Петък, 08 Ноември 2019 12:37

Сбъдването на една мечта!

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 30 Октомври 2019 06:02

Различната енергия на СТЕКСПО

Обичам да ходя на СТЕКСПО. Защото има смисъл. Изложение като изложение, ще каже някой. Не е съвсем така. В СТЕКСПО се усеща една по-различна енергия. Не просто да покажеш нещо, а да покажеш най-добрите в професионалното животновъдство – у нас, в Европа и по света. За да може човек да си свери часовника. Това определено е знак за качествен скок в мисленето.

Харесвам животновъдите, които посещават СТЕКСПО. Те не мрънкат за субсидии, те имат любопитен поглед и внимателно слушат всички лекции. Просто искат да се учат от най-добрите. Защото са ново поколение.

Фактът, че правят опит да съберат под шапката на една браншова Камара на месодайното животновъдство всички модерно мислещи български фермери, е повече от показателен. И отново е знак за качествен скок в мисленето. Нещо повече – опит за мислене в една посока и за генериране на обща енергия за общ успех. Повече от похвално на фона на тъжното разединение в земеделието и животновъдството у нас през последните 30 години. Тези момчета и момичета не желаят да бъдат част от това, не гледат в паницата на другия. Гледат напред, мислят професионално и вярват, че пазарът сам намира най-качествената стока.

От СТЕКСПО човек си тръгва окрилен. Имал е редкия шанс да си поговори на чаша бира със световни топ експерти в областта на професионалното животновъдство. За младите български животновъди това не е проблем – преди да се захванат с този труден бизнес, повечето са видели това и онова по широкия свят. И знаят езици, разбира се. Това също е скок в мисленето, колкото и да изглежда периферен по важност.

Професионалното животновъдство е тънък занаят. Човек трябва да е готов за аптекарска прецизност и висш пилотаж в познанието -  за развъждането, отглеждането, храненето и маркетинга. СТЕКСПО е безценен в тази посока.

Най-вече защото създава мостове. По които по-лесно може да се прекрачи трудния брод на съдбата ни българска – да имаме прекрасни условия и традиции за развитие на животновъдство, но днес да се налага да се учим отново на това.

Налага се, защото светът вече е друг. И трябва да си сверяваме часовника по най-добрите. Нищо по-логично. И достатъчна причина човек да поиска да бъде част от СТЕКСПО. За да направи своя личен скок в мисленето. Без него успехът е труден.

 Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Нови мерки за по-висока биосигурност в животновъдните обекти предвиждат изменения в Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Тя е публикувана на сайта на Министерство на земеделието, храните и горите за обществено обсъждане.

Във връзка с навлязлото в страната заболяване „Африканска чума по свинете“ (АЧС) бяха преразгледани и оценени действащите към момента изисквания за биологична сигурност в животновъдните обекти. Разработени са допълнителни изисквания при отглеждане на свинете в личните стопанства, фамилните и индустриалните ферми, с които да се минимизират рисковете от проникване и разпространение на заразни заболявания.

С цел подобряване на биосигурността ще бъде намалена бройката на отглежданите свине в личните стопанства от пет на три, като предназначението на животните ще бъде само за угояване. При тези обекти е необходимо да обособят ограждения за биологична сигурност, както и осигуряване на постоянен достъп до вода, място за съхранение и обеззаразяване на тор и място или съоръжение за дезинфекция.

Във фамилните ферми ще могат да се отглеждат до 10 свине майки и приплодите им, но не повече от 200 броя свине общо. Въвеждат се и изисквания, свързани с определяне на площ, фронт на хранене, достъп на хора и животни, дезинфекция и съхранение на тор.

При фамилни и индустриални ферми трябва да има обособени места и/или съоръжения за съхранение на фуража, които трябва да са покрити и заградени. Всяка сграда за отглеждане на животните трябва да има филтър, помещение или място на изхода за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства. Животновъдните обекти – пасища, също трябва да имат ограждения, осигуряващи безопасност, навеси, съоръжения за бързо залавяне и фиксиране на животни. Всички отвори в индустриалните ферми за свине трябва да са обезопасени с мрежи. В случай, когато в обекти, животни се разпределят в две или повече самостоятелни производствени групи, е необходимо да се въведат отделни мерки за биосигурност за всяка група.

Собствениците на люпилни и животновъдни обекти с индустриален характер за отглеждане на птици и свине и фамилна ферма за свине се задължават да имат изготвени индивидуален план за биосигурност. В него трябва да са определени критичните контролни точки в обекта и процедури за тяхното управление. Необходимо е стопаните да имат план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразно заболяване, одобрени от БАБХ.

С цел повишаване на биосигурността в обектите за свине, е необходимо да се предприемат мерки за ограничаване достъпа на външни лица във фермите, особено за тези, които извършват дезинфекция, дезинсекция и дератизация в животновъдните обекти. Същото се отнася и за обекти за отглеждане на птици и люпилните във връзка със заболяването „Инфлуенца по птиците“. Предвидено е люпилните и животновъдните обекти с индустриален характер за отглеждане на птици и свине да имат програма за почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, одобрена от БАБХ.

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 193 877 лева на 4461 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1).

Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно за първия транш по тази схема, е определена със Заповед на № РД 09-947 от 09.10.2019 г. на министъра на земеделието и храните, както следва:

* за говеда – по 96.44 лв.

* за биволи – по 168.76 лв.

Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 14 Октомври 2019 14:28

Кооперации на кръстопът

Земеделската кооперация „Единство“ от монтанското село Комощица е изправена пред труден избор: под каква форма да запази сектор „Животновъдство“, който работи на загуба и гълта пари от растениевъдството

Анета Божидарова

В България има над 900 земеделски кооперации. Повечето се занимават със зърнопроизводство, малка част от тях развиват и животновъдство. Причината – секторът е трудоемък, изисква инвестиции, работна ръка и търсене на пазар. Затова кооперациите, които отглеждат и животни, често са изправени пред дилема: как да продължат да развиват един критичен сегмент от своята дейност.

Пред подобен казус са изправени и член-кооператорите на ЗК „Единство“ от монтанското село Комощица. Решението е в ръцете на Общото събрание, в което влизат всичките 84 член-кооператори. Те ще делегират права на Управителния съвет на ЗК „Единство“ - какви мерки да бъдат предприети, за да се оздрави финансово структурата.

Всяка година кооперацията обработва около 28 хил. дка земя. Отглеждат се предимно зърнени и маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна за силаж на двете животновъдни ферми.

Както при всички земеделци, и тук

проблемите в растениевъдството са идентични

Все по-честите засушавания през последните години поставят в риск добивите, разказва младият агроном Емил Иванов. Семената и препаратите за растителна защита поскъпват, поливането е невъзможно – един път е трудно да се случи по чисто административни причини, след това – свързано е и с огромно финансиране.

Председател на кооперацията в село Комощица от 4 години е Даниел Димитров. „В момента растениевъдството храни животновъдството и ежегодно търпим загуби от порядъка на 100 – 200 хиляди лева“, разказва той. „Трябва да намерим работещо решение по този въпрос, защото така

рискуваме да фалира цялата кооперация

смята нейният председател.

А ЗК „Единство“ се слави като една от най-успешните в региона. Заплатите на заетите в нея над 80 души са повече от добри, а рентата е една от най-високите – 70 лева на декар. Двете животновъдни ферми обаче от години теглят финансовия баланс надолу.

В кооперацията се отглеждат 250 млечни крави и 400 овце-майки. Цялото поголовие гони близо 1000 броя животни. Те са под селекционен контрол, поради което субсидиите на глава са малко по-високи. Въпреки това,

и двете ферми не могат да излязат на печалба

признава Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ . Той работи повече от 10 години в кооперация „Единство“ и смята, че не може с лека ръка да бъдат ликвидирани животните. „Изкупните цени на млякото, на агнетата и на телетата са ниски. Ветеринарната грижа за стадата също изисква средства, субсидиите покриват част от загубите, но не можем да излезем на печалба“, казва Иванов. От няколко години цената на суровото краве мляко се движи между 65 и 75 стотинки за литър, а на овчето е 1 лев и 05 стотинки. Агнетата живо тегло се търгуват на 5 лева за килограм, толкова обаче струва и една бала сено. При тези цени, аритметиката не излиза и от години се работи под себестойност.

Ръководителят на сектор „Животновъдство“ в кооперацията Владислав Иванов обмисля дали двете ферми, по пътя на кръстосването, да не се пренасочат

от млечно към месодайно направление

Но тук изниква друг въпрос – този за пазара. „През последните години се отчита засилен интерес към месодайното овцевъдство и говедовъдство, но няма как да бъдем сигурни за пазара“, отчита Владислав Иванов.

„Овцефермата е на загуба, не се знае до кога ще съществуваме“, тежко въздиша Даниела Крумова, отговорник за този сегмент в кооперацията.

Крумова се чуди защо трудно се намират работници на 900 лева заплата, след като овцете се гледат предимно оборно, пашата е два месеца в годината. „Трябва само да им се зареди храната и да се почисти“, обяснява Даниела, подпряна на мераклийски направената ограда на обора с овцете.

Затваряне на цикъла на производство

–        това възможно решение ли е за двете животновъдни ферми? „Обмисляли сме и този вариант“, казва председателят Даниел Димитров. Страховете в тази посока обаче са основателни и всички ги споделят на глас: няма гаранция, че след като се вложат средства в построяването на мандра, инвестицията ще се изплати. Причината отново е свързана с пазара. Колкото и днес да е модерно да се консумират фермерски храни, пазарът е труден. Така може да се окаже, че едни солидни количества сирене и кашкавал дълго ще залежават в някой склад на кооперацията, защото трудно ще намерят купувач. А и този процес е свързан с наемането на специалисти и технолози, което означава нови работни места и високи заплати. От години големите и наложили се вече на пазара млекопреработватели у нас се оплакват, че стоката им залежава. Тези продукти са на висока цена, защото такава е тяхната себейстойност. Но

българинът масово купува евтините имитиращи млечни продукти, защото те са по джоба му

Въпреки високите заплати в кооперацията, кадрите и тук са проблем. „Всеки иска да му е леко, да е в канцелария и зад бюро“, ядосва се Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“. Кооперацията може да се похвали с повече от приличен машинен парк, но и за него трудно се намират подготвени хора. „Това е така, защото вече не е престижно да се учи в земеделски училища, както беше едно време“, разсъждава Борисов.

Един болт струва 2 лева, а един килограм пшеница – 20 стотинки

Как да се борим ние, че да го поддържаме това българско земеделие и да я работим тая земя?“, риторично пита Владимир Борисов.  

Въпреки, че думата кооперация в България все още носи негативен смисъл, модерното земеделие в Европа се развива тъкмо на основата на кооперативния принцип. А близо хилядата кооперации у нас

поддържат селата живи

не просто обработват земята, но дават хляб на младите хора, задържат ги в местната общност. Освен това, те извършват огромна по обем социална дейност. В ЗК „Единство“ има създаден специален стол за хранене на член-кооператорите в преклонна възраст. Подпомагат се всички обществени дейности селото, раздават се подаръци по празниците.

Кооперацията всъщност е едно голямо семейство и проблемите в нея трябва да се решават по пътя на съгласието. Според агронома Емил Иванов, възможно решение е да се намалят заплатите и рентата. Младият мъж обаче веднага признава, че това би било трудно изпълнимо, след като веднъж летвата е вдигната толкова високо. По-разумен вариант е да се оптимизира работата в двете животновъдни ферми и да се прецени дали е възможно да се свие щатът на наетата работна ръка. „Фирмите за земеделска техника непрекъснато ни ухажват и ни предлагат машини, които ще оптимизират работата на полето. Няма да изискват толкова работници. Но ние не търсим непременно този ефект, защото една от важните задачи пред всяка кооперация е да създава заетост, да ангажира хората от населеното място“, коментира председателят Даниел Димитров, разпънат между емоциите и отрицателния финансов баланс на кооперацията.

Пазарно решение би било

сектор „Животновъдство“ да се отдели от сектор „Растениевъдство“

като на двете ферми бъде отпуснат заем от кооперацията и така да стане кристално ясно дали те могат да излязат първо на нула, а после и да гонят рентабилност.

Решението е в ръцете на Общото събрание на кооперацията. Със сигурност споровете ще бъдат разгорещени. Защото в тях ще се срещнат емоциите и числата. Каквото и да е решението, то трябва да бъде продуктивно. За да може да оцелее и да продължи да работи кооперация „Единство“ - основен фактор село Комощица все още да е живо на българската карта. Нека обаче не забравяме, че в условията на свободна пазарна икономика земеделието първо е бизнес. И в него логиката на числата е неумолима.

Daniel predsedatel

Даниел Димитров, председател на кооперация „Единство“ – с. Комощица, Монтана:

Трябва да намерим работещо решение

През последните години кооперацията търпи големи загуби от двете животновъдни ферми. Ако продължаваме така, рискуваме да фалираме, колкото и да изглежда невероятно. Затова трябва да намерим работещо решение за съдбата на кооперацията. Ако искаме да продължаваме да работим, да поддържаме машинния парк, да си плащаме заплатите на работниците, рентата и хората да продължават да ни вярват, трябва да вземем такива мерки, които да направят дейността на кооперацията рентабилна. За селото е важно да ни има.  

Daniela ovce

Даниела Крумова, отговорник за овцефермата в кооперация „Единство“:

При такива изкупни цени, работим на загуба

Положението в овцефермата не е добро. Общото поголовие при овцете е 660 животни. Въпреки, че работата е добре платена, работници трудно се намират. Сметката не излиза, защото изкупните цени на млякото и на агнетата са ниски. Един килограм агне живо тегло е 5 лева, толкова е и цената на една бала сено. Как да сме на печалба? Обичам си работата, но работим на загуба, това е истината.

Vladimir 1.00 00 19 11.Still001

Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“ в кооперация „Единство“:

До кога ще я караме така?

Ако направим мандра и затворим цикъла на производство, как ще пробием на пазара? Кой ще ни пусне нас в големите търговски вериги? Ще хвърлим едни пари и пак не е ясно какъв ефект ще постигнем. О началото на годината до сега сме натрупали 130 хил. лева загуби от животните. До кога ще я караме така и колко време можем да издържим? Трябва да се вземе решение, защото накрая ще опропастим цялата кооперация. Въпросът е сериозен.

Vladislav kravi

Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ в кооперация „Единство“:

Обмисляме преминаването към месодайно направление

Двете животновъдни ферми съществуват повече от 25 години. Не можем с лека ръка да ги ликвидираме. Обмисляме да направим кръстоски и да преминем от млечно към месодайно направление. Засега субсидиите за животните в овцефермата и в кравефермата покриват част от загубите, но все още работим под себестойност. Надяваме се субсидиите за животни под селекция да останат, това ще ни помогне да удържим положението. Пазарът обаче остава труден – и в млечното, и в месодайното направление. Ще търсим решение, но фермите трябва да се запазят.

Emil 1.00 07 23 05.Still002

Емил Иванов, агроном в кооперация „Единство“:

Молим се за дъжд и за високи добиви

Добре е да се намалят заплатите и рентата, но това ще бъде трудно, защото летвата вече е вдигната високо. И в растениевъдството срещаме трудности: семената и препаратите за растителна защита стават все по-скъпи, сушата е голям проблем. Затова остава да се молим за дъжд и за високи добиви. Има ли такива, кооперацията ще оцелее.

Публикувана в Агроновини

Определен е размерът на плащането по Схемите за преходна национална помощ за говеда,  биволи, кози и овце-майки за 2019 г.,  става ясно от заповед на ресорния министър Десислава Танева.

Утвърдената и одобрена ставка за 2019 г. е в размер на 175.34 лв. за говеда и 306.84 лв. за биволи. Подпомагането ще бъде изплатено на два транша, като за говеда животновъдите ще получат по 96.44 лв. през месец октомври 2019 г. и по 78.90 лв. през месец януари 2020 г. 


За биволи, животновъдите ще получат по 168.76 лв. през месец октомври 2019 г. и по 138.08 лв. през месец януари 2020 г.

Размерът на плащането за едно животно, за кампания 2019, по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството е от 37.58 лева. Подпомагането ще се изплаща на първи транш  по 20.67 лева през октомври 2019 г. и втори на стойност 16.91 лева през януари 2020 година. 


На заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ бе решено първият транш по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързани с производството (ПНДЖ1) и по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 да бъде  изплатен до 18 октомври. Утвърдените средства са в размер до 35 630 208 лева.

Публикувана в Животновъдство

Най-големите имена в животновъдния сектор идват в Пловдив на 1 и 2 ноември

В очакване на СТЕКСПО 2019 - форумът за професионалните животновъди, са не само родните фермери, преработватели, ресторантьори и медии, но и чуждестранни експерти. Известността на форума отдавна премина границите на страната, като в тазгодишното четвърто издание, участие ще вземат експерти от САЩ и Европа.

СТЕКСПО 2019 ще се проведе на 1 и 2 ноември в Международен панаир в Пловдив. Форумът се организира от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ), със съдействието на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

И в двата дни на събитието е предвидена

богата лекционна програма

със световни експерти от САЩ, Франция, Шотландия, Германия и други.

Освен професионален форум, СТЕКСПО е и образователно събитие, което помага на фермерите да повишат знанията и уменията си. А заедно с това и качеството на родната продукция.

Благодарение на всички експерти от България и чужбина, СТЕКСПО 2019 се превръща безспорно в ненадминат в експертизата си форум в животновъдния сектор.

Wiliam McLaren от Netherton Aberdeen-angus, Шотландия, който ще представи японската месодайна порода Wagyu. Той ще запознае фермерите и с тайните на развъждането и отглеждане на говедата за постигане на премиум качество месо. Освен това, McLaren ще запознае родните производители с информация от извора на породата Абърдийн Ангус или какви са съвременните тенденции в развъждането на най-популярната порода в света.

CraigGuffeyот Канзас, САЩ, ще води лекциите за подбор на женските животни в стадата. Неговите лекции ще бъдат свързани още с развъждането на породата Абърдийн Ангус и фамилиите крави. Guffey ще разкрие и своята тайна за това

как 12 години поддържа пасищата си без изкуствени торове

Освен лекционната част, топ експертът ще е първият американец, който ще бъде съдия на професионално събитие за говедовъдство в България.

MattHigginsот KeenanALLTECH е експертът от Ирландия, който ще даде светлина на многобройните фермерски въпроси относно технологиите в храненето на животните. Специалистът ще представи новостите в технологиите за хранене.

SeanAkardi e изпълнителен директор на AGRIC-BIOFORMATIC, САЩ. Експертът има над 13 години опит в областта на биотехнологиите и животновъдството. Заедно със своя екип, той разработва иновативната платформа AgBoost, която позволява на всеки фермер лесно и удобно да управлява и да следи животните в стопанството си. AgBoost предоставя генетично профилиране на всяко едно отделно животно в стадото. Освен това приложението дава достъп до BIG DATA, които лесно могат да се използват за решения за развъждане, маркетинг и управление на фермата. На СТЕКСПО 2019, Akardi ще изнесе интересна лекция за новото поколение платформи за данни в сектор“Животновъдство”.

Млечното овцевъдство пък ще бъде представено от високата експертиза на Bruno Crassous, изп. директор на GID LACAUNE – Асоциацията за Лакон във Франция. През последните години броят на овцете от породата Лакон във Франция е намалял от 1,2 – 1,3 млн. на 890 хил. За сметка на това обаче средната млечност на породата се повишава. Докато през 1960 г. тя е била около 70 литра за доен период, то последните резултатите от контрола на млечната продуктивност показват средна млечност от 317,9 литра за 170 дневен доен период (данни към 2016 г.). Експертът ще изнесе лекции на тема:

Съвременно управление на млечна овцеферма

и "Организация на селекцията на Lacaune Milk във Франция (геномна селекция и селекция по потомство)".

Специално за СТЕКСПО 2019 идва и Йордан Василев. Той е на 26 години, родом от Горна Оряховица, но в момента живее в малко селце в Централна Германия. Там той гледа крави порода Симентал от четири години. Отива в Германия преди доста време, като не подозира, че ще се занимава с животновъдство. В последствие той се запознава с бащата на шефа си, който има ферма. Така Йордан Василев започва да помага във фермата и така до днес, като вече има договор за собственост за период от 30 години. Той ще изнесе лекция затова как се подготвят животни за аукцион.

Друго българско участие е това на Светлозар Петров от JOB TIGER. Той ще засегне една много болезнена тема за родните животновъди, а именно работната ръка. Светлозар Петров ще изнесе лекция на тема: “Предизвикателства пред пазара на труда в земеделския сектор и внос на работна ръка”.

Част от специалните гости на СТЕКСПО 2019 ще бъде и

първата в България компания за ембрионален трансфер при крави

Фермерите отблизо ще могат да се запознаят със специалистите и да научат повече.

Всички те са само част от звездния тим от топ специалисти, които ще представят на живо пред гостите на СТЕКСПО последните тенденции в развъждането, отглеждането, храненето и маркетинга на месодайни овце и говеда, както и на млечни овце в световен мащаб.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 08 Октомври 2019 12:30

Пазителят на породата Пи руж

Известният френски животновъд Реми Бриян отглежда стадо от 70 крави и развива качествата на породата с прецизна генетична селекция

Мила Иванова

Брелес е малко селце (900 жители), разположено в самия северозападен край на френския департамент Финистер в региона Бретан. Обрамчено е от водите на Атлантика, с мeк океански климат под влияние на Гълфстрийма. В това елегантно с див привкус селище се намира стопанството на известния френски животновъд Реми Бриян, председател на Сдружението на фермерите, отглеждащи породата Пи руж.

2.jpg

„Пи руж (Pies rouges в превод „пъстро червена“)е типично френска говедовъдна порода със смесено направление – мляко и месо – представя я Реми Бриян. – Създадена е през 1966 г. в региона Бретан от кръстосването на френска, холандска и германска породи. През 80-те години за подобряване на млекодайните й качества бе използвана и Холщайн, от която е наследила пъстрата си кожа с червени петна. Пи руж принадлежи към средноголемите породи, кравата с ръст 145 см тежи средно 750 кг, а бикът е с височина 150 см срещу 1000 кг. Добивът на мляко е от порядъка на 8000 кг при лактационен период 329 дни. Млякото има 4,3% мазнини и 3,3% протеини.Притежава добра морфология, с рентабилни стойности на трупното месо.“

Реми Бриан е

истински радетел за разпространението на Пи руж

Заедно със семейството си той отглежда 70 крави, но ръководи стадото си така, че да развива качествата на породата. А това преминава през прецизна генетична селекция със събирането на зародиши и продажба на разплодни бикове.

Семейство Бриан се установява в най-западния край на Бретан и създава Gaec „Рубините“ (Земеделско сдружение за колективна експлоатация), в което участват Реми, съпругата му Натали и двете им деца Людвик и Еманюела. С 900 декара земя, 250 свине майки и 70 млечни крави, четиримата съдружници имат не малко работа. „В селцето Брелес сме от две години – обяснява Реми Бриан. – По-рано бяхме създали Gaec със сестра ми и зет ми, но решихме всеки да поеме по своя път.“

3. Haltica oncours bovin pie rouge

Сега фамилното стадо Пи руж произвежда 600 000 литра мляко при средна производителност 8000 литра на крава. Доенето е роботизирано. „Всъщност роботът изпраща кравите на пасбището – те излизат от 10 до 16 часа, а после от 22 до 4 часа.“ Животните разполагат с 90 декара около фермата. Фрмерът си дава сметка, че това пространство не е достатъчно и затова им доставя прясна трева в коритото всеки ден. „Животните се хранят със зелен фураж 360 дни в годината. Менюто им започва с трева сутринта, преди да излязат от обора. Освен това им даваме царевица и минерали вечерта. Соята и ечемикът се подават от робот. Стремим се да ги храним наполовина с фуражи, наполовина с царевица, но това зависи и от периодите: царевицата може да достигне 90 на сто през зимата срещу 30 на сто през пролетта“ – уточнява Реми.

Възпроизводството: най-деликатната фаза в отглеждането

„Моите родители вече отглеждаха Пи руж, съставът на стадото не се е променил оттогава. Но нашата цел сега е да оптимизираме средствата за производство, дажбите и съдържанието на млякото, за да получим максимална печалба, а не да гоним литражите мляко“ – обяснява Реми Бриан.

Женските телета се отглеждат с мляко на прах. „Концентрираме млякото за 6 хранения седмично. За сметка на това мъжките телета са хранени изцяло с мляко от кравите, разпределено на 13 хранения седмично.“

  • След като ги отбият, юниците се отглеждат на друго място. Хранят ги със силажна царевица и сено. Най-добрите се използват за получаване на зародиши. Част от тях е подложена на конвенционално осеменяване. Друга част от юници се опложда чрез сексирана сперма, като по-малко добрите служат за реципиенти на зародиши. „Задържаме женските животни във фермата, защото искаме да раждат тук, а не в станцията. От една млекодайна крава получаваме между 6 и 10 ембриона годишно (вместо един) – обяснява животновъдът и допълва: – Стремим се юниците да се отелват на 24 месеца, въпреки че с имплантираните ембриони ражданията стават по-скоро след 26 или 27 месеца.“

4.jpg

Що се отнася до мъжките екземпляри, фермерите запазват някои от тях, а другите продават. „Миналата година продадохме 14. По-малко добрите си тръгват още първия месец, най-добрите – след 5 месеца“ – разказва Реми.

Всички крави, на които им предстои да раждат, са в един и същи бокс и остават там до самото отелване. „Те имат достатъчно пространство, а когато са заедно, стресът намалява. Почти никога не се намесваме в раждането, с изключение, разбира се, когато то протича зле“ – споделя френският животновъд.

Пи руж: между холщайнка и нормандка

  • Реми Бриан има още едно високо признание: освен че е своеобразен пазител на породата Пи руж, той бе избран за вицепрезидент на сдружението Évolution (Еволюция) – първия кооператив за услуги в осеменяването на говеда не само във Франция, но и в света. Тази институция с членска маса 27 000 животновъди извършва дневно 12 000 акта за възпроизводство в говедовъдството….) На обществената дейност Реми Бриян посвещава два дни в седмицата.

„Пи руж е от семейство Холщайн. Нейният произход действително е от Германия и Холандия, но там кравите от тази порода са селектирани като холщайнки. Във Франция е различно – от Пи руж се очаква по-малко мляко, но повече протеини, плодовитост и здраве на вимето. По-ниското производство на мляко се компенсира с другите му стойности. Пи руж е добър компромис между Нормандската порода и Прим Холщайн: благодарение на съдържанието, изкупуват млякото й на еднаква цена с тази от нормандката“ – уточнява компетентно Реми Бриан.

maxresdefault

Топманекенките на фермата „Рубини“

Елитни екземпляри от фермата „Рубини“ участват в множество конкурси – местни, национални, а също и в престижните международни изложения – Салона по земеделие SIA в Париж  и Spaceв Рен. „Това ни позволява да рекламираме нашето животновъдство, както и породата Пи руж в глобален мащаб“ – допълва Реми Бриан. Негови животни неведнъж са се окичвали с най-високите награди – шампионки. „Във Франция има вписани 104 животновъди с 20 000 крави Пи руж под млечен контрол срещу 400 000 в Германия. Така че германците наистина имат потенциал да покажат изключителни животни, но и ние няма от какво да се червим: във Франция също работим добре – споделя с гордост животновъдът. – За разлика от Германия ние разполагаме с програма по селекция със станция за донори, която позволява да оптимизираме най-добрите женски животни. Взаимната селекция на Холщайн и Пи руж увеличава все повече възможностите.на пъстрочервената ни порода“ – казва в заключение Реми Бриан.

Gaec „Рубини“ в числа
4 съдружници (Реми, Натали и двете им деца) + 1 човек по договор за специализация
900 дка земеделска площ, от които 700 дка царевица и пасбища и 200 ечемик 

250 свине (родилки и за угояване)
70 млечни крави Пи Руж
600 000 литра мляко
8000 литра от крава
Средни равнища: 4,3% мазнини и 3,3 % протеини

Публикувана в Животновъдство

Земеделското министерство изготви указания към земеделските стопани, които доказват реализация на животни по схемите за обвързано подпомагане за Кампания 2019.

Изискванията се прилагат за първи път и се отнасят за Схемите за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ), за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-месо) и за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК). Тези указания имат за цел да улеснят земеделските стопани при доказване реализацията на животните по схемите за обвързано подпомагане за месодайни животни.

Реализацията на животните за целите на директните плащания трябва да е придружена от Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни, когато се касае за реализация на живи животни в границите на страната. Изискват се и сертификат за вътрешна търговия е ЕС и/или Сертификат за здравословно състояние при износ, когато реализацията на живи животни е извършена извън границите на страната, както и счетоводни документи. Документите за доказване на реализираните на пазара животни трябва да са издадени в периода от 1 октомври 2018 г.

до 30 септември 2019 г. Те трябва да бъдат представени в срок от 5 до 31 октомври 2019 г. в съответната  областна  дирекция  на  ДФ  „Земеделие“-РА. В системата на БАБХ–ВЕТИС, движението на животните в съответствие с издаденото ветеринарномедицинско свидетелство, трябва да е със статус „завършен“, а статусът на придвижените животни трябва да е „пристигнало“, за да бъде зачетена реализацията. Незавършени движения на животни във ВЕТИС, независимо от това дали са придружени от счетоводни документи и номер на ветеринарномедицинско свидетелство или сертификат, няма да се считат за валидна реализация.

Срокът, в който животните,  заявени  по  схемите  за  подпомагане,  следва  да  останат в  стопанството за Кампания 2019 е 05.09.2019 г. включително за животните, заявени за обвързано подпомагане по схемите (СМКЮ, ЕЖСК-месо и ДПЖСК).  За животните, заявени по схемата за Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки (ПНДЖ 3) срокът е 25.09.2019 г. включително. Минималната реализация по СМКЮ е 0,2 бр. животни от същия вид на допустимо за подпомагане животно по схемата, а за тези под селекционен контрол е 0,25 бр. За ДПЖСК изискванията се различават в зависимост от заявената порода .

Публикувана в Животновъдство

Младият животновъд от селце в кантона Берн разчита на автоматиката и предоставя пълна свобода на своите 75 крави

Мила Иванова

Селцето Тьорисхаус в кантона Берн,Западна Швейцария,   е обрамчено със зелени ливади от едната страна, а от другата протича река Сенжен. Малко извън селището, на леко полегат хълм се намира стопанството на Юрг Думермут, което се простира на 550 декара, разпределени с пшеница, царевица и ливади. През 2008 г. младият мъж поема фермата от родителите на съпругата си Сузане и се впуска в производство на мляко. Днес 44-годишният Юрг отглежда стадо от 75 крави в частично съдружие със свой съселянин. Оборът е обширен, с добра вентилация, а в големите горещини се разпръскват парни облаци. Още от самото начало швейцарският фермер се обзавежда с доилен робот с капацитет 2500 литра дневно. През него преминава задължително всяка от кравите, ако иска да излезе на ливадите, което животните извършват охотно. 

Фермата

Юрг Думермут описва себе си като «фермера с мобилните телефони».

Неговият смартфон го информира за всяка от млечните крави, за всичко, което трябва да знае – кога за последен път тя е доставила мляко в доилния аппарат, доколко се е нахранила, какъв е здравният й статус, кога проявява признаци за разгонване и още много други данни и параметри. Всичко това показва, че съвременният мениджмънт в животновъдството е все по-тясно свързан с високотехнологичните системи за наблюдение и отглеждане на стадото – те следят не само състоянието, но и поведението на животните във фермата. За швейцарския фермер

първостепенната грижа е благосъстоянието на животните 

Според метода на отглеждане на Юрг кравите сами могат да решат кога да ядат или да легнат, кога да бъдат издоени и да отидат на пасбището. Животните могат да излязат навън по всяко време на деня и нощта. Това стана възможно благодарение на електропастира с инсталираната система врата, която позволява свободното влизане и излизане от електрозаграждението в работен режим. Модерните технологии действително са практични, спестяват много време и труд на фермера. Но въпреки това той не пренебрегва ръчните манипулации, а контактът му с животните остава централен. Юрг знае всяка крава поименно и поддържа «лични» отношения с всяко животно.

2. В обора

Юрг Думермут се гордее със семейството си – със съпругата си Сузане имат три момичета, които отсега приучват да помагат според силите си във фермата. Сузане, учителка по професия, дели времето си между селското школо, фермата и домакинството. Тя е поела счетоводството на стопанството и периодично влиза в ролята на гид на групи от фермери и деца, които посещават фермата, за да се запознаят с нейните постижения. "Най-хубавото е, че сами сме си шефове, че можем сами да проектираме всичко" – казва Юрг. Благодарение на автоматизацията и разпределението на задачите със съдружника си, той си позволява да отсъства един ден седмично от фермата, за да извършва други професионални задачи. Сузане го допълва: "Животът ни е изключително пълноценен, доставя ни положителен стрес".

Автоматизацията предоставя гъвкавост на селянина, но и допринася за спокойствието на стадото. „Индивидуалният ритъм на всяко животно се спазва благодарение на робота. Забелязвам, че кравите са по-малко стресирани, което е добре за тяхното здраве и за качеството на млякото“ – споделя стопанинът. Юрг предава продукцията си директно на концерна Emmi, или 750 000 килограма годишно. „Като производител за Emmi, съм удовлетворен – предприятието, което произвежда голям асортимент на млечни продукти, ме поддържа. Само на няколко километра от моето село, познавам животновъди, които работят за подобна структура, но получават по-ниска цена на литър мляко. Смятам, че по принципцените трябва по-добре да възнаградят всички производители“ – проявява солидарност Юрг с други производители на мляко в областта.

4 На животните с любов Една от дъщерите

Добавка от 3 сантима за литър мляко

Фермата на Юрг Думермут е част от 16 577-те стопанства в немскоговоряща Швейцария (срещу 19 568-те в цялата страна), които през 2017 г. произведоха 2 628 400 тона мляко, или 77% от общото швейцарско производство. По принцип обаче в романската (френска) и германската части на Швейцария има големи разлики в най-ниските и най-високите цени на млякото.

Ясно е, че производителите на мляко искат да бъдат по-добре възнаградени за техните усилия, още повече че обявените от преработвателите печалби следват възходяща тенденция.

„Трябва да работим заедно, при равни условия. И производители, и преработватели, са принудени да правят инвестиции. Нямаме нищо против, че Emmi прави половината от своя оборот в чужбина, но ние, производителите, също искаме да се възползваме от това. Още повече че ние допринесохме за нейното увеличение на оборота. Затова е справедливо в този случай участието ни да бъде възмездено“ – това каза пред швейцарския аграрен седмичник Agri Андреас Хитц, президент на Mittelland Milch, организация, която включва 2000 директни производители на Emmi (360 милиона кг мляко годишно. А концернът Emmi– лидер в производството на сирена, масла и йогур в Швейцария, преработва 38% от млякото на страната и реализира оборот от 3,4 милиарда франка през 2018 г. или 2,8% увеличeние в сравнение с 2017 г. Ще припомним, че през октомври 2011 г. швейцарските медии разкриха, че групата внасяла 150 тона масло от Холандия годишно, докато излишъците от произведено масло в Швейцария достигали 8000 тона. Това внесено масло било използвано за производство на сирене фондю, предназначено за износ…

3. Кравите

Ето защо производителите на мляко приветстваха постигнатото споразумение в бранша, наречено Tapis vert (Зелен килим), което предвижда добавка от 3 сантима върху цената за литър мляко от клас А от септември т. г. За да се възползват от това добавка, производителите на мляко трябва да отговорят на редица изисквания, които включват хуманно отношение към животните, честота на доенето (най-малко два пъти дневно), норми на хранене (палмовото масло е изключено от дажбите), употреба на антибиотици само по предписание на ветеринар и т.н.

Tapis vert преследва две цели – производителят да получи 3 сантима допълнително за литър мляко, а потребителят, който има широк избор от млечни произведения в супермаркетите, да се солидаризира и идентифицира с него, като се съгласи да плати 3 сантима повече, за да поддържа националното производство с швейцарски етикет.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 38

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта