На 21 и 22 септември в Хисаря отново ще се проведе „БиоТрапеза” – изложение за производители на био, еко и натурални продукти, храни и козметика.

Събитието се организира за втора поредна година от Читалище „Иван Вазов-1904” с финансовата подкрепа на Община Хисаря и местния бизнес. Изложението представя натуралната и здравословна храна, с която се слави района. Хисаря е чиста и зелена община с хубави овощни градини, лозя, производители на био-зеленчуци, гъби, мед, екологични мандри и лечебни минерални извори. Тазгодишната „БиоТрапеза” отново ще предложи био-зеленчуци и сезонни плодове, вкусни месни и млечни продукти, натурални десерти, мед и био-вина.

За развлечението на посетителите е организирана съпътстваща програма с концерти, забавления за децата и томбола. Акценти в програмата са изложбата-базар на читалищата от общината „Обредни хлябове от хисарския край” и Кулинарното шоу „От фермата – на трапезата”, в което готвачи от местните ресторанти приготвят ястия с продукти от изложението. Тази година в кулинарното шоу ще се включат и децата от детска градина „Дъга” и паралелката по готварство на СУ „Хр.Смирненски”.

В началото на годината изложение „БиоТрапеза” спечели и голямата награда – златна статуетка „АГОРА” в конкурса за успешни читалищни инициативи. Читалище „Иван Вазов” – Хисаря получи признанието за добрата организация на изложението и успешното партньорство с местния бизнес и доброволческите организиции.

 

Публикувана в Новини на часа

ДФ „Земеделие“ преведе близо 34,5 млн. лв. (34 498 247 лв.) по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Плащане получиха 2 582 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“ за Кампания 2018.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват биологични дейности. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а останалите 25% - от националния бюджет.

Информираме стопаните, които имат в едно заявление комбинация от „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ или „Биологично пчеларство“, че ще получат наведнъж пълния размер на субсидиите си след приключване на административните проверки по всички направления, за които са кандидатствали.

Публикувана в Бизнес

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани трите наредби за прилагане на мерките 10 „Агроекология и климат“, 11 „Биологично производство“ и 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“, които ще се прилагат през 2019 година.

Според тях годишният размер на плащанията за преминаване към биологично земеделие (периода на преход) за полските и фуражни култури при площите, заявени до 1 януари 2018 г., ще бъдат 284 евро/ха, а за площи, заявени след тази дата - 282 евро/ха.

Промяна има и при плащанията за сертифицираните биофермери. През 2019 г. плащанията за полски култури, включително фуражни, които са заявени до 1.01.2018 г.; ще бъдат 168 евро/ха. А за заявените след тази дата ще се превеждат по 166 евро/х.

При прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи извършването на дейностите до края на петгодишния период, когато  е регистриран в ИСАК, отговаря на изискванията за подпомагане за съответното направление и е „преминал агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с минимална продължителност 3 дни или е доказал наличието на опит в извършването на дейността преди датата на одобрение на декларацията за прехвърляне на стопанството, в случай че прехвърлянето е извършено след втората година от поетото агроекологично задължение.

Прехвърлителят и приобретателят подават пред областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ – РА, за прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 9 от същата наредба.“

За кампания 2019 вече няма да се прилагат и разпоредбите на член 17, ал. 4, 5 и 6. Според алинея 4 „при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с до 20 на сто от първоначалния размер, но с не повече от 10 хектара, подпомаганите лица не поемат ново задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи за оставащия период, при условие че новите площи отговарят на изискванията на тази наредба, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2.

Отпада и алинея 5, която гласеше, че „при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара се поема ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2.

От тази година няма да се прилага и алинея 6, според която, „когато подпомаганите лица са поели ново задължение по ал. 5, петгодишният период започва да тече от началото на годината на одобряване на новите площи“.

Ето и промените в наредбата за прилагане на мярка 11 за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“, обнародвани в „Държавен вестник“. Размерът на годишното агроекологично плащане за прилагане на агроекологичните дейности по направление "Поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение" за превръщане на обработваемите земи, които са местообитания на двете редки птици в постоянно затревени площи досегашната ставка „до 278 евро/ха“ се заличава и се създават две нови:

„а) до 278 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г.;

б) 247 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.;“.

Разделение се правят и за ставките, изплащани по точка 4 за контрол на почвената ерозия. Вместо досегашната ставка до 315 евро/ха за превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи, се въвеждат две нови ставки:

а) до 315 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г.;

б) 266 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.;“

По отношение на противоерозионните мероприятия в обработваеми земи след ставката „до 40 евро/ха“ се добавя „за площи, заявени до 1.01.2018 г., и 36 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г.

По направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", подпомагането за полски култури се променя по следния начин – вместо обща ставка от 223,95 евро/ха“, през 2019 г. ще са дават до 223,95 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2018 г. и 221, 39 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2018 г..

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани и промени в наредба 6 за прилагане на мярка 13 за „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“. Според тях в кампания 2019 компенсационното плащане на хектар допустима площ по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ е в размер на левовата равностойност на 30 евро.

В чл. 5, ал. 3, което регламентира критериите за подпомагане по тази наредба, се включва допълнение, според което „при изчисляване на подпомагането след 1.01.2018 г. за обработваеми земи във всички зони се приспада средна фиксирана сума от 2 евро/ха.“

Публикувана в Бизнес
Преди 12 години семейство Щайнер от Орвил, Охайо, решило да премине от отглеждането на цалевица и соя към биологично земеделие. Тогава те разбрали, че предстоящите задачи изискват съвършено нова техника. Никакви дрони. Никакви климатици. Само базов трактор с различен инвентар и променяща се колея, за да има възможност за обработването на различни култури с различни междуредия.
През последните десетина години откакто селското стопанство е станало монокултурно, земеделската техника е последвала неговия пример, превръщайки се в специализирани компютри на колела. Но те не са подходящи за по-устойчиви цели. Но семейство Щайнер, което произвежда оборудване за земеделието от 1974 г., успява да намери уникално решение на този проблем. "Свикнали сме да работим с малки партиди, а не с огромно количество техника, обяснява Лидъл Щайнер. За големите корпорации не е изгодно да произвеждат техника за производители като нас".
В САЩ обичат старите трактори
"Прекарахме много време с биологични производители от цяла Америка и разбрахме, че те обичат да работят с  Model Gs, казва Лидъл. Това е много стар трактор, произвеждан от компания Allis-Chalmers Manufacturing от 1948 до 1955 г. И тогава си помислихме - може би трябва да върнем този модел в 21-и век". Биологичните производители имат нужда от трактор, който могат да ремонтират самостоятелно. За предпочитане е да се движи бавно. Наистина бавно. "Тогава си помислихме - ще направим нещо, което може да се движи с половин километър в час", казва Лидъл. 
През октомври 2017 г. семейство Щайнер пуска на пазара собствена марка -  Tilmor. Това е линия инвентар, съвместим с  Model Gs.  Но истинската им страс е обновената версия на самия трактор. Те искат и се надяват да го презентират на пазара още през 2019 г.
Публикувана в Агротехника

Конкуренцията между сертифициращите организации е огромна. Получават се неприятни изкривявания, заяви Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“

-Г-жо Симеонова, коя е причината за кризата в сектор биопроизводство и може ли асоциация „Биопродукти“ да съдейства за промени в законодателството?

  • Конкуренцията между сертифициращите организации е огромна. Получават се неприятни изкривявания. Учудващо много биологични пчелари има от Плевенско, Свищовско, Великотърновско, нещо, от което колегите страдат. В Министерството на земеделието, храните и горите вече има дирекция, която се занимава с биологичното производство и работна група по проблемите в сектора. Нашата асоциация участва в Комитета по наблюдение, но нямаме право на глас, защото по решение на Министерския съвет, сме регистрирани в частна полза. За съжаление правилата са такива и ще е изключително трудно да ги променим. Опитваме се заедно с фондация „Биоселена“ и други неправителствени организации да влияем при определяне на нормативната уредба, но хората, които решават съдбата на земеделието в България, не само биологичното, са консултанти и представители на различните министерства. Аз съм малък зърнопроизводител и тази година потърсих да се обединя с някой, за да продам пшеницата си. Оказа се, че съседите ми „биопроизводители“ нямат нито едно зърно биопшеница, биослънчоглед, за кориандър, да не говорим. Опитах с нахут, но това ми създаде още по-големи неприятности. Не може да отглеждаш 10 хил. дка биологична пшеница без нито едно зърно, както и хиляди декари биологични орехи без никаква продукция. Това не бива да се допуска.

  • Основен проблем пред реалните биофермери е пазарът на продукцията им. Какво прави браншовата организация за скъсяване на веригата производител - краен клиент?

  • Голяма част от българските биопродукти се изнасят в чужбина. На Зелена седмица в Берлин успяхме да договорим среща между наши представители и шестте най-големи немски търговски вериги. Тя ще се проведе в края на април или началото на май тази година в българското посолство и ще премине под егидата на министъра на външните работи  Екатерина Захариева. Оказва се, че най-големият купувач на биопродукти в Европейския съюз е Германия. На изложението в Швеция ни питаха непрекъснато: Продавате ли в Германия? Не поискаха директни продажби от нас, защото купували само от Германия. Вероятно става дума за проверките и контролът, на който имат доверие. Нашата асоциация се включи в проект, наречен „Отиди, вземи и хапни биологично“, финансиран директно от ЕК. Ние посетихме няколко изложения в Швеция, Дания, Германия и Австрия. В момента кандидатстваме за подобни участия на изложения в САЩ, Норвегия и Швейцария, като шансът да се класираме в такъв проект е доста малък. Ще направим всичко възможно да довършим вече започнатият проект. Там вече имаме реализирани не лоши продажби.

  • Докъде стигнахте с узаконяването на фермерския пазар пред сградата на агроминистерството?

  • Там нещата са в застой заради факта, че сградата на земеделското министерството е обявена за паметник на културата. Но благодарение на усилията на фондация „Биоселена“ и асоциация „Биопродукти“ всяка сряда там се провежда фермерски пазар. Мога да кажа, че най-после фермерският пазар придоби истински фасон. На него реално се срещат производители и потребители. Скъсява се веригата на доставки и се избягва факторът прекупвач.

- Докъде стигнахте в борбата за включване на биопродукти в детските храни?

  • Няма да престана да повтарям, че в останалите страни на ЕС детските храни и менютата в здравните заведения, включват над 20% биологични продукти. В България нито една институция не желае да ни помогне. Засега единствено от МЗХГ и от Комисията по здравеопазване в парламента се ангажират донякъде с проблема. Ние настояваме минимум 5% от храните в тези заведения да са с български биопродукти.

  • В момента тече европредседателството на България. Успяхте ли да включите наши биопродукти в трапезата на евродепутатите?

  • Проведохме няколко разговора с министър Лиляна Павлова. Всеки ден има кетъринг, за който се провежда търг и там се търсят най-ниските цени на храните. Затова повечето продукти са от Македония, дори от Египет има сертифицирани биопродукти, но не приемат Българската асоциация „Биопродукти“ да направи един или два от кетърингите.

  • Но както знаете, огромни са оплакванията и на обикновените потребители от високите цени в биомагазините. На практика за болшинството българи те са непосилни.

  • Това са предимно вносни продукти и факторът транспорт ги натоварва. При това прекупвачът много трудно се вписва в понятието „честна търговия“ и допълнително надува цената.

- Каква е визията Ви за развитието на биопроизводството у нас през следващия период на Общата селскостопанска политика?

  • По този въпрос може много да говорим. От Европейската комисия предлагат да има обща рамка за агроекология и климат, и всяка държава сама да решава какви мерки да прилага. Ние се обръщаме към ЕК: Моля ви, недейте! Не разрешавайте на България, Румъния и Гърция да правят такива неща, защото веднага ще измислят сеитбообороти, гъски и съответните министерства на околната среда ще отчетат екологизация … и ето къде отиват парите. Те определено не отиват при реалните биопроизводители. А колкото до бъдещето – аз съм убедена, че то принадлежи на биопроизводството. За да го популяризираме ние правим полеви демонстрации, където показваме устойчиви биосортове. Работим съвместно с научните институти към Селскостопанската академия, а студенти в аграрните специалности на университетите идват на работа в биофермите като практиканти. Нашата асоциация, съвместно с Аграрния университет в Пловдив и земеделското министерство, през март месец ще организираме конференция за посевния и посадъчен материал във връзка с новия регламент за биологично производство. Основен партньор е Селскостопанската академия и всички нейни институти ще участват на форума.

Публикувана в Бизнес

Поредната нулева година по мярката за биологично земеделие не съвпада с декларирания от управляващите приоритет на сектора. Това е сериозен удар върху нас и ще обезсърчи множество български производители, заяви Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация „Биопродукти“

  • Г-жо Ралчева, Вие изнесохте потресаващи данни за разпределението на парите за биоземеделие досега. Какво очаквате да се случи през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС?

  • Ако не започнем да си говорим за проблемите, ще се случи същото. Сигурна съм, че вече се мислят мерки и схеми, с които източването на парите да продължи. Сега е моментът да си направим анализите и да започнем дебата за бъдещата селскостопанска политика. Разбира се, ние няма да се откажем от усилията да се открият някакви пари и за този програмен период. Но при сегашните условия средствата ще продължат да изтичат. А не може да се прекратят поети вече ангажименти.

  • За какво ще настоява вашата браншова организация относно подпомагането в сектора на биоземеделието?

  • По отношение на субсидиите ще настояваме за осигуряване на постоянна, справедлива и ефективна подкрепа на биопроизводителите, т.е. да има достатъчно финансов ресурс, разпределен равномерно през целия програмен период, за да се избегне възможността ресурсът да се изчерпи още в първата година. Подкрепата трябва да се насочи към реалните биофермери, но трябва да се мисли и за справедливо разпределение на средствата при недостиг на финансовия ресурс.

  • Какви са възможните варианти за постигане на тези цели?

  • Единият от тях е въвеждане на ограничение на площите, на бройките животни, на пчелните семейства, за които може да се получава подпомагане. Вторият възможен вариант е преизчисляване на ставките като се създадат много повече групи култури и се прецизират изчисленията. Необходимо е да се въведат критерии за оценка на заявленията за подпомагане в случай на недостиг на финансов ресурс, както и обвързване на помощта с производство.

  • Откъде идва дисбалансът в субсидирането на биосектора сега?

  • Идва от това, че имаме само 5-6 групи култури, които се подпомагат. Давам пример: ябълките и орехите получават една и съща ставка. Или пък чушките и тиквите – също. Това кара стопанствата да се насочват към тези производства във всяка една група култури, при които с много по-малко разходи се получават много по-големи субсидии. Дори може да не си прибереш продукцията от полето и да не продаваш. Така се получават субсидии без реално биопроизводство. Би могло вътре в групите култури да се направят много по-прецизни изчисления. В крайна сметка винаги трябва да сме готови финансовият ресурс да не стигне, независимо колко е голям. Ще трябва да се помисли и за критерии за оценка на заявленията, така както е в мерките по Програмата за развитие на селските райони в други сектори. Може да се говори за обвързване на помощта с продажбите на биопродукция. Сега е моментът да говорим за тези неща и да анализираме досегашните практики.

  • Въпреки сегашните трудности, които срещат реалните биопрозводители, в кои сектори очаквате бум на био-то през следващите години?

  • Надявам се да се увеличи биологичното животновъдство и биосертифицираните животновъдни ферми, защото тъкмо там е симбиозата между всички отрасли на селското стопанство. Другото е укрепването на доверието към българските биопродукти чрез промоция и реклама. Разширяване на пазарите за българските производители, търсене на партньори в чужбина, изграждане и сертифициране на нови линии за преработка на биологична продукция. Надявам се, че Българска асоциация „Биопродукти“ ще се разраства и ще приобщи максимален брой биопроизводители. Винаги съм вярвала, че сдружаването е пътят за решаване на проблемите на биофермерите за успешен маркетинг и реализация на продукцията им. Би било добре и държавните органи да оценят многобройните ползи от развитието на биологичното земеделие в България. Но обявяването на поредна нулева година по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. не съвпада с декларираното от управляващите приоритизиране на сектора. Това е сериозен удар върху нас и ще обезсърчи множество български производители.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. площите с биологично земеделие в Европа достигнаха 12 млн. хектара, което е 6,7% от цялата земя със селскостопанско предназначение. От 2012 г. площите с биологично земеделие са се увеличили с близо 2 млн. хектара.
По данни на Евростат - статистическа служба на ЕС, се регистрира увеличение на броя на земеделските стопани, които се занимават с отглеждането на биологични продукти. В края на 2016 г. броят им е достигнал 295 600 души.
Най-големите производители на биологична продукция са Испания, Италия, Франция и Германия.
Екологизирането на селскостопанските дейности в Европа върви неравномерно. Най-висок процент земеделски производители, отглеждащи биологични продукти са регистрирани в Австрия - 21%, следвани от Швеция (18%), Естония (18%) и Италия (14%).
Органичното селско стопанство е най-слабо застъпено в Малта (0,2%), Румъния (1,7%), Ирландия (1,7%) и Великобритания (2,8%).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

На 15-и май ще бъдат преведени средствата на биологичните стопани по мярка 11 „Биологично земеделие“, в края на месеца, между 29-и и 31-и май пък ще бъдат платени средствата по мярка 214 от предния програмен период, това е заявило ръководството на агро министерството на среща с представители на Българска асоциация „Биопродукти“ каза председателят на асоциацията Албена Симеонова. Между 15-и и 25-и май производителите на био продукция ще очакват плащанията си по мярка 10 „Агроекология и климат“. Най-вероятният срок за изплащане на средствата по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ е около края на юли.

На срещата са присъствали новият министър на земеделието Румен Порожанов, директорът на фонд „Земеделие“ Живко Живков и целия екип, който се занимава с биологично земеделие на Министерството на земеделието, храните и горите и на ДФЗ.

От Българска асоциация „Биопродукти“ са поставили пред ръководството на МЗХГ и въпроса за удължаване на кампанията по директни плащания с искането тя да бъде максимално удължена – до 15-и юни или в краен случай – до 30-и май, въпреки че от министерството искали той да е възможно най-малко удължен.

Публикувана в Бизнес

Гилдията на поклонниците на натуралните еликсири се увеличава с всеки изминат ден, като не подминава и България. Най-добрият швейцарски биолозар за 2016-а споделя тънкости от занаята пред в. AGRI

Алекс Петров

Интересът към биопродуктите вече отдавна не е само мода или актуална тенденция, а по-скоро утвърждаваща се практика, която производителите рано или късно ще трябва да прилагат. Ако си спомним древната мъдрост „Във виното е истината”, тя полушеговито, полусериозно може да се промени в нещо като „В биовиното е истината”. Пазарът в Европа расте непрекъснато. Само Италия произвежда около 200 млн. л такова вино годишно. Френски изби също отдавна са възприели принципите на биоземеделието, а тенденцията вече е широко разпространена и зад Океана. Голяма част от вината от Нова Зеландия, Австралия, Чили, Аржентина, САЩ и т.н. са от органични лозя и мнозина винопроизводители дори не смятат за необходимо да отбелязват това на етикетите си. Запалени почитатели на биодинамиката пък са австрийските и германските производители, където те са и най-многобройни.

Макар в  България нещата да се случват по-бавно – вече и тук от няколко години се произвежда биовино, е добре да познаваме и чуждестранния опит. Предлагаме ви репортаж от стопанството на биолозар номер едно в Швейцария от специализирания седмичник AGRI

В швейцарския пейзаж никога не е имало толкова много непочистени от плевели парцели, което е видим знак, че биологичното лозарство печели терен в алпийската страна. Откликвайки на повишеното търсене на потребителите, много независими лозари избират да не използват хербициди и фунгициди и се обръщат към биопроизводството, или по-скоро към биодинамиката. Сред тях е и лозарят винопроизводител шесто поколение Жан-Дени Пероше.

„Пред очите ми протичат нови процеси в швейцарското лозарство и винарство, които прииждат като огромна вълна и имам чувството, че набират скорост с всяка измината седмица” – така метафорично обясни повишения интерес и търсенето сред консуматорите на биопродукция Жан-Дени Пероше. Лозарят и винарят, собственик на стопанство в Оверние в кантона Нюшател (Северозападна Швейцария) не хвърля думите си на вятъра. От петнайсет години той е запленен от екологията и биодинамиката и миналия юни бе избран за „Най-добрия биолозар на годината” от асоциацията BioSuisse и специализираното списание Vinum. Жан-Дени е от онези пионери-биопроизводители, които допринесоха за напредъка на отрасъла в кантона Нюшател. Неговите лозя заемат близо 6000 декара, от които 1000 декара са заделени за бионасажденията, което представлява 16,5 на сто от лозарската площ в кантона. Дипломиран инженер по винопроизводство, Жан-Дени Пероше прилага както съвременните си познания, така и опита на своите предшественици. Той продължава да използва стари вертикални дървени преси и създава вина, като ограничава до максимум своята намеса в производството. Резултатът е – вина, признати със своя уникален букет и финес. През 2010 г. неговото Пино ноар д’ Оверние влезе в престижния клуб „Mémoire des Vins suisses”, като признание за неговия перфекционизъм, от който не отстъпва и досега. Освен Пино ноар, Жан Дени произвежда и Шасела – от любимия бял сорт грозде на швейцарците. Годишното производство на стопанството е 80 000 бутилки вино..

Всички събеседници, с които разговаря екипът на Agri на място, изразяват единно мнение: наблюдава се коренно изменение на манталитета на производителите в кръга на лозарската общност. Досега отхвърлени като маргинални, бионасажденията и най-вече биодинамиката се превръщат за много лозари и винари като убедителна алтернатива на конвенционалното. Днес посоката е нова – движението, чието начало датира от 2012 година, видимо се ускори през последно време. „Никога не съм виждал толкова обрасли и непочистени от треви лозя в кантона Вале, отколкото през последните две години”, констатира Доменик Левит, специалист от Научно-изследователския институт за биологично земеделие в Романдия (Френскоговоряща Швейцария).

Биолозарство на скромно ниво

Биолозята в Швейцария представляват само 4,7% , с което страната изостава в сравнение със съседите си, като Франция с 9% (13,5% в Елзас, 17% в Юра и 8,6% в Бургундия), Германия с 8% или Италия с 11%. Официалните статистически данни не отговарят на реалността – те са малко принизени, защото голям брой стопанство практикуват био, без да са сертифицирани. Основните причини за преориентацията на стопанствата са дебатите около опазването на околната среда и повишеното търсене на естествени екологични продукти от консуматорите. Но съществуват и вътрешни причини, произтичащи от самото производство. Така например миналата година Федералната служба по земеделие на Швейцария препоръча да не се използва фунгицидът Moon Privilege, защото причинявал преждевременно окапване на гроздовите зърна; съществува риск за здравето на селскостопанските труженици, работещи с химически торове. От друга страна, младото поколение е много по-чувствително към екологичните проблеми, отколкото предишното. Това са едни от основните фактори за промяната. Интересно е да се отбележи, че при конверсията мнозина прескачат биоетапите и се ориентират направо към биодинамичните.

„При прехода от традиционното лозарство към био не се променя съществено начинът на мислене – уточнява Жан-Дени Пероше. По принцип, идеята да се подхранва почвата с естествени продукти и да се предпазва лозата от болести без помощта на химични препарати е била винаги една и съща. Но биодинамиката използва по-сложен подход. При нея растението може в пълна степен да се възприеме като индивид, а лозарят се опитва да му помогне да се защитава само. Ако то се намира в здрава среда, ще реагира по-адекватно на агресиите. Необходимо е да разбереш какво се случва на нивото на почвата и да постигнеш равновесие в храненето. Трябва да се научим да мислим, да наблюдаваме, да правим сами заключения и най-вече да разменяме мисли с опитни хора. Само така се върви напред” – споделя кредото си биолозарят винар.

Допълнителните производствени разходи, които създава биодинамиката, са една от причините, поради които производителите се колебаят да се откажат от хербицидите – а това изисква натоварване при отглеждането на лозята и зиме, и лете. Но по-големите задръжки се дължат на страховете, че съществува риск от загуба на голямата част от реколтата

Биото не е самоцел

Не беше далече времето, когато биовината се ползваха с недобра репутация или по-точно, някои посредствени партиди хвърлиха сянка върху целия отрасъл. Производителите са единодушни, че биовиното не е самоцел. „Биовината не са по-добри или по-изискани в сравнение с другите, де факто качеството зависи от реколтата и от винаря. При биодинамичните вина производителят трябва да търси естествената минерализация, специфичните тънкости, особеностите, които отразяват характеристиките на района”, пояснява Франк Сифер, винопроизводител от Бонвилар (кантон Во). „Меродавно е единствено качеството, независимо дали става въпрос за био или традиционно вино. Аргументът „био” сам по себе си не е достатъчен. Ако качеството е добро, то се превръща в търговски аргумент и пробива пазари, до които иначе аз не бих имал достъп” – допълва Оливер Мунир, винопроизводител от Залкеш, кантон Вале.

Никой не отрича сега, че биовината се явяват ниша на пазара и следват тенденция към разширяване. През 2014 г. ръстът на продажбите в търговията на дребно в Швейцария се е увеличил с 16,7 на сто в сравнение с 2013-а. Според изследване от юни т.г. за страна като Швейцария, с потребители с големи покупателни възможности, търсенето на качествено биовино неотклонно ще следва възходящата градация. Биопроизводителите през 90-те и в началото на 2000-ата година, които се хвърлиха в екологичната авантюра, го направиха по собствен усет и убеждения, без да следват логиката на търговското предприемачество. Две десетилетия по-късно те се убедиха, че не са сбъркали, защото намериха добър отзвук сред обществото, което на икономически език означава, че получават по-голяма придадена стойност.

И още един парадокс: големите играчи на лозарския и винарски пазар, каквито са кооперативите и големите компании, все още са скептични към био-то и не рискуват да вложат повече средства в едно производство, което видимо има бъдеще.

Какво (не) знаете за био, биодинамичните и натуралните вина

Принципите на биоземеделието вече са известни на мнозина - това е комплект от правила при отглеждането на културите, регламентирани вече и от ЕС, който забранява използването на торове, хербициди, пестициди и фунгициди и др. при отглеждане на гроздето.

Биовиното е продукт, който се произвежда по валидните за всеки биопродукт специални правила. Изключително важно е гроздето, от което се прави виното, да е отгледано без използването на каквито и да било синтетични торове, хербициди, пестициди, фунгициди или ГМО организми. Биовината обаче могат да съдържат определено количество сулфити, защото те ги предпазват и действат като консервант. Задължително е на всеки етикет на биовино да бъде написано какво количество сулфити има в бутилката.

Биогроздето, от своя страна, трябва да бъде сертифицирано като чист продукт. За съответните насаждения трябва да мине период от минимум три, а понякога пет години, през който те да се гледат само според принципите на биоземеделието. Ако се наложи лозята да се лекуват, се използват само позволени препарати, които съдържат одобрените съставки.

Така че, ако един производител на вино в ЕС иска да сложи върху гроздовата си напитка етикет биовино, трябва да спазва всички цели и принципи, предвидени за производството на този продукт.

Биодинамичното винопроизводство е една стъпка напред. То залага на цикличния модел на земеделие, дефиниран от австриеца Рудолф Щайнер още в началото на миналия век и развит впоследствие от други натурфилософи. В него значение имат космическите цикли и кръговратът на живота. Биодинамизмът е философия на живот, а приложена към фермата, тя гласи, че нищо не трябва да се губи. Например водата, използвана за селскостопански цели, трябва впоследствие да бъде извлечена и използвана отново. Тревата между редовете лозя трябва да бъде консумирана от отглеждани във фермата животни, чиито торове по-късно да се използват за възстановяване баланса на почвата. Биодинамичните вина в бокалите изглеждат примамливо – те са като живи и бълбукащи, чисти с интензивни мириси, странни, дори диви, с по-ярък и енергиен букет от обикновените вина.

Биодинамиците имат правила и при обработката на лозята, и при самото производство на вино - стремят се да не използват субстанции, които съществено да променят естествения характер и баланс на виното.

Натуралното биопроизводство е по-скоро опростен стил на винопроизводство, при което интервенцията е сведена до минимум - без сулфити, без добавки като танини, оцветители, ензими, консерванти, киселини, захари, филтриращи агенти и др.. За него все още не съществуват стандарти и сертифициращи органи. Използват се естествени винени дрожди, а не обичайните селектирани от човека високоефективни щамове. Избягва се и отлежаването в бъчви, защото те променят характера на виното. Повечето натурални вина не се филтрират, поради което не са особено устойчиви и е най-добре да се консумират бързо.

Ако някой любител на качествени вина се запита – кога и къде може да е опитвал подобни еликсири, отговорът е: това са нашите домашни вина, приготвени без никакви ферменти, подобрители, захари и стабилизатори!
Първата и единствена засега българска изцяло биосертифицирана изба е "Орбелус" до петричкото село Кромидово. Но органични лозя в България се отглеждат от години.

Публикувана в Растениевъдство

През последната година, броят на сертифицираните биологични ферми в САЩ се е увеличил с 5% на 19 500. Това съобщиха от Министерството на земеделието на САЩ (USDA).

От началото на преброяването през 2002 г. този брой се е увеличил с повече от 250%. Тъй като търсенето силно расте, на пазара за екологични продукти навлизат все повече нови производители, разясни министърът на земеделието на САЩ. Нарастващото търсене на биологично произведени стоки може да бъде особено полезно за по-малките семейни ферми.

"Колкото повече различни видове земеделски стопанства и растящи пазарни сегменти имаме в американското земеделие, толкова по-устойчива ще бъде икономиката в селските райони“, каза ръководителят на селскостопанския сектор. Ето защо той вижда като свои дълг да гарантира стабилен растеж на биологичното земеделие.

В момента Министерството на земеделието финансирана изграждането на модерна база данни за сертифицирани биологични ферми. Новата система ще даде възможност еко-сертифицирането да се потвърждава онлайн. Тя ще подпомогне и проучването на пазара и ще направи възможна международната проверка на експлоатационното състояние на сертификатите за внос и износ. Стартирането на системата е планирано за септември 2015.

Източник: http://www.topagrar.com/

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта