Средната цена на земеделската земя в Добрич достига почти 2000 лв. на декар през 2019 г., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Миналата година средната цена на сделките в района с най-скъпа земеделска земя у нас е достигнала 1964 лв., като се доближава до нивата си от 2017 г., когато е била 2032 лв. и е поскъпнала с 15,7% спрямо 2018 г. За сравнение през 2010 г. цената на земята в Добрич е била едва 531 лв. за декар, което е ръст от 270% за десетгодишния период.

През 2019 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1053 лв. за един декар, което е със 7,4% повече в сравнение с 2018 година, сочат данните на НСИ. Средната цена на сделките между физически и юридически лица достига 1 027 лв. за декар, а на сделките между юридически лица - 1122 лева. Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) през 2019 г. достига 300 лв. за един декар и също отбелязва увеличение спрямо предходната година с 37,6%.

През 2019 г. най-висока e цената на сделките с ниви в Североизточния район - 1462 лв. на декар, което е със 7,7% повече спрямо предходната година. В Северния централен район цената на сделките с ниви достига 1138 лв. на декар, а в Северозападния район - 967 лв. на декар. Спрямо предходната година увеличението в цената в двата района е съответно с 3,6% и 9,4%. Повишение в цената на сделките с ниви през 2019 г. спрямо предходната година е отбелязано във всичките шест статистически района.

По градове след Добрич най-скъпа е земеделската земя в Силистра – средно 1382 лв. на декар през 2019 г., което е минимално повишение спрямо 1379 лв. година по-рано. На трето място се нарежда София с 1135 лв. за декар, което е значително повишение спрямо 2016 г. (за 2017 г. и 2018 г. не са налични данни), когато средната цена на земеделската земя в столицата е била едва 540 лв.

Средната цена на декар земеделска земя през 2019 г. е над 1000 лв. и във Враца (1024 лв.), Разград (1091 лв.), Русе (1092 лв.) и Варна (1069 лв.)

През 2019 г. цената на земеделската земя е нараснала в почти всички големи градове у нас, включени в статистиката на НСИ. Най-голям спад е отбелязан в Шумен и Търговище със съответно 14,4% и 10,7%. Земеделската земя е поевтиняла и в Ловеч и Пловдив.

Рентите

През 2019 г. средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 49 лв., което е с 2% по-малко спрямо 2018 година, сочат данните на НСИ. Средната цената за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи обаче е отбелязала значителен ръст от 43,8% спрямо предходната година и достига 23 лв.

През 2019 г. най-висока е средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Североизточния район - 69 лв., като спрямо 2018 г. тя отбелязва незначителен спад с 1,4%. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви в Северния централен район, достига през 2019 г. 60 лв., а в Северозападния - 50 лева. И в двата района е отчетено увеличение на цената на рентното плащане спрямо предходната година - съответно с 1,7 и 4,2%. Спрямо предходната година цената на рентата на ниви в Югозападния и Южния централен район остава без промяна.

Отново най-високи са рентите в Добричка област – 87 лв. на декар, което обаче е лек спад спрямо 91 лв. на декар през 2018 г. На второ място е Силистра със 78 лв. на декар, без промяна спрямо 2018 г., и Разград с 62 лв. на декар спрямо 59 лв. през 2018 г.

В същото време в Габрово средната рента за декар земеделска земя е едва 12 лв. спрямо 20 лв. през 2018 г. В Перник и Кърджали тя е съответно 24 лв. и 26 лв. за декар. Като цяло в Южна България рентата за декар земеделска земя се движи между 20 и 40 лв., докато на север рядко пада под 50 лв. за декар, показват данните на НСИ.

Публикувана в Бизнес

ВЪПРОС: Земеделска кооперация сме и обработваме земята на нашите членове, съгласно сключени договори. Един от нашите членове иска да продаде наследствената си част от земята, като с другите наследници нямат делба.

Може ли да се продава идеална част от земята и след това ние как ще определим, коя част от парцела да върнем на новия собственик, ако иска да си вземе земята, за да я обработва лично?

ОТГОВОР: Идеална част от земеделска земя може да се продава при спазване изискванията на чл.33 от Закона за собствеността, т.е. ако първо се предложи за закупуване на останалите съсобственици и само, ако те откажат може да се продаде на трето лице.

Читателят информира, че има сключени договори между кооперацията и найните членове за обработване на земите им, но не уточнява какъв вид са тези договори, не се уточнява и дали останалите наследници са членове на кооперацията. Ако договорите са за аренда и само един от съсобствениците го е сключил, отношенията по между им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, т.е. всеки сънаследник участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Когато общата вещ се ползва лично само от някои от наследниците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Читателят не е конкретизирал дали всички наследници на въпросната земя са членове на кооперацията или само един от тях - този който иска да продаде своята идеална част и как са уредени имуществените отношения между тях по повод ползването на земята.

Ако само един от наследниците е член на кооперацията – този, който иска да продаде своята идеална част, то кооперацията трябва да върне цялата наследствена земя на наследниците и новия собственик. Това е така, защото член-кооператорът може да прехвърли идеална част от земята си, но не може да прехвърли членствените си правоотношения и третото лице не става автоматично член на кооперацията, а само ако желае и общото събрание на кооперацията го приеме.

Уставът на кооперацията е документа, в който трябва да бъдат уредени въпросите, които поставя читателят, но явно тези въпроси не са уредени там. В случая най-важно е съсобствениците на земеделската земя, включително и новия собственик на част от нея да уредят въпросите относно нейното ползване. Съгласно чл.32 от Закона за собствеността, общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Разбира се, всеки от съсобствениците по всяко време може да поиска доброволна или съдебна делба на земеделската земя, което е най-добрия вариант.

Публикувана в Бизнес

Всеки собственик e свободен да избира начина на управление на земеделските си земи, съобразно тяхното предназначение, се казва прес релийз, разпространен от МЗХГ. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор. За тези обстоятелства собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно. В тази декларация собственикът на земеделска земя може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в масиви за уедрено ползване (така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване).

В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедравяне по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения, без промяна на правото на собственост. В тези споразумения участват всички земеделски производители със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Процентът на тези площи спрямо общата обработваема площ в годините намалява, както следва:

Обработваема площ

(дка)

"Бели петна"

(дка)

% на "белите петна" спрямо общата обработваема площ (дка)

Стопанска година 2018-2019

32 542 980

1 305 020

4,01

Стопанска година 2017-2018

32 505 190

1 410 770

4,34

Стопанска година 2016-2017

32 425 120

2 289 128

7,06

Стопанска година 2015-2016

32 218 530

1 983 440

6,16

Режимът на „белите петна“ - понятие „бели петна“ не съществува, както и няма имоти без собственици. Има обаче имоти, за които не се регистрира никакво действие по управлението им от страна на собственици или ползватели, т.е. това са изоставени имоти. В практиката тези имоти разговорно са добили популярност като „бели петна“.

Чрез споразумението за ползване се постигат следните цели:

1. Възпрепятства се неправомерното ползване на имоти, чиито собственици не се интересуват от тях поради различни причини – в чужбина са, неразбирателство между наследници, разходоемко управление заради малкия размер на площите, нямат възможност и др.

2. Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи.

3. Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

4. Постигат се добри икономически резултати в земеделското производство, като същевременно се отчитат и пазят интересите на дребните собствениците.

Земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност.

С този режим са абсолютно гарантирани правата на собствениците на най-малки размер имоти, както и собствеността, опазването и съхранението на качеството на земеделските земи и получаването на пазарната рента за района.

От прилагането на тази процедура средно годишно 237 хиляди собственика на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й. Собствениците на т.нар. „бели петна“ могат да получат сумите от Общинските служби по земеделие, платени за ползването им. Необходимо е да подадат заявление и да се легитимират като собственик или наследник.

Публикувана в Бизнес

ВЪПРОС: Върху земеделска земя извън регулация смятаме да строим гъбарник.

Необходимо ли е да искаме разрешение?

ОТГОВОР: Въпросът на читателя е нормативно уреден в Наредба № 19/ 2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им.

По принцип за строителство в земеделски земи се изисква промяна на тяхното предназначение за неземеделски нужди, освен ако строителството не е свързано с промяна на предназначението им. Гъбарникът е сграда, свързана с ползването на земеделските земи по предназначение, поради което не е необходимо да се променя предназначението им. Независимо от това, наредбата поставя редица изисквания за строителство в земеделски земи.

При имоти с площ до 10 дка. се разрешава застрояване на едноетажни стопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар в това число и помещения за обитаване в тях. При имоти над 10 дка се разрешава застрояване на селкостопаски сгради, постройки и съоражения за благоустрояване на имотите и на помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земи , например за отглеждане на гъби, какъвто е случая на читателя.

Наредбата предвижда редица ограничения за строителство в земеделски земи, съобразно с техния статут. Така например наредбата не се прилага за земи в строителните граници на населените места, промишлени, курортни и вилни зони ; там където е въведена строителна забрана; за земи които попадат във охранителна зона “А”и “Б”, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие; в хигиено-защитни зони и др.

Читателят трябва да подаде искане до кмета на общината, към която да приложи документ за собственост върху земята и скица. Преди да се издаде застроителното решение то се съгласува с редица инстанции. При положително становище на тези инстанции, кметът на общината одобрява застроителното решение.

В наредбата е посочена подробно процедурата по издаване разрешение за строеж в земеделски земи. Самото разрешението се издава от главния архитект на общината.

Адв. Виолета Андрейчина

Публикувана в Агроновини

основен акцент в Годишния семинар на НСЗК, започнал край Варна

Какви са перспективите пред земеделските кооперации у нас – това е основният въпрос, който ще дискутират земеделските стопани от цялата страна на тридневна годишна конференция, която започна край Варна /22-24.01.2020 г./.

Необходима е национална стратегия за развитие на земеделието в условията на Общата селскостопанска политика, категорични са членовете на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра. В нея трябва да залегнат най-спешните проблеми в българското селско стопанство, уточни Кирил Боянов, председател на браншовата организация. В дискусията за ОСП ще се включи министърът на земеделието Десислава Танева на 23 януари.

„Законът за кооперациите изостава от сложните поземлени отношения и би следвало с проекта за Закона за земеделските земи да се внесе и проект на Закона за кооперативите”, подчерта Боянов. Той е категоричен, че изминалите почти 30 години са доказали, че кооперативното земеделие е съхранило българското село. „Там, където има работещи земеделски кооперации, има живот в селата”, изяснява социалната роля на кооперативите Боянов. По думите му в годините на недалновидната поземлена реформа са ликвидирани над 2000 кооперации.

Сложните поземлени отношения у нас също ще бъдат обект на разискване с ръководството на Министерството на земеделието по време на годишната среща на земеделските кооперации.

Повече от година се работи за нов Закон за кооперирането, който да отговаря на съвременните поземлени отношения, допълни още Кирил Боянов. Чрез него ще могат да се сформират кооперативи на собствениците на земя и кооперативи на фермери. С новия норматив трябва да се даде възможност за промяна в начина на трайно ползване на площите чрез т.н. договор за управление, посочва още Кирил Боянов. По думите му разумното и ефективно използване на водните ресурси чрез изграждане на хидромелиоративна структура е важна предпоставка за устойчиво, конкурентно и екологично земеделие.

Според ОСЗК е необходима и нова категоризация на земеделските земи. Кирил Боянов посочва, че това е нужно заради намаляващото почвено плодородие, ветровата ерозия, употребата на минерални торове и продукти за растителна защита. Не на последно място той поставя нарушеното равновесие между растениевъдство и животновъдство и затруднения и неправилен сеитбооборот.

В момента кооперативите, които членуват в Областния съюз на земеделските кооперации край Дунава, са 31. В тях се обработват общо 370 000 дка земя, която представлява една четвърт от общата обработваема площ в Силистренска област, възлизаща на 1 млн.723 хил. дка.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес
Стопанствата в ЕС се различават значително според културите, които отглеждат. Около половината (52.5 %) от всички стопанства през 2016 г. са с растениевъдна насоченост. Една четвърт от стопанствата  (25.1 %) са животновъдни. Смесените стопанства са 21,1 %.
Земеделието в ЕС заема площ от 173 милиона хектара. Почти три четвърти от цялата обработваема земя в Евросъюза  (71.5 %) се намира в 7 страни членки: Франция - 27, 8 млн. ха, Испания - 23,2 млн. ха, Великобритания и Германия по 16, 7 млн. ха, Полша - 14, 4 млн. ха, Италия - 12, 6 млн. ха и Румъния - 12, 5 млн. ха.
Земеделието заема по-малко от половината от цялата площ на ЕС (47, 1%).

Броят на земеделските стопанства в ЕС намалява всяка година. Броят им спадна с почти една четвърт само за краткия период между 2005 и 2016 г. Това означава закриването на 4,2 млн. стопанства в ЕС. Повечето от тях (85 %) са били малки, с размер под 5 ха. Най-много ферми са затворили врати в Полша (около 1,1 млн, 43 %), Румъния  (0.8 млн. ферми,  20 %) и Италия ( 0.6 млн. ферми, 34 %).
Земята, използвана за земеделие в ЕС, обаче е останала непроменена. 
Публикувана в Агроновини
Практиката на биологичното земеделие намалява парниковите емисии, но защо се пренебрегва факта, че изисква много повече земя?
Органичното земеделие може да намали замърсяването на климата, което се произвежда директно във фермата. Което би било фантастично, ако то не изискваше използването на много повече земя, за да се произведе същото количество продукти. А употребата на повече земя, означа разораването на пасища и изсичането на гори, и ще доведе до отделянето на много повече парникови газове, отколкото практиката на органичното земеделие би могла да намали.
До такъв извод са стигнали много авторитетни изследвания на учени от различни краища на света. Например, изследване на английският Cranfield University е проследило какво би се случило, ако цяла Вилекобритания премине към биопроизводство.
 
Добрата новина е, че това би намалило парниковите газове, отделяни от животновъдството с 5 на сто и от растениевъдството - с 20 на сто. Лошата новина: това ще намали добивите с 40 на сто, карайки изгладнелите британци да внасят повече хранителни продукти. Ако в земеделското производство се въведе и земята, която днес е оставена за пасища, за да се компенсират ниските добиви, това ще доведе до увеличаване на парниковите газове с 21 на сто.

Освен другите неща, биологичното земеделие, избягва употребата на синтетични торове, пестициди и ГМО, всички от които увеличават количеството произведена продукция от хектар. Вместо тях, органичното земеделие използва практики сато внасяне на органични торове и компост, ротация на културите, което включва редуването на различни култури, за да се подобри здравето на почвата.

Изследването отбелязва, че практиките на биологичното земеделие произвеждат по-ниски вредни емисии от базираните на азот синтетични торове, по-специално включващи мощен азотен оксид на парникови газове. Отделно, използването на оборски тор и по-дълги сеитбообращения може да увеличи количеството въглерод, съхраняван в почвата.

Въздействието на месото, млякото и яйцата, произведени от биологично отгледани животни, е по-сложно. От една страна, емисиите могат да се увеличат, тъй като животните не се угояват толкова бързо без хормони, добавки и конвенционални фуражи. Това дава на добитъка по-дълъг живот, в който той отделя метан - друг особено мощен парников газ. От друга страна, позволяването на животните да прекарват повече от живота си на паша на открити тревни площи може да стимулира растежа на растенията, които улавят повече въглероден диоксид, като същевременно намаляват емисиите, свързани със стандартните фуражи.

Но по-големият проблем, както за културите, така и за добитъка, е, че тези практики в крайна сметка изискват много повече земя за производството на същото количество храна.

В крайна сметка, смисълът на синтетичния тор е, че той увеличава добивите на културите, като осигурява „фиксирана“ форма на азот, който насърчава растежа на растенията. Бобовите растения, които трябва да използват биологичните фермери, за да помогнат за превръщането на азота в по-реактивни съединения в почвата, в крайна сметка изместват други хранителни култури, които иначе биха могли да отглеждат, отбелязва проучването.


По-конкретно, преминаването към 100% биологични практики ще изисква 1,5 пъти повече земя, за да компенсира намаленията, което ще добави близо пет пъти повече необхозима земя, отколкото в момента Англия и Уелс разчитат за изхранването си. Тази разлика се усилва от факта, че селскостопанската система на Обединеното кралство дава особено високи добиви в сравнение с други части на света.


Анализът на Nature от 2012 г. определи, че добивите от биологичното земеделие са между 5% и 34% по-ниски от тези от конвенционалното земеделие, в зависимост от конкретните култури и практики. В допълнение, проучване на Nature Communications от 2017 г. прецени, че преминаването към биологично земеделие ще увеличи използването на земята само с 16% до 33%.

Чрез оценката на цялата система на земеделие в Англия и Уелс, новото проучване помага да се отговори на някои от критиките на по-ранните оценки на органичните емисии, които често са били ограничени до конкретни ферми или култури, казва Дан Блаущайн-Рейто, асоцииран директор по храните и селското стопанство на The Breakthrough Institute, мозъчен тръст, който насърчава технологичните решения на предизвикателствата пред околната среда.

„Разглеждането на мащаба на фермата всъщност не ви показва как би изглеждал мащабен преход към биологичен, казва той. Само едно проучване, подобно на това, което заема системна перспектива, отразява реалното положение на нещата.“

Светът трябва да намери начини да намали емисиите и замърсяването на околната среда от синтетични торове. Но трикът е да почистите тези практики по начини, които не изискват преобразуване на повече земя в селското стопанство или принуждаване на големи части от света да гладуват.

Наред с други пътища, редица изследователи и стартиращи компании се опитват да разработят нови земеделски ресурси, които биха могли да намалят емисиите без намаляване на добивите, култури, които поемат повече от азота в почвата, както и различни алтернативи за месо и мляко.


https://www.technologyreview.com/

Публикувана в Бизнес

От асоциацията са доволни, че промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, се отлагат

Рентите, които получават собствениците на земеделски земи, се запазват и няма никакви индикации да тръгват надолу, съобщи за „Гласът на земеделеца“ Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. При високите цени на земята, които се запазват и дори плавно вървят нагоре, тенденцията е тъкмо обратната – и рентите поетапно да се вдигат, обясни още Стайков. Няма изгледи цената на земята да пада, затова няма как да падат и рентите, категоричен е той.

В по-голямата част на страната рентите вече са изплатени, гратисният период, в който земеделците трябва да се издължат е три месеца след началото на новата стопанска година, обясни още председателят на БАССЗ. От браншовата организация съветват собствениците да фиксират рентата в договорите в български лева или ако желаят – в натура. В никакъв случай рентата не бива да се обвързва с процент от произведената реколта, каквато порочна практика е имало преди години, припомнят от БАСЗЗ.

„Доволен съм, че новото законодателството, свързано с поземлените отношения се отложи. Всички страни искахме това. Сегашният закон работи, прибързани промени щяха да доведат до хаос. А и трябва да се изчака какво ще реши Брюксел за новата Обща селскостопанска политика и за следващия програмен период, и тогава да се правят промени в националното законодателство“, коментира Стайко Стайков.

„Няма индикации субсидиите по СЕПП за следващия програмен период да бъдат намалени, затова смятам, че въпреки притесненията на земеделците, следващият програмен период, който се очертава ще бъде стабилен“, каза в заключение председателят на БАСЗЗ. Според него най-важно е България да се пребори за по-ефективен контрол в земеделския сектор, за да няма злоупотреби с европейски средства.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Продажбата на земя ще е последният пирон в ковчега на България, смята проф. Иво Христов, депутат от БСП.

"Процесът върви с дежурните приказки, че чужденецът нямало да си навие земята на руло и да си я занесе в къщи. Не, той ще си я вземе и ще се случи обратния процес: ти ще си вземеш торбичката и ще се изнесеш оттук", подчерта той в предаването "Не се страхувай" с Васил Василев, излъчено по БСТВ.

Основният проблем на голяма част от съвременното българско общество е културата на несъпротивата, добави проф. Христов. За да имате каквато и да била форма на съпротива, трябва да има субект на социална активност. Такъв липсва в България. Аз бях част от тези наивници, които си мислеха, че след като България влезе в Евросъюза, външният фактор ще наложи своеобразен политически борд на вътрешните български безобразия. Не само, че не наложиха борд, но взеха, че плеснаха с ръце и се прегърнаха…

Нашите български разбойници откриха себеподобни, макар и в по-европеидна форма в Брюксел и нещата потекоха по прословутия механизъм „ти на мене, аз – на тебе“. Това не е драмата на едно примитивно общество, което е колонизирано наскоро. Имаме съвършенно друга драма – едно насила върнато в архаиката модерно общество, каквото бяхме допреди това. С цялата драма на този живот, който ние живеем.

Къде бихте сложили България, ако има класация по разпродажба на национално богатство и национални интереси, запита Василев.


Някъде до африкански и южноазиатски режими, отговори проф. Христов. В нашия регион няма такъв случай. Може би единствените, с които сме съотносими, това е Украйна. В Украйна имаме буквално физическа продажба на земя. Буквално рязане и продажба на уникалния чернозем в Запорожието, който се изнася с влакове и камиони към Европа. Може би само тази несъстояла се държава ни гони по всички точки на деградацията, съчетано и с „прелестите“ на една война.

Къде отиват толкова много крадени пари, попита Василев. Тук се краде колосално много.

Парите всъщност не са излезли физически, изтъкна проф. Христов. Т.е. нямаме местене във въздуха от точка А до точка Б. Те отиват при нашите партньори, както иронично ги нарича Путин. Всъщност компрадорско – корумпирания тип режими, като този в България, са възможни само защото командният център, условно наречен Западът, има интерес от това. Никакъв голям приватизационен договор или банкова транзакция в нарушение на закона и правилата, не може да не се знае там. Истината е, че Източна Европа, както бившия СССР, както и Балканите, захраниха икономиката на Запада за поне едно 30 години. На цената на джобни пари, защото милиард, два, три – дори десет милиарда евро, са нищо. Всъщност това са комисионните, които са подхвърлени като кости на местните компрадори. Срещу тази цена те получиха на безценица близка колониална периферия. От друга страна това е експлоатация на новооткрити пазари и работна ръка, която сама отиде при тях. Те, разбира се, са заели една гнуслива естетска позиция, възмутени от всички тези безобразия, за които вече говорихме - корупцията, нарушаване на законите и унищожаване на икономиката. Но лицемерието не е от вчера.

Нашето дередже е продукт на онова, наречено „български преход“. „Кучето е заровено“ още 90-те години с така наречената приватизация, с която бяха отнети икономическите, социалните и голяма част други шансове на българското население. И забележете, след всяка вълна на приватизация има вълна на емиграция. Като лишите хората от хляба им, от възможности аз развитие – те естествено се махат оттук. И тука приказките за демографията – българите не раждат, не защото това е функция на много или малко пари – не им се живее тук! Живеенето не е само просто въпрос на 5 лв. отгоре или 5 лв. отдолу – а на цялостна перспектива, на цялостно себеусещане, цялостно съотнасяне към бъдещето на тая страна и на тая общност. Когато ти нямаш такова отношение, няма това, което наричаш социална солидарност, най- малкото, което ще направиш ще е да спреш да раждаш, да се възпроизвеждаш.

А най-многото, което ще направиш е да се махнеш от тука – ние нямаме емиграция, ние имаме евакуация от територията – буквално, заяви проф. Иво Христов.

Публикувана в Бизнес
Събота, 14 Декември 2019 11:09

По-ниски ренти плащат в Добруджа

По-ниски ренти плащат тази година земеделските производители в област Добрич. Намалението е с 10-20 лева, а на места и повече, съобщиха собственици на земя.

През миналата година в областта бе отчетен ръст от 4,6 % на рентата за един декар наета или арендувана земя, като цената достигна средно 91 лева. При почти двойно по-висока от средната за страната. Най-висока беше рентата в община Балчик, където на собствениците на земя се плащаше средно по 102 лева рента. 93 лева беше в община Добричка, по 92 лева – в Шабла и Добрич. Най-ниска бе в Крушари – 81 лева.

Тази година обаче ръст не само няма да има, но се отчита и чувствителен спад – между 10 и 30%.

По-ниски добиви и по-ниски изкупни цени са сред причините за намалените ренти.

Лавандуловото масло преди година се изкупуваше за 230 лева/тон, а сега цената му падна до 60 лева. Нахутът беше 2-2,50 лева/кг, а сега и за 50 стотинки не може да се продаде.

По-ниски тази година са цените и на пшеницата. Добивите също са по-ниски и това е тенденция вече няколко години. Постепенно цените слизат надолу. При това не само на пшеницата.

За 13 години средната рента в Добруджа е нараснала 4 пъти – от 25 лева през 2006 г. до 100 лева през последните години. В един период от време конкуренцията между колегите за наемане на земя беше доминиращият фактор и тогава рентите растяха. При това, неоправдано бързо и неоправдано високо. Имаше периоди,  които при ръст в производството от 30 процента, арендното плащане скочи с почти 100 процента. Това беше в резултат на конкуренция, очакван ръст на доходите и т. н.

Цената на пшеницата беше стигнала 550 лева/тон, на слънчогледа – 1 000 лева/тон, а на царевицата – 400 лева/тон. Но тези години вече ги няма. Тенденцията е друга. Тогава цената на земята растеше, защото имаше икономическа обосновка, доходите от нея растяха. От три години това не е така. Снижението на цените през последните две години не може да се компенсира с високи добиви. Защото и тях вече ги няма..

През последните две години добивите на основните култури – пшеница, царевица и слънчоглед са под средните за последното десетилетие.

Понижението на рентите тази година е с 10-20 лева, но на места в региона и повече. То зависи от производствените и икономически резултати на производителите, както и от района.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта