Освен с високи температури, отиващата си зима беше и с оскъдни валежи, което остави почвата без зимно влагозапасяване

Агр. Петър Кръстев

Меките и топли зими, които станаха все по-често природно явление, влияят значително на добивите от селскостопанските култури и доходността на аграрния бизнес. И това влияние далеч невинагие положително. Селскостопанският сезон 2019/2020 може да е окаже такъв.

Отсътствието на силни студове в почти всички райони на страната даде възможност за добро презимуване на зимните култури. В резултат на това повечето от тях се намират в добро състояние, тъй като успяха да наваксат изоставането в развитието си от късното есенно поникване и влязоха във фаза братене.

Влага, храна и студ

Повечето аграрнис пециалисти са доста внимателни и се въздържат в коментари относно състоянието и предстоящото развитие на есенниците. Известно е, че топлата зима отслабваи изнежва зимните култури, което се отразява негативно на добива. Положителните температури, често над биологичния минимум от 5°С, и липсата на сняг не позволиха напшеницата и ечемика да претърпят необходимият им дълбок покой. По тази причина голяма част от тях продължиха активно да изразходват запасите си от захари и ще влязат в пролетта изтощени. Такива посеви изискват специални грижи – допълнително минерално подхранванес малки дози на няколко пъти и ще възобновяват вегетацията си за по-дълъг период от нормалното.

Известно е, че при температура плюс 4-5°С зимните култури започват да изразходват енергия за поддържане на жизнената си дейност. Когато топлите дни се задържат в продължение на 5 дни, растенията започват да излизат от състояние на биологичен покой, както е в момента. Дори слаб замръз без сняг в такъв период е опасен и може до доведе до гибел на културите. Затова в момента е много трудно да се направи обективна оценка за състоянието на посевите и да се прогнозира тяхното развитие и впоследствие добиви. Това може да стане на по-късен етап след пълното възобновяване на вегетацията.

Активизиране на неприятелите и причинителите на болести

Топлата зима носи след себе си още едно негативно последствие – безпроблемно презимуване на неприятелите и възможност за по-ранното им активиране. Отсъствието на сняг и високите температури създадоха благоприятни условия заоцеляване на популациите на зимуващите форми на неприятелите. Затова земеделските производители трябва много внимателно да наблюдават и да следят за появата и плътността на листни въшки, житен бегач, цикади, а по-късно и житната пиявица, и житната дървеница и др.

Неприятните последици от топлатаи суха зимане свършат дотук. Очаква се увеличаване числеността на мишевидните гризачи с основен представител обикновената полска мишка – полевката. При студена и влажна зима тези гризачи се нападат от болести, които значително редуцират числеността им.

Агрономите също така са сигурни, че топлата зима ще благоприятства и по-ранното активизиране и развитието на болестите по земеделските култури, които също отлично презимуваха и могат реално да застрашат бъдещата реколта. Това се отнася преди всичко за болести като брашнеста мана, септориоза, кореново гниене, видовете ръжди и др.

Плевелите също ще създадат по-голям проблем от обичайното. Условията за тях бяха повече от добри, особено за ефемерните плевели. Те се развиха много по-рано, добре вкоренени са и вече представляват сериозна конкуренция на житните култури и рапицат за хранителни вещества и влага. Поради напредналата им фаза контролът над тях ще бъде доста труден, още повече че някой видове (великденце, видовете мъртва коприва и др.) са с овласинени листа и по принцип са по-слабо чувствителни към някой от използваните хербициди.

Предвид всички тези фактори, земеделските производители имат сериозно основание за тревога от топлата и безснежна зима. Повечето от тях вече планират и договарят закупуването или вече са купили препаратите за растителна защита и торове за подхранване на зимните житни култури. Метеоролозите вече изразяват мнение, че земеделците трябва да свикват с променените климатични условия, които стават все по-трайни и да търсят адекватни начини за намаляване на негативното им въздействие върху селскостопанското проиводство.

Публикувана в Растениевъдство
  • Повтаря се ситуацията от предходната зима със засушаването, анализира председателят на ПТК „Житница” в добруджанското село Житница

Габриела Събева

Различна, странна, трудна – това са само част от определенията, които земеделските стопани от Добруджа дават на изминалата 2019 г. Факт е, че климатичните предизвикателства поставиха на сериозно изпитание възможностите, познанията и уменията на производителите. Своеобразен тест минаха още както селекцията, така и продуктите за растителна защита. Факт е, че природата подготвя все по-сериозни „изпити” за земеделските стопани, които трябва да работят в невиждани и непредвидими условия.

Как се справи една от земеделските кооперации в Добруджа? Преди 27 години в село Житница, Добричка област, е създадена ПТК „Житница”. В началото обработваемите земи са били 8 000 дка, днес – 19 600 дка. През годините кооперацията нееднократно е получавала награди за стопанство с най-добри икономически резултати в цяла Добричка област. Зад постигнатите успехи се крият много труд, много усилия, икономически и агрономически познания. От създаването на кооперацията до преди година председател е бил Стоян Тодоров. Заради напреднала възраст той си подава оставката и стопанството преминава в ръцете на Венко Божанов. „Сега имам сериозно наследство, тъй като предишният председател беше човек с голям опит”, не крие новият ръководител. „Нормално е да те сравняват, сега чест чувам думите „предишният председател каза или направи”… Но трябва да се върви напред”, допълни още Божанов.

V Bozhanov

 

Каква е равносметката? „Измина една особена година. От пшеницата ожънахме средно по 470 кг/дка. Такова чудо не сме виждали. Толкова усилия положихме, за да стигнем до тези добиви”, разказва председателят на кооперацията.Той уточнява, че през миналата есен пшеницата дори не се е вкоренила, а полетата останали оголени. „После през пролетта на 2019 г. започнахме подхранване с течни торове и успяхме да закърпим положението. Но беше много трудно. Не съм срещал до сега подобно нещо. Затова и 470 кг/дка го отчитаме като успех на фона на това как изглеждаха посевите”, не крие още Венко Божанов.

За жалост картината се повтаря и тази зима – отново не валят дъждове или снегове. Отново няма възможност за натрупване на така жадуваните почвени запаси от влага. „Оказва се, че уж декември трябва да е най-студения месец, а то имаше едва ли не рекордни температури. Тук трябваше за сме заринати от сняг. Селото е разположено между Добрич и Силистра, ако ви кажа какви зими и какви преспи помня! Сняг до уши! Стигаше до един метър. Сега природата нещо си го връща… В момента трябваше да имаме сериозни запаси от влага, но няма откъде да дойдат”, анализира ситуацията ръководителят на кооперацията.

През късната есен, по-точно през ноември, Венко Божанов успява да засее 9 600 дка с пшеница от новата реколта. „Сеем големи площи с царевица, а при нея по-късно се освобождават площите, повече обработки има и затова сеитбената кампания е в по-късна есен. Сега закупихме на 100 % семена от пшеница. Нямаме българска селекция. Никой не дава цена за качествена пшеница, затова залагаме на сортове с висок потенциал за добив. Най-скъпата култура за нашата кооперация се оказва пшеницата”, обобщава още стопанинът. Той не крие, че посевите са поникнали малко по-късно, но това се оказва плюс - хесенската муха не ги е нападна или поне пораженията са в много по-малка част. „Има полета и колеги, които в края на 2019 г. вече имаха по три пръскания. Това обаче няма смисъл. След като е снесено яйцето от мухата, ларвата си е вътре и само пръскаш, а няма полза”, допълва производителят. Той не крие, че на полето в Добруджа има един сериозен проблем, свързан с кафявата ръжда. „Положението е много сериозно, особено през последните 3-4 години. Още от ноември-декември посевите вече са нападнати от това заболяване. Напролет трябва да третираме срещу кафявата ръжда. Тези болести и неприятели се събират в междинните култури и после трябва да хвърлим много повече химия в полетата, за да се справим. Пръскаме, но развъдникът си стои”, не крие горчивата истина Божанов.

Проблемите са свързани, смята още стопанинът. „Не ни разрешават да опалваме стърнищата след царевица или пшеница. Ние смятаме, че е нужно контролирано палене, а не безразборно. Но няма как, сложени са подписите, съгласили сме се на едни правила и трябва да ги спазваме. Но така по-трудно стават обработките, не са качествени, правим повече разходи, а при контролирано опалване болестите и неприятелите няма да са в тези размери. Съгласен съм с еколозите, че при палене се замърсява околната среда, но сега замърсяваме повече. Толкова химия преди години не сме слагали в почвата. Драстични са количествата в момента!”, анализира производителят.

В кооперацията са прибрани през есента 6 000 дка с царевица. Слънчогледът обаче се оказва по-неизгодна култура, тъй като цените са паднали. „Ожънахме средно по 310 кг/дка. Продадохме го на 603 лв./тон. Преди години дори произвеждахме семена от маслодайната култура. Това вече не ни устройва. Тази година решихме да пробваме с малки площи високоолеинов слънчоглед заради по-доброто заплащане. Но наблюденията ми са, че тук в района се опрашва малко по-трудно. Всяка култура, всеки сорт или хибрид трябва да си намерят мястото”, смята още кооператорът. Той планира напролет да сеят 5 600 дка с царевица. През тази есен от тази култура са прибрали средно по 800 кг/дка. „Когато се наливаше зърното, нямаше никакъв дъжд. Хибридите имаха заложби за повече, очаквахме поне с 200 кг/дка повече”, не крие Божанов.

ПТК „Житница” обхваща почти 6 землища. „Добри земи са, но има места, за които плащаме рента, а не можем дори да ги обработим заради наводнения или камъни. Имаме близо 900 договора за земята и не можем да си позволим да разделим или категоризираме всеки един и да даваме различна рента”, уточни още председателят.

Кооперацията притежава зърнобаза с вместимост 5000 тона, нови складове, навес за почистване на зърно, ведомствена бензиностанция, собствен водоизточник.

„Имам много добро наследство. Добра база, която трябва да се поддържа. Но имам и планове за бъдещето на кооперацията”, не крие Венко Божанов. Първата стъпка трябва да е обновяване на автопарка. „На външен вид тракторите изглеждат много добре, но те вече са над 10 годишни. При тази възраст един ремонт изобщо не е рентабилен, излиза солено. Минат ли 10 000 моточаса, по-добре да се замислиш за нова инвестиция. Затова за мене това е най-важното – да обновим машините”, планира ръководителят. Като втора задача той си поставя вдигане на добивите. „Тези показатели са ниски за нас. В същото време дадохме рента от 100 лв./дка, която на фона на резултатите идва висока. Повечето собственици на земя при нас вече са възрастни хора с по 10-20 дка, чакат на тези средства, за да си помогнат някак. С една дума, няма как да лавираме с рентата, а трябва да работим за по-добра печалба”, продължава с целите си Венко Божанов. Разбира се, нищо не е безпроблемно: „Притеснява ме, че работим ден за ден. Не заделяме средства за по-лоши години, тъй като природата дава знак, че няма да е особено благосклонна. Имаме нужда от високопроизводителни машини, например от нов трактор около 150 к.с., за да можем по-ефективно да използваме пръскачката. Другата ми цел е да закрепим работната ръка. Не искаме да има текучество. Трудно е, но трябва да се справим!”.

В края на януари всички проблеми ще бъдат дискутирани на годишния семинар на Националния съюз на земеделските кооперации у нас, който ще се проведе край Варна.

Публикувана в Бизнес

През изминалия период развитието на земеделските култури протичаше при наднормени температури. Само на отделни места в Южна България паднаха валежи със стопанско значение (Кюстендил – 16 l/m2, Пазарджик – 15l/m2, Гоце Делчев – 34l/m2, Сандански – 48l/m2), които подобриха почвеното овлажнение и условията за протичане на вегетационните процеси при есенните посеви. В останалите райони на страната, където паднаха незначителни валежи, липсата на влага в почвата ограничаваше нормалното развитие на културите.

През следващите седем дни агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от температури около и над климатичните норми. Отново валежи и подобрение на почвените влагозапаси се очакват в южните райони на страната предимно през първата половина на периода. Отсъствието на валежи със стопанско значение в Северна България ще бъде ограничаващо за началните вегетационни процеси при зимните житни култури и зимната рапица.

През периода при пшеницата и ечемика ще протичат различни фази – поникване (агростанции Павликени, Казанлък), първи – трети лист (агростанции Долни чифлик, Силистра, Търговище, Новачене), преход към фаза братене и фаза братене предимно в източните райони на страната (Карнобат, Главиница).

Периодът е подходящо време за варосване на стволовете и по-дебелите скелетни клони на овощните дървета. Чрез това мероприятие се намалява риска от напукване на кората и слънчев пригор по стволовете на овошките през зимния период причинени от температурните амплитуди на въздуха през денонощието (затопляне и разширяване на кората на дърветата през слънчевите дни и свиване през студените нощни часове). Варосването се извършва с 20 % варов разтвор ( 2 кг гасена вар на 10 л вода) чрез намазване на стволовете с четка или напръскване с машина. Предварително дърветата се почистват от старата и напукана кора като се отстраняват образувалите се лишеи и мъхове.

Условия за извършване на сезонните агротехночески мероприятия в овощните насаждения и провеждане на растителнозащитни пръскания при есенните посеви ще се създават в дните от втората половина на периода, когато се прогнозира сухо време без превалявания.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

В началото на следващия период агрометеорологичните условия ще се определят от сухо и топло за сезона време, което ще доведе до задълбочаване дефицита на влага при есенните посеви. В по-голямата част от страната, особено на места в Северозападна България (агростанциите Кнежа, Бъзовец), Софийското поле (агростанция Лозен) и Горнотракийската низина (агростанциите Пловдив, Пазарджик, Сливен) почвените влагозапси в 50 см слой са оскъдни, под 45-50% от ППВ, а на места напълно изчерпани. В тези райони дефицитът на влага ще ограничава и задържа развитието на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В средата на периода се прогнозира понижение на температурите и нормализиране на топлинните условия. Очакваните превалявания ще бъдат без стопанско значение. По-съществени валежи, от които до голяма степен ще зависи оцеляването на част от покълналите зимни житни култури на места в Дунавската равнина, се прогнозират в края на следващия седемдневен период.

На фона на задълбочилото се засушаване изключения има в крайните южни и югоизточни райони, където през първото десетдневие на октомври паднаха повече валежи -над 25-30 l/m² (Сандански, Кърджали, Хасково, Елхово, Бургас). Те подобриха условията за сеитбата и протичането на началните фази от вегетацията на засетите есенни посеви.

През следващия период в районите, където влагата не е лимитиращ фактор, при пшеницата и ечемика ще се наблюдава поникване и начално листообразуване. Част от посевите в южните райони, предимно тези, засети в началото на октомври, ще встъпят във фаза трети лист (агростанция Карнобат).

През повечето дни от периода условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от късните окопни култури, за прибиране на реколтата от есенно-зимните сортове овошки. До края на октомври е най-подходящият срок за есенното засаждане на малини и френско грозде (касис). У нас благоприятни условия за отглеждане на касис има в планинските и полупланинските райони на страната. На големи площи касисът се засажда в редове, при междуредово разстояние 2,5-2,8m и разстояние между растенията в реда 0,7-0,8m. На малки участъци се препоръчва междуредовото разстояние да е 1,5-2m, а вътре в реда – 1m. Растенията се засаждат в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40cm) на дълбочина с 5-6cm по-голяма от тази в разсадника и се поливат.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Свежите листа на спанака са отличен листен зеленчук за всички възрасти. Културата се отглежда много лесно. За да се получи реколта през есента, спанакът се сее в края на август или в началото на септември.

Сеитбата му може да бъде разпръсната (на равна повърхност) или редова. За предпочитане е редовата сеитба. Разстоянието между редовете е около 20 см. Семената се засяват на дълбочина 2-3 см. За 100 кв.м са необходими 250-300 г семена.За сеитба се вземат здрави семена, които преди сеитба се накисват в продължение на 1-2 дни при температура 15-20°С. Почвата за сеитба трябва да е плодородна и на добре осветено място.

Растенията поникват средно след 10-ина дни и веднага трябва да се проредят, защото в противен случай ще растат слаби и етиолирани. Поради слабо развитата си коренова система и бързия темп на растеж, спанакът има повишени изисквания към влагата и хранителния режим на почвата. Липсата на вода води до бързо загрубяване на листата. Полива се всяка седмица с по 20 литра вода на 1 кв.м. При интензивния растеж на листата спанакът извлича от почвата най-много калий, азот и по-малко фосфор. Когато се образуват 2-4 същински листа, при възможност, почвата в редовия посев се разрохква. Растенията се подхранват с амониева селитра 10-15 кг/декар, ако този азотен тор не е бил внесен с предсеитбената подготовка на почвата. С азотното торене на спанака трябва много да се внимава, защото прекаленото подхранване стимулира растежа и посевът бързо стрелкува. Освен това спанакът има склонност към натрупване на нитрати, което влошава хранителните му качества.

С поливките не бива да се прекалява. Влагата може да предизвика кореново гниене - корените стават черни и растенията загиват.

Грижите за спанака се състоят в плевене и окопаване между редовете.

Спанакът е готов за прибиране 30-35 дни след поникване. Продукцията от летния посев, засят в края на август-началото на септември, се прибира през октомври и началото на ноември.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Причини, провокиращи образуването на мъжки (безплодни) цветове при краставиците

могат да бъдат: неблагоприятните условия при които се отглеждат растенията – топлина, светлина, хранителни вещества, поливки и др.

  • Топлинен режим

Оптималната температура за развитието на краставиците е 25 градуса. Както понижаването на температурите под 15 градуса, така и повишаването им над 30 градуса се отразява неблагоприятно върху плодообразуването. При температура под 15 градуса женските цветове окапват, а при температура над 30 градуса, съчетана с увеличена продължителност на деня, растенията формират повече мъжки цветове.

  • Хранителен режим

Краставицата е взискателна към хранителния режим на почвата, поради плитката и нежна коренова система, затова торенето при нея трябва да е балансирано и да съдържа всички необходими хранителни елементи. При недостатъчно азот в почвата се образуват повече мъжки цветове.

  • Влажност на почвата

При преовлажняване на почвата, съчетано с ниски температури (при чести дъждове), корените на краставиците не са в състояние да усвояват хранителните вещества от почвата, което също води до забавяне на растежа и цветообразуването.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 10 Юни 2019 11:57

Отстраняване на излишната влага

Когато искате да поддържате здрави и силни семейства е необходимо да използвате опита, натрупан в годините

Петър Бонев, Горна баня
За успешното иззимуване, освен качествена храна и достатъчна като количество, от гнездото, в което зимуват пчелите, е необходимо да отстраним и излишната влага. При консумацията на хранителните запаси се отделя влага, която нараства неимоверно при появата на пило. Допустимата влага в гнездото е 65-85%. Над тази стойност дъното на кошера се покрива с умрели влажни пчели. Препоръката, през зимата входът да се оставя отворен на толкова сантиметра, колкото са питите, а отворът на хранилката да се закрие с пропусклива материя, невинаги създава условия за отделяне на излишната влага, особено при по-силните семейства. При отворен горен и долен вход се отделя до голяма степен излишната влага, но заедно с това се отделя и голяма част от топлината, която трябва да се компенсира с консумация на хранителни запаси. Напоследък много се говори за прилагане на мрежесто дъно вместо плътното такова. По такъв начин независимо от вида и положението на покривните материали, които също са елемент от вентилацията, влагата ще бъде напълно отстранена на принципа на изравняване с външната влага. Обаче поради големия отвор отдолу, обменът или движението на въздуха от гнездото и външната среда става по-бързо и колкото външната температура е по-ниска, толкова по-бързо температурата в гнездото извън кълбото, ще се изравни с външната.
ВЪЗНИКВА ВЪПРОСЪТ ЗА ГОЛЕМИЯ РАЗХОД НА ХРАНА

Знаем, че при зимуването независимо от външната температура, в кората на кълбото се подържа 8 градуса, а вътре в центъра където е майката – около 24. Ако външната температура падне примерно минус 15-20 градуса, независимо от уплътняване на кълбото, необходимата температура на кората и вътрешността, пчелите ще постигнат с усилена консумация на зазимената храна. Ако тя е недостатъчна, пчелите няма да умрат от влага, но ще загинат от глад, ако не се подхранят своевременно, което обикновено, ако се извършва, става със захарни питки. Пчелите в такъв случай, много се изтощават, защото за разграждане на захарта от питката, по това време, ще ползват мастното си тяло.
В естественото жилище - хралупата, при наличие на изгнил чеп по височината на гнездото, ако през лятото поради топлината, пчелите не го запрополисват, то през есента преди зазимяването обезателно го затварят, при положение, че има вход под образуваното кълбо. Привържениците на горния вход обосновават ползата от затворен долен вход с това, че въглеродният диоксид, отделящ се при издишването на пчелите, се разполага в долната част на кошера, понеже е по-тежък от въздуха. По този начин се забавят жизнените процеси на пчелите и зимуването протича по-добре. Това е вярно, но се отнася за въглеродния диоксид, който се намира вътре в кълбото, а не за този на дъното. Колкото температурата е по-ниска, толкова повече кълбото се свива и кората му се уплътнява, като се увеличава концентрацията на този газ в него. Затова жизнените процеси в организма на пчелите се забавят. Затопли ли се времето, кълбото се разпуска, излишният газ излиза и се наслагва по дъното, откъдето се извежда навън през прелката.

(Следва)

Публикувана в Пчела и кошер

Основна болест причинявана от бактерия, от която най-често страдат краставиците са ъгловатите петна.

Оптималната температура за развитие на бактерията е 25-27°С. Болестта се наблюдава през юни при обилни валежи и спира при засушаване.

При дъждовно време бактерията попада върху листата на краставиците с капките вода. Бактерията се разпространява лесно и с поливните води. Първите признаци се появяват след 5-6 дни. Симптомите на заразените растения са : появата на хлоротични (жълти) ъгловати петна по листата ограничени от нерватурата. По долната страна на листата там където са петната се образуват дребни, блестящи капчици от бактериален ексудат, които през деня при повишаване на температурите изсъхват и стават като блестящи люспици. По-късно петната некротират, като изсъхналата тъкан опадват и листата стават като надупчени. Освен листата болестта напада и стеблата, листните дръжки и плодовете, като на мястото на повредата се появяват воднисти петна, предизвикващи загниване.

В плодовете прониква само чрез рани. В семената бактерията се запазва до 3 години.

При поява на заболяването пръскания се провеждат с мед съдържащи препарати (без бордолезов разтвор), като Шампион 0,3%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,3% и други.

Предпазните пръскания срещу кубинската мана с тези препарати имат ограничаващо действие и срещу ъгловатите петна.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Цъфтежът на малиновите храсти е към своя края. Това означава, че заедно с всички останали грижи, трябва да подпомогнем и формирането на плодовете. За тази цел трябва да осигурим достатъчно влага в коренообитаемия почвен слой. Нормалната влагозапасеност води до нормално развитие на плодовете и тяхното максимално наедряване.

ПРИ НЕДОСТАТЪЧНО ВЛАГА

Ако при наедряваването на плодовете на малината преди узряване, влагата в почвата е недостатъчна, растенията силно страдат. Това се отразява на всички надземни органи - листата им завяхват, плодовете остават по-дребни и сухи, а не сочни, месото е по-грубо. При остър дефицит на влага плодовете дори могат да окапят още преди да узреят.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Двете основни болести по ореха са бактериоза и антракноза. Отглежданите у нас сортове орехи са чувствителни и на двете болести и много важно е борбата с тях да се извежда навреме.

Това важи и за младите и за старите дървета. Погрешно е да се смята, че срещу болестите трябва да се пръскат само плододаващите орехови дървета.

. При бактериозата младите и нарастващи листа дифузно почерняват по нерватурата, което преминава и по тъканта и се образуват дребни кафяви петна, предизвикващи изсъхване. Старите листа имат локални тъмнокафяви петна.

И с двете болести орехите се заразяват рано напролет при температури на въздуха над 10°С . Така, че първото пръскане трябва да е още рано напролет.

Ако времето е дъждовно и хладно условията са благоприятни за развитие и на двете болести. Затова до трайно повишаване на температурите и засушаване на въздуха е необходимо да се правят профилактични пръскания през 12-15 дни.

При бактериозата се препоръчват 1-2 третирания с бордолезов разтовор – 2% преди набъбване на листните пъпки и 1-2 пръскания след цъфтежа на женските цветове с бордолезов разтвор – 1% или друг меден фунгицид.

При антракнозата след формирането на листата и появата на първите признаци се извършват вегетационни пръскания с медни фунгициди, Систан 20ЕВ.  Често те съвпадат с третиранията срещу бактериозата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта