6 трилиона евро спад на глобалната икономика чертаят специалистите. Не знам дали някои може да си представи колко е това.
На този фон новините за земеделието са оптимистични. Спад ще има, но със сигурност няма да е голям. Хората могат да се откажат от всичко, но не и от храна.
Днес нашият премиер Бойко Борисов няколко пъти каза в парламента, че земеделието е най-облагодетелстваният и подпомаган сектор в икономиката. И за първото, и за второто е прав.
Земеделието е секторът, който при каквато и криза да настъпи, няма да спре да работи. Сигурно само падането на метеорит може да го забави за малко. Колко и в какви условия ще работи е друг въпрос. Определено те не са благоприятни - коронавирус от една страна, суша - от друга.
Но не са фатални. Хората ще ядат и ще купуват храна. Много скоро земеделците ще се успокоят и ще наместят баланса. Дали ще затегнат колана и ще намалят разходите, дали ще заложат на нови технологии и пак ще намалят производствените разходи, времето ще покаже. Особено, ако природата се умилостиви и завали.
Вярно е, че секторът е и най-подпомаганият. През миналата година са подписани 1378 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Изплатени са 844 340 088 лв. Това сочат данни от Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие" и Разплащателната агенция за 2019 г., одобрен от Министерски съвет. Няма никакво съмнение, че тези пари са отишли в земеделието.
Колко от тях обаче са стигнали до проекти като тези по скандалния случай с купеното суперлуксозно возило на 18-годишният син на шефка на известен винпром, къщи за тъщи, консултанти, проекти за селски стадиони и колко до реалните фермери е съвсем друг въпрос.
Само че нито има кого да попиташ, нито кой да ти отговори.
А иначе земеделието ще е един от малкото сектори, който ще продължи да работи.  Със сигурност ще бъде и подпомагано като приоритетен сектор. Земеделците са свикнали да се оправят. Ще оцелеят и сега.
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес
"Биологичното земеделие далеч не е идеално", смятат германски учени. Изследването е  проведено от Германският научно-изследователски институт по органично земеделие (FibL) по поръчка на Федералната агенция по околната среда  (UBA).
Германските учени са стигнали до извода, че е целесъобразно въвеждането на нов стандарт -- екологически оптимизирано интегрирано производство  (IP +).
Цифровизацията предлага редица предимства за оптимизирането на растениевъдството - точен контрол на плевелите, ранна диагностика на заболяванията на растенията, правилно внасяне на торовете, особено - азотните.

 

В животновъдството иновациите трябва да са насочени към рещаването на съществуващите конфликти между хуманното отношение към животните и тяхната продуктивност. Възможности за това има в подобряването на отглеждането и храненето на животните.

 

Към слабите страни на биологичното земеделие учените отнасят:

. недостигът на средства за защита на растенията от болести и вредители, дефицит на семена и разсади, предназначени за биологично производство;
. липса на природни източници на незаменими аминокиселини  (например, метионин, лизин) за изхранване на селскостопанските животни (прасета и кокошки);
. биологичното земеделие е много по-скъпо от традиционното и като следствие неговото производство е по-скъпо и недостъпно за потребителите.
Предложеният нов стандарт за земеделие - екологически оптимизирано интегрирано производство IP +  е принципно отворено за технологиите и няма никакви забрани доколкото прилаганите методи са одобрени от съответните власти. Основните особености на стандарта са затегнатите правила за внасяне на торове и пестициди, задължително спазване на сеитбооборота. По този начин земеделието ще се приближи до зелените си цели без значително намаляване на продуктивността.
Публикувана в Агроновини

През изтеклия седемдневен период развититето на земеделските култури протичаше при средноденонощни температури близки до и над климатичната норма. На много места в страната (Видин, Кнежа, Добрич, Шумен, Кюстендил, Стара Загора, Чирпан, Шумен, Кърджали, Елхово) бяха регистрирани отрицателни минимални температури и се образуваха слани.

Топлинните условия през предстоящия седемдневен период ще се определят от средноденонощни температури над биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни и пролетните окопни култури. Високите дневни температури надхвърлящи на места 25о С ще ускорят хода на вегетационните процеси при земеделските култури. Отрицателни минимални температури и опасност от образуване на слани и повреди по овощните видове не се очакват.

 

През втората половина от периода с прогнозираните интензивни валежи на места в западните райони от страната не са изключени градушки и нанасяне на повреди по селскостопанските посеви и трайни насаждения. В останалата част от страната валежи със стопанско значение не се прогнозират.

Отсъствието на такива в крайните североизточни части ще доведе до задълбочаване на дефицита на почвена влажност. При пшеничните посеви ще се наблюдава масово фаза вретенене, а на места (агростанции Новачене, Разград, Силистра, Карнобат) преход от вретенене към изкласяване. При рапицата ще протича фенофаза цъфтеж. При пролетните култури (царевица и слънчоглед), според сеитбените дати ще настъпват фазите поникване и листообразуване.

При овощните видове ще продължават цъфтеж и разлистване. При костилковите овощни видове, намиращи се във фаза цъфтеж се извършват пръскания срещу кафяво гниене. Третиранията трябва да се извършват в часовете, когато не се осъществява летежа на пчелите

През по-голямата част от периода се очакват подходящи условия за извършване на пролетните сеитби и за провеждане на почвообработки. По-интензивни валежи и възпрепятстване на агротехническите мероприятия и растителнозащитните дейности се прогнозират през втората половина на седмицата на места в западните райони от страната.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Европейската Комисия обяви пакет от извънредни мерки в подкрепа на пазара на селскостопански продукти във връзка с пандемията Covid-19. Предложените мерки са насочени към стабилизиране на пазарите и осигуряване на устойчивост на бъдещите цени и производство. Мерките са в помощ на най-засегнатите селскостопански и хранителни сектори и целят справяне с вече наблюдавани смущения и бъдещи рискове. Новият пакет на ЕК включва мерки за помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.

Млечните продукти, допустими за частно складиране са обезмаслено мляко на прах, масло и сирена. Максималното количество сирене, разрешено за складиране за България, за период на съхранение между 90 и 180 дни, е 889 тона, което с 22% повече спрямо квотата през 2016 г. Страната ни има опит в прилагане на подобна извънредна схема за помощ, като през 2016 г. усвоихме 36% от предварително определеното ни максимално количество на складираните сирена. Важно е да се подчертае, че сумата за подпомагане включва както постоянните разходи за складиране в размер на 15,57 евро на тон продукция, така и 0,40 евро на тон на ден по срока на договорите.

В сектора на месото помощ за частно складиране може да бъде предоставена за месо от едър рогат добитък /животните трябва да са на възраст над 8 мес./ и за овче и козе месо за период от 90 до 150 дни. С едно заявление може да се кандидатства за частно складиране на най-малко 15 тона месо. Частното складиране няма да може да отговори на потребностите в млечния и месния сектор в страната ни, характеризиращ се с дребно мащабни стопанства, но на ниво ЕС ще доведе до намаляване на предлагането и възстановяване на баланса на пазара в дългосрочен план. Предвидено е разрешаване на доброволни споразумения и решения за планиране и намаляване на производството в сектора на млякото и млечните продукти от страна на фермери, техни организации и асоциации с оглед променящите се модели на търсене в този период на тежък пазарен дисбаланс. Разрешението ще бъде временно за период от предстоящите 6 месеца. Предвид спецификата на сектора в страната ни, изразяваща се в ниска степен на организираност и посредническа роля на организациите на производители, очакваме подобна мярка да не предизвика интерес у нас.

В сектора на виното е предвидено дванадесет месечно удължаване на срока на разрешенията за изкореняване и на разрешенията за засаждане, изтичащи през 2020 г. Предвидена и гъвкавост по отношение на мерките от националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор като разрешаване на бенефициерите да представят промени в текущи договорирани дейности в рамките на първоначално одобрения размер на допустимата помощ. Допустима за подпомагане е мярката дестилация на вино в случай на криза, като полученият алкохол ще се ползва само за промишлени цели. Предвидена е и частична помощ за съхраняване на вино при кризи. И по двете мерки (дестилация и съхранение)размера на помощта се определя от държавата членка домаксимум 0,8 евро/%vol/hl. Предвидено е помощта по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" да бъде увеличена на 80% от направените разходи (в момента е 75%). По мярка „Инвестиции“ помощта може да бъде увеличена от 50 на 60%. България продължава да настоява използване на неизразходваните средства за целева помощ. Подходящо решение би била и възможност за прехвърляне на не разходвани средства към следващата финансова година.

В секторите на плодове и зеленчуци може да бъдат покривани разходи на организации на производители (ОП) за операции, планирани, но не извършени до 31 декември 2020 г., ако те бъдат извършени до 1 октомври 2021 г. Като дерогация, на членовете на ОП може да бъде разрешено да продават самостоятелно до 40% от произведената продукция, за разлика от редовното изискване, позволяващо до 25%. През 2020 г. максималният процент на права на глас и дялове или капитал може да надвишава 50% от общите права на глас и 50% от дяловете или капитала на ОП. Освен това, на ОП може да бъде разрешено да прекратят за 2020 г. своите оперативни програми изцяло или частично. Не се преустановява плащането на помощ на ОП, в случай на неспазване на критериите за признаване. В България има признати 19 ОП на плодове и зеленчуци с общо 155 членове. Само 3 ОП с общо 18 членове изпълняват Оперативни програми.

В сектора на пчеларството се предвижда държавите членки да изменят програмите си за пчеларство, като мерките, планирани за пчеларската 2020 година, да се извършват след 31 юли 2020 г., но не по-късно от 15 септември 2020 г. Тези мерки ще се считат за изпълнени през пчеларската 2020 година. Измененията подлежат на одобрение от Комисията преди тяхното прилагане. В България по прием 2020 г. от Националната програма по пчеларство са приети около 1776 заявления за подпомагане с общ размер на заявената финансова помощ 6 499 397.32 лева. Приети са и 6 заявления за подпомагане на сдружения и групи производители за финансовата 2020 г. с общ размер на заявената финансова помощ около 30 000 лева, по които в момента се сключват договори. Очаква се бъдат сключени общо 1680 договора за подпомагане. Удължаването на срока по извършване на дейностите по програмата ще даде възможност на пчеларите да изпълнят предвидените мероприятия по одобрените проекти, а оттам и по-пълното усвояване на бюджета за 2020 г., още повече че средствата не могат да се прехвърлят за следващата пчеларска година. За България националните програми по пчеларство са основен източник на финансиране на сектора и е особено важно предвидените средства да се използват в пълен обем.

До края на април мерките трябва да бъдат приети от Комисията. Веднага след това България ще предостави тези възможности за подкрепа на българските земеделски производители.

Министерство на земеделието, храните и горите продължава да отстоява пред Европейската комисия позицията, изразена по време на Съвета на министрите на земеделието на 25 март за предоставяне на възможност на държавите-членки за използване на не договорираните средства от програмите и прехвърлянето им към нова извънредна мярка COVID 19, която да бъде насочена към борбата с последиците от епидемията и подкрепа за засегнатите земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

Библейски глад се задава за цялото човечество, предупреждават от ООН. Европа още няма единен отговор на кризата с Covid-19. Кой ще плаща общата сметка за коронавируса? Грантове или кредити, каква да бъде многогодишната финансова рамка, откъде ще се вземат парите за т. нар. Фонд за справяне с икономическата криза от пандемията – все въпроси без отговори. Камо ли пък единен европейски. За пореден път се върви след събитията.

На този фон отделните европейски държави като че ли се спасяват поединично. Някои от мерките у нас по отношение на земеделието бяха определени като екзотични. И това е така, защото в дебата за подкрепа на селскостопанския сектор силно се включи политическото говорене. А то рядко решава реалните проблеми пред аграрния бизнес.

Най-мощният бранш – зърнопроизводството – работи. Земеделците от Североизточна България повече са притеснени от сушата, отколкото от ограничителните мерки заради въведеното извънредно положение. Поради силно механизираните процеси на полето, не е проблем да се спазват епидемиологичните мерки.

Не така стоят нещата в други сектори. На прага на розобера, производители тревожно питат: как точно да спазват мерките -предвид контингента, с който работят и естеството на работа? Като капак – срината изкупна цена на розовия цвят. Подобна е картината и при лавандулата.

Постигнатото споразумение с търговските вериги ще проработи само за големите в бранша. Колкото и да са гъвкави веригите, малките стопани трудно ще стъпят в тях. Производителите на плодове и зеленчуци се питат защо подкрепата отива при търговците, а не във фермите? Същото питаха и животновъдите – защо МЗХГ дава пари на кланиците? Земеделският министър Десислава Танева отговори, че насочването на подкрепата директно към фермерите няма да им продаде продукцията. Ако трябва да сме честни – субсидирането в земеделието у нас изначално е сбъркано, след като години наред броим схемаджиите. Този проблем едва ли може да бъде решен в рамките на взетите бързи мерки за справяне с икономическите последствия от пандемията. Впрочем, зависи колко дълго ще продължи всичко това. Понякога временните неща се оказват най-трайни.

В този трескав режим обаче на вземане на решения, се промъкват меко казано странни предложения. Като например полагането на обществено полезен труд в земеделието от трайно безработни. Терминът обществено полезен труд се среща в Наказателния кодекс – като санкция върху лица, извършили престъпление. Неслучайно на последния отраслов съвет по тристранно сътрудничество юристи предупреждават, че мярката може да бъде атакувана като противозаконна. Тя обаче може да бъде прокарана бързо през Закона за извънредното положение – подобно на вмененото задължение към търговските вериги да изкупуват българска продукция. Ако с веригите беше постигнато съгласие, как ще реагират трайно безработни хора, задължени да отидат да работят на полето? А ако откажат да го направят?

Темата със сезонната заетост в земеделието е сложна и наболяла от години. Затова ще бъде предмет на разговор и във втория уебинар, който организираме от „Гласът на земеделеца“ през следващата седмица. Важно е да бъдат чути повече гледни точки. Ако наистина се задава библейски глад за човечеството, може би спасението се крие в собствените ни ръце. И трябва да бъдат потърсени смислени и аргументирани, а не популистки решения. Най-малкото – нужен е диалог.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Вторник, 21 Април 2020 17:52

Нищо няма да се промени

С всеки изминал ден става безпощадно ясно, че нищо няма да се промени. Нищо. Защото в същината си оставаме такива, каквито сме – егоисти, водени от личен интерес, солидарни само на думи. Ако всяка криза е възможност, кой и как ще се възползва от нея? Епичната битка на правителството с веригите на пръв поглед приключи с победа за държавата. Защо обаче никой не се радва? И защо никой не вярва на вдъхновената по апостолски министър Десислава Танева? Браншът резонно пита: защо едва сега от МЗХГ се сетиха да защитават малките и средни земеделски стопани? И ако мерките са предвидени само за периода на извънредното положение, какъв е смисълът от подобна пирова победа?

Впрочем, целият земеделски бранш беше доволен когато Румен Порожанов подаде оставка и Десислава Танева се върна за втори път на поста като земеделски министър. Към днешна дата какво точно се промени? Нищо. Просто сме си същите. Наричаме Танева диалогичен и консенсусен човек, а в социалните мрежи я хулим. И дълго разсъждаваме върху скритата далавера зад драмата с търговските вериги. Дали има такава и каква точно е тя, времето ще покаже. Каква нужда имат от допълнителна подкрепа компании и фирми, които от години са устойчиви на пазара, особено в млекопреработвателния бранш? За чии интерес бие всъщност тази камбана?

Едрите и устойчиви стопанства бълха ги ухапала, хич не им дреме за някаква си карантина. И за какво да се тревожат? Субсидиите си вървят, даже ги плащат по-рано от всяка друга година. Европейският съюз определено се чуди накъде да хване в целия хаос. Щом стоманената Урсула фон дер Лайен публично се извини на Италия за липсата на адекватна подкрепа от страна на ЕС и за децата вече е ясно, че

прочутата европейска солидарност е с глинени крака

Очертава се запазване на статуквото от поне 2 до 4 години. Какво по-хубаво от това за онези, които се чувстват комфортно в същото това статукво?

Битките на роден терен изобщо не са нови. От 20 години слушаме, че в България няма Закон за браншовите организации и затова секторът е разединен. Тази мантра обаче изобщо не върши работа. Защо познати и популярни лица, представители на мощен и устойчив аграрен бизнес, дъвчат едни и същи приказки от години, но никой не се хване реално да го направи прословутото сдружаване? Отгоре – надолу. Не е ли нормално така да се случват нещата в едно зряло и демократично общество? Явно нито сме едното, нито сме другото. Ако се появят достатъчно на брой устойчиви земеделски сдружения, законът няма ли сам да се напише, дето се казва. Но днес българските закони обикновено са като врата в полето. А групите и организациите на производители са няма и 40 на брой.

Още водят битка малки срещу големи. До кога и защо? Не е ли безпощадно ясно, че ако работиш по правилата, ако залагаш на пазарно ориентиран бизнес, нещата се случват от самосебе си. Дори без да се разчита на субсидии. Както за всеки влак си има пътници, така за всяка стока си има купувач. В голямата търговска верига има място, както за млечните продукти на омразния на всички Димитър Зоров, така и за малкия биокозевъд от Банско Иван Мутафчиев. Междувпрочем, и двамата са стъпили в търговските вериги отдавна, без това да има връзка с извънредното положение и с въведените преди Великден нови правила.

Ако поне още стотина средни и малки български производители успеят да се промушат през иглените уши на изискванията на търговските вериги, това не би ли било успех? На онези, които смятат, че това ще стане някак си покрай извънредното положение, по втория начин, добре е да знаят – няма такъв филм, няма такива закони в свободната търговия. Ако не играете по правилата, няма как да се получи. И не закон за извънредното положение, ами и възкръсналият Исус не може да ви помогне.

Потресаваща е липсата на единство в земеделския бранш

Само един бегъл анализ върху поведението на нашите участници в първата интернет дискусия „Агнешко по време на криза“ е достатъчен, за да се очертаят цели пропасти. Кристално видни са чувството на безпомощност и липсата на хоризонт при малките животновъди. Още по-омерзителна изглежда за тях великодушната компетентност на браншовиците, седнали в удобни офис кресла. Това са хора, които живеят на различни планети, такова е усещането.

На различни езици говорят дори синдикатите в земеделието. По проблема със сезонната работна ръка няма единомислие. Липсват диалог и избистрени, премислени решения. Затова и проблемът от години стои нерешен. Само с декларации, изявления и отворени писма работата трудно ще бъде свършена. И това също е ужасно тъжно. Още едно основание за пореден път човек да си каже наум: Нищо няма да се оправи. Нищо.

Такова чувство създават и емоционалните реакции на земеделския министър Десислава Танева. В последното интервю за „Гласът на земеделеца“, тя споделя колко се натъжава от плуващите лебеди в празните канали на Венеция. И се пита ще научим ли добре урока, който ни задава природата? Кои уроци преди това обаче пропуснахме да научим, министър Танева, за да стигнем до тук? Отговорът на този въпрос не е ли по-важен? Защо беше нужно да има форсмажорни обстоятелства, за да се сети ръководеното от вас ведомство за малките производители? И не ги ли подвеждате, като толкова често ги споменавате, а пропускате да им обясните, че изобщо няма да е толкова лесно да стъпят в големите търговски вериги, колкото на тях им се струва?

Ясно е, че голямата европейска пара до нас няма да стигне, защото сме извън Шенген. Но

пак някой ще се възползва от едни определени за справяне с кризата национални средства

които едва ли ще бъдат изхарчени по предназначение. Този филм го гледаме толкова години… Ако правителството искаше реално да помогне на хората, да беше раздало макар и по 500 лева на семейство, но безвъзмездно. Да беше обявило, че ще изкупи продукцията на всички български производители и преработватели и с нея да подпомогне социално изпадналите в кризата българи, болниците, училищата, старческите домове. Още по-прозрачно и лесно това можеше да се случи през местната власт –кметовете. Ама и тук се знаем какви сме. Пак едни наши хора ще се уредят за сметка на други. И идеята няма да е хуманна, а с поглед към следващите избори. Нали ви казвам – нищо няма да се оправи. Защото сме такива каквито сме.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Има ли бъдеще прецизното земеделие в условия на криза

Ася Василева

Живеем в странни времена. Десетилетия наред Холивуд ни плашешe с катастрофални филми. Но те предимно залагаха на атаки от Космоса и нападения на зомбита. Дори американските военни служби имат разработен съвсем реален план CONOP 8888 за оцеляване в случай на нападение от зомбита от космоса. И въпреки предсказанията на много учени и на самия Бил Гейтс за това, че най-вероятният сценарий за заплаха срещу човечеството е от глобална пандемия, оказа се че функциониращ план за справянето с нея не съществува.

Засега е трудно да се предскаже как настоящата ситуация ще се отрази върху България като цяло и аграрния сектор в частност. След четири седмици карантина, обаче, може да се направят оптимистични и песимистични сценарии за развитие на събитията и за това как пандемията ще се отрази върху българското земеделие и по-точно върху сектора на прецизните технологии.

Първи ще пострадат всички решения, които земеделците не разбират и не оценяват

Да говорим за перспективи днес е трудно, най-вече защото не знаем кога ще свърши тази ситуация. Ако карантината се продължава отново и отново, или както прогнозират някои учени, има втора вълна, то положението ще се влоши. Но да разгледаме базовата версия, при която след няколко месеца ситуацията ще започне да се разрешава.

За агропазарът е присъща сезонността. Ще дойде есен и пазарът ще се оживи, земеделците ще започнат да продават каквото са отгледали и постепенно ще има връщане на позициите от преди кризата. Вече виждаме, че земеделският сектор е най-малко засегнат от кризата и един от малкото, които ще останат устойчиви. Това се отнася особено за растениевъдството. Да, може би цените ще паднат с около 10 на сто, но агробизнесът ще работи.

Интересно е да видим дали всички участници на пазара ще минат проверката на карантината и как настоящата ситуация ще ги промени

Когато дойде шокът от осъзнаването на нестабилността на баланса им, първата реакция на земеделците беше да не харчат пари за нищо! Това е което случва сега и ще бъде тренд докато ситуацията не се стабилизира – земеделците се отказват от всякакви разходи за проекти и решения. Първо се съкращават продуктите, които земеделците не разбират, ценността на които не чувстват и които не носят бързи печалби.

Какви продукти ще са интересни за земеделците?


Вероятно е сега парите да се насочват към тези решения, с които фермерите вече са работили, или с които е работил успешно някои от съседите им. Тук най-вероятни са три направления – контролиране на разходите, FarmManagement, картиране на площите.

Продукти, насочени към контрол на разходите: Това са GPS системи за техниката, датчици за контрол на горивото и т.н. Възможно някакви решения за прецизно земеделие – преоборудване на сеялките и пръскачките за прецизна работа. Това може да бъде дооборудване на вече наличната техника, внедряването на системи за контрол. Най-важното е тези решения да осигуряват икономия и да се изплащат бързо.


FarmManagement системи.Тези системи дават на земеделците чувство за контрол, понякога измамно, но в повечето случаи напълно реално. Те далеч не винаги променят бизнес процесите и дават очакваният от тях резултат, но правилно интегрираната FarmManagement система е мощен инструмент за вземането на управленски решения и оптимизиране на производството.

Системи за картиране на площите. Правителствата на различни страни се обединяват, за да подкрепят аграрния сектор. Вече е ясно, че глобалният пазар на земеделска продукция няма да прекрати съществуването си, поне не в обозримото бъдеще. А това означава, че за фермерите ще има утре, и това утре е същото, както и досега. И както и досега, всички свободни пари ще се насочват към покупката на земеделска земя. Земята е била и ще остане основният актив, в който ще се инвестира. Едва ли още тази година ще има някакви огромни инвестиции, но картиране и инвентаризация на площи и договори винаги ще е необходимо.

Перспективите на agtech компаниите в период на криза

В краткосрочна перспектива agtech сектора просто ще бъде забравен. За много земеделци IT-технологиите в земеделието са нещо неразбираемо, сложно за възприемане и употреба, а значи – незадължително. Компаниите, разполагащи с решения, които вече работят ще останат над водата. Но за стартъпите, които едва излизат на пазара, предстои тежко време.

Но колкото и да е парадоксално в средносрочна перспектива това е плюс за отрасъла. Кризата ще накара всички да си броят парите и земеделците, които преминат през тези трудности, ще се замислят сериозно за контрол на разходите. А мислейки за разходите, доходите, ефективността на управление, те еднозначно ще преминат към технологии, предназначени да ги направят по-ефективни. По време на карантината земеделците прекараха много време онлайн, което им даде възможност много да четат и да разберат. Така че след няколко години трендът на agtech технологиите ще се върне.

За производителите на решения това е отлично време, за да оптимизират продложенията си, да се избавят от ненужното. Важно е да се фокусират върху това, което реално носи пари на земеделците, създава добавена стойност, а от това, което не работи точно сега – да се откажат. Трябва да развиват продуктите си до края на периода на твърди икономии и след това да отидат при земеделците с готовите си решения. Компании, които създават реална полза за земеделците, могат да използват времето, за да направят продуктите си още по-прецизни. Но за да останеш в бизнеса и да продължиш работа е необходим някакъв запас от пари, какъвто начинаещите стартъпи нямат.


Вероятно ще изчезне за известно време нишата на агродроновете, тъй като днес те не дават очевиден ефект. Много земеделци все още не могат да трансформират информацията от заснемането на площите от дронове в конкретен резултат, което означава, че от тези разходи ще се откажат на първо място.

Ще продължат да се развиват технологиите на прецизното земеделие (диференцирана сеитба и торовнасяне, точно позициониране и т.н.), картирането – просто защото земеделците няма да имат друг избор, освен да пестят и управляват по-ефективно.

Ако трябва да обобщим всичко казано, то прогнозата за агросектора не е песимистична. През настоящата година, разбира се, ще има спад на пазара, но в следващите сезони той ще се възстанови като се фокусира в конкретни сегменти на развитието си. Ще има много посоки на agtech, които ще се развиват, тъй като те реално носят полза и към тях ще се насочи основната част от участниците на пазара.

Публикувана в Бизнес

Ранните пролетни студове нанесоха значителни поражения на част от посевите в Североизточна България

Проф. дсн. Николай Ценов

Житните растения през този период на пролетта би трябвало да понасят без проблеми ниски отрицателни температури През тази година меката зима способства за ранно разкаляване на посевите от житни култури. След начало на фаза вретенене зимната пшеница вече е пролетна и е чувствителна на ниски отрицателни температури под минус 5-6 градуса Целзий.

Периодът на фаза вретенене е критичен, защото класът вече е формиран и растението трябва да се развие, за да изкласи успешно. Колкото по-дълъг е периодът на протичане на тази фаза, толкова добивът е по-висок. Като сезонно време това съвпада с месеците март и април, когато денонощните температурни аномалии са най-големи. Преминаването на житните растения от вегетативна в репродуктивна фаза (процесът на вретенене) всяка пролет е подвластно на точно тези аномалии. Това означава, че растенията в посевите са под стрес дори и при нормални условия за тях.

Във вретенене житното растение вече не може да понася ниски отрицателни температури, характерни за зимата (под минус 6-10 градуса, Целзий) по-продължително от 2-3 часа. През последната десетдневка на месец март тази година в голям район на Североизточна България се получиха повреди от ранни пролетни студове (слани). Те причиниха пригори по листата на пшеница, ечемик и рапица. Това „опърляне” е различно и е в пряка връзка с няколко основни фактора.

slani4 1Първо. Колко ниска е отрицателната температура. Разликата между минус 2 и минус 10 градуса предизвиква различни по степен повреди. Продължителността на отрицателната температура е определяща за повредите. Най-силни са те, когато сланата действа цяла нощ. И на последно място е колко пъти се случват тези слани. Тази година паднаха няколко слани с амплитуда между минус 2 и минус 10 градуса Целзий, в период от една седмица.

Второ. Всяка повреда зависи от конкретната надморска височина на посева или част от него. Най-ниска и най-продължително се задържа отрицателната температура в ниските, защитени от вятър места. Там повредите са най-видими и силни.

Трето. Повредата зависи от моментното състояние на посева от гледна точка на фазата на развитие на растенията в него. Във фаза братене растенията са най-устойчиви. Посеви в начало на вретенене са вече по-чувствителни, а тези във „втори възел” още повече. Наборът от сортове в стопанството също е от значение. Огромна роля в подобни събития играе сортът, с неговата генетическа студоустойчивост. Сортове с високо ниво се разкаляват значително по-бавно и по принцип издържат ниски температури до минус 5-6 градуса Целзий и през вретенене.

Четвърто. Състоянието на посева до момента от гледна точка на извършените мероприятия от фермера през пролетта. Относително най-устойчиви на слана са посевите, които са подхранени на време и с достатъчно количество макроелементи (азот, фосфор и калий) и са в братене. И обратно, най-повредени са късно подхранените посеви, при които вече протича фаза вретенене. Третирането на посевите с хербицид по принцип създава стрес в растенията в продължение на 2-7 дни, когато вегетацията е силна. При денонощните температурни колебания през април този период може да протече и до 10-12 дни, в периоди на застудяване (началото на април). По-силна е повредата от силна слана при „прясно” напръскани посеви с хербицид (до 2-3 дни). Двата фактора взаимно се усилват и увеличават пригорите по листата.

Пето. Наличната продуктивна влага в почвата е фактор, който влияе върху цялостното състояние на пшеницата. В посеви с недостатъчно влага в активна вегетация употребата на хербициди има значително по-силен негативен ефект, в сравнение с тези с достатъчно продуктивна влага. Това е особено валидно за тези, третирани с хербицид срещу житни плевели или комбиниран за житни и широколистни плевели. При недостиг на влага в почвата се получава отпадане на братя от растенията и се скъсява фазата на вретенене. И двете водят до намаляване на добив зърно в различна степен.

Повредите от слана върху растенията имат степени. Според нас те са пет: 1-слаба, 2-средна, 3-силна, 4-много силна и 5-изключително силна.

Различията в степента се дължат на дела на засегнатите листа и тяхната цялост. При 3-та, 4-та и 5-а степени повредите са тежки и ще окажат съществено влияние върху добива зърно.

Във връзка с това предлагаме да се помогне ефективно на посевите с подобни повреди с растителни биостимулатор TRAINER, както следва:

1. Посеви с повреда от 3-та степен (силна) да бъдат третирани с 200 мл/дка. Самостоятелно (ако вече са третирани с хербицид) или в смес с запланувани от фермера фунгицид или инсектицид.

2. Повреда от порядъка на 4-та степен (много силна) да бъде преодолявана с 300 мл/дка TRAINER, самостоятелно. Не е препоръчително да се смесва с хербицид, ако не е приложен още.

3. Посеви или части от посеви с 5-а степен на повреда да бъдат НЕЗАБАВНО третирани с 300 мл/дка TRAINER, самостоятелно, без смесване с пестицид.

Анализираните степени на повреда не бива в никакъв случай да бъдат пренебрегнати, особено последните три, върху които акцентираме. Продължителната отрицателна температура има силно негативно въздействие върху житните растения, като намалява „невидимо” добива зърно. Считаме, че последните две степени ще намалят добива с 15% (4-та) и 20 (5-а)%, в случай че не се вземат мерки. Основните причини за това са повредите по листния апарат на растенията, временното блокиране на движението на макро- (N, P, K) и микроелемети (Mg, F, Zn, Mn), както и скъсяването на протичане на фазата вретенене. При последните две степени не са изключени директни поражения върху класа, в случаите когато посевът е във фаза „2-ри стъблен възел”.

Причините да предлагаме TRAINER са няколко.

На първо място той съдържа биологично активни вещества (полипептиди и аминокиселини, микроелементи), които са изцяло получени от растения. Затова те имат изключително бързо действие (няколко часа) върху листата на растенията след тяхното третиране. Полипептидите скоро образуват протеини и по този начин растението расте и се развива нормално, въпреки стреса преди това. Растителните субстанции са „познати” на всички растения без изключение, което им осигурява бърз и продължителен ефект върху стресираните, в случая от слана растения. Второ, част от полипептидите в разтвора притежават аналогични на растежните регулатори ефекти. Като фитохормони те действат пряко върху величината и скоростта на развитие на всички части на растението (корен, стъбло, листа, цветове, семена, плодове), през целия му жизнен цикъл. Особено важно е действието на установения от учените в него на един хормон, който стимулира допълнително формиране на коренови власинки. Трето, комплексът от жизненоважни за растението вещества предизвиква бързо усилване на техния имунитет към болести, неприятели, при нормални или неподходящи условия на средата. Това произтича от повишените нива на синтез на различни органични вещества в растенията, важни за всички физиологични процеси. Най-ефективното и комплексно е въздействието на TRAINER за коригиране на продължителността на фазите на развитие на растенията, дори в условия на стрес.

Публикувана в Растениевъдство

Близо 100 млн. лева ще бъдат инвестирани във възстановяване на инфраструктурата за напояване в страната чрез прилагането на подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Целта е напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди.

Предвид спецификата на мярката, са открити две отделни процедури чрез подбор, които се различават според допустимостта на кандидатите.

Първата процедура е „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“, по която ще се подпомагат само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро.

Втората процедура е „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“. По нея допустими кандидати са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.

Публикувана в Бизнес

През изтеклия седемдневен период на много места в Северна и Южна България (Видин, Монтана, Кнежа, Велико Търново, Разград, Силистра, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Чирпан, Хасково) бяха регистрирани отрицателни минимални температури и се образуваха слани, с което се създадоха условия за нанасяне на повреди по напредналите в развитието си овощни видове. Значителните валежи в някои райони на Южна България над 60 l/m2 (Пловдив – 65l/m2, Пазарджик – 63l/m2, Кърджали – 74l/m2, Хасково – 67l/m2, Чирпан - 41l/m2) преовлажниха горните почвени слоеве.

През следващия период агрометеорлогичните условия ще се определят от средноденонощни температури над биологичния минимум необходим за нормалното протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата. През периода при пшеницата в Североизточна България ще протича масово фаза вретенене. Фаза братене и преход от братене към вретенене ще се наблюдава при посевите в районите от Централна България. При рапицата ще протичат фазите образуване на разклонения и формиране на цветни пъпки (бутони). При овощните видове ще се наблюдават фазите набъбване и разпукване на пъпките и фаза цъфтеж. Опасни минимални температури за овошките през периода не се очакват.

При температура на въздуха над 15о С рапичният цветояд се активизира и започва да напада посевите намиращи се във фаза цветен бутон, поради което трябва да се следи за появата и вредоносността му. Инсектицидите, които могат да се използват за борба с вредителя след достигане на икономическия праг на вредност (4 – 6 бръмбара на съцветие) са на базата на активни вещества като: циперметрин, алфациперметрин, хлорпирифос-метил, делтаметрин. Най-подходящо време за третиране на посевите са интервалите вечер след 17 ч. до залез и сутрин след изгрев до 07 ч.

През периода се прогнозират подходящи условия за довършване сеитбата на слънчоглед, за обследване на посевите от пшеница за наличието на болести и неприятели (брашнеста мана, вредна житна дървеница, обикновена житна пиявица) и за провеждането на растителнозащитни мероприятия в овощните насаждения и зимните посеви.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта