Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2020 година, напомнят от Национална агенция за приходите (НАП).  Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година. Изборът е валиден за 5-те последователни данъчни години и не е необходимо той да се потвърждава ежегодно с подаване на нова декларация. При облагане по реда, предвиден за едноличните търговци, регистрираните като земеделски стопани физически лица  не могат да ползват правото за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа, който е предвиден в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Новорегистрираните  през 2019 г. земеделски производители, могат да изберат за същата година да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по реда, предвиден за едноличните търговци (чл. 28 от ЗДДФЛ), като изборът се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. В случай, че желаят да продължат с този ред на облагане през 2020 г. и следващите четири години, е необходимо да подадат декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември 2019 г.  Образецът на декларацията  за избор на реда за облагането на доходите на земеделските стопани може да бъде намерен на сайта на приходната агенция www.nra.bgр, рубриката „За гражданите“, в Документи – данъци.

Декларацията се подава лично от земеделския стопанин или негов упълномощен представител в офиса на НАП по постоянен адрес на физическото лице. Декларацията може да се подаде по електронен път и по пощата.

Повече информация за избор на реда за облагането на доходите, попълване на декларацията и за плащане на дължимите данъци, земеделските стопани могат да получат на телефона на НАП  0700 18 700 (на цена, съобразно тарифата на съответния оператор), напомнят от НАП.

Публикувана в Бизнес

На този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците, гласи известната реплика на американския държавник Бенджамин Франклин. Над 50 хиляди земеделски производители бяха „забравили“ да платят данъци върху субсидиите за 2017 година, скочиха миналия септември от Националната агенция за приходите. Беше оповестена сумата от 120 млн. лева – зад нея стояха фермери, които изобщо не бяха подавали данъчни декларации за получените от тях субсидии.

Палитрата се оказа пъстра – от стопани с няколко хиляди лева годишна субсидия до такива с над милион, уточниха от НАП. Тази картина лъснала след

засичане на данните от Държавен фонд „Земеделие“ и подадените данъчни декларации

от земеделските производители. В тази връзка от НАП започнаха масирана информационна кампания и към днешна дата това дава резултат, заяви за „Гласът на земеделеца“ говорителят на НАП Росен Бъчваров. За окончателния ефект от кампанията още няма конкретни данни, уточни той.

По силата на българското данъчно законодателство, земеделските производители дължат данъци върху различните видове субсидии, които получават, защото те са вид доход. Върху доходите от реализирана земеделска продукция, фермерите дължат освен данъци и осигуровки.

Единственото подпомагане, което не се облага с данък

са компенсациите и обезщетенията за пропаднали площи, заради неблагоприятни климатични условия.

Законът предвижда санкции за неподалите данъчни декларации земеделски производители, както и за онези, които са декларирали неверни данни. Глобата е съразмерна спрямо процента на нарушението. Санкцията за неподадена декларация е 500 лева. Субсидиите, които получават земеделските стопани са видни за НАП, защото агенцията разполага с персонални данни за всеки един регистриран фермер. Те се предоставят на ведомството от Държавен фонд „Земеделие“.

В сравнение с останалия бизнес и всички заети на пазара на труда,

регистрираните земеделски производители са в облекчен режим на данъчно облагане

припомнят от Националната агенция за приходите. Лицата на трудов договор, както и самоосигуряващите се дължат данък в размер на 10%. За регистрираните фермери като физически лица този данък е 4%, защото има 60% нормативно признати разходи, които не се доказват с документи. Стопаните ползват преференция и по отношение на осигуряването – прагът, върху който всеки регистриран земеделски производител е длъжен всеки месец да внася осигуровки е 350 лева.

Големите браншови организации у нас своевременно информират своите членове за всички промени, свързани с данъчните закони. На интернет страницата на НАП има специална брошура, свързана с данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски на земеделските производители. Тя е актуализирана на 20 май, тази година.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Националната агенция за приходите издаде брошура за данъците и осигуровките, които фермерите са длъжни да плащат през тази година.

Как се облагат доходите на регистрираните земеделски стопани?

Най-общо доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове. Данъчното законодателство не ги разглежда като отделни видове доход, а облагането им на първо място зависи от статута на земеделския стопанин, като физическо или юридическо лице.

Как се облагат доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани?

Доходите на физическите лица земеделски стопани се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ):

І. С данък върху общата годишна данъчна основа, ако не са търговци по смисъла на Търговския закон(ТЗ) или не са избрали да се облагат по реда предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци. В тези случаи, при определянето на облагаемия доход те имат право на:

  • 60% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
  • 40% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на преработени продукти от селско стопанство и от производство на декоративна растителност.

Забележки:

1. Нормативно-признатите разходи се приспадат от придобития през годината доход от стопанска дейност (в т. ч. и субсидиите), без да е необходимо лицата да доказват разходите си с първични или вторични счетоводни документи.

2. Доходите, в т. ч. и субсидиите се смятат за придобити на датата на плащането - при плащане в брой; на датата на заверяване на сметката на получателя или датата на получаването на чека – при безналично плащане или на датата на получаването на престацията – при плащане в натура.

Данъчната ставка на данъка върху общата годишна данъчна основа е 10 на сто.

Физическите лица – земеделски стопани, които подлежат на облагане по този ред, дължат авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовият данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасянето на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината данък не се дължи.

Помощите и обезщетенията, които са освободени от облагане с данък по реда на ЗДДФЛ, са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от закона. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ необлагаеми са обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. В тази група попадат например сумите, изплащани от ДФ „Земеделие“, с които се цели да се обезщетят засегнатите лица при настъпили извънредни ситуации, като природни бедствия или друга епизодична обстановка. В тези случаи изплатените суми се третират като необлагаем доход за физическите лица и съответно не подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.

Важно е да се има предвид, че в съответствие с чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ, разпоредбите на чл. 13, ал. 1, 2 и 4 от закона не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които се облагат с данък върху годишната данъчна основа, тъй като облагаемия доход в тези случаи се формира по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

ІІ. С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, ако са еднолични търговци. С този данък се облагат и физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, но са избрали да се облагат като еднолични търговци до 31 декември на предходната година. Доходите на тези лица се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ - като едноличните търговци, само ако лицата сами изберат този ред на облагане. В тези случаи земеделските стопани определят облагаемия доход от стопанската си дейност (в т.ч. и от субсидии и други подобни плащания) като прилагат правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за формиране на данъчната печалба. Данъчната ставка е 15 на сто.

В случай, че изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци, лицата следва да прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години, като имат възможност да отчитат реално извършените разходи за производството на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на разходите за производство на декоративна растителност. Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година. Изборът е валиден за 5-те последователни данъчни години и не е необходимо той да се потвърждава ежегодно с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ.

След изтичането на 5-те последователни данъчни години лицето може да:

1. продължи да се облага по избрания ред, като в този случай не е необходимо да подава нова декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ;

2. избере да се облага по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, като упражни правото си на избор в декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година.

Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.

Следва да се има предвид, че при облагане по реда, предвиден за едноличните търговци, регистрираните като земеделски стопани физически лица не могат да ползват правото за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа по реда на 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%, ако стопанската им дейност е за производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани (виж по-долу). Това данъчно облекчение, не се прилага по отношение на:

1. лице, което е предприятие в затруднено положение;

2. лице, което е голямо предприятие;

3. физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ;

4. лице, което не е изпълнило решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановило изцяло помощта;

5. инвестиции в напояване.

Едноличните търговци – земеделски стопани, както и физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ, които подлежат на облагане по този ред, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Тези лица внасят дължимите месечни авансови вноски за месеците януари, февруари, март и април или дължимата тримесечна авансова вноска за първото тримесечие в срока по чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

На основание чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2019 г., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Предвид допълнението в текста на чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък в тези случаи е 10 на сто, като на основание новата ал. 14 в чл. 65 от закона, същият се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Тези доходи не се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

От НАП обръщат внимание, че облагането с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се прилага само за физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани.

Как се облагат юридическите лица – земеделски стопани?

Тези лица подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък се формира по общия ред на ЗКПО чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Данъчната ставка е в размер на 10 на сто. Тези лица правят авансови вноски за корпоративен данък по реда на ЗКПО, предвиден и за останалите данъчно задължени по този закон лица.

Относно данъчното третиране на счетоводните приходи от различни субсидии е необходимо да се има предвид, че те се включват при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък предвид обстоятелството, че ЗКПО не съдържа специални разпоредби за тяхното данъчно третиране, различно от счетоводното.

Предвидено е данъчно облекчение, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на юридически лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция (чл. 189б от ЗКПО).

Важно е да се отбележи, че това данъчно облекчение не се прилага по отношение на:

1. предприятия в затруднено положение – виж. § 1, т. 30 от ДР на ЗКПО;

2. данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия – виж

 § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО;

3. инвестиции в напояване;

4. данъчно задължени лица, които не са изпълнили решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не са възстановили изцяло помощта.

Законът поставя изисквания за инвестиране на преотстъпения данък, които са следните:

1. преотстъпеният данък трябва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;

2. активите по т. 1 (нови сгради и нова земеделска техника) трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

3. дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване;

4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта (лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване);

5. настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; така определеният праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите;

6. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;

6. за активите по т. 1 земеделският стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:

а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта deminimis в селскостопанския сектор;

в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;

г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

Общото законовото изискване за преотстъпване на корпоративен данък е към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да нямапосочените в  чл. 167, ал. 1 от ЗКПО задължения, а именно:

1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и

2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и

3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

Съгласно ал. 2 на чл. 167 от ЗКПО изпълнението на изискванията по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

Регистрирани земеделски стопани по смисъла на Кодекса за социално осигуряване(КСО)| са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Същите придобиват качеството на „регистриран земеделски стопанин“ от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3 от 29 януари1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и притежава това качество до деня на отписването му, при условие, че ежегодно заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие“. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок, губи качеството си на регистриран земеделски стопанин за следващата стопанска година.

Регистрираните земеделски стопани се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“.

Регистрираните земеделски стопани, осигурени в универсален пенсионен фонд (родените след 31.12.1959 г.), имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 4б, ал. 1 от КСО). За целта същите подават заявление съгласно приложение № 3 към чл. 4, ал. 5 отНаредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информацияв компетентната териториална дирекция на НАП. Осигуряването на лицата възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд се внася по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Задължителните осигурителни вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани за 2018 г. е 400 лв., а максималният – 3000 лв. Лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато едновременно с тази дейност упражняват и друга дейност в качеството си на самоосигуряващи се лица, се осигуряват върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица (510 лв.).

Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход и дължимите осигурителни вноски в приложението към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 и Таблица 2). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

При определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция не се вземат предвид сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Тези средства са подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не възнаграждения за положен труд.

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерският съвет.

Пример за определяне на авансови задължителни осигурителни вноски на регистриран земеделски стопанин, при минимален месечен осигурителен доход за 2019 г. – 400 лв.:

* За родените преди 1 януари 1960 г.:

1. За държавно обществено осигуряване:

 За фонд „Пенсии“:

19.80% от 400 лв. = 79,20 лв.

 За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”:

23.30% от 400 лв. = 93,20 лв.

2. За здравно осигуряване:

8% от 400 лв. = 32,00 лв.

* За родените след 31 декември 1959 г.:

1. За държавно обществено осигуряване:

 За фонд „Пенсии”:

14,8% от 400 лв. = 59,20 лв.

 За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”:

18.30% от 400 лв. = 73,20 лв.

2. За допълнително задължително пенсионно осигуряване :

5% от 400 лв. = 20,00 лв.

3. За здравно осигуряване:

8% от 400 лв. = 32,00 лв.

В какъв срок се внасят осигурителните вноски?

Осигурителните вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. В същия срок се внасят вноските и когато регистрираният земеделски стопанин е член на осигурителна каса.

Какви декларации подават регистрираните земеделски стопани?

- Ако са физически лица:

- Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане доходите на физическите лица (по чл. 50 от ЗДДФЛ). Тя се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода. Дължимият данък се заплаща в същия срок.

- Един път годишно: Декларация образец 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” по Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.). Тази декларация се подава един път годишно, до 30 април за предходната година.

- Ежемесечно: Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Подава се ежемесечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Декларация образец 5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски” по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. – подава се от тези самоосигуряващи се лица, които се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за определени периоди са внесли авансово осигурителните си вноски. Подава се само за пълни календарни месеци с еднакъв месечен осигурителен доход. Декларацията се подава до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски.

Три пъти годишно, в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължимите данъци.

Декларацията се подава от земеделски стопани - еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, както и от физически лица, които сами определят и внасят дължимия авансово данък за доходите от стопанската им дейност като земеделски стопани.

- Ако са юридически лица:

Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане с корпоративни данъци (по чл. 92 от ЗКПО) заедно с Годишен отчет за дейността. Подава се в срок до 31 март на следващата година. Дължимият данък се заплаща в същия срок.

Три пъти годишно, в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.

Декларацията се подава от земеделски стопани - юридически лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗКПО.

Публикувана в Бизнес

Земеделските стопани декларират доходите си от 2018 г. до 30  април 2019г.  Задължението да подават данъчна декларация за доходите се отнася за всички земеделски стопани – регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители. В декларациите, освен доходите от производството и продажбата на земеделска продукция,  се обявява и получените от ДФ „Земеделие“ под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане през 2018 г.

ДФ „Земеделие“ уведомява всички свои бенефициенти, че могат да направят справка за оторизираните и получени субсидии през 2018 г. онлайн. Справката се намира в разработената от фонда Система за електронни услуги (СЕУ), до която достъпът е публичен. В СЕУ те могат да получат информация за точния размер на оторизираните, прихванати и  платени суми от ДФ „Земеделие“ през 2018 г.

За да подадат коректно данъчните си декларации като физически лица, земеделските стопани трябва да проверят внимателно точния размер на оторизираните средства от ДФ„Земеделие“. В декларацията те следва да посочат всички облагаеми доходи за 2018 г., включително и тези от продажба на селскостопанска продукция.

Земеделските стопани, които нямат интернет достъп, могат да подадат писмено искане в Областната дирекция на ДФ„Земеделие“ за предоставяне на нужната им справка.

Ако фермерите вече са подали данъчна декларация, но по някаква причина са пропуснали да посочат част от получените от ДФ„Земеделие“ суми, могат да подадат коригираща декларация до 30 април 2019 г. Подробна информация за това какви данъци и осигуровки се дължат от земеделските стопани е публикувана на: https://nap.bg/document?id=18377.

И подаването на декларацията, и плащането може да стане електронно с банкова карта и без такси чрез електронна услуга на НАП, достъпна на сайта www.nap.bg.

Също до 30 април 2019 г. се декларират авансовите данъци за първото тримесечие на 2019 г. най-често от  упражняващи свободни професии, земеделци и наемодатели. Също до 30 април 2019 г. самоосигуряващите се трябва да подадат осигурителната декларация 6, с която се определят окончателните вноски за социално и здравно осигуряване, припомнят още от НАП.

И през тази година от приходното ведомство предлагат възможност за клиентите си да проверят всички изплатени им суми извън трудов договор през 2018 г. чрез електронна услуга с ПИК или е-подпис. В справката се виждат всички хонорари, възнаграждения по граждански договори и други, които могат просто да бъдат преписани в декларацията.  Така, според данъчните, рискът от пропуски и грешки значително намалява.

Публикувана в Новини на часа

Парламентът e одобрил предложението на френското правителство да увеличи данъка върху пестицидите, които замърсяват околната среда. Решението вече е влязло в сила на 1 януари, 2019година.

В резултат на това разходите на земеделските производители на хектар ечемик ще се увеличат с 21 евро, а за обикновената пшеница новият данък ще доведе до допълнителни 24 евро на хектар.

Селскостопанските организации и сдружения остро критикуват решението на парламента. И това е разбираемо, защото сега аграрният сектор ще трябва да увеличи годишните си разходи с около 100 млн. евро годишно.

Производителите наричат ​​това решение „екология на наказанието” и „аутизъм”, защото правителството„трябва да подкрепя” фермерите, вместо да ги принуждава да се обвързват с данъчни задължения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Тази година земеделските стопани вече ще се осигуряват на 400 лева, като всички получени субсидии също подлежат на данъчно облагане. Максималният осигурителен доход на физическите лица вече е 3000, а минималният 560 лева, 

Ако подадем данъчната си декларация онлайн до края на януари, ще ползваме  отстъпка. Декларациите трябва да бъдат подадени и съответно данъците платени до края на април. Това може да стане по пощата, в офисите на данъчната администрация или онлайн.

"Ако си подадеш декларацията онлайн, може да се ползва отстъпка в размер на 5% от данъка за довнасяне, но не повече от 500 лева. За да се ползва отстъпката, трябва да бъдат спазени няколко неща. Да се подаде декларацията по електронен път в срок до 31 януари и целият дължим данък да бъде заплатен също в срок до 31 януари", обясни Боряна Георгиева от НАП на специална пресконференция днес.

"Всеки, който притежава електронен подпис или издавания безплатно от НАП персонален идентификационен код (ПИН), може да подаде данъчната си декларация безпрепятствено, използвайки електронните услуги. Очакваме тази година приблизително половината екземпляри от граждани и сумарно над 85% от всички документи, които получаваме, да бъдат обменени с клиентите ни по електронен път", посочи Росен Бъчваров.
 
До 500 лева стига глобата за неподадена данъчна декларация от граждани  и до 1000 лева за обявяване на неверни данни в нея, припомнят данъчните.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 10 Януари 2019 11:13

Започва данъчната кампания за 2019 г.

Земеделскитестпани могат да подават годишната си декларация за облагане на доходите за 2018 г. от 10 януари, съобщават от Националната агенция по приходите (НАП). Документът може да се подава чрез електронната услуга и на хартиен носител в офисите на НАП.
Подаването на декларации за облагане с корпоративни данъци за 2018 г. чрез електронната услуга на НАП също ще започне на 10 януари.

Публикувана в Новини на часа

Бюджет от общо 455 млн. лв. е заложен за данъчни облекчения за фермери, които купуват нови земеделски машини и производствени сгради. Средствата са предвидени с регламент на ЕС за програмния период от 2014 до 2020 г. Така земеделските стопани, като еднолични търговци или фирми за производство на непреработена селскостопанска продукция, имат право на държавна помощ за покупка на нови сгради или земеделска техника - „Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък“.

За допустими по схемата се считат инвестициите в нова земеделска техника и нови сгради, с изключение на инвестиции в напояване

Помощта не покрива разходите за закупуване на права за производство, права за плащане и едногодишни растения, засаждане на едногодишни растения, закупуване на животни, инвестиции за привеждане в съответствие с действащите стандарти на Съюза, разходи, свързани с договори за лизинг, като например марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, административни разходи и разходи за застраховка, както и за оборотен капитал.

Това се определя от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), чийто член 189б задава рамката на данъчното облекчение, което представлява държавна помощ за земеделски стопани. Според закона корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60% на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

  Преотстъпен данък в лв. брой ЗП Общо по години
Данъчна година чл. 189б от ЗКПО чл. 48 от ЗДДФЛ чл. 189б от ЗКПО чл. 48 от ЗДДФЛ преотстъпен данък в лв. брой ЗП
2010 19 769 648,32 10 783 916,52 1 107 575 30 553 564,84 1 682
2011 36 674 852,46 28 918 710,90 1 504 1 128 65 593 563,36 2 632
2012 37 010 264,29 26 251 120,28 1 686 952 63 261 384,57 2 638
2013 31 051 933,82 19 343 348,06 1 533 805 50 395 281,88 2 338
Всичко: 124 506 698,89 85 297 095,76 5 830 3 460 209 803 794,65 9 290

За да се ползва отстъпката, трябва да са изпълнени едновременно няколко условия. Първото е преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника. Те трябва да са придобити в срок до края на годината след годината, за която се ползва отстъпката.

Покупката трябва да е станала при пазарни условия, а земеделският стопанин трябва да продължи дейността си за период от поне три години след годината, за която е получил отстъпката. Това трябва изрично да се декларира в годишните данъчни декларации всяка година до изтичане на тригодишния срок.

Освен това преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на придобитите активи към датата на предоставяне на помощта. Стойността на тези активи не бива да превишава 500 000 евро, като този праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите.

Указанията, публикувани в сайта МЗХГ в раздел „Одобрени от ЕК държавни помощи“ се казва, че получателят на помощта има право директно на данъчното облекчение. Същевременно българските власти не упражняват предварителен контрол и не приемат допълнителни документи.

От министерството допълват, че получаването на помощта по схемата зависи от спазването на предвидените в ЗКПО изисквания, чието изпълнение е предмет на последващ контрол от страна на Националната агенция за приходите (НАП). При неизпълнение на някое от приложимите условия, преотстъпеният данък подлежи на възстановяване заедно със съответните лихви.

Преотстъпеният на земеделски стопани данък в периода 2010-2013 г. е бил на обща стойност около 210 млн. лв. От тях почти 125 млн. лв. са отстъпките за земеделски фирми по Закона за корпоративното подоходно облагане, а около 85 млн. лв. за фермери, които се облагат по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. По официални данни, за четири години, от тази данъчни преференция са се възползвали 9290 стопани.

Публикувана в Бизнес

Данъчната кампания 2019 г. ще започне на 10 януари заради промени в законодателството. Декларациите за доходите на физическите лица могат да бъдат подадени най-рано на тази дата - както по електронен път, така и на място в офисите на НАП. Срокът за ползване на 5% отстъпка за ранно деклариране и плащане през 2019 година е 31 януари, напомнят от приходната администрация.

Годишното приключване на данъчно осигурителните сметки на фирми и граждани ще бъде извършено от НАП от 1 до 10 януари, като плащания чрез електронната система за разплащане без такси (т.нар. виртуален POS) ще се приемат до 9,00 ч. на 31.12.2018 г. Офисите на НАП ще приемат плащания с дебитни и кредитни карти на ПОС терминали до 13,00 ч. на 31.12.2018 г.

Допълнителна информация за данъчните и осигурителните изисквания може да се получи на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700.

Публикувана в Бизнес

Още няколко дни имат предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили доходи на физически лица, извън тези по трудов договор, и са задължени по закон да удържат данък, да подадат своите декларации за дължими данъци. Декларацията – по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Авансовият данък за доходите от наем, от друга стопанска дейност и за паричните доходи от други източници, удържан за доходи, изплатени през третото тримесечие на 2018 г., се декларира в срок до 31 октомври 2018 г.

Декларацията се подава и от физически лица, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък. Дължимите данъци се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е придобит доходът, като за доходи от наем или от друга стопанска дейност, придобити от физическите лица през третото тримесечие на годината, срокът съответно е 31 октомври 2018 г.

Декларацията за дължими данъци се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически и юридически лица (например върху възнаграждения за технически услуги, доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други), както и за окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени на местни и чуждестранни физически лица, на чуждестранни юридически лица (в случаите, когато данъкът е дължим) и на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.

Повече информация за попълване на декларациите и за плащане на дължимите данъци клиентите на НАП могат да получат на телефона за информация 0700 18 700 на цената на един разговор, на интернет страницата на агенцията или в офисите на приходната администрация.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта