Безспорно широкоспектърният хербицид глифозат решава кардинално много проблеми на земеделците. Дългосрочното бъдеще обаче е несигурно и подтиква селскостопанската индустрия да помисли как би се справила със заплевеляването без тази активна съставка.

Откакто се заговори за това дали препаратът е безопасен, ЕС е подложен на натиск да забави 15-годишното повторно разрешаване на най-широко използвания в света хербицид.

Повечето от ограниченията или забраните за прилагане на глифозат в целия свят бяха въведени след доклад на IARC (International Agency for Research on Cancer, World Health Organization, в превод Международна агенция за изследвания на рака, Световна здравна организация) от 2015г. В доклада се посочва, че глифозат е „вероятен канцероген за човека“.

Според доклада употребата на активното вещество причинява рак, ДНК и хромозомни увреждания в човешките клетки, както и генотоксични, хормонални и ензимни ефекти при бозайници. Други проучвания свързват пестицида с редица здравословни проблеми, включително, но не само Алцхаймер, аутизъм, дефекти при раждане, различни форми на рак, сърдечни, бъбречни, чернодробни и др. заболявания, Паркинсон и т.н.

Държавите, които вземат мерки да ограничат или забранят употребата на глифозат по един или друг начин са: Аржентина, Австралия, Австрия, Бахрейн, Белгия, Бразилия, Канада, Колумбия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Индия, Италия, Кувейт, Малта, Португалия, Катар, Саудитска Арабия, Шотландия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Тайланд, Обединените Арабски Емирства, Обединеното Кралство и др.)

Глифозат е основен компонент в много земеделски системи. Използва се за почистване на стърнището между културите, за унищожаване на покривни култури и други растителни организми, за подготовка на културите за прибиране, за ускоряване на зреенето и т.н.

Според прогнозите на някои експерти, без него ще се увеличат разходите, а производството ще намалее, ще се увеличи разходът на гориво, а от там и вредните емисии, дивата природа и биологичното разнообрзие ще пострадат.

Експерти херболози смятат, че производителите няма да могат да продължат текущите си стратегии за борба с плевелите, ако глифозат бъде забранен, защото голяма част от плевелите са устойчиви на други хербициди. А без възможност за ефективна борба с конкурентите на културните растения трябва да се търсят други ефективни мерки за контрол, например ротациите. Ако плевели и друга растителност навлязат в обработваемите площи, производителите ще са принудени да преосмислят цялата си стратегия, включително и културите, които отглеждат. За съжаление, практики като механични обработки на почвата с цел борба с плевелите, често дават променливи и незадоволителни резултати.

Самите земеделци реагират по различен начин на ограниченията или тоталната забрана за употреба на хербицида. Това ще ги принуди да направят значителни промени в досегашните си методи на земеделие. Някой казват, че за да не губят време биха засяли пролетен ечемик или друга подобна култура, докато измислят какво да правят. Други смятат да сеят в по-късни срокове. Трети- да обогатят сеитбооборотите си с нови култури. Всички искат да постъпят разумно, правилно. Но кое е правилно и кое би било грешка е много относително. Всеки фермер е изправен пред предизвикателства, свързани най-вече с почвената характеристика, фитосанитарния фон и особеностите на района, а с глифозат се работи по-лесно.

Вече са сформирани групи от иновативни фермери, които разглеждат и проучват алтернативни методи за борба с плевелите, за унищожаване на покрови и т.н.

В някои стопанства се провеждат опити и се тестват различни техники, като резултатите се сравняват с глифозат, голи стърнища и съвременни методи за култивиране. За унищожаване на покривните култури се прилагат валиране, косене, валиране по време на слана, плитки обработки, употреба на покривната култура като мулч, чиято функция би трябвало да предотврати развитието на плевели, а в същото време да изиграе ролята на хранителна среда за културата.

Три години без глифозат

Джон Милър, фермер от Нотингамшир, ще „отреже“ парче от 10 ха от стопанството си, на което няма да използва дори капка от хербицида в продължение на 3 години. Той планира да проследи експериментално състоянието на полето за този период с помощта на експерти от индустрията и земеделци на фермерски срещи.

След прибиране на реколтата от зимна пшеница, полето е обработено и валирано, като мярка за борба с плевелите. Планирано е засяване на фасул, който в последствие ще се разоре или директно ще се извърши сеитба в зависимост от конкретните условия. Полето е третирано с дикват късно през есента с цел да се унищожат наличните плевели, въпреки рискът този хербицид също да бъде забранен в бъдеще. След фасула отново ще бъде засята зимна пшеница, последвана от захарно цвекло. Разнообразната ротация би трябвало да помогне, а и е сравнително лесна за приложение. Според Джон Милър плугове ще се използват максимално, но не се очаква значително повишаване на разходите.

Има ли зелена алтернатива на глифозат?

Химично вещество получено от Geranium и открито естествено в животни и растения може да се използва като хербицид.

Пеларгониевата киселина действа, като унищожава листната кутикула и убива зелените части на растенията, с които е в контакт. За разлика от глифозата обаче тя не се придвижва в растителните тъкани, затова третираните плевели и особено многогодишните такива биха били способни да се възстановяват.

Приложена, киселината няма остатъчна активност в почвата, следователно не би могла да контролира вторично заплевеляване. Третирането с нея трябва да се извършва върху млади растения преди образуването на същински листа и разклонения, иначе те ще са в състояние да се възстановят.

В крайна сметка се заражда доста сериозна дилема пред производителите- да минимизират обработките, за да щадят почвата като „жив организъм“ или да наблягат на тях, за да минимизират употребата на пестициди.

Farmers Weekly

Публикувана в Растениевъдство

Австрийският парламент одобри пълна забрана на спорния хербицид, класифициран от Световната здравна организация като „вероятно канцерогенен“.

Австрийският парламент одобри пълна забрана на употребата на глифозат на територията на страната, като направи Австрия първата страна в Европейския съюз, която забрани хербицида в името на „принципа на предпазливостта“.

Тази пълна забрана бе обсъждана в Австрия в продължение на няколко седмици, тъй като нейните опоненти твърдят, че тя не отговаря на европейските стандарти, тъй като лицензът за употреба на глифозат в ЕС, подновен през 2017 г. от Европейския съюз, е валиден до 15 декември 2022 г.

Във Франция правителството обеща, че до 2021 г. глифозатът ще бъде забранен „за основни цели“ и ще бъде забранен „за всички цели“ за пет години. Употребата му вече е ограничена, т.е. от 2017 г. е забранено третирането на обществените зелени площи и отначалото на 2019 г. градинари-любители и непрофесионалисти също не могат да го използват.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 02 Декември 2018 19:45

Европа сменя глифозата с лазер

Немски специалисти по нанотехнологии работят над разработването на прототип за целенасочен контрол над плевелите в селското стопанство с помощта на лазерни технологии.

Лазерният център в Хановер (LZH) и компаниите LASER в Бургдорф и IPG Laser в Бербах планират да съвместят методите на оптичното откриване на плевелите и борбата с тях на основата на лазерни материали. 

Планира се достигането на резултат, когато оптически откритите плевели ще бъдат «изгаряни» с лазер. В рамките на подготовката на Германия за пълна забрана на глифозата през 2023 година, тази технология трябва да помогне за намаляване зависимостта от използването на препарати за растителна защита.

Немският Федерален Екологичен Фонд (DBU) осъзнава важността на развитиието на този проект NUBELA в света за отказа от използването на хербициди, затова му осигурява техническа и финансова помощ, в рамките на около €315 хиляди.

Отбелязва се, че лазерното изгаряне на плевелите се характеризира с това, че излъчването може да бъде насочено бързо и точно на отделно избрани растения, като при това не влияе на културата или животните, които могат да се намират в редовете. Така на изгаряне ще бъде подложен само чувствителният център на растеж на плевелните растения.

Ръководителят на проекта NUBELA Кристиан Маркс обяснява, че първо ще се разработи промишлен демонстратор, а след неговото изпитване ще бъде предоставян достъп за различни компании. Според него, основно внимание ще се отделя на разработката на надежна лазерна система. Заедно със сензорите и системите, такъв демонстратор трябва да бъде използван на обработваеми площи в най-близко време.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
 
На специална пресконференция на компания Bayer за бъдещето на глифозата, молекулата бе наречена "символ на съвременното земеделие", а фермерите бяха призовани да защитят спорния хербицид.
Въпреки фактът, че глифозат се използва активно от 1974 г, в последно време неговото активно действащо вещество е подложено на интензивна атака от природозащитниците в цял свят.
Началото на преследването на глифозата бе дадено от присъдата на калифорнийския съд по делото на училищния градинар Дейн Джонсън, който твърди, че използването на хербициди с глифозат е причинило заболяването му от рак. Тогава съдът осъди компанията производител да заплати глоба от 289 млн. щатски долара, а след обжалването сумата бе намалена до 78 млн. щатски долара. Това решение също ще бъде обжалвано от сегашния притежател на глифозата - фирма  Bayer. Междувременно още няколко хиляди дела са заведени срещу хербицида.
Много експерти обаче смятат, че въпросът за безопасността на глифозата има много по-дълбока предистория, отколкото изглежда на пръв поглед.
Както заяви Бил Ривз, мениджър по научните изследвания в  Bayer, войната с глифозата не е просто "недоверие към хербицида. Това е политическа молекула. Това не е просто символ на  Monsanto, това е символ на съвременното селско стопанство. В САЩ кампанията срещу глифозата стана повод да се привлече вниманието на потребителите към ГМО. Потребителите може да не разбират напълно какво е ГМО и с какво те са вредни (ако въобще са вредни), но когато акцентирате на химикалите, използвани за отглеждането им, уловката работи", каза Ривз.
Гай Смит, земестник директор на Националния съюз на фермерите във Великобритания и земеделски производител, е съгласен с тази гледна точка. "Всичко опира до ГМО. Глифозатът е натоварен с политически смисъл и той е атакуван, за да се изведе ГМО от Европа. Удивително е, че други, по-опасни химически вещества, които са много опасни дори в много ниски дози, не са подложени на такова внимание от страна на обществеността, както глифозата", каза той.
Смит отбеляза, че лично той приветства създаването в Европа на групи, заинтересувани в защитата на гифозата и компанията, която го произвежда. "Важно е фермерите да демонстрират, колко професионално и безопасно използват пестицидите", казва Смит и добавя, че борбата за защитата на използването на глифозата трябва да стане приоритет.
"Ако загубим глифозата, ще загубим битката срещу много плевели. Трябва да възприемаме кампанията срещу глифозата сериозно, тъй като рискуваме да получим забрана за използването на важни инструменти на съвременното земеделие".
Публикувана в Растениевъдство

В страната всеки може да купува биопестициди, но агрохимикали - само тези, които са преминали курс на обучение как правилно да прилагат синтетичните пестициди.
Белгийското правителство публикува своята отдавна обещана забрана за продажба на широкоспектърни хербициди (като глифозат) на непрофесионални потребители.
Законът влезе в сила на 6 октомври 2018 г. Продажбата на селективни хербициди за непрофесионалисти ще бъде забранена от 31 декември 2018 г.
Така наречените "нискорискови" синтетични хербициди и био-хербициди, съдържащи микроорганизми, растителни екстракти и природни вещества от животински, растителен, минерален или микробен произход, все още могат да бъдат продавани и използвани от непрофесионалисти.
Три белгийски региона (Фландрия, Валония и Брюксел) бяха първите, които забраниха употребата на хербициди на основата на глифозат от непрофесионалисти.
Белгия е страна, в която Monsanto произвежда своя хербицид Roundup на основата на глифозат за цяла Европа.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В случай на пълен отказ от употреба на глифозат и прилагане на безорно земеделие, фермерите трябва да внимават да не допуснат някои грешки при сеитбата на пшеницата, които да доведат до по-слаби добиви, пише topagrar.com. Съвместно с Германското общество за консервативна почвообработка,  фермери са разработили стратегии за действие в случай на пълен отказ от употреба на глифозата. Освен това, те препоръчват за оптимална обработка на стърнищата растителните остатъци да се нарязват с дължина от максимум 5 см и да се разпределят равномерно по повърхността на полето. На земеделските производители се препоръчва да внимават, ако има остатъци от растения след прибиране на реколтата, то те да бъдат смесени хубаво с почвата след като изгният. Така без използване на плуг ще се отстранят следите от слама, която е основен преносител на болести. Михаел Покрифке от „seed2soil“  посочи, че основните проблеми са свързани с решението на фермерите за мулчиране на почвата. Според експертите, все още не е ясно с колко ще се повишат разходите на фермерите при пълен отказ от употребата на глифозат. Това предстои да се установи до края на гратисния период за използване на хербицида. За фермерите това ще означава, че за обработката на почвата ще продължат да разчитат на оранта.

Публикувана в Растениевъдство

Както вече е известно в края на миналата година използването на хербицида глифозат в ЕС беше продължено с още 5 години. За това гласуваха 18 от 28 представители на страните-членки на Европейския съюз. Въпреки възможността за бъдещото прилагане в производството от фермерите на този хербицид, споровете за вредата от него все още не стихват. Представителите на 9 страни се изказаха против неговото използване, въпреки че досега няма научни доказателства за възможната опасност от глифозат за здравето на човека.

Официалният представител на министерството но селското стопанство на Белгия Дени Дюкарм в изявление пред местните средства за масова информация заяви, че Министърът на ведомството е силно обезпокоен и „изказва голямо съжаление, че не е било предложено никакво решение за създаване и внедряване на механизъм за постепенен  отказ от глифозата в бъдеще и не е предвиден никъкъв бюджет за финансиране на проект за разработване на негова алтернатива“. Това означава, че след 5 години земеделските производители отново няма да разполагат с адекватно решение за проблема с плевелите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Въпреки че препоръките на комитета за употребата на глифозат все още не са завършени, представители на Тюрингия са внесли за обсъждане редица инициативи за хербицида пред Федералния съвет на Германия. Те предлагат представителите на земи в Германия да обсъдят гласуването на Германия в полза на разширяването на разрешението на ЕС да използва глифозат за следващите 5 години. "Решението на ЕС за глифозат се основава на протокола от изпитването, изготвен от Германия, която обяви необходимостта от въвеждане на допълнителни мерки за защита на биологичното разнообразие в случай на удължаване употребата на продукта в ЕС. В тази връзка е препоръчително да се забрани използването на ПРЗ (препарати за растителна защита) с акт.в-во глифозат за обработка на зелени площи в градински парцели и земи за колективно ползване, по-специално по улици, територии принадлежащи към различни институции“, казват представителитена Тюрингия.
Тяхната инициатива беше подкрепена от 4 гласа от общо 16. Ето защо въпросът за глифозат беше върнат за по-нататъшно проучване в комисиите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Изследванията, проведени от Управлението по охрана на околната среда на САЩ, свидетелстват, че глифозатът не предизвиква ракови заболявания у хората, предава агенция  Reuters.

Управлението не е открило никакви сериозни рискове за здравето на хората при използването на глифозат, съобразно инструкцията на производителя.
Изводите на Управлението за опазване на околната среда на САЩ противоречат на резултатите от проведеното изследване от Световната здравна организация, което установи, че глифозатът може да предизвиква рак.
В края на ноември Европейският съюз продължи разрешението за използането на хербицида глифозат за още 5 години.
Публикувана в Растениевъдство
Фермерът Дерек Шафер от източната част на щата Вашингтон само за година е спестил 70 000 щатски долара от хербициди. Той използва технология, която съчетава инфрачервена светлина, сензори и специални дюзи. Тази технология открива плевелите и разпръсква хербицидите локално на участък с размер на монета от 5 цента. Технологията за автоматична идентификация на растенията  WEEDit позволява хербицида да се разпръсква точно върху растението със скорост от 24 км/час както през деня, така и през нощта.
Сензорите с помощта на флуорисцентна светлина откриват живите растения и активират клапани, насочени към плевелите. Подобна технология е била достъпна и досега, но тя изисква точно колибриране от оператора.
WEEDit се калибрира автоматично с честота 50 пъти в секунда, което е впечатляваща крачка напред в сравнение със старата технология.
Разработената в Холандия технология  WEEDit може да бъде поставена на всяка една пръскачка. И докато традиционно се прилага непрекъснато разпръскване на хербицидите,  WEEDit активира дюзите само, когато те откриват плевел. По думите на Дерек Шафер икономията може да бъде повече от впечатляваща. За новото оборудване той е похарчил над 100 000 щатски долара, но както твърди фермерът, тези разходи напълно са се изплатили за 2 години.
Да внедри новата технология в стопанството си го е накарала резистентността на плевелите, която той открил в пшеницата, граха и рапицата на своите площи. През настоящата година икономията на хербицидите в стопанството е достигнала 90 на сто. "Наливам 60 галона (227 литра) глифозат в пръскачката, оборудвана със системата WEEDit, и това количество ми стига за два дни. Преди използвах същия обем за 2 часа пръскане", разказва Шафер. Той провежда пръскането на скорост 13-16 км/час и споделя, че работата с новата система е съвсем лесна. "Тя се стартира с едно натискане на бутона. Това е самодостатъчна технология, която не се нуждае от помощ от страна на механизатора. През нощта хербицидите се внасят също толкова прецизно, както и през деня, тъй като се използва инфрачеврена светлина", казва фермерът.

 

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта