Близо 100 млн. лева ще бъдат инвестирани във възстановяване на инфраструктурата за напояване в страната чрез прилагането на подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Целта е напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди.

Предвид спецификата на мярката, са открити две отделни процедури чрез подбор, които се различават според допустимостта на кандидатите.

Първата процедура е „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“, по която ще се подпомагат само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро.

Втората процедура е „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“. По нея допустими кандидати са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.

Публикувана в Бизнес

През изтеклия седемдневен период на много места в Северна и Южна България (Видин, Монтана, Кнежа, Велико Търново, Разград, Силистра, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Чирпан, Хасково) бяха регистрирани отрицателни минимални температури и се образуваха слани, с което се създадоха условия за нанасяне на повреди по напредналите в развитието си овощни видове. Значителните валежи в някои райони на Южна България над 60 l/m2 (Пловдив – 65l/m2, Пазарджик – 63l/m2, Кърджали – 74l/m2, Хасково – 67l/m2, Чирпан - 41l/m2) преовлажниха горните почвени слоеве.

През следващия период агрометеорлогичните условия ще се определят от средноденонощни температури над биологичния минимум необходим за нормалното протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата. През периода при пшеницата в Североизточна България ще протича масово фаза вретенене. Фаза братене и преход от братене към вретенене ще се наблюдава при посевите в районите от Централна България. При рапицата ще протичат фазите образуване на разклонения и формиране на цветни пъпки (бутони). При овощните видове ще се наблюдават фазите набъбване и разпукване на пъпките и фаза цъфтеж. Опасни минимални температури за овошките през периода не се очакват.

При температура на въздуха над 15о С рапичният цветояд се активизира и започва да напада посевите намиращи се във фаза цветен бутон, поради което трябва да се следи за появата и вредоносността му. Инсектицидите, които могат да се използват за борба с вредителя след достигане на икономическия праг на вредност (4 – 6 бръмбара на съцветие) са на базата на активни вещества като: циперметрин, алфациперметрин, хлорпирифос-метил, делтаметрин. Най-подходящо време за третиране на посевите са интервалите вечер след 17 ч. до залез и сутрин след изгрев до 07 ч.

През периода се прогнозират подходящи условия за довършване сеитбата на слънчоглед, за обследване на посевите от пшеница за наличието на болести и неприятели (брашнеста мана, вредна житна дървеница, обикновена житна пиявица) и за провеждането на растителнозащитни мероприятия в овощните насаждения и зимните посеви.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Определена е ставката за подпомагане за един допустим хектар по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) за Кампания 2019 г., със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Тя е в размер на 122,67 лева на хектар.

Схемата за зелените директни плащания е задължителна за прилагане от държавите членки и от земеделските стопани, получаващи плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).

Във вторник, 14 април 2020 г., ще бъдат изплатени средствата на земеделските стопани.

Публикувана в Бизнес

Стефан Христов, генерален директор земеделска и градинска техника в Мегатрон:

Работата не спира, оставаме до земеделците!

. Сервизните екипи са на първа линия, те са бързата помощ на полето, пазарът върви с леко намалени темпове

Интервю на Ася Василева

- Господин Христов, промени ли се нещо в работата на фирма Мегатрон в условията на настоящата ситуация?

  • Не, не сме спирали работа нито за момент! Работим на пълни обороти при спазване на всички изисквания за безопасност. Това е причината част от колегите в София да работят от вкъщи, защото иначе няма как да осигурим необходимата дистанция в офиса. Този проблем обаче не съществува в базите ни из страната и там се работи в обичайния ритъм. Иначе казано Мегатрон работи с пълен капацитет, нямаме никакви намаления на персонала и работното време.

Мога да кажа, че спрямо миналата година по това време, резултатите на сервиза се по-добри, натовареността е по-голяма и освен екипите, които работят в сервизните ни халета, имаме и мобилни екипи, които се отзовават при проблем на полето. Благодарение на това, че ремонтните ни работилници в базите са големи, правим по 5-6 ремонта едновременно, като се спазва и необходимата дистанция между сервизните ни специалисти. Осигурили сме също предпазни облекла за колегите, които трябва да направят обучение на оператора при пускането в експлоатация на нови самоходни машини. В тези случаи, наш служител трябва да бъде в кабината с оператора, за да му обясни всички подробности свързани с управлението и настройването на машината. Самоходните пръскачки например не тръгват преди да се затвори вратата на кабината, затова е нужно предпазното облекло – така хем нашият служител е спокоен, хем операторът, който е с него в кабината.

Що се отнася до частите – разполагаме с два пъти по-голяма наличност на части на склад. Успяхме да заявим и да получим всички части и консумативи, преди да затворят границите и да се наруши ритъмът на доставка. Мога да уверя фермерите, че имаме налични части сигурно до края на годината. Освен това и двата ни отдела „Части“ и „Сервиз“ са на разположение на клиентите ни и в събота – дежурни екипи имаме винаги по време на кампания и това не се е променило, въпреки настоящата ситуация.

Това, на което наблягаме в момента са дистанционните обучения, дистанционна помощ на операторите по време на работа, дистанционна диагностика (възможно е за машини оборудвани с JDLink). В това отношение John Deere са няколко крачки пред конкуренцията и точно в тези времена отчитаме колко полезни са всички тези възможности и функции, с които разполагат така наречените свързани машини (Connectedmachines) John Deere.

Държа да кажа, че над 80% от нашите машини са Connected, което ни позволява да използваме всички дистанционни функции, с които те разполагат. Със съгласие на собственика на машината ние можем не само да наблюдаваме нейните показатели по време на работа, но и да сигнализираме за смяна на даден компонент, преди още да е настъпила повредата. Благодарение на проактивната ни подкрепа машините не спират да работят и са максимално ефективни. Освен това можем да помогнем на оператора с настройките по време на работа – не е нужно наш служител да ходи на полето, защото с функцията за дистанционен достъп до дисплея в кабината можем да коригираме настройките от разстояние. Но когато се налага да сме на полето, ние сме там. Вчера доставихме нов трактор в рамките на 24 часа от поръчката. Мисля, че по-бързо не може...

Към момента сме договорирали почти половината от заложените по план трактори за 2020 г. Сравнено с миналата година няма особена разлика. Не е същото обаче положението с комбайните. Отбелязваме спад в продажбите към същия период миналата година.

Що се отнася до заводите на John Deere в Европа – там сътресения няма.

  • Какво е настроението на земеделците? Мислят ли са инвестиции в този момент? Как, според вас, ще се отрази ситуацията върху земеделието?

- След първоначалното стъписване, шокът премина и земеделците се върнаха в напълно работен режим. Фермерите работят нормално, нямат проблеми с придвижването до полетата си и работата тече спокойно. Сеитбата започна с пълна пара. Даже мога да твърдя, че в момента земеделците повече ги притеснява сушата, отколкото коронавирусът. И в някои части на страната имат основание за притеснение.

Още е рано да прогнозираме как всичко това ще се отрази на пазара на земеделска техника за годината. Факт е, че в началото на никой не му беше до покупка на машини. Но това беше седмица-две, сега нещата се завръщат в нормален ритъм. Очаквам пазарът на комбайни да се раздвижи в края на май. Все пак никой няма да жъне на ръка. Българските земеделци са високотехнологични, те работят модерно, и най-важното – с ниски разходи, което е важно за крайния икономически резултат. А ниски разходи в производството могат да се постигнат само с модерна техника. Така че техника ще се купува.

Кризата няма да се отрази негативно на земеделието в България, дори може да се окаже, че е шанс за него. Вярно е, че банките са по-консервативни напоследък, но и това няма да продължи дълго. Цените на земеделската продукция са добри. Българските земеделци нямат проблеми като западните си колеги с работна ръка, така че и в това отношение не са ощетени. Сега вече и българската продукция ще получи своя шанс с подкрепата на МЗХГ. Коронавирусът ще отмине скоро, но се надявам всички да научим уроците си и тотално да се промени отношението към българските земеделци и тяхното производство след това.

А ние им обещаваме, че през цялото време и винаги ще бъдем твърдо до тях и няма да ги изоставим в нито един момент. Нека бъдат спокойни – Мегатрон продължава да работи и имаме готовност да помогнем на всеки фермер потърсил нашите услуги.

Публикувана в Агротехника

В началото на април агрометеорологичните условия ще се определят от променливо и студено за сезона време. Прогнозираните валежи до средата на първото десетдневие ще поддържат преовлажнени горните почвени слоеве на много места в страната, което ще забави провеждането на предсеитбените обработки и сеитбата на слънчогледа. Агротехническите срокове за сеитбата на слънчогледа в Южна България изтекоха в края на март.До средата на първото десетдневие на април е оптималният срок за сеитбата на слънчогледа в Дунавската равнина, а до края на десетдневието – в Североизточна България, в крайморските райони и високите полета на Югозападна България.

Повишение и нормализиране на температурите и активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и засетите пролетни култури се прогнозира в края на първото и първата половина от второто десетдневие. В средата на април при зимните житни култури ще преобладава фаза вретенене, при рапицата - фаза бутонизация. При рапицата във фаза бутонизация (от зелен до жълт бутон) е необходимо да се извърши обследване за наличие и плътност на един от най-опасните вредители - рапичният цветояд. При численост на вредителя над прага на икономическа вредност (ПИВ >5 бръмбара на растение) трябва да се проведе своевременно третиране.

През втората половина от месеца развитието на земеделските култури ще се осъществява с по-ускорени темпове, при температури около и над нормата за периода. При рапицата ще протича масово фаза цъфтеж. При пшеницата ще се наблюдават фазите вретенене, преход от вретенене към изкласяване и фаза изкласяване, предимно при посевите вретенили най-рано - през втората половина на март (агростанциите: Новачене, Силистра, Царев брод, Разград, Д.Чифлик, Карнобат). През този период зимните житни култури трябва да се обследват за появата и вредната дейност на житната дървеница, обикновената житна пиявица и пшеничният трипс.

В началото на третото десетдневие температурата на почвата в 10cm слой в полските райони ще бъде с подходящи стойности за сеитбата на царевица за зърното, а в края на месеца – и за топлолюбивите пролетни култури (памук, фъстъци, фасул, дини и пъпеши и др.).

Падналите значителни валежи в началото на пролетта, надвишили на много места 30-35l/m², увеличиха почвените влагозапаси в 100сm слой. В по-голямата част от страната, с изключения на места в източните и крайните южни райони, при зимните житни култури са измерени нива на влагозапасите до и над 90% от ППВ. Очакваните валежи през април, около и над нормата, ще осигурят влага за нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите пролетни култури и на встъпилите в репродуктивен стадий от развитието си есенни посеви.

През месеца прогнозираните стойности на минималните температури, до минус 2°С, ще бъдат поредно изпитания за напредналите в развитието си овошки. По-подходящи условия за провеждане растителнозащитните пръскания при овощните култури, незасегнати от пролетните слани, ще има през втората половина от първото, началото на второто и в средата на третото десетдневие.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Предлагам ръцете си, за да напълня чинията ти

Под това мото във Франция бе открита национална платформа за набиране на работна ръка в помощ на селското стопанство. Над 200 000 доброволци и съкратени от работа откликнаха на призива

Към 31 март т.г. 200 000 французи са се записали в националната платформа с метафоричното мото „Предлагам ръцете си, за да напълня чинията ти“, за да помогнат на земеделците в отглеждането на култури и прибирането на реколтата. Този неочакван по мащабите си отклик изненада и дори стъписа земеделците, тъй като платформата бе създадена и открита от стартъпа WiziFarm само две седмици преди тази дата, в разгара на коронавирусната пандемия във Франция.

Призивът да се помогне на земеделците в брането на моркови, ягоди, салати, на различни сезонни зеленчуци и плодове бе отправен съвместно от френския министър на земеделието Дидие Гийом и националния земеделски синдикат FNSEA, който обединява 31 специализирани асоциации (зърнени, мляко, месо, плодове и зеленчуци) и обхваща 212 000 селски стопани. Селското стопанство на Франция тепърва ще изпитва остър недостиг на работна ръка след въвеждането на извънредното положение и закриване на границите вследствие на коронавируса, с което се лишава между 50 000 и 70 000 чуждестранни сезонни работници.

„Всички бяхме изненадани от скоростта на тази мобилизация“ – споделя Жан-Батист Верви, който ръководи WiziFarm. Той допълва, че земеделието е сектор, който трудно се попълва от местни хора, защото селскостопанските дейности се смятат трудоемки и изнурителни. 

Каруцата пред коня

Изненадващо е обаче и друго – за момента френските фермери не проявяват голям интерес към платформата. В нея са се записали само 3500 производители, депозирани са 648 оферти (всяка оферта е различна и търси различен брой работници). Причината е, че широкото популяризиране на призива – помогнете на полето, предизвика спонтанен прилив от доброволци и съкратени служители след затварянето на офиси, ресторанти, хотели, предприятия… В същото време обаче фермерите са предпазливи, те не могат да вземат веднага решение, тъй като се опасяват от несигурността от комерсиализирането на продуктите им.

Ето и два от многото примера.

В селцето Сен-Мартен-Льо-Бо, провинция Турен в Долината на Лоара, зеленчуково стопанство с площ 500 декара и 50 служители на пълно работно време се ръководи от кметицата Анжелика Делайе. Тя споделя, че е засипана от телефонни обаждания от кандидати за работа. „Но аз не мога да реша нищо в момента. Затова им казвам да ми пуснат CV-то си в пощенската кутия.“

 „Наистина са сложили каруцата пред коня – продължава кметицата Делайе. – Телефонните обаждания на кандидатите за работа са повече, отколкото тези на моите клиенти. Не мога да наема работници да прибират салатите ми, без да съм сигурна къде и на кого ще ги продавам. Да отправяш призив за работна ръка, като затваряш пазарите, не смятам, че е много удачно“ – заключава стопанката.

Студен душ за аспержите

В комуната Лонге, район Анжу в Долината на Лоара, производителят на аспержи Фредерик Пупар също е в изчаквателна позиция. Чувства се несигурен за пазара, още повече че завърналият се студ е спрял растежа на растенията му. „Имам много обаждания от хора, които искат да дойдат в Анжу, за да работят. Ако аспержите поникнат и ако ги продам, ще имам нужда от много хора след 15-ина дни. Но за момента не мога да взема никого“ – описва ситуацията производителят.

Пред този дисбаланс, стъртъпът WiziFarm се опитва да успокои топката. „Селското стопанство ще може да разполага с още 200 000 труженици. Но те ще могат да разчитат за работа в период от три месеца, не става въпрос за утре сутринта. Селскостопанската дейност зависи от метеорологичните условия, от периода на реколтите, от пазарите. Ние обясняваме на кандидатите, че могат да бъдат потърсени вероятно днес, или през следващата седмица, а може и идния месец“ – обяснява Жан-Батист Верви.

„А ето че на някои им потръгна – хвали се Верви. – В град Анже (департамент Мен е Лоар) работодателското сдружение Elioreso се записа в платформата и откри работните ръце, които му трябваха. Петима души, в частична безработица от търговската сфера, подписаха контракт за работа, ще излязат от изолацията си и ще се заемат с беритба на медицински растения.“

Публикувана в Агроновини
Четвъртък, 02 Април 2020 15:03

Всички сме в една лодка

При условие, че по 3 хил. души на ден се регистрират като безработни, защото цели браншове затварят врати, меко казано е неуместно земеделието да вдига вой до небесата.

Ако в едно стопанство има случай на заразен с Covid-19, болният и контактните с него се изолират, работата продължава, беше категоричен за „Гласът на земеделеца“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. За да бъдат земеделците спокойни, вече има и нарочно издадена заповед от здравния министър – за правилата на работа във фермите в режим на извънредно положение. Отварят и фермерските пазари. Така че повод за паника няма.

Правилата са повече от ясни – за да се опазят хората от вируса, режимът на работа в стопанствата трябва да се промени – да се въведат смени, да се ограничи максимално контактът между работниците, да не се допускат външни лица. Когато това е наложително – да се спазват епидемиологичните изисквания.

Какво значи да се иска специален статут за работниците в сектор „Земеделие“? Дори и да бъдат короновани с такъв, това ще намали ли риска от разпространението на заболяването, ако не се спазват правилата? Всъщност

всички сме наясно, че става дума за пари

Колко му е, ще се покрият разходите за допълнително гориво, маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Хората да си пазят фактурите, каза вече шефът на ДФЗ Васил Грудев. Мисли се в посока на компенсации за тези непредвидени разходи. Едва ли обаче ще се кротнат обичайните схемаджии – хитреци, които и този път ще се наредят на опашка, за да се възползват от ситуацията. Да си носят греховете, дето се вика.

На земеделският министър Десислава Танева перушина й излезе на устата да обяснява, че продоволствена криза не се задава, че коронавирусът не ходи по храната и по животните. Даже кандиса на исканията на браншовици и създаде Щаб на продоволствието. Абсолютно излишно, само приказки да се търкалят в пространството. Нали си се знаем – ако една работа няма как да се свърши, веднага се сформира работна група. И цялата пара отива в свирката. Мир да има, сега това е по-важно. В момента

белият бизнес работи на пълни обороти

спекула при цените няма, България просто се държи блестящо на фона на държави, които имат претенции да са с изрядни икономики. Това казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Логистиката по границите е отрегулирана, „зелените коридори“ и у нас вече са определени. Който изнася не би следвало да има проблем.

Ако обаче кризата се задълбочи и европейски държави затворят границите си за износ, тогава вече картината може би ще се промени. Въпреки това, продоволствена криза у нас едва ли ще настъпи. Най-вече заради свитото потребление. Земеделието и животновъдството ще произвеждат, но кой, какво и колко ще купува – не е ясно.

Стотици хиляди българи се завръщат от чужбина. Вероятно повечето от тях ще увиснат на гърба на НОИ, като се регистрират на борсата. Колко обаче ще отидат да работят в земеделието като сезонни работници, ако сравняват чужбинските надници с нашите? Скоро ще разберем. И в тази посока се мислят мерки. Тъжно е, че няма единомислие между отделните браншове, между синдикатите и институциите. Някои стигнаха до странни идеи – от АЗПБ предложиха да се въведе задължителен 14-дневен труд на полето за регистрираните безработни. Пълен абсурд, естествено. Някои браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ опитват да се възползват от мярката 60/40, но също със странни идеи – безработните да си получават обезщетенията и в същото време да работят на полето с намалени надници. Това щяло да бъде подкрепа хем за безработните, хем за градинарите. И това няма как да се случи. Да гледаш да удариш кьоравото във времена на криза също не е адекватна идея. А проблемът с липсата на сезонна работна ръка в земеделието стои на дневен ред от 30 години. С такива мерки няма да бъде решен, тук са нужни кардинални промени в сферата на заетостта, които да минат през законодателството.

От КТ „Подкрепа“ призоваха правителството да ограничи непрестанното движение на хора през границите ни. Защото така заразата се разпространява по-бързо. Гладът обаче е по-категоричен съветник от страха. И кой ще спре стотици българи, които ще изберат да рискуват здравето си, но поне да припечелят пари на сезонен гурбет, отколкото да гладуват у нас? Ясно е, че родните производители няма как да се мерят по платежоспособност със своите колеги във Великобритания, Франция, Италия или Германия. Каквито и мерки на подкрепа да бъдат въведени, едва ли някой у нас ще извади 1 500 евро на месец, за да плати на сезонен работник.

Кризата удря най-малките производители

Хиляди салати умират в Петричко, защото няма как да стигнат до търговските вериги. Няма как, ако всеки сам си е правил до момента логистиката. Доказалите се на пазара нямат проблем. Сега е моментът дребните фермери да седнат и да пресмятат. Къде излиза аритметиката, ако сам си уреждаш транспорта на продукцията и колко по-евтино ще струва, ако 15-20 човека от един регион сте в кооператив и само веднъж се плаща тази цена, вместо всеки малък производител сам да се бори за пазар?

Десислава Танева тръгна на битка с веригите - да изкупуват българска продукция, но не може да ги задължи с декрет, нали сме наясно? Онези времена отдавна свършиха. А и защо не сме мислили какви договори подписваме, преди да пуснем търговските вериги у нас? Дебатът предстои, по-важно е какъв ще бъде резултатът и дали ще е временен – докато трае кризата. Свободният пазар си има собствени правила и колкото по-малко са регулациите върху него, толкова по-нормално се случват нещата. Все повече икономически анализатори казват, че агробизнесът не просто е най-слабо засегнатият в момента, но кризата отваря пред него шанс. Стига да се прояви гъвкавост и да не се изпадне в ступор.

Скромен Великден се задава

Глъчката при овцевъдите е най-голяма. Ревнаха до небесата, че няма пазар за агнета. Черен пазар няма, нека уточним. За да ангажира кланиците да изкупуват български агнета, от МЗХГ и ДФЗ въведоха скоростно схема: дават на кланиците по 7 лева за изкупено агне, ако то е от ферми с до 500 животни и е на цена минимум 5 лева, без ДДС. В момента всички се ослушват, а броженията не спират. Подозрения в схеми, животновъди алармират, че кланиците не мърдат от цена 4-4.50 за агнета и 3-3.50 за ярета живо тегло. Кланиците пък не бързат да купуват, защото очакват свито потребление. За какво им е подпомагане, ако няма да могат да реализират месото?

Гневни стопани питат: защо развъдните асоциации гълтат над 7 млн. лева, какво толкова са свършили за тези пари? Къде са браншовите организации, те какво правят, за да защитят животновъдите?

Аз пък бих попитала: защо у нас има близо 100 животновъдни организации и колко от тях всъщност реално представляват сектора? Ако има подозрения за схеми и нарушения, колко сигнала са подадени до Прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията, до НАП?

И до кога няма да е ясно, че всички сме в една лодка? Тя в момента силно се клати. Всяко излишно движение може да се окаже фатално. Не е време за пунически войни и за разчистване на сметки. Просто трябва спокойно да стигнем до някакъв спасителен бряг.

Крайно време е да отбележим Великден с повече размисъл и с по-малко ядене и пиене. Не ни ли докара тъкмо безмерната лакомия до тази световна криза?

Публикувана в Коментари
По данни на Организацията на обединените нации, световното население ще достигне 8,5 млрд. още през 2030 г. Това ще доведе и до увеличаване в търсенето на храна до безпрецедентно ниво с потенциал за дефицит в някои райони. Но футуролозите смятат, че потенциален недостиг на храни, и не само в някои райони, а в целия свят, може да настъпи значително по-рано, ако правителствата по време на пандемията вземат невярни решения.

Гладът в наши дни не е проблем на производство, ефективност или дори разпределение. Той е въпрос на приоритети.

Всяка държавна стратегия, насочена към изкореняването на риска от глад, трябва да е базирана върху нуждите на всички участници във веригата на производителите на хранителни продукти, като не ги възпрепятства, а напротив - ги подържа в трудни времена. Колкото и трудни да са те. Това е особено очевидно в условията на настоящата пандемия. Болестта е страшна, но може би гладът е още по-страшен. Право на храна има всеки човек на тази Земя, следователно секторът на земеделието има право на глас, право да иска държавни и наднационални мерки за защита и подкрепа. Правото да иска съдбата на земеделието да се решава от професионалисти.

Професионалисти, които знаят, че всеки пестицид и всяка обработка трябва да се приложат в точния час, за да имат ефект. Които знаят кога земеделците торят, кога сеят, кога са им необходими работници и кога - допълнителни средства и да осигуряват безпрепятственото им получаване точно навреме. 

Защото без средства за растителна защита земеделците могат да загубят до 80 на сто от добивите. Без сеялка не могат да засеят, а без комбайн - да ожънат. 

Днес наблюдаваме ситуация, в която в различните страни се прилага различен подход към мерките за карантина в земеделието. Земеделците навсякъде са приоритетен сектор, но обслужващите ги сектори също трябва да продължат да работят с пълна сила. И трябва да бъдат също подкрепени. В условията на пандемия трябва да се осигурят по-добри и по-стабилни условия за работата на земеделците, да се привлече допълнителна работна ръка в земеделието, все пак сигурно може да се отделят пари за тях от онези 10 млрд., да се намалят рисковете от инвестициите в земеделието.

Но отговорността лежи не само върху държавата, но и върху гражданското общество.

Благодарение на бързото икономическо развитие и нарастването на производителността в земеделието, броят на гладуващите в света през последните години намаля почти наполовина, поради това по време на пандемия, когато хората все още имат възможност да получават храна без проблеми, е точното време да си говорим за земеделие.

Сега е време чиновниците да слушат земеделците и да направят всичко по силите си, за да им помогнат. За да могат зедемелците на време да произведат реколтата си, която означава храна за децата, старите, болните, за всички нас. 

Защото гладът не е неизбежност, той е избор...

 Ася Василева

Публикувана в Бизнес

През изтеклия период агрометеорологичните условия се определяха от ниски за сезона температури под биологичния минимум необходим за нормалното протичане на вегетационните процеси при земеделските посеви от есенни култури. Регистрирани бяха и отрицателни минимални температури от минус 1 – 2о С, които създадоха в различна степен опасност от допълнително измръзване при цъфналите овощни видове. В Западна и Централна България паднаха валежи между 20 – 40л2 като в тези райони се образува и снежна покривка с височина 10 – 20 см, което доведе до увеличаване на почвените влагозапси и преовлажнение на горните почвени слоеве.

През следващия седемдневен срок се прогнозира постепенно повишение на средноденонощните температури и стойности около биологичния минимум, при които протича вегетацията при зимните житни култури и рапицата. При тези температурни условия вегетацията им ще протича със забавени темпове и преминаване към следваща фаза от фенологичното им развитие не се прогнозира. През периода при пшеницата ще се наблюдава масово фаза братене. В някои райони на Североизточна България (агростанции Долни чифлик, Силистра) е регистрирано начало на фаза вретенене. Рапичните посеви се намират във фаза образуване на разклонения. Критични минимални температури за овощните видове намиращи се във фаза цъфтеж и разпукване на пъпките не се прогнозират.

Честите превалявания през периодаи прогнозираните значителни валежи в самия му край в съчетание с преовлажнения орен почвен слой главно в централните и западни райони на страната ще възпрепятстват провеждането на сезонните агротехнически мероприятия – почвообработка и сеитба на площите със слънчоглед. През периода тече агротехническия срок за сеитба на слънчоглед в Северна България.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
  1. Стопанинът изпраща по електронен път до РВЛ, който обслужва обекта, декларация за актуализация на информацията във ВетИС по обр. ЗХОЖКФ 87 Б / Утвърден със Заповед № РД 11-525/20.02.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ.

  2. Регистрираният ветеринарен лекар извършва актуализация на данните във ВетИС и изпраща по електронен път декларацията на ОВЛ.

  3. ОВЛ, на база получена Декларация от РВЛ, извършва проверка във ВетИС, изготвя и издава СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ от Интегрирана информационна система на БАБХ.

  4. ОВЛ изпраща сканирана, заверената с подпис и печат електронна СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ, от Интегрирана информационна система на БАБХ на земеделския стопанин, с посочен входящ номер на подадената декларация. ОВЛ изпраща и информация за калкулираните от него дължимите такси (такса за обслужване по тарифа, такса екарисаж, издаден АУАН, др.) от страна на ЗС в табличен вид.

  5. Земеделският стопанин попълва изтеглената в електронен формат анкетна карта, с данни от справката на ОВЛ и я подава електронно в Общинската служба земеделие, ведно със сканираната СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ от Интегрирана информационна система на БАБХ /предоставена от ОВЛ/.

  6. В Общинска служба земеделие се извършва проверка и се изпраща информацията електронно до ОДЗ за издаване на регистрационна карта (зелена карта).

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта