Иван Панайотов, Dr. Sci., Професор,

Управител на „Опитна станция по земеделие – Дунав”, с. Алеково, общ. Свищов

През 2019 г. бяха изведени два опита с пшеница – в гр. Лозница под ръководството на Стефан Пенев, един от водещите арендатори, и в землището на с. Българско сливово, общ. Свищов, при Людмил Тодоров, млад арендатор. Опитът в Лозница включва сортове, представени от различни фирми, сортове от ДЗИ – Ген. Тошево и сортове и нови линии от ОСЗ – Дунав. Реализирането на опита протече при стандартна технология, при отсъствие на болести и неприятели и късно поникване – през февруари –март, така, както беше почти в цялата страна. Влажната и прохладна пролет спомогна за нормалното развитие на растенията и формиране на оптимално плътен посев. Класът беше отлично развит и озърнен. До прибирането нямаше критични явления, почти без полягане, зърното беше с нормалния си цвят и плътност. Резултатите от опита са представени в следната таблица, като данните са за най-представителните сортове:

Сорт кг/дка Произход
Авеню 790 Лимагрейн
Анапурна 760 Лимагрейн
Алхамбра 690 Лимагрейн
Алкантара 700 Лимагрейн
Балитус 720 Саатбау
БалиУрбанус 700 Саатбау
Албертус 720 Саатбау
Софру 760 Косад Семанс
Изалко 660 Косад Семанс
Мерилин 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Калина 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Пчелина 800 ДЗИ- Ген. Тошево
Драгана 760 ДЗИ- Ген. Тошево
Енола 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Младен 762 ОСЗ - Дунав
Роки 2 848 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-66/18 850 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-67/18 810 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-75/18 840 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”

От   данните се вижда, че сортовете от ДЗИ и ОСЗ-Дунав превишават по добив всички останали сортове. Това се дължи на по-добрата приспособителна възможност на българските сортове по отношение на братимост, развитие на класа и плътното зърно. Тук не става въпрос за качеството на зърното, по отношение на което българската селекция е на високо ниво. Крайно време е в България да се произвежда хляб от качествена пшеница, без химически подобрители. Данните показват, че при използване на българските сортове производството на пшеница ще бъде повече и по-качествено. С тях ще бъде постигнато получаването на 5,6 милиона тона, както беше казано преди жътвата.

Вторият опит беше изведен на поле с надморска височина над 500 метра, върху слънчогледов предшественик, при пълно засушаване и поникване в края на февруари- начало на март. Всичко зависеше от способността на сортовете да развият вегетативна маса, да формират отличен клас и охранено зърно. Прибирането беше извършено в сухо време, зърното беше с нормалните си показатели. Основните и показателни резултати са представени в следващата таблица:

Сорт/линия кг/дка Изкласяване
ОСЗ-Дунав 42/19 1032 13.05
ОСЗ-Дунав 45/19 1003 19.05
ОСЗ-Дунав 7/19 993 18.05
ОСЗ-Дунав 23/19 982 22.05
ОСЗ-Дунав 9/19 965 17.05
ОСЗ-Дунав 53/19 958 15.05
ОСЗ-Дунав 39/19 951 13.05
Младен – 2/19                     863 11.05
Авеню - 5/19                     782 12.05

Вижда се, че разликите в добива между стандарта Авеню и новите селекционни линии са значителни, надхвърлят 200 кг/дка. Една от линиите, ОСЗ-Дунав 23/19, ще бъде представена като кандидат сорт за изпитване в ИАСАС през 2019-2020 г. под името Роки 3 и съвместно с ДЗИ –Ген Тошево. Това е нова форма на сътрудничество, надяваме се, успешно. Вероятно първите семена от него могат да бъдат предоставени след две години.

Тези резултати категорично показват, че българската селекция навлиза в период на възход. Тук отново не говорим за качество, за българските сортове то е високо, без съмнение. При тях терминът „фуражна пшеница” не съществува, това са качествени хлебни пшеници от група А и Б плюс. Тяхното превъзходство по добив и качество над всички останали сортове се дължи на вековната селекционна традиция и че са създадени тук, в България.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 13 Септември 2019 14:05

Какви добиви да очакваме догодина?

Повечето дървета и храсти завършват активния си растеж и се готвят за плододаване през следващата година.Ако внимателно огледате клонките,

вблизост до мястото на излизане на клонките могат да се видят младите пъпки. При много от тях се формират зачатъците на цветните пъпки за следващи години. През есента в потенциалните цветни пъпки ще се развият плодниците, пъпките и всички останали части. Тяхното развитие продължава и през зимата. Сега тези пъпки се виждат малки и незначителни, но в тях се намира реколтата за следващата година.

При по-обилен цъфтеж,оплождане и задържането на плода от всичките цветове, ще се получи много плод, но с малки размери. От друга страна растенията ще отслабнат, ще забавят растежа си, а и след някои и друг сезон може дървото да се окаже изобщо и без плод. Излишък от плодни пъпки обикновенно се получава при продължетелни засушавания. Поливки през тези периоди подобряват ситуацията.

Малкото количество цветове също не са добро решение за овощната градина, тъй като на следващата година добива ще е нисък.

Как да разберем , че на следващата година ни чака слаб добив?

  • Когато растението изглежда зле, не е подхранвано, листата му са силно повредени от болести и неприятели, старо и т.н. Не винаги обаче добрия вид е гаранция за добър добив.
  • Силния вертикален растеж на едногодишния прираст, резултат от сортова особеност или неправилна резитба, преторяване с азот, преполиване към края на лятото също водят до намаляване на образуването на цветните пъпки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Прогнозата е на Иван Дражев, маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър семена за Българияв Corteva Agriscience™, който има конкретни наблюдения от развитието на културата в цялата страна

Агр. Петър Кръстев

На демонстрационния ден Portfolio Farm 2019 в с. Равно поле, Софийско, разговарях с Иван Дражев – маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър семена за България в Corteva Agriscience™, който направи обзор на състоянието на царевичната култура в страната. Специалистът има лични наблюдения от развитието на посевите в цялата страна, което му дава възможност за обективна оценка.

Според г-н Дражев 2019-а отново ще бъде царевична година (подобно на 2018), защото климатичните условия са много подходящи за културата. Той припомни, че докато през пролетта месеците март-април бяха сухи и нямаше достатъчно влага, то от май до юли климатичните условия бяха благоприятни за царевицата, така че много земеделски производители със сигурност ще са доволни. При положение, че добивите от рапицата, пшеницата и ечемика не навсякъде бяха добри, царевицата е в кондиция и ще компенсира загубите на земеделците от други култури – отбеляза Иван Дражев.

Той обърна внимание на факта, че в съседство на демонстрационния участък Portfolio Farm 2019 имаше производствено поле, масов посев с царевичния хибрид с марка Pioneer® - Р0023, където състоянието на царевицата също беше перфектно за началото на август – без подгорели листа в най-долния етаж, което е нещо необичайно по това време на годината. Но в случая това е нормално, защото хибридите Optimum® AQUAmax® издържат на сухи условия, подчерта специалистът. Зелената листна маса означава фотосинтеза, хранене, наливане на зърното, което в крайна сметка води до по-висок добив. Резултатът е обусловен и от съчетанието на наличната влага и направеното торене на посевите. Според експерта не е случайно, че площите с царевица през 2019-а са се увеличили с около 600 хил. декара спрямо предишната година. По официални данни на МЗХГ през 2018 г. площите с царевица са били около 4,2 млн. декара, докато тази година те са около 4,8млн. декара. Увеличението с 15% има обяснение: земеделците са заложили на царевицата, защото са преценили, че тя е печеливша култура. Продажбите на фирма Пионер също са нараснали, като на места са били много повече от планираните – отбеляза специалистът.

В момента царевицата е във фаза млечна към восъчна зрялост. Кочаните са много добре озърнени до върха и след около месец културата ще бъде готова за жътва. По кочаните окомерно може да се изчисли минимум 1 тон зърно на декар, прогнозира Иван Дражев.

Състояние на царевичната култура в страната

Според официалната статистика на МЗХГ през 2018 г. средният добив при царевицата е бил 680-700 кг/дка. По личното мнение на г-н Дражев обаче, специално за Северна България, където са 95% от царевицата в страната, средният добив през миналата година е бил между 900 и 1000 кг/дка, тъй като много земеделци са били на тази кота като добивен потенциал. Имало е също производители с добивен потенциал към 1400 – 1700 кг/дка, други са имали добиви между 1400 – 1500 кг/дка и трети, макар и в по-малка степен, са получили добиви 1600 – 1700 кг/дка. Така че средният добив в Северна България е бил между 900 – 1000 кг/дка, повтори специалистът.

Какво е състоянието на царевицата в Северна България?
Иван Дражев, който наскоро е бил в този район, сподели конкретните си наблюдения. Имайки предвид развитието на културата, хабитусът на растенията, засичането на кочаните, бройките редове, степента на озърненост на кочана и др. показатели, специалистът смята, че и тази година добивите ще бъдат минимум 1000 кг/дка и средният добив за Северна България отново ще бъде от 700 до 1000 кг/дка. Забележително добро, според Иван Дражев, е състоянието на царевицата и в Южна България, където също се очертава добив от около тон зърно от декар. Растенията са здрави, очаква се зърното да бъде качествено

Специалистът е оптимист и по отношение качеството на зърното. Наблюденията му за момента са, че кочаните са абсолютно здрави и няма никакви признаци на болести, които се развиват при влажни условия.

Основната болест по царевицата – фузариумът , не се е появила и очакванията са, че няма да се прояви до времето на жътвата. Засега царевицата е единствената култура, която не е пострадала от болести по листната маса, за разлика от пшеницата, слънчогледа и рапицата, при които понякога се налага да се пръскат по 2 пъти. Тя може да има проблем при покълване и поникване с теления червей. Проблемът идва от това, че след забраната на Европейската комисия за употреба на продукти за обеззаразяване, които са основно на база неоникотиноиди, в момента няма решение за контрол на теления червей чрез третиране на семената. А третирането на семената е най-евтиният и най-ефективният начин за контрол, подчерта специалистът. При него има минимално количество активно вещество върху една семка, която осигурява контрол от телените червеи за достатъчно продължителен период от време. Други решения за контрол на телените червеи са регистрираните препарати на база пиретроидни активни вещества, но предвид късото им последействие, те не са достатъчно ефективни, изрази мнението си експертът. След внасянето им в почвата те са ефективни максимум 15-20 дни, а след 20-ия ден културата става уязвима за неприятеля. Освен това тези препарати са гранулати и се внасят със сеитбата на царевицата, което създава проблем, защото в България много земеделци нямат сеялки за внасяне на препарати заедно със сеитбата. При царевицата могат да възникнат болести, причинени от патогени по време на покълване и поникване. Но срещу тях има ефективни фунгициди за третиране. Така че основният проблем си остават телените червеи, изрази мнението си Иван Дражев.

Другият проблем е сивият царевичен хоботник – в Софийско този вредител не се е появил, но на много места в Северна България го има. Той вреди в една критична фаза на царевицата – от поникване – фаза шип до фаза 3-ти – 4-ти лист. Ако не се води ефективна борба, хоботникът може за отрицателно време да унищожи посевите с културата. Това означава презасяване – нови семена, нови допълнителни разходи и т.н.

Ситуацията в Добруджа е комплицирана

Попитах какво е състоянието на царевицата конкретно в Добруджа. Иван Дражев не бе оптимистично настроен – ситуацията там е комплицирана. Има райони, в които са валели напоителни дъждове и царевицата в тях е прекрасна, докато в региони като крайморската част – Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак, валежите са били почти никакви или минимални и добивът там няма да е добър, сподели мнението си специалистът. Но той уточни, че във вътрешността на Добруджа, където са паднали интензивни валежи, царевицата е в много добро състояние. Като цяло добивът в Добруджа може би ще бъде малко по-нисък в сравнение с районите на Русе, Велико Търново, Плевен, Враца, Търговище и Шумен. Същата е ситуацията и в Северозападна България – във Видин и Монтана, където също не е имало дъжд, докато от Враца до Шумен валежите са били достатъчно. Така че в райони с по-малко ефективни валежи добивът логично ще бъде по-нисък от останалите части, където са паднали добри дъждове, обобщи за състоянието на царевицата в страната Иван Дражев.

Публикувана в Растениевъдство

Агр. Петър Кръстев

В последните години на нашия пазар се появиха стотици сортове пшеница и ечемик, западноевропейска селекция. Това прави избора на зърнопроизводителите колкото голям, толкова и труден. И когато четеш спецификациите, а още повече ако слушаш продавачите на елитния семенен материал, оставаш с впечатление, че всички сортове са най-добри.

Но на какви критерии да отговаря сортът пшеница, който да изберем за промишлено производство? Всяка година на пазара се появяват повече и повече нови вносни сортове. Те са включени в официалната сортова листа на ИАСАС. За сметка на българските сортове, чийто брой почти не помръдва през последните години.

Учените селекционери продължават да отстояват районирането като главен фактор за избора на сорт от зърнено-житни култури. Защото районирането включва в себе си широк спектър от разнообразни и сложни показатели. Например, студоустойчивостта включва и устойчивост към замръз в малоснежни и безснежни зими, и устойчивост към загниване под анормално дебела снежна покривка, и устойчивост към ледена кора. Неслучайно в близкото минало институтите, в които се селекционираха тези култури, бяха и в Северна, и в Южна България. Колкото и малка да е страната ни, тя все пак има доста различия в климата, обусловени от природо-географски елементи – водни басейни, релеф, надморска височина, течения и др.

Именно на районирането преимуществено се основава позицията на тези, които отстояват родната селекция пред чуждестранната. Въпреки че е силно пластична, пшеницата не е растение космополит и в различни климатични условия един и същ сорт се проявява по различен начин. Да вземем западноевропейски сорт, в чиято спецификация е посочено, че е със сухоустойчивост 10 по 10-балната скала – когато го изпитваш тук, се оказва, че в нашите условия той съвсем не демонстрира такава сухоустойчивост.

Тук също мога да кажа от личния ми опит като агроном, че дори нашите студоустойчиви сортове измръзнаха на 100% в Добруджа през безснежната, но студена 2000 година. Тогава изпаднах в професионален шок, защото от 9000 декара с пшеница в с. Граничар, Добричко, останаха само 600 декара Енола елит, която беше късно засята (на мястото на трудно прибраната поради високата влага соя) и непоникнала, а само покълнала още в почвата. Есента тогава беше доста топла, имаше и влага. В резултат на това есенниците се развиха бързо и необичайно буйно за сезона – оттогава не съм виждал толкова широки листа на пшеница. Растенията не бяха закалени и след поредния дъжд през втората половина на ноември температурите рязко паднаха до -17, -18°С. Първо ечемикът изглеждаше като бланширан с вряла вода, по-късно и пшениците. Обадих се в Института в Генерал Тошево и казах: „Пшениците ми измръзнаха на 100%“. Селекционерът, с когото говорих тогава (той и сега може да го потвърди), ми каза: „Колега ти се шегуваш!“… Трудно беше дори за специалистите да повярват, че това се е случило, но реалността беше такава. На другия ден на място дойде екип от Института от 6 човека – селекционери, фитопотолог, агротехник, заедно с директора. Като ги заведох на полето, гледаха в недоумение и се удряха по челата! Тогава всички сортове, които сеехме, бяха само български.

А ако някой се интересува какво се е случило с останалите неизмръзнали 600 декара Енола, мога да каже, че от тях нищо не излезе. Там се съсредоточи цялата вредна ентомофауна на Добруджа. Наложи се да пръскам с инсектициди 6-7 пъти и добивът беше плачевен. Въпреки огромната информация за глобалните промени в климата, няма никаква гаранция, че това няма да се повтори.

А какво да кажем за устойчивостта към измръзване? Меките зими през последните две години и рекордно високият процент на успешно презимуване на зимните житни култури стимулираха излизането на пазара на много западноевропейски сортове и масовото им внедряване в стопанствата.

Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да се изпитват западноевропейски сортове и ако те покажат добри резултати, да се сеят в промишлени мащаби. Но в никакъв случай не бива да се залита изцяло към тях, както напоследък се случва.

Случва се един и същ сорт да се отглежда в стопанства, разположени на 10 км едно от друго и едното от тях е недоволно от резултатите, а другото – много доволно. Това говори, че районирането е сложен комплекс от почвено-климатични характеристики. Затова учените съветват производителите да изпитват всеки сорт, който им харесва, в конкретните условия на своето стопанство, а не само да ги наблюдват в демонстрационните участъци на фирмите.

Изпитването на сорта трябва да става минимум две години (а найдобре 4-5), защото една година не е достатъчна – тя може да бъде нетипична: необичайно плодородна или екстремно неблагоприята. Но какво да се прави, когато за изпитване просто няма време, защото хората, които трябва да вземат решение, са отскоро в стопанството или в агробизнеса въобще? Колкото и да е странно, до добри резултати може да доведе изборът на сортове на принципа „Каквото другите, това и аз!“

Разбира се, че измежду многото сортове масово в практиката се използват не повече от няколко десетки. В това число влизат и нашите, българските сортове. Но докато българските са склонни „да простят“ на агронома и по-малкото тор, и недостатъчната растителна защита, западноевропейските сортове обикновено са от интензивен тип, който демонстрира своята висока добивност само при условия на щедро хранене и чести обработки с пестициди. Агрономи от различни стопанства споделят, че интензивните сортове западноевропейска селекция дават добиви над 900 кг/ дка, но изискват торене и подхранване до 4 пъти – основно преди или със сеитба, есенно подхранване, ранно пролетно с карбамид и листно при изкласяване с карбамид плюс микроелементи. А пръскането с фунгициди понякога стига до три пъти – в братене, флагов лист и при изкласяване. Но колегите споделят също така и факта, че нашите сортове никога не са ги подвели, докато вносните са доста чувствителни към неблагоприятни климатични условия.

Затова препоръчително е на полетата във всяко стопанство да има едновременно както интензивни вносни, така и универсални родни сортове, които са адаптирани и създадени за нашите условия.

Другият важен фактор при избора на сорт е неговият добивен потенциал. За много от земеделците това е основният критерий за избор от характеристиките на сортовете пшеница. Независимо че на международните пазари нараства значението на хлебопекарните качества на пшеницата: съдържание на протеини, глутен и други подобни. И ето по тези показатели нашата продукция често отстъпва на конкуренцията на много пазари, защото за повечето наши зърнопроизводители единствената цел при отглеждане на пшеница е показателят добив от декар.

Разбира се, че има и зърнопроизводители, които отделят голямо внимание на хлебопекарните качества на зърното. А добрите хлебопекарни качества се постигат първо с правилен подбор на сортове, а след това с балансирано хранене на културата и адекватна защита от плевели, болести и неприятели. Важен може да бъде и такъв фактор, като срок на зрелост. Но пшеницата не е плод или зеленчук, където ранната продукция може да се продаде значително по-скъпо. Въпреки че по-ранната пшеница, както казват специалистите, успява да формира добива преди настъпване на сухото и горещото време, което през последните години у нас започва още от края на май.

Това са само най-главните фактори за избор на сорт при пшеницата. Важно място заемат още показатели като сухоустойчивост, устойчивост към болести, резултати след различни предшественици и др. Към този списък всяко земеделско стопанство, всеки агроном могат да добавят и други характеристики, които смятат, че са важни при избора на сорт.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 02 Септември 2019 13:38

Отглеждането на пшеница е хазартна игра

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 26 Август 2019 19:31

Десикация на слънчоглед

Първостепенно значение при жътвата на слънчогледа имат правилните агросрокове, от които зависи не само размера на прибраната реколта, но и качеството на семето

При прибирането на слънчоглед с повишена влажност възникват допълнителни трудности, свързани със сушенето на семената. Но при оставянето на корен до пълното изсъхване на семето, добивът намалява не само поради механични, но и по биологични причини. Най-сигурният показател за завършване на наливането на семената е спирането на прираста на масата на семената.

Най-високото съдържание на сухо вещество в семената на слънчогледа като правило съвпада с максимумът на масленост на семето.

За получаването на максимални добиви, жътвата трябва да започне, когато в посева има най-малко зелени пити, които имат ниска продуктивност.

Жътвата в по-късни срокове води до загуби, което се обяснява не само с изсипването на по-съзрелите семена, но и с намаляването на масата на останалите в съцветието. При това маслеността на семената намалява с 2,5 %. Закъсняването с прибирането на слънчогледа води и до заплевяване на полето, което усложнява засяването на последващите култури от сеитбооборота.

При влажно време, когато има опасност от загниване, жътвата трябва да започне по-рано. Но семената, прибрани при висока влажност  (25-30%) е много трудно да се доведат до желаната кондиция, особено при хладно и дъждовно време, поради което в такива периоди нараства значението на десикацията.

Десикацията на слънчогледовите посеви е сигурен начин да се ускори узряването на растенията, да се намали прозорецът на жътвата, да се намали вредното въздействие на загниването и да се получат семена с високо качество.

Много важно е с оглед на климатичните условия, степента на развитие на заболяванията, влажността на семената и възможностите на стопанството, да се определи правилният срок на провеждането на това мероприятие. Преждевременното опръскване на посевите с десиканти може съществено да намали добивите, а закъсняването - да намали ефективността на операцията.

Химическата десикация на слънчогледа, която е проведена в оптимални срокове, не предизвиква намаляване на маслеността, теглото на семената и добивите.

Десикацията на слънчогледа е най-добре да се проведе при влажност на семето 25-30 %, а при силно разпространение на болести (фомопсис, бяло и сиво гниене, фузариоза) - при влажност 36-38% (за сортовете) и 40-45% (за хибридите). Това позволява да се локализира разпространението на заболяванията и да се получат качествени семена при незначително намаляване на добивите.
Публикувана в Растениевъдство

В Плевенско на места вече прибират маслодайната култура

Картината при слънчогледа и царевицата в региона на Плевен е добра, климатичните условия тази година са благоприятни за развитието на културите. Това съобщават зърнопроизводители от Северна България. Ако стопаните в южната част на страната са притеснени от продължителното засушаване, на север нямат подобни тревоги. Добивите няма да бъдат рекордни при царевицата, но се очертават прилични. Средният добив миналата година при царевицата в региона на Плевен беше наистина рекорден – над 750 килограма от декар. При слънчогледа картината е шарена - реколтата ще зависи от количеството на падналите дъждове по места, както и от избраната технология. Добивите ще варират от 150 до 300 килограма от декар. Комбайни вече жънат на места маслодайната култура – където нивите са прегорели, заради недостатъчни валежи. За да бъде рентабилен слънчогледът, добивите трябва да надхвърлят 250 килограма от декар, обясняват производители. През последните години маслодайната култура у нас се отглежда повече като сеитбооборотна, особено след като Украйна и Румъния стъпиха на този пазар. Българските стопаните трудно вземат решение да сменят слънчогледа с алтернативната рапица, която е капризна, по-трудоемка и изисква повече грижи и инвестиции по отношение на растителната защита.

Международната пазарна конюнктура в момента не е в полза на родните зърнопроизводители – цената на зърнено-житните култури рязко падна надолу заради слабото евро и натиска на американската пшеница. За една седмица цените на зърното на европейските борси са паднали с близо 15%. При маслодайните култури пазарът се очертава добър – заради силния долар и високата цена на петрола. Трендът при рапицата и слънчогледа на международните борси в момента е възходящ.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 15 Август 2019 15:12

USDA в страната на чудесата

Вчерашният доклад на USDA отново демонстрира, че пазарът реагира твърде болезнено на всякакви новини, като често не взема предвид никакви алтернативни фактори. По принцип, ако  USDA не съществуваше, то тя задължително трябваше да бъде измислена. Защото във всяка класическа история има зъл гений. Този, който идва и разваля всичко хубаво в живота на останалите герой.
И този път WASDE и FSA не можаха да излязат с общо мнение. Според вчерашният доклад в САЩ, според първата служба, са засети 90 млн. акра царевица, а според втората - почти 86 млн. акро. И в двата случая това е по-малко от 94-е млн. акра на USDA. А добивите в доклада са такива все едно никакви наводнения в Америка не е имало, все едно не бяха развалени хиляди акра и въобще - всичко е прекрасно.
Разбира се, не всички фермери се отчитат за  FSA, но при соята разликата в данните на двете служби е едва 2,7 млн. акра, при пшеницата - въобще 0,7, а при  WASDE - още по-малко. Но падащите цени на царевицата повлякоха след себе си и соята, и пшеницата, на борсата. При това отдавна беше известно, че никакъв внос в Китай в размер на  87 ММТ няма да има, тъй като тази цифра бе базирана на майските данни на  FAS за производството на свинско в Китай на ниво 48.5 ММТ. А от май досега там АЧС отнесе доста свински животи. Изобщо, по пътя на не особено хитри манипулации с цифрите още преди месец можеше да сме морално готови за  ниво от  84 (Reuters вчера каза 83.5 ММТ).

И изобщо цифрите не са това, което са. Очакванията за добивите от царевица в САЩ на USDA изглеждат леко (или силно) преувеличени. 

Но в момента ситуацията в Чикаго е следната - пшеницата драпа със зъби и нокти да се измъкне, а царевицата - да не падне в отрицателната зона на графиката. Но такива пикове вече е имало  в 14/15, и в 16/17. А и е логично под натиска на новата реколта.

Имайки предвид, какви изненади ни поднася  USDA напоследък, то смисъл в цифрите има все по-малко. По-добре да идеш на море.
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Неподходящи са както прекалено ранните, така и късните срокове за залагане на основната зърнена култура, показват многогодишните изследвания на украински учени при условия, идентични с българските

В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, в резултат на което растат и се развиват различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното. Предлагаме ви резултатите от изследване на украински учени, които могат да ви бъдат полезни, защото са направени в условия, идентични с българските.

С многогодишни изследвания, проведени в Института по земеделие в Украйна, е установено, че за получаване на висок добив от пшеница на черна угар най-добрите срокове за сеитба са в периода от 25 септември до 5 октомври. Ако пшеницата се сее в тези срокове, растенията успяват да братят есента, да формират по 3 – 4 братя и добре развита коренова система, да придобият висока зимоустойчивост. Такава интензивна технология на отглеждане на пшеница осигурява най-висок добив зърно.

Отклонение от оптималните срокове на сеитба води до намаляване на добива

При ранни срокове на сеитба на пшеница (5 септември) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, от което добивът намалява средно с 5,7 ц/ха.

Най-високата загуба на зърно – 136 кг/дка – има при късни срокове на сеитба (15 октомври), когато добивът е средно 270, докато при оптимални срокове той е 420 – 450 кг/дка.

ozyma pshenytsya mal.2

При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затормозва растежните процеси. Затова късно засятата пшеница изостава в растежа, има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат на това снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават много неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Златното правило е

пшеницата да бъде засята в такива срокове

че да може да влезе в зимата с добре братили растения, формирали по 3 – 4 братя, да има добре развита коренова система и да е придобили висока устойчивост към неблагоприятни условия за презимуване. Освен това оптималният срок за сеитба на пшеница значително се изменя ежегодно, което зависи от конкретните природни условия на годината. Средно за 22-годишни изследвания, най-висок добив пшеница е осигуряван при сеитба на 25 септември. Но през тези години са наблюдавани и доста големи отклонения в оптималния срок от указаните дати. Разминаването между оптималните срокове по години е 30 – 45 дни. Затова, когато се разчита на получаването на максимален добив пшеница, не трябва да се използва средната дата. Добрите срокове на нейната сеитба следва да се определят чрез отчитане на природните условия, влажността на почвата, предшественика, сорта и други.

Сроковете на сеитба на пшеница в значителна степен зависят от влажността на почвата

Изследванията на научните институти в Украйна са установили, че най-добрите условия за растежа и развитието на растенията и формиране на висок добив от пшеница на черна угар се получават при сеитба от 20 септември до 5 октомври за северните райони и от 10 – 20 октомври за южните райони (тези срокове са валидни и за условията на България – бел. на ред.). След неокопни предшественици, които обикновено ограничават запасите от влага в почвата, зимната пшеница е добре да се сее седем-десет дни по-рано, отколкото на черна угар, за да могат растенията да успеят да братят есента.

Следователно при наличие на влага в почвата, първо следва да се сее пшеницата след неокопни предшественици, а след това на заетите от угар площи.

А какво трябва да се прави, когато оптималните срокове на сеитба са настъпили, почвата е добре подготвена, но на дълбочината на заравяне на семената е суха? Тогава сеитбата следва да се отложи до допустимите срокове. Ако и през това време няма дъждове, трябва да се сее в суха почва, защото в този период настъпва хладно време и семената по-малко се повреждат, а посевите не се изтеглят. В противен случай ще се изгубят пет-седем дни, което задържа поникването и влошава развитието на растенията есента. Освен това за сеитба на пшеница в допустимите и по-късните срокове трябва да се използват сортове, адаптирани към късна сеитба и увеличаване на посевната норма с 15 – 20%, както и намаляване дълбочината на заравяне на семената до 3 – 4 сантиметра. Установено е, че пшеницата, която се сее в по-късни срокове, осигурява по-висок добив, отколкото ако се сее ечемик. Опитите с пшеница, която е отглеждана по описаната технология, показват, че добивът на зърно е бил 383 кг/дка, при същите условия ечемикът е дал едва 239 кг/дка.

Срокът на сеитба на пшеница в значителна степен зависи от сорта

Едни от сортовете пшеница изискват по-ранни срокове на сеитба, втори – по-късни, а трети имат предимство по добив само в случай на късна сеитба. Сеитбата трябва да започва с пластични сортове пшеница, които есента се развиват бавно и задържат растежа при намаляване продължителността на деня. За сеитба в края на оптималните и допустими късни срокове трябва да се използват сортове, които слабо реагират на намаляване продължителността на деня, есента се развиват интензивно, имат добри компенсиращи свойства, формират голямо количество продуктивни братя и са ранозреещи. Такива сортове пшеница в случай на закъснение със сеитбата осигуряват по-висок добив, отколкото другите.

При опити на сеитба на пшеница на черна угар рано (5 септември), средно за 36 години добивът на зърно е бил 375 кг/дка, в оптималните срокове (25 септември) – 400-420, а в късни (15 октомври) – 266 кг/дка. Тези данни говорят, че късните срокове на сеитба на пшеница са неподходящи, защото дават най-нисък добив на зърно.

За съжаление, в резултат на лоши предшественици, ниско техническо оборудване, ненавременна подготовка на почвата и др., част от стопанствата ежегодно не успяват да засеят пшеницата в оптималните срокове: над 40% от площта се засява късно, от което се губи голямо количество зърно.

Важно е да се отбележи, че оптималните срокове на сеитба на пшеница не са постоянни: те се променят във времето под влияние на много фактори. Така, учените от Института по земеделие в Украйна още през 1980 година сравнявали оптималните срокове на сеитба на пшеница от 1948 – 1960 година, когато отглеждали сортове от екстензивен тип, с тези от 1961– 1977 г., когато получили разпространение сортовете Безостая 1, Одесская 51. Установено било, че оптималните срокове значително се променили – от 1 – 7 на 7 – 15 септември. А сега по данни на същия институт оптималните срокове за сеитба на пшеница са 20 – 25 септември.

Следователно тези данни говорят, че оптималните срокове за сеитба на пшеница постепенно преминават към по-късни дати и този процес продължава и до днес. Анализът на данните полски опити в Института по земеделие показва, че през 1967-1980 година оптималните срокове на сеитба на пшеница на черна угар е бил 15 – 20 септември, а по данни на опитите от 1981 – 1994 г. и 2006 – 2008 година, високият добив е осигуряван, когато сеитбата е направена в по-късни срокове – 25 септември – 5 октомври.

И така, оптималният срок за сеитба на пшеница за този период се е изместил примерно с 10 дни, което може да се обясни с промените в климата, еволюция в селекцията на сортовете и други. Затоплянето на климата през есенните месеци предизвиква силно братене на растенията и голямо прерастване в ранни срокове на сеитба, затова по-късните сеитбени срокове влияят положително на развитието на растенията. При късни посеви от пшеница може да се получи добив с 50 – 80 кг/дка по-висок, но все пак този добив ще бъде значително по-нисък, отколкото при посев в оптимален срок.

Аналогично изместване на оптималните срокове на сеитба на пшеница са установили и други научни учреждения в Украйна. На това основание в последните години се препоръчва преместване на посевните срокове на тази култура с осем-десет дни по-късно, мотивирайки тези изменения с климата и биологичните особености на съвременните сортове. Сега стопанствата използват срокове на сеитба според изследванията на научните учреждения, които постоянно провеждат опити със сроковете на сеитба на пшеницата, уточняват ги и ежегодно препоръчат на производителите кога е най-добре да се сее културата. Стопанствата просто трябва да се придържат към оптималните срокове на сеитба, които препоръчват научните учреждения в конкретната година.

По данни на Хидрометеорологичната служба в Украйна в оптималните срокове за сеитба на пшеница успяват да се вместят 47% от стопанствата, а закъснение се получава в 43% от тях. Затова средно на 25% от посевите с пшеница влизат в зимата със слабо развити растения и слаби посеви, което обуславя ежегодна загуба на 10% от добива на зърно.

Правилно е да се постави въпросът за необходимостта от сведения за минимума в стопанствата както от късните, така и от ранните посевни кампании, т. е. оптимизиране сроковете на сеитба на зимна пшеница. За да засяват пшеница в оптималните срокове и да прибират висок добив зърно, стопанствата следва примерно на 5% от площите да сеят посевите в по-късни срокове, а на около 40% от площта обратно, да сеят с осем-десет дни по-рано. Това ще подобри състоянието и развитието на посевите с пшеница и значително ще повиши нейната добивност. В случай че 40% от площите с пшеница са с късни посеви, не може да се мисли за високи добиви – такива например каквито получават водещите стопанства или стопанствата в страните от ЕС, където добивите от зимната пшеница достигат 700 – 750 кг от декар.

За да се съвместят ранните срокове на сеитба с по-късните, не са необходими никакви допълнителни разходи, необходима е само технологична дисциплина. А проблемът с късните срокове на сеитба в съвременни условия може да се реши чрез подобряване на техническата осигуреност, за да успеят стопанствата качествено да подготвят почвата до оптималните срокове за сеитба.

Бел.ред.: Днес повечето от стопанствата у нас имат много добра материално-техническа обезпеченост, която им дава възможност в оптимални срокове да осъществят есенните полски работи. Това предполага, че за нашите зърнопроизводители оптималните срокове за сеитба на пшеница могат да бъдат спазени, което ще им позволи значително да увеличат производството на зърно.

Агр. Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

Публикувана в Растениевъдство

Най-после имаме пробив на зърнения пазар към трети страни – Северна Африка, Близкия изток, Индонезия. Надяваме се да стъпим на още пазари, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на Управителния съвет на НАЗ Костадин Костадинов, след заседание на Консултативния съвет по зърното. В сравнение с миналата година, износът на българска пшеница е с 200 хиляди тона повече, като до 31 юли износът на хлебно зърно е 780 хиляди тона. 165 хиляди от тях са изтъргувани към държави от трети страни, което наистина е пробив за българските зърнопроизводители.

Към момента в страната са прибрани около 5, 5 млн. тона пшеница, при среден добив от 490 кг от декар. Пшеницата тази година е с изключително добри показатели – протеинът е 14-15%. При рапицата средният добив е около 250 кг от декар, най-добри са добивите в Южна и в Северозападна България. В североизточния регион площите с рапица рязко са намалели, отчитат от НАЗ. „Тази година спокойно може да се определи като годината на ечемика. Там, където валя, имаме добиви от 900 кг от декар“, каза още Костадинов. Културата също е с добри показатели. Добри са прогнозите и за царевицата, очаква се добивите да бъдат по-високи с 30% в сравнение с тези от миналата година. От бранша са поискали допълнителни конкретни указания от страна на земеделското министерство във връзка с овладяване на Африканската чума по свинете. По време на жътва, машините да бъдат дезинфекцирани на входа и на изхода в стопанството, както и да има яснота дали паленето на стърнищата би помогнало за по-бързото унищожаване на вируса. От НАЗ, както и останалите браншови организации, застават зад предприетите мерки срещу АЧС. „Не си ли помогнем сами и не сме ли заедно в тази трудна битка, няма как да се преборим с африканската чума“, категоричен е Костадин Костадинов. Според председателя на НАЗ, в момента проблемът се политизира, а това няма да помогне за неговото решаване.

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 16

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта