Ако не получат адекватно плащане за своя допълнителен труд при покриване на новите зелени изисквания, мнозина земеделци ще се откажат от субсидиите, смята управителят на Агротайм

Иван Иванов е трето поколение земеделец. Днес компанията Агротайм обработва 80 хил. дка земя. Изнася зърно в Европа, в Близкия Изток и в Северна Африка. Фирмата е един от най-големите производители и износители на семена. Тя развива и образцово овощарство с марката Бориса - 700 дка са само площите с черешови градини. Фирмата произвежда и плодови ликьори.  Агротайм изгражда първия модерен индустриален комплекс в Югоизточна Европа за свободни прасета – с годишен капацитет от 80 хиляди животни. „Агротайм техник“ е център за земеделска техника и сервизно обслужване. Компанията има изградена международна техническа и научна мрежа – за иновации в земеделието, които прилага във всички свои производствени дейности.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, притеснява ли ви бъдещата Обща селскостопанска политика и така широко прокламираната Зелена сделка? Как ще повлияе тя на производители от вашия мащаб?

- Нека да видим какъв ще бъде финалният вариант на тази зелена рамка. Индикациите са, че тя ще влияе не само върху агробизнеса, но и върху всички видове стопански и производствени дейности. Много важно е как пазарите ще възприемат продукцията, обвързана с т. нар. зелени практики. Ще обясня с пример. Нашата компания в момента има договор с голяма фабрика за макарони в Италия, за която произвеждаме устойчива пшеница. Имаме вменени задължения по силата на договора да поддържаме екологични и природосъобразни площи – свободни от пестициди, отворени за пчели и насекоми. За тази продукция обаче италианската компания плаща премия в цената и за нас е оправдано да я отглеждаме по този начин. Този пример е изолиран случай, малък проект. В по-голям мащаб не се знае как ще реагират пазарите, какво развитие би имало подобно производство, дали крайният потребител ще може да поеме цената? А тази цена е висока и някой по веригата трябва да я плати – цената на зелените практики. Дали ще е под формата на субсидии, дали ще е в крайната цена – това е ключовият момент. Предстои да видим.

- Икономически анализатори казват, че е възможно много от земеделците да се откажат от субсидиите и да разчитат изцяло на пазара. Как ще го коментирате?

- Абсолютно е възможно. Ако не намерят адекватно признание под формата на плащания за своя допълнителен труд, който ще положат, за да изпълнят зелените изисквания, естествено, че ще се откажат.

- Фондация „Еврика“ ви връчи наградата „Млад фермер“ – лесно ли е човек да бъде фермер в България днес?

- Никак не е лесно и никога не е било. За големите производители е по-трудно. Аз твърдя, че ние сме дискриминирани спрямо малките и то от най-високо ниво в Европа. Всички говорят за приоритет върху малките, стимулите са насочени към тях. А големите, които също са били малки и които са искали да пораснат, като че ли сега са наказани за това, че са станали големи. Не знам дали това е справедливо, според мен не е. Затруднения винаги има, свикнали сме с тях.

- Не е ли нормално да има място за всички – и за малките, и за големите в агробизнеса?

- Така е, но това трябва да се случва единствено на конкурентен принцип. Европа обаче не е шампион по дясна политика и по конкурентни нагласи. Европейските политики в земеделието, за съжаление, произвеждат непазарни механизми.

- Изкривяват ли субсидиите пазарната картина?

- Категорично я изкривяват. Европа много се гордее със своя общ и отворен пазар. И в същото време, на този пазар се борят производители от отделните държави - членки, които имат различни ставки на субсидиране в земеделието. Това е абсолютно непазарно. И всички, които са въвлечени в общия пазар, понасят последствията от тази несправедливост.

- Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво?

- На първо място да бъде иновативно. Трябва да има отношение към природата, към хората, за които произвежда своята продукция. Тя да бъде издържана в качествено отношение, да бъде здравословна. Да има една здрава финансова основа за инвестиции – за всички иновативни практики, които са необходими в едно съвременно стопанство – дигитализация, цифровизация. Върви се към нов ред в земеделието и едно устойчиво стопанство трябва да се съобразява с него.

- В каква степен българският фермер може да си позволи да инвестира в иновации?

- Зависи от мащаба, с който работи. По-малките по-трудно могат да си позволят това, за съжаление. Не е толкова лесно обаче и за големите. Защо? Защото българските фермери имаме много по-ниски ставки на субсидиране на единица площ в сравнение със земеделците от Западна Европа. И това ни ощетява във възможността да инвестираме в модерни технологии. Без иновациите обаче няма как да бъдем конкурентноспособни. Досега не съм чул някой министър да е подхващал сериозно тази тема в Брюксел.

- Няма как да не ви попитам и за Африканската чума по свинете – вие управлявате един от най-големите свинекомплекси в страната. Закъсняха ли мерките от страна на държавата срещу заболяването?

- Свинефермата, която е край Исперих, е един от основните бизнеси на нашата компания. Остана една от малкото големи свинеферми в страната, незасегнати от АЧС. Целият екип положихме огромни усилия, за да постигнем възможно най-високото ниво на биосигурност. Сигурен съм, че сме въвели мерки, каквито дори и в Европа няма. И те дават резултат. Шест месеца след голямата криза през лятото, все още работим. Мерките, които държавата предприе, определено закъсняха. Още през 2018 година всички бяхме наясно, че рано или късно Африканската чума по свинете ще влезе от Румъния и у нас. Още тогава можеха да бъдат предприети по-сериозни мерки по подготовката на стопанствата за идващото заболяване. Липсваха информационни кампании, липсваха дори проверки по границите и дезинфекция на преминаващите превозни средства. Затова и резултатите днес са такива. 

Публикувана в Бизнес
През 2018 г. възвръщаемостта от всяко евро за продадена земеделска продукция към германските фермери е била 21 на сто. В началото на 70-е години на миналия век, този показател е бил 48 %, тоест 48 цента, което е над 2 пъти повече.
 
Общата потребителска консумация през 2018 г. в Германия е възлязла на 1, 659 млрд. евро, от които 231, 9 млрд евро или 14 % са били за хранителни продукти. 71.5 млрд. евро са били похарчени в страната за храна в ресторанти.

Делът на разходите за храна в общото потребление не се е променил съществено през последните години, но в дългосрочно отношение е нараснал значително. Причината е значителното увеличаване на доходите и незначителното увеличение на цените на хранителните продукти. Доказателство за повишения жизнен стандарт на германските граждани са увеличените разходи за жилища, транспорт, отдих и здравни грижи.
За България такова изследване едва ли съществува.
Публикувана в Агроновини

Предстои голям слънчев минимум, който може драстично да засегне селскостопанското производство на земята, според някои учени.

Активността на Слънцето има 11-годишен цикъл и промените в активността причиняват явление като слънчев минимум и слънчев максимум. По време на слънчевия максимум Слънцето ще бъде силно осеяно с петна, което води до повече топлина и енергия, достигащи до Земята. Но по време на слънчевия минимум енергията на нашата звезда ще бъде много ниска и това може да причини различни ефекти върху Земята.

Валентина Жаркова (Valentina Zharkova), професор по физика в Университета Нортумбрия, смята, че тази година слънцето може да има голям слънчев минимум (GSM - grand solar minimum). Тя също така смята, че глобалната температура ще спадне с един градус по Целзий през 2020 г. Въпреки че това застудяване изглежда малко, специалистите смятат, че може да окаже отрицателно въздействие, особено в селскостопанското производство.

Жаркова предупреждава, че този период на слънчев минимум може да продължи през следващите три десетилетия, което означава, че Земята ще премине през мини ледников период до 2050-те години.

"На слънчевата повърхност ще се образуват по-малко слънчеви петна и по този начин ще се излъчва по-малко енергия и радиация към планетите и Земята. Намаляването на температурата ще доведе до студено време на Земята, влажно и прохладно лято, мразовита и с обилни валежи зима. Евентуално ще има големи студове, както се случва сега в Канада, където се наблюдават температури от -50С “, коментира Жаркова пред Express.co.uk.

Жаркова съобщи още, че последният голям слънчев минимум се е случил преди около 400 години, през 17 век.

Въпреки това скептиците смятат, че този спад от един градус по Целзий няма да причини забележими ефекти върху глобалния климат или времето.

Причината за слънчевия минимум и максимум

Преди няколко месеца доклад от проучване, публикуван в списанието Solar Physics, представи доказателства, че причината за 11-годишния слънчев цикъл се намира не в Слънцето, а в неговите планети. Приливните сили на Венера, Земята и Юпитер въздействат на нашата звезда, те привличат горещата плазма на нейната повърхност, подобно на Луната, чиято гравитация влияе на приливите и отливите на Земята. Екипът смята, че редовното подреждане на планетите на всеки 11.07 години поддържа темпото на слънчевия цикъл.

Съвпадението в периодите на изравняване на планетите и слънчевия цикъл е известно отдавна, но приливните сили, упражнявани от планетите на повърхността, се смятаха за нищожни в сравнение с огромните сили във вътрешността на Слънцето. Но изследователите откриват, че магнитното поле в плазмата може да бъде дестабилизирано от малки колебания при определени условия.

Физическият ефект, известен като нестабилност на Тейлър, може да се види в симулацията на екипа. Малка сила може внезапно да промени спиралата на слънчевата плазма, течаща или по посока на часовниковата стрелка, или обратно на часовниковата стрелка.

Слънцето представлява над 99 процента от масата на Слънчевата система, но въпреки размерите си все пак може да бъде повлияно от планетите. Например Юпитер е достатъчно голям (2,5 пъти по-голям от масата на всички останали планети заедно) и достатъчно далеч, така че центърът на масите на системата Юпитер-Слънце всъщност е извън Слънцето, което означава, че Юпитер не обикаля около Слънцето, а около точка на около 50 000 километра от повърхността на Слънцето.

Справка:

Oscillations of the baseline of solar magnetic field and solar irradiance on a millennial timescale, V. V. Zharkova, S. J. Shepherd, S. I. Zharkov & E. Popova
Scientific Reports, DOI: https://doi.org/10.1038/s41598-019-45584-3

A Model of a Tidally Synchronized Solar Dynamo, F. Stefani, A. Giesecke & T. Weier, Solar Physics, DOI: https://doi.org/10.1007/s11207-019-1447-1

Източник:

Scientist says sun could hibernate this year, causing a mini ice age, IBTimes

Venus, Earth, And Jupiter’s Tidal Forces Dictate The Solar Cycle, Suggests New Study, IFLScience

Публикувана в Растениевъдство

Светът стремително се преформатира. Дори и в такава консервативна сфера като земеделието, вече не може да се работи както сме свикнали. Да бъдеш успешен вече не означава просто да можеш да правиш това, което правят всички останали. Да спазваш технологията и да събираш хубави картофи. Или да произвеждаш качествено мляко в картонени опаковки. Това вече не стига - разходите нарастват, маржът на печалба намалява, конкурентите те притискат, а и потребителите вече не са същите. В съвремения свят няма стабилност - в него постоянни са само промените. Разбирането за това кое и как ще се променя не е гаранция за успех в бизнеса, но е задължително условие за този успех. Мисля си, че има поне 8 стратегически тренда в отрасъла, с които на земеделието ще му се наложи да живее и в настоящата година, и през следващото десетилетие. Ще ги представя нагледно, във формата на списък, съзнателно изоставяйки литературното представяне на текста. Информацията също вече не се възприема и употребява както досега.


1. Резервите за растеж при наситените (свинско, птиче месо), пренаситените (яйца, брашно) и нискомаржовите (мляко) пазари ще бъдат в сферата на новите продукти и потребителски категории. Това не е задължително преработка, въпреки, че тя също присъства. Това са традиционни продукти, представени по нов начин - като замразените млечни десерти. Нови продукти от традиционни компоненти (крема сирене). Сегменти, надградени над обичайните (стейкове от говеждо, не парчета, а именно - стейкове).


2. Консолидиране и специализация на производителите. През изминалите години и двете се случиха в сферата на производство на мляко и масло. Играчите в тях създадоха много мощности и всеки от тях заложи на някакво ключово направление: базов продукт (масло), мазнини или нещо трето (майонеза или сметана). Големият млекопроизводителен бизнес консолидира по-дребния, натовари всички мощности, достигна предела и застана пред избор - да расте за сметка на развиването на немлечни производства, да започне скъп кръг от закупуване на други производители или да излиза от бизнеса. Много от малките производители станаха собственост на големите световни концерни. Следващият етап на консолидация очаква месния сектор - на първо място производството на свинско и птиче месо.

3. Външна експанзия, най-простата форма на която е експортът. По-сложната е закупуването или създаването на производство на тези продукти, в страните, които се нуждаят от наша продукция. В този смисъл залагането на Китай е плоска и достатъчно неочевидна тактика. Доста по-далновидно е да се погледне към пазарите, където отидоха или ще отидат големите пари. Освен условните "западни" пари, източниците на свободен капитал в света са само два. Това са Китай и ислямските финанси. В този смисъл перспективни пазари са тези, към които са насочени тези пари. Например, Нигерия, Индия и Пакистан.


4. Цифровата трансформация, която се формира от две страни. Държавата се опитва да изсветли пазара, решавайки фискални и контролни задачи, от където произтичат знаците за качество на продукцията и намерението да се проследява цялата верига от полето до масата. Бизнесът се учи да използва големите обеми данни и друга нова аналитика за анализиране на предпочитанията на потребителите и търсене на резерви за ръст на ефективността на производството.

5. B2b-аутсорсинг. Очевиден пример - животновъдството. Предаване на партньорски стопанства на телета за доугояване, например. Не знам дали това е бъдещето, но определено е открояваща се тенденция.

6. Запазване на исторически и географски обусловения ресурсен модел на развитие на земеделието с фокус върху производството на борсови стоки. Имаме големи площи, подходящи за отглеждане на зърнени и маслодайни култури. Трябва да се възползваме от тях. Дълбоката преработка и иновациите, при цялата необходимост от тяхното развитие, ще останат важен, но второстепенен тренд, който сам по себе си няма да осигури нито хранителна безопасност, нито потенциал за износ.

7. Увеличаване на търсенето на алтернативни хранителни продукти, където има много възможности за създаване на добавена стойност, както b2b, така и b2c. Имам предвид линия - продължение на базовите продукти. Например, млякото, брашното и растителното масло, стават все повече компоненти и все по-малко самостоятелни продукти. Но нишата за развитие е не просто сирене, а сирене за пица или чиизкейк. Не просто ориз, а ориз за сърми. Не обикновено олио, а дресинг за салати, за приготвяне на кебап или пуканки.

8. Промяна в модела на поведение на потребителите. Не на всички, а на платежоспособните, тези, които формират трендовете, които рано или късно ще последват и останалите. Някога така се формира модата на йогурта. В близкото десетилетие те ще формират тенденции като продукти за поддържане на активния образ на живот, обогатено (например, с пробиотици или високо съдържание на белтъчини) спортно и диетично хранене.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 06 Февруари 2020 11:56

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника

Продуктът осигурява пълен контрол на едногодишни и многогодишни широколистни плевели

С наближаването на кампанията за третиране на житните култури срещу плевели, всеки фермер започва да прави анализи за най-добрия избор на хербицид според заплевеляването на пшеницата и ечемика, климатичните условия, възможността за технически мероприятия и възможностите за складиране и транспорт.

Като доказал се в практиката хербицид, една от възможностите за избор е Дерби® Супер Едно с второ търговско наименование Ланселот™, който е 100% селективен към пшеница и ечемик и предоставя високо ниво на контрол на едногодишни и многогодишни широколистни плевели, в това число и на устойчивите на хормоноподобни хербициди плевели.

Съдържа две активни вещества - аминопиралид калий и флорасулам. Благодарение на силното хербицидно действие на активните вещества и силно концентрираната си формулация, Дерби® може да се прилага в дози от 2,5 г/дка до 3,3 г/дка в зависимост от наличието на плевелите и тяхната фаза на развитие. По-високата доза може да бъде използвана, когато плевелите са във фаза, по голяма от 8-10 лист. Растежът на плевели спира часове след третиране. Първите визуални симптоми (обезцветени и нагънати листа) се наблюдават след 3-4 дни. Пълният контрол отнема от 1-2седмици след третиране в зависимост от видовете плевели и климатичните условия. Дерби®/Ланселот™ действа най-добре във влажни условия, когато плевелите растат активно. Температурите също са важен фактор, влияещ върху ефективността на продукта. Ако дневните температури паднат под 5°С и/или има слана след третиране, то в тези случаи активното вещество няма да се транслоцира в плевелите, което ще доведе до по-бавно действие.

Дерби®/Ланселот™ показва силна ефективност срещу широк спектър от едногодишни и многогодишни широколистни плевели, в това число упорити, каквито са лепка, паламида, ефемерни видове, технологични самосевки слънчоглед и рапица. Оптималният момент на приложение е от 3-ти лист на културата до трето коляно или когато плевелите са от втори до осми лист. Това дава възможност Дерби®/Ланселот™ да се прилага както наесен, така и напролет. Есенното му приложение е особено удачно когато поради топла и влажна есен имаме поникване на плевели, в т.ч. и ефемери и технологични самосевки слънчоглед и рапица , които започват силно да конкурират културата. При това приложение на Дерби®/Ланселот™ може да се прилага от 5°С и 25°С, като селективността за културата е 100%.

След прилагане на Дерби®/Ланселот™ , няма ограничение за следващите култури в сеитбообората.

Дерби®/Ланселот™ действа основно като листен хербицид, като прониква в растението през повърхността на листа и се разпространява по флоема в тъканите на плевела. Дерби®/Ланселот™ притежава и добра почвена активност, позволявайки контрол на вторично поникващите плевели или плевели, които никнат по-късно. Благодарение на това свойство, периодът на контрол на продукта се удължава средно с 1 до 3 седмици след приложение. Продуктът може да бъде смесван с широко разпространени продукти за контрол на житни плевели, инсектициди и фунгициди, без това да влияе на ефекта.

Кои са ключовите предимства на Дерби®/Ланселот™:

  • Ефективен срещу всички икономически значими едногодишни и многогодишни широколистни плевели, включително и устойчивите на хормоноподобни хербициди плевели.
  • Бързо се разпространява в растението, което дава бърз контрол на многогодишните плевели.
  • Притежава и почвено действие в рамките на до 3 седмици, което контролира вторично поникващите плевели, като и късно поникващите.
  • Двойният му начин на действие намалява риска от придобиване на резистентност.
  • Широкият му прозорец за приложение предлага гъвкавост за употреба при неблагоприятни условия.
  • Може да бъде употребяван при ниски температури.
  • Може да бъде смесван при третиране с голям брой житни хербициди, инсектициди, фунгициди .
  • Дерби®/Ланселот™ е перфектно решение за големи ферми благодарение на ниските дози на приложение и широкия прозорец за приложение .
  • До час след третиране е устойчив от отмиване.
Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 04 Февруари 2020 14:50

Как да не сбъркаме с избора на сеялка

Сеялката се експлоатира само 3-4 седмици в годината, но понякога, заради капризите на времето, сроковете на сеитбената кампания силно се съкращават и обемът работа, определен за 2 седмици, трябва да се свърши например за 5 дни (между дъждовете). Така че натоварването върху тези машини може да нараства значително. Затова и при избора на тези машини земеделецът трябва да се ориентира към здрави, невзискателни и поддаващи се на ремонт в стопанството машини.

От друга страна, стопаните искат да имат максимално автоматизирана, „умна“ машина с голяма работна ширина. За да се намери оптималният вариант и за да не се допуснат грешки при избора на сеялката от самото начало, фермерът трябва да предостави на търговеца възможно най-пълната информация за това как ще се експлоатира машината.

Понякога фермерът споделя само част от плановете си. А после, в процеса на работа, се изясняват важни особености, но време за оправяне на ситуацията вече няма. Например, фермерът споделя каква култура ще сее, но не казва, че работи с нестандартни сеитбени норми. Като резултат се налага да се сменят ботушите, да се чака за доставката им и да се бави сеитбата.

KV tsdrill 0010 productslider

Основните детайли, които трябва да бъдат известни на продавача по време на сделката, са технологията на отглеждането на културите, агрофонът, по който се сее, релефът, контурите на полята, разнообразието на културите, средните размери на полетата, тяхната отдалеченост едно от друго и необходимостта от транспорт, състоянието на машинния парк в стопанството, готовността на персонала за обучение и неговата отговорност.

Избор на работен орган

Основните работни органи са дисковите и анкерните ботуши. Практикува се и сеитба под култиваторни лапи. Тук критериите за избор са технологията на почвообработката, равността на полето, машинният парк и икономическата ситуация в стопанството.

По принцип, сеялките на база на култиватора (с лапи на стойка) са способни да сеят практически на всякаква почва. Те се предпочитат в стопанства, където сроковете за сеитба са много кратки и няма време за предсеитбена подготовка на почвата. С тях на полето се влиза по-рано, въпреки високата влажност, а в такива условия за дисковите сеялки е почти невъзможно да работят – нищо не може да спаси дисковете от задръстване. По тази причина, ако в стопанството се работи главно рано напролет, фермерът трябва да се замисли за закупуването на сеялка от култиваторен тип (със закрепване на работните органи на стойка – култиваторна лапа, длето, ботуш) или сеялки с анкерни ботуши.

Действително, анкерните сеялки с длетовидни лапи успешно работят на влажни почви, тъй като за сметка на тясното контактно петно налягането върху ботушите е равномерно, а работните органи не се задръстват.

Massey ferguson Planters and Seeding

А основният недостатък на култиваторните сеялки е лошото копиране на релефа (твърдото прикрепване на лапите към рамата не позволява на ботушите да повтарят неравностите на релефа). По тази причина закупуването на култиваторна сеялка с голяма работна ширина е съществена грешка за стопанство с неравни и неголеми площи – поставянето на семената ще е неравномерно. Сеялките от култиваторен тип се избират от стопанства с равни и големи площи, за които най-важна е икономичността на процеса.

Земеделците, които сеят в по-сухи условия (например наесен, когато почвата е суха след горещото лято), в повечето случаи предпочитат дискови сеялки, които позволяват да се копират неравностите на терена независимо от положението на рамата, както и да се запази влагата, благодарение на минималното разрохкване на повърхността на почвата.

В дъждовни години разликата в посевите между култиваторните и дисковите сеялки често не се забелязва, тъй като при достатъчно количество влага в почвата развитието на растенията се изравнява, а освен това растенията в широк ред при сеитба под лапа братят много по-добре, отколкото при лентовата сеитба на дискова сеялка, за сметка на по-ниската конкуренция между семената.

Паралелно с това днес набират популярност сеялките с копиращи анкери. Тези машини имат независимо окачване, при това те позволяват да се излиза на полето по-рано напролет, без проблем сеят върху растителни остатъци и точно поставят дребни семена на минимална дълбочина.

Да се впишеш във веригата

Машинно-тракторният парк в стопанството не бива да се формира, започвайки от сеялката. Експерти съветват да се започне, опирайки се на почвообработващите машини, а сеялката трябва да се впише в технологичната верига. За качествената и производителна работа на сеялката трябва да се вземат предвид една камара детайли – изравнеността на полето, обработката на почвата, нейната структура, раздробяването и разпределението на растителните остатъци след жътвата. Всичко това трябва да съответства на конструктивните особености на сеялката.

Експертите призовават фермерите да бъдат особено внимателни при избора на сеялка за директна сеитба – не всеки анкерен или еднодисков ботуш (дори с голяма сила на натиск) може да влезе в дълбока слама, особено на площи, където сечката не е разпределяла нарязаната слама по цялата работна ширина. Откосите, образувани от недоразпределени растителни остатъци, може да създават сериозни препятствия за работата на анкера или диска (няма да може да ги разреже). В такива случаи трябва да се обърне внимание на допълнителното разпределяне на следжътвените остатътци от зъбни брани.

Освен това не всички сеялки са способни да сеят върху мулч. Ако в стопанството се работи по технологията на минималната почвообработка, което предполага наличието на много растителни остатъци на полето, то добре ще работят или дискова сеялка с предварителна подготовка на почвата (не самостоятелна сеялка, а именно сеитбена комбинация, която позволява още веднъж да се работи с растителните остатъци), или анкерна сеялка. Подходяща е и дискова сеялка с голямо налягане на дисковете и добри чистачи, която може да работи по мулч. Със следжътвени остатъци добре се справят сеялките от култиваторен тип.

Въпреки големия избор както на анкерни, така и на дискови машини, трябва да се признае, че повечето от тях съвсем не са създадени, изхождайки от почвено-климатичните особености на някои райони. А това е най-важно за практиката. Не всеки анкерен ботуш може да влезе в преуплътнената почва с тежък механичен състав (особено при сеитбата на есенници) и не всяка дискова машина може да сее в следжътвени остатъци на полето. Поради това най-сигурният път е да се пробва машината на собствените поля, тоест да поискате индивидуална демонстрация от дилъра.

При избор на сеитбен комплекс е важно да се вземе предвид средният размер на полето и неговата геометрия, за да се избере правилната работна ширина. При малки размери на площите не бива да се купува „влак“ с голяма работна ширина, за да не се губят време и сили на завоите и обработване на полосата за обръщане, която заема голяма площ. И обратно, ако размерът на едно поле е 700 – 1000 дка, то логично ще е да се работи с 12-16 метрови машини.

Освен това на този етап трябва да се помисли за гъвкавостта на технологиите. Ако се счупи една машина с голяма ширина, сеитбата ще спре, а ако фермерът има две или три сеялки сумарно със същата ширина, то вероятността всички да излязат от строя едновременно е малка.

А с какво ще дърпаме?

Естествено, най-важното е да се избере правилното енергийно средство, способно да работи със сеялката. Характерна грешка при избор на сеялка е недостатъчната мощност на трактора, който фермерът е предназначил да дърпа новопридобитата машина. Такава грешка най-често се прави при покупката на сеялка с голяма работна ширина.

Типична е ситуацията, когато и тракторът, и сеялката се избират изключително по данните, описани в брошурите. А всяко измерване е регламентирано от норми на определен стандарт, международен или национален. Това също е указано в брошурите, но с най-дребния шрифт. А какво включва стандартът, не всеки фермер си прави труда да разбере. Нормите на стандартите (например американските, международните и европейските) могат съществено да се различават помежду си.

Теглителното съпротивление на прикачната машина на свой ред може да бъде указано за „стандартни“, тоест благоприятни условия на работа (когато бункерът е натоварен с леки семена, на сухи и меки почви, с добра предсеитбена обработка). И ако производителят на трактора декларира в своите брошури мощността му по най-либералния стандарт, а производителят на сеялката указва някакви осреднени показатели на теглителното съпротивление на машината, то на практика може да се получи, че при нормално натоварване и в реални условия тракторът трудно помръдва сеялката от мястото й и работи с много ниска скорост.

Както си спомнят специалистите, случвали са се прецеденти, когато фермерът, ориентирайки се по голи цифри, е купувал машини, а после възмутено е изказвал претенции пред производителя на сеялката, че скоростта на работа е наполовина по-ниска от посочената в брошурата.

Сега в тези брошури обикновено се посочва ножицата от минималната до максималната граници на мощностния диапазон, а специалистите призовават фермерите да не се ориентират по минималната мощност. Вземете предвид обичайните условия на работа, оставете резерви за случаи на сеитба при екстремни условия, качеството на предсеитбената подготовка и ще получите реално необходимата мощност за вашата работна ширина.

Впрочем, случва се и ножицата между указаните диапазони на мощности да е твърде голяма, и в резултат фермерът не знае по коя стойност да се ориентира. Например, предлага се машината да се агрегатира с трактор с мощност от 250 до 400 к.с. Но машините с такава мощност принадлежат към различен теглителен клас и имат различна цена. В този случай трябва да забравите за брошурата и да се посъветвате с производителя, а също  да съберете опит от други земеделци, работещи с такива машини.

Добросъвестните производители имат достатъчно точни графики, отчитащи условията на работа на машината и количеството мощност, необходима при такива условия на всеки метър работна ширина. Например, те могат да пресметнат необходимото енергийно средство с точност до 10 литра в секунда.

Като цяло, специалистите са единодушни, че за осигуряване на нужната скорост на сеитба е необходим трактор с резерв на мощност не по-малък от 30 на сто от средната стойност на диапазона на мощността.

Също при избора на трактор експертите препоръчват да се обърне внимание на хидравличните възможности на теглителната машина, с която ще се агрегатира сеялката.  Работата е там, че на всички производителни пневматични сеялки е необходим въздушен поток, създаван от турбината. Тя се върти от хидравличен мотор, за който е необходим постоянен регулируем поток масло от разпределителя на трактора. С новите машини не възникват проблеми. Но ако земеделецът планира да работи с руски трактор, той ще има проблем, тъй като тези машини нямат такива възможности.

Ако в стопанството няма възможност за закупуване на нов трактор, може да се добавят специални опции, които трябва да се поръчат при доставчика на сеялката още при етапа на нейното избиране. Някои производители имат възможност за адаптиране на хидравликите на старите трактори към съвременните сеялки. Въпреки това стопанствата, където се работи с руска техника, трябва да са готови за трудности с адаптирането на електрониката, ще се наложи поставянето на допълнителни кабели между трактора и сеялката.

Публикувана в Агротехника

Клубът работи от 30 години и в него членуват хора с впечатляваща професионална биография

Анета Божидарова

Клубът на аграрните специалисти е интересно общество. Той работи от 30 години и в него членуват 40 човека, които търсят справедлив баланс в българското земеделие. Впечатляващ е съставът на този кръг от прочути аграрни специалисти в най-различни области – професори, доценти, доктори на науките. И въпреки, че повечето от тях са извън обичайния работен режим, 40-те души, които членуват в Клуба на аграрните специалисти, притежават онази обществена искра, която ги кара да работят на ползу роду. Мнозина от тях са търсени като консултанти от големи аграрни фирми, защото качеството на знанието винаги е търсено и ценно.

През годините Клубът на аграрниците има множество инициативи, свързани с решаването на проблемите в българското земеделие. Като добър плод на своите усилия, учените от клуба считат запазването на Селскостопанската академия. „Коридорите в ССА не стигат, за да окачват портретите на новите председатели на академията“, духовито отбеляза доц. Въто Христов.

А всъщност това е доста тъжно – с лека ръка да се пилее българският научен потенциал. Когато едни реформи са недомислени, те често рушат вече създаденото, вместо да донесат полезна промяна. А когато се намесят и политическите битки, процесите стават още по-трудни.

Всичко обаче в земеделието опира до политиката. Затова и на последното свое заседание, членовете на Клуба на аграрниците за нов председател си избраха действащ депутат. Това е Румен Георгиев от БСП, който е и член на парламентарната Комисия по земеделието и храните.

„Българското население трябва да се изхранва от българската земя. Страната ни в момента е продоволствено зависима държава и това трябва да се промени. Разчитам на вашия експертен потенциал и вярвам, че с общи усилия можем да направим необходимото за по-добри политики в земеделието“, каза пред аграрниците новият председател. От тук насетне всичко е въпрос на активност. На аграрните специалисти такава не липсва. Важен е крайният резултат, а с действащ депутат като Румен Георгиев, очакванията са големи.

Публикувана в Агроновини
Американските академии на науките, техниката и медицината организираха най-мащабното досега изследване на 900 научни публикации през последните 30 години на тема влиянието на генномодифицираните култури върху организма на хората и околната среда. Ето какви са изводите:
През 2015 г. генномодифицирани са били 99 на сто от прибраното в САЩ захарно цвекло, 94 на сто от соята, 94 на сто от памука и 92 на сто от царевицата. В света 12 на сто от всички обработваеми земи са заети с ГМО.

От 70-е години на миналия век учените изучават потенциалните рискове, свързани с използването на ГМО. През 2014 г. те са решили да анализират огромен масив от данни за влиянието на ГМО върху човешкото здраве и две години по-късно комитет от 50 учени, изследователи и специалисти от земеделието и биотехнологиите представиха своите заключения в доклад от 400 страници.

Резултатите от изследванията в стотици научни документи не са открили признаци за негативно влияние на ГМО-културите върху човешкото здраве. Употребата на ГМО култури по никакъв начин не кореспондира със заболявания от рак, затлъстяване, диабет, аутизъм или алергии. Не е установено повишаване на заболеваемостта след масовото разпространение на ГМО културите в САЩ и Канада през 90-е години на 20 век.

Повече - установени са определени свидетелства за положителното влияние на ГМО върху здравето на хората поради намалените отравяния с инсектициди и повишаването на нивото на витамините при населението в развиващите се страни.

Освен влиянието върху човешкото здраве, са били анализирани още два важни аспекта на използването на ГМО културите - влиянието върху околната среда и значението за земеделските стопанства.

Използването на устойчиви към насекоми и хербициди култури не намалява общото разнообразие на флората и фауната, а устойчивите към насекоми култури понякога ги увеличават. Това е изводът от изследването в часта за влиянието на ГМО върху околната среда.

Едно от разпространените опасения относно ГМО, е че изкуствените гени проникват в дивата природа. То също се е оказало безпочвено. Въпреки, че изследването е показало, че този процес е възможен, не са установени никакви неблагоприятни последствия от преноса на гените.

Изучаването на добивите и доходността за фермерските стопанства също не е открило някакви тревожни тенденции. Корпорациите продават на фермерите ГМО по завишени цени и не им позволяват да ги размножават самостоятелно, тъй като са патентовани. Но загубите се компенсират с лихвата от повишените добиви и други преимущества, които получават фермерите.

Учените не са установили никакви признаци за вреда от ГМО, но общественото мнение въпреки това възприема негативно генното инженерство. Повечето от хората се опасяват, че продуктите с ГМО са заплаха за здравето им. От тази заблуда активно се възползват производителите на хранителни продукти, които рекламират продуктите си като "Произведени без ГМО", в това число морска сол и други, които по никакъв начин нямат отношение към генното инженерство. Този знак се е превърнал в маркетингов инструмент.

Регулаторните и законодателните органи също са принудени да се прислушват към общественото мнение, така че и до сега използването на ГМО в земеделието се регулира достатъчно строго. Едва ли публикуваният отчет  "Genetically Engineered Crops: Experiences and Prospects" ще постави окончателна точка в спора между застъпниците и противниците на ГМО. Това е емоционален въпрос, а не научен проблем.

Публикувана в Бизнес
Според Рихенхаген, обявената подкрепа за германските фермери от 1 млрд. евро е евтин политически ход, който няма да доведе до подобрение на икономическото им положение. Легендарният шеф на корпорацията AGCO заяви в интервю пред германското издание TOPAGRAR, че политиците нямат идея какво всъщност правят и прибягват до популистки, но икономически неиздържани, ходове.

Президентът и СЕО на концернът за производство на земеделска техника AGCO, проф. д-р Мартин Рихенхаген каза, че отпуснатият от германското правителство 1 млрд. евро за германските фермери е опит на политиците да въздействат върху земеделците с пари. Освен това, той е загрижен за липсата на информация за конкретните условия на разпределянето на тези пари. "Кльокнер няма много полезни ходове за отпускане на тези пари в рамките на ОСП", каза Рихенхаген, който не крие мнението си за ограничената икономическа компетентност на политиците.

Според него, на практика този милиард означава по 700 евро на стопанство. Рихенхаген коментира: "Забравете! Никой не може да направи нищо със 700 евро". Според него, вместо пари на парче, фермерите се нуждаят от ясни правила относно храненето на животните и торенето във връзка с екологичните изисквания. "Политиците трябва най-накрая да установят правила за следващите 20 години, а не такива, които се променят на всеки няколко месеца. Всяка година на земеделците се налага отново и отново да обясняват на политиците от какво се нуждаят! Това е уморително!"

Според Рихенхаген, градските жители нямат представа за какво става дума в земеделието и са под въздействието на НПО-та с неясно финансиране и интереси. Президентът на AGCO предлага разширяване на работата за разбиране на труда на земеделците и съвместни проекти с научните среди за намирането на дългосрочни, устойчиви решения за земеделие, базирани на факти, а не на плашещи митове и легенди.

Шефът на AGCO вярва, че субсидиите за фермерите трябва да бъдат изоставени от политиците, и вместо това те трябва да провеждат политики, които гарантират на производителите по-добри цени. Рихенхаген вярва в създаването на социален договор, който да включва животновъдството и опазването на околната среда, в който да е фиксирано задължение на обществото да плаща за труда на земеделците. "10 % върху продажбите, трябва да е целта", предлага Рихенхаген.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта