Според нови изследвания, внедряването на гъби в пшеницата увеличава усвояването на основнитехранителни вещества и може дадоведе до появата на нови, „природоразумни“ сортове селскостопански култури.

Изследователи от Университета Лийдс, Англия, проследилииползата от партньорството между пшеницата и вид почвени гъби, които могат да бъдат използваниза разработка на нови продоволствени култури и система на земеделие, в малка степен зависещи от торенето и промените в климата.

Първо било доказано, че гъбите, образуващи партньорски отношения с корените на растенията, осигуряват значителни количества фосфор и азот за зърнените култури. Гъбите продължавали да доставятхранителни вещества припо-високи нива на въглероден диоксид (CO2), прогнозиранза 2100 година, което ще има важни последствия за бъдещата продоволствена безопасност. Резултатите са публикувани в списание Global Change Biology.

Ръководителят на изследването, професор Кейт Филд отФакултета по биологияв Университета Лийдс и Глобалния институт по продоволствие и околна среда, казва: „Гъбите могат да станат нов ценен инструмент за обезпечаване на продоволствената безопасност в бъдеще, в условия на климатични и екологични кризи. Тези гъби не са чудотворни средстваза повишаване продуктивността на продоволствените култури, но те помагат да се намали прекомерната ни зависимост от селскостопанските торове и климатичните промени“.
Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Съчмянката при костилковите видове е другата силно вредоносна болест след ранното кафямо гниене. Тя напада в големи размери прасковата, кайсията, черешата и по-слабо вишнята и бадема.

Съчмянката е болест, която се причинява от гъби и бактерии. В резултат на това, възможностите за заразяване са много по-големи. Гъбната форма зимува по нападнатите клони и при меки зими продължава да се развива. Бактериалнатата форма се запазва в окапалите листа и почвата, и рано напролет причинява първите заразявания. Независимо от причинителя, заразяването става през рани и през пъпките на дръвчетата.

Нападнатите от съчмянка дървета не загиват, но дават по-малко и по-некачествени плодове. Най-характерните признаци на болестта се наблюдават по листата – първоначално по тях се появяват дребни пурпулночервени точки, които по-късно покафеняват и опадват. Листата придобиват вид на стреляни със съчми и от там идва популярното й име - сачмянка. Освен листата, сачмянката напада още клонките и плодовете.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

На фона на цялата еуфория около легализацията на употребата на марихуана в няколко американски щата, Орегон се готви за още по-смела стъпка. Щатският секретар Денис Ричардсън одобри провеждането на допитване за узаконяването на халюциногенните гъби, съобщава списание Fortune.

Сега организаторите на петицията трябва да съберат 118 000 подписа, за да може вотът да стигне до урните.Ако успеят, гласуването за легализацията на псилоцибина, който се съдържа в "магическите гъби", ще може да се проведе през 2020 г., заедно с президентските избори.

Ако жителите на Орегон гласуват с "да", производството и продажбата на психотропните гъби и техните съставки ще бъде декриминализирани, а режимът за разпространение и употреба ще подлежи на лицензиране и държавна регулация.

Поддръжниците на идеята цитират медицински проучвания от последните години, които показват, че употребата на халюциногенни гъби може да има редица позитивни ефекти, особено за хората, които са подложени на терапия за раково лечение или страдат от т. нар. "химическа депресия".

През 2018 г. стартъп компанията Compass Pathways, подкрепяна финансово от основателя на PayPal Питър Тийл, получи разрешение от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата да провежда експериментална псилоцибинова терапия за лечение на депресивни състояния и други психични заболявания.  

В момента псилоцибинът се категоризира като наркотично вещество, което няма медицинско приложение, а притежанието му (включително и на гъби, съдържащи въпросния алкалоид) е незаконно.

Орегон не е единственият щат, в който има подобна инициатива. Допитване за легализацията на "магическите гъби" се подготвяше и в Денвър, като целта на организаторите бе то да се проведе заедно с междинните избори през 2018 г., но срокът бе пропуснат заради бюрократични забавяния.В Калифорния също се събираха подписи за такава инициатива, но и там административните процедури не успяха да приключат навреме. Ако инициативата на Орегон обаче завърши успешно, най-вероятно примерът ще бъде последван и от други щати.

Публикувана в Растениевъдство

Изследователот Университета в щата Пенсилвания е създал разновидност на гъби по начин, койтосега е причина за спорове относно правилатаза използване на генномодифицирана продукция.

Научният сътрудник Йинонг Янг е разработил разновидност на бели гъби, които изглеждат идентично с гъбите на щандовете в магазините. Новият вид е бил създаден с използване на технологията CRISPR, която позволява с голяма точност модифицирането на гени. Просто казано, CRISPR дава възможност на учените даоткриват нежелания участък ДНК, да го отделят,и ако пожелаят да го заменят с по-благоприятни фрагменти на гена.

Янг е използвал CRISPR, за дапромени 2 буквиот кода на ДНК на гъбите, за да създаде нова, по-устойчива към потъмняване в резултат на окисление разновидност.

Министерствотона селското стопанство на САЩ (USDA) е дало разрешение новиящам гъби на Янг да не подлежат на системата за регулиране на ГМО. В USDA отбелязват, че новата разновидност гъбиса извън законодателното регулиране на ГМО, тъй като тя не съдържа въвеждането на генетичен материалот вируси или бактерии.

Според правилата на Министерството на селското стопанствов САЩ, обикновено ГМО-продуктите се създават чрез въвеждането на чужди гени, като бактерии, предназначенида въведатпо-висока устойчивост към вредители в растенията. Ако в процеса на селекция в културата не се добавя нищо, тя не се смята за генетично модифицирана.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Фузариумът е опасен враг на голям брой селскостопански култури, причиняващ големи загуби от реколтата. Трудно е да се намерят ефективни методи за контрол, когато става въпрос за тази болест. Въпреки това, група гъби, известна като Trichoderma, може да осигури защита на растенията. Над това работят учените, стремейки се да разработят иновационен биопрепарат.

Благодарение на тригодишен транш в размер на $770 000 от американското Министерство на селското стопанство, Гери Валад, младши научен сътрудник в UF/IFAS по патология на растенията, съвместно с екип от свои колеги, изследват перспективата Trichoderma за дополване на различните методи на борба с фузариума.
Trichoderma са повсеместно разпространени гъби, присътстващи в почвата и на растенията. Някой щамове са напълно подходящи за използване в селското стопанство като биологични агенти за контрол на фузариума.

Според Валад, всичко започнало от това, че производителите на селскостопански култури са използвали алтернативи на фумиганта метилбромид, прилагането на който постепенно е прекратявано в САЩ от 2005 година до пълната му забрана за използване през 2012 година. В резултат на това, фермерите се сблъскали с фузариум по много важни култури, включително домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши и ягоди.

Проектът е стартиран на 1 юли тази година. Изследователите от UF/IFAS са планирали мащабни експерименти с привличане на малки и средни фермерски стопанства, специализирани в отглеждане на домати, в Пенсилвания и Мериленд.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Повече от една трета от актовете на Регионална дирекция по горите – Бургас за последната седмица са за нерегламентирано бране на гъби. При извършване на ежедневните си проверки в района на Странджа горските инспектори от дирекцията санкционирали нарушители за бране на гъби без издадено разрешително и за увреждане на мицела на гъбата при събирането. Нарушенията са констатирани в землището на с. Белеврен, с. Звездец, с. Малко Търново и с. Средец.

Тази година реколтата от гъби е значително по-добра заради дъждовното време, берачите са повече и контролът е засилен, коментират експертите.

За последната седмица служителите по горите от бургаската дирекция са извършили 296 проверки. Проверени са 32 обекта за складиране, преработка и търговия с дървесина и недървесни горски продукти, 80 сечища, 57 МПС и 127 физически лица. Съставени са общо 37 акта за нарушения по Закона по горите и 2 по Закона за лова и опазване на дивеча.

Публикувана в Новини на часа

Родната манатарка е червива и с много лошо качество. Затова напоследък фирмите ни предпочитат да внасят от Румъния. Това съобщи пред „Монитор" председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Юлиян Колев.

В момента основно се бере пачи крак, която се изнася предимно за Германия, Швейцария, Австрия, Франция и Холандия. Цените варират между 6-10 лева, а за манатарката, която обаче вече е в минимални количества, около 6-7 лева за килограм.

99% от продукцията е за износ, тъй като в страната ни не се консумират много гъби. „Пазарът е много слаб. За българина не е характерно гъбите да присъстват често в менюто му и купува предимно замразени. Добрата продукция се предлага най вече в добрите ресторанти в столицата", обясни Юлиян Колев.

Търговските гъби у нас са 12 вида, но в горите могат да се намерят над 200. Въпреки благоприятните климатични условия през последните два месеца и дъждовете, производителите признават, че няма голямо количество гъби. Причината е в липсата на берачи.„Има голямо обезлюдяване на селата, особено в планинските масиви-Родопите и Стара планина. Няма работна ръка. Потенциалните гъбари с всяка изминала година намаляват, защото хората търсят постоянна работа. През седмицата количеството гъби са на половина, в събота и неделя има повече, когато хората са по-свободни. Така че въпреки благоприятните условия не сме оптимисти за сезона", каза още Колев.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 18 Януари 2018 15:33

Плодните тела на гъбите заразяват

Плодните тела на гъбите не са само симптом на изоставени градини, гнили дървета, но и източник на зараза за съседните здрави дървета. Затова не се препоръчва да се оставят на дървото през зимата. Те трябва да се премахнат от стеблото много внимателно и мястото да се дезинфекцира с 3% меден сулфат (30 г син камък на 1 литър вода) и да се замаже с боя.

ОВОЩАРСКАТА ЗАМАЗКА ТУК НЕ Е ПОДХОДЯЩА

За целта не се препоръчва замазване с овощарска замазка, защото ако е топло времето, тя се разтича, а при ниските температури може да замръзне и раната да остане без защита. (25 реда)

НЕ СЕ РАДВАЙТЕ И НА ЯДЛИВИТЕ ГЪБИ ПО СТЕБЛАТА

По стеблата на семковите овощни видове в късната есен може да срещнете и гъбата кладница - Pleurots ostreatus. Тя е едлива и една от най-вкусните. Но не се радвайте, че е дошла сама във вашата градина, тъй като тя също се отнася към паразитите разрушаващи дървесината. Наличието и по стеблото постепенно довежда дървото до смърт. Освен това тези гъби не са опасни само за живите овощни дървета в градината, а също и за дървените постройки. Затова, тях също трябва да премахнете и изчистят, а след това и мястото им да се дезинфекцира и замаже с боя.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Учените от лабораторията на Ротамстед (Великобритания) са открили ген, който превръща гъбите в патогенни микроорганизми.
Молекулярният патолог Джейсън Ръд и колегите му са търсили гени на пшеничния патоген Zymoseptoria tritici. По време на проучването е открита една проба без нишковидни хифи, които са важни, когато гъбичките заразяват организма, пише Rothamstead Research.
„Опитахме се да я отъждествим със загубата на вирулентност на случайни мутации в генома, честотата на мутация съответства 1 на 1000. В същото време забелязах повредени хифи в една от пробите и идентифицирах гена, който е мутирал“, казва Ръд.
Този ген кодира гликозилтрансферази - протеин, който позволява на гъбните хифи да растат и да се разпространяват по цялата повърхност на растението. Без този протеин хифите не растат и гъбите не се разпространяват.
Допълнителните анализи показаха, че един и същи ген присъства в повече от 800 геноми на таксономически различни гъби, които главно заразяват растенията и хората.
Екипът от изследователи понастоящем работи върху белтъчната характеристика и разработва фунгицид, за да предотврати разпространението на спорите на гъбите, преди да станат патогенни.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Появата на фитопатогенни гъби, които причиняват съхнене на иглолистните гори е следствие на висока въздушна пролетна влажност в насаждения в близост до речни течения. Това показаха резултатите от извънреден мониторинг за диагностициране на проблема и определяне степента на нападение и нивото на разпространение на фитопатогенни гъби на територията на Лесозащитна станция – Пловдив.

Проверката е извършена от експерти от Изпълнителна агенция по горите, представители на Института по горите към БАН и Лесотехническия университет. Данните бяха представени на работна среща в Изпълнителна агенция по горите.

Посетени са обекти на територията на Държавно горско стопанство /ДГС/– Хисаря, ДГС Момчилград, ДГС Кирково и ДГС Златоград, където е установено завишено съхнене на иглолистните гори. Размерът на нападнатите площи не надвишава 1 % от площта на иглолистните гори в страната.

Причините за установеното съхнене са развитие на патогенни гъби, които причиняват съхнене на иглиците и младите клонки на дърветата. Физиологичното отслабване на дърветата, дължащо се основно на засушаването на климата ги прави податливи на патогенните.

При провеждане на сечи за отстраняване на сухите и силно засегнати дървета се налага прилагане на диференциран подход за всяко конкретно насаждение, решиха експертите. Дърветата ще бъдат третирани с химически препарати срещу фитопатогенните гъби само при необходимост в горските разсадници в периода - май до средата на юни. Собствениците на гори също ще бъдат предупредени за предприемане на действия за извършване на необходимите санитарни мероприятия за борба срещу вредителите.   

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта