Американско изследване потвърждава важността от редуването на културите

Както е известно, много агрономи препоръчват спазването на сеитбооборота. Например редуването на царевица със соя и/или пшеница.

Първото и очевидно най-важното за земеделците предимство на такъв сеитбооборот е възможността да прекъснат цикъла на размножаване на болестите и неприятелите, характерни за монокултурата.

Вторият важен фактор е съхраняване на екологията. Ученият от Университета Илинойс Хевън Банк е намерил допълнителни доказателства, че сеитбооборотът намалява емисиите на парникови газове в сравнение с непрекъснатото отглеждане на царевица например.

„Мисля, че съвременните земеделски производители трябва да направят избор в посока на сеитбооборота отчасти поради опасения, свързани с околната среда, а също и затова, че ротацията на културите може да доведе до значително увеличение на добивите“, казва Хевън Банк, който е провел уникални по рода си проучвания.

Американският учен е проучвал и съпоставял показателите на емисиите парникови газове на полета, където непрекъснато са отглеждани царевица или соя, с полета със сеитбооборот (царевица-соя или пшеница-царевица-соя) на обработваеми площи и на площи, където културите са отглеждани по технологията No-till в продължение на 20 години.

Сравнението на сеитбооборота царевица-соя с този на постоянно отглеждане само на царевица е показало средна доходност на добива, по-висок с 20%, и намаление на емисиите на азотния окис примерно с 35%. Азотният окис представлява парников газ с изключително силен ефект върху глобалното затопляне. Това е страничен продукт от процеса на денитрификация, по време на който бактериите в почвения слой превръщат нитритите в инертен газообразен азот.

Не е изненадващо, че емисиите на азотен оксид са свързани с времето на внасяне на азотните торове. „Нивата на азотен оксид в нивите само с царевица бяха постоянно високи в началото на сезона и намаляваха към края му. Земеделските производители обикновено използват торове през пролетта, така че резултатите при царевицата бяха напълно очаквани“, казва Банк. В същото време, в случай на сеитбооборот царевица-соя, ротацията увеличава добива на соя с около 7%“.

Според Хевън Банк начинът на обработка на почвата не влияе по никакъв начин на емисиите на парникови газове, но практикуването на технологията No-till е дала допълнително около 38 кг/дка зърно царевица.

Включването на пшеницата в сеитбооборота на царевицата и соята е увеличило добива от царевица с 25 кг/дка и добива на соя с 15 кг/дка. Въпреки че отглеждането на пшеница не е така изгодно, както на царевица или на соя, сеитбооборотът с нея нарушава цикъла на плевелите, което е особено важно при появата на видове плевелни растения, устойчиви на хербициди. 

Публикувана в Растениевъдство

529 килограма от декар е средният добив от пшеница, отчетен в страната за Жътва 2019. Това показват оперативни данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) към 4 юли. Общо производството до момента е 1,6 млн. тона, а работилите зърнокомбайни са 2362.

Спрямо изминалата 2018 година, средните добиви от културата се повишават с 5,6%, а продукцията се повишава съответно с 3,2 %. Спад обаче се наблюдава в реколтираните плоши, които са 3 027 746 дка. 26,8 е процентът на реколтираните площи.

Според данните, до момента са добити  439,7 хил. тона ечемик и 125 хил. тона маслодайна рапица. Продукцията от ечемик е с 8,8% повече спрямо отчетената по същото време на 2018 г., което се дължи на нарастване на средните добиви. При маслодайната рапица се наблюдава изоставане на производството с 45% на годишна база, основно поради по-бавния темп на прибиране на реколтата.

Жътвата на ръж и тритикале все още е в начален етап, като са прибрани съответно 78 тона и 3 533 тона.

Публикувана в Растениевъдство

Към момента са ожънати над 22 % от засетите площи с пшеница, които са 11 315 991 дка. Средните добиви възлизат на 537 кг/дка. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на откриване на жътвената кампания на пшеница в землището на село Вирове, Община Монтана. Тя посочи, че по последни прогнозни данни, произведеното количество пшеница ще бъде около 5.6 млн. тона.

Десислава Танева уточни, че се очаква добра година при добива на зърнени суровини, тъй като показателите са високи за началото на жътвата. Реколтираните площи с ечемик до момента са над 70 %, а очакваният добив е 500 хил. тона.

Тя припомни, че най-важният път в момента, които трябва да бъде извървян в сектор „Земеделие“, е процесът на програмиране на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Надявам се, че ще намерим добри решения с всички от бранша, защото диалогът е най-верният подход“, каза още министър Танева. По думите й, успехът на земеделците е успех за държавата и хората.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов пожела спорна жътва и добро качество на прибраната реколта. „За нас е чест, че произвеждаме основната суровина за хляба“, каза още той. На събитието присъстваха народният представител Ирена Димова и Веселка Василева, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Монтана, който е домакин на тазгодишната официална церемония по откриване на жътвата.

Публикувана в Бизнес

Реален пазар на зърно още няма. Опипва се почвата. Доколкото следя международната картина, пазарната конюнктура доста се колебае. Като цяло има страхове от предстоящата зърнена реколта в световен мащаб. Което означава ръст на цените. На дали това ще го усетим и ние, българските зърнопроизводители, трудно е да се каже. По-вероятно не, смятам аз. Нашите основни конкуренти на външния зърнен пазар са Русия и Украйна, а там не се очертава чувствително по-различна картина в добивите от досегашната. Ако обаче се запазят световните прогнози за по-ниски добиви от зърно в световен мащаб, възможно е в края на лятото, началото на есента, да имаме добра пазарна среда за българските стопани. Колко от земеделците ще издържат до тогава, за да се възползват от нея, е друг въпрос. А и разликата от движението в цените нагоре обикновено остава в джобовете на търговците.

Снимка: НИК

 

Публикувана в Коментари

Въпреки късното поникване растенията се развиха нормално и само екстремни природни явления могат да компрометират реколтата – смята големият наш селекционер проф. Иван Панайотов

Агр. Петър Кръстев

Свищов

В ранна пролет, когато много научни работници и специалисти гадаеха и вещаеха апокалиптична картина за бъдещето на непоникналите площи с есенници, проф. Иван Панайотов направи прогноза, която се оказа безпогрешна. При срещата ни преди няколко дни на селекционния участък, на който изтъкнатият учен е заложил изключително ценен генетичен материал (за него ще ви разкажем специално в следващия брой – бел. ред.), той сподели, че е бил категоричен в прогнозата си, благодарение на 50-годишния си опит в селекцията на пшеница. В този изключително дълъг професионален опит той е наблюдавал и други подобни години, когато пшеницата е пониквала през февруари-март, и на тази база е направил извода, че и тази година ще поникне, и въпреки закъснението, ще навакса развитието си. Това според него се дължи на изключителната пластичност и адаптивност, които видът притежава.

Проф. Панайотов прогнозира също, че добивът от пшеницата тази година ще бъде напълно нормален – около 90 – 95% от най-добрия миналогодишен добив, стига, разбира се, да няма екстремни природни явления – след узряването да има повреди от градушка или дъждове и бури по време на жътва.

Независимо от късното поникване в края на февруари-началото на март, проф. Панайотов има конкретни наблюдения от развитието на посевите в Западна България и Добруджа – той смята, че към момента пшеницата е в много добро състояние. Класът е развит в оптималните си размери, озърняването му е перфектно и ако по време на жътва не вали, качеството ще бъде много добро, смята професорът.

Друг е въпросът обаче на каква цена ще получиш високия добив, коментира селекционерът. Нашите предшественици селекционери създадоха оригинален български биотип пшеници, които съчетават качеството на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция. Тези сортове са много по-добре приспособени към суши, киши и други неблагоприятни условия и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – торове, хербициди и фунгициди, което повишава ефективността на пшеничното производство. Защото не е важно колко килограма от декар ще получиш, а каква печалба ще получиш от пшеничното производство, обобщава проф. Панайотов.

Публикувана в Растениевъдство

Тази година розоберът в района на Карлово и Сопот приключва с ниски добиви и неизвестна крайна цена за производителя. Това каза за БТА Зара Клисурова, председател на Съюза на производителите на етерично-маслени култури. Тя отбеляза, че през цялото време беритбата е била съпътствана от липса на работна ръка и поредици от трудности, в това число проливни дъждове и градушки.

По думите на Клисурова за първи път тази година розовият цвят се изкупува срещу авансово заплащане, като никой не знае кога и колко ще бъде доплащането до крайната цена. Според нея това е необичайна практика, различна от минали години, когато се е знаело във всеки един момент на каква цена се изкупува розовият цвят. В момента розопроизводителите получават от 1,20 лева до 2,20 лева за килограм, като крайната цена ще бъде обявена от розопреработвателите след приключване на изкупната кампания. Очакваме бързо да се изплати разликата между аванс и реална цена и да няма производители като миналата година, да не си получат парите. В подбалканския регион – Карлово, Калофер, Сопот и селата Богдан, Климент, Каравелово много хора все още не са получили парите си за реколтата от 2018 година, добави Клисурова.

Предполагам, че в момента розопреработвателите засичат рандеманите и на тази база ще формират себестойността на розовото масло и оттам и цената, която ще могат да платят, добави Зара Клисурова. В зависимост от реколтата, килограм масло може да се получи от 3 тона, 3,5 тона или 4 тона розов цвят, но до момента информацията е, че рандеманът тази година не е добър и необходимият цвят надхвърля 4 тона. Като причина тя посочва лошите климатични условия – резките застудявания, сухата зима, които причиняват стрес в растението. Като неблагоприятни за розата са и честите и обилни дъждове и градушките, които са унищожили първите пъпки. В тази връзка Клисурова очаква доплащането да бъде между 2,50 лева и 3,00 лева на килограм цвят, което по думите ѝ е разумна цена.

Независимо от трудностите всяка година, в това число и тази, има много нови розови насаждения. Розоварните в региона са достатъчни, въпреки че има пикови моменти, в които не могат да усвоят розовия цвят, коментира Клисурова. Тя припомни, че тази година се отличава и с много къс период на розобера – около 15 дни, който започна от 14 до 20 май за различните масиви и ще приключи в рамките на една седмица. Като сравнение тя посочи, че е имало години, в които розоберът е бил почти 30 дни, а тази година розите са преминали необичайно бързо.

Липсата на работна ръка този сезон според нея не е свързано със заплащането, което е по един лев на набран килограм цвят и така е било и предходната година. По думите й причините могат да бъдат различни – от това, че не им се работи на хората до там, че явно имат достатъчно пари и нямат нужда от допълнителни доходи. Липсват и кандидати за този вид работа и от Бюрата по труда, откъдето не могат да изпълнят заявките на розопроизводителите за хора. В някои населени места обаче, тази година липсата на местна работна ръка се компенсира от граждани на Молдова, които пристигат специално за това на големи групи. Явно, коментира Клисурова, занапред ще разчитаме на вносна работна ръка за розобера.

Тази година земеделските стопани отчитат и ниски добиви на розов цвят, които са в рамките между 200 и 400 килограма от декар. В други години добивите са достигали до 700 кг, а при добри стопани са се набирали и 1000 килограма от декар, твърди тя.

Зара Клисурова очаква времето да се смили и да има добри климатични условия поне по време на прибирането на лавандулата. За разлика от розата, която се бере сутрин рано, при роса, за лавандулата се изчаква слънчево време, за да се започне жътвата. Изкупуването на лавандулата се извършва на ишлеме, а заплащането – на база получените килограми лавандулово масло. Миналата година цените са били добри – 250 лева на килограм масло, а тази година зависи от времето – кога ще спрат дъждовете и ще има ли силно слънце по време на жътвата.

Публикувана в Растениевъдство

Храненето чрез листния апарат носи големи ползи за растенията, като им помага пълноценно да усвояват наличните в почвата елементи

Агр. Петър Кръстев

Извънкореновото подхранване на селскостопанските култури е ефективен начин за повишаване на добивите и здравния статус на растенията. Изпитванията досега показват, че листното внасяне на хранителни вещества може да повиши добивите с 12 до 25% в сравнение с обикновените начини. И това не е единственият аргумент в полза на храненето на растенията чрез листния апарат.

За пръв път листното подхранване е било приложено в 50-те години на миналия век. За почти 70-годишната практика са натрупани данни, които убедително показват ползата от тази технология. Нанасянето на торови разтвори върху листата позволява на растението да използва над 90% от хранителните вещества. При традиционното им внасяне в почвата, в зависимост от условията, растенията използват почти два пъти по-малко. Специалистите знаят, че само 10-12% от внесените фосфорни торове се използват от растенията първата година, останалото количество остава „заключено“ в почвата или просто се измива от полето. С други думи, значителна част от торовете, внасяни в почвата, може да се изгуби.  Извънкореновото подхранване по-малко от почвеното зависи от влажността. Торовете, които се внасят в почвата във вид на прах или гранули в сух вид, започват да „работят“ само след като се разтворят в почвения слой след дъжд или поливка. Само тогава те стават достъпни за растението, което ги поглъща чрез корените си. В случай на недостатъчна влага в почвата, ефектът от внесените сухи торове значително намалява.

Въпреки това предимствата на листното подхранване стават очевидни само след стриктно спазване на технологията за внасяне на торовете.

Особености на извънкореновото подхранване на растенията

Ефективността на внесените хранителни вещества чрез листния апарат зависи от няколко фактора: площ и състояние на повърхността на листата, степен на разтворимост на хранителните вещества, време на задържане на разтвора върху листата, концентрация и тип на продукта, температура и влажност на въздуха.

Идеалните условия за внасяне – безветрена топла лятна вечер или нощ, с влажност на въздуха 60-70%, млади растения с голяма площ на листния апарат, правилно приготвяне на резервоарната смес с добре разтворени вещества.

В реални условия експертите препоръчват да се обърне внимание на няколко важни детайла.

  • Първо – отлично използване на микроразпръсквачи, създаващи ефект на „фина мъгла“.
  • Второ – правилна регулировка на разпръсквачите, за да може потокът с хранителни вещества да стига до растенията под ъгъл 90 градуса.
  • Трето – да се избягва обработката в сухо и топло време, иначе извънкореновото подхранване с обичайните водоразтворими торове може да бъде не само нефективно, но дори вредно.
  • Четвърто – да се избират торове, в които хранителните елементи се намират в хелатна форма. Хелатирането позволява хранителните вещества да съхранят своите свойства в резервоара за пръскане и да не се свързват с други хранителни вещества или пестициди, използвани заедно с тях.

Разумно допълнение

Безусловно, растенията могат да усвояват необходимите хранителни елементи в голям обем само с помощта на кореновата си система. Листните торове не трябва да се разглеждат като алтернатива на традиционното хранене на растенията. По-скоро това е ефективно допълнение, с което могат да се удовлетворят специфичните потребности на културата от един или няколко елемента. Подхранването на растенията чрез листния апарат може да коригира недостиг, да укрепи слаби или повредени от абиотични фактори култури, да ускори растежа и да осигури по-висок добив. С други думи, това е отличен начин за „фина настройка“ на програмата за хранене на растенията.

Известно е, че в определени стадии от развитието на растението, потребността от някои хранителни вещества може да превишава способност му да си ги осигури само, дори ако тези хранителни вещества се намират в почвата в излишък. Това най-често се случва във фазите по време на развитие на плодовете или зърната, или в стресови ситуации (ниски температури, замръз, недостиг на влага и др.). 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Учени са разработили компютърен модел как реагират основните земеделски култури на постепенното повишение на температурата, а след това проверили това в реални примери.

Оказало се, че прогнозираните реакции съвпаднали с действителността. И са стряскащи. Ако не се намалят значително топлинните емисии, добивът на царевица до 2100 година в САЩ може да намалее с почти 50%.

Соята ще дава примерно с 40% по-нисък добив, а пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите в света износители на селскостопанска продукция, рязкото намаляване на добивите сериозно ще покачи цените на хранителните продукти в цял свят. Това може да причини недостиг на продоволствие в развиващите се страни. Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователи. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще се отправят да търсят храна, което може да предизвика конфликти и дори пълномащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследване въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Той описва моделирането така: "Благодарение на наблюденията ние разбрахме, че високите температури носят вреда на културите. А сега вече успяхме да разберем как точно се случва това. Компютърните симулации, които проектираме, са основани на стабилни знания по физика, химия, биология и на голямо количество данни и разработки на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представят цялата сложност на посевните системи".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добива за сметка на увеличаване на напояването, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубата на добив може значително да бъде намалена, когато увеличим поливането на полето в нашите симулации, поради което направихме извода, че недостигът на вода, причинен от повишението на температурата, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурата, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация на културите към затоплянето, което ще смекчи неговите най-сериозни последствия. Този път към спасението обаче е ограничен от липсата на водни ресурси в някои региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до нивото на въглеродния диоксид. От една страна, последният води до глобалното затопляне, а от друга, – поглъща се от растенията, защото е необходим за техния растеж. Но в случая учените отчитат непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да губят около 5% от добива.

Благодарение на моделите учените от Потсдамския институт установили, че дори незначително увеличение над тази температура може да доведе до „по-резки и значителни загуби на добив“.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (отхвърлящи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“ – примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите владения в Арктика с повече от 50%. Въпреки това изследователите твърдят, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчно, за да противостои на намаляването на добивите от селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това учените все още не са изучили ефекта от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно ще навреди още повече на добивите.

Учени от Южното полукълбо вече се готвят за глобалното затопляне.

Австралийски селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветяване за създаване на интензивни дневни режими. Това значително ускорява търсенето на по-добри и устойчиви на жега сортове селскостопански култури.

Публикувана в Растениевъдство

Това са изучавали производители на сеялки в процеса на демонстриране и изпитване на своите машини в различни почвено-климатични зони. Обобщение на резултатите от техните наблюдения


Четирите основни фактора на добива, върху които може да се повлияе по време на сеитбата, са нормата на изсяване, разстоянието между растенията, наличието на двойници и пропуски, както и покълването. До тези изводи са стигнали производителите, изпитвайки сеялките на демополета в цял свят – в няколко различни щата на САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Африка и различни европейски страни, в това число и България.

sivba stattya

Колкото и странно да изглежда, нормата на изсяване има най-малко значение. Разстоянието между семената, тоест точното им поставяне, оказва по-голямо влияние върху добивите. Производителите и продавачите на сеялки обръщат голямо внимание на фермерите на процеса на минимализиране на двойно поставени семена и пропуски.

Но както се оказва, и това не е най-важното. Тези мерки осигуряват само равномерното разпределяне на семената по полето. А най-голямо влияние върху добивите оказва дружното поникване.

В този показател влиза процентът на кълняемост на семената, както и равномерното и дружното им поникване. За равномерно и дружно се смята покълването в първите 36-48 часа след сеитбата. Ако някое растение не успее да покълне през първите 2 денонощия, а голяма част от съседните – успява, то тези, които са покълнали по-рано ще го задушат. А това е неосъществена реколта.

Какви са причините на неравномерното покълване?

Това е станало ясно от някои опити, както и от анализа на данните от системите за прецизно земеделие. Например оказало се е, че на дълбочината на засяване на семената, определена в литературата за съответната култура като оптимална, относителната влажност на почвата варира от 20 до 60%. И това е в пределите на едно и също поле! Всички знаят, че за успешното покълване на семената, влажността на дълбочината на тяхното засяване трябва да е не по-малко от 30%.

sivba stattya foto 2

Опитите са показали и съществено влияние върху покълването на семената и на дълбочината, на която те се засяват. Например, в хода на един от опитите е установено, че семената на царевица, засята на дълбочина 7,6 см, където е имало най-много влага, са поникнали почти всички за определеното време. За същото време семената, засети на дълбочина 5 см, едва са започнали да покълват поради недостиг на влага. А засетите на дълбочина 2,5 см, така и си останали да лежат в почвата в очакване на дъжд.

Поради тези причина една от непрекъснатите задачи на агронома е да търси „златната среда“. Тъй като ако засееш дълбоко, има повече влага, но се губи енергията на покълването. А ако засееш плитко – енергията на покълването ще е по-добра, но пък няма да достигне влага.

Също в хода на тези опити е установено, че правилният натиск на сеитбената секция има много по-голямо значение за добивите, отколкото елиминирането на двойници и пропуски. Например, при оптимално натоварване на сеитбената секция,и равни останали условия, добивите от царевица са достигнали 1445 кг от дка. При максимално притискателно усилие, когато на сеялката, както се казва, са затегнати всички пружини, добивите са намалели до 1405 кг/дка. А когато натоварването е намалено до 80 кг – добивите спаднали до 1310 кг/ха.

Разбира се, за необходимостта от коригирането на дълбочината на засяване или притискателното усилие знае всеки агроном. Но на практика дали много производители пренастройват притискателното усилие при преместването на друго поле с различни условия? Колко от тях са готови да загубят за това по 4-5 часа от 20-те часа работа на сеялката в денонощието по време на кампанията?

По този причина през последните години технологиите на прецизното земеделие позволяват да се променя притискателното усилие направо от кабината на трактора, при това по секции, точно така както малко по-рано стана възможно регулирането на нормата на засяването. Но подобни технологии струват пари. Една добра модерна сеялка, оборудвана с всички съвременни технологии, излиза 60 000 – 90 000 евро. Но пък се изплаща.

И при всичко това не бива да се забравя поговорката, родена в агрономските среди: „Сеитбата на пролетниците започва през есента“, тоест важна е добрата подготовка на почвата през есента.

Публикувана в Растениевъдство
Според учените от Ланкастърския университет във Великобритания, културата може да трансформира слънчевата енергия с 21 на сто по-ефективно
Фотосинтезата има силно влияние върху формирането на добивите от земеделските култури. Затова управлението на този процес е важно не само за научни цели, но и за практиката.
 
За съжаление, все още не е възможно да се използва на 100 процента потенциала на процеса на фотосинтезата. Проблемът е там, че след настъпването на утрото или излизането на листа от сенчестата зона е необходимо известно време, преди процесът на трансформиране на слънчевата енергия да достигне пика на своята ефективност. И в течение на този период ценната енергия на слънцето е загубена за растението.
 
Фактът, че това намалява ефективността на растенията е известен, но преди провеждането на тези експерименти не беше известно за мащабите в загубите на добивите по тази причина.
При опитите си, учените са използвали инфрачервени газови анализатори, съединени към миниатюрна капсула с контролирана среда. В нея са симулирани внезапни проблясци на светлина, редуващи се с неочаквани затъмнения. Измервало се е колко време е необходимо на растението, за да достигне пика на активната фотосинтеза. При експериментите е използвана пшеница, като най-важната земеделска култура.
В резултат на тези опити е изяснено, че на пшеницата са й необходими около 15 минути, за да достигне максимума на фотосинтезата.
 
Използвайки тези данни, учените са успели да пресметнат колко по-малко въглеоден диоксид растението консумира за ден поради забавянето на процеса на фотосинтезата. И въпреки, че се е смятало, че смяната на деня и нощта не оказва голямо влияние върху добивите, то в реалността се получава, че растенията биха могли да бъдат с 21 на сто по-продуктивни.
 
Ботаниците от университета смятат, че това са много значителни загуби, поради което следващата им стъпка ще бъде търсенето на видове пшеница, които се адаптират по-бързо към смяната на деня и нощта с цел селекция на сортове за повишаването на добивите.
 
Според тях, това откритие може да спомогне за повишаване на добивите от земеделските култури навсякъде по света. През 20-и век добивите от пшеница се увеличиха драстично, но през 21-и ръстът в продуктивността на тази култура, въпреки значителният прогрес в селекцията и генното инженерство, остана незначителен. Но това може да се промени. Още повече, че повишаването на ефективността на фотосинтезата не изисква използването на вода и торове, което е добра новина.
Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 15

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта