основен акцент в Годишния семинар на НСЗК, започнал край Варна

Какви са перспективите пред земеделските кооперации у нас – това е основният въпрос, който ще дискутират земеделските стопани от цялата страна на тридневна годишна конференция, която започна край Варна /22-24.01.2020 г./.

Необходима е национална стратегия за развитие на земеделието в условията на Общата селскостопанска политика, категорични са членовете на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра. В нея трябва да залегнат най-спешните проблеми в българското селско стопанство, уточни Кирил Боянов, председател на браншовата организация. В дискусията за ОСП ще се включи министърът на земеделието Десислава Танева на 23 януари.

„Законът за кооперациите изостава от сложните поземлени отношения и би следвало с проекта за Закона за земеделските земи да се внесе и проект на Закона за кооперативите”, подчерта Боянов. Той е категоричен, че изминалите почти 30 години са доказали, че кооперативното земеделие е съхранило българското село. „Там, където има работещи земеделски кооперации, има живот в селата”, изяснява социалната роля на кооперативите Боянов. По думите му в годините на недалновидната поземлена реформа са ликвидирани над 2000 кооперации.

Сложните поземлени отношения у нас също ще бъдат обект на разискване с ръководството на Министерството на земеделието по време на годишната среща на земеделските кооперации.

Повече от година се работи за нов Закон за кооперирането, който да отговаря на съвременните поземлени отношения, допълни още Кирил Боянов. Чрез него ще могат да се сформират кооперативи на собствениците на земя и кооперативи на фермери. С новия норматив трябва да се даде възможност за промяна в начина на трайно ползване на площите чрез т.н. договор за управление, посочва още Кирил Боянов. По думите му разумното и ефективно използване на водните ресурси чрез изграждане на хидромелиоративна структура е важна предпоставка за устойчиво, конкурентно и екологично земеделие.

Според ОСЗК е необходима и нова категоризация на земеделските земи. Кирил Боянов посочва, че това е нужно заради намаляващото почвено плодородие, ветровата ерозия, употребата на минерални торове и продукти за растителна защита. Не на последно място той поставя нарушеното равновесие между растениевъдство и животновъдство и затруднения и неправилен сеитбооборот.

В момента кооперативите, които членуват в Областния съюз на земеделските кооперации край Дунава, са 31. В тях се обработват общо 370 000 дка земя, която представлява една четвърт от общата обработваема площ в Силистренска област, възлизаща на 1 млн.723 хил. дка.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес
Стопанствата в ЕС се различават значително според културите, които отглеждат. Около половината (52.5 %) от всички стопанства през 2016 г. са с растениевъдна насоченост. Една четвърт от стопанствата  (25.1 %) са животновъдни. Смесените стопанства са 21,1 %.
Земеделието в ЕС заема площ от 173 милиона хектара. Почти три четвърти от цялата обработваема земя в Евросъюза  (71.5 %) се намира в 7 страни членки: Франция - 27, 8 млн. ха, Испания - 23,2 млн. ха, Великобритания и Германия по 16, 7 млн. ха, Полша - 14, 4 млн. ха, Италия - 12, 6 млн. ха и Румъния - 12, 5 млн. ха.
Земеделието заема по-малко от половината от цялата площ на ЕС (47, 1%).

Броят на земеделските стопанства в ЕС намалява всяка година. Броят им спадна с почти една четвърт само за краткия период между 2005 и 2016 г. Това означава закриването на 4,2 млн. стопанства в ЕС. Повечето от тях (85 %) са били малки, с размер под 5 ха. Най-много ферми са затворили врати в Полша (около 1,1 млн, 43 %), Румъния  (0.8 млн. ферми,  20 %) и Италия ( 0.6 млн. ферми, 34 %).
Земята, използвана за земеделие в ЕС, обаче е останала непроменена. 
Публикувана в Агроновини
Практиката на биологичното земеделие намалява парниковите емисии, но защо се пренебрегва факта, че изисква много повече земя?
Органичното земеделие може да намали замърсяването на климата, което се произвежда директно във фермата. Което би било фантастично, ако то не изискваше използването на много повече земя, за да се произведе същото количество продукти. А употребата на повече земя, означа разораването на пасища и изсичането на гори, и ще доведе до отделянето на много повече парникови газове, отколкото практиката на органичното земеделие би могла да намали.
До такъв извод са стигнали много авторитетни изследвания на учени от различни краища на света. Например, изследване на английският Cranfield University е проследило какво би се случило, ако цяла Вилекобритания премине към биопроизводство.
 
Добрата новина е, че това би намалило парниковите газове, отделяни от животновъдството с 5 на сто и от растениевъдството - с 20 на сто. Лошата новина: това ще намали добивите с 40 на сто, карайки изгладнелите британци да внасят повече хранителни продукти. Ако в земеделското производство се въведе и земята, която днес е оставена за пасища, за да се компенсират ниските добиви, това ще доведе до увеличаване на парниковите газове с 21 на сто.

Освен другите неща, биологичното земеделие, избягва употребата на синтетични торове, пестициди и ГМО, всички от които увеличават количеството произведена продукция от хектар. Вместо тях, органичното земеделие използва практики сато внасяне на органични торове и компост, ротация на културите, което включва редуването на различни култури, за да се подобри здравето на почвата.

Изследването отбелязва, че практиките на биологичното земеделие произвеждат по-ниски вредни емисии от базираните на азот синтетични торове, по-специално включващи мощен азотен оксид на парникови газове. Отделно, използването на оборски тор и по-дълги сеитбообращения може да увеличи количеството въглерод, съхраняван в почвата.

Въздействието на месото, млякото и яйцата, произведени от биологично отгледани животни, е по-сложно. От една страна, емисиите могат да се увеличат, тъй като животните не се угояват толкова бързо без хормони, добавки и конвенционални фуражи. Това дава на добитъка по-дълъг живот, в който той отделя метан - друг особено мощен парников газ. От друга страна, позволяването на животните да прекарват повече от живота си на паша на открити тревни площи може да стимулира растежа на растенията, които улавят повече въглероден диоксид, като същевременно намаляват емисиите, свързани със стандартните фуражи.

Но по-големият проблем, както за културите, така и за добитъка, е, че тези практики в крайна сметка изискват много повече земя за производството на същото количество храна.

В крайна сметка, смисълът на синтетичния тор е, че той увеличава добивите на културите, като осигурява „фиксирана“ форма на азот, който насърчава растежа на растенията. Бобовите растения, които трябва да използват биологичните фермери, за да помогнат за превръщането на азота в по-реактивни съединения в почвата, в крайна сметка изместват други хранителни култури, които иначе биха могли да отглеждат, отбелязва проучването.


По-конкретно, преминаването към 100% биологични практики ще изисква 1,5 пъти повече земя, за да компенсира намаленията, което ще добави близо пет пъти повече необхозима земя, отколкото в момента Англия и Уелс разчитат за изхранването си. Тази разлика се усилва от факта, че селскостопанската система на Обединеното кралство дава особено високи добиви в сравнение с други части на света.


Анализът на Nature от 2012 г. определи, че добивите от биологичното земеделие са между 5% и 34% по-ниски от тези от конвенционалното земеделие, в зависимост от конкретните култури и практики. В допълнение, проучване на Nature Communications от 2017 г. прецени, че преминаването към биологично земеделие ще увеличи използването на земята само с 16% до 33%.

Чрез оценката на цялата система на земеделие в Англия и Уелс, новото проучване помага да се отговори на някои от критиките на по-ранните оценки на органичните емисии, които често са били ограничени до конкретни ферми или култури, казва Дан Блаущайн-Рейто, асоцииран директор по храните и селското стопанство на The Breakthrough Institute, мозъчен тръст, който насърчава технологичните решения на предизвикателствата пред околната среда.

„Разглеждането на мащаба на фермата всъщност не ви показва как би изглеждал мащабен преход към биологичен, казва той. Само едно проучване, подобно на това, което заема системна перспектива, отразява реалното положение на нещата.“

Светът трябва да намери начини да намали емисиите и замърсяването на околната среда от синтетични торове. Но трикът е да почистите тези практики по начини, които не изискват преобразуване на повече земя в селското стопанство или принуждаване на големи части от света да гладуват.

Наред с други пътища, редица изследователи и стартиращи компании се опитват да разработят нови земеделски ресурси, които биха могли да намалят емисиите без намаляване на добивите, култури, които поемат повече от азота в почвата, както и различни алтернативи за месо и мляко.


https://www.technologyreview.com/

Публикувана в Бизнес

От асоциацията са доволни, че промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, се отлагат

Рентите, които получават собствениците на земеделски земи, се запазват и няма никакви индикации да тръгват надолу, съобщи за „Гласът на земеделеца“ Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. При високите цени на земята, които се запазват и дори плавно вървят нагоре, тенденцията е тъкмо обратната – и рентите поетапно да се вдигат, обясни още Стайков. Няма изгледи цената на земята да пада, затова няма как да падат и рентите, категоричен е той.

В по-голямата част на страната рентите вече са изплатени, гратисният период, в който земеделците трябва да се издължат е три месеца след началото на новата стопанска година, обясни още председателят на БАССЗ. От браншовата организация съветват собствениците да фиксират рентата в договорите в български лева или ако желаят – в натура. В никакъв случай рентата не бива да се обвързва с процент от произведената реколта, каквато порочна практика е имало преди години, припомнят от БАСЗЗ.

„Доволен съм, че новото законодателството, свързано с поземлените отношения се отложи. Всички страни искахме това. Сегашният закон работи, прибързани промени щяха да доведат до хаос. А и трябва да се изчака какво ще реши Брюксел за новата Обща селскостопанска политика и за следващия програмен период, и тогава да се правят промени в националното законодателство“, коментира Стайко Стайков.

„Няма индикации субсидиите по СЕПП за следващия програмен период да бъдат намалени, затова смятам, че въпреки притесненията на земеделците, следващият програмен период, който се очертава ще бъде стабилен“, каза в заключение председателят на БАСЗЗ. Според него най-важно е България да се пребори за по-ефективен контрол в земеделския сектор, за да няма злоупотреби с европейски средства.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Продажбата на земя ще е последният пирон в ковчега на България, смята проф. Иво Христов, депутат от БСП.

"Процесът върви с дежурните приказки, че чужденецът нямало да си навие земята на руло и да си я занесе в къщи. Не, той ще си я вземе и ще се случи обратния процес: ти ще си вземеш торбичката и ще се изнесеш оттук", подчерта той в предаването "Не се страхувай" с Васил Василев, излъчено по БСТВ.

Основният проблем на голяма част от съвременното българско общество е културата на несъпротивата, добави проф. Христов. За да имате каквато и да била форма на съпротива, трябва да има субект на социална активност. Такъв липсва в България. Аз бях част от тези наивници, които си мислеха, че след като България влезе в Евросъюза, външният фактор ще наложи своеобразен политически борд на вътрешните български безобразия. Не само, че не наложиха борд, но взеха, че плеснаха с ръце и се прегърнаха…

Нашите български разбойници откриха себеподобни, макар и в по-европеидна форма в Брюксел и нещата потекоха по прословутия механизъм „ти на мене, аз – на тебе“. Това не е драмата на едно примитивно общество, което е колонизирано наскоро. Имаме съвършенно друга драма – едно насила върнато в архаиката модерно общество, каквото бяхме допреди това. С цялата драма на този живот, който ние живеем.

Къде бихте сложили България, ако има класация по разпродажба на национално богатство и национални интереси, запита Василев.


Някъде до африкански и южноазиатски режими, отговори проф. Христов. В нашия регион няма такъв случай. Може би единствените, с които сме съотносими, това е Украйна. В Украйна имаме буквално физическа продажба на земя. Буквално рязане и продажба на уникалния чернозем в Запорожието, който се изнася с влакове и камиони към Европа. Може би само тази несъстояла се държава ни гони по всички точки на деградацията, съчетано и с „прелестите“ на една война.

Къде отиват толкова много крадени пари, попита Василев. Тук се краде колосално много.

Парите всъщност не са излезли физически, изтъкна проф. Христов. Т.е. нямаме местене във въздуха от точка А до точка Б. Те отиват при нашите партньори, както иронично ги нарича Путин. Всъщност компрадорско – корумпирания тип режими, като този в България, са възможни само защото командният център, условно наречен Западът, има интерес от това. Никакъв голям приватизационен договор или банкова транзакция в нарушение на закона и правилата, не може да не се знае там. Истината е, че Източна Европа, както бившия СССР, както и Балканите, захраниха икономиката на Запада за поне едно 30 години. На цената на джобни пари, защото милиард, два, три – дори десет милиарда евро, са нищо. Всъщност това са комисионните, които са подхвърлени като кости на местните компрадори. Срещу тази цена те получиха на безценица близка колониална периферия. От друга страна това е експлоатация на новооткрити пазари и работна ръка, която сама отиде при тях. Те, разбира се, са заели една гнуслива естетска позиция, възмутени от всички тези безобразия, за които вече говорихме - корупцията, нарушаване на законите и унищожаване на икономиката. Но лицемерието не е от вчера.

Нашето дередже е продукт на онова, наречено „български преход“. „Кучето е заровено“ още 90-те години с така наречената приватизация, с която бяха отнети икономическите, социалните и голяма част други шансове на българското население. И забележете, след всяка вълна на приватизация има вълна на емиграция. Като лишите хората от хляба им, от възможности аз развитие – те естествено се махат оттук. И тука приказките за демографията – българите не раждат, не защото това е функция на много или малко пари – не им се живее тук! Живеенето не е само просто въпрос на 5 лв. отгоре или 5 лв. отдолу – а на цялостна перспектива, на цялостно себеусещане, цялостно съотнасяне към бъдещето на тая страна и на тая общност. Когато ти нямаш такова отношение, няма това, което наричаш социална солидарност, най- малкото, което ще направиш ще е да спреш да раждаш, да се възпроизвеждаш.

А най-многото, което ще направиш е да се махнеш от тука – ние нямаме емиграция, ние имаме евакуация от територията – буквално, заяви проф. Иво Христов.

Публикувана в Бизнес
Събота, 14 Декември 2019 11:09

По-ниски ренти плащат в Добруджа

По-ниски ренти плащат тази година земеделските производители в област Добрич. Намалението е с 10-20 лева, а на места и повече, съобщиха собственици на земя.

През миналата година в областта бе отчетен ръст от 4,6 % на рентата за един декар наета или арендувана земя, като цената достигна средно 91 лева. При почти двойно по-висока от средната за страната. Най-висока беше рентата в община Балчик, където на собствениците на земя се плащаше средно по 102 лева рента. 93 лева беше в община Добричка, по 92 лева – в Шабла и Добрич. Най-ниска бе в Крушари – 81 лева.

Тази година обаче ръст не само няма да има, но се отчита и чувствителен спад – между 10 и 30%.

По-ниски добиви и по-ниски изкупни цени са сред причините за намалените ренти.

Лавандуловото масло преди година се изкупуваше за 230 лева/тон, а сега цената му падна до 60 лева. Нахутът беше 2-2,50 лева/кг, а сега и за 50 стотинки не може да се продаде.

По-ниски тази година са цените и на пшеницата. Добивите също са по-ниски и това е тенденция вече няколко години. Постепенно цените слизат надолу. При това не само на пшеницата.

За 13 години средната рента в Добруджа е нараснала 4 пъти – от 25 лева през 2006 г. до 100 лева през последните години. В един период от време конкуренцията между колегите за наемане на земя беше доминиращият фактор и тогава рентите растяха. При това, неоправдано бързо и неоправдано високо. Имаше периоди,  които при ръст в производството от 30 процента, арендното плащане скочи с почти 100 процента. Това беше в резултат на конкуренция, очакван ръст на доходите и т. н.

Цената на пшеницата беше стигнала 550 лева/тон, на слънчогледа – 1 000 лева/тон, а на царевицата – 400 лева/тон. Но тези години вече ги няма. Тенденцията е друга. Тогава цената на земята растеше, защото имаше икономическа обосновка, доходите от нея растяха. От три години това не е така. Снижението на цените през последните две години не може да се компенсира с високи добиви. Защото и тях вече ги няма..

През последните две години добивите на основните култури – пшеница, царевица и слънчоглед са под средните за последното десетилетие.

Понижението на рентите тази година е с 10-20 лева, но на места в региона и повече. То зависи от производствените и икономически резултати на производителите, както и от района.

 

Публикувана в Бизнес

Услугите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) са достъпни в почти всяко населено място.

Издаването на имотни скици – справки за поземлени имоти и схеми на самостоятелни обекти може да стане на поне 1180 гишета в цялата страна, съобщават от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Такъв документ може да се получите във всяка от 28-те служби по геодезия, картография и кадастър, разположени в областните градове на страната.

Нотариусите също имат право да изваждат скици от Кадастрално-административната информационна система на АГКК. До момента 665 нотариуса в страната са регистрирани в поддържания от агенцията регистър на оправомощените лица с право да издават документи. Изваждането на самата скица се прави по електронен път . Всеки ден в страната нотариуси заявяват и получават по електронен път между 15 и 20 имотни скици.

В поне 116 общини в България също могат да бъдат издадени скици, като тази услуга се осигурява на гражданите от 287 техни служители. Тези служители имат право да издадат документа на хартия и да го подпечатат с мокър печат на АГКК.

В общинските служби по земеделие също могат да се получат такива документи от специално упълномощени за целта служители.

Промените в ЗКИР и наредбите към него дадоха възможност и на всички геодезисти, които желаят, да издават имотна скица. Те също имат право на достъп до Кадастрално-административната информационна система на АГКК. Към момента 61 лица, придобили правоспособност имат право да извършват административно обслужване с кадастрална информация. Геодезистите могат да разпечатват имотната скица на хартия и да я подпечатват с печата на агенцията.

Публикувана в Бизнес

. Всеки собственик може да продаде замята си, независимо от това, че преди това я е дал под наем. Каква ще бъде съдбата на наемния договор и на наемателя, зависи от това дали договорът за наем е бил вписан в службата по вписванията или не.

Съгласно Закона за собствеността, договорите за наем със срок по-дълъг от една година, подлежат на впосване. Ако договорът за наем е бил вписан, както изисква закона, при продажба на земята, той остава в сила и спрямо новия собственик съгласно чл.237, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.Новият собственик влиза в правата и задълженията на наемодател.

Договорът може да не е вписан, но да има достоверна дата, удостоверена от нотариус. В този случай, новият собственик придобива пак качествата на наемодател за предвидения по договора срок , но не за повече от една година от продажбата на земята. Следователно, наемателят при невписан договор за наем, но с достоверна ще има право да ползва под наем земята само за една година след продажбата.

Ако договорът за наем нито е бил вписан, нито има достоверна дата, но наемателят е във владение на земята, то договорът за наем е задължителен за новия собственик като наемен договор без определен срок, т.е. всяка от страните може да се откаже от него с едномесечно предизвестие.

Публикувана в Бизнес

Изследвания на почви, аналогични на добруджанския чернозем, доказват ползите от торене в точно определени фази на културата

Агр. Петър Кръстев

Cъвременното ефективно селскостопанско производство е невъзможно без разработка и внедряване на разходоспестяващи технологии, които осигуряват високи икономически резултати. Един от начините, отговарящи на тези потребности, стана популярната сред все повече земеделски производители и у нас система на нулева обработка на почвата, или No-till.

Преходът от традиционните енергийни разходи в методите за производство в селското стопанство към ресурсо-, почво- и влагоспестяващи рентабилни технологии стана един от най-рационалните начини за решаване на важни за земеделския отрасъл проблеми. Сред негативните проявления сазасилващата се ветрова и водна ерозия, намаляване нивото на хумуса в почвата и влошаване на екологичната обстановка. Те са резултат от многогодишното използване на досегашната традиционна система на земеделие, основана на ежегодна оран на почвата и използването на еднооперационни оръдия.

ПОЧВЕН ТИП

Системата на земеделие на основата на No-till е един от примерите на рационален подход към растениевъдството, оправдани както от икономическа, така и от екологична гледна точка. Независимо от широкото практическо внедряване на тази технология, първоначално съществува потребност от нейната адаптация към едни или други климатични и почвени условия, без които дори най-съвременната методика няма да бъде ефективна при неправилно приложение.

С цел проучване влиянието на минералните торове върху добива от пшеницата при отглеждането й без обработка на почвата в условията на недостатъчно влага, специалисти от Академията по биология и биотехнология в Южния федерален университет в Ростов на Дон, Русия, са провели различни полски експерименти. Изследванията са осъществявани със сорт зимна пшеница, първо размножение.

Почвата на опитния участък е била обикновен тежкоглинест карбонатен чернозем. В тази връзка опитът на руските учени е полезен и за нашите земеделски производители, тъй като най-големият земеделски район в страната ни – Добруджа, е с аналогичен тип почви.

За този тип чернозем е характерна частична или пълна комбинация от хумусен профил с карбонатен профил, който има нестабилна горна граница във времето и пространството.

ОПИТНИ ВАРИАНТИ

Като торове по време на провеждане на експеримента са използвани амофос – N12P52, калиево-магнезиев тор – K32Mg12S20, амониева селитра – NH4NO3N със съдържание на азот 34,4%. Първият опитен парцел е бил контролен, затова на него не са внасяни минерални торове. На втория парцел заедно със сеитбата е бил внесен амофос, във фаза братене – амониева селитра в норма 3 кг/дка в активно вещество, а в периода на флагов лист – същият тор в обем 7 кг/дка акт. в-во. На третия вариант при сеитбата е внесен калиево-магнезиев тор, а по време на братенето и флагов лист е внесена амониева селитра съответно в доза 3 и 7 кг/дка акт. в-во. Четвърият и петият опитни парцели са били с подобна технология на използвани торове: със сеитбата са внасяни амофос и калиево-магнезиев тор, във фаза братене и флагов лист – амониева селитра, съответно в дози 3 и 7 кг/дка акт. в-во. В петия вариант внасянето на торовете е осъществявано на дълбочина 10 см.

Общата площ на опитните участъци е била 110 кв. м. Повторението на опита е било четирикратно, а предшественикът е бил лен. Нормата на сеитба на всички опитни парцели е била 500 кълняеми семена на квадратен метър, а дълбочината на сеитба е била 4 сантиметра. Почвените проби в слоевете 0–5, 5–10, 10–15, 15–20 и 20–30 см са вземани преди сеитба, във фаза флагов лист и при пълна зрелост на културата. С подходящи методи са определени подвижните форми на фосфор и калий, съдържанието на нитратен и амониев азот, обменните калций, манган и подвижна сяра.

ПОВИШЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ

При провеждане на опита било изяснено, че внасянето на минералните торове при отглеждане на пшеница без почвена обработка е повишало съдържанието на основните хранителни елементи в почвата, което е подобрило хранителния режим на културата. Запасяването на почвата във фаза флагов лист с нитратен азот е било високо, подвижният фосфор – среден и повишен, обменният калий – много висок, а подвижната сяра – ниска. Този факт свидетелства, че при отглеждане на пшеница по безорна технология следва да се увеличават дозите на сяросъдържащите торове.

Използването на минералните торове създава по-добри условия за растеж и развитие на пшеницата, изразяващи се в повишаване гъстотата на културата, нейната братимост, увеличава се масата на растенията, количеството на листата, което е довело до по-високи добиви. Най-голямо влияние върху посочените показатели са оказали съвместното внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор, както на нивото на дълбочината на сеитбата, така и на дълбочина 10 см.

Средно за изследванията през 2016–2017 година добивът на пшеницата на контролния вариант е бил 646 кг/дка. Внасянето на амофос и амониева селитра във фаза братене и флагов лист е увеличило обема на добива до 772 кг/дка, т. е. с 96 кг/дка, или с 15% повече в сравнение с контролата. При посевното използване на калиево-магнезиев тор с подхранване с амониева селитра добивът от пшеница се е увеличил до 789 кг/дка, което е със 143 кг/дка, или с 22% повече в сравнение с контролния вариант. Съвместното прилагане на амфос и калиево-магнезиев тор на дълбочината на сеитбата (4 см) с две подхранвания с амониева селитра във фаза братене и флагов лист е довело до получаване на 822 кг/дка. Добавката към добива от пшеница в този вариант е била 176 кг/дка, или 27%. Максимален добив от културата е бил получен при използване на същите тези торове, както и в предшестващите варианти, но при внасянето им на дълбочина 10 см– 855 кг/дка. В този случай разликата с контролата е била 209 кг/дка, т. е. с 32% повече. Освен това по време на опитите било установено, че прилагането на калиево-магнезиев тор на азотно-фосфорен фон както на дълбочината на сеитбата, така и при неговото внасяне на дълбочина 10 см, дава съществено повишаване на добива на пшеницата с 33 и 66 кг/дка съответно.

РАВНОСМЕТКАТА Е ПЕЧАЛБА

Прогнозата за икономическата ефективност от прилагането на торове при отглеждане на селскостопанските култури при безорна технология дава ръст на възвръщаемостта от прираста на добива. Възвръщането на единиците внесени торове, получени в допълнителен обем от една или друга земеделска продукция, е критерий за целесъобразността на прилагането на агрохимични препарати (в случая торове) и мярка за тяхната ефективност. В рамките на проведеното научно изследване през 2016–2017 година от специалистите в Академията по биология и биотехнология в Южния федерален университет, изплащането на торовете от допълнителния добив зърно пшеница варира средно от 5,9 до 10,7 кг на килограм активно вещество NPK, в зависимост от варианта на опита. При това максималната възвръщаемост на торовете в зърно е била получена при внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор на дълбочина 10 см и използване на амониева селитра за подхранване на растенията във фаза братене и флагов лист. При прилагане на тези минерални торове на дълбочината на сеитбата, равняваща се на четири сантиметра, плащането на килограм активно вещество NPK с увеличение на добива от пшеница е било малко по-малко от девет килограма. Проведеният полски експеримент показва, че прилагането на минерални торове при отглеждане на зимна пшеница в посочените почвено-климатични условия по технологията No-till води до съществено увеличаване на добива от тази култура. При използвания в опита сорт се е оказало, че най-ефективно е съвместното внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор със сеитбата и провеждането на две подхранвания с амониева селитра във фаза братене и флагов лист в дози, съответно 3 и 7 кг/дка активно вещество.

Публикувана в Растениевъдство

Пада забраната чужденци да купуват земеделски земи у нас

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува  за обществено обсъждане  ПРОЕКТ на ЗАКОН за ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ. 

05.12.2019 г. е датата на приключване на обществената консултация, в рамките на която могат да бъдат изпращани становища на е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Дирекция „Поземлени отношения и комасация“, МЗХГ.

В законопроекта са обединени:

  • Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,
  • Закона за опазване на земеделските земи,
  • Закона за арендата в земеделието и
  • Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Променен е срокът при отдаването на земеделските земи от държавния поземлен фонд под наем или аренда,чрез провеждане на тръжна процедура. Министърът на земеделието, храните и горите ще издава заповед за откриване на търга за следващата стопанска година до 15 февруари на текущата календарна година, а не както досега до 31 март.

В процедурата по разпределение на общинските и държавни пасища, мери и ливади е предвидено съответните общински и държавни комисии да разпределят в съществуващата последователност първо имоти от двата фонда в землището, където е регистриран животновъдният обект на лицето. След това ще се разпределят имоти от ОПФ и ДПФ в съседни землища.

Предвидена е нова процедура, която предоставя възможност за промяна на предназначението на неземеделска земя в земеделска, въз основа на заявление на собственика до Комисията за земеделските земи, като за процедурата няма да се заплаща такса.

С цел намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса е направено изменение, свързано със сроковете за валидност на решението за промяна на предназначението на земеделските земи.

Нормативната уредба, свързана с опазването на селскостопанското имущество, е уредена в законопроекта, като е съобразена със съвременните обществено – икономически отношения в страната.

Пада забраната чужденци да купуват земеделски земи у нас. Това гласи проектът на Закон за земеделските земи, който беше публикуван тази вечер за обществено обсъждане. От мотивите към закона става ясно, че промяната се налага под натиск, заради заведена процедура относно противоречие с текстове на Договора за функциониране на ЕС. Спорът по този въпрос продължава отдавна.

„Граждани и юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон», гласи предвидения текст.

Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.

Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи, предвижда проектът. Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели, също не могат да имат ниви.

Освен това чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на ползване на земеделски земи или други ограничени вещни права върху земеделски земи при условия и по ред, определени със закон.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта