„61% от всички лозови насаждения у нас са вписани в европейския регистър за Защитено географско указание и Защитено наименование за произход“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на ритуалното зарязване на лозя в село Нисово, област Русе, по случай празника Трифон Зарезан. Тя уточни, че това е много важно, защото дава възможност на съответните производители да се брандират за своя регион и да гарантират за местното качество. По думите й, точно тези производители ще могат да се възползват най-добре от отварящия се прием по мярка „Популяризиране в трети държави“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 (НППЛВС). Той ще стартира от 17 февруари тази година, като условията са по-добри за производителите на вино. Министър Танева обяви още, че за първи път по Програмата, тази година след 4 май, ще бъде отворена и мярката „Застраховане на реколтата“. Според нея, трябва да се работи в посока за превенция на последствията от климатичните изменения. „След проведени разговори с производители, мярката „Инвестиции в предприятия“ също е променена. Освен за инвестиции в активи, за първи път ще се допуснат и строително-монтажни дейности за ремонт, изграждане, надграждане на сгради, в които се произвежда или съхранява вино“, каза още Танева.

Земеделският министър припомни, че българското земеделие е на прага на новия програмен период и новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Тази година очакваме приключване на всички европейски актове, които ще ни дадат регулаторната рамка. По нея България ще изработи своя Национален стратегически план, в който ще намери място лозаро-винарският сектор, както и НЛВП. Това е част от реформата на новата ОСП“, поясни министър Танева.

Тя подчерта, че секторът се развива с възходящ темп, прилагайки Програмата. Лозовите насаждения в страната са малко над 60 хил. ха., като част от тях са изградени по мярката „Преструктуриране и конверсия на лозята“. За миналата година са изградени близо 8500 дка нови лозови масиви.

По отношение на износа, също има възходящ тренд. Всяка година той се нараства, с еднакъв темп на растеж. За 2019 г. страната ни е реализирала износ от 64 млн. литра вино. Пазарите са Западна Европа, Китай, САЩ. Винопроизводителите също се увеличават, като избите с разрешение наброяват 282.

Министър Танева честити празника Трифон Зарезан и пожела на всички производители една добра година с богата реколта.

Публикувана в Новини на часа

Произвеждаме годишно едва 46 кг месо от крава срещу над 200 кг в европейските страни

Доц. Въто Христов

Добре известен е големият срив в животновъдството, станал след промените от 1989 г. Много аграрни специалисти определят този срив като катастрофа. Изводите са въз основа на конкретни числа от статистиката. През изминалите 30 години, броят на различните видове животни и птици, както и на продукцията от тях, са намалели от два до осем пъти. От износители на животни и животински продукти се превърнахме във вносители. При производството на говеждо и телешко месо спадът е най-голям. Да направим анализ на данните.
 

                   Брой крави и произведено месо (*)                                                  

Показатели 1989 г. 2018 г. Намаление в пъти
Крави - хил. броя 659 351 1,8
Месо - кл. тегло, хил. т 130 16 8,0
Месо от крава - кг 197 46 4,3



* В броя на кравите и произведеното месо са включени за 1989 г., 11 хил. биволици и за 2018 г.,10 хил. биволици и месото от тях.
Източници: Статистически годишник на РБ, 1991г.
                       Аграрен доклад на МЗХГ, 2019г.


     Очевидно и доста голямо е намалението през 2018 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите – 1,8 пъти; на произведеното месо – 8 пъти; на месото, изчислено на крава – 4,3 пъти. Страните членки на ЕС произвеждат от крава от 200-240 кг., ние само 46 кг. Изводите оставям на читателите.
     Нека се спрем и анализираме по-подробно числата за 2018 г. При наличието на 351 хил. крави (в т.ч. 10 хил. биволици), ако сме нормална държава е логично да произведем около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е само 16 хил. тона. Далеч по-малко от възможните 54 хил. тона.


                                           Какво показват изчисленията?


     При 20% годишен ремонт на основните стада (крави и биволици) ще се осигури производството на около 14 хил. тона (70 хил. х 200 кг). При плодовитост от 95 %, годишно се раждат над 333 хил. телета. От тях 70 хил. остават (се отглеждат) за подмяна на бракуваните крави, за ремонт. За производство на месо чрез угояване остават 262 хил. (в т.ч. 96 хил. женски), като ресурс за 52 хил. тона.
     Повече и интересна информация за произведеното месо през 2018 г. ни дават данни от Аграрния доклад за 2019 г. По числата могат да се направят много коментари, изводи и да се поставят важни въпроси.

  • Съотношението на месо. Млади: Възрастни говеда е 43:57%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

Производство на говеждо месо през 2018 г. – кланично тегло                                  

Месо от Промишлено производство В стопанствата Всичко
  тона                                            % тона                  % тона                  %
Телета и млади говеда 592                                      8,1 6530               73,4 7122             42,8
Възрастни говеда 6665                                  91,9 2369               26,6 9034             57,2
Всичко 7257                                   100,0 8899             100,0 16156           100,0
  • • От възрастните говеда липсват 5 хил. тона месо или 35,5% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда липсата е 46 хил. т или 86,5% от възможното производство.
    • Основния извод е, че от двата вида месо липсват повече от 50 хил. тона месо. Резонният въпрос е - къде е месото? Да потърсим отговора.
  •   При положение, че разполагаме с ресурс от 263 хил. телета с възможност за производство на повече от 53 хил. т месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 7 хил. Това количество, разделено на броя на телетата означава, че от едно животно сме получили само по 27 кг. Това число обаче скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до по-голямо тегло и по този начин се завишава средното кланично тегло. За това, че по-голямата част от телетата се колят наскоро след отелването, се потвърждава и от данните за структурата на говеждото стадо. Към 01.11.2018 г. кравите заедно с биволиците са 65% от общия брой на животните. При угояване на телетата той ще бъде под 45%. Общия брой на говедата и биволите към посочената дата е бил 542 хил., а би трябвало да бъде над 750 хил.

Затруднявам се да намеря подходящи думи, за да охарактеризирам отношението към създадения и похабен (неизползван) ресурс за производство на месо. В целия свят се счита за икономически грях подобно действие - за да бъдат задоволени, макар и скромните ни консумативни нужди, сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо. Някои могат да възразят, че направените от мен изчисления не са точни – висока е заложената плодовитост на кравите или, че не е отразена смъртността при телетата, която често е висока при някои стада. Подобни въпроси ще отворят теми за друг разговор, който няма да е излишен и ще добави още аргументи за обяснение на лошите резултати.

Преди няколко години с проф. Трифон Дарджонов (вече покойник) се опитахме да убедим един зам. министър – зооинжинер за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин можеше да бъде преустановен вноса и дори да разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше – ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. В Аграрния доклад на МЗХГ за 2019 г. стр. 36, ще видим, че от посочените 341 хил. крави, 107 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе над 20 хил. тона месо – повече от произведените 16 хил. тона от всичките крави. Тук изниква въпросът - толкова ли са реално месодайните крави и наистина ли са от това специализирано направление?

От първата таблица се вижда още, че производството на месо е достигало 130 хил. т – повече от 14 кг на човек, износът е 15-20 хил. тона, а консумацията е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалено по брой население, произведеното месо на човек е по-малко от 2,5 кг., а с вноса консумацията се движи около 5 кг.

Числата във втората таблица показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва 8,1 % от всичкото добито месо в тези кланици и само 3,7% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество. Явно е, че там разцъфтява сивия сектор, но няма кой да види тази дейност.

 През 2018 г. в 8 оторизирани кланици са класифицирани 10 785 говежди трупа на животни над 8 месечна възраст. Основната част на класифицираното месо по скалата на общността EUROP е добито от животните с млечно направление, чийто кланични трупове са с нисък рандеман и слаба конформация Р (слаб) – 71,3% и залоеност 2 (слаб) – 56,2%. Тези показатели дават оценка слаб 2 и на работата ни по качествено месо от говедовъдството.

     От националния бюджет ежегодно се изплащат около 90 млн. лв - за кравите за мляко и за месо, за селекционна дейност и за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за женските разплодни животни, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. Годишното производство на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 416 хил. т , това на месото със 7 хил. тона при почти запазен общ брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 234 хил., а тези с месодайно направление са достигнали 107 хиляди. Въпреки това, пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. С какво разполагаме?

  • Налице е основният ресурс – телета и крави
  • Достатъчно фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърно и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или биват заоравани. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдството.
  • Добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия.
  • Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, който можем да използваме
  • Налице са научни институти, ВУЗ-ове и проектантски организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телета и окажат научно – техническа помощ за тяхното внедряване.
  • Не са необходими големи инвестиции. При желание могат да се осигурят от европейските субсидии (по Втори стълб) и от националния бюджет.

                                                        Какво липсва?

  • Управленски капацитет на най-високо равнище в отрасъла, придружен с безхаберие и безотговорност

  • Икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани да угояват телетата. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. От тази дейност печелят прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава голяма част от собствениците да заколят преждевременно животните и да ги реализират в сивия сектор. ДФЗ през тази година ще плати за земеделието близо 3 млрд. лв. (2,899 млрд.) по различните програми, но за угояване на телета не се дава и лев. Няма защо да се чудим, че резултатите са плачевни.

         В отрасъл “Животновъдство” няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. Ще се увеличи работната ръка заета с тази дейност, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и за износ.

         Министър Танева, вие повече от 10 години сте начело в управлението на земеделието, храните и горите – в Народното събрание - като председател на ресорната комисия, два пъти сте министър. В състояние ли сте да промените трагичното състояние в производството на говеждо месо или ще продължавате да бъдете първи съучастник в това безхаберие и икономическа безотговорност? Надявам се да вземете мерки.



Публикувана в Животновъдство
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес
Внедряването на дронове в земеделието не е панацея срещу проблемите и сами по себе си те няма да повишат добивите, няма да въведат ред в работата и няма да помогнат с планирането. Само при наличието на желание, време, техническа и финансова възможност е възможно стъпка по стъпка да се внедрят новите технологии като се интегрират с уникалната система на работа на всяко конкретно стопанство.

Някои от рационалните варианти за използването на дрони в земеделието са следните:

Получаване на данни за планиране и контрол на разходите

1. Създаване на картографска основа (граници и площи на полята, препятствия, разполагане на културите и т.н.);
2. Създаване на релефа на полята;
3. Получаване на съпътстващи данни (определянето на площи за жътва, определяне на участъци с полегнали култури, идентифициране на пропуски в сеитбата, сгъстени посеви и т.н.)
4. Картиране на областите със слабо развитие на растенията в периода на максималната листна маса.

Получаване на данни за контрол на работата и оперативна намеса в технологичните процеси в периода на вегетация на културите

1. Контрол върху изравнеността на площите;
2. Планиране и контрол на оптималните посоки на почвообработката;
3. Контрол върху гъстотата на поникналите растения
4. Картиране на разпределението на плевелите (анализ по междуредията);
5. Картиране на разпределението на азота в листната маса;
6. Картиране на пропуските непосредствено сред провеждане на мероприятия по растителна защита;
7. Контрол на площите за поразеност от заболявания (видове и степен), в това число и на поразеност от ръжди.

Получаване на данни за диференцирано внасяне на азот.

Получаване на данни за дългосрочно планиране на работата.

Важно е да се разбира, че внедряването на безпилотните технологии е системен и поетапен процес.

1. Получаване на картографска основа и инвентаризиране на площите е първостепенна задача. Целта е планиране и предвиждане на ресурсите. Данните се използват 2-3 години.

2. Получаването на релефа на полята е втората по важност задача. Целта са влагоопазващи, мелиоративни, противоерозионни мероприятия. Данните могат да се използват средно 5 години.

3. Получаването на съпътстващите данни цели контрол на ресурсите, планиране на резултатите, изглаждане на технологичните процеси и управлението на работата. Тези данни могат да бъдат използвани само през текущия сезон.

4. Картиране и анализ на областите на слабо развиващи се растения. Целта е вземане на решения и провеждане на мероприятия за увеличаване на продуктивността на културите в следващия сезон.

Ася Василева
Повече - във вестник "Гласът на земеделеца"
Публикувана в Агротехника
Сряда, 12 Февруари 2020 12:33

Тракторът на бъдещето

Водещите световни производители имат различни визии за тази поливалентна машина, но общият им знаменател е, че във всеки един модел са вложили много въображение и авангардна експертиза

Инж. Алекс Петров

Тракторите отдавна са оборудвани с нови технологии – автоматизирани и роботизирани, те са претъпкани със сензори за данни и анализ, но конструкторите на водещите световни производители продължават да усъвършенстват моделите на тази поливалентна машина, създават авангардни прототипи и развихрят въображението си по различни начини и посоки. Трактори със или без кабина, изцяло или частично автономни,  роботи или рояци от малки машини с най-малка мощност, дизелов, метанов, хибриден или електрически двигател – пазарът тепърва ще се насища за всеки вкус и джоб.

Как изглежда тракторът на бъдещето – специализираният френски сайт Terre-net Média представя футуристичната визия на конструкторите от различни световни брандове. Някои от моделите вече се внедряват или са в експериментален стадий, а други граничат с научната фантастика, която може да стане реалност един ден…

  1. Автономният трактор на Case IH

1. Case IH Автономният трактор Magnum се сбогува с кабината си

Автономното управление е ключов елемент за конструкторите на Case IH , защото отсъствието на оператор дава отговор на недостига на работна ръка в аграрния сектор. В този случай машината е под изключителния контрол на електрониката и на вградените сензори. Роботът изпълнява задачи, които му е поверил операторът, директно от компютъра или от таблета си.

Case IH пренаписа стандартите на автоматизацията в селското стопанство. Още при представянето на своята концепция за автономен трактор през 2016 година, брандът показа възможностите на автоматизацията при работа в селското стопанство. Оттогава досега конструкторите на компанията разработват технологиите по автоматизация в реални условия. Според Роберт Земенчик, глобален продуктов мениджър на Case IH AFS „Концепцията послужи за основа за започване на дискусии между земеделци и производители за определяне на нуждите на земеделието в бъдеще. Конструкторът се стреми да покаже как роботизацията ще ускори развитието на системите за прецизно земеделие, които се използват и в момента от земеделските производители“.

През 2018 г. Case IH започва сътрудничество с американското стопанство Bolthouse Farms като част от пилотната си програма за управление на изцяло автономен трактор. Целта е да се провери дали новата технология отговаря на нуждите на фермерите, за което няма по-добър начин от този земеделецът да тестира техниката в реални условия. Така прототипите се интегрират в материалния парк на фермата и участват във всекидневните дейности.

 Bolthouse Farms се занимава целогодишно със земеделие в широк район в четири американски щата и в Канада и е един от най-големите производители на моркови в Северна Америка. Като начало пилотният проект на Case IH се фокусира върху първичната обработка и дълбоката оран на почвата – и двете изключително важни за Bolthouse Farms. За целта в стопанството навлиза флотилия от автономни трактори Steiger Quadtrac. Машините теглят дискова брана или стърнищен култиватор, за да се оцени автономното им управление при различна обработка на почвата, различни типове почви и метеорологични условия.

Една допълнителна трудност създава липсата на регламентация. Защото до момента не е позволено роботизирани коли да се предвижват сами по обществените пътища. Този сюжет тепърва ще се дискутира, преди автономният трактор да се отправи на работа в земеделските стопанства.

Case IH периодично ще предоставя актуална информация по време на пилотната програма, която ще откриете на сайта на Тайтън Машинъри България, официален представител на този бранд у нас.

2.Massey Ferguson се готви да лансира своя MF Next на Луната?

2. Маssey Ferguson

Massey Ferguson представи на Agritechnica 2019 своя зашеметяващ нов концептуален трактор MF Next. С футуристичен дизайн и разрешен в черно, сиво и златно – същите цветове при лунното кацане преди 50 години, Тиери Лоте, управляващ директор на компанията за Европа и Близкия изток, подчерта паралела, като обяви, че това е „малка стъпка за Massey Ferguson, но гигантски скок за нашата индустрия“. Той допълни, че „тази концепция въплъщава ДНК-то на компанията, а именно – да направи технологията на трактора достъпна и лесна за използване за повечето фермери по света“.

Ключовите елементи на MF NextConcept са следните:

  • Футуристичен, но практичен дизайн, извеждащ операциите до следващото ниво на удобство за потребителя
  • Пълна и частична автономия за пътни и полеви операции
  • Бордова интегрирана технология, осигуряваща лесни за използване функции за прецизно земеделие
  • Вградени сензори и камери за управление на входовете в реално време
  • Следващо ниво на комфорт и контрол в напълно нова кабина без волан, с четири стойки и работа с три екрана
  • Пространствено наблюдение на 360° с heads-up дисплей
  • Телеметрия с безпроблемен трансфер на данни за системи за управление на фермата и с възможности за отдалечена диагностика, позволяваща превантивна поддръжка
  • Автоматично управление на налягането в гумите
  • Параметрично LED осветление

Технологията включва например сканиране на културите от борда, за да предостави в реално време данни, необходими за инструментите за корекция на дозата на въвежданите продукти. На капака и покрива на кабината на трактора са монтирани свързани сензори и камери. Целта е да се сканират почвата и културите в реално време за измерване на техни параметри на място (степен на влажност, ниво на органична материя и др.). Определяйки областите, където например има недостиг на азот, системата автоматично взема агрономически решения и внася необходимата доза.

Операторите на трактора MF Next няма да използват волан, а вместо това ще използват два джойстика. Левият лост управлява кормилото, а десният управлява трансмисията – променя скоростта и посоката.  На полето фермерът може да избере напълно автономно управление. За тази цел се използват три дисплея за настройка и управление на функциите на трактора и инструментите. Телеметрията предава работните данни директно на операционния компютър на стопанството. Премахват се и огледалата за обратно гледане. Те са заменени от две широкоъгълни HD камери за нощно виждане. Изображенията се излъчват на екрани в кабината.

Въпреки способността MF Next Concept да работи напълно автономно, операторът упражнява пълен контрол над трактора, удобно разположен в напълно нова, широка 4-стълбова кабина, която предлага максимално пространство, комфорт и превъзходна 360° видимост с помощта на Head up дисплей (устройство, което прожектира информация върху предното стъкло).

3.Fendt Xaver: рояк от роботи

3 Fendt Xaver

Според представите на германския Fendt автономните малогабаритни роботи са по-добрата алтернатива за земеделието на бъдещето. Първоначално проектът е кръстен Mars (Mobile Agricultural Robot Swarms), но когато през 2017 г.баварската компания го взема под крилото си, за да подготви неговото серийно производство, тя го преименува на Xaver, на името на един от основателите на Fendt.

Принципът на проекта Xaver е следният: роботите, които компанията планира да разработи и произведе, са многобройни, многофункционални, електрически задвижвани и управлявани от облачни технологии. В този рояк те си взаимодействат автономно, ефективно и с висока точност. Дори един от тях да се повреди, другите роботи от рояка поемат щафетата и работата ще бъде свършена.

Как работи системата? Достатъчно е да разполагате с логистичен модул в единия край на парцела. Той се използва за транспортиране на роботите и притежава бункер за съхранение на семена и продукти. В същото време модулът има допълнителни функции – на зарядна станция за роботите и поддръжка на RTK антените. Всеки от роботите има свой собствен сеитбен блок и е оборудван с електрическо задвижване. Той комуникира с другите роботчета и с логистичната станция чрез облака. Планирането и мониторингът на работата се извършва от таблета на фермера.

Системата Xaver на Fendt е разработена за засаждане на царевица. Тя използва роботите, работещи в рояци, управлявани чрез облака, за да планира, наблюдава и документира точното засаждане на културата.Сателитното управление чрез данни от облака позволяват денонощна навигация, с постоянен достъп до всички данни. Точното положение и времето на сеитба на всяка култура се записва. В резултат на прецизната документация за всяко растение, засяването и последващите операции като фитозащи или торене могат да бъдат прилагани селективно, тоест много икономично.

Благодарение на батерията, електродвигателя (приблизително 400 W), ниското тегло (приблизително 50 кг) и автономната работа, засаждането може да продължи денонощно, 7 дни в седмицата, дори и при условия, невъзможни за конвенционалните машини. Роботите имат опростен дизайн, не използват сложни сензори и затова са много здрави. Това увеличава производителността и гъвкавостта на системата. 

4.John Deere извади своя Joker!

4 1 . Autonomouselectrictractor 1

На Agritechnica2019 John Deere демонстрира водеща позиция в прецизното земеделие чрез новата зона Future Technology. Ще ви запознаем с три от новаторските разработки на американския гигант в сферата на електрифицирането, автономността и изкуствения интелект.

 John Deere нарече своя нов авангарден проект Joker. Тракторът с футуристичен дизайн няма кабина и се придвижва с гъсенични вериги. Той се задвижва от 100%-ов електрически двигател с мощност 500 кВт, който се захранва от батерия. Тракторът може да бъде оборудван и с колела. Joker се намира в равновесие благодарение на ниската център на тежестта и се комбинира с различeн прикачен инвентар, включително с дискова брана или сеялка. Възможно е гъвкаво баластиране от 5 до 15 тона, в зависимост от приложението, за да се намали уплътняването на почвата. Благодарение на електрическото задвижване вредните емисии са нулеви, а нивата на шум са изключително ниски. Други предимства са ниските разходи за износване и поддръжка.

 Цистерната на Joskin се задвижва с електричeство от трактора на John Deere

4 2 joskin slurry tank transport dsc

Златен медал за иновации на Агритехника 2019 спечели технологията eAutoPowr – първата електро-механична безстепенно променяща се трансмисия. Тя бе разработена в партньорство на John Deere с белгийската компания за транспортни селскостопански машини Joskin. В сравнение с конвенционалните CVT, задвижването е по-ефективно и без износване. Интегрираният електрически генератор доставя до 100 kW мощност за външни приложения и за захранване с енергия на прикачения инвентар. John Deere и Joskin създадоха изключително продуктивна система за подпомагане на сцеплението при полагане на течен тор. Модифицираната цистерна на Joskin, с две задвижващи оси, се отличава със значително по-добро сцепление и по-малко приплъзване. Това може да намали разходите за полагане на течен тор с до 25 на сто.

Кабината на бъдещето се нарича Command Cab

4 3 CommandCab1080 copy

Визията на бъдещата кабина на водача разкрива нови възможности на изкуствения интелект. Със своето управление с джойстик, сензорен дисплей и работа в мрежа на всички компоненти на машината, John Deere представя напълно нова концепция за работа. Чрез интегриране на данните в реално време, индивидуални предварителни настройки и процедури за управление на работата, кабината се превръща в команден център за селскостопански операции.

5.Steyr залага на хибридна технология с Konzept

6. Steyr Konzept

На последната Agritechnica австрийският конструктор на групата CNH демонстрира визията си за трактора на бъдещето, наречен Steyr Konzep, съчетаващ иновативни технологии по уникален начин. В основата на проекта е модулно хибридно електрическо задвижване, включващо основен двигател, генератор и няколко електрически двигателя, които могат да се управляват поотделно и които след това да доставят енергия там, където е необходимо.

Този концептуален трактор използва високоефективен четирицилиндров дизелов двигател с 250 к.с. Архитектурата на машината позволява интелигентни решения като автономно управление на всяко колело. Действието се осъществява чрез електрически двигатели, така че мощността винаги да е налична там, където е най-необходима за ситуацията в момента.

Увеличаването на въртящия момент се осъществява чрез енергия от централна батерия, осигуряваща допълнителна мощност. Резултатът от тази система е високоефективно електрическо непрекъснато променливо задвижване. Това гарантира по-малко движещи се части, оптимален енергиен поток и по-малко загуби на мощност и енергия.

Възможността за рекуперация и съхраняване на енергия, например, при спускане по склонове, е още едно предимство на електрическите двигатели. Зареждане се осъществява и в местни условия.

По отношение на управлението, кабината се доближава до болида на Формула 1: точност и изчистен дизайн.

Публикувана в Агротехника

Ако не получат адекватно плащане за своя допълнителен труд при покриване на новите зелени изисквания, мнозина земеделци ще се откажат от субсидиите, смята управителят на Агротайм

Иван Иванов е трето поколение земеделец. Днес компанията Агротайм обработва 80 хил. дка земя. Изнася зърно в Европа, в Близкия Изток и в Северна Африка. Фирмата е един от най-големите производители и износители на семена. Тя развива и образцово овощарство с марката Бориса - 700 дка са само площите с черешови градини. Фирмата произвежда и плодови ликьори.  Агротайм изгражда първия модерен индустриален комплекс в Югоизточна Европа за свободни прасета – с годишен капацитет от 80 хиляди животни. „Агротайм техник“ е център за земеделска техника и сервизно обслужване. Компанията има изградена международна техническа и научна мрежа – за иновации в земеделието, които прилага във всички свои производствени дейности.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, притеснява ли ви бъдещата Обща селскостопанска политика и така широко прокламираната Зелена сделка? Как ще повлияе тя на производители от вашия мащаб?

- Нека да видим какъв ще бъде финалният вариант на тази зелена рамка. Индикациите са, че тя ще влияе не само върху агробизнеса, но и върху всички видове стопански и производствени дейности. Много важно е как пазарите ще възприемат продукцията, обвързана с т. нар. зелени практики. Ще обясня с пример. Нашата компания в момента има договор с голяма фабрика за макарони в Италия, за която произвеждаме устойчива пшеница. Имаме вменени задължения по силата на договора да поддържаме екологични и природосъобразни площи – свободни от пестициди, отворени за пчели и насекоми. За тази продукция обаче италианската компания плаща премия в цената и за нас е оправдано да я отглеждаме по този начин. Този пример е изолиран случай, малък проект. В по-голям мащаб не се знае как ще реагират пазарите, какво развитие би имало подобно производство, дали крайният потребител ще може да поеме цената? А тази цена е висока и някой по веригата трябва да я плати – цената на зелените практики. Дали ще е под формата на субсидии, дали ще е в крайната цена – това е ключовият момент. Предстои да видим.

- Икономически анализатори казват, че е възможно много от земеделците да се откажат от субсидиите и да разчитат изцяло на пазара. Как ще го коментирате?

- Абсолютно е възможно. Ако не намерят адекватно признание под формата на плащания за своя допълнителен труд, който ще положат, за да изпълнят зелените изисквания, естествено, че ще се откажат.

- Фондация „Еврика“ ви връчи наградата „Млад фермер“ – лесно ли е човек да бъде фермер в България днес?

- Никак не е лесно и никога не е било. За големите производители е по-трудно. Аз твърдя, че ние сме дискриминирани спрямо малките и то от най-високо ниво в Европа. Всички говорят за приоритет върху малките, стимулите са насочени към тях. А големите, които също са били малки и които са искали да пораснат, като че ли сега са наказани за това, че са станали големи. Не знам дали това е справедливо, според мен не е. Затруднения винаги има, свикнали сме с тях.

- Не е ли нормално да има място за всички – и за малките, и за големите в агробизнеса?

- Така е, но това трябва да се случва единствено на конкурентен принцип. Европа обаче не е шампион по дясна политика и по конкурентни нагласи. Европейските политики в земеделието, за съжаление, произвеждат непазарни механизми.

- Изкривяват ли субсидиите пазарната картина?

- Категорично я изкривяват. Европа много се гордее със своя общ и отворен пазар. И в същото време, на този пазар се борят производители от отделните държави - членки, които имат различни ставки на субсидиране в земеделието. Това е абсолютно непазарно. И всички, които са въвлечени в общия пазар, понасят последствията от тази несправедливост.

- Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво?

- На първо място да бъде иновативно. Трябва да има отношение към природата, към хората, за които произвежда своята продукция. Тя да бъде издържана в качествено отношение, да бъде здравословна. Да има една здрава финансова основа за инвестиции – за всички иновативни практики, които са необходими в едно съвременно стопанство – дигитализация, цифровизация. Върви се към нов ред в земеделието и едно устойчиво стопанство трябва да се съобразява с него.

- В каква степен българският фермер може да си позволи да инвестира в иновации?

- Зависи от мащаба, с който работи. По-малките по-трудно могат да си позволят това, за съжаление. Не е толкова лесно обаче и за големите. Защо? Защото българските фермери имаме много по-ниски ставки на субсидиране на единица площ в сравнение със земеделците от Западна Европа. И това ни ощетява във възможността да инвестираме в модерни технологии. Без иновациите обаче няма как да бъдем конкурентноспособни. Досега не съм чул някой министър да е подхващал сериозно тази тема в Брюксел.

- Няма как да не ви попитам и за Африканската чума по свинете – вие управлявате един от най-големите свинекомплекси в страната. Закъсняха ли мерките от страна на държавата срещу заболяването?

- Свинефермата, която е край Исперих, е един от основните бизнеси на нашата компания. Остана една от малкото големи свинеферми в страната, незасегнати от АЧС. Целият екип положихме огромни усилия, за да постигнем възможно най-високото ниво на биосигурност. Сигурен съм, че сме въвели мерки, каквито дори и в Европа няма. И те дават резултат. Шест месеца след голямата криза през лятото, все още работим. Мерките, които държавата предприе, определено закъсняха. Още през 2018 година всички бяхме наясно, че рано или късно Африканската чума по свинете ще влезе от Румъния и у нас. Още тогава можеха да бъдат предприети по-сериозни мерки по подготовката на стопанствата за идващото заболяване. Липсваха информационни кампании, липсваха дори проверки по границите и дезинфекция на преминаващите превозни средства. Затова и резултатите днес са такива. 

Публикувана в Бизнес
През 2018 г. възвръщаемостта от всяко евро за продадена земеделска продукция към германските фермери е била 21 на сто. В началото на 70-е години на миналия век, този показател е бил 48 %, тоест 48 цента, което е над 2 пъти повече.
 
Общата потребителска консумация през 2018 г. в Германия е възлязла на 1, 659 млрд. евро, от които 231, 9 млрд евро или 14 % са били за хранителни продукти. 71.5 млрд. евро са били похарчени в страната за храна в ресторанти.

Делът на разходите за храна в общото потребление не се е променил съществено през последните години, но в дългосрочно отношение е нараснал значително. Причината е значителното увеличаване на доходите и незначителното увеличение на цените на хранителните продукти. Доказателство за повишения жизнен стандарт на германските граждани са увеличените разходи за жилища, транспорт, отдих и здравни грижи.
За България такова изследване едва ли съществува.
Публикувана в Агроновини

Предстои голям слънчев минимум, който може драстично да засегне селскостопанското производство на земята, според някои учени.

Активността на Слънцето има 11-годишен цикъл и промените в активността причиняват явление като слънчев минимум и слънчев максимум. По време на слънчевия максимум Слънцето ще бъде силно осеяно с петна, което води до повече топлина и енергия, достигащи до Земята. Но по време на слънчевия минимум енергията на нашата звезда ще бъде много ниска и това може да причини различни ефекти върху Земята.

Валентина Жаркова (Valentina Zharkova), професор по физика в Университета Нортумбрия, смята, че тази година слънцето може да има голям слънчев минимум (GSM - grand solar minimum). Тя също така смята, че глобалната температура ще спадне с един градус по Целзий през 2020 г. Въпреки че това застудяване изглежда малко, специалистите смятат, че може да окаже отрицателно въздействие, особено в селскостопанското производство.

Жаркова предупреждава, че този период на слънчев минимум може да продължи през следващите три десетилетия, което означава, че Земята ще премине през мини ледников период до 2050-те години.

"На слънчевата повърхност ще се образуват по-малко слънчеви петна и по този начин ще се излъчва по-малко енергия и радиация към планетите и Земята. Намаляването на температурата ще доведе до студено време на Земята, влажно и прохладно лято, мразовита и с обилни валежи зима. Евентуално ще има големи студове, както се случва сега в Канада, където се наблюдават температури от -50С “, коментира Жаркова пред Express.co.uk.

Жаркова съобщи още, че последният голям слънчев минимум се е случил преди около 400 години, през 17 век.

Въпреки това скептиците смятат, че този спад от един градус по Целзий няма да причини забележими ефекти върху глобалния климат или времето.

Причината за слънчевия минимум и максимум

Преди няколко месеца доклад от проучване, публикуван в списанието Solar Physics, представи доказателства, че причината за 11-годишния слънчев цикъл се намира не в Слънцето, а в неговите планети. Приливните сили на Венера, Земята и Юпитер въздействат на нашата звезда, те привличат горещата плазма на нейната повърхност, подобно на Луната, чиято гравитация влияе на приливите и отливите на Земята. Екипът смята, че редовното подреждане на планетите на всеки 11.07 години поддържа темпото на слънчевия цикъл.

Съвпадението в периодите на изравняване на планетите и слънчевия цикъл е известно отдавна, но приливните сили, упражнявани от планетите на повърхността, се смятаха за нищожни в сравнение с огромните сили във вътрешността на Слънцето. Но изследователите откриват, че магнитното поле в плазмата може да бъде дестабилизирано от малки колебания при определени условия.

Физическият ефект, известен като нестабилност на Тейлър, може да се види в симулацията на екипа. Малка сила може внезапно да промени спиралата на слънчевата плазма, течаща или по посока на часовниковата стрелка, или обратно на часовниковата стрелка.

Слънцето представлява над 99 процента от масата на Слънчевата система, но въпреки размерите си все пак може да бъде повлияно от планетите. Например Юпитер е достатъчно голям (2,5 пъти по-голям от масата на всички останали планети заедно) и достатъчно далеч, така че центърът на масите на системата Юпитер-Слънце всъщност е извън Слънцето, което означава, че Юпитер не обикаля около Слънцето, а около точка на около 50 000 километра от повърхността на Слънцето.

Справка:

Oscillations of the baseline of solar magnetic field and solar irradiance on a millennial timescale, V. V. Zharkova, S. J. Shepherd, S. I. Zharkov & E. Popova
Scientific Reports, DOI: https://doi.org/10.1038/s41598-019-45584-3

A Model of a Tidally Synchronized Solar Dynamo, F. Stefani, A. Giesecke & T. Weier, Solar Physics, DOI: https://doi.org/10.1007/s11207-019-1447-1

Източник:

Scientist says sun could hibernate this year, causing a mini ice age, IBTimes

Venus, Earth, And Jupiter’s Tidal Forces Dictate The Solar Cycle, Suggests New Study, IFLScience

Публикувана в Растениевъдство

Светът стремително се преформатира. Дори и в такава консервативна сфера като земеделието, вече не може да се работи както сме свикнали. Да бъдеш успешен вече не означава просто да можеш да правиш това, което правят всички останали. Да спазваш технологията и да събираш хубави картофи. Или да произвеждаш качествено мляко в картонени опаковки. Това вече не стига - разходите нарастват, маржът на печалба намалява, конкурентите те притискат, а и потребителите вече не са същите. В съвремения свят няма стабилност - в него постоянни са само промените. Разбирането за това кое и как ще се променя не е гаранция за успех в бизнеса, но е задължително условие за този успех. Мисля си, че има поне 8 стратегически тренда в отрасъла, с които на земеделието ще му се наложи да живее и в настоящата година, и през следващото десетилетие. Ще ги представя нагледно, във формата на списък, съзнателно изоставяйки литературното представяне на текста. Информацията също вече не се възприема и употребява както досега.


1. Резервите за растеж при наситените (свинско, птиче месо), пренаситените (яйца, брашно) и нискомаржовите (мляко) пазари ще бъдат в сферата на новите продукти и потребителски категории. Това не е задължително преработка, въпреки, че тя също присъства. Това са традиционни продукти, представени по нов начин - като замразените млечни десерти. Нови продукти от традиционни компоненти (крема сирене). Сегменти, надградени над обичайните (стейкове от говеждо, не парчета, а именно - стейкове).


2. Консолидиране и специализация на производителите. През изминалите години и двете се случиха в сферата на производство на мляко и масло. Играчите в тях създадоха много мощности и всеки от тях заложи на някакво ключово направление: базов продукт (масло), мазнини или нещо трето (майонеза или сметана). Големият млекопроизводителен бизнес консолидира по-дребния, натовари всички мощности, достигна предела и застана пред избор - да расте за сметка на развиването на немлечни производства, да започне скъп кръг от закупуване на други производители или да излиза от бизнеса. Много от малките производители станаха собственост на големите световни концерни. Следващият етап на консолидация очаква месния сектор - на първо място производството на свинско и птиче месо.

3. Външна експанзия, най-простата форма на която е експортът. По-сложната е закупуването или създаването на производство на тези продукти, в страните, които се нуждаят от наша продукция. В този смисъл залагането на Китай е плоска и достатъчно неочевидна тактика. Доста по-далновидно е да се погледне към пазарите, където отидоха или ще отидат големите пари. Освен условните "западни" пари, източниците на свободен капитал в света са само два. Това са Китай и ислямските финанси. В този смисъл перспективни пазари са тези, към които са насочени тези пари. Например, Нигерия, Индия и Пакистан.


4. Цифровата трансформация, която се формира от две страни. Държавата се опитва да изсветли пазара, решавайки фискални и контролни задачи, от където произтичат знаците за качество на продукцията и намерението да се проследява цялата верига от полето до масата. Бизнесът се учи да използва големите обеми данни и друга нова аналитика за анализиране на предпочитанията на потребителите и търсене на резерви за ръст на ефективността на производството.

5. B2b-аутсорсинг. Очевиден пример - животновъдството. Предаване на партньорски стопанства на телета за доугояване, например. Не знам дали това е бъдещето, но определено е открояваща се тенденция.

6. Запазване на исторически и географски обусловения ресурсен модел на развитие на земеделието с фокус върху производството на борсови стоки. Имаме големи площи, подходящи за отглеждане на зърнени и маслодайни култури. Трябва да се възползваме от тях. Дълбоката преработка и иновациите, при цялата необходимост от тяхното развитие, ще останат важен, но второстепенен тренд, който сам по себе си няма да осигури нито хранителна безопасност, нито потенциал за износ.

7. Увеличаване на търсенето на алтернативни хранителни продукти, където има много възможности за създаване на добавена стойност, както b2b, така и b2c. Имам предвид линия - продължение на базовите продукти. Например, млякото, брашното и растителното масло, стават все повече компоненти и все по-малко самостоятелни продукти. Но нишата за развитие е не просто сирене, а сирене за пица или чиизкейк. Не просто ориз, а ориз за сърми. Не обикновено олио, а дресинг за салати, за приготвяне на кебап или пуканки.

8. Промяна в модела на поведение на потребителите. Не на всички, а на платежоспособните, тези, които формират трендовете, които рано или късно ще последват и останалите. Някога така се формира модата на йогурта. В близкото десетилетие те ще формират тенденции като продукти за поддържане на активния образ на живот, обогатено (например, с пробиотици или високо съдържание на белтъчини) спортно и диетично хранене.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 06 Февруари 2020 11:56

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта