По данни на Европейския парламент над 50% от селскостопанската земя в ЕС е собственост на 2,7% от всички собственици. В последните години се заговори за проблема с придобиването на земя от реални фермери, които напускат земеделието, като тази земя се съсредоточава в различни бизнес структури. Започва да се създава нов модел земеделие, което измества фамилната природа на селскостопанската дейност и тя отстъпва място на корпоративния тип производство. Към момента 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от селскостопанската земя. Неравномерното разпределение на земята, измерено чрез съответния коефициент, достига стойности от 0,82 при максимум 1. Проблемът с разпределението на земята е по-притеснителен отколкото неравномерното разпределение на доходите, където същият коефициент е 0,3. По този показател ЕС се нарежда сред страни като Бразилия, Колумбия и Филипините, където исторически корените на поземлената собственост и селскостопанското развитие предполагат такава картина.

 В България ситуацията не се различава от общата европейска картина, като 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на голям брой собственици. В България собственици на земеделски парцели са 1,86 млн. граждани и фирми, които притежават общо 4,4 млн.ха земеделски земи, което представлява около 88% от използваната земеделска площ (ИЗП) през 2017 г. Броят на собствениците през годините не се променя чувствително, като единствено се променя средното разпределение и притежание на поземлена собственост, която става концентрирана все по-неравномерно. Тази динамика в поземлените отношения през годините на свободна пазарна икономика се извърши по пазарни правила, което доведе до увеличаване на концентрацията и до окрупняване на ползването, независимо от раздробения брой селскостопански имоти. Проблемът с протичащите в тази посока процеси е, че земята преминава не от едни земеделски производители в други, а преминава често в ръцете на различни инвеститори и структури, които превръщат правенето на земеделие във все по-скъпо занимание и ограничават по икономически начин достъпа до тази дейност.

Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 10 ха. Това са 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7,3 млн. имота с обща площ от близо 3,5 млн. хектара при среден размер от 0,48 ха. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. Средният размер на притежаваната от тях земя възлиза на 1,87 ха. Това означава, че доминиращият чувствително брой на собствениците са малоимотни такива, които в тези условия или нямат възможност да се занимават със селско стопанство или нямат възможност да продадат своята земя заради съсобствеността с други, което затруднява последващо разпореждане.

На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 190 хил. ха или 4% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средната площ притежавана от всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 хил.ха, което представлява огромен ресурс. Това, което показва световният опит, е, че мобилността на земята, съсредоточена по този начин в такъв вид притежатели, е много трудна, малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до наемане на такава земя, когато тя се преотдава, а при настъпване на събития, които водят до желание на такъв собственик да продаде притежаваната от него земя, обикновено това става чрез намиране на друг крупен инвеститор, а не чрез разпродажба на малки сделки.

 Въпреки че през последните 10 години се засилва уедряването на собствеността на земеделските земи, картината е наситена с висока фрагментираност, където 79% от частните земеделски парцели се притежават от сравнително дребни собственици. Това прави земеделските стопанства в страната зависими от арендоването и наемането на земеделски площи от различни наемодатели. Земеделските стопанства в страната продължават да разчитат на наета земя, която съставлява през 2016 г. 86% от използваната земя в стопанствата. Именно увеличаване на наетата земя е основният източник за увеличаване на ИЗП във фермите в България. Собствената земя в стопанствата в периода 2007-2016 г. дори намалява от 647 хил.ха до 557 хил. ха, като това намаление на собствената земя и цялостното увеличение на ИЗП във фермите се компенсира от арендоване на земя.

Ситуацията, която се констатира в България, не е непозната в ЕС, макар че не е сред най-разпространените. Във Франция, която е водещата земеделска страна в ЕС, около 79% от стопанисваната ИЗП във фермите през 2013 г. е наета, което силно наподобява ситуацията в България. На обратния полюс са Полша и Гърция, където 17% и 39% от разполагаемата земя във фермите е наета.

Съществена характеристика в стопанисването на земята у нас е, че целият размер на наетата земя не се разпределя равномерно между стопанствата, като средно за периода 2007-2016 г. около 20% от стопанствата наемат земя. Като тенденция характеризираща се в цялостно преструктуриране на производствените процеси в отрасъла и в промяна на облика на земеделието от дребно и средно фамилно към едро и корпоративно насочено България не прави изключение. Тези стопанства, където се концентрира преобладаващият размер на земята, разпределени към населението представляват около 0,7%. Съпоставено с европейския контекст, положението е почти идентично, като стопанствата, където се концентрира основен поземлен и производствен ресурс заемат между 0,5-1,5% към населението на отделните страните. Средният размер на наетата земя в стопанствата през 2013 г. възлиза на 59 ха, като през годините се забелязва чувствително увеличение. България се нарежда сред страните в ЕС, където размерът на арендованата земя в стопанствата е сред най-високите, като във Франция, където също има висок процент на наета земя, техният размер е 66 ха на стопанство.

Повишеният интерес към земеделие и насочването към екстензивни производства, където ефективността и рентабилността зависят от увеличаване на средните размери в стопанствата и мащаба доведе до засилване търсенето на земя и увеличаване на цените. Средната цена на рентата се повиши два пъти само за периода 2010-2017 г. Най-голямо е увеличението при обработваемите земи, където за този период скокът на рентата средно за страната се повишава с 96%. Увеличението на рентата, която производителите плащат на собствениците на земя, не е изолирано явление, а характеристика за почти целия Европейски съюз. За периода 2007-2017 г. рентните плащания във Франция нарастват с 59%, докато в Полша увеличението е още по-впечатляващо – над 8 пъти. Причините за това са няколко, като на първо място трябва да се отбележи подпомагането по линия на СЕПП и другите директни плащания, структурата на производство, което изисква постигане на икономическа ефективност и рентабилност на база консолидация на площи, както и не на последно място на насочване на инвеститорски интерес, което повиши, както цените, така и рентата.

Средната цена на земеделската земя също се увеличава, като темпът на увеличение е много по-голям отколкото при цената на наема. За периода между 2010-2017 г. се отчита 214% увеличение на средните цени на земеделска земя, като най-малко са нараснали цените на ливади и пасища – 38%. Трябва също да се отбележи, че ниската доходност и брутна печалба на единица площ обясняват тези по-ниски цени на земята. Съпоставена цената на земята към възвращаемостта и добавената стойност от единица площ се вижда, че България е сред страните с бавно откупуване. Тази възвращаемост у нас възлиза на 8% през 2017 г., докато във Франция е 17%, а в Полша – 7%, в Гърция – 9%. Отнесено към факторния доход, нормата на възвращаемост у нас е 10%, докато във Франция е 14%, а в Полша – 8%. Това дава основание да се заключи, че цената на земята у нас отнесена към доходността от земята е на равновесно ниво, което допуска увеличение, но то може да дойде при паралелно увеличение на възвръщаемостта от производството.

Освен възвръщаемостта от земята, търсенето и структурата на производство, цената на земеделската земя се определя и от цената на рентата. Изчисляване коефициента на откупуване на земята у нас показва най-високи стойност, като откупуването посредством рентите у нас се изчислява между 13-20 години. За периода 2007-2017 г. темпът на изплащане на цената на земята намалява забележимо и става все по-близък до средните за ЕС. Средният срок за откупуване на земята чрез рентата се изчислява на 25-35 години в различните страни. Това означава, че цената на рентата у нас е по-висока отнесено към средната рента в ЕС. Това предполага, че има надценяване на рентата, и ако продължи лекото поскъпване на земята и едновременно с това цената на наетата земя се понижи, ще се достигнат равнищата подобни за ЕС. Непрекъснато растящата рента през последните 10 години се явява пречка пред навлизане в отрасъла и стартиране на производство особено за малките стопанства и младите фермери, което е съществен въпрос за облика, който ще има земеделието в бъдеще, какво ще се случи със селските райони и какви промени ще настъпят в работната сила.

 

Автор: доц. Божидар Иванов

Публикувана в Бизнес

Цените на апетитните парцели, които предлага дружеството започват от 300 лв. за дка

От къде да купя плодородна земя на атрактивни цени? Подобен въпрос си задават всички фермери, които са решили да разширят стопанствата си през летния сезон. Такава възможност предлага „Агрион“, лидер в управлението на поземлени активи. Тази година дружеството оферира на купувачите изключително атрактивни и плодородни ниви. Компанията обяви за продажба близо 5 000 парцела, на цени, започващи от 300 лв./дка. Те се намират в над 700 землища в цялата страна. Общата площ на обявените за продажба имоти доближава 28 хил. дка.

Пълна информация за големината и местоположението на парцелите, които дружеството продава, може да се намери на сайта на компанията на адрес https://www.agrion.bg/bg/zemq/sellingform, на безплатния национален телефон 080011166 или на място, в офисите на „Агрион“. Там купувачите могат да получат абсолютно безплатно експертни съвети, правни консултации и информация за пазара.

НА ВНОСКИ

Компанията е предвидила възможност за купуване на земята разсрочено за период от 3 години, при минимално авансово плащане. Плащането на вноски на избраната земя е отлична опция, както за големите фирми, които купуват сериозно количество земя, така и за малките производители, които ще имат възможност да купят съседни парцели и да уедрят земята си, без това да се отрази негативно на финансовото им планиране. Това ще доведе по-ефективно и модерно земеделие, което ще позволи на фермерите да кандидатстват за субсидия по различни европрограми.

„С продажба на атрактивни имоти искаме да искаме да дадем възможност на повече хора да печелят от развитието на селското стопанство и от притежаването на земеделска земя“, казаха от „Агрион“.

ЗЕМЯТА КАТО ИНВЕСТИЦИЯ

Според пазарни анализатори, в момента една от най-сигурните инвестиции е покупката на земеделски имоти. Земята се отличава с ниска волатилност и висока доходност при нисък финансов риск. Тя не се влияе от политически и икономически процеси и, според експертите, следващите няколко години цената й ще продължава да се покачва. Покупката на земя може да донесе сигурни доходи на купувачите, ако впоследствие решат да я отдават под наем или аренда.

Средната рента в България се увеличава всяка година и през миналата година е достигнала 48лв./дка. Сметките показват, че след покупката на земеделска земя и отдаването й под наем, тя носи на собственика поне 5% доходност, което е значително повече от другите финансови инструменти

ОКРУПНЯВАНЕ

Най-много земеделска земя се купува от фермерите, които искат да окрупнят парцелите си и да разширят стопанствата си, твърдят брокери. Комасацията увеличава производителността и намалява разходите. Тя дава по-добри условия за механизирана обработка на земята, което е предпоставка за увеличаване на добивите и за развиване на селско стопанство с висока добавена стойност. Окрупняването на терени помага и формирането на по-добра цена на земеделските площи. Стойността на комасираните имоти е доста по-висока от средната за даден регион, дори и да се сравняват терени от едно и също землище, категорични са експертите в бранша.

____________________

5 ГОДИНИ ЛИДЕР

През май „Агрион“ отбелязва 5 години, откакто се появи на българския пазар. За този период дружеството се наложи категорично като най-разпознаваемият и предпочитан земеделски бранд в България. Компанията въведе най-модерните и съвременни форми на управление на поземлени активи. „Агрион“ предложи уникален бизнес модел, което го превърна в най-предпочитаният партньор на земеделските производители. „Агрион“ е първата българска компания, която изгради професионална верига от офиси на ключови точки в страната и въведе нови стандарти в земеделието, излизайки от анонимния модел на повечето посредници в бранша. Дружеството се ползва с най-голямо доверие в бранша и се посочва от фермерите като предпочитан партньор при сделка.

Публикувана в Бизнес

Габриела Събева

Земеделската земя в плодородна Добруджа продължава да е най-скъпа в сравнение с останалата част на страната. Реални сделки се сключват на цени 2200-2700 лв./дка, въпреки че продавачите вече търсят и над 3000 лв./дка. „Много са факторите, които оказват своето въздействие при формирането на цената на земята. Добруджа е облагодетелствана с най-добрата земя в цяла България. Качеството е високо и съответно добивите от селскостопанската продукция са най-добри в сравнение с други райони на страната”, коментира Павлина Тодорова, управител на Агенция за недвижими имоти в Добрич. „Става все по-трудно да се продава земя, тъй като интересите на двете страни се срещат все по-трудно”, допълни експертът. Според Тодорова няма сериозно раздвижване на пазара на земята, такова се забелязва по-скоро при жилищните имоти.

„Рентите са основният фактор, който влияе върху търговията с чернозем. Няколко поредни благодатни реколти през годините доведоха до повишаване на рентите в Добруджа и съответно това даде отражение върху формирането на цената на земеделската земя. Рентите тръгнаха нагоре и стигнаха до 100-120 лв./дка”, допълни още Павлина Тодорова и уточнява: „Важен фактор е дори колко са арендаторите в даденото населено място и какви площи обработват, тъй като това влияе върху размера на рентата”. Сделките с чернозем на високи цени зависят от още фактори като големина на парцел, доходност, категория, разположението, срока на сключения аренден договор. Ако той изтича в най-скоро време, то тогава собственикът на земята ще има по-богат избор от купувачи. Интерес към тези парцели ще проявят и инвеститори, имащи за цел развиване на бизнес в дългосрочен план. Ако обаче до края на договора остават доста години, продажбата ще заинтригува само физически лица, които купуват с цел получаване на рента.

„През последните месеци съм сключил сделки на цени от 2500 и 2650 лв. за декар земя”, заяви Димитър Коларов, брокер в агенция за недвижими имоти. През юни купувачите вече са показали, че са готови да плащат и по 2800 лв./дка. Целта е инвестиция в земеделска земя, чрез която да се развива бизнес с добра доходност. Според Димитър Коларов най-скъп е черноземът в общините Ген.Тошево и Балчик. Една от големите сделки в крайморската община е осъществена на цена от 3000 лв./дка, като парцелът е бил голям – 1600 дка. В общините Шабла и Каварна земята се продава на 2100 и 2300 лв./дка, уточни още брокерът.

„Земеделските производители са готови да платят и по 3000 лв. за декар, когато искат да направят дълготрайна инвестиция ида развиват бизнес. Не са малко случаите да теглят кредити или взимат заеми за осъществяване на сделките”, коментира още Коларов. Според него сериозна роля на пазара на земя се оказва нарастването на насажденията с етерично-маслени култури. Отглеждането на лавандула, маточина, бял равнец, салвия, копър и хизоп става все по-атрактивно и провокирано от високата печалба от декар. При покупка на земя за отглеждане на етерични култури по-важни се оказват бъдещите доходи, а не моментната цена.

И още нещо… …

Официалната статистика на НСИ в Добрич показва, че средната цена на декар земя в областта за 2018 г. е 1697 лв., докато средната цена за страната е драстично по-ниска – 941 лв./дка. Справката на Отдел „Статистически изследвания” също сочи, че крайморските общини са първенци по цена на земята. През 2018 г. в Балчик черноземът се е търгувал средно по 2635 лв./дка, в Каварна – 2369 лв./дка, а в Шабла – 2312 лв./дка. Учудващо статистиката оставя община Ген.Тошево на по-ниски позиции с цена от 1656 лв./дка. Обичайно най-ниска е цената на чернозема в района на Тервел – 1121 лв./дка. Според Димитър Коларов обаче и там се сключват сделки на цени от 1800-2100 лв./дка.

Статистически данни за Добричка област показват среден размер на рентата от 91 лв. за 2018 г., което е ръст от 4,6 % в сравнение с предходната година. В останалите части на страната рентата е двойно по-ниска – средно по 48 лв./дка. Средният размер на сумата, която получават собствениците на земя през последните 3-4 години, е от 80 до 91 лв. Само за сравнение – през 2010 г. средната рента в Добричка област е била 61 лв./дка.

„В отделните добруджански общини също се забелязват тенденции при определянето на рентите. Те са в зависимост от отношенията между самите земеделски стопани”, коментира брокерът Димитър Коларов. Отличници по изплащане на най-високи ренти са земеделските производители от община Балчик, които дават средно по 102 лв./дка, в община Шабла – по 92 лв./дка и в община Каварна – 91 лв./дка.

В съседната Силистренска област цените на чернозема и на рентата съответно са с около 15 % по-ниски в сравнение с Добричка област. Това са двата района на Добруджа, които имат най-скъп чернозем в цялата страна, като най-скъпо се е продавала земята в общините Вълчи дол 1343 лв./дка и Суворово – 1241 лв./дка. Най-ниска е цената на земеделската земя в общините Бяла и Варна, съответно 480 лв. и 516 лв. на декар. Лек ръст от 3,6 % бележи рентата, която достига в крайморската област до 58 лв./дка.

Инвестицията в земя е ней-сигурният начин за влагане на средства. Брокерите на недвижими имоти смятат, че чувствителна промяна в пазара на земеделска земя ще настъпи след 2020 г., когато правилата в сектора ще се определят от новата Обща селскостопанска политика на Европа.

Публикувана в Бизнес

В Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие“ са публикувани цифрови географски данни (shp. файлове) за заявените за подпомагане парцели по Кампания 2019. Всички земеделски стопани, кандидатствали за директни плащания на площ, могат сами да изтеглят графичните данни за заявените парцели. Shape файловете са геометричен географски формат за запис на пространствено местонахождение и атрибутна информация на географски обекти. Генерирани са следните файлове, в проекция UTM zone 35N:

        • PRC_.shp – Геометрия на земеделските парцели;

        • PRC_.shx – Индекс към геометрията на обектите;

        • PRC_.dbf – Привързан dBASE файл (база данни) с атрибутна информация; съдържа данни за декларираните култури и схеми за всеки парцел;

        • BZS_.shp – Геометрия на земеделските парцели;

        • BZS_.shx – Индекс към геометрията на обектите;

        • BZS_dbf – Привързан dBASE файл (база данни) с атрибутна информация - съдържа данни за местоположението на блоковете на земеделско стопанство и кампанията, за която се отнасят данните.

В СЕУ са публикувани и карти на блоковете на земеделските стопанства (БЗС), заявени по директни плащания (2019) на всеки фермер, достъпни в pdf формат.

За Кампания 2019 г. документи подадоха 106 727 земеделски стопани. От тях 75 699 избраха да получат картите си  на електронен, а не на хартиен носител, за което ДФ „Земеделие“ изразява своята благодарност. Съвместно с тях успяхме да редуцираме с над 50 % използваната офис хартия и консумативи за Кампания 2019, спрямо предходни кампании. Вярваме, че само съвместните ни усилия ще спомогнат за намаляване на въглеродния отпечатък на всяка следваща кампания по прием на заявления, като проявим нужната екологична отговорност и амбиция.

Цифровите географски данни и картите на БЗС са достъпни в индивидуалните профили на земеделските стопани в СЕУ, раздел „Справки“, секция „Специфични справки по конкретни схеми“.  

Публикувана в Новини на часа

През 2018 г. средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич достига 1 697 лв., при средна цена за страната 941 лева. на декар. Спрямо  предходната година средната цена на земеделската земя в област Добрич намалява  с 16.5%, и продължава да бъде най-висока в сравнение с останалите области.

Спад на цената на земеделската земя в област Добрич с 16,5 %  отчита за 2018 г. регионалната статистика. Средната цена на декар чернозем достига 1697 лева при средна цена за страната 941 лева, съобщават от отдел „Статистически изследвания” – Добрич към териториалното статистическо бюро-Североизток. Въпреки намалението, обаче, земеделската земя в Добруджа продължава да е най-висока в сравнение с останалите области, отчитат специалистите. Най-висока е цената на земята в крайморските общини Балчик, Шабла и Каварна, където декар чернозем се търгува съответно за 2 635,  2 369 и 2 312 лева, сочат обобщените данни. Близо 2000 лева е цената в община Добричка /селска/. В община Крушари сделките са се извършвали средно за 1780 лв/дка, в община Генерал Тошево за 1 656 лв, а най-ниска – 1 121 лева за декар е средната цена в община Тервел. За земеделските земи в района на Добрич-град данни  няма.

 От статистиката отчитат ръст от 4,6 % на рентата за един декар наета или арендувана земя, като цената достига 91 лева. В страната средната цена на рентата е почти двойно по-ниска – 48 лева. Отново най-високи са нивата в община Балчик, където на собствениците на земя се плаща по 102 лева рента. 93 лева е рентата в община Добричка, по 92 лева плащат арендаторите и земеделските кооперации в Шабла и град Добрич, 91 лева е рентата в община Каварна. Следват общините Генерал тошево, Тервел и Крушари, където рентата съответно е 88, 84 и 81 лева, става ясно от статистическите справки за 2018 година.

 

източник pronewsdobrich.bg

Публикувана в Бизнес

През 2018 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 941 лв., което е със 7.9% повече в сравнение с 2017 година се посочва в последно проучване на Националния статистически институт. Спрямо предходната година през 2018 г. увеличение е отчетено в цената на нивите - с 12.6%. Цената на постоянно затревените площи намалява с 16.8%.

През 2018 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 1 345 лв. на декар констатира от НСИ.Увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е отчетено в Северния централен район - с 39.5%, и в Южния централен район - с 22.7%. Цената на земята в Югоизточния район остава почти на същото равнище спрямо 2017 г. - отбелязано е слабо повишение с 0.8%. През 2018 г. се наблюдава намаление в цената на един декар земеделска земя в Югозападния район - с 53.4%, в Северозападния - с 4,5%, и в Североизточния район - с 4.0%.

През 2018 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 48 лв., което е с 4.3% повече спрямо 2017 година. Спрямо предходната година увеличението на рентата за нивите е с 6.4%. Цената на постоянно затревените площи остава без промяна. През 2018 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 69 лева. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони с изключение на Южния централен район .

Публикувана в Бизнес

Макар че в нито една държава от Общността няма мораториум върху покупко-продажбите, сделките се сключват трудно. Холандия продава най-скъпо земята си, в Шотландия максималният срок на аренда е 175 години

Аналитичният център на Европейския съюз изследва как се развива пазарът за земеделска земя в страните членки. Откроява се изводът, че във всички страни на Общността без изключение няма мораториум върху покупко-продажбата на земи, като основно се улесняват регулирането на цените и определянето на площта на продавания парцел.

Въпреки факта, че гражданите на тези страни и чужденците (в повечето случаи) могат да купуват и продават земя, на практика сделките не се изповядват толкова често. Трудностите да се купи земя се пораждат от редица изисквания към аграрните собственици, тяхното местопребиваване и гаранциите за спазване на екологичните стандарти.

Благодарение на отворения и либерален пазар, селското стопанство в тези страни се отличава с висока производителност, иновации и грижливо отношение към земята.

Публикуваме този материал с идеята да бъдем полезни за онези фермери и бизнесмени, които желаят да увеличат своята недвижима собственост. Сравненията на база икономика, практика, внедряване на иновации в селското стопанство с държавите с високо развито земеделие, както и с по-прогресиращите от нас източноевропейски страни от бившия соцблок може да послужат като стимул и поука за бъдещия ни просперитет като аграрна страна.

Цените на земята в страни на ЕС

Страна   Цена $/дка

Земя – частна

собственост

 

Австрия 4200 53%
Германия 3230 49%
Великобритания 3140 90%
Чехия 800 80%
Холандия 6370 89%
Франция 740 80%
Испания 1610 70%
Белгия 2800 99%
Гърция 1100 60%
Дания 2600 98%
Ирландия 3930 91%
Португалия 740 93%
Финландия 1100 98%
Швеция 980 91%
България 460 98%
-------------------- ----------------- ------
Швейцария 7000 100%

 

 

 Страна                   Цена $/дка           Земя – частна

                                                                 собственост

Австрия                     4200                             53%

Германия                   3230                           49%

Великобритания       3140                             90%

Чехия                           800                             80%

Холандия                   6370                             89%

Франция                        740                            80%

Испания                     1610                            70%

Белгия                        2800                             99%

Гърция                       1100                             60%

Дания                        2600                             98%

Ирландия                  3930                             91%

Португалия                740                             93%

Финландия               1100                             98%

Швеция                      980                            91%

България                   460                             98%

------

Швейцария              7000                           100%

Пазарът на земя в Австрия

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $4200 на декар.

Основни характеристики: Австрия е силно развита индустриална страна с интензивно и механизирано земеделие.

Земеделската земя представлява 38,2% от поземления фонд на страната. От тях 42,9% са обработваема земя. Използването на съвременни методи на земеделие позволява да се задоволят 75% от нуждите на вътрешния пазар.

Как се регулира пазарът

Чужденците могат да купуват земя, ако получат разрешение от държавата. Стопанства в планините могат да бъдат закупени само от предварително зарегистрирани фермери.

Собственикът на земя може да прехвърли своя имот само на един наследник. Поделянето на земя от няколко наследници е забранено. В някои провинции има изключения.

В 9 провинции има различни правила за прехвърляне на собствеността върху земята. Сделките се регулират от местните власти.

В някои провинции са установени ценови ограничения, лимит за минимална площ и изискване на разрешение за закупуване.

Минималният срок за аренда на земя е 3 години. 

Данъци: налог от продажбата се заплаща от купувача в размер на 3,5% от цената на сделката. Същият заплаща и регистрацията в поземления регистър – 1,1% от цената на сделката. Данъкът върху дохода от продажбата на земя е 20% от цената на сделката.

Резултати от реформата

Реформата на консолидацията на земята и либералният пазар в Австрия подобряват финансовото състояние на земеделските производители. Днес 1,9% от едрите фермери притежават 18,4% от земеделските земи. 53% от земята е частна собственост.

Печелившата селскостопанска дейност е тясно свързана с опазването на околната среда и почвите. Многофункционалният подход към консолидацията увеличава доходите на земеделските производители и стимулира растежа на националната икономика.

Пазарът на земя във Великобритания

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $3140 на декар.

Основни характеристики: Великобритания е една от най-развитите индустриални страни в света. Селското стопанство е сред най-механизираните и с най-висока производителност в света. В същото време в него работят едва 1,1% от населението.

В селскостопанския сектор са използвани 71,3% от земята, от които 36,3% (или 25,9% от поземления фонд) са обработваеми.

Как се регулира пазарът

Няма ограничения за чужденците. В Англия собственикът на земя може да бъде всяко лице, навършило 18 години. Минимални и максимални размери на земята в имота не са определени.

В Шотландия минималният размер на парцела е 3 дка. А максималният срок на аренда е 175 години.

Данъци и такси. Таксата за регистрация в Англия, Уелс и Северна Ирландия е от 0 до 12% в зависимост от сумата на сделката. В Шотландия – от 0 до 4,5%.

Резултати от реформата

Либералният пазар допринася за растежа на производителността на индустрията. Селското стопанство е интензивно, с висока степен на механизация. През последните години се наблюдава повишаване на инвестиционната привлекателност и цените на земеделските земи.

В същото време земеделието не е популярно сред младите хора. Страната има проблем със застаряването на земеделските производители. Средната възраст на земеделеца е 59 години. Въпреки това 90% от земята е частна собственост.

Пазарът на земя в Германия

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $3230 на декар.

Основни характеристики: Германия е силно развита постиндустриална страна (секторът на услугите осигурява повече доход, отколкото индустриалния сектор). Тя заема водещо място в Европа в производството на селскостопански продукти. Въпреки това селското стопанство представлява само 0,7% от БВП.

Земеделските земи съставляват около половината от земята на страната (47,9%). Обработваема земя – 34,1% от поземления фонд.

Как се регулира пазарът

Чужденците и германските граждани могат да купуват и продават земя без ограничения и лимит за максимална площ. Минималният парцел може да бъде определен от всеки федерален окръг поотделно. Например в Бавария минималната площ е 20 дка.

Цените се регулират от пазара. В някои случаи в Източна Германия има специални цени за бивши собственици, които са загубили земя по време на колективизацията – съставлява 65% от пазарната цена.

За някои земи има изисквания за опазване на ландшафта и околната среда. Бившите собственици могат да купуват земеделска земя на по-ниска цена в зависимост от качеството на почвата, но след това трябва да я използват най-малко 20 години по предназначение.

Данъка върху покупката на земя заплаща купувача в размер на 3,5% от стойността на сделката. Данъкът върху покупката на земя не се заплаща, ако цената на сделката е по-малка от $2,8 хиляди.

За земеделските земи е налице намалена ставка на общинския данък: до 1,2% за земеделска земя и 2,4% за други земи.

Резултати от реформата

Пазарът на земя в Германия е либерален и отворен. Това допринася за намаляване броя на нерентабилните предприятия. След реформата финансовото състояние на земеделските производители се подобрява.

След 20 години реформа средните семейни ферми и големите корпоративни стопанства доминират в структурата на собствеността.

Днес има консолидация на земя между земеделските производители, които искат да увеличат своя дял на собственост върху земята. Търсенето на земеделска земя расте. В Източна Германия 49% от земята е частна собственост.

Пазарът на земя в Чешката република

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $ 800 на декар.

Основни характеристики: 54,6% от територията на страната е земеделска земя. 74,6% (40,8% от общия поземлен фонд) – обработваема земя.

Как се регулира пазарът

Чужденците могат да купуват земя от 2011 година. Държавата не регулира цената. Данъкът върху продажбата на земеделска земя е 3% от цената на сделката. Данък върху земята не се начислява.

Резултати от реформата

Чешката република е доминирана от големи корпоративни стопанства. Разпространено е владението на земя от съсобственици. Структурата на земята е силно раздробена, което възпрепятства развитието на пазара и покачването на цените на земеделските земи. Това се дължи на факта, че бившите държавни и колективни стопанства се разпаднаха на по-дребни и продължават да работят по старата схема с договори за аренда със собствениците.

Пазарът на земя в Холандия

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $6370 на декар.

Основни характеристики: Нидерландия е силно развита индустриална страна с интензивно високопроизводително земеделие. Делът на селското стопанство е 1,8% от БВП и 2% от заетите лица.

Площта на земеделските земи е 18 милиона дка, или 54,9% от поземления фонд на страната. 10,1% от населението живее в селските райони. 89% от земята е частна собственост.

Как се регулира пазарът на земя

Чужденците могат да купуват земя без ограничения. Цените се определят от пазара. Размерът на земя в имота не е лимитиран.

Данъкът върху покупката се заплаща от купувача в размер на 6% от цената на сделката. Но той може да бъде освободен от данък, ако предостави гаранция, че ще използва земята за селскостопански цели най-малко 10 години. Допълнително се заплащат и нотариални такси.

Минималните и максималните цени за аренда се определят от регионалните власти. Всяка година се допуска само незначително отклонение от цената на наема.

Ползването на земята се контролира от закони за околната среда и производствени квоти. Минималният срок за наем на земя е 6 години, за ферма е 12 години. При продажба, наемателят има приоритетно право да закупи парцела.

Резултати от реформата

Благодарение на отворения и либерален пазар на земя, площта се използва ефективно. Днес Холандия използва иновативни технологични системи, които осигуряват 5 пъти по-висока производителност от средната за Европа.

Цената на земеделските земи е една от най-високите в ЕС и в света. На пазара се установява популярна операция, когато финансово учреждение изкупува участък от собственик и му я отдава в аренда. В края на срока на договора бившият собственик може да си върне обратно земята.

Такъв механизъм дава възможност на земеделските стопани да привличат допълнителни средства за управление на селскостопанския бизнес с ниско равнище на дълг. Като цяло, има намаление на селскостопанските работници поради увеличение производителността на труда.

Пазарът на земя в Италия

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $ 2570 на декар.

Основни характеристики: Италия е силно развита индустриално-земеделска страна с високопродуктивен аграрен сектор. За селското стопанство се използват 46,3% от земята, половината от които са обработваеми площи (23,2% от общия поземлен фонд). Цялата земя е частна собственост.

Как се регулира пазарът на земя

За чужденците няма ограничения. И физическите, и юридическите лица имат право да купуват земеделска земя. Максималният и минималният размер на закупения участък, както и цената за него, не се регулират от държавата.

Регистрационна такса – 10% от сделката. Данък върху промяна на собствеността върху земята – 1% от цената на сделката. Кадастрален данък – 1% от цената на земята. За земя, която преди това не е била регистрирана – 200 долара.

Резултати от реформата

Поземлената реформа унищожава класата на наемодателите. 65% от собствениците на земеделски земи ги управляват сами. Пазарът на земя е активен и стабилен. Споразуменията за покупко-продажба на земеделска земя са около 1-2% от площта на земята. Селскостопанското производство е високопроизводително.

Въпреки големия данък върху регистрацията на правата за собственост, пазарът е динамичен и привлекателен за инвестиции.

Пазарът на земя в Испания

Вид на пазара: отворен.

Цена на земеделската земя: $1610 на декар.

Основни характеристики: Испания е развита индустриално-аграрна страна. 70% от земята е частна собственост.

Как се регулира пазарът на земя

Чужденците могат да купуват и продават земя. Минималната и максималната площ, както и цената за нея не се регулират от държавата.

Данък върху земята – 0,3% от стойността на земята (в зависимост от региона, процентът може да бъде по-висок). Данъкът върху прехвърлянето на собствеността на земята е 6 –7% от цената на сделката в зависимост от региона. Таксата за регистрация е около $200 – 600 (в зависимост от цената на сделката). Нотариалната такса се начислява в зависимост от цената на сделката (средно $300 – 800).

Резултати от реформата

Земята стана по-консолидирана. Въведена е концепцията за „приоритетна ферма“, с която се идентифицират стопанства, имащи право на дългосрочни договори за наем. Те могат да получат помощ от правителството за 8 години и са освободени от данъчно облагане при прехвърляне на собствеността за горски пояс.

Освен това испанското правителство ежегодно изготвя годишен план за селскостопанска застраховка. Според плана земеделските производители получават финансова подкрепа, която може да покрие някои от извънредните ситуации. Субсидията е 50% от застрахователната премия. Тази политика помага на професионалните фермери, приоритетните холдингови компании и младите земеделски производители да увеличат селскостопанската производителност.

Пазарът на земя във Франция

Тип на пазара: отворен с ограничения.

Цена на земеделска земя: $740 на декар.

Основни характеристики: Франция е силно развита индустриално-аграрна страна. Тя произвежда 21% от селскостопанските продукти на ЕС.

Площта на земеделските земи съставлява 52,6% от общия фонд на страната. 63,6% от земеделската земя (или 33,4% от общия поземлен фонд) е обработваема земя.

Как се регулира пазарът

Не са поставени ограничения за физически лица, чужденци. Седалището на чуждестранното юридическо лице трябва да бъде регистрирано във Франция.

Сделките на френски граждани се контролират от държавната агенция SAFER. В повечето случаи купувачът трябва да е жител на района, където придобива земята. Минималната и максималната площ на земята в имота не е лимитирана, но неофициалните ограничения са определени от SAFER. Агенцията гарантира, че на пазара не възникват монополи и големи холдинги.

За да закупите земя, трябва да получите разрешение от държавата. Минималният срок за наемане е 9 години. Договорите за аренда за повече от 12 години трябва да бъдат нотариално заверени. Подновяването се регулира от държавата.

Наемателят, който е сключил договор на аренда за повече от 25 години, е освободен от плащане на местен данък в размер на 0,6% от наема за следващите 20 години.

Данъкът върху покупката на земя се заплаща на купувача в размер на 5.09% от цената на сделката. За младите земеделски производители има намалена ставка от 0,715%. Сделките, сключени чрез SAFER, са освободени от плащане на данъци. Данък върху наследството – от 5 до 60% от стойността на земята.

Резултати от реформата

Във Франция е най-големият минимален срок на договора за аренда и най-голямата площ за наета земя. Страната има един от най-регулираните пазари на земя в ЕС. И въпреки че повечето сделки са одобрени от SAFER, процесът е много сложен, скъп и продължителен. Това усложнява покупката и продажбата на земя, което се отразява негативно на привлекателността на пазара.       

Алекс Петров

По материали от ЕС

Публикувана в Бизнес

Падарът на земеделската земя коментира председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя Стайко Стайков на семинар за тенденциите в развитието на пазара на земя и рентите през следващите години.

По данни на Асоциацията през 2018 г. цените на земите са продължили да растат. Отчита се ръст от 5% средно за страната спрямо 2017 г.

Прогнозите за 2019 г. повтарят тенденцията от 2018 г. Пазарът ще следва ръста на инфлацията и ще върви нагоре, посочи още Стайко Стайков.

По данни на Асоциацията за 2018 г. най-високи са били цените на земята в Добричко, като са се движели между 2 000 и 2 700 лева за дка. Сделки там обаче рядко се случват. Най-ниски са цените в Кърджалийско – 400-600 лева за дка, Хасковско – 600-850 лева за дка, и Пернишко – 500-800 лева за дка.

Цените на земята във Видинско и Северна България продължават да растат. Основните причини са в това, че там падат повече валежи и, за разлика от Южна България, където основно се гледа слънчоглед, там се гледа и царевица.

При рентите отново най-високи са позициите на Добричко – между 80 и 120 лева за дка. Ниски са рентите в Софийско – между 25 и 40 лева, и Кърджалийско – отново 25-40 лева.

Чуждите инвеститори през последната година все по-често се отказват и продават закупените имоти, посочи Стайков. Основният проблем е несигурността по отношение на законодателството, както и неопределеността за това, каква ще е земеделската политика след 2020 г.

 

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 01 Април 2019 13:16

Рента без конкуренция!

Средно около 100 лв./дка получават собствениците на земя в най-плодородния край на страната

Габриела Събева

Житницата на България се слави всяка година с най-високи резултати – при пшеница, царевица, слънчоглед, етерично-маслени култури. Големи парцели, високопродуктивна техника, качествена селекция, ефективна растителна защита. Това са само част от причините от общо 3 млн.600 хил.дка да се жънат високи добиви.

В същото време Добруджа поставя още един рекорд - при изплащането на ренти. От години в региона собствениците на земя получават средно по 100 лв./дка. Разбира се, тази сума зависи както от финансовите резултати в даденото стопанство, така и от размера на земята, която собственикът е предоставил за арендоване. Логично – колкото повече декари, толкова по-висока рента. Така се стига от 95-100 лв., в по-добра година и до 110 лв./дка. Първенци са крайморските общини Балчик, Каварна и Шабла, в които собствениците получават една идея по-високи ренти – 105,110, дори 120 лв./дка.

В съседната Силистренска област рентите догонват тези в Добричко. Минималният размер е 70 лв./дка, а максималният – 95 лв./дка. „През миналата година в Добричка област рентата беше над 100 лв., при нас миналия сезон само кооперацията в село Гарван изплати 100 лв./дка. Това е на база постигнатите икономически резултати”, уточни Кирил Боянов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистренска област. Една от най-добрите кооперации край Дунава ЗК „Нива – 93” в село Иширково успява да раздаде между 80 и 90 лв./дка на собствениците на земя. 30 са кооперациите в Силистренско, които обхващат общо 342 000 дка земя.

„В Добруджа рентите нямат абсолютно никаква конкуренция с останалите райони на страната. Плащат се най-високите ренти, минаващи 100, дори 120 лева на декар. Според мене е вече малко пресилено”, заяви Явор Гечев на среща със земеделски кооперации в Добрич. Браншовикът обоснова позицията си с факта, че при една кризисна година пазарът ще се развали и при лоши добиви тези ренти ще бъде невъзможно да се изплатят.

Според Явор Гечев в зърнопроизводството има едно наложено от практиката правило, според което парите, които се изкарват от декар площ, трябва да се разпределят горе-долу по равно между собственика и производителя. Първият обаче не носи никакъв риск, докато вторият – да. „Обичайно на пет години има една празна. Шест години вече няма такава, въпросът е не дали ще я има, а кога ще дойде лошата година. От тази гледна точка около 50 % от това, което дава земята, трябва да се плати като рента. Защото няма ли баланс, нито собствениците ще са добре, нито производителите”, допълни още бившият зам.-министър на земеделието.

Следващият фактор, който може да повлияе върху размера на рентата, е неизвестността в подпомагането за земеделие след 2020 в ЕС. „Регламентът няма да се гласува в този ЕП, а от другия. Какво ще се случи тогава? Ами ако има плосък таван? Нали се сещате, че тогава рентите стават неплащаеми”, продължи с аргументите Явор Гечев.

Финансирането по европейските програми на практика вече свърши. „Дали в другия рамков период ще има пари за зърнопроизводство? Каквото и да стане, машините трябва да се обновяват”, посочи браншовикът и допълни, че новата техника гарантира по-висока рентабилност.

„За инвестиции на практика не остава. В земеделието няма бързо оборотни стоки, не е като да продаваш сапун. Една реколта се ражда за цяла година. Пет години имаш разходи, четири години имаш приходи. Завод на открито е. Затова е важно да се гледа по-надалеч във времето”, категоричен е Явор Гечев.

Обработването на земята в Добруджа е разделено между кооперациите и земеделските производители, които извършват това като частни стопани или чрез свои фирми. Работещите земеделски кооперации в Добричка област са 69, а средният размер на обработваемата земя в тях е по 15 000 дка. Така над 1 милион декара са обхванати в кооперативни стопанства. Останалите площи се обработват под други форми.

Диян Паунов отглежда традиционните за региона полски култури върху 3000 дка в землището на община Ген.Тошево. Смята, че размерът на рентите трябва да е обвързан с възможността за инвестиране във всяко едно стопанство. По-голямата несправедливост според младия фермер, е фактът, че през последния програмен период зърнопроизводството остава на заден план: „И ние плащаме данъци, и ние плащаме ренти, и ние извършваме по селата активна социална политика. Не всички обаче сме сложени под един знаменател, особено ние, зърнопроизводителите. По-трудно сме допускани до програми, точковият актив е по-малък. Това деление не трябва да се получава”, коментира Диян Паунов. По думите му все по-трудно става да се инвестира, а себестойността на земеделската продукция се покачва. Изплащането на рентите се диктува от пазара, но има и друга причина, смята стопанинът: „Всичко това го налага конюнктурата на пазара и на поземлените отношения. Налага го и желанието на все повече и повече хора да се занимава с този бизнес. Мисля, че тук е мястото на държавна намеса, за да се намерят лостове за регулации в агробизнеса. Идеята е да остават средства за развитие, за инвестиции, за заплати, за подпомагане на населените места по региони”, категоричен е Диян.

Според Димитър Катранджиев, един от първите арендатори в Добруджа, въпросът с рентите се превръща във въпрос на надпревара. Крупният земеделски стопанин смята, че дори и в чужбина не се изплащат такива суми: „Ходил съм в Германия, Франция, Австрия, там рентите са от порядъка на до 40 евро/дка. Разбира се, собственикът на земята трябва да си получи парите. Но в последно време ние, добруджанци, се надпреварваме кой да даде голяма рента”, посочва Димитър Катранджиев и пита: „Това добре, но инвестициите? Те къде остават? Намаляха! Знам, ще кажат отново: Ама вие само печелите. Не е така. Собственикът на земя трябва да бъде съпричастен. В тази земя се инвестира. Завишиха се цените и на торове, препарати, семена, да не говорим за техниката”, разяснява още арендаторът.

Въпросът с възможността за инвестиции е ключов момент при определяне размера на рентите. Освен все по-трудното закупуване на иновативна земеделска техника, модерни зърнокомбайни и трактори, земеделските стопани от Добруджа обръщат внимание и на друг назряващ проблем. С оглед на зачестилото сериозно засушаване в Североизточна България през последните години, се по-често се говори за изграждане на поливни съоръжения. Подобни работещи напоителни системи са съществували десетилетия назад, особено в черноморските общини, където сериозно е застъпено зеленчукопроизводството. Останалите от ерата на социализма съоръжения обаче са вече амортизирани, стари, неподдържани и неработещи. Сега инвестирането в поливни инсталации изисква сериозен финансов ресурс. Климатичните аномалии през последните години налагат обмисляне на инвестиции в тази посока, тъй като това е бъдещето, изтъкна още Явор Гечев при посещението си в Добрич.

„Специално в Добруджа валежите са намалели с 30 % през последните 20 години. Изграждането на поливни инсталации се прави общо, с коопериране, тъй като това са скъпи съоръжения. В същото време срокът на ползване е 50-100 години”, подчерта браншовикът. Така отново решението за размера на рентите остава в ръцете на тези, които обработват земята – дари да инвестират в бъдещето, или да удовлетворят желанията на собствениците.

Публикувана в Бизнес

Законът за земята трябва да е визионерски и да показва какво целим, какво да ускорим, какво да мотивираме, защото крайната цел е да имаме конкурентноспособно селско стопанство, заяви председателят на парламентарната Комисия по земеделието и храните Десислава Танева

-        Г-жо Танева, пропадна Кодексът за земята, отлага се и приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Какво трябва да се направи, за да се изработи единен Закон за земята?

–   Няма никаква спешност, има необходимост. Това е основен акт, според който би функционирало земеделското производство, стопаните и секторът. В този смисъл един такъв основен законодателен акт трябва да се приеме с пълно съгласие и консенсус. Очевидно е, че след второто обществено обсъждане няма такъв. Продължаваме отново. Министър Румен Порожанов обяви, че ще създаде работна група с представители на неправителствения сектор, която ще започне работа.

–   Как се очертава във времето подготовката и приемането на поредния проект на Закона за земята?

–   Министерството ще поиска удължаване на дадения срок от Народното събрание, а ние в Комисията по земеделие, ще подкрепим това удължаване. То трябва да е толкова, колкото е необходимо, за да се получи разбиране, приемане от земеделския бранш. Важно е хората да разберат, че това ще бъде за по-добри и по-ясни правоотношения в земеползването и собствеността.

–    Тъй като министър Порожанов говореше за изработване на Swot анализ, който може да помогне и на Закона за земята, кога ще е готов този анализ?

–    Със сигурност не би играл основна роля, защото Swot анализът има други цели. Мисля, че министър Порожанов обяви кога ще е готов анализът. Очаква се до няколко месеца да излезе и ще бъде публично обсъден. Той ще даде в крайна сметка и насоката за изготвянето на стратегическия план. Този закон не може да се направи за един програмен период. Той трябва да е визионерски и да показва какво целим, какво да ускорим, какво да мотивираме, защото крайната цел е да имаме конкурентноспособно земеделие, да има доходност на земеделските стопани, да се развиват селските райони, да се диверсифицира земеделието, за да не е монокултурно. Това са общите стратегически цели, които, за да се постигнат, трябва средата, в която функционира земеделието, да дава определени приоритети и насоки. В тази посока трябва да вървим в земеползването. Мисля, че сегашният закон, който е реституционният закон за собствеността и ползването на земеделските земи, вече изигра своята роля за възстановяването на земите. А дали е било направено по най-добрия начин възстановяването, това е спорен въпрос и има различни гледни точки. Аз мога да кажа своята, но това няма да помогне с нищо.

–   Знаем, че все още се водят безкрайни дела за делби между наследници и като че ли не му се вижда краят...

–   Важното е какво ще правим занапред. Трябва да създадем равнопоставеност на всички участници в тези поземлени отношения, но трябва и да сме наясно, че земеползването в крайна сметка е актът, който осигурява прехраната на населението, дохода на стопанина и дохода на държавата. Ние трябва да го направим по начин, по който да защитим правата на собственост. Всички теории от сорта как трябва да работим в реални граници, означават кръст на земеделието. Това трябва да ни е ясно.

–   Наскоро се срещнахте с представители на земеделските кооперации от Североизточна България. Техните председатели коментират, че не са доволни от подготвяния нов Закон за кооперациите. Какъв е този проект?

–   Закон за кооперациите – изцяло нов или промяна в досегашния, няма иницииран като законодателство. За да внесем яснота, ще кажа, че имаше голям интерес към срещата и всички питаха за този закон. Такъв закон, иницииран от лице с право на законодателна инициатива, няма. Не е подготвян нито в Министерството на земеделието, храните и горите, нито от народен представител, нито е в процедура за обществено обсъждане. В този смисъл въпросният проект на документ или драфт е с нечие авторство, неясно на кого.

–   Приписва се на председателя на Съюза на земеделските кооперации в България – Явор Гечев.

–   Аз в никакъв случай не мога да твърдя подобно нещо, защото не съм разговаряла с Явор Гечев и не знам кой е авторът на такъв драфт, но повтарям – няма инициирано подобно законодателство. В този смисъл всички опасения, тревоги, противни становища и несъгласия, са нонсенс, по простата причина, че няма срещу какво да са.

–   Какви промени приехте между първо и второ четене на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г.?

–   Промени няма как за направим в Комисията по земеделие. След приемането на закона за преброяването на първо четене в зала, ще тече срокът за промени за второ четене. В дебата всички политически партии се консолидирахме да използваме преброяването, което трябва да е достатъчно подробно, за да даде допълнителна информация, извън исканата по регламент от Европейската комисия, съгласно който сме задължени да го направим. Информацията, която ще получим, ще ни послужи за вземането на управленски решения, включително и за приоритети в стратегическите планове, Програмата за развитие на селските райони и мерките за подкрепа. Получи се единодушно прието предложение да се включи и преброяването на земеделската техника с годините от въвеждането й в експлоатация, собствеността на сградния фонд, собствеността на земеделската земя, която се ползва.

–   Доколко в преброяването ще бъдат обхванати най-дребните стопани, включително и тези, които не са регистрирани като земеделски производители?

–   Абсолютно всички земеделски стопанства ще бъдат обхванати в преброяването.

–   Какви ще са акцентите в законодателната дейност на Комисията по земеделие през тази година?

–   Има няколко важни закона, върху които ще се концентрираме. Сега завършихме Закона за животновъдството, който регулира развъдната дейност. Чакаме Закона за розата, който в момента е в процес на обществено обсъждане, продължава работата по основния Закон за земята. Създават се работни групи, правят се изслушвания в земеделската комисия, защото второто обществено обсъждане беше следствие на препоръките, които Комисията даде към Министерството на земеделието, храните и горите като автор на закона. Получихме писмо от министерството за направените бележки, коментари и становища по нотификацията на Закона за храните. За съжаление, имаме срок, в който трябва да отговорим на въпроси на еврокомисията и на две държави членки на ЕС. Този срок е 19 април. Така че продължаваме работата и по този закон, докато изчистим всички бележки, за да можем да го подготвим за второ четене в пленарна зала. Става въпрос за Закона за храните, който бе приет на първо четене в Народното събрание и беше изготвен съвместно с неправителствения сектор.

–   А Законът за двойния стандарт на храните?

–    За този закон се очаква европейско законодателство, което да регулира темата на целия единен пазар. Без европейска регулация няма как да се реши този проблем. Всичко останало е популизъм.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта