Ирландското общество за предотвратяване на жестокото отношение към животните призова за забрана на износа на живи животни от Европейския съюз, след като 120 агнета умряха при транспортирането им към Сингапур, където трябваше да бъдат убити ритуално, съобщи електронното издание EMeat. Животните бяха част от общо 1 700 ирландски овце, изнесени за Сингапур през уикенда за мюсюлманския празник Курбан байрам.

Вече е започнало разследване на инцидента и първоначалните резултати сочат, че причина за смъртта на агнетата е топлинният стрес. Това не е първият случай, когато овце загиват при тарнспортиране – през 2014 г. над 170 животни, изнасяни за Австралия, загинаха също от топлинен стрес при превозването им със самолет.

От ирландската организация обявиха, че призовават за пълна забрана на подобни начини за превозване на добитък, особено към държави извън ЕС, където стандартите за благосъстоянието на животните не отговарят на нормите, приети в Европа.

Наскоро ирландските защитници на животните изказаха опасения и за превоза на живи животни към Турция, който се очаква да започне в началото на следващата седмица. Тогава те призоваха министъра на селското стопанство на страната Майкъл Крийд спешно да преразгледа решението за износа и да прекрати доставките за държави извън ЕС на едър рогат добитък и овце. Според тях освен очевидното нарушаване на правилата за благополучието на животните и етичните съображения този износ нанася значителни щети на реномето на Ирландия.

Публикувана в Животновъдство

Все повече намаляват животновъдите в община Сърница през последните години, като в момента сектора се поддържа от няколко по-големи кравеферми. Това каза за Радио „Фокус“ – Пазарджик Неби Бозов, кмет на родопската община. По думите му причините за замирането на този традиционен поминък за Сърница за ниските изкупни цени на прясното мляко, ниското субсидиране от страна на държавата и скъпото оборудване за модернизиране на фермите. „Общината е предоставила пасища и мери на всички животновъди, но въпреки това все по-малко стопани се занимават с животновъдство. Същата е и ситуацията в сектор „Земеделие“, където основно се отглежда картоф“, уточни Бозов. През последните години се поставя акцент върху туризма и се правят инвестиции предимно в тази посока.

Публикувана в Новини на часа

Без субсидии не можем да съществуваме, казва Иван Иванов, собственик на фермата със затворен цикъл на производство, приютила редки породи животни – от овце и крави, до коне и кучета

Лили Мирчева

Едва ли някой ще си помисли, че ферма Чемерник, разположена в един от най-живописните райони на Стара Планина - високо над Искърското дефиле, над гара Бов, е на ръба на оцеляването. Посетителите от пръв поглед разбират, че всичко в нея е градено с вкус и много пари. „Намира се в район, съхранил своята самобитност и екологична чистота, което създава условия за развитието на планински туризъм и животновъдство“, пише в сайта на фермата. Създадена е през 1994 г. и съществува като обособен животновъден комплекс със затворен производствен цикъл. Нейният собственик – Иван Иванов, бивш строителен предприемач, се е погрижил със сериозни инвестиции да създаде туристически комплекс с три каменни къщи за гости – Родова, Фамилна и Битова, събрали историята на пет рода, с възможности за всякакви атракции – от конна езда до рицарски турнири и стрелба с лък, от зелено училище до риболов, и още много забавления за малки и големи. Освен на уникалната природа гостите на комплекса могат да опитат от местните специалитети – джуркана коприва и качамак по бовски, гурме изкушения от дивечово месо.

Един от любопитните факти е, че във фермата се отглеждат крави от редки породите като Кафяво говедо и Симентал, овце - Запападностаропранинска и Елинпелинска, или Софийска, както и Дунавски коне. Тук в малка, кокетна, но и модерна мандра, се произвежда синьо сирене. „То се гледа като бебе – обръща се на всеки два часа, но пък отлежава в продължение на два месеца“, повдига леко завесата пред тайната за създаване на млечния деликатес Иван Иванов. Част от оборудването (два пастьоризатора) на мандрата е осигурено чрез фондация „Биоселена“ от българо-швейцарския проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони”. Финансирането е в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Не е странно, че аристократичното синьо сирене е намерило „убежище“ в тази ферма. Според преданията по времето на четвъртия кръстоносен поход оттук са минали рицарите на Граф дьо Сент Бьов, а може би някои от тях са останали и са се заселили, смесвайки се с местните български родове. И до днес в този район живеят стари родове със странните имена – латинци /високи, руси и с червено-кяфави коси/, и бугари /мургави с черни коси/.

Ако през 13 в. рицарите на Граф дьо Сент Бьов са пътували само с коне, то сега, за да се стигне до това райско кътче на България, трябва да се премине през 7 км разбит общински път, осеян с камънаци – истинско изпитание за всеки съвременен автомобил. Затова и повечето посетители разреждат посещенията си във фермата. Това е нагледен пример за непукизма на местните власти към проблемите на местния бизнес. И докато швейцарското правителство финансира програма за устойчиво развитие на селските ни райони, нашите управници нехаят за проблемите на предприемчивите българи. Още едно сравнение – в Швейцария може да се види как фермери произвеждат на ръка сирене в истински сеновал, то у нас според изискванията на Наредба 26, стопаните трябва да имат хромирани съдове и хладилни камери. Към това може да се добави още – непосилни сметки за ток, който се подава с толкова променливо напрежение, че електроуредите редовно „гърмят“.

„Единствено млякото е печеливш продукт“, твърди Иванов, въпреки, че и с него е срещал редица логистични бариери. Примерно като се опитал да го реализира с продажба чрез млекомат в София. Столичани не възприеха тази форма на продажба, а да се пренася през разбитите пътища всеки ден, е непосилно занятие за който и да било фермер. „Без субсидии не можем да съществуваме“, признава той, но и те вече са недостатъчни за оцеляване.

Това са няколко от причините собственикът на ферма Чемерник да обяви продажбата й, независимо че е вложил всички усилия да изгради затворен цикъл на биопроизводство, за съхранява редки породи животни, да предлага модерни форми на туризъм. 

Публикувана в Бизнес

В големите ферми в област Пазарджик от страна на собствениците на обекти имаше голяма активност по отношение на ваксинацията срещу заразен нодуларен дерматит. Това каза за Радио "Фокус" - Пазарджик директорът на Областната дирекция по безопасност на храните д-р Петко Митев. Той обясни, че съдействие са получили и от страна на регистрираните ветеринарни лекари, които обслужват тези обекти. "Там ваксинацията приключи най-напред и нямахме никакви проблеми", каза директорът на ОДБХ - Пазарджик. По думите му проблеми са се появили в малките населени места като Сърница, Побит камък, Кръстава, където хората отглеждат по едно-две животни за лични нужди. "Тези собственици имат право да откажат ваксиниране на животните като подпишат специална декларация, но това означава, че ако ги загубят след заболяване от заразен нодуларен дерматит, държавата няма да им изплати обезщетение", каза също Митев. Той допълни, че това създава риск от появата на ново огнище на заболяването.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 06 Юли 2016 14:13

Какво е Диметоат 400 г/л

Из листовката на Диметоат 400 г/л:

Продуктът е вреден при вдишване и поглъщане. Може да е леко до умерено дразнещ за кожата и очите.
При изпитвания на подобен продукт върху животни е установено, че той е алергичен сенсибилизатор.
Активното вещество диметоат е отрова (инхибитор на холинестеразата). Бързо навлиза в тялото при контакт с всякакъв вид кожна повърхност и с очите.
Повтарящата се експозиция на инхибитори на холинестеразата като диметоат може без предварителни симптоми да доведе до повишена податливост към дози от който и да е инхибитор на холинестеразата.

Най-съществени остри и настъпващи след известен период от време симптоми и ефекти: При контакт първият симптом, който може да се появи, е дразнене. Симптоми на инхибиция на холинестеразата: гадене, главоболие, повръщане, схващане, слабост, замъглено виждане, точковидни зеници, стягане в областта на гръдния кош, затруднено дишане, нервност, изпотяване, навлажняване на очите, повишено слюноотделяне или образуване на пяна на устата и носа, мускулни спазми и кома.
Според официалния документ на един от препаратите с диметоат веществото е биоразградимо и ако е нанесено според препоръките, трябва да е безвредно за реколтата. То се разпада в околната среда и в пречиствателните станции за отпадни води за няколко дни и не се наблюдава неблагоприятен ефект при концентрация до 100 мг/л във вода.

Вредно или не

През последните години критиките към инсектицида диметоат са все повече, пише "Ройтерс". Според агенцията се върви към пълното му изключване от земеделието, като много държави вече го спират или обмислят спирането му заради притеснението, че е вреден за здравето.

Публикувана в Растениевъдство

До една седмица се очаква да приключи ваксинирането срещу Заразен нодуларен дерматит на всички едри преживни животни в страна. В момента се използва последният транш от 350 хиляди дози ваксини. За областите в Северна България са предоставени над 240 хиляди дози, за Област Варна – 12000, Велико Търново – 22000, Видин – 4300, Враца – 18000, Габрово – 10000, Добрич – 26500, Ловеч – 14000, Монтана – 16000, Плевен – 25000, Разград – 19000, Русе – 15600, Силистра – 14000, Търговище – 26000 и Област Шумен – 21000.

            БАБХ призова да се спазват предприетите мерки и по-специално – наложените ограничения. Забранено е свободното придвижване на едри преживни животни в цялата страна. Клането в Северна България се осъществява в месодобивни предприятия в същата област, а при липсата на такова предприятие в съседна, с изключение на областите с установени огнища на Заразен нодуларен дерматит. Клането на ЕПЖ от Ловеч и Враца – областите, в които е установен ЗНД – ще се осъществява в месодобивни предприятия на територията на съответната област. Клането се извършва задължително след съгласуване с приемащата кланица и разрешение от ЦУ на БАБХ, а върху месото на закланите животни ще се поставя специална здравна маркировка.

            Суровото мляко, добито в обект с констатирано огнище на заразен нодуларен дерматит се унищожава. Млякото от останалите ферми се преработва в млекопреработвателни предприятия на територията на страната. Трябва да се извършва дезинфекцията на транспортните средства, които превозват сурово мляко, на изхода на всеки посетен животновъден обект или млекосъбирателен пункт.

Публикувана в Животновъдство

Животновъдите, които имат унищожени животни заради заболяването „заразен нодуларен дерматит” по говедата, ще получат 2 милиона лева по схемата de minimis, реши на последното си заседание управителният съвет на фонд „Земеделие“. Заявленията ще се приемат от 8 юни в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ на областните дирекции на Фонд „Земеделие”.

Срокът за изплащане на средствата е до 10 дни след подаване на заявлението.

Общият размер на предоставените на един земеделски стопанин или едно и също предприятие помощи по схема de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 15 000 евро за период от три последователни данъчни години.

Определената максимална ставка за едри преживни животни (ЕПЖ) под селекционен контрол по държавната помощ е 900 лв., а за стоковите едри преживни животни – 350 лева. Ето и сумите, които ще се отрускат за отделните животни.

За едрите преживни животни под селекционен контрол

900 лв.          за животни над 24 месеца

720 лв.          за животни над 12 месеца до 24 месеца (включително)

540 лв.          за животни от 6 месеца до 12 месеца (включително)

320 лв.          за животни под 6 месеца

За стокови едри преживни животни

350 лв.          за животни над 24 месеца

280 лв.          за животни над 12 месеца до 24 месеца (включително)

210 лв.          за животни от 6 месеца до 12 месеца (включително)

140 лв.          за животни под 6 месеца

Публикувана в Животновъдство

Заявления по схемата Държавна помощ за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни семейства в резултат на природни бедствия  се приемат от днес, 15 февруари, до 26 февруари в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. 


На подпомагане подлежат земеделските стопани, които през 2015 г. са включени в регистъра на МЗХ. Те ще получат обезщетение за пчели, едър и дребен рогат добитък, юници над 12 месеца, говеда за угояване от 12 до 24 месеца и агнета до 6 месеца.

Бюджетът на държавната помощ за 2016 г. е 100 000 лева. След приключването на приема и проверката на предоставената от кандидатите информация средствата ще бъдат изплатени до 15 март.

Публикувана в Животновъдство

Животновъдниятотрасъл на Франция пострада от рускотоембарго за забранения внос на хранителни продукти от западните страни и последвалия ръст на конкуренцията от страна на по-евтини продукти от други страни от ЕС. Фермерите организираха редица протестни акции миналото лято и принудиха правителството да проведе преговори, на които селскостопанските производители, преработвателите и търговците на дребно подръководството на Министерството населскотостопанствосе опитаха да се договорят за по-високи цениза изпитващите трудности фермери. Но преработвателите на храни решили да не намаляват своята печала на фона на жестоката международна конкуренция, когато цените на свинското в страната и без другосъщественопаднали. Министърът на селского стопанство на Франция Стефан Льо Фол съобщава, чесериознипроблеми сега изпитват около 35000 животновъдни ферми в страната. Миналото лято те бяха само 25 000, което представлява 10% от общото им количество. Правителствотое обещало специална помощ изразяваща се в стотици милиони евро за животновъдите, за сметка на въвеждането на данъчни облекчения и съвместно финансиране на инвестиционни проекти. FNSEA най-многобройната асоциация на фермерите във Франция потвърди, че снея се е свързала Еврокомисията, но е заявила, че картелно споразумение не е имало. Представител нафренското Министерство на селското стопанство съобава, че министерството знае зазапочналоторазследване от Департамента по конкуренцията при Еврокомисията, но той не е търсил министерството за съдействие.

Публикувана в Животновъдство

Ветеринарните доктори към Българска агенция по безопасност на храните постоянно правят прегледи в граничещите с Република Турция и Гърция райони. Това каза д-р Дамян Илиев, изпълнителен директор на БАБХ на пресконференция, където представи епизоотичната обстановка в страната. По думите му, два пъти седмично се проверява здравния статус на животните във фермите в граничещите с южните ни съседи животновъдни обекти. Следи се за клинични признаци на заразни заболявания като Заразен нодуларен дерматит (lumpyskin), чиито огнища са в непосредствена близост до българската граница. „Ако не вземем мерки и позволим това заболяване да се разпространи, както това се случи в Гърция, където огнища има и в Серес, и на Халкидики, животновъдството в България и най-вече в пограничните райони ще изчезне. Икономическите щети при едно констатиране на заболяването ще бъдат огромни, заради ограниченията за търговия и транспорт на животни и продукти от тях“, каза още д-р Дамян Илиев.

Той допълни, че са направени срещи и с фермери, и с ветеринарни лекари. Проведено е и обучение на официалните ветеринарни лекари към БАБХ. „Надяваме се, че сме по-подготвени от съседите ни. Взели сме мерки по границата и харчим ресурс, но той е оправдан. Всички са обучени, бяха раздадени и информационни материали. Важно е фермерите да извършват дезинсекция, за да се намали вероятността насекоми да пренесат заразата в страната ни.“ обясни още д-р Дамян Илиев.

Той коментира, че една от причините за разпространение на бруцелозата е свободното движение на неидентифицирани животни. „Приключва Държавната имунопрофилактична програма, по която се взима кръв за изследване на бруцелоза. В село Кочан има доказана бруцелоза и имаме съмнения за други места, но трябва да се потвърдят в Референтната лаборатория. Там, където имаме съмнения, отново взимаме кръв“, каза д-р Илиев и допълни, че животните, които са показали доказана бруцелоза се евтаназират и след 45 дни фермите биват отново изследвани. „Не си позволяваме при съмнителни резултати да пристъпваме веднага към евтаназия, а вземаме ограничителни мерки“, посочи изпълнителният директор на БАБХ.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта