърготини с мощност 1200 kWt.

4. Прибавяне на боя в сирената

През 2012 г. след модификацията на част от краварника е инсталирано оборудване за метанизация. Съоръжението позволява съхраняване на суспензията от отходи за производство на енергия за сиренарския цех – по 140 000 куб. м биогаз годишно. В биогаз се преработват 2000 тона тор от добитъка и 200 тона растителни отпадъци..

През 2016 г. фермата се сдобива със сушилня за трева

„Качеството на събраното сено зависи от много фактори, включително от времето, казва Филип. – Искахме да оптимизираме процеса на производство на сено от добитите треви и успяхме.“

Обектът, който работи един месец в годината по време на събирането на тревите, се състои от 4 камери, където тревата се съхранява на височина от 2 до 3 м. Преди да постъпи в сушилнята, тревата се оставя на полето в продължение на 2 дни и може да се събира, когато съдържанието на сухо вещество е 70%. Режимът на работа на сушилнята е прост и автоматично контролиран: въздухът, който влиза под покрива, се нагрява от слънцето, въздухът отдолу се затопля от работещ според нуждите котел. Средно са необходими два дни, за да се изсуши тревата и да се получи сено от много високо качество.

„Днес работим за удължаване на полезния период на пасището. Например, със сеитбата на късни сортове върху освободени парцели. Това ще ни позволи да се запасим с повече качествени фуражи “, заключава Филип.

През 2019 г. фермата отбеляза 50 години успешно биологично земеделие.

Публикувана в Животновъдство

2019 година беше интензивна за българския БИО сектор: започна с протести на био производителите; последваха кадрови промени в Министерството; променена беше нормативната база, беше публикуван Национален план за действие за развитие на био земеделието до 2027 година и завърши с одит от Европейската комисия. След няколко поредни години на липса на средства за подпомагане на био производството от 2020 година се очаква да бъде отворен нов прием за подпомагане на био производители с допълнителни условия и ограничения. В същото време Европейската комисия подготви и прие нов регламент за биологичното производство, който влиза в сила на 1 януари 2021 год. „Биоземеделието в България: Ще успеем ли да рестартираме системата?“ – това е темата на международна конференция, която ще се проведе в рамките на селскостопанското изложение АГРА 2020.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Апостолов, няколко години сектор „Биологично производство“ беше в ступор. Започна ли реално измъкване от кризата?

- В момента секторът е в процес на оздравяване. Доста „вируси“ имаше в системата, надявам се, че вече се чистим от тях. За първи път от 10 години бизнесът и държавата са на едно мнение по това как трябва да се подпомага отрасълът – това виждам като положителна тенденция. Направиха се промени в мярка 11 „Биологично земеделие“, предстои нейното отваряне с нови 40 млн. евро финансов ресурс, които трябва да отидат при биофермерите през следващите три години. Това дава глътка въздух и шанс на всички, които през последните три години не са имали възможност да кандидатстват – поради изчерпания бюджет. Направиха се и промени в нормативната уредба – намаляващи са плащанията за биологични площи над 500 декара с полски и фуражни култури, с ароматни и лечебни растения. За групата на ливадите и пасищата вече има изискване и за биологични животни върху тях. С тези мерки се надяваме парите за биологично производство да отидат при реалните фермери.

- Какво е вашето обяснение за злоупотребите с бранда „Био“? Защо досегашната нормативна уредба допусна съвсем законно да се появят едни хора с огромни биоплощи, които изядоха бюджета на сектора?

- Причините са много. Наредбата беше променена още през 2013 година. Тогава браншовите организации не сме участвали във взимането на тези решения, бяхме изключени от този процес. И когато се работи на тъмно – ето какъв е резултатът. Редно е да признаем, че и ние проспахме този момент – вгледани в ежедневни проблеми и в дребни детайли, изгубихме поглед върху голямата картина. Няма как да върнем нещата със задна дата, надявам се, че от нататък ще рестартираме системата. Добрата новина е, че потребителят не е бил ощетяван, въпреки нарушенията. На пазара не е имало фалшиви биопродукти. Просто едни хора са източили субсидиите по разрешен от закона начин, без реално да произвеждат биологична продукция.

- Повече фермерски пазари и скъсяване на търговските вериги между производител и краен потребител – до къде стигнахте в тази битка?

- Това е европейска тенденция. Фермерските пазари са едната ниша. Онова, по което у нас трябва усърдно да се работи, е да се променят правилата за производителите в големите търговски вериги. В момента те на практика са затворени за малките стопани – поради условията на веригите. Един малък производител не може да покрие изискването да зареди едновременно 50-60 магазина на една голяма търговска верига. И всички малки, независимо дали произвеждат плодове и зеленчуци, млечни или месни продукти, директно изпадат от тази възможност – да стъпят в голямата търговска верига. Това трябва да се промени и трябва да бъде постигнато на базата на договорености на държавно ниво. За мен е важно този проблем да бъде сложен на масата. В другите европейски държави такъв казус не съществува. Виждал съм в Германия малък козевъд с 30 животни, който има договор с голяма търговска верига и доставя козе сирене само в два магазина – в района, в който е неговата ферма. Значи е възможно. Въпрос на разговори. И на политики, разбира се.

- Кои са днешните потребители на биологични продукти – какви са цените и на кого са по джоба?

- Когато става въпрос за български биологични плодове и зеленчуци, в зимния сезон цената варира и може да е до 100% по-висока. Това е световна тенденция. Благодарение на по-високите субсидии, биологичната продукция обикновено е между 30 и 50% по-скъпа в сравнение с тази от конвенционалното земеделие. Като казвам конвенционално, имам предвид качествена продукция и в този сегмент. Няма как да сравняваме био-то с домати от 1.40 лева.

- Какво получава потребителят, когато избира биологичен продукт?

- Има проследяемост на цялото производство – от семето до трапезата. Това е заложено в новата европейска стратегия по отношение на биологичното производство. Освен, че е ясен производителят, върху него е упражнен и външен, независим контрол. Така гаранцията за потребителя е много по-голяма. Той получава продукт с абсолютно ясен произход.

- Само богати и състоятелни хора ли могат да си позволят подобен вид продукти?

- Имаше период, в който смятахме, че биологичните продукти са продукти за елита. Но не заради високата им цена, а защото се срещаха рядко и предимно в специализирани магазини в столицата. През последните 7-8 години обаче те се срещат все по-често и вече ги има дори и в малките градове. Живея в Карлово и там имаме сравнително голяма гама от биопродукти, което за мен беше изненада. Щом ги има, значи някой ги купува.

- Очевидно пазар има, каква картина се очертава в производството?

- Пазарът продължава да изпреварва производството. Така че тази ниша остава сравнително свободна. За онези, които тепърва смятат да се захванат с биологично производство, добре е да знаят, че това не е проста работа. Трябва да инвестират най-вече в знание, в обучение, в опит. За да бъдеш биопроизводител се изисква голяма подготовка – първо трябва да се подберат сортове, които са устойчиви на болести. Имали сме случаи на провалена овощна биоградина само заради погрешно избран сорт , силно чувствителен на заболявания. В биопроизводството не се използват химически препарати, затова трябва много да се внимава още в началото. Необходимо е предварително планиране. От днес спирам да пръскам и от утре ставам био – така не става, това е най-голямата грешка, която допускат българските фермери.

  

Публикувана в Интервюта

Картинката обаче трудно ще се избистри

От 66 проверени биологични стопанства, 11 полета с биорапица, биорезене и биокоринадър се оказали фалшиви. Ти да видиш!

Така новият зам.-министър Чавдар Маринов, чиито ресор биопроизводителите си извоюваха след протести тази пролет, хвърли първия камък в мътното блато, наречено био. Като е казал обаче „А“ заместник-министърът, трябва да стигне и до края на азбуката. Доста кал има да се изгребва от този сектор, докато картинката започне да се избистря.

Повече от ясно беше още преди 2-3 години, че няма как в малка България биопроизводителите да растат с такава главоломна скорост. И че тук не става дума за лична кауза, посветена на чистото производство, а за източване на едни пари. Лошото е, че от това пострадаха истинските биопроизводители.

До тоталното заблатяване на картината всъщност се стигна законно. След като нормативната уредба позволява, защо да не се появят едни 20-30 фирми, които лесно са си направили аритметиката колко субсидии ще получат като се регистрират като биопроизводители с едни огромни площи. И понеже контролът ни е муден и неефективен, щетите се констатират с огромно закъснение.

Секторът остана блокиран и без финансиране за повече от 2 години. И третата се очертава трудна. Защото законовите механизми за санкциониране у нас, са като да минеш през девет планини в десета, докато стигнеш до конкретен резултат. От МЗХГ ще пишат предписания до сертифициращите органи. И ще чакат те да бъдат изпълнени. Ако не бъдат, едва тогава могат да бъдат налагани глоби.

50 млн. лева са неправомерно получените субсидии от фалшивите биоземеделци. Не изглеждат много, но са около 30- 40% от финансирането на биосектора. И тук не става дума само за едни пари. А за това, че целият бранш вече е под съмнение. Името му е опетнено. Само да припомним – в края на ноември предстои одит на Европейската комисия у нас. Той трябва да установи био ли е българското био или е нещо фалшиво?

Тъкмо затова зам.-министър Чавдар Маринов трябва да прояви кураж. Добре се започна с обновяването на електронния биорегистър. Вече са ясни 11 нарушители. Но колко са още? Най-добре е да бъдат проверени всички. Така цялата картина бързо ще се избистри. От което всички имат интерес. За да не берем срам пред Европа. И за да сме свършили поне едно нещо като хората.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Неделя, 03 Ноември 2019 09:15

Вкусът на истинската Добруджа!

  • Биологичното производство на зърно и брашно е мисия за семейството на Милена Минчева

  • Върху собствени 500 дка в община Ген.Тошево те отглеждат сертифицирана пшеница, царевица, слънчоглед и фасул

Габриела Събева

В сърцето на Добруджа – регионът с най-интензивното земеделие у нас, има едно кътче от 500 дка, в което се отглеждат биологични полски култури – пшеница, царевица, слънчоглед и фасул. Семейството на Милена Минчева се е насочило към този нетрадиционен начин на обработка на почвата и добиване на зърно само и единствено заради стремежа си към високо качество.

„Ние сме първите. Изминахме много дълъг процес, докато осъществим идеята си за биологично земеделие. До сертификата стигнахме за 5 години. А преди това от 2000 г. започнахме да работим в посока екологично чисто производство. Идеите идваха и се осъществяваха крачка по крачка”, споделя усмихнатата и чаровна Милена. Разказва, че това е изцяло семеен бизнес, в който върху собствена земя работят още съпругът й Недялко и двете й дъщери Венета и Мила.

„В началото беше много трудно при обработките, при справянето с проблеми като опазване на културите, изобщо докато намерим правилната формула. Добре е, че едрите земеделци уважиха нашето желание и пазят нашите полета от тежките препарати. Ние се възползвахме от правото си на буферни зони. Така даваме възможност на големия земеделец да работи спокойно и ние да сме защитени. Нашата продукция се обира само от зоната за био земеделие”, допълва още Милена. Фирмата има сертификат и за самата продукция, и за земята, върху която я отглежда.

Редовно се правят анализи за доказателство на качествата на самата ни продукция. „Ние сме си механизаторите, работниците, ние сме лаборантите, тъй като имаме лаборатория за качеството на стоката”, не крие тайните от ежедневието в стопанството Милена. Допълва: „Не сме големи конвенционални производители, много ни е трудно да оцелеем между едрите и в същото време сме много удовлетворени, че това, което правим, е правилното и истинско нещо. Това е нашата вътрешна потребност и ние сме доволни!”.

Производството на биологично зърно е първата стъпка. За да има принадена стойност, фермата започва да произвежда различни видове брашна – пълнозърнесто, бяло, типово, грис, трици. „Ние сме родени в Добруджа, ние сме закърмени с хляб от истинска пшеница”, споделя още Милена и убедено продължава: „Има голяма разлика между биологично отглежданата пшеница и останалата. Хлябът, който се прави от нашите брашна, гарантира здраве. Всеки може да пипне, да опита, да помирише, да вкуси”. Самото мелене на брашното става пред клиента с каменна мелничка.

„Ние сме първите, след нас се появиха и други. Мисля, че към каузата на био пшеницата ще се присъединят и други колеги, тъй като хората разбраха, че да произвеждаш чиста храна е много важно. Добруджа се напълни с лавандула, особено община Ген.Тошево, но пшеницата винаги е преди всичко. Пшеницата е нашият хляб!”, не крие вълнението си Милена.

Сортът е изключително важен за сертифицираното производство на биологично зърно и брашно от него. В стопанството в момента се залага на български сортове, но е имало опити с чужда селекция. Милена е убедена, че българската пшеница е най-подходяща за качествена биологично чиста продукция. „Масово се говори, че хлебно жито няма. Не е така! Има, но добивите са по-ниски, а всички са насочени към големите резултати”, допълва стопанката. „Ние като био производители имаме още по-малки добиви, тъй като не торим, не пръскаме, а работим за качество. За производството на биологична продукция се спряхме на определен сорт. Проба-грешка и стана”, разкрива Мирена. Работят с консултации на агрономи и на учени от Добруджанския земеделски институт.

„Едно е ясно – българската пшеница е създадена за Добруджа, а френската – за тамошните условия. Автор на нашата пшеница е български селекционер. Ние търсим хора, които разбират какво правят, тъй като ние знаем какво целим и какво искаме”, споделя още философията си земеделката.

Милена разказва, че пшеница им не боледува, единствено с плевелите има малко проблеми, но и там си има начини за справяне. Има периоди в които трудно става, вали и се затревява. „В крайна сметка обаче ние гоним качество, качество и пак качество. Дали се цени от потребителите? За първи път сме на фермерския пазар в Добрич и смятам, че това е нашето място. Тук се срещаме с хората, те могат да опитат, да видят, да усетят енергията, с която работим. Друго си е когато вкусиш вкуса на Добруджа!”, категорична е още Милена Минчева.

Производителят на чиста продукция у нас има още една сериозна задача – да се образова. „Трябва да се проучва, да се чете, човек да се запознава, да рови, да търси. Няма в пространството синтезирана система, която да достави информация пряко на земеделеца. Трябва да си защитиш правата на биологичен производител, да научиш стъпките и да ги следваш”, смята Милена.

Според нея субсидирането у нас действително е добро. „Факт е, че намалиха субсидиите в края на програмния период. Но субсидията е помощ, вид подкрепа, стимул за да продължиш, да намериш сили и смисъл”, категорична е стопанката. Тя продължава да твърди, че субсидирането не е за големите производители, а именно за малките. Не липсват обаче разочарования.

В момента е открита мярка 4.2.2 за преработка - мярката, която много интересува семейството. „Но самата програма е с финансиране от 50-60 %. Едно микропредприятие има нужда от сериозна подкрепа. Давам пример – само една обикновена мелница е 50 000 лв., а да не говорим за по-сериозна. Аз ако имам тези пари, ще си я купя, а няма да чакам от програмата. Това всъщност трябва да е помощта за малките предприятия – в момента, в който те имат необходимост от инвестиция. Това е нещото, което ми тежи и пречи”, не крие Милена.

Вторият проект, върху който работи семейство Минчеви, е производство на шарлан. Вече трета година усилията им са насочени към това и търсят правилната формула за създаването му. „Правихме анализи в лаборатория във Варна и се оказа, че мазнините на нашия високоолеинов слънчоглед са 99,9 %. Имаме всички омега киселини плюс витамините А и Д, полезни за целия организъм. Това е „екстра върджин” в български вариант”, радва се Милена. В момента продължава работата с ОДБХ и се чакат така нужните разрешителните.

„Работим с много хъс и желание. Семейството ми много ме подкрепя, от самата идея за биологично производство до сега. Имаше момент, в който всички бяха отчаяни, че ще имаме по-малко добиви, но го преодоляхме”, не крие Милена и със задоволство продължава: „Основната ни посока беше качеството и не съжаляваме, че се захванахме с биологично производство!”.

Публикувана в Бизнес

На 21 и 22 септември в Хисаря отново ще се проведе „БиоТрапеза” – изложение за производители на био, еко и натурални продукти, храни и козметика.

Събитието се организира за втора поредна година от Читалище „Иван Вазов-1904” с финансовата подкрепа на Община Хисаря и местния бизнес. Изложението представя натуралната и здравословна храна, с която се слави района. Хисаря е чиста и зелена община с хубави овощни градини, лозя, производители на био-зеленчуци, гъби, мед, екологични мандри и лечебни минерални извори. Тазгодишната „БиоТрапеза” отново ще предложи био-зеленчуци и сезонни плодове, вкусни месни и млечни продукти, натурални десерти, мед и био-вина.

За развлечението на посетителите е организирана съпътстваща програма с концерти, забавления за децата и томбола. Акценти в програмата са изложбата-базар на читалищата от общината „Обредни хлябове от хисарския край” и Кулинарното шоу „От фермата – на трапезата”, в което готвачи от местните ресторанти приготвят ястия с продукти от изложението. Тази година в кулинарното шоу ще се включат и децата от детска градина „Дъга” и паралелката по готварство на СУ „Хр.Смирненски”.

В началото на годината изложение „БиоТрапеза” спечели и голямата награда – златна статуетка „АГОРА” в конкурса за успешни читалищни инициативи. Читалище „Иван Вазов” – Хисаря получи признанието за добрата организация на изложението и успешното партньорство с местния бизнес и доброволческите организиции.

 

Публикувана в Новини на часа

Постигнато е споразумение с протестиращите организации от секторите плодове, зеленчуци, картофи и биопроизводство. Това стана по време на среща, на която министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов покани представители на протестиращите асоциации. По тяхно искане ще бъде назначен ресорен заместник-министър, който ще отговаря за биологичното земеделие, растениевъдството и картофопроизводството.  Той ще бъде предложен от бранша.

Сред другите искания на производителите, по които се стигна до консенсус, са изготвяне на дългосрочен план за развитие на сектор „Плодове и зеленчуци“, стратегия за възраждане на българското биопроизводство, както и участие на представители на асоциациите в работни групи и консултативни съвети.

Публикувана в Новини на часа

Калина Стефанова

„Биопроизводителите често се случва да ми благодарят, но често и ми се сърдят. Малко сме като италианско семейство“. Тези думи на земеделският министър Румен Порожанов заслужават по-голямо вглеждане в контекста. Ясно е, че нещо в сектор „Биологичното производство“ у нас е не е наред. Причините са стари, последният протест дори е закъсняла реакция.

Всяка от двете страни в спора яростно брани своето право.

Биологичните производители не са съгласни с рестриктивните текстове в Наредба 5,      които затягат силно контрола и въвеждат огромни санкции спрямо нарушителите. Нямат обяснение и за отказа на МЗХГ да откаже да удължи срока на сертифициращите компании „Кю Сертификейшън“ и „Австрия Био Гаранти“, с които стопаните работят от години и смятат, че това са фирми с безспорни професионални компетенции – у нас и в Европа.

Озадачаващо за биофермерите е защо това се прави „на тъмно и тихомълком“. Секторът подозира в този ход опит за кражба на цели бизнеси – стопаните, така или иначе, трябва да подпишат договори с друга сертифицираща компания, за да продължат да работят. Стопираните фирми ще търсят правата си по съдебен ред, но това ще отнеме време и местата на играчите в този бизнес вероятно вече ще са променени.

Земеделското министерство от своя страна аргументира всичките си ходове с   презумцията за защитата на крайния потребител. Два одитни доклада: на Европейската и на българската Сметна палата отчитат нарушения в сектора още от 2015 г. В европейската система „Офис“, в която постъпват и се обработват потребителски сигнали, страната ни също държи челно място по нарушения – в 30 български биологични продукта са намерени остатъци от пестициди, което дискредитира името ни. По повод отнетите сертификати, земеделският министър Румен Порожанов казва, че когато фирмите отговорят на всички изисквания, заради които им е отказано удължаване, могат пак да кандидатстват и сертификатите им да бъдат подновени.

Ако спазваме обаче италианската традиция в скандала, трябва да направим опит да бъдем честни до край и да зададем някои въпроси. Първият от тях е базов: при наличието на толкова мащабно зърнопроизводство у нас,

колко са площите в България, върху които реално може да се отглежда биологична продукция

Този въпрос стои с особена острота пред биологичните пчелари. Междувпрочем, след едно от заседанията на парламентарната комисия „Земеделие и гори“, Румен Порожанов обяви пред журналисти, че българските пчелари подават сигнали в Европейската комисия един срещу друг и това допълнително уронва престижа на биопроизводството у нас.

Този печален факт поставя познатия до болка въпрос защо за българските фермери е толкова трудно да мислят в една посока и да работят в името на общия интерес. И тук не е виновна само липсата на Закон за браншовите организации. Отдавна сме доказали, че сме царе в заобикалянето на законите. Не по-малко важен е и въпрос със субсидирането на биосектора. Ако сегашната нормативна уредба позволява едни мащабни зърнени фирми да се регистрират като биологични и да „изядат“ парите на малките биопроизводители, кой е виновен за това? Както и да се тълкува подобна „кражба“, тя е в рамките на закона. Което е знак, че всяко подпомагане трябва внимателно да бъде обмислено така, че „субсидаджиите“ да не могат да превземат един сектор, само защото ще вземат едни добри пари. Това предполага мислене в посока на

развитие на цяла една верига, а не плащане на парче

За каквото всички сектори у нас се борят. Тогава изкривяването е неизбежно. Нека не забравяме, че вече сме и в предизборна ситуация. Това прибавя едно естествено съмнение в чистотата на битката на всяка от двете страни.

Никой не отрича, че името на България като страна с големи възможности за развитие на биологичното производство трябва да бъде изчистено.

Нека обаче това се случи по честния начин. Така, както биха го направили в едно италианско семейство. Ще се скараме, ще се сбием дори, но всички карти ще бъдат свалени на масата. В името на това семейството да бъде запазено.

И нека не забравяме - в Италия чистата храна е не просто бизнес, а религия. Затова и страната е една от топ туристическите дестинации.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието, храните и горите оповести в съобщение на интернет страницата си, че няма да поднови разрешението на „Австрия био гаранти клон България“ КЧТ за контрол на биологичното производство. В тази връзка стопаните, които имат договори с дружеството и искат да продължат ангажиментите си по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., в срок до 13 февруари следва да изберат самостоятелно друг контролиращ орган. Сключването на нов индивидуален договор ще осигури на бенефициентите непрекъсване в системата за контрол.

   Актуален списък на контролиращите лица, с издадени разрешения по чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и сроковете им на валидност е наличен на интернет страницата на Министерство на земеделието, храните и горите – „Информационен регистър на лицата получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите да осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство“.

   В срок от 15 работни дни от настъпването на промяната, биопроизводителите следва да представят пред ДФЗ-РА копие на новия договор с контролиращо лице, както и документ, удостоверяващ непрекъсваното на контрола. Това е разписано в НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 ( чл. 39, т. 1, буква г), т. 2, буква д) и т. 3, буква г).

    При смяна или избор на ново контролиращо лице, предишното не се освобождава от отговорност и задължения. Новото контролиращо лице гарантира, че операторът е отстранил или отстранява евентуалните несъответствия, отбелязани в доклада на предишния надзорен или контролен орган (съгласно чл. 92, параграф 2 от Регламент (ЕО) 889/2008 г.). Старото контролиращо лице трябва задължително да предаде на следващото значимите елементи от контролната документация относно оператора, както и докладите (посочени в чл. 63, параграф 2, ал. 2 от същия регламент.)

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта