Проф. Йорданка Станчева е един от най-изтъкнатите наши фитопатолози, подготвила стотици агрономи както за практиката, така и за научната сфера. Тя е автор на над 30 публикации, научни трудове и учебници. Проф. Станчева е автор и на емблематичните Атласи на болестите по пет групи растенията, с най-богатия и до днес снимков материал (от български фитопатолог), с описание на признаците, причинителите, развитието и средствата за борба на стотици гъбни, микоплазмени и вирусни болести. Тези атласи бяха изключително ценно помагало за агрономите в практиката във време, когато нямаше достатъчно подобна литература, нито интернет информация. Лично аз, в моята агрономическа практика в Добруджа, ходех по полето задължително с чанта, в която неизменно присъстваше „Атлас на болестите“. Тези научни справочници не са изгубили актуалността си и днес, така че съвсем добронамерено препоръчвам и на младите колеги агрономи в практиката да се възползват от тези безценни помагала.

Проф. Станчева беше на Открития ден на опитна платформа “Пролетни култури” 2019 на АГРОМИО в Славяново, където получи специална благодарност от екипа на фирмата. А Александра Живкова обобщи по отношение на оборудването и работата на лабораторния им комплекс в София: „Ние постигнахме всичко това, благодарение на безценната помощ на проф. Станчева!“. За мен беше изключително удоволствие да разговарям с проф. Станчева по актуални въпроси на земеделието у нас специално за читателите на в. „Гласът на земеделеца”.

– Проф. Станчева, как намирате състоянието на съвременното земеделие у нас?

–        Състоянието на земеделието у нас в момента е трагично, или по-скоро критично. То се намира на етап, когато се опитва да се отърси от последиците на прекалената интензификация и използването на индустриалните фактори, преди всичко химизация.

–        Защо се стигна дотук, какви са причините?

–        Моето поколение си мислеше, че химията ще реши абсолютно всичко и използваше внасяните количества азот или други пестициди като мерило за интензификация на земеделието. Оказа се, че те създават повече проблеми, отколкото ги решават и това е една от причините, които започнахме да осъзнаваме. Другата причина е антиекологичният подход при селекцията на съвременните сортове. Всички сортове са създавани основно по отношение на показателя продуктивност, при което цялата енергия на растението се мобилизира, за да реши този въпрос.

Остава малко енергия, която да обслужи адаптивността на растението. Това значи устойчивост към стресови условия на средата, към болести, неприятели, плевели и др. Защото енергията е кратка – или ще я насочиш в една или в друга посока и остава малко за адаптивност. Това е характерно за антиекологичния подход, от който трябва да се отърсим, и да се търси баланс между продуктивност и адаптивност, т.е. трябва да се лишим от известна част от добива, за да освободим енергия за адаптивност, за да могат растенията да се развиват самостоятелно.

И третата причина, поради която на този етап търсим нещо ново, тъй като проблемите се задълбочават, е нарушението на типичния характер на времето – говорим за метеорологичното време. Времето загуби онази закономерност, която имаше и беше послужила в еволюционен план за адаптиране на растенията, и то вече не е такъв стабилен показател. Така че имаме много стресови параметри – високочувствителни сортове, проблеми с технологията – интензивни фактори, преди всичко високи дози торене, пестициди, и абиотична среда. Трябва да търсим някакви елементи, с които да тушираме тези неблагоприятни фактори.

–        Смятате ли, че АГРОМИО е поела точно по този път чрез биопродукти, лабораторни анализи и експертиза – да открива проблемите и да дава решения?

–        На Открития ден „Пролетни култури“ 2019 фирма АГРОМИО показа точно това – търсене на биологично активни вещества, които да дадат възможност да се активират естествените механизми на растението, с които то да преодолее тези негативи. Според мен това, което прави екипът на АГРОМИО, е безспорно положително и похвално.

Трябва да се движим в тази посока, защото е вярната. Тя е единствено възможната в момента, когато се лутаме между индустриалните и биологичните фактори, които искаме да включим, за да мобилизираме естествените защитни сили на растението. Разбира се, трябва да отчитаме онова, което е направила еволюцията, защото в края на краищата тя се е утвърдила във времето и е проверена от него.

Така че ние трябва да разчитаме на онова, което растенията сами са направили, да ги подпомогнем, защото еволюцията е най-високият и стабилният фактор. Тя е отсяла всичко, което е неадаптивно.

–        Каква е ролята на биологично активните вещества за растенията?

–        В посока търсене на най-тънките елементи относно метаболизма на растенията, много похвално е това, което прави иновативната фирма АГРОМИО с микробиалния почвен подобрител Симбиланд. Ролята на биологично активните вещества е да стимулират обменните процеси в растенията и да ги стабилизират. Това е пътят да се приближим към биотичния характер на земеделието, от който ние се откъснахме – тръгнахме по интензивните, индустриални фактори и забравихме биологичните.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Събота, 03 Август 2019 08:33

Живот след фосфора

Или защо трябва да преосмислим досегашните практики за торене на земеделските култури

Доктор Ахим Шмаленбергер, лектор по микробиология към факултета по биологични науки в университета в Лимерик, Ирландия, прави проучвания свързани с почвена микробиология, растителни растежни регулатори, връзката между микроорганизмите и растенията в почвата, цикъла на сяра в почвата, микробиологичната „ерозия“. Той твърди, че земеделието в Европа е силно зависимо от фосфора в почвата и фосфорното хранене на растенията, но и че източниците на усвоим фосфор са на изчерпване. Решението според него е да променим отношението си към отпадъците и да започнем да ги третираме като ценен ресурс.

Когато говорим за хранителните елементи, които внасяме на полетата си, за да отглеждаме растения с цел добив на продукция, трябва да имаме предвид, че фосфорът е уникален. За разлика от азота, който можем да извлечем от атмосферата на цената на огромни количества енергия, фосфорът съществува като природен ресурс в шепа региони на нашата планета.

Фосфорът не може да бъде синтезиран или заместен. А някои от районите с фосфатни залежи са разположени в конфликтни зони като Западна Сахара или са изключени от международния пазар за задоволяване на националните изисквания, като например фосфатните мини в Китай. Други пък се очаква да бъдат изчерпани в срок до 30 години. Но най-важното е, че нито един от тези източници не се намира в Европа. Земеделието тук е крайно зависимо от фосфатните скали, които се внасят от Мароко. Очакванията са, че до края на това хилядолетие ще изчерпим залежите на скален фосфат, подобно на залежите от нефт.

Ако това се случи...

Без торене в земеделието, добивите рязко ще спаднат и е твърде възможно да се стигне до глад, подобно на този в Ирландия от едно време. И тук изскача въпроса: какво са използвали хората преди зелената революция със синтетичните торове. А отговорът е прост, но казан по сложен начин: „кръгова икономика на растителните нутриенти“ или произведената продукция се консумирала от хората и животните, а т.нар. растителен отпадък отивал обратно на полето, за да подхрани новата реколта. Така „отпадъкът“ се рециклира в почвата и намалява загубите на нутриенти в подпочвените води, реките и големите водни басейни. В момента, половината от фосфорът, който използваме за торене на полетата не е рециклиран, но се губи.

Най-вероятно няма да доживеем момент, в който скалният фосфор да се възстанови по естествен път. Затова трябва да се подсигурим, като спрем загубите на тази ценна суровина и променим значението на думичката „отпадък“.

И така, какво е решението? Да използваме всички животински и битови отпадъци на полето? Отпадните продукти от животновъдството и утайките от пречистването на водите не са най-подходящите суровини за минимизиране на загубите на хранителни вещества, особено що се отнася до подпочвените води и водните басейни. Затова се разработват редица начини за подобряване на свойствата им като торове. Индустриалното компостиране е само един от тях. Новите методи и тхнологии не са „големи препъни камъни“, но е необходимо и знание как най-правилно и ефективно да се прилагат. Ключов фактор е и самия подход на фермерите към рециклирания фосфор. На места дори не е необходимо да се внася този хранителен елемент, защото почвите ни не са лишени от него. Въпреки това, наличието му в почвата не е гаранция, че той е усвоим от растенията. И тук на помощ идват микроорганизмите. Тези форми на живот преработват заключеният в почвените частици фосфор и го правят достъпен за кореновата система. Огромната потенциална полза от живите организми в почвата се похабява от интензивните практики в земеделието.

За да предотвратим надвисналата криза за фосфор, трябва да направим всичко възможно да рециклираме и съхраняваме колкото е възможно повече от елемента, като използваме естествените залежи само като резерв за крайни случаи. Освен това сме длъжни да преосмислим и да спрем да пренебрегваме идеята, че почвата е жива система. Микроорганизмите превръщат в достъпна форма хранителните елементи много по-бързо, от която и да е от сегашните интензивни практики. Ако ги има, разбира се.

Системата на земеделие, от която се нуждаем трябва да следва естествените процеси в екосистемата, а функцията ѝ да увеличи продукцията, използвайки възобновяеми продукти произведени по устойчив начин. ЕС вече е започнал финансиране на изследователски проекти, които да изучават производството и използването на преработени торове като Phos4You, Nutri2Cycle and Renu2Farm. Необходими са обаче допълнителни изследвания. Изследвания, свързани с обмена на фосфор в почвата. А с това задължително са свързани редица организми- бактерии, гъби, нематоди, протозои и т.н. Изучаването на разнообразието, взаимодействията помежду им и техните функции е необходимо и отчасти известно, но в лабораторни условия. А всички знаем, че почвата е може би най-сложната среда на живот на нашата планета. Само в една чаена лъчичка се съдържат над 100 000 различни микроорганизми, както и повече бактерии, отколкото хора на Земята.

Бъдещото селско стопанство трябва да внедри употребата на рециклирани торове и да осъзнае необходимостта от живи и работещи почвени микроорганизми. Само така ще осигури стабилни добиви и ще преодолее евентуална фосфорна криза.

В подкрепа на казаното до тук още през 2013 година Европейската комисия прави консултативно съобщение към парламента, съвета и комитетите на съюза. Следват цитати:

„Запасите от фосфор са относително богати в световен мащаб и резервите са значителни. Съществуват обаче няколко фактора, които взети заедно показват, че въпросите, засягащи сигурността на доставките за ЕС, трябва да бъдат следени отблизо. На първо място, в рамките на ЕС има твърде малки резерви на фосфатни скали. На второ място, напоследък се наблюдаваше нестабилност на цените — през 2008 г. цените на фосфатните скали нараснаха със 700 % за малко повече от година, допринасяйки за увеличение на цените на торовете. На трето място, няма голяма възможност за промяна при по-маловажните употреби на фосфора, тъй като основната му употреба за фуражи и торове вече поглъща около 90 % от всички добити ресурси.“

„Сегашното използване на фосфор е неефективно в много от етапите на жизнения цикъл, което причинява проблемно замърсяване на водите и разхищение на широк спектър от свързани ресурси. Замърсители като кадмий и уран в суровината могат също да причинят здравословни и екологични проблеми. Поточни анализи от Франция сочат например, че 50 % от общия използван фосфор там се губи — около 20 % в отпадъчните води, същото количество чрез ерозия и излужване и 10 % под формата на хранителни отпадъци и други биологични отпадъци“

„Най-значителният понастоящем замърсител във фосфатните торове (освен когато се отстранява чрез технологии за премахване) е кадмият, въпреки че може да е необходимо да се наблюдават и други тежки метали. След като веднъж се появи в почвата, кадмият не може да бъде лесно отстранен, а може да се прехвърля и да се натрупва в растенията. Някои растения (слънчоглед, рапица, тютюн и др.) проявяват тенденция към натрупване на по-големи количества кадмий.“

„Ефективното земеделие означава наличие на достатъчно фосфор в почвата, който да удовлетвори потребностите на растенията през цялото им развитие, но не повече от това. Няколко инициативи в рамките на ЕС вече доведоха до по-ефективна употреба на фосфор и намаляване на загубите на фосфор в селското стопанство. Те включват кодекси на добри практики и програми за действие съгласно Директивата за нитратите, както и схеми за агроекология в рамките на политиката за развитие на селските райони. Въпреки това все още съществува значителен потенциал за по-нататъшни подобрения в употребата на фосфор и ефективността на равнището на земеделско стопанство. Това включва техники за „прецизно земеделие“, като например инжектиране на оборски тор и включване на неорганични торове, въпреки че измерването на нивата на фосфора и оборския тор в обработваемите земи също е важно за гарантиране използването на точното количество тор на правилното място и в точното време, като по този начин съдържанието на фосфор се повишава до достигане на критичното ниво. По-големите усилия за намаляване на ерозията от вятъра и водата, както и повишаването на сеитбообращението биха спомогнали като цяло за намаляване на загубите на почвите и фосфора, който съдържат. Използването на торове в градинарството може също така да се подобри, по-специално чрез затворени системи.“

И отново в подкрепа на гореизложеното стои твърдението „Всяко намаляване на хранителните отпадъци в етапите на производството и потреблението ще намали необходимостта от въвеждане в системата на нови количества фосфор от скалния ресурс. Ситуацията с хранителните отпадъци беше обстойно проучена. Всеки човек в ЕС ежегодно генерира средно 180 кг хранителни отпадъци. Начинът, по който произвеждаме и потребяваме храни, видът и количество на храната, която консумираме, както и количествата генерирани хранителни отпадъци имат значително въздействие върху устойчивото използване на фосфор, което означава, че в тази област е възможно да се постигне голямо подобрение.

Пълният текст можете да намерите тук:

https://ec.europa.eu/environment/consultations/pdf/phosphorus/BG.pdf

Публикувана в Растениевъдство

Няма панацея за културите, твърдят от иновативната фирма и аргументирано търсят най-добрите решения за всяка конкретна ситуация

Агр. Петър Кръстев,

спец. пратеник в Славяново, Плевенско

Променливото време в средата на юли не попречи на провеждането на първата по рода си среща на полето на фирма АГРОМИО с нейните клиенти и партньори. Въпреки високите температури и все още активната жътва, впечатляващо беше присъствието на десетки земеделски производители, агрономи и специалисти от аграрния сектор, които бяха уважили поканата на домакините и дошли да видят дебюта на

АГРОМИО на Опитна платформа “Пролетни култури” 2019

Присъствието на земеделски производители от всички райони на Северна България с представители от Видин до Добрич, беше показател за големия интерес към технологиите, приложени на полето.

Агромио 6

 

Александра Живкова, заедно с италианския си партньор Данило Васкето – търговски директор на Green Has Italia S.p.A. за Централна и Източна Европа

В площите на семейното стопанство „Ненови“ ООД, гр. Славяново, земеделците видяха изведени опити в слънчоглед и царевица и се убедиха в ефикасното действие на приложените решения. Бяха направени различни комбинации от продукти и стратегии, чрез които да се намери най-добрият вариант, за да се повиши не само добивът на културите, но и рентабилността от отглеждането им. За целта бяха използвани продукти включени в портфолиото на АГРОМИО, а именно висококачествени течни органични и минерални торове, както и биостимулаторина италианската фирма Green Has Italia S.p.A. Освен това, в разработването на технологиите при двете култури бяха включени и продукти от гамата Chemilon (аджуванти с доказано качество), и естествено иновативният микробиален продукт Symbiland.

Критериите на АГРОМИО са много по-високи от стандартите

Екипът на АГРОМИО, ръководен от Управителя на фирмата Александра Живкова, си е поставил за цел да предлага на земеделските производителиците не рутинни и утвърдени практики, а иновативни решения, базирани на изследвания, анализ и експертиза за всяка конкретна площ и култура. Това са специалистите, които за пръв път обръщат внимание на най-тънките детайли в земеделското производство. Всичко това е възможно и вече се реализира в специализираната лаборатория на АГРОМИО, където всеки земеделец може да изследва своята почва, вода, семена и растения. Това, с което особено се гордеят от иновативната фирма е извършването на здравен статус на семената за посев. Растенията могат да се изследват за гъбни патогени, но съвсем скоро в лабораторията ще има апаратура и за изследване за вируси, обеща на своите клиенти Управителят на фирмата Александра Живкова.

Освен това от думите й стана ясно, че в лабораторията може да се направи и нематологичен анализ на почва. Не на последно място, определянето нафизиологичното състояние на растенията чрез анализ, който да докаже дали даден симптом е в резултат на биотичен или абиотичен стрес, хранителен дефицит пък излишък, е сигурен индикатор за приложението на правилната стратегия. След такъв прецизен анализ всеки клиент може да разчита на експертната препоръка, която ще получи от специалистите на фирмата.

Агромио 4

Управителят Александра Живкова (вляво) и съдружникът й Борис Коев (вдясно), заедно с италианския си партньор Пиерфранко Баралия (в средата) - технически директор на Green Has Italia S.p.A., обясняват на земеделците решенията, които са приложили в различни схеми при слънчогледа в Опитната платформа “Пролетни култури” 2019 на АГРОМИО

Eфектът от правилно приложените продукти на Green Has Italia S.p.A. и Symbiland беше очевиден

Както при слънчогледа, така и при царевицата във всички парцели на опитната платформа на АГРОМИО имаше нещо, което значително отличаваше посевите от съседните полета на друг стопанин. Там царевицата беше започнала да прегаря, а слънчогледът бе прецъфтял и повехнал. Въпреки високите температури, всички растения в опитните парцели на АГРОМИО бяха изключително свежи, което впечатли всички присъстващи земеделци.

Агромио 3

Г-жа Живкова обърна внимание на факта, че цинкът е важен елемент за слънчогледа. Досега той е бил подценяван, защото се смята, че от него по-голяма нужда имат житните култури. Но много често вече се срещат производители, които говорят за цинков дефицит при слънчогледа.

В технологичните схеми присъстваха и продукти с аминокиселини или водорасли. Аминокиселините стимулират и по-продължителна вегетация. Това направи впечатление на по-наблюдателната част от гостите, между които бе и изтъкнатият наш фитопатолог проф. Йорданка Станчева. Слънчогледовите пити бяха със съвсем свежи венечни и обвивни листа на кошничката, т.е. ефектът беше видим и с просто око.

За да се подобри ефективността на продуктите за растителната защита и листното хранене, специалистите от АГРОМИО са се спрели на различни видове аджуванти, като изборът е бил направен в зависимост от активното вещество на пестицида/течния тор, както и неговата формулация.

По отношение на почвеното хранене, след направен почвен анализ, фокусът падна върху иновативният микробиален тор Symbiland, ефектът от приложението на който впечатли земеделските производители, уважили събитието.

Агромио 5

Александра Живкова и Борис Коев (вдясно) с партньорите си от „Ненови“ ООД, гр. Славяново – Кунчо Кунчев и Димитър Ненов, багодарение на чийто безупречен професионализъм и прецизност са успели да реализират по перфектен начин Опитната платформа “Пролетни култури” на АГРОМИО

 

Откровеността печели партньори

Александра Живкова обеща на всички земеделци на полето в Славяново, че ще получат подробна информация от резултатите в опитните парцели след прибиране на реколтата. И накрая, тя откровено сподели пред настоящите си и бъдещи клиенти и партньори: „Няма универсална рецепта и технология. На всяко място се прави различна технология с определена цел. Една и съща технология няма как да работи на различни места, с различно местонахождение, различни почви, вода и климат!“

Агромио 1

Публикувана в Растениевъдство

Подходящият хранителен режим намалява вредното влияние на абиотичните фактори върху растителните организми

Агр. Петър Кръстев

Дефицитът на влага значително намалява постъпването и транспортирането на хранителни вещества, които се абсорбират от растенията с водата, както с масовия ток, така и чрез дифузия. Съчетанието от негативно въздействие на различни екологични стресове с нарушен хранителен режим води до значително намаляване продуктивността на селскостопанските култури. Съвременните технологии позволяват редица начини за повишаване на стресоустойчивостта, намаляване на загубите от дефицит на вода и минимизация на вредното въздействие на водния стрес на растенията. Работеща стратегия в това отношение е балансираното хранене на растенията, което повишава ефективността от използването на наличната вода и дава възможност за съхраняване на добивния потенциал на културите.

Реакция на растенията при суша

При недостиг на влага при обмяната на веществата в растенията протичат значителни изменения. Съдържанието на свободна вода в клетките намалява и се повишава концентрацията на клетъчния сок. Пропускливостта на мембраните се увеличава и намалява активността на ензимите; структурата на протеините и други полимери се нарушава, което накрая води до тяхната денатурация. Хидролизата на различните органични вещества започва да преобладава над техния синтез. Започва натрупване на нискомолекулни протеини, усилва се разпадът на полизахаридите и се увеличава концентрацията на разтворимите въглеводороди. От една страна, увеличаване съдържанието на тези осмотично активни вещества способства за повишаване концентрацията на клетъчния сок във вакуолите и за увеличаване на осмотичното налягане, а оттам и по-голямо постъпване на вода. От друга страна, съставът на клетките се изменя, значителна част от йоните излиза от тях, което води до потискане синтеза и инактивацията на ензимите. Накрая се нарушава балансът между производството на активните форми кислород (АФК) и защитните антиоксиданти, причинявайки тяхното натрупване, което води до окислително увреждане на протеините, мембранните липиди и други клетъчни компоненти.

В резултат на тези деструктивни процеси започва задържане на растежа на растенията, вследствие инхибиране на клетъчното делене. Ограниченото постъпване на вода затормозява фотосинтезата на растенията, което се изразява в затваряне на устицата и намаляване постъплението на въглероден диоксид, а също в нарушаване структурата на митохондриите и синтеза на хлорофил. Не на последно място в сухо време се натрупват токсични продукти от обмена в клетките.

Механизмите на толерантност осигуряват на растенията оцеляване и растеж при нисък воден потенциал. Хранителните вещества играят много важна роля за растенията в повишаване ефективността от използването на водата и сухоустойчивостта им в условия на ограничено водоснабдяване. И най-важното, осигуряването на растенията със съответстващите макро- и микроелементи, дори в условията на силно въздействие на неблагоприятни фактори, позволява да се получат стабилни и високи добиви.

Роля на хранителните вещества

Оптималното осигуряване с макроелементи и особено своевременното им постъпване има решаващо значение за повишаване ефективността на използване на влагата от растенията. Известно е, че на фона на азотен и фосфорен дефицит намалява способността на клетките на корените към поглъщане на вода и хранителни вещества. Осигуряването на калий смекчава последствията от воден стрес чрез регулиране отварянето и затварянето на устицата, намалява транспирационните загуби на влага, поддържа осмотичното налягане, тургора на клетките и активността на ензимните системи.

Високоефективно се оказва внасянето на силициеви препарати в условия на засушаване. Силицият подобрява ефективността от използване на водата и стимулира антиоксидантните системи на защита. Увеличаването на синтеза на антиоксидантите и намаляването на генерирането на АФК водят до намаляване на фотоокислителното увреждане, поддържат целостта на мембраните на хлоропластите и усилват толерантността на растенията към суша. Образуването на биосилициеви структури в клетките на епидермиса на листата възпрепятства загубата на вода поради намаляване на кутикуларната транспирация, диаметъра на устицата в условията на суша и намалява температурата на листната повърхност.Освен това подхранването със силиций води до увеличаване обема и теглото на кореновата система и подобрява поглъщането на влага.

Цинкът играе важна роля в регулацията на устицата и баланса на йоните в растителните клетки. Освен това елементът е кофермент за синтеза на триптофан, предшественик на ауксина. Повишаване нивото на ауксин подобрява растежа на корените, което от своя страна повишава устойчивостта към суша. Под действието на цинка се усилва активността на антиоксидантните ензими, което води до намаляване генерацията на АФК и защитава клетките от окислителни увреждания.

Медта смекчава неблагоприятното въздействие на водния стрес чрез подобряване обмена на азота, стимулирайки образуването на фенолни съединения и лигнин. Лигнинът повишава устойчивостта на клетъчните стени и предотвратява увяхване.

Листното подхранване с бор способства транспорта на захарите в растителния организъм, увеличава броя на цветовете, подобрява образуването и фертилността на прашеца. Борът стимулира синтеза на хетероауксин и лигнин, усилва диференцирането на ксилема. Неговото приложение активира антиоксидантната система на растенията.

Молибденът също влияе съществено за повишаване на сухоустойчивостта на растенията. Молибденовите ензими участват в биосинтеза на абсцизовата киселина – фитохормон, който регулира работата на устицата. Неговото натрупване способства намаляване загубата на вода, активира регулируемите стреса гени и облекчава стреса от суша.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Съединението е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия

Продоволствената безопасност през ХХI век е пряко свързана с устойчивостта на земеделските култури към болести. Откриването на ген, който помага на растенията да контролират съпротива им към патогените, може да окаже съществено съдействие за внедряването на устойчиви към инфекции селскостопански култури,

Успешни резултати от изследвания могат да предоставят възможност за по-фина „настройка“ на активността на гена и по този начин да повишат устойчивостта на растенията към болести. Именно болестите по селскостопанските култури са основната причина за загубите на реколта в цял свят. На тях се пада дял от 10% изгубена продукция от най-важните култури в съвременното растениевъдство.

Азотният оксид изпраща сигнали

Получените резултати през последните години дават основание да се твърди, че азотният оксид (NO) е вътреклетъчна сигнална молекула, с помощта на която се регулират физиологичните процеси на всички етапи от жизнения цикъл на растенията. Между тях някои много важни аспекти от биологията на NО все още не са разгадани. Съществуват различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO в растенията. Не са напълно проучени механизмите на възприемане и предаване на сигналите от NO. Няма сведения и за това как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответните реакции на сигналите от NO. Биолозите в научните лаборатории по света търсят отговорите на всички тези въпроси.

Борба с инфекциите

Учени от Университета в Единбург са изследвали растения, подложени на атака от бактерии или вируси, и изяснили, че като ответна реакция в растенията се отделят известни количества газ, известен като азотен оксид. Този газ се натрупва в растителните клетки и отключва защитната реакция на имунната система на растенията.

Изследователите използвали обикновени растения от салата крес – Arabidopsis thaliana, за наблюдение и изучаване на гените, чиято дейност се активира с повишаване нивото на азотния оксид. Те открили, че по-рано неизвестният ген SRG1започва да се проявява с появата на бактериална инфекция и бързо активира азотния оксид.

Ключов регулатор

По-нататъшните анализи на процесите, протичащи вътре в растенията, показали, че SRG1пуска в действие защитните механизми на растенията, като едновременно ограничава активността на гените, потискащи реакцията на имунната им система. Променяйки степента на активност на гена SRG1, изследователите успели да потвърдят своето заключение, че растенията с по-високо ниво на защитни протеини, продуцирани от гените, се оказват по-устойчиви към инфекции.

Те открили, че азотният оксид регулира активността на имунните реакции, като гарантира, че реакцията на системата, която защитава растенията, няма да се окаже прекомерно разрушителна.

Било установено също, че свръхактивната имунна реакция на растенията е в състояние да повреди самото растение и да забави неговия растеж точно така, както автоимунните заболявания при хората подтикват имунната система да атакува собствения организъм на човека.

Общ механизъм

Днес са натрупани много различни факти, отнасящи се към синтеза, молекулярния механизъм на действие и ролята на азотния оксид при растенията. Въпреки това засега е невъзможно те да се съберат и обобщят в една цялостна картина. Отделните важни аспекти от биологията на NO все още не са достатъчно изяснени. Затова съществуват и различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO при растенията. Не е проучен докрай и механизмът на възприемане и предаване на сигнала от NO, а също така няма сведения как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответен отговор към NO. Възможно е част от отговорите да се намерят, основавайки се на знания, получени при изучаване особеностите на функциониране на NO при животните. Такъв сравнителен анализ би позволил да се появят аналогии и да се подчертаят различията в съвременното разбиране за работата на NO при растенията. Въпреки че дори и сега, съчетавайки отделните късчета от NO-пъзела, може със сигурност да се твърди: NO е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия. Изследователите предполагат, че резултатите от по-нататъшните опити могат да дадат представа за фундаменталните процеси, които са в основата на имунната регулация.

Публикувана в Растениевъдство

Храненето чрез листния апарат носи големи ползи за растенията, като им помага пълноценно да усвояват наличните в почвата елементи

Агр. Петър Кръстев

Извънкореновото подхранване на селскостопанските култури е ефективен начин за повишаване на добивите и здравния статус на растенията. Изпитванията досега показват, че листното внасяне на хранителни вещества може да повиши добивите с 12 до 25% в сравнение с обикновените начини. И това не е единственият аргумент в полза на храненето на растенията чрез листния апарат.

За пръв път листното подхранване е било приложено в 50-те години на миналия век. За почти 70-годишната практика са натрупани данни, които убедително показват ползата от тази технология. Нанасянето на торови разтвори върху листата позволява на растението да използва над 90% от хранителните вещества. При традиционното им внасяне в почвата, в зависимост от условията, растенията използват почти два пъти по-малко. Специалистите знаят, че само 10-12% от внесените фосфорни торове се използват от растенията първата година, останалото количество остава „заключено“ в почвата или просто се измива от полето. С други думи, значителна част от торовете, внасяни в почвата, може да се изгуби.  Извънкореновото подхранване по-малко от почвеното зависи от влажността. Торовете, които се внасят в почвата във вид на прах или гранули в сух вид, започват да „работят“ само след като се разтворят в почвения слой след дъжд или поливка. Само тогава те стават достъпни за растението, което ги поглъща чрез корените си. В случай на недостатъчна влага в почвата, ефектът от внесените сухи торове значително намалява.

Въпреки това предимствата на листното подхранване стават очевидни само след стриктно спазване на технологията за внасяне на торовете.

Особености на извънкореновото подхранване на растенията

Ефективността на внесените хранителни вещества чрез листния апарат зависи от няколко фактора: площ и състояние на повърхността на листата, степен на разтворимост на хранителните вещества, време на задържане на разтвора върху листата, концентрация и тип на продукта, температура и влажност на въздуха.

Идеалните условия за внасяне – безветрена топла лятна вечер или нощ, с влажност на въздуха 60-70%, млади растения с голяма площ на листния апарат, правилно приготвяне на резервоарната смес с добре разтворени вещества.

В реални условия експертите препоръчват да се обърне внимание на няколко важни детайла.

  • Първо – отлично използване на микроразпръсквачи, създаващи ефект на „фина мъгла“.
  • Второ – правилна регулировка на разпръсквачите, за да може потокът с хранителни вещества да стига до растенията под ъгъл 90 градуса.
  • Трето – да се избягва обработката в сухо и топло време, иначе извънкореновото подхранване с обичайните водоразтворими торове може да бъде не само нефективно, но дори вредно.
  • Четвърто – да се избират торове, в които хранителните елементи се намират в хелатна форма. Хелатирането позволява хранителните вещества да съхранят своите свойства в резервоара за пръскане и да не се свързват с други хранителни вещества или пестициди, използвани заедно с тях.

Разумно допълнение

Безусловно, растенията могат да усвояват необходимите хранителни елементи в голям обем само с помощта на кореновата си система. Листните торове не трябва да се разглеждат като алтернатива на традиционното хранене на растенията. По-скоро това е ефективно допълнение, с което могат да се удовлетворят специфичните потребности на културата от един или няколко елемента. Подхранването на растенията чрез листния апарат може да коригира недостиг, да укрепи слаби или повредени от абиотични фактори култури, да ускори растежа и да осигури по-висок добив. С други думи, това е отличен начин за „фина настройка“ на програмата за хранене на растенията.

Известно е, че в определени стадии от развитието на растението, потребността от някои хранителни вещества може да превишава способност му да си ги осигури само, дори ако тези хранителни вещества се намират в почвата в излишък. Това най-често се случва във фазите по време на развитие на плодовете или зърната, или в стресови ситуации (ниски температури, замръз, недостиг на влага и др.). 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Какво е това „ефект на помпата“ в храненето на растенията и необходими ли са листните торове

Агр. Петър Кръстев

Присъствието на достатъчного количество хранителни елементи в почвата не гарантира висок добив. Различните фактори – биотични (болести, вредители и плевели) и абиотични (светлина, топлина, въздух, влага), влияят на достъпността на хранителните елементи и усвояващата способност на кореновата система на растенията. Така например калият и нитратната форма на азота лесно се измиват от почвата, а фосфорът се свързва химически с калция, магнезия, алуминия и желязото, образувайки трудноразтворими минерални съединения, недостъпни за растенията.

Изходът от такава ситуация е листното подхранване с органо-минерални торове, които водят до бърза корекция на дисбаланса от елементи на минерално хранене и увеличаване с 15 – 20% потреблението на хранителни вещества от почвата чрез кореновата система на растенията.

Листното подхранване с необходимите елементи на минерално хранене в период на стрес е способно да поддържа жизнеспособността на растенията на високо ниво в продължение на целия неблагоприятен период. При изменение на концентрацията на хранителните елементи в надземните тъкани след листно подхранване, растенията се стремят към равновесие на системата, повишават потреблението на хранителни елементи от кореновата система. Това се нарича „ефект на помпата“. Растението потребява повече хранителни елементи от почвата и торовете, повишавайки тяхната ефективност. Затова листното подхранване работи по-добре при оптимална схема на внасяне на основните торове в почвата.

При възникване на стресови ситуации, когато кореновата система е неспособна да възприема храна, само листното подхранване може да възстанови физиологичните функции на растенията и да нормализира обмена на веществата с минимални загуби на добив.

Храненето чрез листния апарат позволява не само да се съхрани вегетативната маса, но и да се развие кореновата система. Развитието на мощна коренова система и на по-голямо количество коренови власинки повишава способността на растенията към поглъщане на вода и торове. Практически всичко, което е необходимо на растенията за растеж и развитие, се произвежда от листата. Хормоните, продуктите на метаболизма, протеините, аминокиселините и др., всичко това се произвежда от специални клетки, намиращи се в тъканите на листата.

Листното подхранване е уникална възможност да се влияе на растежа и развитието на растенията в продължение на целия вегетационен период, създавайки благоприятни условия за растеж и развитие на всеки етап от формирането на растенията.

Публикувана в Растениевъдство

Съединението е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия

Продоволствената безопасност през ХХI век е пряко свързана с устойчивостта на земеделските култури към болести. Откриването на ген, който помага на растенията да контролират съпротива им към патогените, може да окаже съществено съдействие за внедряването на устойчиви към инфекции селскостопански култури.

Успешни резултати от изследвания могат да предоставят възможност за по-фина настройка на активността на гена и по този начин да повишат устойчивостта на растенията към болести. Именно болестите по селскостопанските култури са основната причина за загубите на реколта в цял свят. На тях се пада дял от 10% изгубена продукция от най-важните култури в съвременното растениевъдство.

АЗОТНИЯТ ОКСИД ИЗПРАЩА СИГНАЛИ

Получените резултати през последните години дават основание да се твърди, че азотният оксид (NO) е вътреклетъчна сигнална молекула, с помощта на която се регулират физиологичните процеси на всички етапи от жизнения цикъл на растенията. Между тях някои много важни аспекти от биологията на NО все още не са разгадани.

Съществуват различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO в растенията. Не са напълно проучени механизмите на възприемане и предаване на сигналите от NO. Няма сведения и за това как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответните реакции на сигналите от NO.

Биолозите в научните лаборатории по света търсят отговорите на всички тези въпроси.

БОРБА С ИНФЕКЦИИТЕ

Учени от Университета в Единбург са изследвали растения, подложени на атака от бактерии или вируси, и изяснили, че като ответна реакция в растенията се отделят известни количества газ, известен като азотен оксид. Този газ се натрупва в растителните клетки и отключва защитната реакция на имунната система на растенията.

Изследователите използвали обикновени растения от салата крес – Arabidopsis thaliana, за наблюдение и изучаване на гените, чиято дейност се активира с повишаване нивото на азотния оксид. Те открили, че по-рано неизвестният ген SRG1започва да се проявява с появата на бактериална инфекция и бързо активира азотния оксид.

КЛЮЧОВ РЕГУЛАТОР

По-нататъшните анализи на процесите, протичащи вътре в растенията, показали, че SRG1 пуска в действие защитните им механизми, като едновременно ограничава активността на гените, потискащи реакцията на имунната им система. Променяйки степента на активност на гена SRG1, изследователите успели да потвърдят своето заключение, че растенията с по-високо ниво на защитни протеини, продуцирани от гените, се оказват по-устойчиви към инфекции.

Те открили, че азотният оксид регулира активността на имунните реакции, като гарантира, че реакцията на системата, която защитава растенията, няма да се окаже прекомерно разрушителна. Било установено също, че свръхактивната имунна реакция на растенията е в състояние да повреди самото растение и да забави неговия растеж точно така, както автоимунните заболявания при хората подтикват имунната система да атакува собствения организъм на човека.

ОБЩ МЕХАНИЗЪМ

Днес са натрупани много различни факти, отнасящи се към синтеза, молекулярния механизъм на действие и ролята на азотния оксид при растенията. Въпреки това засега е невъзможно те да се съберат и обобщят в една цялостна картина. Отделните важни аспекти от биологията на NO все още не са достатъчно изяснени. Затова съществуват и различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO при растенията.

Не е проучен докрай и механизмът на възприемане и предаване на сигнала от NO, а също така няма сведения как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответен отговор към NO. Възможно е част от отговорите да се намерят, основавайки се на знания, получени при изучаване особеностите на функциониране на NO при животните. Такъв сравнителен анализ би позволил да се появят аналогии и да се подчертаят различията в съвременното разбиране за работата на NO при растенията.

Въпреки че дори и сега, съчетавайки отделните късчета от NO-пъзела, може със сигурност да се твърди: NO е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия.

Изследователите предполагат, че резултатите от по-нататъшните опити могат да дадат представа за фундаменталните процеси, които са в основата на имунната регулация.

Публикувана в Растениевъдство

Изкуствената инокулация на семената с микоризиращи агенти е практика, която не е за подценяване

Митът за необходимостта от глобална химизация на селското стопанство малко по малко започва да се разсейва. Все повече скептици започват да се доверяват на биологичните препарати, а това означава – на самата природа. Доказателството е ръстът на обема на производството на биопрепарати в целия цивилизован свят.

Дори световни лидери по производство и продажба на препарати за растителна защита и торове, реагирайки на търсенето на земеделците и на перспективата на биологичното направление в растениевъдството, започнаха да произвеждат и предлагат биологични препарати.

Почвата е първата среда, където попадат семената. По същество оттук започва животът на всяко растение. За съжаление, днес само отговорните и грамотните стопани искат да съхраняват почвата жива, но както загрижено констатират – тя изисква не само помощ, а и реанимация.

Микоризацията е процес на възстановяване на плодородието и на оздравяване на почвата. Това всъщност е генетично обусловено в свойството на растенията да съжителстват с полезната микрофлора, благодарение на симбиотична взаимоизгодна връзка. Научно е доказано, че микориза образуват 80 – 90% от растенията и само представителите на няколко семейства като зеле, мак, карамфил и някои други не я образуват. В резултат на сътрудничеството на полезната микрофлора с кореновата система на растенията се образува гъбокорен, наричан микориза. Гъбокоренът помага на растенията да получават влага и хранителни вещества, а растението, от своя страна, му осигурява въглехидрати. Микоризните гъби подсилват кореновата система на растенията, образувайки мрежа от тънки нишки, наречени хифи. Благодарение на тях протича свързването на разтворените хранителни потоци между гъбите и растенията в единна система. Освен това хифите на микоризата са способни да прорастват на няколко метра извън пределите на зоната на растенията. Оздравяването на почвата протича благодарение на антибиотиците и биологично активните вещества, които гъбите отделят в процеса на своята жизнена дейност. Инокулацията на семената е един от най-ефективните и икономически изгодни методи на микоризация.

Както показват двугодишни изследвания в Америка от 2016-а до 2018 година, инокулацията на семената на соргото с микоризообразуващи препарати с подхранващо действие е повишила добива на зърно с 60 – 80 кг/дка. Това е станало преди всичко чрез увеличаване на общата маса на метлиците и зърното, което се обяснява с подобреното азотно хранене, благодарение на азотфиксиращите бактерии, които се съдържали в препарата. Значително се е повишило и фитосанитарното състояние на посевите, на които не са били регистрирани никакви признаци на заболявания.

Използваният препарат е бил многокомпонентен. Той съдържа гъбите Beauveria bassiana, щам mg301 (gha); Beauveria bassiana, щам mg302 (db-1) и бактериите Azospirillum spp., щам mg401; Azotobacter spp., щам mg402, както и витамини, аминокиселини, микроелементи и други биологично активни вещества, което го прави универсален. Освен това използваният за микориза препарат е проявил и инсектицидно действие спрямо неприятелите, които живеят в почвата и фунгицидно – на причинителите на кореново гниене. В Америка инокулацията на семена вече се прилага при сорго, слънчоглед, царевица, пшеница, ечемик, а също и при зеленчуци, цветя и соя.

В условията на интензивно земеползване, когато се разрушава структурата на почвата, нейният състав, загиват цели групи представители на полезната микрофлора и тя става мъртва, много е важно да има възможност изгубеното да се компенсира. Пътят за възстановяване на микрофлората на почвата е чрез внасянето на органични торове и използването на биологични препарати, притежаващи микоризообразуваща способност. Това ще позволи не само да се съхрани безценният самовъзстановяващ се ресурс – почвата, но и да се увеличи производителността на полските култури. И всичко това – благодарение на микоризата, която в значителна степен способства минералното хранене на растенията чрез азотфиксация, мобилизация на фосфор и калий. Тя активира биологично активните вещества, фитохормоните и стимулаторите на растежа, които отделя полезната микрофлора в процеса на жизнената си дейност.

Публикувана в Растениевъдство

Внедряването на технологии за самовъзстановяването на почвата е все по-наложително

Агр. Петър Кръстев

Както никога досега необходимостта от определяне на процесите, методите и политиката, осигуряващи устойчиво управление на почвените ресурси, ескалира. Целта е минимизиране на рисковете, свързани с деградацията на толкова крехкия, ограничен и изчерпаем ресурс, каквато е почвата.

Накъде отиваме

Преди десет хиляди години населението на планетата е било 1 млн. човека, към 1800 година то се е увеличило почти до 1 млрд. Очаква се към края на XXI век на Земята да има 10 млрд. човека. Населението ще се увеличи с 3,3 млрд. (от 6,7 млрд. през 2008 година до 10 млрд. през 2100 година). С най-бързи темпове се увеличава населението в развиващите се страни, където почвените ресурси са ограничени и вече се намират в съвсем плачевно състояние.

Резкият скок в производителността на селското стопанство от 1960-а до 2000-ата година, възникнал в резултат на внедряването на технологиите на зелената революция, се осъществяваше чрез отглеждане на културите с допълнителни ресурси за напояване и с внасянето на големи количества химикали. Това създаде лъжливо чувство за безопасност и удовлетвореност у човечеството. Като следствие, финансирането за изследвания и разработки в областта на селското стопанство намаляха. Необходимостта от постоянното нарастване на продуктивността за сметка на обработваните земи и напояването посредством увеличаване ефективността на използваните ресурси не беше синхронизирана с паралелно намаляване на загубите в резултат на ерозия, измиване или излитане на хранителните елементи. Тези процеси бяха подценени поради резкия скок на цените на продоволственото зърно (пшеница, ориз и царевица) в началото на 2008 година. Количеството хора, живеещи в условия на продоволствена нестабилност (854 млн. по данни на FAO през 2006 г.), се е увеличило почти със 100 млн. души поради повишаване на цените на основните продоволствени стоки. Проблемът с глобалната продоволствена нестабилност може да се адълбочи още повече на фона на глобалното затопляне. Прогнозираното увеличение на температурата и намаляване нивото на ефективните дъждове в полусухите региони може да се окаже пагубно за производството на основното продоволствено зърно – царевица, ориз и пшеница. Примери за „преломни елементи“ в тези важни биоми са Индийският летен мусон и мусонът Сахел. Това пагубно влияние от промените в климата върху селскостопанската продуктивност може би е предизвикано от няколко комплексни, взаимодействащи помежду си фактори. Въпреки положителния резултат от торенето, което се осъществява от СО2, нетната продуктивност може да намалее поради увеличаване нивото на дишане, предизвикано от стреса от сушата и дефицита на хранителни вещества. Глобалната енергийна криза също така превръща селскостопанските земи в плантации за отглеждане на суровини за биогорива, често с увеличаване емисиите на СО2 и N2O. Конкуренцията с биогоривните плантации за земя водят до разчистване на нови земи в тропическите гори, често с голям въглероден дълг.

Въпреки продължаващия дебат за силата и остротата на глобалното затопляне, проблемът с деградацията на почвата и опустиняването се засилва поради растящото търсене на ограничените почвени ресурси за удовлетворяване потребностите на растящото население на света в производството на храна, фуражи и горива. Затова е важно да се определят свойствата, процесите и методите, влияещи на устойчивото управление посредством внедряването на механизми за възстановяване на почвата, оставащи ниски емисии въглерод в атмосферата и пестящи водата. Процесите на деградация и възстановяване на почвата са подчинени на закони, които са формулирани от американския специалист Ратан Лал от Центъра за управление и секвестрация на въглерода към Държавния университет на щата Охайо в Кълъмбъс, САЩ.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта