Ако по стъблата на малините наблюдавате подутини, трябва да знаете, че се причиняват от малиновата галица. Тя е повсеместно разпространен неприятел по малините в страната. Развива едно поколение годишно. Зимува като ларва от последна възраст в местата на повредата. Мухите летят през май и юни, и снасят яйцата си на купчинки в основата на пъпките по време на масовия цъфтеж на малината. След излюпване ларвите се вгризват в стъблото и се хранят с вътрешността му. При храненето си отделят токсини и по стъблото се образуват подутини (гали). Повредените стъбла стават лесно чупливи и загиват напълно на втората година.

Борбата с малиновата галица е механична и химична. Механичната се състои в изрязване и изгаряне на нападнатите стъбла есента. Химичната борба се провежда срещу възрастните насекоми и срещу ларвите в началото на излюпване (по време на цъфтежа на малините) с инсектициди.

Петър Кръстев

Мерките на държавата срещу чумата по свинете не са достатъчно ефективни

Това е обобщеното мнение на земеделски производители, дребни стопани и обикновени граждани от Добруджа, изразено пред в. „Гласът на земеделеца“. Чрез нас те се обръщат с предложения към всички отговорни органи, от които зависи решаването на проблема, но досега останали глухи за техните тревоги

Петър Кръстев

Ескалиращото разпространение на заразата с африканската чума по свинете вече безпокои всички граждани на нашата страна. Животновъди, земеделски производители, стопани от „задните дворове“ и обикновени граждани са разтревожени от факта, че въпреки „драстичните“ мерки за ограничаване на заболяването, то все повече настъпва и обхваща нови райони в Северна и Южна България.

Пред разрастващото се бедствие към редакцията ни за разгласа и съдействие ни се обадиха стопани и граждани от Добруджа – от черноморския бряг до Силистра. Преживявайки и наблюдавайки случващото се, те са стигнали до някои изводи, които искат да споделят пред отговорните институции и ресорните органи. Потресени са от факта, че досега от властите са срещнали неразбиране, мълчание и бездушие, или дежурни чиновнически отговори от рода: „Ами, ще видим, ще предадем“!

Хората са готови с предложения към държавните органи за обсъждане и допълване на мерките за ограничаване на заболяването. Защото е видно, че направеното досега не е достатъчно ефективно. Нещо повече, гражданите смятат, че държавата трябва да вземе много по-крупни мерки, а прилаганите в момента те квалифицират като неадекватни и безконтролни.

Чрез страниците на нашия вестник животновъди, земеделски производители и дребни стопани искат да обърнат внимание на държавните органи в следните аспекти:

1. Драстично е нараснал броят на бездомните кучета, които преминават границата от Румъния и влизат в България. В Добруджа хуманното отношение към кучетата е довело до силно нарастване на популацията в населените места, застрашаващо живота на хората. Все повече потърпевши смятат, че се проявява по-голям хуманизъм към кучетата, отколкото към хората и квалифицират това като „кучешко отношение“ към малкия, изпаднал в беда човек.

2. Заразата е навсякъде по полетата на Добруджа, в които обичайно има диви свине и други животни. Дори самото преминаване на болни прасета оставя зараза в площите.

3. Джиповете, с които се движат служителите на държавните институции в пограничните райони, придружаващите ги кучета на горските служители от ловните стопанства, както и джиповете и кучетата на ловните дружини също са преносители на заразата.

4. При принудителното клане на животните в личните стопанства в летния сезон, никой не използва вътрешностите за направа на кървавици и други субпродукти, които през лятото са нетрайни и опасни за консумация. Всичко това, заедно с отпадъци като кожи, черва, копита и др., се изхвърля безконтролно – кой където намери. Тези остатъци се ядат от бездомни кучета, от птици и диви животни, които с изпражненията си, а и не само, разнасят вируса на заболяването. Птици от Румъния, които също се хранят със заразени продукти, идват в България, където оставят следи от метаболизма си, както и обратно – от България прелитат в Румъния.

От всички изброени дотук източници на зараза на африканската чума по свинете, добруджанци смятат, че трябва да се вземат следните допълнителни мерки за изкореняване на заболяването:

1. Да се ограничи драстично популацията на бездомните кучета.

2. Да се спре непрекъснатото преминаване на джиповете с държавни служители по границата, което и без друго не носи никаква полза.

3. Да се поиска разрешение от ЕС за временно контролирано опалване на стърнищата, в които е било установено присъствието на диви свине.

4. Животните от личните стопанства да се изкупуват от държавата, за да могат вътрешностите и отпадъците от закланите прасета (кожи, черва, копита и др.) да се унищожават контролирано.

5. Добруджанци настояват и за възстановяване на екарисажите, защото не са сигурни в ефекта от загробването, което в момента се прилага.

Надяваме се, че след като досега не са имали време, а и желание да чуят препоръките на добруджанци, отговорните служители от държавните институции ще намерят време да прочетат написаното тук. И ще реагират по адекватен начин, дори с аргументирано опровергаване или отхвърляне на предложените мерки. В противен случай тези потърпевши хора, а и не само те, ще станат съпричастни към набиращото популярност мнение, че всичко се прави в интерес на непочтени, комерсиални цели, за да се облагодетелства една шепа „отбрани“ хора.

Динамиката на развитие на плодовите червеи е в пряка връзка и влияние от метеорологичните фактори. Валежите, които наблюдавахме доскоро в повечето райони на страната оказаха влияние за по-продължителен и разтеглен летеж, излюпване и вгризване на ларвите от второто поколение на сливовия и ябълковия плодов червей. Това прави борбата малко трудна и за опазването на плодовете ще са нужни по-чести третирания.

Сега трябва да се обърне по-голямо внимание на ябълкови и дюлеви дръвчета в градините и вилите, които са в близост до прасковени насаждения. Там те са застрашени от нападение и от източен плодов червей. След беритбата на ранните и средно ранни праскови е възможно неприятелят да се прехвърли и да причини червясване на ябълките и дюлите.

За пръсканията сега срещу ябълковия и сливовия плодов червей подбирайте инсектициди, които действат и на други вредители, като листни и щитоносни въшки и други.

Много важно в малките градини със смесен сортов състав и различен срок на зреене е изборът на продукта да бъде съобразен с карантинния срок на препарата и времето на беритба и консумация на плодовете!

Когато ще пръскате ранни сортове ябълки, круши, сливи и праскови, които скоро ще узреят, избирайте препарати с кратък карантинен срок. Такива са Децис 2,5ЕК, Вазтак Нов 100ЕК, Карате зеон 5 КС и др. За късните (зимни) сортове ябълки и круши е по-добре да се използват продукти с дълъг карантинен срок катоДурсбан 4 ЕК, Калипсо 480 СК, Релдан 22 ДМ, Агрия 1050 и др.

Петър Кръстев

В началото на месец юли се излюпват гъсениците на второто поколение гроздови молци !

По това време зърната на гроздето имат големина около грахово зърно.

Гъсениците на молците повреждат зърната на гроздето при ранните сортове, които са започнали да зазряват.

Лозята и асмите, които са разположени в по-ниските места се нападат по-силно отколкото тези, които са разположени по склоновете!

Лозите, които са по-зашумени и при които има по-висока влажност са по-застрашени от намножаването на този неприятел!

Ако наблюдавате нападение от 10-12 гъсеници на 100 грозда при десертните лозя и 15-20 гъсеници на 100 грозда при винените сортове , трябва да изведете борба с един от следните инсектициди – децис 2,5 ЕК, дека ЕК, кораген 20 СК, метеор и др.

Петър Кръстев

Често наблюдавамe, че плодовете започват да гният на дървото. Това се дължи на болестта кафяво гниене по овощните дървета. Известни са ранно кафяво гниене и късно кафяво гниене.

Ранното кафяво гниене напада всички костилкови видове, ябълката и крушата. Болестта се появява от цъфтежа на дърветата до узряването и консумацията на плодовете. Най-рано болестта се проявява под формата на „опожаряване" на цветовете. По плодовете болестта започва като закръглено кафяво петно, което постепенно нараства, докато покрие цялата повърхност. При разрязване се вижда, че всички тъкани под петното са кафяви и изгнили Плодът окапва или остава по клоните, където засъхва и се мумифицира.

По нападнатите зрели плодове се образуват характерни туфи със спорите на гъбата. Гниенето на плодовете се проявява особено силно при сортове, чиито плодове имат по-тънка кора или са наранени от насекоми, градушка и др.

Късното кафяво гниене се развива по плодовете от започване на наедряването на завърза до консумирането им. Голяма част от рано нападнатите плодчета остават по клоните на дърветата, където засъхват и се мумифицират. С наедряването на плодовете повечето от загнилите окапват. Причинителят на късното кафяво гниене започва развитието си по-късно напролет при трайно повишаване на температурата. Гъбата заразява плодовете през рани. Топло и влажно време са най-благоприятни за болеста и обикновено започва от май и началото на юни и се развива до късна есен. Гниенето на плодовете често започва през повреди от градушка или насекоми.

Петър Кръстев

Фасулът се напада от няколко вида листни въшки. Черните бобови листни въшки се заселват от долната страна на листата, по разклоненията и стъблата, като смучат сок. Нападнатите части се набръчкват, листата се завиват, увяхват, растенията изостават в развитието си и загиват. Листните въшки зацапват листата, като отделят “медена роса” и затрудняват асимилацията.Масовата поява на въшката се благоприятства от топла и продължителна есен през предшестващата година и от топла и суха пролет, което спомага по-ранното излюпване на основателките и по-бързото разселване на въшките. Влажното и хладно време затормозява развитието на въшката.

• При фасула Aphiscracivora се заселват от долната страна на листата, листните дръжки, вегетационния връх и младите бобове. Нападнатите листа не се завиват, а слабо се извиват. Цветовете, цветните дръжки и младите бобове се деформират. Най-силно се нападат изостаналите в развитието си растения. При силно нападение стъблата и листните дръжки на фасула се покриват с плътни колонии.
• Граховата листна въшка -Acyrthosiphonpisiможе да развие от 18 до 22 поколения годишно. Пофасула образува малки колонии по долната страна на връхните листа, цветовете, връхните части на стъблата и бобовете. При масово намножаване нанася силна вреда в началото на цъфтежа. Нападнатите растения изостават в развитието си, закържавяват, връхните листа силно издребняват и се завиват надолу. Цветовете окапват и бобовете остават по-дребни.

Вредата, която неприятелят нанася по фасула зависи от времето на засяване и от плътността на въшката, от числеността на паразитоидите и хищниците и метеорологичните условия.

Освен пряката вреда,която нанася по фасула, граховата листна въшка е вектор на редица вирусни заболявания.

Няма регистрирани продукти за растителна защита при фасула.

Петър Кръстев

Ако фасулът е нападнат от фасулев зърнояд, семенатаса негодни за храна и посев, а хранителните и вкусовите им качества се влошават.

За една година фасулевият зърнояд развива 2-5 поколения, от които едно е на полето, а останалите са в складовете и домакинствата.

Борбата с фасулевия зърнояд е доста трудна. Затова е необходимо умело да се съчетава химичният метод с агротехническия и физическия. Навреме трябва да се прибира, просушава и овършава -фасулът. Така, ако в чушките се намират яйца, те няма да се излюпят. Задължително трябва да се събират и изгарят всички остатъци от стъблата. За сеитба в никакъв случай да не се използват нападнати семена.

Борбата срещу фасулевия зърнояд при полски условия е насочена срещу възрастните насекоми, преди да са снесли яйцата си. Първото пръскане се извършва в момента, когато започват да зазряват чушките. Останалите третирания са през 6-7 дни, като броят им се определя от продължителността на узряването на чушките и от падналите валежи.

Петър Кръстев

Памукова нощенка (Helicoverpa armiger)развива три поколения годишно. Пеперудите летят от май до октомври. Нощенката напада много култури, включително царевица, фасул, грах, но най-често се среща при доматите и пипера. Вредят гъсениците,които след излюпването се хранят с онези части на растението, където са снесени яйцата. Скелетират и частично изяждат листата, а след трета възраст повреждат цветовете, бутоните и плодовете. Обикновено гъсеницата не унищожава напълно плода, в който се храни, а го напуска и се премества в друг. Така една гъсеница може да повреди от 2 до 5 плода докато завърши развитието си.

Основните агротехнически мероприятия имат растително-защитен ефект в зеленчуковите градини, с тях се унищожава значителна част от популациите на нощенките, влошават се условията за хранене и яйцеснасяне. Химическата борба е най-ефективна, когато е насочена срещу младите гъсеници от втора до трета възраст. Необходимо да се извършат до две третирания през 8-10 дни, според метеорологичните условия и срока на действие на използвания инсектицид.

Петър Кръстев

Началните признаци наобикновената краставична мозайка се проявяват след поникване на растенията, развили се от заразени семена. Най-често признаците се забелязват по възрастните растения 6-8 седмици след поникване. По младите листа се наблюдават жълтеникави области, които обикновено са ограничени от нервите. В по-късен етап повърхността на листата придобива мраморно жълтеникав вид, а петурата се набръчква и деформира. Понякога само краищата на листа пожълтяват, без ясно изразена мраморовидност или се забелязва пълна хлоротичност на листата.Цветовете не се развиват нормално и остават стерилни. Болните от обикновена краставична мозайка растения закържавяват, заради забавяне или спиране на растежа. Междувъзлията са къси, а листата се извиват постепенно надолу. По плодовете се забелязват тъмнозелени и бледозелени до жълти петна, които са с гладка или неравна повърхност. Такива плодове са дребни и с неправилна форма. Причинител на болестта е вирусът на краставичната мозайка – Cucumber mosaic virus, който напада и доматите, пипера, краставиците, тиквичките, някои видове цветя.

По време на вегетацията вирусът се пренася от над 80 вида листни въшки. Това налага извеждането на борбата да става срещу преносителте, като се употребяват подходящи за целта инсектициди. За намаляване на заразата от вируса, растенията може да се третират с емулсии от масла (минерални или растителни) или обезмаслено мляко 10% –1 л мляко на 10 л вода.

Петър Кръстев

1. . Ако забележите листна въшка в самото начало на заселване, буквално на няколко леторасти или листа, не жалете растението - отстранете тези листа или леторасти и ги изгорете, след това извършете обработка.
   
   . Листните въшки могат да бъдат свалени (и на земята те ще умрат) под налягане с водна струя, включително - с душ при цветята например. Малки популации от листни въшки се събират на ръка.
   
   . Обработката срещу листни въшки се извършва редовно, ако има проблем - два пъти месечно. Важно е, обработките с народни средства за борба с листните въшки да се редуват, за да не привиква вредителят.
   
   . Водете борба с мравките – те са покровители на листните въшки. По-малко мравки - по-малко въшки.
   
   . Засадете по-близо до уязвимите растения, такива растения чийто фитонциди дори без отвари и инфузии ще пропъждат листните въшки с острия си мирис. Това са лук, чесън, мента, кориандър, невен, копър, босилек, лайка, лавандула и др.
   
   . Има растения, които привличат въшки. Това са калина, липа , череша, от цветята - петуния, настурция, космея, слез, мак, клеома, бегонии.
   
   . Редовно водете борба с плевелите, върху които се развиват листните въшки, а и често зимуват на тях.

 Петър Кръстев