Червеното френското грозде, касисът, а така също и бодливото немско (познато и като цариградско) грозде са вегетативно размножаващи се култури. За да ги размножите е достатъчно да имате дори само един храст.

Основният начин за размножаване на френското грозде (а и всички останали от този род) е вегетативният. Това означава, че се вкореняват както зелени, така и зрели едногодишни леторасти.

За целта от растението майка трябва да изберете здрави, добре узрели едногодишни леторасти, които да отрежете от основата. След това да ги нарежете на резници, които да бъдат дълги 12-15 см. Тези резници се засаждат директно в почвата, като над повърхността трябва да останат по една или две пъпки.

Полейте резниците и покрийте почвената повърхност със слама. Ако вкоренявате растенията на непостоянно място, разстоянията между тях могат да бъдат 15-20 см. Този начин гарантира над 90% прихващане.

Вкорененото наесен френско грозде ще даде плод още следващата година.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При варосване есен на овощните дървета добавянето на сапун, лепило и др. материали в разтвора при гасенето на варта не е добра практика. Те имат лоша страна, защото изменят добрите качества на варовия разтвор – спират газообмена през порите на кората на дърветата, което е необходимо условие за здравето на дървета. Варов разтвор с прилепители като лепило или сапун действително прилепват добре към кората, трудно се измиват от дъжда, но повече вреди, отколкото да помага на дървото.

За овощните дървета единствения допустим и полезен примес към варта са меден (син камък) или железен (зелен камък) сулфат. Намазването стеблата на плодните дръвчета с варно мляко, макар и много полезно отнема доста време, затова това мазане да се прави в лоши, мрачни дни, когато не може да се върши друга работа.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Киселецът е многогодишно растение с месест вретеновиден корен и светло до тъмнозелени копиевидни листа, богати на витамини, белтъчни вещества, желязо, фосфор.

Киселецът може да се сее до края на октомври-началото на ноември. Растенията не са взискателни към почвата, но за предпочитане е тя да е добре обработена, богата на хранителни вещества и да има достатъчно влага. Киселецът обича засенчени места, където влажността на почвата се поддържа продължително време.

Киселецът се отглежда на едно място 3-4 години. Като многогодишна култура изисква ежегодно торене с органични минерални торове, за да се осигури по-богата и качествена реколта от листна маса.

Препоръчително е при сеитба на киселец да се използват пресни семена, тъй като те имат по-висока кълняемост. Киселецът традиционно се сее в лехи с ширина между редовете 20-25 см, а разстоянието между растенията е 5-7 см. Семената се заравят на дълбочина 1,5 см.

Семената на киселеца поникват при 2-3°С за две седмици.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Най-често през есента се засаждат луковични растения като лалета, нарцис, минзухар, зюмбюли, кокичета и др. Тези култури предпочитат добре огрени от слънчевата светлина места.

Луковиците на тези цветя се засаждат около тридесет дни преди първите слани, защото ако бъдат засадени много рано, луковиците могат да прораснат и с първите студове да загинат.

Септември е месеца през който започва есенното засаждане на цветята, а в някои случаи продължава до края на ноември. Оптималния период на засаждане е през октомври.

Сега е моментът за засаждането и на божурите. Ириси, флокс е добре да бъдат засадени през първите дни на септември, а през второто десетдневие на септември трябва да бъдат засадени рудбекията, след нея може да започне засаждане на култури като лавандула, карамфил.

Лилиумите могат да бъдат засадени през есента, но е най-добре да бъдат предпазени от студовете. Разбира се, преди засаждането, почвата трябва да е прекопана и наторена.

Красивият клематис е най-добре да бъде засаден през есента. Обикновено в този период, повечето култури цъфтят разкошно и не е желателно да се наруши цъфтежа им и да се увреди кореновата им система.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Всички видове минзухари, цъфтящи през пролетта, се засаждат от средата на септември до октомври. Те ще цъфтят на следващата пролет, веднага след като снегът се стопи. Сортове минзухари, които цъфтят през есента се засаждат в началото на август, а на красивите им цветове ще се радвате още през есента на същата година.
Мястото за засаждане минзухари на открито трябва да бъде избрано правилно. Почвата трябва да е добре дренирана, без да задържа вода.

Минзухарите могат да се отглеждат на всички видове почви с изключение на кисели. Ако почвата е прекалено бедна по състав се препоръчва преди засаждане да се внесат органични торове, като компост или хумус.
Минзухарите предпочитат добре огряно от слънцето място, но се развиват добре и на полусянка, като в този случай, цъфтеж настъпва малко по-късно. Продължителността на цъфтежа при минзухарите е различна и зависи от сорта, климатичните условия, местоположението.

Дълбочината на засаждане на луковиците на минзухара през есента е на не повече от 7-8 см, а разстоянието между тях е около 10 см.

Торенето при минзухарите трябва да се прави два пъти годишно. Първият път е веднага след като снегът се стопи, като тогава се внася азотен тор, а вторият път - по време на цъфтежа,тогава се използва фосфорно-калиев тор.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Петък, 14 Октомври 2016 14:34

Кога се режат дръвчетата

Резитбата на дръвчета може да направите в късната есен, но когато дръвчетата са преминали във фаза покой. Сега не бива да го правите, защото листата не са опадали и резервните хранителни вещества не са се оттекли към корените. Ако направите резитбата ще ощетите дръвчетата и ще ги изложите на риск от измръзване.

Резитбите по принцип са два вида: лятна и зимна. Лятната резитба се прави през вегетацията, но в месеците юли-август, сега е късно. Зимната може да се прави от края на есента до ранна пролет. Периодът е дълъг, така че все ще намерите време за това. По всяко време може да се режат само болни или счупени клони.

ИЗЯСНЕТЕ ПРИЧИНИТЕ ЗА АЛТЕРНАТИВНОТО ПЛОДОДАВАНЕ

За да плододават дръвчетата алтернативно може да има и други причини, а не само в резитбата. Опитайте се да изясните тези причини, които могат да бъдат следните:

. претоварване с плод;

. липса на торене;

. суша или преовлажняване;

. болести и неприятели;

. липса на опрашители и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Растителната пепел съдържа голямо количество елементи, които оставатвъв вид на ценни минерални вещества. В нея обикновено се съдържат до 30 елемента представляващи полезна храна за растенията. Главните от тях са: калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, сяра и др. Макар и в малки количества в растителната пепел има и микроелементи, като бор, манган и др. Трябва да знаете, че в нея няма азот, неговите съединения отлитат с дима.

РАЗХВЪРЛЕТЕ ПЕПЕЛТА ПРЕДИ ЕСЕННАТА ОБРАБОТКА

Самият факт, че в растителната пепел се съдържат в най-голямо количество основните елементи фосфор и калий е достатъчно показателен, че времето за нейното разхвърляне е през есента, преди основната обработка на почвата. Изключение има само при песъчливите и леки почви, където това трябва да стане напролет, за да не се измият хранителните елементи от зимните валежи. В този случай трябва да съхраните растителната пепел до пролетта на сухо и в затворени съдове – сандъци, бидони, варели, кофи и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Малината е взискателна към съдържанието на хранителни вещества в почвата. Тя има по-големи потребности от азот и калий, по-малко към фосфора.

ПРИ ЗАПАСЯВАЩО ТОРЕНЕ

Ако сте направили добро предпосадъчно торене на малините, през първите 2-3 години е достатъчно да ги подхранвате само с азот през вегетацията. През следващите години е необходимо да се внасят на 1 квадратен метър по 3-4 кг оборски тор, 25-30 г суперфосфат, 15 -20 калиев сулфат, 15-20 г амониева селитра или карбамид.

Фосфорните, калиевите и оборският тор се внасят през есента с последваща обработка, азотният се внася рано напролет.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В градината често е необходимо да се премести плододаващо дърво или храст. Как да се направи това, за да се получат добри резултати.

При две-четиригодишни дървета няма да има големи проблеми, нужно е само максимално внимание за съхраняване на кореновата система при изкопаването и да не се повредят плодните дървета при засаждането. Дървото лесно ще преживее стреса, ако е пренесено с малко пръст по корените.

По сложно е присаждането на по-старо дърво, тъй като колкото е по-старо дървото, толкова по-голяма е и кореновата система и надземната част.

За да се пресади старо осем-десет годишно дърво е нужна подготовка на дървото, която да започне 1-2 години по-рано.

Извършва се резитба на цялата надземна част с цел да се придаде на короната нужната форма и се прави просветляваща (чрез прореждане) резитба. Есента се изкопава около дървото тясна канавка, колкото ширината на лопатата, на разстояние 40-50 см от дървото, с дълбочина 80 см. Корените внимателно да се отрежат с трион, така че срезовете да бъдат гладки. Канавката се затрупва с рохкава смес от пръст и оборски тор- 5-6 кофи тор и 1 кофа пръст и обилно да се полее с вода.

Изрязяните корени за година обрастват с малки коренчета, които ще бъдат запазени при пресаждането и ще подобрят прихващането на дървото.

Препресаждането е най-добре да се прави през пролетта.Отначало е добре да се изкопае земята от външата страна на канавката. После с остра лопата или ножовка да се прережат всички по-долни корени, като при това дървото се накланя в страни. Внимателно се подпъхва зеблен или найлонов чувал под пръста, опакова се и се изважда от ямата за да се пренесе дървото до мястото на засажадне.

За посаждане на на дървото е необходимо да се изкопае дупка с размери при по- млади дръвчета 0,6Х0,6Х0,6м , при по-големите дървета 1,2Х1,2Х1,2м. В случаи на цъфтеж първите две години цветовете се премахават.

При спазване на правилата, старите дървета при препресаждане след 3-4 години възобновяват плододаването си.

Особено чуствителни са на препресаждането крушата и сливата, а при вишня над 10 годишна трябва много да се внимава.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Есента е най-подходящото време за засаждане на овошките. Това е така защото:

. разнообразието от видове и сортове, които се предлагат от разсадниците е най-голямо;

. дръвчетата най-добре понасят преместване, защото са в покой;

. има достатъчно време за приспособяване на растенията през периода на зимен покой.

При есенно засаждане на дръвчета трябва да се съобразите с правилото, че не трябва нито да се избързва, нито да се закъснява.

. Дръвчетата се засаждат не по-рано от настъпване на естественият им листопад и встъпили в покой.

. Засаждането трябва да приключи не по-късно от три седмици преди очакваните замръзвания на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта