Бюджетът на ЕС за агросектора ще е с 5% по-малко за периода 2021-2027 г. Иначе казано той ще олекне с 12 милиарда евро. Очаква се средствата за земеделие във всички 27 страни в ЕС да са в размер на 365 милиарда евро. Това съобщи на агрофорум в Пловдив Елисавета Върбанова, експерт в отдел „Директни плащания“ в Главна дирекция АГРИ към Европейската комисия. Основна причина за изтъняване на европейската земеделска пица е Брекзит. В новата финансова рамка се предвижда и намаление на преките плащания над 60 000 евро и въвеждане на таван над 100 000 евро. ЕК предлага да се намали и обвързаното с производството подпомагане. Ако това се случи, в България ще бъдат засегнати 27 000 фермери (основно в сектор плодове и зеленчуци), които сега получават субсидии по тази мярка.

Все пак има и добри новини около новия бюджет. Едната от тях е,че ще има материални стимули за младите фермери. Минимум 2% от националния пакет за директни плащания са запазени специално за тях. Предвидени са минимум 30% за интервенции по околна среда и климат и минимум 5% за подхода ЛИДЕР. Приоритет за подпомагане ще се дава също на малките и средните стопанства.

Дали повече млади хора ще искат да се занимават със земеделие и животновъдство, предстои да видим. Към днешна дата в България броят на младите фермери намалява, стана ясно от данните, които предостави на форума Калоян Костадинов, директор на дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони” – ДФ „Земеделие“. При подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от ПРСР, при приема през 2015 г., са подадени 2664 заявления със заявена субсидия в размер на 66 600 000 евро. Сключените договори са били 1263, а одобрената субсидия – 31 575 000 евро. По време на приема през 2018 г. подадените заявление са почти два пъти по-малко – 1837, а заявената субсидия – 45 925 000 евро. Одобрените кандидати са 880. Отпаднали са 178 проекта поради дублиране на бенефициентите. Одобрената субсидия за този прием е – 22 000 000 евро. От страна на ДФЗ има уверение, че бъде осигурен допълнителен ресурс, необходим за финансовото обезпечаване на чакащите 114 проекта.

Калоян Костадинов уточни, че от общия бюджет на ПРСР (2014-2020 г.) за страната – 2 366 716 966 евро, до момента е изплатена субсидия в размер на 832 246 010 евро, което е 35.16% усвояване. С най-висок процент на усвояване са мерките 11 „Биологично земеделие“ и 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничени​я“, съответно 70% и 68%. Най-слаб е интересът по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ – 3.71%.

В момента се приемат документи по подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти“, с общ бюджет 1 685 121 евро. 

Публикувана в Бизнес

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ увеличи годишния финансов ресурс за 2019 г. от 5 500 000 лв. на 5 571 021 лв. по схемата за държавна помощ “Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”.

В началото на годината УС на ДФЗ утвърди годишен бюджет по схемата за 2019 г. в размер на 5 500 000 лв. Помощта се предоставя на два етапа. Първият е през пролетта. Той обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки. При него стопани получават до 270 лв. на хектар с ДДС за закупени с разходооправдателни документи препарати за борба с вредителите. Средствата, които се предоставят за втория етап, следва да покрият част от разходите на овощарите и градинарите, направени за растително-защитни продукти, които се използват през есента, в периода на масов листопад и гниене на листата. В този случай финансовата подкрепа е до 100 лв. на хектар с ДДС.

 За пролетните пръскания стопаните усвоиха над 4, 112 млн. лв. До края на октомври градинарите и овощарите кандидатстваха за финансова подкрепа за закупените препарати, които използват за зимните пръскания. Заявеният ресурс за тях възлиза на близо 1,459 млн. лв. (1 458 812,54 лв.), който надхвърля с 71 021 лв. утвърдения от 5 500 000 лв. ресурс за настоящата година. Предвид това УС на ДФЗ увеличи размера по схемата с необходимият ресурс.

Целта на помощта е да се ограничат загубите от разпространението на вредители по трайни насаждения. Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготвят промяна в указанията за предоставяне на помощта.

Източник: ДФЗ

Публикувана в Агроновини
Вторник, 17 Септември 2019 13:39

Вдигат бюджета по 4.2 с 38 млн. евро

Със заповед на заместник-министъра на МЗХГ Лозана Василева, която е ръководител на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020,бюджетът по подмярката 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ е увеличен с 38 млн. евро. Така общото финансиране по 4.2 става 241 млн. лева. 75% от средствата са от Европейския фонд за развитие на селските райони и 25% - национално съфинансиране.

През 2018 година по подмярка 4.2 са подадени общо 538 проектни предложения на стойност над 631 млн. и 700 хиляди лева, пише в придружаващия заповедта доклад. Планираното увеличение от 38 млн. евро няма да покрие недостига от средства по подмярката.

Допълнителният бюджет по 4.2 идва от неусвоен финансов ресурс по прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.2, проведен през 2015 г. Предложението за увеличение на бюджета е прието единодушно на проведеното 12-то поредно заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР, състояло се на 20 юни 2019 г.

По-големият бюджет по 4.2 ще осигури възможност за одобрение на по-голям брой проектни предложения в секторите: „Мляко“, „Месо“,„Плодове и зеленчуци“, „Растителни и животински масла и мазнини“, „Технически и медицински култури“, „Производство на фуражи“ и „Гроздова мъст, вино и оцет“. 

Заповедта, публикувана на сайта на МЗХГ на 16.09.2019 г. определя и промени в условията на кандидатстване по подмярката 4.2: поръчителството отпада като допустимо обезпечение за авансово плащане. Такива са само банкова гаранция и запис на заповед.

Заповедта и изменените с нея условия за кандидатстване и условията за изменение са публикувани в електронната платформа ИСУН и на интернет страницата на МЗХГ. Заповедта може да бъде оспорена пред Административния съд София-град в 14-дневен срок от нейното публикуване.

Източник: Национална селска мрежа

Публикувана в Агроновини

След приключването на европейските избори едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз ще бъде договарянето на следващия му бюджет. На всеки седем години ЕС се споразумява за дългосрочните си планове за разходите. Необходимо е единодушното съгласие на всички лидери и затова преговорите обикновено отнемат много време. Последният седемгодишен план бе договорен през 2013 г. и беше за периода 2014 - 2020. За пръв път в историята на организацията бе решено да бъдат намалени разходите.

На основата на дългогодишния план всяка година представители на 28-те правителства и Европейският парламент договарят точните детайли на годишния бюджет на ЕС. Би Би Си прави анализ на този за 2017 г., за да открие колко внася всяка държава членка и колко получава от ЕС.

Великобритания е нетен вносител в бюджета на ЕС. С други думи, тя допринася повече, отколкото получава обратно. През 2017 г. още девет страни са били нетни вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият нетен вносител е била Германия (с нетен принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Великобритания (със 7.43 милиарда евро).

Всички страни плащат еднакъв дял от националните си приходи в европейския бюджет и затова по-богатите плащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои като Великобритания плащат по-малко, защото ползват т.нар. рабат - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои държави да се връщат част от внесените средства в бюджета на ЕС, тъй като те смятат, че допринасят твърде много за него.

ЕС харчи парите за редица проекти, но около три четвърти от бюджета всяка година отиват за две основни области – селско стопанство и развитие на по-бедните райони в ЕС. Така че по-бедните държави и тези с много ферми получават повече.

Полша бе най-големият нетен получател от бюджета на ЕС (тоест получава повече, отколкото внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите държави в ЕС, също са в списъка на нетните бенефициенти, защото получават по-голям дял от финансирането за администрация, тъй като много евроинституции са базирани там. България е девета в този списък.

Колко е това на глава от населението?

Ако числата за нетните вносители и бенефициенти бъдат изразени по отношение на глава от населението, се получава друга картина.

Най-големият нетен вносител на глава от населението е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Великобритания.

Люксембург оглавява списъка на нетни получатели на глава от населението, защото голям брой евроинституции са базирани в страна с население под 600 хил. жители. Други големи получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-а в този списък.

Колко е това като дял от БВП?

Холандия плаща най-големия дял от брутния си вътрешен продукт (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Великобритания.

На другия край на скалата някои страни като Литва, България и Унгария получават между 2.5 и 3 процента от техния БВП от бюджета на ЕС. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават около 2% от техния БВП.

Публикувана в Бизнес
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов е определил допълнителен бюджет в размер до 49 455 360 евро за заявления за подпомагане, подадени в първия прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.  
Проект на заповед е публикуван на сайта на Министерството на земеделието храните и горите (МЗХГ).
 
В доклад по проекта, подтотвен от зам.-министъра на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева се казва:
„В рамките на периода на прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, определен със Заповед №РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в Държавен фонд „Земеделие“ са постъпили общо 3 362 заявена субсидия в размер на 630 192 460 евро. Определеният бюджет за този период на прием е в размер на левовата равностойност на 150 млн. евро“.
 
Зам. министър Василева изтъква големия интерес към това подпомагане, както и факта, че в бюджета на мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014 - 2020 г. са налични 48 562 405,63 евро. В това число са освободените средства и финансов ресурс, за които досега не са обявени приеми и не се предвижда обявяване на прием през 2019 г.
 
„С цел максимално усвояване на средствата от ПРСР за периода 2014-2020 и при оптимално използване на административния капацитет, Министерството на земеделието, храните и горите представя за писмени предложения и възражения проект на заповед, с която се осигурява финансов ресурс за изплащане на финансова помощ по договори, сключени под условие“, се казва в документа.
 
Предложенията по проекта може да бъдат изпращани на електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. в срок до 29 януари 2019 г.
Публикувана в Бизнес

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2018 година за извършване от „Напоителни системи“ - ЕАД на аварийно-възстановителни дейности за предпазване от вредното въздействие на водите.

Заради създалата се през 2018 г. тежка обстановка по обектите за предпазване от вредното въздействие на водите (ОПВВВ) се наложи спешно предприемане на аварийно-възстановителни дейности.

В резултат на усложнените климатични процеси беше засегната техническата инфраструктура от национално и местно значение, както и пътища, поземлени имоти и земеделска продукция.

С приемането на постановлението се цели възстановяване на разрушените 74 обекта - участъци от корекции на реки, предпазни диги, отводнителни системи и други съоръжения по ОПВВВ.

С промените ще се осигурят допълнителни средства в размер на 5 000 000 лв. по бюджета на МЗХГ за 2018 г. за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет.

Публикувана в Бизнес

Правителството прие увеличение на утвърдените със Закона за държавния бюджет на България за 2018 г. показатели на максималния размер на ангажиментите за разходи на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), които могат да бъдат поети през 2018 г.

Проектът предвижда увеличение на максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г., във връзка с със сключени през месец ноември многогодишни договори и начисляване на коректив за задължения.

Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., е с 11 138 000 лв. повече от утвърдения със Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. по бюджета на МЗХГ. Максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г., е увеличен със сумата от 4 000 000 лв.

Публикувана в Новини на часа

Европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган твърди, че цифровизацията в селскостопанския сектор трябва да се извършва по-бързо, за да може секторът да издържи "огромните предизвикателства".

В речта си на DATAGRI 2018, форум за насърчаване на цифровите технологии в сектора на хранително-вкусовата промишленост в Кордова, Хоган заяви: "Трябва да се ускори цифровизацията в земеделието, защото проблемите, с които се сблъскват производителите сега са огромни: от тях се изисква да произвеждат повече и по-добра продукция с по-малко ресурси. Освен с променящите се изисквания на потребителите, земеделските стопани ще трябва да се справят и с изменението на климата и колебанията в цените на световните пазари ".
Според Хоган най-добрият начин да се повлияе на ситуацията е "да се използват умни и ориентирани към бъдещето инструменти". Ето защо той предлага "да удвои бюджета за научни изследвания и иновации в областта на храните продукти и природните ресурси в рамките на програмата на ЕС " Хоризонт на Европа " за периода 2021-2027 г.".

Хоган отбеляза също така "огромните трудности при достъпа до широколентов интернет в някои селски райони". "Докато 76% от населението на ЕС има достъп до бърз интернет, само 40% от селските домакинства могат да се похвалят със същото", заяви еврокомисарят.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Бюджетът на ЕС за догодина предвижда за България  общо 4,4 млрд. лева, съобщи БНР. За земеделие и директни плащания в селското стопанство през 2019 г. нашата страна ще получи от ЕС около 1,5 млрд. лева.
Това стана ясно, след като Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха окончателно съгласие за финансовата рамка за 2019 година. 
 
„За България това означава около милиард и половина за инфраструктура, 1,5 млрд. за земеделие и директни плащания към фермерите, почти 1 млрд. за по-бедните селски региони, така че картината изглежда добре“, коментира евродепутатът Андрей Новаков пред „Хоризонт“.
Студентската програма „Еразъм+“ ще получи допълнително 240 млн. евро, а научната програма „Хоризонт 2020“ – 450 млн. евро. Допълнителните средства за програмата КОЗМЕ, която подпомага малкия и средния бизнес, са 5 млн. евро.
 
Европарламентът и Съветът на ЕС постигнаха компромис за средствата, които трябва да бъдат преведени на Турция заради бежанската криза. Те ще бъдат осигурени от неизползвани натрупвания от предишни години.
Публикувана в Новини на часа

Допълнителни средства в размер до 5 млн.лв. бяха одобрени от Правителството. Парите ще влязат в бюджета на Държавен фонд земеделие. Те ще покрит допълните разходи направени през 2018 г. Със средствата ще бъдат възстановят изразходваните такива за изпълнение на мерките, свързани с националните доплащания и държавните помощи.

Отпуснатите пари ще бъдат разпределени към земеделските стопани. Това ще се случи, когато е необходима по-сериозна допълнителна подкрепа. Тук са взети под внимание неблагоприятните климатични условия и усложнената епизоотична обстановка.
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта