Четвъртък, 12 Декември 2019 13:26

Предколедно затишие

Въпреки, че така чаканият от земеделците сняг се бави, Коледа неумолимо наближава. На пръв поглед в аграрния сектор всичко изглежда прекрасно. Обещаните пари по директните плащания и по схемите за обвързана подкрепа вече тръгнаха към сметките на фермерите. И до края на календарната 2019 всичко ще е платено. „За първи път!“, похвалиха се земеделският министър Десислава Танева и изпълнителният директор на ДФЗ Васил Грудев.

Африканската чума по свинете не е преборена, но и тя някак кротко настъпва. А пък в Агенцията по безопасност на храните ще чакат скромно увеличение на заплатите. Извоюваха си го с протести.

Чудно преколедно затишие. Какво обаче се задава след него?

Задават се напрежения и неизвестности. Два важни законопроекта отлежават на трупчета – за поземлените отношения и за градушките. Балансът на интересите ще бъде постигнат трудно. Особено когато всеки тегли чергата към себе си. Бомба със закъснител е и тол системата, която тежко ще удари зърнопроизводителите. Ако гласовете им не бъдат чути, напролет се задават протести.

Неяснотите около бъдещата ОСП създават допълнително напрежение в бранша. Очертава се зелена, дори тъмнозелена архитектура и въвеждане на тавани в подпомагането – само най-прозорливите и гъвкавите ще се преборят с подобна европейска и национална конюнктура. Сигурно вече трескаво мислят по въпроса. И едва ли са се отдали на предколедното настроение.

Сектор „Плодове и зеленчуци“ търпеливо чака добрите намерения на ресорния зам.-министър Чавдар Маринов да бъдат облечени в конкретни резултати. Това означава създаването на регистър на производителите и търговците. И най-сетне да бъде прекратена порочната практика вторите да си мешат с лекота капите с първите. От това печелят единствено търговците, а реалните градинари едва оцеляват.

Не е ясна още и присъдата върху сектор „Биологично производство“. Трусовете през последните няколко години доведоха до отпадане на доста фермери от тази ниша. За беда – реални производители. Което означава, че някъде нещо в системата е дълбоко сбъркано. И вместо да чакат каква ще е присъдата на Брюксел след одитния доклад, най-добре е браншовици и ресорен министър да седнат и да го измислят така, че повече да не се попада в подобни капани. Трудно ще бъде изчистено името на България в тази посока, но отнякъде трябва да се започне.

Животновъдите също имат върху какво да умуват. Най-светлия бранш – свиневъдството – остава под заплахата на АЧС. Въпреки, че картината изглежда предколедно кротка, напролет чумата неминуемо ще напомни за себе си. И то гръмко, особено ако отново удари някой от големите свинекомплекси. Още от сега ловците бият барабана, че в МЗХГ и в БАБХ не бива да се отпускат, защото АЧС е налична почти в цялата страна при дивите прасета. Чува ли обаче някой ловците е съвсем друг въпрос.

И птицевъдите са под риск – инфлуенцата и нюкясълската болест са опасни зарази, а щетите от тях са огромни. Междувпрочем, след като води битка няколко години, едва от няколко месеца страната ни се води свободна от това заболяване. Още обаче не сме свободни от чумата по дребните преживни животни – заради една ферма в Странджа, която води дела срещу държавата, а на съдебната сага не й се вижда краят.

Иначе овцевъди и козевъди бавно и упорито постигат целите си. Извоюваха за сектора три нови държавни помощи, но какъв ще е регламентът за тяхното получаване и дали това най-накрая ще има нужния ефект, рано е да се говори. Може да се окаже, че и този път ще се налива от пусто в празно, а така бленуваната подкрепа отново няма да стигне до реалните стопани.  

В говедовъдния бранш картината изглежда малко по-предвидима. Сектор „Мляко“ остава зависим от пазарната конюнктура, месодайният продължава да набира скорост, като залага на професионализма, добрата генетика и качественото хранене. И там напролет ще стане ясно кой кой е в новоучредената Браншова камара на месодайното животновъдство. Дали и тя няма да се окаже мъртвородена - заради неумението на българския животновъд да преглъща егото и интереса си. Дай Боже наистина ще постави началото на нещо продуктивно, което да работи в полза на целия месодаен сектор. Рождество наближава, хубаво е да вярваме в чудеса.

Предколедното затишие обаче не дава отговор на трудните въпроси. Това не означава, че българските земеделци трябва да спрат да си ги задават. И най-вече – да търсят консенсусните решения. За да не се окажат всички напролет в тежък водовъртеж от проблеми.   

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

 Повече от 2 590 фермери получиха над 4,3 млн. лв. за Кампания 2019 Преведените средства са по две от общо осемте схеми за обвързана подкрепа в сектор „Животновъдство“.

    По първата - Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони (ДПЖ-пл) подпомагане получиха 2 291 фермери на обща стойност 3 667 610 лева. Право на подпомагане по нея имат стопани, чиито стада наброяват от 10 до 49 овце-майки и кози-майки заедно или поотделно и се отглеждат в планинските райони. Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по ДПЖ-пл е 58,48 лв. Тя е определена със Заповед № РД 09-1084 от 27.11.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

     Още 639 299 лева субсидии бяха разпределени между 301 стопани по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (СМлК-пл) за Кампания 2019. Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по СМлК-пл е 290 лв., и е определена със Заповед № РД 09-1085 от 27.11.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. По схемата се подпомагат фермери, които отглеждат от 5 до 9 млечни крави в планинските райони.

    Земеделските стопани, кандидатствали по двете схеми на обвързана подкрепа трябва да продължат да отглеждат заявените за подпомагане животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

   ДФ „Земеделие“ продължава изплащането на финансовата подкрепа на земеделските стопани за Кампания 2019.

Публикувана в Животновъдство

УС на ДФЗ-Разплащателна агенция утвърди общ финансов ресурс до 13 280 202 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 г.

Deminimiseзаложен за земеделски стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018. Определен е финансов ресурс в размер на 776 000 лв. по тази схема.

Помощта се предоставя на стопани, които са заявили за подпомагане схемата за обвързана подкрепа за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018 г., и които не са могли да представят документи за реализация на мляко в пълен обем.
На база на данните, предоставени от ДФ „Земеделие" за Кампания 2018, броят на допустимите за подпомагане животни, за които земеделските стопани не са могли да докажат реализация на мляко по Схемата овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол са 19 588 броя на 312 земеделски стопани. 

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

От 5,5 млн. лева, бюджетът по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ скача на 7,1 млн. лева“.

Помощта се предоставя на развъдните организации/ИАСРЖ/ за извършените от тях услуги и не включва директни плащания към бенефициерите. По линия на помощта се подпомагат до 100% от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните.

Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите и ИАСРЖ да изготвят промяна в указанията за предоставяне на помощта.

Държавен фонд „Земеделие” отпуска 90 000 лева по de minimis на земеделските стопани, които отглеждат автохтонната порода „Източнобалканска свиня” - за да бъдат преодолени последиците от заболяването „Африканската чума по свинете”.

Финансова подкрепа имат право да получат регистрирани земеделски стопани със сключен договор за развъдна дейност с Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканска свиня. Финансовото подпомагане, което стопаните ще получат по линия на минималната държавна помощ, е в размер до 75 лв. за едно животно за закупуване на фураж за неговото изхранване до края на 2019 г. Подкрепата има за цел да компенсира част от производствените разходи по изхранване на животните и за справяне с последиците от ограничителните мерки, наложени във връзка с АЧС. Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.)

Публикувана в Животновъдство

Припомняме, че на 30 ноември изтича срокът, в който картофопроизводителите могат да подават заявления за разсрочване на кредити, дължими към ДФ „Земеделие“. Отсрочва се дължимата към 27 ноември 2019 г. главница по заеми, получени за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи за 2011 г. Стопаните могат да кандидатстват за подкрепата само при условие, че дължимата към началната дата за прием лихва е възстановена преди подаването на заявлението за отсрочване.

От възможността за удължаване срока на погасяване на дължимите суми към ДФЗ могат да се възползват само кредитополучатели, които през 2019 г. са отглеждали картофи.

Припомняме още, че се приемат и заявления за отсрочване на отпуснати кредити в сектор „Животновъдство“, но за тях крайният срок изтича на 10 януари 2020 г. От възможността за отсрочване на главницата и лихвата по предоставените кредити могат да се възползват птицевъди и свиневъди, получили кредити за фураж в периода от 2008 до 2010 г. Облекчението се отнася и за фермери, отглеждали едри и дребни преживни животни, на които са предоставени заеми за фураж от 2008, 2009, 2010 и 2012 г.

Задълженията си ще могат да разсрочат само стопани, които през стопанската 2018/2019 г. са отглеждали животни от същото направление, за което са получили кредити. Това се удостоверява с извлечение от Интегрираната информационна система ВетИс на БАБХ, а за животни, които не подлежат на идентификация – с писмо от официален ветеринарен лекар.

            Припомняме, че с решение на УС на Държавен фонд „Земеделие“ се разсрочват кредитите, отпуснати на картофопроизводителите, получили заеми през 2011 г. и на животновъди през периода 2008 – 2012 г. Размерът на лихвата по отсрочването на задълженията е в размер на 3 %. Не се допуска отсрочване на кредити на кредитополучател, за който е открито производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон към датата на сключване на анекса.

Публикувана в Бизнес
Петък, 08 Ноември 2019 12:37

Сбъдването на една мечта!

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Публикувана в Животновъдство

До 18 октомври животновъдите ще получат първия транш по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързани с производството (ПНДЖ1) и по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019. УС на ДФЗ-РА одобри общ финансов ресурс за плащанията до 35 630 208 лв.

Утвърдените средства по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството за 2019 г. са в размер до 19 398 940 лева. По втората схема овцевъди и козевъди ще получат общо до 16 231 358 лева.

Публикувана в Животновъдство

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ реши на днешното си заседание да разсрочи кредитите, отпуснати на животновъди през периода 2008 – 2012 г. и на картофопроизводителите, получили заеми през 2011 г.

       Размерът на лихвата по отсрочването на задълженията е в размер на 3 %.

   Заявления за отсрочване на отпуснати кредити в сектор „Животновъдство“ ще се приемат от 21 октомври 2019 г. до 10 януари 2020 г.

     Отсрочват се дължимите към 27.11.2019 г. :

    - главница и лихва по предоставени през 2008 г. и 2010 г. кредити на птицевъдите за закупуване на фураж, до 27 ноември 2020 г.

    - главница и лихва по предоставени през 2008 г. и 2010 г. кредити на свиневъдите за закупуване на фураж, до 27 ноември 2020 г.

    - главница и лихва по предоставени през 2008, 2009, 2010 г. и 2012 г. кредити на животновъдите за закупуване на фураж, до 27 ноември 2020 г.; 

    От възможността за отсрочване на дължимите заеми могат да се възползват само фермери, които през стопанската 2018-2019 г. отглеждат животни от същото направление, по което е получен кредитът (птицевъдство, свиневъдство, животновъдство-едър и дребен рогат добитък).

   Доказването на условието се удостоверява с извлечение от Интегрираната информационна система ВетИс на БАБХ, а за животните, които не подлежат на идентификация - писмо от официален ветеринарен лекар.

     Производителите на картофи могат да подадат заявления в ОД на ДФ„Земеделие“ от 21 октомври 2019г. до 30 ноември 2019 г.

       Отсрочват се дължимите към 27.11.2019 г.:

     - главница по предоставени кредити за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи до 27 ноември 2020 г. Същото се прилага при условие, че дължимата към 27 ноември 2019 г. лихва е възстановена преди подаване на заявление за отсрочване.

       От възможността за отсрочване на дължимите кредити могат да се възползват само кредитополучатели, които през 2019 г. са отглеждали културата картофи, за която е получен кредитът.

     Доказването на условието се удостоверява с извлечение от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) или анкетен формуляр (в случай на неочертаване на площите в ИСАК) за обработваните площи;

        Не се допуска отсрочване на кредити на кредитополучател, за който е открито производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон към датата на сключване на анекса.

Публикувана в Агроновини

Животновъди реагират остро на последния отпуснат De minimis за сектора. Защо парите са предвидени само за стопани, които са били допустими за финансиране и са получили субсидии за Кампания 2018 г. по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/ или по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството /ПНДЖ3/?, питат говедовъди, които получават подпомагане, обвързано с производството. Така едни ще получат по три направления средства, а други – само по едно. 

Има изкривяване в смисъла на този вид подпомагане, коментират от месодайния сектор под селекция. De minimis се отпуска при бедствена ситуация, а такава в момента няма. Този вид помощ в последните години като че ли се превръща в инструмент за туширане на напрежението в даден стопански сегмент. Така през миналата година De minimis получиха розопроизводителите и тютюнопроизводителите – първите заради срива в изкупните цени, вторите – заради неизплатените към стопаните средства за изкупен суров тютюн от некоректна гръцка фирма.

Неясният регламент в изработването на правилата, по които помощта се отпуска, само настройват един сектор срещу друг, малки срещу големи производители, коментират още стопани. Дребните животновъди постоянно са с усещането, че са на ръба на оцеляването, едрите пък смятат, че в подпомагането на сектора трябва да се вкара пазарен смисъл.

„Всички искат пари. И ги получават. Важният въпрос е как животновъдите са използвали тези средства, за да модернизират своята ферма? Но някой има ли поглед върху този процес? Има ли анализ?“, коментира за „Гласът на земеделеца“ инж. Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите в България. Въпреки, че указанията за прилагане на De minimisот 26,3 млн. лева за животновъдите още не са готови, в сектора напрежението е факт. Вероятно ще спадне след поредния отпуснат De minimis.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Ресурс от 26 300 000 лв. по помощта de minimis утвърди Управителният съвет на ДФ „Земеделие” за животновъдите, отглеждащи крави и юници, биволи, овце-майки и кози-майки. Така бюджетът на фонда, предвиден за „Държавни помощи“ се увеличава от 145 000 000 лв. на 171 300 000 лв.

   На подпомагане подлежат стопани, подали заявления за директни плащания Кампания 2019 г. Те трябва да са били допустими за финансиране и да са получили субсидии за Кампания 2018 г. по ПНДЖ1 или по ПНДЖ3. Фермерите трябва да имат:

    • най-малко 5 броя крави, юници или биволи, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

   • от 10 до 300 броя овце-майки или кози-майки, допустими за подпомагане за Кампания 2018;

    • минимум 301 овце-майки или кози-майки, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

   Подпомагането е разпределено както следва:

     • до 40 лв. за крава и юница до 250-то животно;

     • до 40 лв. за бивол до 250-то животно;

     • до 20 лв. за крава и юница от 251-то до 500-то животно;

     • до 20 лв. за бивол от 250-то до 500-то животно;

    • до 15 лв. за овца-майка или коза-майка при минимум 10 животни;

   • до 7 лв. за овца-майка или коза-майка за стопанства с най-малко 301 животни. Фермерите следва да имат и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018;

    Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготви указания за предоставяне на помощта.

Публикувана в Животновъдство

Животновъдите, които отглеждат специализирани породи месодайни крави под селекционен контрол получиха 550 000 лева по държавната помощ de minimis. Финансовата подкрепа за глава добитък е в размер до 80 лв. и се разпределя между 139 земеделски стопани. В началото на април Управителният съвет на ДФ „Земеделие” утвърди бюджет до 800 000 лева в помощ на сектор „месодайното животновъдство“. Подпомагането се предоставя съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316.

На подпомагане подлежат регистрирани земеделски стопани-животновъди, отглеждали през 2018 г. месодайни крави под селекционен контрол от породите Абердин-ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак, Шароле. Животните следва да са допустими за подпомагане в кампанията за директни плащания през 2018 г. по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол.

Помощта има за цел да насърчи преодоляването на трудностите, които животновъдите изпитват в сектора на месодайното говедовъдство. Очакваният ефект е постигане на икономическа устойчивост и стабилизиране на фермерските доходи от производствената дейност. Развъждането на чистопородни животни от специализирани месодайни породи и тяхната реализация води до по-голям пряк икономически ефект по отношение на брутната добавена стойност в отрасъла на селското стопанство.

 Общият размер на предоставените на едно лице или предприятие помощи по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три последователни бюджетни години (2017 г. – 2019 г.).

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта