Агр. Петър Кръстев

Не остава много време до момента, когато условията в градината ще позволяват засаждане на доматите на открито. Това за повечето райони в страната е от последните дни на април до първата десетдневка на май. Повечето стопани предпочитат сами да си отгледат разсада за градината, защото имат предпочитания към определени сортове. Освен това, отгледаният вкъщи радсад е много по-чист откъм зарази с болести или неприятели, в сравнение с отгледаният в оранжерии в промишлени мащаби с цел продажба. Обикновено с купен разсад в градината се внася най-често белокрилка, борбата с която, както всички знаем е много трудна, понякога невъзможна.

Ако отглежданият разсад от домати не е в контейнери с единични гнезда, след като растенията са във фаза „кръстосване“, се пикират. Сега е моментът, в който тази операция се прилага масово. Затова нека припомним основните грижи, които трябва да се полагат за пикирания разсад от домати.

• Поливане

Честотата на поливане на пикирания разсад от домати зависи от обема на контейнера, в който е растението и от възрастта, в която е то. Ако през първите дни е достатъчно да поливате веднъж седмично, по-късно с израстването на растенията, може да се наложи да се поливат по-често.Необходимо е да не се допуска почвата да изсъхва. Растениято се поливат, така че почвата да бъде оптимално навлажнена. Следващото поливане трябва да е, когато повърхността на почвата в контейнера започва да изсъхва, но не и до такова състояние, че растенията да започнат да завяхват.Преовлажняването обаче е вредно за растенията. Когато почвата е постоянно преовлажнена, достъпът на кислород до кореновата система е затруднен, поради което тя се развива слабо. Водата за напояване трябва да е темперирана - приблизително + 22°С. Чешмяната вода, преди поливане е препоръчително да престоиналята в съд поне 24 часа предварително.

• Подхранване

Ако почвата за разсада не съдържа достатъчно количество хранителни вещества и растението, според външни признаци, изпитва хранителен дефицит, 10-12 дни след пикиране, разсадът се подхранва с разтвори на минерални торове.В 10 литра вода се разтварят: 10-15 г амониев нитрат, 30-40 г суперфосфат, 10-15 г калиев сулфат. Ако едно хранене не е достатъчно, след 10-дни се извършва още едно подхранване в същите пропорции. Могат да се използват и комбинирани торове, съдържащи макро- и миклоелементи, предназначени за подхранване на разсади. Указанията за приготвяне на разтвор за поливане с тях се съдържат на самата опаковка.

• Светлинни и температурни условия

Неспазването на температурния и светлинен режим води до неправилно развитие на растенията . Това е една от причините за т.нар. изтегляне на разсада. Продължителността на дневната светлина за разсада от домати трябва да бъде около 12 часа. Ако времето е облачно или прозорците, на които е разсада са на северната страна, тогава растенията трябва да бъдат доосветявани.Температурата на въздуха за разсада от домати трябва да бъде в рамките на +21-24°С. В тъмната част на денонощието температурата на въздуха трябва да се понижава до +16-14 градуса, което може да се регулира с помощта на отваряне на прозорец. Ако времето е облачно също е необходимо температурата през деня да се понижава с 2-3 градуса.

• Закаляване на растенията

Защо е необходимо закаляването? Факт е, че като засаждаме растения на открито, не можем да регулираме температурата на въздуха и светлината, както това правим в помещенията у дома. Затова растенията трябва да бъдат подготвени за рязките промени в температурата и светлината, които се случват на открито в природата. За целта 10-12 дни преди засаждането на разсада от домати в градината, растенията трябва постепенно да сезакалят. Това се осъществява като температурата постепенно се понижава до + 14-16°С. През последните 4-6 дни преди засаждане, разсадът вече трябва да се изнесе на балкона или да се остави на перваза на отворен прозореца. Първо за 2-3 часа, след това за половин дени накрая за цял ден, но без да има опасност от измръзване.Благодарение на закаляването се засилва развитието на корените, стъблото заяква, свръхрастежът се възпрепятства, листата придобиват интензивен зелен цвят. Когато разсадът е добре подготвен, той бързо се вкоренява на новото място и лесно понася неблагоприятни метеорологични условия.

От понеделник, 22 февруари, до 15 октомври 2021 г. в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ се отваря прием по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera)“. Заявления се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. Бюджетът по помощта е 500 000 лв. Срокът за отчитане на отчетни документи за покупка на продукти за борба с вредителите е 29 октомври 2021 г. Срокът за изплащане на средствата е 15 декември 2021 г.

  Целта на схемата е ограничаване загубите на продукция, причинени от вредителя по зеленчукови култури, отглеждани в оранжерии.

  Максималният интензитет на помощта е до 100% от разходите по закупуване на продукти и средства за растителна защита за предотвратяване и унищожаване на нашествието от доматен миниращ молец - Tuta absoluta в оранжерии, но не повече от 250 0лв./ха с ДДС.

   Указанията по схемата са публикувани на сайта на ДФЗ.

Както при ниски, така и при високи температури, доматите не могат да формират нормални цветове, които да дадат плодовe. При високи температури, каквито са характерни напоследък, цветчетата на доматите изсъхват и опадват. Температура около и над 35 градуса е убийствена за цветовете на културата, а да се коригира тази ситуация е почти невъзможно. Това, което може да се направи при високи температури е растенията да се поливат обилно с хладка вода.
Други причини за нарушено плододаване на доматите
. Липсата на влага може да е причина доматите да не формират нормални цветове. Това лесно може да се констатира по завяхване и изсъхване на листата;
. Високата влажност на въздуха допринася за залепването на полена в пестика, а сухият въздух намалява количеството на цветния прашец;
. Гъсто засаждане, което води до взаимно засенчване на растенията;
. Излишък на азот в резултат на обилно торене с оборски тор;
. Инфекция от гъбни или друг вид патогени – вируси, бактерии, микоплазми;
. Неправилно използване на хичикали;                                                                                                            . Отглеждане на домати с разсад, произведен от собствени семена и др.
Ако е невъзможно да се елиминира причината, която е причинила недоразвитието на плодниците е необходимо да се премахнат всички китки с дефектни и изсъхнали цветове от основа, за да може растението да се подсили и да образува нови части.

Петър Кръстев

Учени от университета Корнел, САЩ, са открили, че 93% от съвременните сортове домати нямат един изключително важен ген, който отговаря за яркия вкус на доматите.
При работата си голяма международна група от учени са проучили 725 култивирани и диви сортове домати. Данните са събрани в особен панген - набор от гени от всички сортове. След това учените са сравнили пангена с генома на сорта Heinz 176, който е еталон при този тип работа.
Сравнението е показало, че при този сорт липсват близо 5000 гена, които имат другите домати. Анализът също така установява, че специфична форма на гена, която придава на плода силен вкус и аромат, липсва при повечето съвременни сортове.
Този ген на вкуса, който вече е наречен TomLoxC, отговаря и за производството на каротеноиди - пигменти, които придават на доматите червен цвят. Ето защо много съвременни сортове не изглеждат толкова ярко червени.
Очаква се откритието да помогне за връщането на аромата на доматите - наличието на такъв важен ген в новия сорт вече може да бъде контролирано отделно.

Петър Кръстев

Ето само няколко полезни приложения за премахнатите от доматите култуци:

1. Миризмата на домати не обичат плодовите оси, молците и ябълковият плодов червей. Колтуците останали при колтучене на доматите, може да засадите по краищата на пристъблените кръгове на ябълкови и крушови дървета. Такава биобариера ще се превърне в пречка за много вредители. Вместо колтуци на домати, същата роля може да изпълнят и копър или бял синап.
2. Вкоренените колтуците - те ще се превърнат в късни доматени растения, които ще ви зарадват с реколта през първата половина на есента (ако имат време да узреят във вашия район). По подобен начин могат да се вкоренят и други части на растението - например върховете на доматеното растение. Прекършване на върховете е обичайна операция за спиране растежа на индетерминантните сортове.
3. Касисът много обича всякакви остатъци от домати. Поставете всички неизползвани остатъци под храстите и допълнително окачете на клоните . Те ще пропъдят листните въшки.
4. Разпръснете доматените колтуци между зелевите лехи, така ще прогоните зелевите пеперуди.
5. Ако поставите остатъците от колтуци и премахнати върхове от доматите в компостера ще получите не само отличен тор, но и профилактично средство.

Петър Кръстев

Учени от университета Корнел, САЩ, са открили, че 93% от съвременните сортове домати нямат един изключително важен ген, който отговаря за яркия вкус на доматите.
При работата си голяма международна група от учени са проучили 725 култивирани и диви сортове домати. Данните са събрани в особен панген - набор от гени от всички сортове. След това учените са сравнили пангена с генома на сорта Heinz 176, който е еталон при този тип работа.
Сравнението е показало, че при този сорт липсват близо 5000 гена, които имат другите домати. Анализът също така установява, че специфична форма на гена, която придава на плода силен вкус и аромат, липсва при повечето съвременни сортове.
Този ген на вкуса, който вече е наречен TomLoxC, отговаря и за производството на каротеноиди - пигменти, които придават на доматите червен цвят. Ето защо много съвременни сортове не изглеждат толкова ярко червени.
Очаква се откритието да помогне за връщането на аромата на доматите - наличието на такъв важен ген в новия сорт вече може да бъде контролирано отделно.

Петър Кръстев

При силно слънце и жега, почти всички зеленчукови растения бързо повяхват, листата им увисват. За да имсе помогне, е необходима много вода вечер и сутрин.

При такива условия често по плодовете на пипера и доматите се появяват белезникави петна, които по-късно стават като изгорени с некротирала тъкан. Тези петна са резултат от въздействието на слънцето, познато като слънчев пригор.
В някой случаи тези пригори могат да се се дължат и на поливането. Водните капчици, които попадат върху плода, играят ролята на леща, през която слънчевите лъчи преминават и изгарят през тънката ципа участъци от плодовете на доматите и пипера. Понякога - обратно, причината може да е в липсата на вода.

При плододаващите растения при липса на вода и твърде висока температура, страдат първо плодовете - изсъхват, появяват се следи от изгаряне, някои опадват от растението.
По време на силна жега поливането трябва да става рано сутрин или вечер. Това позволява водните капки да изсъхнат преди слънцето да напече силно и температурите да се вдигнат и да не причинят изгаряния по плодовете пирпера и доматите.

Петър Кръстев

Подхранването през вегетацията е доста тънка работа и с него трябва много да се внимава, защото предозирането води до натрупване на вредни вещества в произвежданата продукция и тя не е здравословна за консумация.

Най-лесният начин за подхранване през вегетацията е чрез разтвори от листни торове. Има формулации, съдържащи различни комбинации от макро- или микроелементи. Те са особено подходящи при екстремни случаи – високи дневни температури, преовлажняване от дъждове или при продължително хладно време. Листното подхранване не бива да се прави „на сляпо“, а само след като по растенията се забележат характерни симптоми на хранителен недостиг. Разбира се, че за обикновения любител градинар е доста трудно сам да определи, от какво точно имат нужда неговите растения. Но затова продавачите в селскостопанските аптеки са агрономи и трябва да могат да консултират клиентите си.

• В периода на масово плододаване доматите най-често страдат от недостиг на манган, който се проявява в типични хлоротични петна по листата. Този недостиг може лесно да се коригира чрез листно пръскане с магнезиев сулфат през вегетацията.
• При краставиците в периода на плододаване най-често се появява азотен глад, изразяващ се в пожълтяване на по-старите листа от най-долните етажи. Този недостиг може да се коригира чрез почвено подхранване с ниски дози азот (амониева селитра), последвано от поливка или прекопаване или чрез листно пръскане с воден разтвор от карбамид или амониева селитра в препоръчаните от специалистите концентрации.

Петър Кръстев

Първата половина на това лято бяхме улеснени откъм необходимостта да поливаме растенията в градината или се налагаше да го правим много рядко. Но навлязохме в най-горещите летни дни, както ги е нарекъл народът "горещници", когато температурите са най-високи, влагата от почвата бързо се изпарява, а валежите са рядко явление. Затова сега става актуален въпросът:

Колко често да поливаме зеленчуците в градината?

Напълно достатъчно е да поливамекраставицитеедин-два пътиседмично с по 10 л/м2 в зависимост от времето и един път седмично домати, пипер и патладжанс не-повече от10 л/м2.

Кога е правилно да поливаме – сутрин или вечер?

Времето за поливане е в зависимост от вида на растенията. Краставиците предпочитат влажния въздух, затова се поливат привечер. А всички култури от семейство картофови – домати, пипер, патладжан, се поливат в первата половина на деня, за да може излишекът от влага да може да се изпари и въздухът да не е преувлажнен.

Поливането в дневната жега е абсолютно безсмислено, защото водата бързо се изпарява от повърхността на почвата, не успявайки дори да попие. Водата попива мигновено само в силно песъчливи почви. На всички други видове почви й трябва време, за да проникне в дълбочина.

Никога не подавайте всичката вода за поливане наведнъж. Първо намокрете добре с малко количество вода лехите или браздите, а след това полейте добре. Така водата няма да се стича бързо по сухата повърхност и да излиза извън лехите, а ще попива в почвата.

Петър Кръстев

Първата десетдневка на юли е времето, когато в повечето любителски зеленчукови градина започват да зреят първите домати на открито. И тогава най-често стопаните виждат, че част от плодовете от първата цветна китка са с кафяво петно на върха. Тези плодове узряват първи, но повредата ги прави негодни за консумация.

Болест ли е това или не?

Върховото гниене по плодовете на доматите се отнася към заболяванията от комплексен, неинфекциозен характер.

В последно време изследователите на болести са стигнали до единното мнение, че върховото гниене по плодовете на доматите има непаразитно начало с последващ инфекционен стадий.

Върховото гниене като правило се проявява на зелените плодове на доматите по време на тяхното формиране и растеж, както в оранжериите, така и на открито. Болестта ускорява узряването на плодовете на доматите.

Силно се поразяват първите, най-ранни плодове

В началните етапи на развитие на болестта на върха на плода (в срещуположната на цветната дръжка страна) се появява воднисто петно, което бързо потъмнява. По-късно поразената тъкан обхваща все по-голяма площ и се деформира, в резултат на което върхът на плода става плосък и дори вдлъбнат.

При понижена влажност болните плодове имат твърда консистенция. В условия на повишена влажност на въздуха поразената тъкан потъмнява и се размеква. По-късно тези плодове загниват и опадват. На загниващите участъци на плодовете могат да се развият сапрофитни гъби, образуващи налеп с различен оттенък: черен кадифен – при гъби от род Alternaria; от бял до розов – при гъби от род Fusarium; светло-сив, зелено – сив - при гъбите от род Penicillium.

Заболяването може да бъде причинено от:

-  внасяне на повишени дози азотни торове до началото на плодообразуване;

-  дефицит на калций и фосфор в хранителния разтвор или почвата;

-  киселинност на почвата или хранителния разтвор (рН˂6);

-  излишък или недостиг на влага за растенията.

Силно подложени на поражение са домати отглеждани на леки песъчливи почви с ниска влагоемност, а също и на засолени почви.

Върхово гниене може да се появи на растения, отличаващи се с висока енергия на растеж, силна облистеност и едри плодове.

Съчетанието на високи температури и ниска влажност на въздуха в условия на защитни съоръжения също води до значително разпространение на болестта.

Мерки за борба

1. Редовно и равномерно поливане.

2. Създаване на оптимални условия за хранене на растенията: в случай на дефицит на калций внесянето му във вид на поливка или листно подхранване.

3. Внасяне на фосфорни торове намалява поражението на плодовете.

4. Киселинността на почвата или хранителния разтвор трябва да се доведат до оптималната стойност (рН 6,2).

5. Условията за растеж на доматите не трябва да създават прекомерно развитие на зелена маса. По време на формирането на растенията следва да се цели баланс между количеството листа и плодове.

Петър Кръстев