След приключването на европейските избори едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз ще бъде договарянето на следващия му бюджет. На всеки седем години ЕС се споразумява за дългосрочните си планове за разходите. Необходимо е единодушното съгласие на всички лидери и затова преговорите обикновено отнемат много време. Последният седемгодишен план бе договорен през 2013 г. и беше за периода 2014 - 2020. За пръв път в историята на организацията бе решено да бъдат намалени разходите.

На основата на дългогодишния план всяка година представители на 28-те правителства и Европейският парламент договарят точните детайли на годишния бюджет на ЕС. Би Би Си прави анализ на този за 2017 г., за да открие колко внася всяка държава членка и колко получава от ЕС.

Великобритания е нетен вносител в бюджета на ЕС. С други думи, тя допринася повече, отколкото получава обратно. През 2017 г. още девет страни са били нетни вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият нетен вносител е била Германия (с нетен принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Великобритания (със 7.43 милиарда евро).

Всички страни плащат еднакъв дял от националните си приходи в европейския бюджет и затова по-богатите плащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои като Великобритания плащат по-малко, защото ползват т.нар. рабат - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои държави да се връщат част от внесените средства в бюджета на ЕС, тъй като те смятат, че допринасят твърде много за него.

ЕС харчи парите за редица проекти, но около три четвърти от бюджета всяка година отиват за две основни области – селско стопанство и развитие на по-бедните райони в ЕС. Така че по-бедните държави и тези с много ферми получават повече.

Полша бе най-големият нетен получател от бюджета на ЕС (тоест получава повече, отколкото внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите държави в ЕС, също са в списъка на нетните бенефициенти, защото получават по-голям дял от финансирането за администрация, тъй като много евроинституции са базирани там. България е девета в този списък.

Колко е това на глава от населението?

Ако числата за нетните вносители и бенефициенти бъдат изразени по отношение на глава от населението, се получава друга картина.

Най-големият нетен вносител на глава от населението е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Великобритания.

Люксембург оглавява списъка на нетни получатели на глава от населението, защото голям брой евроинституции са базирани в страна с население под 600 хил. жители. Други големи получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-а в този списък.

Колко е това като дял от БВП?

Холандия плаща най-големия дял от брутния си вътрешен продукт (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Великобритания.

На другия край на скалата някои страни като Литва, България и Унгария получават между 2.5 и 3 процента от техния БВП от бюджета на ЕС. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават около 2% от техния БВП.

Публикувана в Бизнес
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов е определил допълнителен бюджет в размер до 49 455 360 евро за заявления за подпомагане, подадени в първия прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.  
Проект на заповед е публикуван на сайта на Министерството на земеделието храните и горите (МЗХГ).
 
В доклад по проекта, подтотвен от зам.-министъра на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева се казва:
„В рамките на периода на прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, определен със Заповед №РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в Държавен фонд „Земеделие“ са постъпили общо 3 362 заявена субсидия в размер на 630 192 460 евро. Определеният бюджет за този период на прием е в размер на левовата равностойност на 150 млн. евро“.
 
Зам. министър Василева изтъква големия интерес към това подпомагане, както и факта, че в бюджета на мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014 - 2020 г. са налични 48 562 405,63 евро. В това число са освободените средства и финансов ресурс, за които досега не са обявени приеми и не се предвижда обявяване на прием през 2019 г.
 
„С цел максимално усвояване на средствата от ПРСР за периода 2014-2020 и при оптимално използване на административния капацитет, Министерството на земеделието, храните и горите представя за писмени предложения и възражения проект на заповед, с която се осигурява финансов ресурс за изплащане на финансова помощ по договори, сключени под условие“, се казва в документа.
 
Предложенията по проекта може да бъдат изпращани на електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. в срок до 29 януари 2019 г.
Публикувана в Бизнес

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2018 година за извършване от „Напоителни системи“ - ЕАД на аварийно-възстановителни дейности за предпазване от вредното въздействие на водите.

Заради създалата се през 2018 г. тежка обстановка по обектите за предпазване от вредното въздействие на водите (ОПВВВ) се наложи спешно предприемане на аварийно-възстановителни дейности.

В резултат на усложнените климатични процеси беше засегната техническата инфраструктура от национално и местно значение, както и пътища, поземлени имоти и земеделска продукция.

С приемането на постановлението се цели възстановяване на разрушените 74 обекта - участъци от корекции на реки, предпазни диги, отводнителни системи и други съоръжения по ОПВВВ.

С промените ще се осигурят допълнителни средства в размер на 5 000 000 лв. по бюджета на МЗХГ за 2018 г. за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет.

Публикувана в Бизнес

Правителството прие увеличение на утвърдените със Закона за държавния бюджет на България за 2018 г. показатели на максималния размер на ангажиментите за разходи на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), които могат да бъдат поети през 2018 г.

Проектът предвижда увеличение на максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г., във връзка с със сключени през месец ноември многогодишни договори и начисляване на коректив за задължения.

Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., е с 11 138 000 лв. повече от утвърдения със Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. по бюджета на МЗХГ. Максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г., е увеличен със сумата от 4 000 000 лв.

Публикувана в Новини на часа

Европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган твърди, че цифровизацията в селскостопанския сектор трябва да се извършва по-бързо, за да може секторът да издържи "огромните предизвикателства".

В речта си на DATAGRI 2018, форум за насърчаване на цифровите технологии в сектора на хранително-вкусовата промишленост в Кордова, Хоган заяви: "Трябва да се ускори цифровизацията в земеделието, защото проблемите, с които се сблъскват производителите сега са огромни: от тях се изисква да произвеждат повече и по-добра продукция с по-малко ресурси. Освен с променящите се изисквания на потребителите, земеделските стопани ще трябва да се справят и с изменението на климата и колебанията в цените на световните пазари ".
Според Хоган най-добрият начин да се повлияе на ситуацията е "да се използват умни и ориентирани към бъдещето инструменти". Ето защо той предлага "да удвои бюджета за научни изследвания и иновации в областта на храните продукти и природните ресурси в рамките на програмата на ЕС " Хоризонт на Европа " за периода 2021-2027 г.".

Хоган отбеляза също така "огромните трудности при достъпа до широколентов интернет в някои селски райони". "Докато 76% от населението на ЕС има достъп до бърз интернет, само 40% от селските домакинства могат да се похвалят със същото", заяви еврокомисарят.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Бюджетът на ЕС за догодина предвижда за България  общо 4,4 млрд. лева, съобщи БНР. За земеделие и директни плащания в селското стопанство през 2019 г. нашата страна ще получи от ЕС около 1,5 млрд. лева.
Това стана ясно, след като Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха окончателно съгласие за финансовата рамка за 2019 година. 
 
„За България това означава около милиард и половина за инфраструктура, 1,5 млрд. за земеделие и директни плащания към фермерите, почти 1 млрд. за по-бедните селски региони, така че картината изглежда добре“, коментира евродепутатът Андрей Новаков пред „Хоризонт“.
Студентската програма „Еразъм+“ ще получи допълнително 240 млн. евро, а научната програма „Хоризонт 2020“ – 450 млн. евро. Допълнителните средства за програмата КОЗМЕ, която подпомага малкия и средния бизнес, са 5 млн. евро.
 
Европарламентът и Съветът на ЕС постигнаха компромис за средствата, които трябва да бъдат преведени на Турция заради бежанската криза. Те ще бъдат осигурени от неизползвани натрупвания от предишни години.
Публикувана в Новини на часа

Допълнителни средства в размер до 5 млн.лв. бяха одобрени от Правителството. Парите ще влязат в бюджета на Държавен фонд земеделие. Те ще покрит допълните разходи направени през 2018 г. Със средствата ще бъдат възстановят изразходваните такива за изпълнение на мерките, свързани с националните доплащания и държавните помощи.

Отпуснатите пари ще бъдат разпределени към земеделските стопани. Това ще се случи, когато е необходима по-сериозна допълнителна подкрепа. Тук са взети под внимание неблагоприятните климатични условия и усложнената епизоотична обстановка.
Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 4 374 000 лв. по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2018 година за разплащане на доставени противоградови ракети.

Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ извършва дейности по защита на земеделската продукция в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен на площ над 17 милиона декара. В началото на активният сезон по градозащита за 2018 г. агенцията разполагаше с 8 608 противоградови ракети, от които 3 608 - остатък от сезон 2017 г. и 5 000 бяха доставени през месец април. Високата честота и интензивност на градовите процеси през този сезон наложиха изразходването на много по-голям брой ракети в сравнение с предходните години.

През 2018 г. до момента са заявени и доставени 14 068 броя ракети, чиято стойност е 10 128 960 лв. На изпълнителя по договора досега са платени 5 760 000 лева е ДДС. Остават дължими още 4 374 000 лева с ДДС, разпределениза противоградови ракети на стойност 4 368 960 лв. и за транспорт на ракетите през годината - 5 040 лв.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия разреши в бюджета на ЕП да бъдат предоставени и използвани 1,26 млн. евро за финансиране на пилотния проект за борба с двойните стандарти при храните. В проекта е предвидено средствата да бъдат насочени за финансиране на изследвания във всички страни-членки на ЕС. По този начин ще може да се установи продължават ли нелоялните търговски практики, има ли разлика в качеството и състава на продуктите.

Предстои да бъдат проверявани хранителни, козметични, бебешки продукти, тоалетни принадлежности. Много дълго време проблемът беше неглижиран и омаловажаван. Едва наскоро от Брюксел признаха, че разлика в качествените характеристики на стоките, в различните държави, има.

Пилотния проект ще защити интересите на потребителите, тяхното здраве и право на достъп до еднакво качествени продукти. В подкрепа на идеята застават Европейската организация на потребителите, Европейския информационен съвет за храните, Европейската комисия, различни браншови организации и евродепутати.

Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция за 2017 г.

През миналата година са подписани 2291 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Изплатени са 488 639 628 лв.

В кампания 2017 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети над 113 600 заявления. През 2017 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) възлизат на 1 629 729 001 лв. Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2017 г. са в размер на 87 486 177 лв., от които 64 700 353 лв. са от ЕФГЗ и 22 785 824 лв. - национални средства.

По Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 са извършени плащания за 1 505 003 лв. Изплатените средства по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 са общо 508 322 лв. По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2017 г. са преведени 5 424 902 лв.

През миналата година са изплатени и 123 720 228 лв. по 22 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 29 166 земеделски стопани.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта