През изминалия период развитието на земеделските култури протичаше при наднормени температури. Само на отделни места в Южна България паднаха валежи със стопанско значение (Кюстендил – 16 l/m2, Пазарджик – 15l/m2, Гоце Делчев – 34l/m2, Сандански – 48l/m2), които подобриха почвеното овлажнение и условията за протичане на вегетационните процеси при есенните посеви. В останалите райони на страната, където паднаха незначителни валежи, липсата на влага в почвата ограничаваше нормалното развитие на културите.

През следващите седем дни агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от температури около и над климатичните норми. Отново валежи и подобрение на почвените влагозапаси се очакват в южните райони на страната предимно през първата половина на периода. Отсъствието на валежи със стопанско значение в Северна България ще бъде ограничаващо за началните вегетационни процеси при зимните житни култури и зимната рапица.

През периода при пшеницата и ечемика ще протичат различни фази – поникване (агростанции Павликени, Казанлък), първи – трети лист (агростанции Долни чифлик, Силистра, Търговище, Новачене), преход към фаза братене и фаза братене предимно в източните райони на страната (Карнобат, Главиница).

Периодът е подходящо време за варосване на стволовете и по-дебелите скелетни клони на овощните дървета. Чрез това мероприятие се намалява риска от напукване на кората и слънчев пригор по стволовете на овошките през зимния период причинени от температурните амплитуди на въздуха през денонощието (затопляне и разширяване на кората на дърветата през слънчевите дни и свиване през студените нощни часове). Варосването се извършва с 20 % варов разтвор ( 2 кг гасена вар на 10 л вода) чрез намазване на стволовете с четка или напръскване с машина. Предварително дърветата се почистват от старата и напукана кора като се отстраняват образувалите се лишеи и мъхове.

Условия за извършване на сезонните агротехночески мероприятия в овощните насаждения и провеждане на растителнозащитни пръскания при есенните посеви ще се създават в дните от втората половина на периода, когато се прогнозира сухо време без превалявания.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

В началото на следващия период агрометеорологичните условия ще се определят от сухо и топло за сезона време, което ще доведе до задълбочаване дефицита на влага при есенните посеви. В по-голямата част от страната, особено на места в Северозападна България (агростанциите Кнежа, Бъзовец), Софийското поле (агростанция Лозен) и Горнотракийската низина (агростанциите Пловдив, Пазарджик, Сливен) почвените влагозапси в 50 см слой са оскъдни, под 45-50% от ППВ, а на места напълно изчерпани. В тези райони дефицитът на влага ще ограничава и задържа развитието на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В средата на периода се прогнозира понижение на температурите и нормализиране на топлинните условия. Очакваните превалявания ще бъдат без стопанско значение. По-съществени валежи, от които до голяма степен ще зависи оцеляването на част от покълналите зимни житни култури на места в Дунавската равнина, се прогнозират в края на следващия седемдневен период.

На фона на задълбочилото се засушаване изключения има в крайните южни и югоизточни райони, където през първото десетдневие на октомври паднаха повече валежи -над 25-30 l/m² (Сандански, Кърджали, Хасково, Елхово, Бургас). Те подобриха условията за сеитбата и протичането на началните фази от вегетацията на засетите есенни посеви.

През следващия период в районите, където влагата не е лимитиращ фактор, при пшеницата и ечемика ще се наблюдава поникване и начално листообразуване. Част от посевите в южните райони, предимно тези, засети в началото на октомври, ще встъпят във фаза трети лист (агростанция Карнобат).

През повечето дни от периода условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от късните окопни култури, за прибиране на реколтата от есенно-зимните сортове овошки. До края на октомври е най-подходящият срок за есенното засаждане на малини и френско грозде (касис). У нас благоприятни условия за отглеждане на касис има в планинските и полупланинските райони на страната. На големи площи касисът се засажда в редове, при междуредово разстояние 2,5-2,8m и разстояние между растенията в реда 0,7-0,8m. На малки участъци се препоръчва междуредовото разстояние да е 1,5-2m, а вътре в реда – 1m. Растенията се засаждат в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40cm) на дълбочина с 5-6cm по-голяма от тази в разсадника и се поливат.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Свежите листа на спанака са отличен листен зеленчук за всички възрасти. Културата се отглежда много лесно. За да се получи реколта през есента, спанакът се сее в края на август или в началото на септември.

Сеитбата му може да бъде разпръсната (на равна повърхност) или редова. За предпочитане е редовата сеитба. Разстоянието между редовете е около 20 см. Семената се засяват на дълбочина 2-3 см. За 100 кв.м са необходими 250-300 г семена.За сеитба се вземат здрави семена, които преди сеитба се накисват в продължение на 1-2 дни при температура 15-20°С. Почвата за сеитба трябва да е плодородна и на добре осветено място.

Растенията поникват средно след 10-ина дни и веднага трябва да се проредят, защото в противен случай ще растат слаби и етиолирани. Поради слабо развитата си коренова система и бързия темп на растеж, спанакът има повишени изисквания към влагата и хранителния режим на почвата. Липсата на вода води до бързо загрубяване на листата. Полива се всяка седмица с по 20 литра вода на 1 кв.м. При интензивния растеж на листата спанакът извлича от почвата най-много калий, азот и по-малко фосфор. Когато се образуват 2-4 същински листа, при възможност, почвата в редовия посев се разрохква. Растенията се подхранват с амониева селитра 10-15 кг/декар, ако този азотен тор не е бил внесен с предсеитбената подготовка на почвата. С азотното торене на спанака трябва много да се внимава, защото прекаленото подхранване стимулира растежа и посевът бързо стрелкува. Освен това спанакът има склонност към натрупване на нитрати, което влошава хранителните му качества.

С поливките не бива да се прекалява. Влагата може да предизвика кореново гниене - корените стават черни и растенията загиват.

Грижите за спанака се състоят в плевене и окопаване между редовете.

Спанакът е готов за прибиране 30-35 дни след поникване. Продукцията от летния посев, засят в края на август-началото на септември, се прибира през октомври и началото на ноември.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Причини, провокиращи образуването на мъжки (безплодни) цветове при краставиците

могат да бъдат: неблагоприятните условия при които се отглеждат растенията – топлина, светлина, хранителни вещества, поливки и др.

  • Топлинен режим

Оптималната температура за развитието на краставиците е 25 градуса. Както понижаването на температурите под 15 градуса, така и повишаването им над 30 градуса се отразява неблагоприятно върху плодообразуването. При температура под 15 градуса женските цветове окапват, а при температура над 30 градуса, съчетана с увеличена продължителност на деня, растенията формират повече мъжки цветове.

  • Хранителен режим

Краставицата е взискателна към хранителния режим на почвата, поради плитката и нежна коренова система, затова торенето при нея трябва да е балансирано и да съдържа всички необходими хранителни елементи. При недостатъчно азот в почвата се образуват повече мъжки цветове.

  • Влажност на почвата

При преовлажняване на почвата, съчетано с ниски температури (при чести дъждове), корените на краставиците не са в състояние да усвояват хранителните вещества от почвата, което също води до забавяне на растежа и цветообразуването.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 10 Юни 2019 11:57

Отстраняване на излишната влага

Когато искате да поддържате здрави и силни семейства е необходимо да използвате опита, натрупан в годините

Петър Бонев, Горна баня
За успешното иззимуване, освен качествена храна и достатъчна като количество, от гнездото, в което зимуват пчелите, е необходимо да отстраним и излишната влага. При консумацията на хранителните запаси се отделя влага, която нараства неимоверно при появата на пило. Допустимата влага в гнездото е 65-85%. Над тази стойност дъното на кошера се покрива с умрели влажни пчели. Препоръката, през зимата входът да се оставя отворен на толкова сантиметра, колкото са питите, а отворът на хранилката да се закрие с пропусклива материя, невинаги създава условия за отделяне на излишната влага, особено при по-силните семейства. При отворен горен и долен вход се отделя до голяма степен излишната влага, но заедно с това се отделя и голяма част от топлината, която трябва да се компенсира с консумация на хранителни запаси. Напоследък много се говори за прилагане на мрежесто дъно вместо плътното такова. По такъв начин независимо от вида и положението на покривните материали, които също са елемент от вентилацията, влагата ще бъде напълно отстранена на принципа на изравняване с външната влага. Обаче поради големия отвор отдолу, обменът или движението на въздуха от гнездото и външната среда става по-бързо и колкото външната температура е по-ниска, толкова по-бързо температурата в гнездото извън кълбото, ще се изравни с външната.
ВЪЗНИКВА ВЪПРОСЪТ ЗА ГОЛЕМИЯ РАЗХОД НА ХРАНА

Знаем, че при зимуването независимо от външната температура, в кората на кълбото се подържа 8 градуса, а вътре в центъра където е майката – около 24. Ако външната температура падне примерно минус 15-20 градуса, независимо от уплътняване на кълбото, необходимата температура на кората и вътрешността, пчелите ще постигнат с усилена консумация на зазимената храна. Ако тя е недостатъчна, пчелите няма да умрат от влага, но ще загинат от глад, ако не се подхранят своевременно, което обикновено, ако се извършва, става със захарни питки. Пчелите в такъв случай, много се изтощават, защото за разграждане на захарта от питката, по това време, ще ползват мастното си тяло.
В естественото жилище - хралупата, при наличие на изгнил чеп по височината на гнездото, ако през лятото поради топлината, пчелите не го запрополисват, то през есента преди зазимяването обезателно го затварят, при положение, че има вход под образуваното кълбо. Привържениците на горния вход обосновават ползата от затворен долен вход с това, че въглеродният диоксид, отделящ се при издишването на пчелите, се разполага в долната част на кошера, понеже е по-тежък от въздуха. По този начин се забавят жизнените процеси на пчелите и зимуването протича по-добре. Това е вярно, но се отнася за въглеродния диоксид, който се намира вътре в кълбото, а не за този на дъното. Колкото температурата е по-ниска, толкова повече кълбото се свива и кората му се уплътнява, като се увеличава концентрацията на този газ в него. Затова жизнените процеси в организма на пчелите се забавят. Затопли ли се времето, кълбото се разпуска, излишният газ излиза и се наслагва по дъното, откъдето се извежда навън през прелката.

(Следва)

Публикувана в Пчела и кошер

Основна болест причинявана от бактерия, от която най-често страдат краставиците са ъгловатите петна.

Оптималната температура за развитие на бактерията е 25-27°С. Болестта се наблюдава през юни при обилни валежи и спира при засушаване.

При дъждовно време бактерията попада върху листата на краставиците с капките вода. Бактерията се разпространява лесно и с поливните води. Първите признаци се появяват след 5-6 дни. Симптомите на заразените растения са : появата на хлоротични (жълти) ъгловати петна по листата ограничени от нерватурата. По долната страна на листата там където са петната се образуват дребни, блестящи капчици от бактериален ексудат, които през деня при повишаване на температурите изсъхват и стават като блестящи люспици. По-късно петната некротират, като изсъхналата тъкан опадват и листата стават като надупчени. Освен листата болестта напада и стеблата, листните дръжки и плодовете, като на мястото на повредата се появяват воднисти петна, предизвикващи загниване.

В плодовете прониква само чрез рани. В семената бактерията се запазва до 3 години.

При поява на заболяването пръскания се провеждат с мед съдържащи препарати (без бордолезов разтвор), като Шампион 0,3%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,3% и други.

Предпазните пръскания срещу кубинската мана с тези препарати имат ограничаващо действие и срещу ъгловатите петна.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Цъфтежът на малиновите храсти е към своя края. Това означава, че заедно с всички останали грижи, трябва да подпомогнем и формирането на плодовете. За тази цел трябва да осигурим достатъчно влага в коренообитаемия почвен слой. Нормалната влагозапасеност води до нормално развитие на плодовете и тяхното максимално наедряване.

ПРИ НЕДОСТАТЪЧНО ВЛАГА

Ако при наедряваването на плодовете на малината преди узряване, влагата в почвата е недостатъчна, растенията силно страдат. Това се отразява на всички надземни органи - листата им завяхват, плодовете остават по-дребни и сухи, а не сочни, месото е по-грубо. При остър дефицит на влага плодовете дори могат да окапят още преди да узреят.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Двете основни болести по ореха са бактериоза и антракноза. Отглежданите у нас сортове орехи са чувствителни и на двете болести и много важно е борбата с тях да се извежда навреме.

Това важи и за младите и за старите дървета. Погрешно е да се смята, че срещу болестите трябва да се пръскат само плододаващите орехови дървета.

. При бактериозата младите и нарастващи листа дифузно почерняват по нерватурата, което преминава и по тъканта и се образуват дребни кафяви петна, предизвикващи изсъхване. Старите листа имат локални тъмнокафяви петна.

И с двете болести орехите се заразяват рано напролет при температури на въздуха над 10°С . Така, че първото пръскане трябва да е още рано напролет.

Ако времето е дъждовно и хладно условията са благоприятни за развитие и на двете болести. Затова до трайно повишаване на температурите и засушаване на въздуха е необходимо да се правят профилактични пръскания през 12-15 дни.

При бактериозата се препоръчват 1-2 третирания с бордолезов разтовор – 2% преди набъбване на листните пъпки и 1-2 пръскания след цъфтежа на женските цветове с бордолезов разтвор – 1% или друг меден фунгицид.

При антракнозата след формирането на листата и появата на първите признаци се извършват вегетационни пръскания с медни фунгициди, Систан 20ЕВ.  Често те съвпадат с третиранията срещу бактериозата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Времето продължава да радва зърнопроизводителите по света. Практически във всички райони се наблюдават умерени температури и обилни валежи, което увеличава прогнозите за добивите от зърнените и маслодайните култури през настоящия сезон.
 
В САЩ поредните валежи от дъжд и сняг в Средния Запад забавиха темпа на сеитба на пшеницата и царевицата, но увеличиха запасеността на почвата с влага и прогнозите за добивите в райони.
 
В Северните равнини на САЩ дъждовене през последните дни продължават, което забавя началото на полските работи. В южните части на страната дъждовете подобриха състоянието на пшеницата.
 
В Бразилия климатичните условия са благоприятни за царевицата.
 
В Черноморския регион се наблюдава достатъчно и дори прекомерна влажност на почвата, което води до увеличаването на шансовете за прекрасна реколта от зърнени култури в Русия и Украйна през настоящата година.
Публикувана в Растениевъдство

Последните дни времето се установи хладно и доста влажно. Дъждовното време и ниските до умерени температури са изключително благоприятни за развитие на гъбни и бактериални болести.

Вирусните, бактериалните и гъбните болести нападат растенията в продължение на целия вегетационен период - от ранна пролет до късна есен. Пренасят се от вятъра, препредават се от насекомите – полезни и вредители. Чрез операциите по дръвчетата, овощарите също могат да са преносители на болестите.

При поява на вирусно болни дръвчета в градината трябва да се вземат радикални мерки – унищожаване на нападнатите растения. В противен случай заразата ще обхване цялата градина.

Бактериалните болести в по-малките градини и вилни места също могат да тормозят вашите дръвчета. Срещу тях е необходимо да се води профилактична борба с медни фунгициди.

Най-разпространени са гъбните болести, те на практика са и най-много на брой. Хубавото е, че те се поддават на борба с контактни и системни фунгициди с лекуващо действие.

Препоръчвахме да направите пръскане преди цъфтежа във фаза цветен бутон. Сега следват и следцъфтежните пръскания, които се правят през 8-10 дни, докато има условия за развитие на болестите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта