Септемврийските студени и дъждовни дни ни навяха мислите за подготовка на овощната градина за есенно-зимните условия. Много от нашите читатели може би още не са прибрали плодовете на своя труд от дърветата, но други вече започнаха с въпросите за предпазването им от увреждания през зимата.

Преди да отговорим на често задаваните въпроси с какво да белосаме дърветата и кога, ще обясним защо е нужно това ?

НЕ ИЗБЪРЗВАЙТЕ, НЕКА ОПАДАТ ЛИСТАТА

На въпроса кога - сега наесен или напролет да варосваме? Разбира се, че есента. Но подходящият момент е след листопада в сух и слънчев ден. ВАРОСВА СЕ СРЕЩУ СЛЪНЧЕВИ ПРИГОРИ

Основната цел на варосването е защита на дърветата от слънчеви пригори. Те се причиняват обикновено напролет през март, когато дръвчетата излизат от фаза дълбок покой. Тогава често температурите са високи и термометъра стига до 15-18˚С, започва пренастройване на дърветата на клетъчно ниво за фази с по-високи температури. През нощта обаче са възможни минусови температури. Освен това такива високи температури вече се случват и през февруари. В резултат на тези резки промени в температурите се появяват пукнатини, през които навлизат гъбните заболявания, които могат да погубят дървото.

Публикувана в Овощната градина

Ако есента оставите плододалите издънки без да ги изрежете, в тях се намират болести и неприятели. Там те ще се съхранят през зимата и през новата вегетация ще преминат в новите растения. Тогава борбата ще е трудна и ще изисква повече пръскания и грижи.

ИЗРЕЖЕТЕ И ИЗГОРЕТЕ

Затова езрежете и изгорете всички издънки, които са с признаци на болести и неприятели. Те лесно се познават по петната, пречупването или галиците (подутини по стеблата). След това изнесете инфектираните издънки на лбезопасно място и ги запалете.

ПЕПЕЛТА ВЕЧЕ Е БЕЗОПАСНА И ПОЛЕЗНА

Съберете пепелта от изгорените издънки и я ръзхвърлете равномерно в градината. Тя е с високо съдържанеи на калий и други елементи, с които ще подхраните растенията.

Публикувана в Овощната градина

Ефектът от тях е положителен, когато са качесвени

През периода извън вегетацията от годината в овощните градина е необходима оздравителна резитба с цел отстраняване на изсъхналите клони и презимуващите в тях причинители на болести като кафяво гниене, огнен пригор, брашнеста мана, къдравост по праскова , бактериално изсъхване, шарка по сливата и др. При установяване на нападение от корояди и дървесинояди, засегнатите растителни части трябва да се отстраняват. Изрязаните клони и кора се изнасят извън градините и се унищожават. По този начин се ограничава разпространението на тези неприятели, борбата срещу които с химични средства е много трудна.

Останалите по дърветата плодове са носители на зараза от кафяво гниене по костилковите, бадемов семеяд при бадемите и други, което налага тяхното събиране и унищожаване.

Качествената есенна дълбока оран (на дълбочина около 20см) се явява като част от борбата срещу определени болести и неприятели, а именно: чрез заораване на окапалите листа и плодове до голяма степен намалява заразата от струпясване по ябълката и крушата, цилиндроспориоза по череша и вишна, гномония по кайсията, червени листни петна по сливата, и други.Чрез нея се унищожава и част от зимуващите в почвата неприятели – плодови оси, черешова муха,хоботници и други.

За да се предпазят дърветата от измръзване, е необходимо да се направи варосване на стеблата и дебелите скелетни клони най-късно до настъпване на студовете.

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 19 Септември 2013 16:30

Есенни грижи

Подготвяме лилиума за зимата

Лятото свърши. Какво да правим с лилиумите през есента? Време е да се погрижим и подготвим растенията за зимуване.

Не бързайте да режете стъблата. Към тази манипулация се пристъпва само, ако листата са пожълтели. Отрязаните листа не се компостират, по-добре да ги изгорите, за да не се разпространява зараза.
Ако отглеждате лилиумите повече от 3-5 години на едно място и те са се разраснали много, желателно е да ги разделите. Внимателно изкопайте цялото „семейство”. Разделете големите луковици и детките.

Големите луковици се засаждат в лехи на разстояние 20-25 см. Те ще изглеждат по-добре засаждани в група. Препоръчително е да се избере място, на което преди не са отглеждани луковични растения. Добре е почвата да е добре подхранена, да се внесе компост и комбинирани торове. Дедките е по-добре да се засадят за доотглеждане на отделна слънчева цветна леха, където те няма да се засенчват от други растения и бързо ще оформят пълноценни луковици.
Ако през сезона листата на лилиумите в някое от гнездата са засегнати силно от загниване, пресаждането може да помогне за профилактиката на това заболяване. За да се предотврати заболяване, добре е да обеззаразите луковиците преди засаждане с топсин М 70 ВД или друг фунгицид.
Не препоръчваме да купувате лилиуми за засаждане през есента, защото те се чувстват много по-добре при пролетно засаждане. Може би това се дължи на факта, че луковиците често се продават с пресъхнали корени и обикновено не успяват да се вкоренят и зимуват лошо.
Лилиумите реагират добре при суха зима. Веднага след като са отрязани старите стъбла, покрийте мястото, където са луковиците с водоустойчив дебел картон, фолио и др. Идеалния случай е лилиумът да прекара зимата в суха почва. При такова зимуване луковиците по-добре се делят, растенията стават по големи и с много пъпки. През пролетта този картон (укритие) се отстранява веднага след като снегът се разтопи
Важно е да не забравите да поставите отрова срещу гризачи. През късна есен, ако почвата не е замръзнала подземните жители дълго време са активни и може да причинят много неприятности в цветната градина. Възможно е през зимата луковиците да бъдат силно нагризани, изровени или обратното - да попадат в дълбоки ходове.

Публикувана в Цветарство

Икономията от есенно торене е обратно пропорционална на успешното презимуване и добива

Петър ЙОРДАНОВ
Рапицата, както всички маслодайни култури, е силно взискателна към хранителните вещества в почвата. Потенциалът на високодобивните хибриди, които се сеят у нас, може да се развие само при достатъчна осигуреност с всички необходими елементи още в ранни фази от развитие. Торенето при рапицата е важен фактор и трябва да е съобразено със запасеността на почвата и потребностите на културата.
Установено е, че рапицата се нуждае два пъти повече от азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерните торови норми са: 15-18 кг/дка азот, 8-10 кг/дка фосфор и 4-8 кг/дка калий в активни вещества.
Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, а 30% от азота  предсеитбено. Останалото количество азот се внесят през пролетта, разделени на 2-3 порции, като последното подхранване трябва да е във фаза бутонизация на културата. Прекомерното торене с азот през есента благоприятства прерастването и повишава риска от измръзване.
Наторените растения презимуват успешно
Фосфорът спомага за доброто вкореняване на растенията, повишава сухоустойчивостта им, прави ги по-устойчиви към неблагоприятни климатични условия и увеличава залагането на репродуктивните органи.
Калият повишава студоустойчивостта на растенията, подобрява тургора и повишава устойчивостта на растителната тъкан към гъбни заболявания, подобрява усвояването на азота.
Известен компромисен вариант е, ако вместо почвено торене фосфорът и калият се внесат наесен в ранни фази от развитието на културата чрез листно торене. Подходящи са продукти, които да съдържат по-голям процент от двата елемента, включително и някой микроелементи.
Листното торене наесен е препоръчително
Както всички кръстоцветни култури, така и рапицата е отзивчива на торене с микроелементи. С най-голямо значение за културата са елементите бор и сяра, а добре се отразяват и манган, магнезий, молибден, цинк и др.
RapicaПриемането на микроелементи от почвата е свързано с отнемане на енергия и растенията се изтощават. Подадени по листен път, хранителните елементи бързо се абсорбират от листния апарат и спомагат за по-доброто вкореняване. Повишава се и съдържанието на пластични вещества в листата, което прави растенията по-студоустойчиви.
Рапицата е боролюбива култура, затова е препоръчително през есенно-зимният период да се приложи листно внасяне (във фаза 4-и-6-и лист) на елемента бор. Той участва в транспорта на захари, изграждането на клетъчната стена, лигнификацията, въглехидратният метаболизъм, респирацията и ауксиновият метаболизъм.
Недостигът на бор през есенно-зимния период може да намали усвояването на фосфор, да затормози развитието на корена и надземните части на растението. В резултат на това растенията са предразположени към повреди от ниски температури и посевите силно се разреждат. Борът гарантира по-добра жизненост и зимустойчивост, както и силен старт на рапицата през пролетта.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 10 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта