Петък, 06 Декември 2019 12:32

Срив в млечното говедовъдство!

  • Фермери ликвидират стадата си, за да се спасят от загуби и фалити, съобщи тревожната тенденция Ангел Йонов, из.директор на Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода в България.
  • Млекопроизводството е поминък не само на фермите, а на цялата държава, смята експертът

 

Габриела Събева

Млечните ферми в Североизточна България изчезват една по една. Притиснати от неволята, фермерите продават породистите животни или още по-лошо – принудени са да ги ликвидират.

Броят на млечните ферми през 2019 г. тревожно намалява, алармира Ангел Йонов, изп.директор на АРЧШПБ. „По една груба статистика от началото на годината са отпаднали около 10 ферми. Това са обекти със средно около 100 животни в тях. Това е само за района на Варна и Добрич, но тенденцията е такава и за другите райони на страната. По информация на колегите при тях също се ликвидират стопанства или са в процес на ликвидация”, обобщи Йонов.

Yonov 2

Специалистът уточни, че Асоциация се опитва да спаси черно-шарените говеда като ги пренасочи към други ферми под селекционен контрол. За съжаление не винаги това се случва. „Причините за отпадането на млечните ферми са ясни – икономически. – подчерта Ангел Йонов. - Да започнем с ниската изкупна цена на млякото, която е на път да откаже много фермери. Имаме един процес на непрекъснато увеличение на цената на млечните продукти – сирене, кашкавал, прясно мляко и други продукти. В същото време имаме обратната тенденция при изкупуване на суровината”. До скоро млякото масово се е изкупувало на 60-62 стотинки за литър, в момента се отчита леко завишение от 3-5 стотинки за зимния период, когато цената обичайно се завишава. „Имахме система за изкупуване на млякото по качествени показатели. Сега обаче такава не съществува, изкупуването е на литър мляко. Това е учудващо, но е така в момента”, допълни още експертът.

Дори и леко завишената с 3-5 стотинки на литър цена не може да покрие нуждите на фермерите по отношение направените разходи или т.нар. себестойност. Произвежда се или без печалба, или на загуба. „Освен това фуражите са на такава цена, че водят до сериозно оскъпяване на млякото. Влагаш едни средства, които не можеш да възстановиш след като продадеш суровината. Тези проблеми ми се струва, че ще се задълбочават”, не крие прогнозите си Ангел Йонов. Той допълва, че ако процесите по ликвидиране на стада с млечни крави и отпадане на ферми продължат, ще се наложи у нас да се внасят млечни продукти. Ако у нас не се произвежда мляко, ще се получи обратният ефект. Ще започне търсенето на външни пазари. Мандрите ще закъсат, защото няма да има родна продукция.

Отпадналите ферми са създадени преди 20-30 години. В тях стопаните са вложили опит и традиция. Икономическите обстоятелства обаче принуждават собствениците на фермите да вземат тежкото решение и да ликвидират млечните крави. „Ние работим може би над 20 години с такива ферми, но в момента те загиват. Ето примерите: в Асоциацията имаме ферма от Варна с над 200 животни, а в село Бенковски стадото е с над 100 крави, създадено преди повече от 20 години. Ликвидирането на подобни ферми е опасно. Държавата трябва да направи всичко възможно да останат, да оцелеят. А в момента няма държавна намеса, която да ги накара да запазят производството си. Това е поминък не само на фермата, това е поминък на държавата”, категоричен е Йонов.

За пореден път от асоциацията надигат глас, за да разяснят, че ликвидирането на едно стопанство с говеда е лесно, но възстановяването му е изключително трудно и нерентабилно не само за отделния фермер, а на национално ниво. „Едно говедовъдно стадо не се създава от днес за утре. Ако бъде унищожено, после е изключително трудно, почти невъзможно да се възстанови. – изтъкна Йонов и дава примери. - В една календарна година е трудно дори едно теле да възпроизведеш. Тук вече имаме други фактори, които оказват влияние. За възпроизводство е нужен внос на животни, а само едно струва 3000 лв. Каквото и да говорим, е изключително нерентабилно и скъпо”.

Към ниската изкупна цена, която води до загуби, трябва да прибавим и кредитите на фермерите, които водят до огромна задлъжнялост на стопаните, алармира още Ангел Йонов. „Всички фермери висят със задължения. Те са в размер на 50 – 100 000 лв. Няма такъв, който да може да съществува без кредити. Въпреки разсрочването, те не могат да ги изплатят”, обобщава още специалистът. Според Ангел Йонов е нужна разумна политика на финансиране, чрез която постепенно да се ликвидират кредитите и фермерите да работят спокойно. „През 2009 г. бяха първите нисколихвени кредити. Това е най-голямата тревога на производителите – как да ги изплатят, тъй като се трупат и трупат … Това е въпросът, който всеки път ни задават, когато дойдат при нас в Асоциацията”, не крие Йонов. Браншовата организация обхваща 250 ферми за развъждане на черно-шарената порода. Средно в една ферма има около 150 говеда.

Асоциацията е поставяла многократно проблемите в сектора на обсъждане по време на заседанията на Консултативните съвети по земеделие. Разговори са водени и с премиера Бойко Борисов. „Трябва да се вземе решение. Ако не се направи нещо, този срив ще стане още по-осезателен”, прогнозира Ангел Йонов.

В момента говедовъдите чакат с голямо нетърпение плащанията за животни под селекционен контрол. При повечето фермери тези пари директно ще отидат за погасяване на кредитите, тъй като те няма откъде да извадят свежи пари. Изчисленията показват, че за крава стопаните ще получат около 550-580 лв.

„Имаме обещания за помощ в животновъдството. Но просто ми е омръзнало да приказват непрекъснато, че животновъдството е приоритетен сектор. Това звучи като клише. За да съществува един труден отрасъл, трябва да има много високи субсидии. Млечното говедовъдство е нелицеприятен и трудоемък бранш, но ключов и много важен. Говорим за 365 дни в годината работа, денонощен труд!”, допълни още Йонов.

Публикувана в Животновъдство

Рангел Матански, съпредседател на НСГБ:

Сдружаването е начин за оцеляване на малките ферми

Говедовъдите искат чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“

- Г-н Матански, какви политики искате да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на млечното говедовъдство?

- Искаме секторът да остане приоритетен по мерките от Програмата за развитие на селските райони. От Националния съюз на говедовъдите в България настояваме процентът по обвързаната подкрепа за сектор „Мляко“ да бъде възможно най-големият и имаме своите аргументи за тази мярка – кризите в бранша са хронични – ниски изкупни цени и трудна реализация на суровото мляко. Средствата по линия на обвързаната подкрепа са изключително необходими, за да съществува българското млечно говедовъдство. Дебатите за новата ОСП, след конструирането на новия Европейски парламент, отново започват, но нашата позиция остава непроменена. Искаме чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“.

- Повече от 20 години в България не може да бъде адекватно решен проблемът с идентификацията на животните – остър ли е той и в сектор „Млечно говедовъдство“?

- По-скоро не. Има конкретни срокове, в които се извършва регистрацията на новородените телета. Ако стопаните не ги спазят, при съответните проверки ще бъдат санкционирани. Има предложения на колеги, които трябва да бъдат дискутирани с Българската агенция по безопасност на храните, за да се усъвършенства и улесни процесът на идентификация на животните, но като цяло при нас проблемът не стои в толкова голям мащаб.

- Узрява ли българският фермер за сдружаването или е нужно още време?

- Българският фермер е индивидуалист. За съжаление, ние предпочитаме да работим и да постигаме резултати сами. Ситуацията обаче в годините се променя и индивидуализмът не е най-доброто решение за един успешен бизнес. Външният пазар става все по-конкурентен. Европейските ни колеги предлагат по-евтини и често пъти по-качествени млечни продукти.

- Отваряте тежката тема за сухите млека, за имитиращите продукти – как българските производители да се преборят с това?

- Темата от години стои на дневен ред и по нея все още няма трайно решение. Всичко това оказва натиск върху българския производител. Малките и средни семейни ферми няма как да се съизмерват с големите индустриални стопанства – нито по производителност на труда, нито по разходи, нито по печалба. Като добавим хроничния проблем с липсата на работна ръка и огромната ангажираност и трудоемкост в едно животновъдно стопанство, можем да си обясним фалитите на малките и средните ферми. Просто те се оказват нерентабилни – трудът и разходите в тях са по-големи от очакваните приходи. Когато те не покриват стандарта на живот дори и в един селски район, хората се отказват от животновъдството. Така един семеен бизнес, който трябва да бъде граден с поколения, умира. Сдружаването е начин този процес да бъде избегнат.

- Вашето сдружение „Фермерско мляко“ е едно от успешните в страната. Очаквате ли тези процеси да бъдат стимулирани още повече в следващия програмен период?

- Смело мога да кажа, че бяхме мотор за създаването на няколко групи и организации на производители в сектор „Мляко“. А в следващия програмен период има мерки от ПРСР, по които производителите могат да бъдат подкрепени по-чувствително, за да създават групи и организации. Сдружаването трябва да залегне като реален приоритет и в българския национален стратегически план. Нашето сдружение помогна за създаването на 6 групи на производители в сектор „Мляко“, защо те да не станат 60 през следващите 5 години?

- За трета поредна година организирате в Раковски „Фермер Експо“ – какво да очакваме този път?

- Изложението е планирано да се проведе на 14 септември. Има вероятност обаче да бъде отложено – заради все по-усложняващата се ситуация с Африканската чума по свинете. Иначе имаме амбицията да проведем аукцион за елитни говеда. С гордост мога да кажа, че българските фермери имат впечатляващи резултати в това отношение и са абсолютно конкурентни на европейските си колеги.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

За да спасят стопанството си, френската двойка Кристел и Себастиян Бабен от департамента Шарант-Маритим прекратиха млечното си производство и се ориентираха към месодайното говедовъдство

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – сочи проучване на пазарите и перспективите на това производство у нас, публикувано през юни м. г. Продукцията на говеждо месо идва масово от животни, които практически не са отглеждани за месо. А като прибавим и наличието на значителен сив сектор, става ясно защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия Европейски съюз. Потребностите от говеждо месо у нас се задоволяват главно от вноса. Месодайното говедовъдство в България обаче има потенциал за развитие – ако се увеличи производствената база и се приложат различни стимули от страна на държавата, вътрешният пазар може да бъде задоволен на 100% – това е един от изводите в същото проучване. И още: икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40 – 50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да мотивират по-малките стопанства да увеличават броя на животните, производството да излезе на светло и да се полагат целенасочени усилия за развъдна дейност.

На този план репортажът на френското сп. FranceAgricole за фермерско семейство, което промени профила на стопанството си в полза на месодайното говедовъдство, може да заинтересува и родните фермери.

Френският департамент Шарант-Маритим се радва на умерен морски климат – с мека зима и прохладна лято, благодарение на широкия си излаз на Атлантически океан и делтата на река Жиронд. В селцето Сен-Ксандр, което отстои на 6 километра навътре от пристанищния град Ла Рошел, се намира фермата „Канде” на семейство Кристел и Себастиян Бабен. Плетеница от селски пътища извежда до стопанството в равнината, чиято голяма желязна врата е практически винаги отворена. По-надолу се виждат оборите на кравите, а в непосредствена близост са лабораторията и магазинът за млечни продукти, които от няколко месеца са със спуснати кепенци. „Надяваме се в скоро време да отворим магазина, в който обаче вече няма да продаваме млечни продукти, а говеждо и телешко месо” – разкрива плановете си младото френско семейство, което, за да омекоти ударите на кризата в млечния сектор, преориентира стопанството си към производството на месо – говеждо и телешко. Ето как се промени съдбата на Кристел и на нейния съпруг Себастиян.

1.Chritelle et Sebastien Babin Portrait

16 години, посветени на млечното производство

Кристел пое стопанството в наследство от баща си през 2000 година. То обхваща площ от 110 хектара – 35 хектара са естествени пасбища, а 65 хектара са засадени с различни култури – 30 ха напоявана царевица, 25 ха пшеница, 6 ха пролетен ечемик, 4 ха люцерна. Във фермата се отглеждаха (доскоро) 60 млечни крави Холщайн и 15 техни посестрими Блонд д’Акитен (Blonded’Aquitaine) – порода с отлични угоителни качества, създадена в Югозападна Франция. Кристел бе решила да се посвети на производството и преработката на млякото. През годините младата жена непрекъснато разширяваше и разнообразяваше млечната гама на фермата: йогурти, десертни кремове, сурово и пастьоризирано мляко в бутилки, бяло сирене, прясно сирене, изтънчени сирена, извара... Амбициозната фермерка продаваше тези продукти както в магазина на фермата си, така и на местните пазари, в хотели и детски заведения в Ла Рошел и дори на няколко вериги супермаркети. При годишно производство 600 000 литра мляко, преработваните бяха от 100 000 до 110 000 литра.

„Взехме решение да спрем млечното си производство на 31 март, след като теглихме калема – обяснява фермерката пред сп. FranceAgricole. А на въпроса каква е причината за това трудно решение, Кристел отговори с въздишка, истински вик от сърцето й:

За да се опитаме да живеем, а не да оцеляваме, както досега!

Фермерското семейство си дава сметка, че ако досега е успявало да се задържи на повърхността, то е било само благодарение на затворения цикъл на млечното си производство. „Ако не преработвахме нашите продукти, щяхме да попаднем сред фермерите, които фалираха при сегашните изкупни цени на млякото. Или сред онези, които едва оцеляват, защото губят по 5000, 6000 евро на месец. Как се печели при цена 30 цента на литър мляко”– възмущава се младата жена. „Стопанството ни е автономно по отношение на фуражите, но не печелим много – допълва Себастиян Бабен. – Дори изборът ни – преработката на мляко, и търговският ни успех се оказаха недостатъчни, за да стабилизираме стопанството си, без да изразходваме колосална енергия.” „Имаме 20-месечно момченце, почти не го виждаме как израства. Работим през цялата седмица, рядко почиваме през уикендите. Трябваше да променим приоритетите си” – разказва за трудното си всекидневие Кристел.

2. Le troupeau de holstein sera bientot vendu

Проблем се оказал и намирането на квалифициран персонал. Стопанството е наемало до пет души на постоянна работа – четирима за преработката на млякото и един пастир на стадото. Но екипност не се получила, а един от работниците, когото стопанката обучавала в продължение на месеци, отишъл при друг работодател...

Смяна на породите – Салерс вместо Холщайн

За да излязат от този омагьосан кръг, Кристел и Себастиян Бабен решават да обърнат гръб на млечното производство и да се заемат с месодайно говедовъдство. След последния счетоводен отчет всички работници в стопанството са освободени. Малката къща, която семейството е давало дотогава под наем на персонала, вече е приспособена във вила за гости. Фермерите започват да разпродават 60-те холщайнки от стадото, като определят и финалния срок за тази операция – края на миналата година. „Тъй като много от производителите фалираха, пазарът бе пренаситен с животни за продан. Не можахме да продадем всичките крави и някои от тях заминаха за кланицата” – разказва Себастиян, като не скрива, че е изпитвал жал към животните на стадото си. Фермерите се разделят дори с кравите Блонд д’Акитен, защото залагат на друга месодайна порода Салерс , която според тях е по-издържлива и отговаря по-добре на нуждите им. Първите 6 крави с теленцата им фермерите закупуват през май, през есента се сдобиват с още 10, а до края на годината стадото им от крави майки се увеличава на 40. „Нашата цел е да продаваме цялото количество месо директно и да останем автономни при изхранването” – споделя фермерското семейство.

Говеждото и телешкото месо фермерите ще продават разфасовано в магазина на фермата. Кристел планира да предложи новото производство на старите си клиенти – например в яслите и училищата в областта Ла Рошел. „Хората ни познават. Винаги сме се старали да им предложим качествени млечни продукти с първокласни суровини – подчертава фермерката . – А сега ще направим същото с месото.”

Месодайните породи

имат своя специфика на отглеждане
Спецификите на отглеждане на месодайни и млечни говеда са много различни. Млечните говеда искат 100% постоянни грижи – 365 дни в годината, 24 часа на ден – животните трябва постоянно да се доят, телят се през цялата година. При месодайните говеда има или пролетно, или есенно отелване. Животните се заплождат в рамките на 2-3 месеца, след което се отелват. Телетата бозаят от кравите. Кравите не се доят. След това между 6-ия и 8-мия месец телетата се отбиват на пасища. Ако се използва и технологията електропастири (изграждането на ефективна електрическа ограда), която в България все още не е толкова разпространена, фермерите ще намалят грижите за кравите. Животните се отглеждат на пасище, необходимо е да се наглеждат на 2-3 дни и при необходимост да се подхранват.

Публикувана в Животновъдство

Какво ще стане с говедовъдството, влизайки  се в новия период на ОСП.

Михаил Михайлов

 Не участвам пряко в работните групи, но следя техните прояви. Освен това не мога да бъда и анализатор, защото не съм учил и работил това.
Ще споделя това, което чувствам и това, което съм видял и прочел в тази връзка и разбира се, това за което знам, че което става на терена.

Хубаво е, че действат два „отбора”, което означава, че има конкуренция и всеки гледа да направи повече, за да се налучка вярната формула. Все пак това не са случайни специалисти – екипите на Светлана Боянова и този на НАЗ. Имаме и още един на МЗХГ, който в повечето случай се явява, като балансьор между исканията на фермерите и изискванията на ЕО.

На въпроса за говедовъдството ни е ,  че в момента  нещата не са добре. Няма какво да се залъгваме, че сме получили няколко десетки хиляди тона мляко, повече от миналата година.
Всъщност това мляко го е имало, но просто не е било фактурирано, платено под масата или продадено в пластмасови шишета.
По важното в случая, че малките и средни ферми, нямат никакво развитие през последните години – нито като материална база /изключвам някой друг трактор или гребло/, нито като селекция.
Това не означава, че в тези ферми не се поддържа нужната хигиена и не се спазват всички изисквания. Става дума за това, че не е направено нищо за облекчаване труда на фермера /сега не говорим за причините за това, това са само констатации/. И както става в „приказките” работниците във фермите взеха да мигрират. Средната продуктивност от крава, така и не иска да прескочи 4-те тона. С други думи, всичко това – много ръчен труд, липса на работници /дори вече не казваме добри/, ниска средна продуктивност, болести колкото искаш, и не на последно място – страхотен натиск от страна на административните служби.
Нормално е проверките да са толкова на често – от над 50 000 ферми, на терена сега  има не повече от 5-6 000 ферми, отговарящи на изискванията, а броя на проверяващите, ако не се е увеличил поне се е запазил.

Последните новини от ЕО са, че може да бъде спряна преходната национална помощ.
Субсидиите да се дават, не само при спазването на някакви изисквания, а по-скоро за постигане на резултати. Всяка година трябва да се вижда напредъка, не само от гледна точка на усвояване на средства, но и какво точно е постигнато, и какво въздействие е имало върху земеделието и селските райони.

Какво прави впечатление в дебата по ОСП.Как мислите, нашият говедовъд ще се справи ли с всичко това. Това упражнение го играем вече повече от десет години. Забравих да кажа също, няма кой да дойде след старите крави. Какъв ремонт ще правим на 350 000 бр крави с по-малко от 50 000 юници, и то не бременни всичките.  Картинката, която ще „нарисуваме” следващите години, с тези „боички” /в момента няма други/ по отношение на говедовъдството, води до  фалит.

Отново се „хвърля” за обсъждане името на фермера – активен, неактивен, малък, голям,  но май сега отиваме на истински. Определянето на името  и след това, какво се крие зад него, ще отнеме също много време, но няма как. То ще е свързано и с получаването на субсидиите. Затова е ясно, че в момента нямаме готовност. Анализаторите казват, че трябва да се направят изследвания и изводи.

Веднага бих цитирал в тази връзка и г-жа Боянова: -“Какво ще се случи като вземем от големите и дадем на малките, и това добре ли е за българското земеделие, нямаме категоричен отговор, за или против таваните сме. Ние трябва да решим, какви да са критериите за малък фермер – по декари ли, по доходи ли, или по обем работа? В противен случай това е политически въпрос, защото звучи много хубаво: Дайте да вземем от големите и да дадем на малките! Но въпросът е чисто икономически”. 

Вече казах – ще трябва да се пишат доклади, с колко е увеличена производтелността на фермата, вероятно щом нямаш увеличение на продукцията, няма да има и увеличение на субсидията. Но за да стане това, трябва да се направи нещо.
Не случайно министър Порожанов на последния Съвет по животновъдство постави задача за изготвяне стратегия за развитието на животновъдството ни. Човекът ги вижда тези неща в бъдещето, затова и му плащат да е министър, и действа съвсем правилно. Някои браншови организации вече започнаха работа по този въпрос. Миналата година НСГБ внесе своите предложения, сега това прави и НОКА.

И сега идва един от въпросите, по който през последните месеци фермерските формации изразходваха много енергия.

Става дума за тавана на плащанията.

Това трябва да си го реши всяка страна.
Как ще го реши най-правилно, може да каже само стратегията за развитие на животновъдството, но както се разбра, ние все още нямаме такава.

Едно обаче е ясно. Тези, които произвеждат много, ще се борят за голям таван или въобще да няма таван.
Защо, това е ясно.
Първо, като участници в производство, което е предназначено за изхранване на населението, имат право на субсидия.
Второ, това е  предложението на комисаря Хоган, за новия програмен период за отпадане на текст, според който обвързаната подкрепа не трябва да води до увеличаване на производството.
Това е добре за бизнеса. Ако обаче част от средствата отпускани досега за големите се преразпределят на по-малките земеделски стопанства,  няма данни и анализ как това ще се отрази цялостно на производителността на сектор „Земеделие” в България и в частност, как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския земеделски производител, спрямо тази на останалите фермери в ЕС.

В тази връзка, никъде в дебата не се чувства присъствието на малките фермери.
Имат ли представители, ходят ли на тези работни срещи, имат ли визия какво трябва да искат.
Само с писане в социалната мрежа – тръгваме към София, ограбиха ни, никои не мисли за нас  и подобни лозунги, просто няма да постигнат нищо и пак ще обират трохите. 
Би било добре именно тези фермери да използват всяка възможност за да изложат аргументирано  позицията си по проблема.

Ние от сайтовете  www.Govedovad.com  и www.ovce-kozi.com сме готови да дадем трибуна на всеки, който иска да изкаже мнението си, по всички въпроси свързани с нашето земеделие, животновъдство и в частност – говедовъдство и овцевъдство.
Защото –
Сега е времето за това.
След една година ще е късно, и ще продължават да си пишат по форумите, за да разтоварят адреналина.

На тези хора трябва да им се даде не сламка, а здрава ръка, за да бъдат измъкнати от „тунела”. В следващ материал ще ви кажа нещо и за стратегиите.

Михаил Михайлов

Източник  

Статията е част от съвместното сътрудничество между сайтовете www.Govedovad.com  и www.ovce-kozi.com и www.fermera.bg 

Публикувана в Животновъдство

Поне една четвърт от говедата в страната подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Агросубсидиите в убиха българското селско стопанство, коментира Тодор Арбов, българин в Канада, работи за американска компания за генетика и семенен материал, консултира ферми по цял свят

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Арбов, как изглежда българското млечно говедовъдство през призмата на експерт, консултиращ ферми по цял свят?

  • Идвам в България два пъти в годината и виждам как все повече затъваме. Болно ми е, защото съм възпитаник на тази държава. Отдавна говоря и пиша, че субсидиите “на глава” трябва да се трансформират в целеви субсидии, включително и за профилактика на заболявания, водещи до големи икономически щети. За млечното говедовъдство това са инфекциозният ринотрахеит и мукозната болест, които водят до ранна ембрионална смъртност (удължен сервис период, увеличен брак по яловост) и увеличена смъртност при новородените телета. Единственото спасение е ваксинацията, но в България повече от половината фермери не ваксинират.
    Друг голям проблем е паратуберколозата – за сега никой не изследва и не предприема мерки, въпреки че икономическите щети от нея са големи.
    Що се отнася до маститите – поне лабораторните изследвания при съмнение за заразен мастит могат да бъдат покрити от целеви субсидии. Ако трябва да бъдем честни, поне една четвърт от кравите в България подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Но сега тези губещи животни се държат във фермите само заради субсидиите “на глава”. Като прибавим към това липсата на ясна политика в сектора, нещата изглеждат доста трагично. Знаете ли, че в лабораторията в Сливен, където се вземаха млечни проби, всичко отиваше в мивката, ама фермерите ги плащаха. Ходя и чукам на всякакви врати - искам да направя безплатно програми за отглеждане на млечни и месодайни крави, но напразно.

  • Кога напуснахте България?

  • През 1989 година. Достатъчно дълго, за да ми се смени чипа и да знам, че мога да говоря всичко, което мисля. Докато не започнем да си казваме в очите всички проблеми, няма да се оправим. Може да боли, но сме го докарали до там, че трябва да режем живо месо. На мен не ми пука, защото моят бизнес не зависи от чиновниците.

  • Не разговаряте ли с политици и експерти от земеделското министерство?

  • Говорил съм с министри и заместник министри на земеделието през последните 10 години и всички твърдят, че идеите са много хубави и че ще ги реализират, но никой, нищо не прави, защото трябва да се работи, да се контролира къде отиват парите. Според статистиката, кравите в България произвеждат по 4 хил. литра мляко на година. Това е коза, а не крава. Продължаваме да затъваме в блатото и не се вижда края. Защо субсидиите не отиват за изследване на фуражите в държавни лаборатории. Така фермерите ще имат достъп до безплатна за тях лаборатория за изследване на паратуберкулоза, за ваксини и т.н. Нека парите за субсидии да са същите, аз не казвам, че трябва да са повече, но да се дават целево на стопаните. В момента има една социална програма за хора с 5 и 10 крави. За да не умрат от глад им се дават субсидии. Аз питам защо не се дават парите за геномна оценка, за да изчистим генетическия боклук от България и да имаме нормални крави? Защо не се дават за сексирана сперма, за да подновим бързо стадата?

  • Парите сега се дават на развъдните организации и те ги управляват като решават къде да отидат субсидиите.

  • Как да говорим за развъдни организации в България щом не отчитат индекс. Как можем да говорим за селекция, като нямаме индекс?

  • Какво означава този индекс?

  • Като се съберат всички данни на кравата – как тя изглежда – виме, крака, млечна маса, производство на мляко, отелванията и т.н. Всичко това се събира като база данни. В Америка вече се следят над 80 показателя. Нека тук ги докараме до 20. След това всичко се слага в една математическа формула – всяка държава си има формула. Още преди 15 години предлагах тя да се направи и в България, но пак нищо не стана. Предлагах работеща програма, но ми казаха, че ще си направят наша. Къде е тя? Вече минаха 3 поколения крави оттогава.

  • Но от 2007 до 2009 год. и в България се даваха пари за закупуване на животни. След 2009 г., според европейските регламенти, това вече не е допустимо. Какво да се прави?

  • Има ли някоя европейска държава, която да е по-зле в говедовъдството в сравнение с нашата? Аз ходя в Румъния и знам какви са фермите там, а правилата важат и за тях. Консултирам 4 ферми, които доят вече по 12 тона мляко от крава. Европа ни дава пари за проекти като този в Перущица, където не останаха млади хора, но направиха спортна зала. Сега тя стои празна, но само издръжката й струва 1,5 млн. лв на година. Затова вдигнаха такса смет на пенсионерите. Това ли е Европейската програма? Субсидиите в селското стопанство убиха българското селско стопанство. Аз не съм против субсидиите, има ги по цял свят - скрити, директни, индиректни, но се дават целево. Примерно в Украйна дават субсидии за генетика и сега продават юници по 2500 евро на Казахстан. Имат огромни ферми и сега всичко отива на сексирана сперма, геномна оценка и юниците отиват за Казахтан с влакове. Това е бизнес. Ние сме на първо място в Европа по чиновници на глава от населението, както и по пенсионери, и по цигани на глава от населението. Познайте откъде трябва да дойдат парите, за да ги изхраним.

  • Тук всички животни бяха идентифицирани с ушни марки. Това не е ли достатъчно, за да се знае каква е селекцията?

  • Има ли досега някой в затвора заради това, че е сменил ушната марка? Няма глоба, а затвор и като вкараш първите двама в затвора, другите ще помислят. В Канада за токова деяние се влиза в затвор, но те не си играят. Имаха и пшеничен борд. Цялата продукция от пшеница минаваше през държавна организация. Един фермер си продаде житото за повече пари в Америка и го вкараха в затвора, но другите не посмяха. Преди пет години го премахнаха този борд, но така се управлява държава. Наказваш един, който го заслужава, за да уплашиш другите.

  • Искате да кажете,че ситуацията в България е такава, че държавата отпуска пари, колкото фермерът да нахрани животните си минимално?

  • Като държава от Третия свят България изнася само суровини, вместо да ги преработва на месо и мляко. 20 фирми да вземат 80% от парите в земеделието - какво говори това!

  • Колко млечни крави трябва да има една семейна ферма, за да оцелее?

  • При тези цени на млякото минималният размер за семейна ферма, в която работят мъж и жена, е 60 крави. Но ако утре спрат субсидиите - няма да могат да живеят. Затова не виждам как ще оцелеят икономически хората с 10-15-30 крави, ако спрат субсидиите. Една крава в Америка, която произвежда 12 тона мляко, носи годишна печалба, в зависимост от цените на фуражите и на млечната продукция, от 400 до 600 долара. Има години, когато печалбата е нула, когато цената на млякото падне много. Представете си ферма с 30 крави в България, да дои 10-12 тона мляко от крава и да има по 500 долара печалба. Това са 15 хиляди долара на семейство годишно. Нали се сещате, че това не са пари, достатъчни за нормален живот и отглеждане на деца. Минималният размер е 30 крави на семейство. Но ако семейството иска за живее нормално, трябва да има поне 60 крави. Средният размер в Канада е 73 крави, макар че има ферми и с по 5 хил. крави. Но в семейната ферма работят само двама души - мъжът и жената, а децата помагат след училище. Когато има наемни работници, дори да е един, фермата вече не е семейна. В Канада е наложената квотна система, т.е. правото на отглеждане на всяка една крава се „откупува“ с 28 хил. долара. Това е суха пара, която да сложиш, за да имаш право да отглеждаш една крава. Това задържа размера на фермите в Канада сега.

  • Но пък в САЩ има тенденция към уедряване на фермите.

  • Там няма квоти и в Америка никой не строи ферма за по-малко от 1200 крави. Стандартният размер е 2400 крави. Всичко зависи от икономиката и от законите на една страна. Канада е последната държава в света с квоти и сега американският президент Доналд Тръмп натиска яко да махнат квотите, но това са търговски войни.

  • Как са оборудвани фермите в Канада?

  • Аз съм виждал краварници на 150-200 години. Като си вдигна ръката и стигам тавана, но вътре има изкуствена вентилация, има осветление и удобни легла за кравите. Хранят ги на улицата, така да се каже, но доят по 15 тона мляко от всяка крава. Това са семейни ферми в размер от 60 до150 крави. Кравите са идеална генетика, поколения наред. Ако осигурим комфорта на кравите, самата сграда няма абсолютно никакво значение. Те се нуждаят от осветление, чист въздух, охлаждане през лятото и удобно легло.

  • Какъв съвет давате на фермерите за увеличаване на добива от мляко?

  • Има различни технологии за увеличаване на млякото Кравата произвежда мляко само когато лежи в леглото и преживя. Осигуряването само на меки легла за кравите гарантира един тон повече мляко. През другото време – когато се разхожда, пие вода, тя не произвежда мляко. Колкото повече лежи, толкова повече мляко дава – затова леглото трябва да е удобно. Като вляза в големите ферми искам да видя 80% от леглата заети. Ако не са заети, означава, че има проблем с леглата. За 1 час кравите са се наяли, разходили, пили са вода и трябва да са легнали, за да произвеждат мляко. Друг съвет - слагайте по 5 см дървени стърготини върху гумената постелка на кравите. От триенето на копитото на говедото с твърда повърхност, започват инфекции, изпускат се мастите. Затова е добре да се сложи гумена постелка, но трябва отгоре да има 5 см дървени стърготини. За съжаление в Българя никой не ги слага.

  • Има ли и други технологии за увеличаване на млеконадоя?

  • Фермерите трябва да запомнят, че от осветлението зависят от 7% до 8% от производството на мляко, т.е. ако имаме хубаво осветление, кравата ще дава повече мляко. За лактиращи крави е необходим 16 часов светлинен ден. Това се управлява от хормона мелатонин, реакциите са много сложни и свързани с производството. В обора се слага таймер с фотореле. Това е съвсем евтина система – струва около 100долара. Сутрин фоторелето спира осветлението, за да икономиса електричество, вечер – обратно – включва таймера, така че да има 16 часа светлина. За подрастващите телета и юници също трябва 16-часов светлинен ден, което е особено важно през зимата.

  • Каква трябва да е интензивността на осветлението?

  • Без да говорим за луксове и т.н, трябва във всеки ъгъл на краварника да мога за чета вестник.

  • Какво още, освен светлина?

  • За комфорта на кравите в един краварник трябва вентилация. Обикновено вентилаторите се поставят над хранителната пътека, там където кравите се хранят. Запомнете, че вентилаторите без душове не охлаждат, а само чистят амоняка, защото долу се събира амоняк, който е по-тежък от въздуха. Когато на улицата е 30 градуса по Целзий на сянка, вътре също е 30 градуса, даже и повече, ако няма изолация. Единственото охлаждане на кравите става чрез душове. Слага се пластмасова тръба с дюзи и се включва на реле с таймер и термодатчик. Температурата става 21 градуса по Целзий, дюзите пръскат 25 секунди и после се включва вентилатора. Когато дюзите пръскат, вентилаторът не се включва, защото прави висока влажност на въздуха и за кравите е убийствено. Значи правим мъгла и мокрим кравите, изсушаваме ги бързо с вентилатора, което снема с 2 градуса телесната им температура. Това се прави на всеки час. Датчикът дава командата когато температурата достигне 26 градуса. Това се прави автоматизирано на всеки 30 минути. Топлинният стрес при кравите започва на 21 градуса по Целзий. На 26 градуса започват огромни проблеми с възпроизводството, на 35 градуса е практически много трудно да се осемени кравата - произвежда се некачествена яйцеклетка, която не се опложда или ембрионът умира в ранна възраст заради топлинния стрес. Тогава пада млякото, вдига се соматиката, пада маслеността. А ни трябва само една пластмасова тръба с дюзи срещу всичко това.

  • Но все пак този метод изисква доста инвестиции.

  • Друг начин за бързо охлаждане, ако не искате да се набутвате с много пари, е да се направи П-образна рамка на изхода от доилната зала. Към нея се слага датчик за движение. Рамката е с дюзи и като минава кравата, системата се включва и я мокри цялата. Така температурата й пада с 2 градуса.

  • Колко пъти на ден трябва да се хранят млечните крави?

  • Хранят се обикновено 3 пъти през лятото и 2 пъти през зимата заради ферментацията на силажа. През топлите месеци юли, август и началото на септември, 30% от храната се дава сутрин и 70% вечер, ако храните 2 пъти. Кравите обичат да се хранят в по-хладната част на денонощието.

  • А какво ще посъветвате фермерите относно генетиката на кравите?

  • Няма ферма, в която генетиката на всички крави да е идеална. Тялото на кравата се оценява по петобална система, но всеки бик от породата Холщайн, независимо откъде е внесен, гарантира по 12 тона мляко. А в най-добрите ферми доят по 15-16 тона. Съветвам фермерите да обръщат внимание на индекса на краката и копитата, на индекса на вимето и леките отелвания. Още един индекс, който препоръчвам да гледат е за продуктивния живот. Той трябва да е положителен. Ако обръщат внимание на тези 4 индекса, всичко при тях ще бъде наред с генетиката. Още нещо – да се стараят да избират бикове, които правят горе-долу еднакви крави, защото ако избират стадо крави, трябва генетиката да е изравнена. Такова стадо се управлява много лесно от гледна точка на хранене, доене, заплождане, независимо в кое направление – месно или млечно. Целта е изравняване на стадото от генетична гледна точка.

  • Какво ще посъветвате българските фермери относно храненето на животните?

  • Докато телето е в млечния период, да не се дава сено по принцип, за да яде повече концентрат и да развие своя търбух. Тази наука се казва епигенетика и се занимава с включване и изключване на гените. Гените са заложени от майката и бащата, обаче за включването на определени гени имаме определен период от време. Примерно за развиване на търбуха имаме 60 дни и ако в този период не го развием, след това от тази крава няма да доим по 10-12 тона мляко, а по 7-8 тона в най-добрия случай. Същото се отнася за развитие на вимето – то се развива през 6-я, 7-я месец и ако тогава намалим протеина в дажбата, спираме развитието. Тогава доим по 1-2 тона по-малко от животно. Според епигенетиката трябва да има 18% суров протеин в храната, за да не се намали ръста на телето, а сеното да се изключи от дажбата. Ако го прехранвате много с мляко, то няма да яде концентрат, но млякото не развива търбуха. На външен вид телето расте идеално, но търбухът му не се развива. Това означава, че телетата трябва да се държат полугладни, за да имат апетит за концентрата, който ще им развие търбуха.

  • Кога може да им се дава млекозаместител?

  • Още на третия ден може да се дава млекозаместител. В Америка много често срещано явление са т. нар. детски градини за телета. 4-5 фермера се събират и си правят кооперативна градина. Още на 1-я ден новородените телета заминават за там. Транспортират ги със специален отопляем камион, който ги събира от фермите. Там ги хранят със стартерни млекозаместители, направени специално за новородени телета. Има фирми в България, които продават такива неща. Още един съвет - не давайте маститно мляко на телета. Може само на мъжки телета и на прасета. Бактериите които предизвикват мастит, преживяват в устата на юничките и на 6-7 месечна възраст, когато влязат в пубертета, и започнат да си смучат виметата една на друга, предават заразата. После се чудим откъде на първотелката вимето е маститно. Ако имате много маститно мляко и няма какво да го правите, купете пастьоризатор, пастьоризирайте го и може да го давате след това. Иначе изхабявате генетиката. Дали сте пари за генетика - една юничка струва най-малко 2 хил. лева и накрая тя развива мастит заради икономия на маститно мляко за 5 лв.

  • Какво трябва да знаят фермерите за силажа, с който хранят животните си?

  • При силажа е важна дължината на среза. Силажокомбайнът трябва да е настроен да прави минимум 2 см срез, но обикновено машините са настроени на 1 см. После има повсеместни ацидози в стадото, защото кравата е преживно животно и на денонощие отделя 80 литра слюнка. Слюнката има алкална реакция и коригира киселинността на търбуха. Когато няма достатъчно преживяне и слюнка, PH-то пада и търбухът изпада в субклинична ацидоза. Трябва да се провери дали няма в силажа микотоксини, плесени и дали е добре трамбован. Всичко друго се компенсира.

  • Кои са първите признаци на субклинична ацидоза?

  • Примерно ако днес миксерът е забравен и е направена повече каша, на следващия ден от тази храна маслеността на млякото пада с 0.2%. На 3-я ден със 7-8% пада производството на мляко във фермата, на 7-я ден над 25% от кравите са куци заради ламинит. След това започват маститите, тъй като имунната система започва да се бори с ламинита. Обикновено в Америка в такива случаи купуват нов смесител или му махат ножовете, или ги притъпяват. Необходимо е сеното и сламата да са надробени на 5-6 см за силаж. Най-важното е да се изключи човешкия фактор, защото грешката струва много. Затова съветвам фермерите да се стараят повече от процесите в стопанството да са автоматизирани.

Публикувана в Животновъдство

От половин век три поколения от фамилията Мико от селце в подножието на Централния масив работят за подобряване генетиката на своите животни и отглеждат шампиони в национални и местни конкурси

Мила Иванова

Има фермерски семейства във Франция, за които може да се каже, че страстта към животновъдството е заложена в родовия им ген. Създаването и отглеждането на перфектното животно определят ритъма не само на трудовите им делници, но и на живота на три, четири, дори пет поколения. А на конкурсите в национален и местен мащаб техните красиви, силни и породисти творения като че ли са абонирани за награди, макар че битката с конкуренцията съвсем не е лека. Тези моменти, изпълнени с адреналин и с щастливи емоции, помагат на животновъдите да превъзмогват изпитанията на един занаят, който с годините става все по-труден, поне във Франция...

А когато става въпрос за породата Шароле, посветените я свързват веднага със семейната династия Мико от селцето Игранд, името на която блести от три десетилетия на подиумите. Тази година лаврите обира най-младото, трето поколение Мико – Еманюел, Валентен, Антоан и Амандин, които поеха щафетата от бащите си и от дядото –основател на фермата. Няма да се връщаме много назад в годините, ще споменем трофеите на кравите и биците, родени и отгледани в семейната ферма, спечелени само през 2017–а. През септември на националния конкурс на Франция на породата Шароле топманекенките на голямото семейство Мико получиха три първи награди, а биците заеха първите места в цели четири категории. И още: на тазгодишното, 26-о издание на престижното европейско изложение по животновъдство Sommetdelevage (Връх на животновъдството), което по традиция се провежда в Клермон-Феран, фамилията Мико отново влезе в аналите на професионалния салон. В рамките на изложението най-голям интерес предизвикват „модните дефилета” на крави, юници и породисти бици от най-разпространените млечни и месни породи на Франция и Европа (Симентал, Холщайн, Шароле, Брюн, Монбелиар, Салерс, Блонд д’Акитен...), на които се излъчват победители по физически, морфологични и генетични признаци в различни възрастови категории. Тази година семейният кооператив Мико отвя конкуренцията в двете най-силни категории на конкурса Шароле: шампион сред мъжете стана прочутият бик Херакъл, а с короната на шампионките се обкичи красавицата Гаскон. (За 26-ото издание на изложението (4-6 октомври), което този път събра 2000 елитни животни и рекорден брой от 93 000 посетители, в. „Гласът на фермера” вече писа – б.а. )

Началото

Фермата „Мико” се намира в селцето Игранд (779 жители), разположено в сърцето на Франция, департамента Алие, с природни дадености за животновъдство – в подножието на Централния масив, сред гори, поля и речни долини. А генетиката на породата Шароле е страст, която е завладяла цялата огромна фамилия. „Не минава ден, без да се разгорят дискусии кои животни и как да се заплодят или пък какъв точно бик да закупим” – споделя Даниел, второто поколение животновъд,пред френското аграрно сп. LaFranceAgricole. – Всички членове на семейството ни живеем под един и същи ритъм – на селекцията и на конкурсите”– допълва той.

Робер и Мишлин са в основата на семейната авантюра. Генетиката на кравите Шароле е била червената нишка в живота им след окончателното установяване в Игранд през 1967 година. Преди да се захване с животновъдство, Робер е работил като наемен работник в градинарството. Така, на 34 години, той се сдобива с ферма от 300 декара. С израстването на синовете му – Даниел и Жан-Марк, стопанството се увеличава и сега се разпростира на 4700 декара със стадо от 320 крави. В началото на 80-те години фамилията създава кооператив от тип GAEC (Земеделско сдружение за обща експлоатация). След като старият Робер Мико излиза в пенсия, но без да бъде изолиран от селективната дейност, второто поколение запретва здраво ръкави, като успява да увлече във фермерската кариера и своите наследници. Тримата синове на Жан-Марк се присъединяват последователно към кооператива – Еманюел (през 2008 г.), Беноа (2015 г.) и от тази година – най-малкият Валентен, на 20. От своя страна, Даниел, на 51 години, увлича сина си Антоан и вече подготвя идването на щерка си Амандин – специализирала се в областта на здравето и хигиената на животните, както и на селекцията.

Един за всички, всички за един

Цялата сплотена фамилия Мико – от три поколения, участва активно във всички дейности, свързана със селекцията и с продажбата на расови бици за разплод. Споделят, че всеки от тях и всички заедно са пристрастени да създадат идеалното животно. „То трябва да има много широк гръб, с вдлъбнатина в средата – уточнява Даниел. – Това е много важен детайл, който издава, че животното има много месо в гърба и по-точно филета – най-благородните, най-скъпите и най-ценените от месарите парчета. Широкият таз пък улеснява ражданията. Поддържаме високо качество на млякото, за да изхранваме животните си на възможно най-ниска цена. Това са съществени качества на линиите, които селектираме” – издава тайни от кухнята селекционерът. Качествата на породата, на месото, както и финесът на кожата също влизат в първокласните характеристики на животните. „Трябва да се адаптираме непрекъснато към изискванията на клиентите ни – продължава Даниел Мико и добавя: – Някои от тях искат тежки юници, но малки теленца, защото по принцип Шароле имат трудни раждания.”

БОКС 1

Абонирани за награди

Първата награда в мъжкия шампионат, получена от бика Депюте (Депутат) през 1992 г. на световния Салон по селско стопанство в Париж, остави следа в семейство Мико и дълбоко впечатли сина Даниел „Това стана на 26-ия ми рожден ден” – припомня си с вълнение животновъдът, вече на 51. Последваха още много награди – както на националните конкурси в Париж и Клермон Феран, така и на регионалните. През 2017 т. жътвата беше богата: 7 първи награди за животни на GAEC Мико – на крави (3) и на бикове (4). Прочутият бик Херакъл спечели Международния мъжки трофей за 2017-а, след което още два пъти затвърди шампионската си титла. А бикът Инвиктус, роден в стопанството, вече няколко пъти, включително и тази година, се оказа Непобедим (значението в превод на името му). Семейният кооператив често е класиран на подиумите за престижната Награда за ансамбъл (подбрани крави, бик и теленца).

БОКС 2

Характеристика на Шароле

Френската порода Шароле е с изключително добри месодайни качества. Създадена е в Средна Франция, на базата на Симентал, развива се идеално в района на Централния масив. Цветът на космената покривка е кремавожълт или бял. Шароле се характеризира с добра замускуленост, относително къси крайници и добре развита костна система. Кравите тежат между 700 – 850 кг, биците – между 1000 – 1300 кг. Младите животни при пасищно  или при оборно интензивно угояване на 8-месечна възраст достигат 300 кг, а на 12-месечна възраст – 480-500 кг. Говедата не натрупват големи количества вътрешни и междумускулни тлъстини. Кланичния рандеман достига 65%,а понякога и 70%. Месото е крехко, бедно на тлъстини. Млечността на кравите варира от 1800 до 3000 кг, като млякото е с 4% мастни вещества.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта. 

Публикувана в Животновъдство

Опитвам се да постигна най-доброто и, ако е възможно, дори да го надмина, споделя младият говедовъд Йовко Джермов

Рая Петрова,

с. Вълчаново, община Средец

- Йовко, колко и какви животни отглеждате във фермата си?

- Имам говедовъдна ферма с 70 броя крави месодайно направление от породата Херефорд и нейни кръстоски. Плюс тях имам и 10 крави от породата Симентал. Отглеждам и 25 броя дългокосмести кози. А голямата ми слабост са 40-те каракачански коня.

- Развил сте доста разностранна дейност като животновъд. Разбирам, че говедовъдството ви е основната и дори сте получили приз за работата си като говедовъд. Кой ви отличи?

- Да, наистина бях награден за работата си като говедовъд и получих приза "Най-добър животновъд-говедовъд" от Експертния съвет по животновъдство към Областната дирекция "Земеделие" в Бургас. Те много ми помогнаха със съветите си и благодарение на тях успях да преодолявам проблемите в работата ми като животновъд. За мен наградата бе голямо признание и съм щастлив, че успях да стигна дотук. И, разбира се, няма да спирам дотук, ще продължавам да развивам дейността си.

- Вие сте много млад – само на 33 г., а вече имате стадо от 80 крави месодайно направление. Как и кога започнахте изграждането на фермата си?

- След като завърших образованието си - Ветеринарен техникум в Стара Загора, специалност "Ветеринарен техник", през 2004 г. наех от кооперацията в с.Вълчаново, община Средец, изоставени, опожарени, ограбени и порутени постройки. Всички бяха напълно неизползваеми. Извърших основен ремонт и сградата доби този вид, който виждате. Преустроена е за свободно отглеждане на 80 говеда с дебела несменяема послеля от слама, която се сменя през пролетта.

- Имате голям стопански двор, с какво разполагате?

- Стопанският двор е снабден със станок за фиксиране на 25-30 животни. Месодайните говеда се налага да бъдат фиксирани през зимния период много пъти - за ваксинации, за лечение, за преглед. Фиксиращият станок спасява животните от излишен стрес при гоненето и улавянето или събарянето им на земята.

- Говорите за работата си с радост и вълнение? Харесва ви да сте животновъд, така ли е?

- Да, аз съм потомък на стар животновъден род. За мен животновъдството е смисъл и начин на живот. Затова влагам душа и сърце в работата си с животните. Не ми тежи. Опитвам се да постигна най-доброто и, ако е възможно, дори да го надмина.

- Основното ви стадо е от крави месодайно направление. Как ги изхранвате?

- С пасищното отглеждане - трева и простор. Разбира се, имам на разположение достатъчно сено, което държа под навес.

- Имате и млечни крави. Какви са те?

- Гледам и 10 крави от породата Симентал. Тази порода е създадена в Швейцария. Тя е с добре изразени млечни признаци и също има отлични месодайни качества.

- Как поддържате генетичните качества на животните?

- Закупих два бика от породата Лимузин със сертификати от Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България. Те ми осигуряват раждането на приплоди със запазени породни качества.

- А какво ще кажете за козите? И те не са малко.

- От 2013 г. отглеждам 25 дългокосмести кози. В работата ми много ми помага членството ми в Асоциацията за развитие на автохтонни породи кози. Развъждането и запазването на старите породи кози и коне за мен е голям мерак, романтика и сантимент.

- Като казахте коне, обяснете и за фермата за каракачанските коне. Мога да я нарека така, нали?

- През 2010 г. аз и съдружникът ми купихме първите 7-8 каракачански коня. И така постепенно към днешна дата вече са 40. Член съм на Асоциацията за развъждане на местни-автохтонни породи в България. Каракачанският кон е обявен за местна порода и е в Списъка на Националния генетичен фонд. Поддържането на популацията на каракачанските коне е от национално значение поради намаляващия им брой.

- Отглеждането на различни животни изисква много знания, но и помощ. Кой ви помага, кандидатствали ли сте по някоя от мерките по Програмата за развитие на селските райони?

- Както вече казах, много ми помагат експертите от ОД "Земеделие" в Бургас. А аз самият съм завършил курс "Обща агроекология" - Агроекологични плащания. Участвах по мярка 214 "Агроекологични плащания - Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" и Подмярка "Традиционно животновъдство". А също така и по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Членувам в няколко браншови асоциации и, разбира се, в Асоциацията на животновъдите в Странджа.

- Какво още искаш да постигнеш?

- Първо, искам да остана да живея и да работя в България. Смятам, че всеки човек си тежи на мястото. Още съм млад, имам нужното ветеринарномедицинско образование, което много ми помага във фермата за грижите за различните видове животни.

Разбира се, имам и мечта - да затворя цикъла на производство и със своя труд да допринеса Странджанският край, в който живея, да стане много по-привлекателно място. И опустелите къщи да се напълнят.

/Какво още е надградил във фермата си младият говедовъд четете в следващ брой на вестника/

ДРУГИТЕ ЗА ЙОВКО ДЖЕРМОВ

Зооинж. Бойко Стоянов - Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи

Йовко Джермов е "бялата врана" в родното животновъдство. Ако имаше повече такива животновъди, старите породи нямаше да са на изчезване. Той е млад човек, които знае какво иска и не се колебае да го свърши.

Йовко е убеден и е уверен, че чистопородното развъждане е пътят към успеха в животновъдството и прави само това. Той и неговият съдружник са коректни млади хора, с които е удоволствие да се работи. Те са идеалният пример за трудолюбие и почтеност - все качества на изчезване в нашата държава.

 Атанас Зайков- земеделски производител в с. Вълчаново

Момчето е много свястно. Има ген за тази работа. Влага душа и сърце всеки ден.

Голям герой е.

 Божидар Божинов - главен експерт по животновъдство в община Средец

Йовко е потомък на известен животновъден род. Има здрави корени в земеделието. Много ерудиран и възпитан млад човек. Притежава рядкото качество почтеност. Има много добро бъдеще като животновъд.

Петя Шиварова - зам.-кмет на община Средец (мандат 2007-2011 г.), изпълнителен Дирекор на Местни инициативни групи - Средец

Познавам Йовко от много малък. Много сериозен, отговорен и трудолюбив млад човек. Рядко инициативен, напредничав, отворен и прилагащ иновативни идеи. Прави всичко възможно в бизнеса си, за да затвори цикъла на производство.

11 Jer 7

Публикувана в Животновъдство

Тя е от породата Холщайн, а награждаването е по инициатива на Националният съюз на говедовъдите в България

На 10.03.2017г. във фермата на фамилия Узунови – с.Трапоколово, обл.Сливен, Националния съюз на говедовъдите в България организира тържествено награждаването на кравата рекордьорка на България за всички времена.

Кравата шампионка Като-51 е родена на 01.07.2012 год. и е от породата Холщайн. На втора лактация за 305 дни тя е дала 16 022 кг мляко с 4.1% м.в. и 3.3% протеин. С това си постижение тя заема първо място в класацията на България за всички времена.

Фермата на Узунови е едно малко „бижу” в разклатеното ни говедовъдство. Нова ферма, съоръжена с всички екстри за модерното говедовъдство – санитарна врата, сателитно наблюдение на животните, осигурена площ не по 10 кв.м, а по 18 кв.м, прясна вода колкото искаш, чист въздух и качествен фураж. Какво остава друго – само да се произведе повече мляко.

Сто и тридесет животни под един покрив дават по 11 325 кг мляко годишно. С това си постижение фермата се нарежда над средното ниво за всички страни, с изключение на Дания и САЩ. В това няма нищо случайно. Бащата е организатора на процесите във фирмата, с дългогодишен опит и най-важното с виждане в бъдещето. Синът д-р Тодор Узунов е по цял ден при кравите. Няма тайни за него във ветеринарията и отглеждането на животните. Опит, добит отчасти и в САЩ. Вторият син Николай Узунов отговаря за мандрата и икономиката на фирмата.

На тържеството присъстваха директорът на ИАСРЖ г-н Георги Йорданов, директорът на ОДЗ гр. Сливен г-н Тодор Братанов, директорът на ДФЗ гр.Сливен – Живка Костова, директора на ОДБХ д-р Пламен Пенчев, директорът на ЗИ гр.Стара Загора доц. д-р Теодора Ангелова и Емил Митев – Професионален център към Тракийски университет, проф.Живко Кръстанов, доц. Крачунов – фирма Бонмикс, директорът на НСГБ и др. Самото тържество се състоя на площадката пред дойлната зала. Кравата Като 51- шампионката, съвсем спокойно се разхождаше между гостите и чакаше да получи отличията. Изпълнителният директор на НСГБ – Михаил Михайлов първи поздрави собствениците и поднесе поздравителни адреси на фамилията. След това г-н Митев подари прекрасна картина с елитни крави. Поздравителен плакет бе даден и от г-н Братанов. Накрая от фирма „Бонмикс” кравата получи 1 тон „Сънпро” и три кофи витамини. Останалите гости също поздравиха собствениците и им пожелаха повече мляко.

Да са честити поредните отличия за фамилия Узунови, а те вече мислят за следващата класация, защото имат крава в момента, която е стигнала до 90 кг мляко за ден, съобщава Говедовъд.ею

Публикувана в Животновъдство

26-годишната Ваня Едрева има и амбицията, и смелостта да бъде говедовъд в месодайно направление

Рая Петрова,

с. Факия, община Средец

Рядко чуваме за млади хора, захванали се със земеделие или с животновъдство през последните вече 28 години. И не се учудваме, защо знаем колко много проблеми има в различните направления на този сектор. Много труд и твърде много риск. А още по-изумени оставаме, когато такъв е изборът на съвсем млада съвременна жена. И може би именно затова работата на ентусиазираната 26-годишна Ваня Едрева от с.Факия, община Средец, силно впечатлява.

Но за да разберем избора на Ваня да се занимава с професионално животновъдство, може би трябва да потърсим причината в това, че тя още

от 19-годишна е снаха в семейство с дългогодишни животновъдни традиции

Семейството й притежава кравеферма първа група със 100 млечни крави от 1996 г. През 2015 г. семейната кравеферма изпълнява проект по 4.1 «Инвестиции в земеделски стопанства», както и по 311 мярка от ПРСР 2007-2013 г. чрез МИГ Средец по програма Лидер. Освен фермата фамилията е изградила и къща за гости с цел развиване на селски туризъм. Явно

семейната земеделска среда е предпоставка

Ваня Едрева да се амбицира и да покаже, че градските хора са също запалени и мераклии животновъди и могат много добре да се грижат за животните си.

И решава да доразвие дейността, като започва активна и целенасочена работа.

Началото за Ваня е през 2012 г.

когато се захваща да отглежда пчели- започва с 34 пчелни семейства и 13 дка естествени ливади. Изпълнява проект по мярка 141 «Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране» от ПРСР 2007-2013 г.

И не спира дотук:

0 Отглежда 51 броя месодайни животни от породата Херефорд и нейни кръстоски. За да се справя успешно с работата си, тя става и активен член на Асоциацията за развъждане на месодайните породи в България - Херефорд, Абърдийн Ангус, Лимузин.

А през последните три години Ваня поддържа в добро земеделско състояние пасища и мери. И то като последователно увеличава размера им - от 600 на 1400 и стига до 2800 дка.

В работата на Ваня като животновъд

впечатлява надграждането на постигнатото

Всички средства, които е получила за животните и земята, младата фермерка е вложила обратно в тях.

През 2015 година младата жена кандидатства по подмярка 4.1 «Инвестиции в земеделски стопанства» от ПРСР 2014-2020 г. за купуване на земеделска техника за нуждите на стопанството на стойност 700 000 лв. А това включва:

0 два трактора с прикачен инвентар;

0 трактор с челен товарач;

0 сеялка;

0 балировачка;

0 плуг на стойност.

Не трябва да си специалист, за да разбереш, че Ваня Едрева иска да създаде модерно съвременно земеделско стопанство. И явно е на път да сбъдне голямата си мечта. Не ни остава нищо друго освен да й пожелаем успех!

 

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта