Минималният осигурителен праг за регистрираните земеделски производители да бъде увеличен от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година. Мярката е заложена в Бюджет 2020 и беше гласувана на първо четене в Народното събрание. Фермери и браншовици реагираха остро.

„Това е недомислица. Искат да откажат и малкото производители на плодове и зеленчуци да останат в сектора. Трябва да закриваме стопанствата при толкова рязко увеличение на осигурителния праг – над 50%. Ние и сега едва оцеляваме. Да заповядат депутатите – ще им подарим нашите градини. Да започнат да ги работят, да произвеждат и да видят как се плащат осигуровки!“, скочи Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България.

„Мярката е обоснована, но е шокова. И ще изпрати малките тютюнопроизводители в сивия сектор“, коментира от своя страна Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите НАТ – 2010. По данни на браншовата организация, болшинството от стопаните у нас, които гледат тютюн са дребни и трудно могат да си позволяват да се осигуряват върху толкова голяма сума. Още повече, че секторът не се подпомага по европейски схеми и мерки, а получава единствено национална помощ.

„Настояваме за задълбочен анализ и за въвеждането на специфичен подход при определянето на ставките по Данък обществено осигуряване /ДОО/ за отделните земеделски стопанства – въз основа на техните доходи“, за пореден път обявяват от Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ.

Средните и големите земеделски стопанства у нас реално внасят осигуровки върху доста по-висок от минималния осигурителен праг, който законодателството изисква. Малките обаче често предпочитат да отидат в сивия сектор, вместо да плащат осигуровки. По данни на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ, през 2018 година фермерите, които са внасяли осигуровки само за пенсия са едва 22 хиляди и 500. През 2016/2017 стопанска година общият брой на земеделските стопани, регистрирани в регистъра по Наредба № 3/1999 г. е 96 476, а през 2017/18 стопанска година - 93 021, погазват данните на агростатистиката от годишния доклад на МЗХГ за 2019 година.

Между първо и второ четене на Бюджет 2020 могат да бъдат направени промени – въз основа на предложения от депутати или от група народни представители. Дали минималният осигурителен праг за регистрираните земеделски производители ще бъде увеличен от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година, скоро ще стане ясно. 

Анета Божидарова

 

Публикувана в Агроновини

Г-н Берберов, въпреки забраната за паленето на стърнища, тази практика продължава – как ще го коментирате?

Нарушителите да си понесат санкциите, разписани в законодателството. Има си правила, те са за всички и никой не бива да се счита за изключение. Който е решил, че свободата е свободия, да си носи отговорност според цялата строгост на закона.

Падна ли дъжд в региона на Стара Загора, каква е картината?

Слаби валежи, притесняваме се да не провокират засятата на места рапица. Пределната полска водоемност в момента е ниска - около 50-55. Ако не паднат още валежи, това означава трудна оран, амортизация на техниката. На този етап най-важното е да се подготвим за сеитба и да засеем. Технологичният срок за сеитба на пшеницата е от 1 до 25 октомври, на ечемика – от 15 до 20 октомври.

Добра ли е реколтата от слънчогледа и царевицата, пазарната конюнктура каква е в момента?

В региона на Стара Загора добивите не са високи. Слънчогледът е под миналогодишните средни добиви, дори отива под критичния минимум на доходност от единица площ. Технологията при слънчогледа е по-скъпа, което още повече сваля неговата доходност. Добра реколта от царевицата имаме там, където са паднали дъждове и където има условия за поливно земеделие. Средните добиви са между 450-550 килограма от декар. И при царевицата доходността в момента е по-ниска, в сравнение с тази при пшеницата и ечемика. Пазарната конюнктура в момента не е благоприятна. Царевицата се изкупува на 23.5 – 24 стотинки за килограм, слънчогледът – около 51-52 стотинки. Миналата година цените бяха по-високи – 60 стотинки за килограм слънчоглед и около 27-28 стотинки при царевицата.

С какво се обяснява този спад в цените при царевицата и слънчогледа?

Това са борсови стоки, пазарът е единственият ценови регулатор. Всичко тръгна от последния доклад на аграрното министерство в САЩ (USDA). В него бяха прогнозирани по-малки площи с царевица в Америка. Впоследствие обаче, данните в доклада се промениха и това повлече надолу както цената на пшеницата, така и на царевицата. Ето как една спекулативна информация може да повлияе на ценовия пазар. В момента може да се говори за ценова депресия на зърнения пазар. Въпреки настъпилото успокоение, ценовите стойности от миналата година трудно ще бъдат достигнати. За българските зърнопроизводители проблемът е голям, защото ние произвеждаме суровина, не произвеждаме принадена стойност. Това ни прави слабо конкурентни.

Какви стимули са нужни, за да произвеждат българските зърнопроизводители принадена стойност, а не суровини?

Все по-трудно е да бъдем рентабилни – оскъпиха се голяма част от ресурсите, които използваме – работната ръка, наетата земя. В момента се говори за намалени ставки на въглеродни емисии, което за нас означава намаляване на обработката на земеделските площи. Ние трябва да вдигнем енергийната наситеност на единица площ и да умножим инвентара, който ползваме няколко пъти, за да можем да покрием тези изисквания. Говоренето за дигиталицация на земеделието е нещо прекрасно, но нека да е ясно – ние влагаме стотици хиляди левове за продукт, който се продава за стотинки. Много пари могат да се налеят в земеделието, но дали това ще бъде по най-ефективният начин? Тази преценка трябва много добре да се направи. Ние искаме да не ни се пречи да работим, нищо друго. В момента се лутаме в най-различни нормативни изисквания, които ни правят повече администратори, отколкото земеделци. Парите, които се отпускат за сектора, е по-добре да бъдат целеви, този подход е по-градивен. Сега не е съвсем ясно къде потъват и за какво. Ние, зърнопроизводителите, няма как да правим компромиси в своята работа. В условията на пазарна конкуренция, който прави компромиси в земеделието, жъне загуби. Но ние сме свикнали да се борим. 

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта
Вторник, 17 Септември 2019 10:27

Земеделците и чиновниците

Земеделците и чиновниците са двете основни категории участници в българското земеделие. На мен, като журналист, често ми се случва да общувам и с двете категории. И често ми се налага да се чудя как тези две категории хора, които трябва да работят в тясно сътрудничество помежду си и да решават заедно едни и същи проблеми, са все едно жители на две различни планети.
 
Със земеделците всичко е ясно. Това са хора, които знаят какво се случва на полето и в обора. Ако тях ги няма, то там нищо няма да се случва. Всеки ден - и в студ, и в пек, те произвеждат с ръцете си храната на страната ни.
 
Какви хора са чиновниците обаче, все още не мога да реша. Напоследък са млади и отракани. Облечени в маркови дрехи и радващи се на лъскави кабинети. Събират се по ловни хижи, за да обсъждат сериозни проблеми над печени глигани. Говорят с експертно самочувствие и цитират документи, които могат да вземат акъла на всеки нормален човек. Ходят по семинари и гледат важно. Обясняват как всичко било разписано, но земеделците не спазвали правилата и не оценявали тежкия им умствен труд и експертен капацитет. Обаче си мисля, че ако тях ги няма, нещата на полето, ще продължат да си вървят, и земеделците ще произвеждат това, което са си произвеждали.
 
Интересно ще е да  видя чиновници на полето. Не в ситуация, когато се открива поредната жътва или изложение, опитващи се да не напрашат скъпите си обувки. Хванали мотиката или ринещи на животните. Колко ли ще издържат?
 
Понякога ми се иска да може ролите да се разменят и поне за ден-два земеделците да получат достъп до лъскавите кабинети, компютрите и папките, решенията в политиката, семинарите и конгресите, а чиновниците да трябва да поработят в истинско стопанство, да станат в 5 сутринта, да облекат гащеризона, да закачат браната и да ги опнат на полето до здрач. Какви ли ще са резултатите от този експеримент?
 
А той не е невъзможен - в западните страни земеделските чиновници винаги са и фермери и са избрани от фермерски организации. Може би затова все пак някак им е съвестно да гледат толкова отвисоко своите колеги ... Защото в крайна сметка без земеделие няма да ги има и чиновниците, но земеделие без чиновници е напълно възможно...
 
Ася Василева
Публикувана в Агроновини

Фермерските горива излизат от обхвата на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Това става ясно от предложените промени в нормативната база, които са обект на обществено обсъждане до 26 септември.

В мотивите на министър – председателят се посочва, че от приложното поле на закона се изважда дейността по временното съхранение и/или зареждане от земеделски стопанин, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, на негови собствени продукти от нефтен произход, извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели. Става дума за горива, които са предназначени за собствената икономическа дейност на земеделския стопанин, които не подлежат на последваща продажба.

Публикувана в Новини на часа

Първите ми действия като министър ще бъдат за решаването на   проблемите на земеделците в краткосрочен план. Това заяви пред журналисти министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева след встъпването си в длъжност. Тя подчерта, че затрудненията, които срещат земеделските производители, не са никак малко. „Следвам политиките на открит диалог и на планирана програма. Важно е решенията да се вземат в убеденост на всички и да доведат до резултатите, които търсим“, каза още министър Танева.


По думите й, това е най-тежкото министерство. „Със земеделие се занимават над 100 000 души в България.  Това е най-рисковата работа, тъй като е изложена на природата, срещу която решение няма. Животът в селските райони зависи от земеделието. Те са изложени на тежкото администриране във връзка с получаването на подпомагане от Европа, което не може да стигне степента на опростяване, която се желае от тях“, уточни Десислава Танева. Тя бе категорична, че трябва да се спазват всички процедури и правила.

Министърът на земеделието, храните и горите посочи, че моментът , в който става настоящата смяна, е в период на предизборна кампания-изключително изострена и нетипична за едни европейски избори. „Това дава отражение върху начина, по който се възприема промяната. Аз съм се занимавала само със земеделие в професионалния си път от живота. В този смисъл няма нищо изненадващо. Има много репутационни проблеми и с тях трябва да се справяме и да ги решаваме“, допълни още Десислава Танева.

Публикувана в Новини на часа

Нито един от тях не може да бъде прескочен, ако искате да успеете.

Иновациите са едва последната стъпка по пътя

Ася Василева

Световната практика на земеделското производство през последните 20 години показва, че технологичното развитие на всяко стопанство се случва на етапи. И разликите в резултатите на фермите, освен на човешкия фактор, често се дължат и на това, че някои стопанства са заседнали на началните етапи на технологичното си развитие и не могат да се придвижат напред. Също така специалистите отбелязват, че опитите да се прескочат няколко етапа от развитието на стопанството не носят желаните резултати.

Технологичните и финансовите резултати във всяко конкретно стопанство силно се различават. Има губещи, а има и такива, които получават фантастични доходи. Самите фермери често обясняват тези разлики с човешкия фактор или с инвестиционните си възможности. Но някои, които са се охарчили за определени препарати или машини, получават забележим резултат, а други не постигат очакваното. Защото човешкият фактор в края на краищата е просто съвкупност от действията и постъпките на конкретен човек. И много зависи от това дали тези действия са последователни, или се извършват без някаква системност. За да се повишава ефективността на стопанството, трябва на първо място да се постигне някакво базово ниво и ясно да се разбира на какво технологично ниво се намира то в момента. Например, ако не могат да се стабилизират добивите, или те значително се различават през годините, или ако мероприятията в стопанството никога не успяват да се извършат в оптималните срокове, то каквито и супериновативни препарати или технологии да се приложат, те няма да дадат желаните резултатите.

Западни специалисти са забелязали, че има 4 еволюционни етапа в развитието на земеделското стопанство, каквото и да е то.

Първият етап е, разбира се, създаването на стопанството. Моментът, в който то се сдобива със земя и започва да формира машинния си парк и работния колектив.

Вторият етап е стабилизирането на добивите. Разбира се, стабилизацията е относителна, тъй като неблагоприятните климатични условия са еднакви за всички. Но практиката показва, че при различни стопанства в една и съща местност те могат да бъдат различно неблагоприятни. Има стопанства, които прибират нелоши реколти дори и в години, в които съседите им се оплакват, че са загубили всичко. Специалистите обясняват това с прилагането в стопанството на цяла система от различни мероприятия, сред които са правилният избор на сортове и предшественици в сеитбооборота, използването на антистресови продукти, различни мероприятия за намаляването на загубите на влага и транспирационния коефициент.

Специалистите отбелязват, че съществуват стопанства, които вече 20 години са заседнали на този етап и все не могат да стабилизират добивите. А според тях за стабилизирането са необходими средно 5 години.

Стабилизирането на добивите започва с навременното извършване на всички работни операции и задачи. Специалистите обръщат внимание, че ако в стопанството всички работи не се вършат в оптималните срокове, то от летящи наоколо дронове полза няма да има.. Те съветват да се анализира зависимостта на ефективността на агротехническите мероприятия от сроковете на тяхното провеждане, за да се определят оптималните срокове за индивидуалните условия на конкретното стопанство.

Сред като е решен въпросът с времето, трябва да се поработи и върху въпроса с качеството. За това може да е необходимо доста време. За да се постигне сеитба на царевица с равномерност над 90 на сто и с пропуски или двойно поставени семена от 2%, работниците трябва да „тренират“ поне три години. Но преди да се заемат с въвеждането на стандартите за качество, стопанствата трябва ясно да определят какви точно са те – каква работа се смята за качествена и каква – не.

Паралелно с качеството на работата трябва да се обърне внимание на качеството на семената, преди всичко на характеристики като енергия за покълване, натура, тегло на 1000 семена.

На този етап трябва да се въведе непрекъснат анализ на производството. Той включва наблюдение върху ефективността на торовете и средствата за растителна защита, добивите и използваните сортове, кога е най-добре да се сее и т.н.

Да вземем например сортовете. Печелившите стопанства обикновено отглеждат 3 сорта от една култура, при това – прецизно изучени. Стопанствата знаят кои сортове се сеят по-рано, кои – по-късно, кои се нуждаят от повече защита, кои – от по-малко.

Стабилизирането на добивите включва и оптимизиране на храненето и растителната защита. При това особено внимание специалистите съветват да се обърне именно на храненето на културите, тъй като торовете са едни от най-скъпите ресурси, които се използват в едно стопанство. Разходите за подхранване са от 100 щ.д. на хектар. А могат да достигнат до 200 щ.д. Това е горе-долу 15-20% от всички разходи в едно стопанство. Понякога дори е повече от разходите за семена и средства за растителна защита.

Специалистите обаче посочват, че много трудно се намират стопанства, които използват торовете прагматично. Обикновено всичко се случва на око – 100 кг на ха торове са малко, за 200 кг няма пари, значи нормата ще е 150.

Що се отнася до храненето на земеделските култури, то няколко момента тук се нуждаят от особено внимание. Първият е да се допълва класическият анализ на почвата с листен анализ. Както показва практиката, листният анализ може да идентифицира такива неща, за които не се предполагали нито агрономите в стопанствата, нито учените. Например, недостиг на елемент, който преди го е нямало в определена област. Ако се установи, че на царевицата не ѝ достига бор, то с неговото внасяне може значително да се повишат добивите.

Вторият момент е задължително да се прави анализ на почвения разтвор, тъй като растението се снабдява с хранителните си елементи не от почвата, а именно от разтвора.

Третият е използването директно в стопанствата на портативни прибори за определянето на азотното съдържание. Пазарът предлага голям асортимент от тях.

Четвъртият важен момент е гъстата на растенията и степента на развитие на есенната пшеница при подхранването. Често гъстота на растенията е твърде висока и не се налага допълнително да се стимулира братенето с внасяне на селитра.

Петият момент е внасянето на сяра при пшеница. Внасянето на разтворима сяра е станало стандартна практика в Северна Америка още преди 50 години. Препоръчва се използването на амониев тиосулфат като източник на сяра. Той се разтваря лесно и инхибира потреблението на азота, така че то да продължи във времето.

Специалистите са изчислили, че за сметка на оптимизиране на храненето, добивите могат да се увеличат с 15 на сто без увеличаване на разходите.

С храненето на растенията е тясно свързано подобряването на състоянието на почвата. Голям проблем е уплътняването на почвите. Според някои специалисти то обхваща до 95 на сто от всички земеделски земя. Но само дълбокопродълбочаването няма да е достатъчно за решаването на този проблем. Необходими са допълнителни мерки. Като използването на покривни култури, целенасоченото управление на растителните остатъци, вертикална почвообработка. Това обаче заема много време. Опитът показва, че подобряването на почвата в едно стопанство отнема 7-8 години.

Плодородието на почвата зависи в голяма степен и от сеитбооборота. Но често на него не се отделя необходимото внимание и фермерите отглеждат само най-печелившите култури. Но има прагматични сеитбообороти, които позволяват и стопанството да спечели, и да се запази плодородието на почвата.

Относно оптималната растителна защита е препоръчително да не се забравя и за качеството на водата, в която се разтварят препаратите. Обикновено тя е с твърде високо рН или твърдост.

Третият етап е управлението на себестойността. Експертите смятат, че докато не се стабилизират добивите, не е възможно да се постигне успех със себестойността. Но когато добивите са стабилизирани, вече може да се пристъпи към анализ на себестойността, в частност бюджетирането и изобщо построяването на система на качествена финансова аналитика. Това трябва да се прави от специалисти, които разбират добре земеделските технологии, а не агрономите да направят технологична карта, а счетоводителят да я ореже според планираните разходи.

И едва след като е създадена качествена финансова аналитика на стопанството и управление на себестойността на производството, може да се пристъпи към четвъртия етап – иновациите. Именно този етап включва използването на дрони, цифровизация на данните, дистанционен монитор на вредителите и т.н., а след това обединяването на всички тези масиви от данни и техния анализ с последващо вземане на решения въз основа на тях, както и внедряването на компютърен мониторинг върху изпълнението на задачите. Тук влиза и внедряването на автономните земеделски машини.

Разбира се, днес фермерите нямат друга алтернатива за бъдещето си освен технологичното развитие. Но технологичното развитие изисква правилна стратегия, иначе няма да донесе желаните резултати.

Публикувана в Бизнес

Дълги години земеделието се смяташе за един от най-перспективните, печеливши и инвестиционно привлекателни отрасли на световната икономика. Световните цени на зърнените и маслодайните култури стабилно и непрекъснато растяха, а след цените растеше и световното им производство. И това се случваше до момента, в който конюнктурата на пазара не стана профицитна - тоест предлагането многократно превиши търсенето.

От 2012 г. световните цени на зърнените култури са рухнали средно с 50 на сто, а на маслодайните - с 40 на сто и продължават да падат.

Експертите на USDA прогнозират, че низходящият тренд на световните пазари на земеделски стоки е дълготраен и ще продължи много години.

Ръстът на световното производство на хранителни продукти за сметка на развитието на агротехнологиите вече стабилно превъзхожда търсенето им, дори и въпреки растящите икономики на Китай, Индия и Югоизточна Азия. 

Ако през 1979 г. един френски фермер, например,  е хранел 15 души, днес всяка ферма произвежда достатъчно продукти, за да нахрани 60 души. 

Това се дължи на новите технологии и хибриди, които позволяват да се получи много по-голяма продукция от много по-малко площ и с много по-малко разходи. 

Повечето големи зърнопроизводители все още благоденстват. Фермите, които контролират своите разходи и са концентрирали усилията си върху качеството на продукцията, успяват. Макар и все по-трудно

В много уязвимо положение са неголемите ферми и особено фермерите в напреднала възраст, които очакват, че правителството и Брюксел ще им подадат ръка. 

Но Европейската комисия вече обяви, че след Brexit ще има нужда от съкращаване на бюджета на ОСП с 5% от 2021 г. Старата система на ОСП, е предполагаща защита на доходите на фермерите при свръхпроизводство, никога няма да се върне.  Колкото и да ни обясняват, че трябва да произвеждаме повече, за да нахраним нарастващото световно население, това не е така. И сега в света има достатъчно храна за всички. Стряскаща е статистиката, че почти 60 на сто от произведената храна в света се изхвърля. Защото бедните просто нямат пари, за да си я купят. 

И всичко това означава, че фемерите ще трябва да свикват да работят в нова икономическа реалност. И ще оцелеят само тези които произвеждат най-много с най-малко възможни разходи и разчитат повече на технологиите, отколкото на субсидиите.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Представете си, че имате едни пари. Наследство да кажем. Искате да ги вложите в нещо, за да носят доход. Представете си, че се появява инвестиционен брокер и ви предлага следното. Взимате парите и ги заравяте на полето. Тоест с парите купувате семена, които засявате на полето. Какви семена? Пшеница, да кажем. Миналата година е имала цена. Ама тази може да няма. Може обаче да има свръхпроизводство на пшеница и да се търси слънчоглед. Може пък да сложите слънчоглед. Или рапица. А може и пшеница. Гаранция няма. Има статистики и прогнози, но общо взето - Божа работа са цените.

Може да имате богата реколта. Но може и да нямате. Може да вали много. Например, по време на жътвата, и реколтата да изгние на полето. А може и капка да не капне и растенията да не поникнат. Може да свие студ и да няма сняг. А може и въобще да няма студ. Времето е Божа работа. 

Може  да е влажно и да се появят болести. И плевели. И да ви се наложи да пръскате 18 пъти, за да спасите реколтата и да имате някакви добиви. А може и да не ви се наложи. Болестите са Божа работа.

Може да ви трябват машини, за да обработите земята и да приберете реколтата. Може да вземете кредит, а може и да чакате финансиране по програма. Но програмите са Божа работа и може да ги няма. А може и да ги има, но да ви трябват 863454 точки, защото сте от Добруджа. И не сте заложили на правилния консултант. 

Вероятно ще вземете някакви субсидии за цялата тази работа, но кога и колко - един Господ ще знае. А може и да не вземете - все пак ОСП-то тепърва ще се решава какво и как ще дава, а какво ще се реши общо-взето един Господ знае. А и Великобритания ще излезе от ЕС като донор. А може и да не излезе, то вече знае ли се дали се знае.

Та общо взето никой няма да се наеме да ви каже каква ще е възвръщаемостта на парите, които в началото заровихте на полето. Мислите си, че само луд може да си зарови парите на полето и да не знае какво ще получи накрая? А българските земеделци го правят всяка година напук на всичко. Въпреки времето, въпреки политиката, въпреки пречещите им чиновници, въпреки бюрокрацията, въпреки липсата на всякаква яснота и възможности за планиране на приходи и разходи. И добре, че Господ им е на помощ и дано продължи да бъде! Нали все пак е българин!

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

50 000 регистрирани земеделски производители са получили субсидии в общ размер 120 млн. лв. през 2017 г., не са подали данъчни декларации и не са платили данъци и осигуровки върху тях, стана ясно след като НАП получи данни от Държавен фонд „Земеделие“ за изплатените през миналата година субсидии. Има и значителен брой земеделци, които са подали данъчни декларации, но в тях са посочили по-малък доход от получения. Най-голям брой отклонения са засечени в Кърджали, Хасково и Благоевград, сочи анализът на данъчните.

През седмицата Национална агенция за приходите започва информационна кампания към всички земеделски производители, които са допуснали неточности в данъчните си документи. Според закона те имат право да подадат коригираща декларация за доходите до 1 октомври 2018 г. Освен с писма по електронната поща, гражданите ще бъдат уведомени и по телефона, допълват от приходната агенция. Предстоят срещи с кметовете на общини, в които са открити най-много пропуски, офисите на НАП също имат готовност да дадат информация. Консултация по въпроса може да се получи и на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700.

Заедно с уведомленията за корекции, земеделците ще получат и специална брошура, която подробно обяснява данъчните и осигурителните им ангажименти към бюджета (вж. прикачения документ).

НАП обменя данни с много институции и в резултат от това разполага с информация за доходи, които подлежат на облагане. В момента приходната агенция изпълнява програма за подобряване данъчната дисциплина на земеделските производители.

Публикувана в Новини на часа

Изгубихме българските сортове зърно и зеленчуци. Сега купуваме наши семена за пшеница от Франция, внасяме пипер от Турция, а от 15 години няма български сорт картофи, казва ДианаБонева, майка на три деца и съпруга на Владимир Бонев – един от големите добруджански фермери

Лили Мирчева

За да успее един човек, трябва да има зад гърба си семейство. Не може да разчиташ само на служители и приятели, защото близките винаги те подкрепят. Това е веруюто на Диана Бонева, бивша учителка по биология, която с цялото си семейство се е посветила на земеделието. За нея растенията са една цивилизация, която живее успоредно с нас и заслужава огромно уважение. Диана знае, че вече има ягоди с вкус на шоколад, но са генномодифицирани организми, така както има вече и „ГМО хора“ с корени, изтръгнати от родната почва.

20233001 10213933556563178 1467254481009603837 o

В стопанството на семейство Боневи вече са засели близо 8 хил. декара и приключва пролетната сеитба на царевицата. „Годината е екстрена – дъждове, кал, имаше и сняг. Всяка година в земеделието е различна, но сега е по-сложно – гоним времето, защото прогнозите сочат, че пак ще вали“, обяснява Диана, защото нейният съпруг Владимир Бонев е зает с полската работа.

Семейната ферма обработва около 13 000 декара със зърнено-житни и бобови култури в региона на село Белгун, община Каварна. Половината от земята е собствена, а останалата е наета дългосрочно. Голямата дъщеря Райна Бонева стана носител на наградата на фондация „Еврика“ „Най-добър млад фермер“ за 2017-а. (За нея в. „Гласът на фермера” подробно писа б.а.) Преди 25 години и бащата – Владимир Бонев, получи същата награда от същата фондация. По думите на Райна тази награда е изключително ценна за семейството. „Може би тя е дала тласък и увереност на баща ми, че се движи по правилния път. Доста неща наследявам от родителите си и продължавам да се уча от тях. Стремя се да достигна тяхното ниво. Получавам ценни съвети за бизнеса, научили са ме на лоялност в работата“, споделя носителката на отличието.

Още в началото на семейния бизнес Боневи вярват, че

съвременно земеделие без модерни машини не може да има

30549813 10215465474528013 863500069 o

Сега разполагат с богат автопарк, като наемат дори хеликоптер за торене и дейности по растителна защита. Постоянно правят инвестиции. Една от големите е в покупката на земя, където цените са много високи. Инвестират и в модерна селскостопанска техника. Работят с мощни трактори и хубави комбайни. Всички машини в стопанството са оборудвани със система за следене с пълен автопилот и GPS навигация, което също е голямо финансово перо. Техниката улеснява много работата на механизаторите. Целта е оптимизация на труда и повече време за почивка. Колкото до почвите, целта е да се използва по-малко химична растителна защита, тъй като прекаленото торене води до окисляване и разрушаване на почвената структура, а земята губи своето плодородие. Затова в стопанството се прилагат щадящи агромероприятия, а правилното сеитбообращение и агротехниката помагат да се намали до минимум торенето с минерални торове. Основен принцип в работата е да се пази почвеното плодородие и структура, да се съхранява почвената влага, да се прилагат повече механични обработки, а не химически третирания, обяснява Райна.

20233010 10213952827204932 3420184948704950439 o

Боневи се захванали със семеен бизнес през 1987 година

„Хората тогава нямаха много пари, живееха спокойно с малко средства, но ние, като младо семейство, търсехме начин да осигурим бъдещето си“, спомня си Диана. След завършване на висшето си образование получава разпределение – учител в Балчик. Съпругът Владимир, завършил ветеринарна медицина, е разпределен в тогавашното Държавно предприятие „Родопа“. „Вместо да отидем в града и да пътуваме непрекъснато, решихме да отидем на село, за да изкараме пари за апартамент в Добрич, дори събрахме лихвоточки“, спомня си Диана.

Установяват се в село Белгун на около 50 км от Добрич и купуват сграда, където да отглеждат пилета по вече забравеното Постановление № 50, позволяващо частна дейност в иначе планираната държавна икономика. „Бяхме на по 23-24 години, но големи ентусиасти. Решихме, че ставаме частници и ще си купим автомобил. Поработихме, но нещата отидоха на зле. Никога няма да забравя, когато един съсед ми каза през 1989 година, че е дошъл денят 10-и ноември. Но докато работихме частно, ние сме се подготвяли за времето, което идва, – за нас не беше проблем да се справяме и сами да вземаме решения. Тогава мъжът ми нямаше нищо общо със земеделието, освен това, че го харесва. В един момент реши, че повече не иска за отглежда пилета и сградата остана празна. Взехме кредит от 100 хил. лв. и в края на 1989 г. купихме един трактор МТ и един ЮМЗ, т.е. обезпечението за една стопанство. Тогава баща му ни попита: „Вие нормални ли сте? ТКЗС-то е пълно с трактори, а вие сте тръгнали да ги купувате“. Но ние правихме нестандартни неща. После лихвите започнаха да скачат и от 100 хил. лв., кредитът стана 200 хил. лв.“, разказва Диана.

Единственият сигурен доход на семейството става учителската й заплата от 140 лв. За да излязат от ситуацията, Владимир наема земеделска земя и засява лук. „Първите няколко години сме се чудили какво да направим, за да не затънем още с кредити. Беше ужасно, бяхме млади хора, без никаква перспектива. Аз самата съм си задавала въпроса – с какъв акъл сме го правили? Бяхме млади и не разсъждавахме от гледна точка на опита. Но в най-тежките моменти винаги е имало нещо, което ни е подкрепяло. Може да е ангел хранител, но никой няма да ни повярва.

20157342 10213933427719957 2187047318798973556 o

 

Теорията е, че в България всеки успява, благодарение на това, че е мръсник и краде“ –

споделя Диана Бонева горчивия опит.

Сега стопанството разполага с модерна селскостопанска техника. Докато с избора на трактори са по-консервативни (според техните признания), с особена прецизност избират инвентара и прикачната техника – сеялки, дискови брани и т.н. „Ние поддържаме техниката в добро състояние, но това не означава, че не трябва да се подновява автопаркът. Купуваме по нещо всяка година, но един мощен трактор, който трябва да е верижен, не говорим като марка, струва изключително много пари. Страшно много, което означава, че щом си купиш такава машина, ще пренасочиш всичките средства там. Инвентарът, с който се работи, е много важен и там сме много добре“, пояснява Бонева. Според нея политиката на финансиране покупката на нова техника по селската програма, не е добре обмислена. „Всички бизнес планове, които са одобрени по новата селска програма, имат заиграване с лавандула и етерични масла, но как ще измести това производство основното за нашия регион – зърнопроизводството, аз не го разбирам“, коментира Диана. Затова

семейството й не е залитнало към отглеждане на лавандула

20232075 10213953015489639 2914658573292269875 o

 

или други етерично-маслени култури. Според тях няма нищо ново под слънцето. „Лавандулата е една мода и като на всяка мода, ще й мине времето. Но това е добре финансирана мода. Представете си какво би било, ако парите, които се отделиха за лавандулата, бяха вложени за зърнокомбайни или друга техника, където има сериозно производство. Машините, които купихме досега с финансова подкрепа на ПРСР в периода 2007-2013 г., са изчерпани и вече амортизирани. Мерките 121 и 4.1 за покупка на селскостопанска техника са слабо застъпени, а това е основна част от икономиката“, коментира Диана Бонева. По думите й сега се строят много дестилерии, финансирани с проекти по ПРСР, но какво ще стане, ако тръгне някаква болест по лавандулата? „То болест, че ще тръгне, е едно на ум. В нашия район никога не сме виждали лавандула. Помня, че преди тази култура сме срещали само към Хисаря, Карловско и Казанлъшко. Знаехме, че се сее, за да се уплътни посевът при непродородни почви, т.е. да няма пустеещи земи. А по-малката й дъщеря Десислава, която отскоро е дипломиран специалист по растителна защита, допълва, че вече са тръгнали болестите по лавандулата – наблюдава се поява на кореново и почвено гниене в някои райони, където има преовлажняване на почвите и задържане на влага. „Тъй като лавандулата е многогодишна култура, става трудно извеждането на борбата с тези болести. Стопаните не могат да се преборят и с многогодишните коренищни плевели“, обяснява Деси.

Семейството помни опитите си да разнообрази дейността си, като отглежда зеленчуци. Оказва се, че не само

трагедията с „Напоителни системи“ е тотална, но няма и работна ръка

30769027 10215465474728018 656759499 o

Лошо са устроени и административните въпроси по отношение на напояването.

„Стигнахме до такъв парадокс – в нашия район, който е един от най-големите производители на пипер в света, изчезна и не се произвежда вече прочутата Шабленска капия. Тя бе унищожена като сорт. Сега внасят пипер от Турция. Все още по света се търси български пипер, но няма кой да го произведе у нас. Същевременно затвориха сдруженията за напояване, които обработваха хиляди декари земя“, възмущава се Диана.

Някои фермери са изградили оранжерии, но това е дребно производство. Сега се налагат други сортове, който са по-тежки и докарват тонове продукция от декар, но пък липсва вкусът на истинската българска капия.

Семейство Боневи отглежда сега царевица, пшеница и задължителните бобови култури – леща и боб. „Нещата станаха много сложни и на практика това, което произвеждаме, можем да го пласираме единствено за износ, защото нашият пазар се напълни с внос. Ние не можем да скачаме срещу китайската или турската продукция. Нашите южни съседи субсидират до такава степен селското стопанство, че продават, за да си докарат някой лев отгоре. При нас е обратното. Условията в момента не са благоприятни за българския зърнопроизводител и затова хората бягат към лавандулата. Но не съм сигурна дали тази алтернатива е добра, защото лавандулата изтощава почвата за години напред. Но дори ако земята има резерв, какво ще правим после етеричното масло, което произвеждаме? Трябват ни сигурни пазари. Ние нямаме преработка и пак изнасяме суровини. Би трябвало да създадем цяла индустрия. Ще стане като със зърното – продаваме житото по 25 ст. за килограм и после си купуваме солети за 70 ст. пакетчето. А в тях е вложено зърно за не повече от 2 стотинки. Ние продаваме само суровина, защото сме много богати ли“, пита отново Диана. Но когато семейството започнало да обмисля да затвори кръга на производство с преработка, отново се сблъскало с реализацията и пазара.

20229609 10213952829484989 9055592102066867706 o

В България няма установени търговски правила

– не е ясно кой произвежда, кой купува и кой изнася. Добруджанските фермери смятат, че колегите им, които сега произвеждат етерични масла, после ще се чудят на кого да ги продадат. Ако държавата се намеси, вероятно от Брюксел ще ни ударят през пръстите заради непозволена държавна намеса на пазара. Вероятно някой се страхува от висококачественото българско етерично масло и отново ще намери начин да натика фермерите в ъгъла.

„Перспективата да затворим кръга с преработка не е достатъчно убедителна. Вече не сме на по 24 години, за да тръгнем да правим нещо ново. Обмисляхме още няколко интересни начинания. Примерно може ли да произвеждаме билки, а след това и чай от тях. Добре – ще ги направим, ще ги заготвим, но къде ще ги изнесем? Вътрешният пазар е много слаб. Като голям производител ще предложим тонове продукция, но какво става оттам нататък? Нашите билки са уникални, но когато си поръчате чай в заведение, задължително ви предлагат само вносен, включително и билковия. Някой да защитава българското производство в България?“, попита за пореден път Диана Бонева.

Не по-добро е положението на „привилегированите“ зърнопроизводители у нас. Както показват данните на стоковите борси, навсякъде по света цената на зърното расте, но не и у нас. Русия, която досега не изнасяше царевица, също се превръща в основен фактор в Черноморския регион. Проблемът на българските зърнопроизводители е, че няма вътрешен пазар. Субсидиите, давани досега на калпак, също изкривиха пазара. „Когато даваш пари наготово, не е на добре. Субсидиите трябва да се изкарват с труд. Още преди 15 – 20 години предложихме в земеделското министерство да има подпомагане само за произведена продукция, но години продължаваше отпускането на пари само срещу заявени земи“, разказва Диана. По думите й не зърнопроизводителите са проблем на българското земеделие, каквито коментари има. В крайна сметка тъкмо този аграрен отрасъл носи най-голям прираст към Брутния вътрешен продукт в икономиката на страната. А производството е механизирано, защото районите, където се развива най-добре, са слабо населени и няма работна ръка.

20232209 10213952793524090 8377284476002430418 o

„Какво му пречи на българина да си стъпи на краката – да си гледа работата“, пита тя.

Гледката по селата е потискаща – запустели дворове

навсякъде и никой не се грижи за тях. Тя дава пример с Дания, където хората с 5 декара земя се имат за заможни фермери, а тук почти всички българи имат по 1-2 дка на село, от които могат да си изкарват прехраната. Преди хората копаеха на ръка, а сега има машини, колкото щеш, и то на смешни цени за 150-200-300 лв., колкото са цигарите на един пушач за месец, възмущава се Диана. Всеки може да си купи мотофреза и да обработва 5 декара земя. Но тя не вярва че всичко вече е изгубено. “Нещата се самозараждат. Сега супермаркетите предлагат храни в изобилие. Хората ги купуват, а после боледуват и плащат за лечение прескъпо. Те не си дават сметка, че трябва нещо да променят. Не може през зимата да ядеш домати и краставици, защото били много хубави. Какво му е да си направиш туршия. Сега говорят за култура – да живеем без отпадъци. Спомням си, че нищо в селския двор не се изхвърляше преди 20-30 години и всичко се оползотворяваше. Храната беше вкусна, отпадъците влизаха в употреба. Сега изхвърляме като луди всякакви пластмасови опаковки и ядем храни с вкус на пластмаса“, разсъждава многодетната майка.

Диана поддържа теорията, че когато растенията се отглеждаш с любов, дават по-висок добив. „Затова спорим имат ли нервна система растенията и дали поддържат физиологична дейност. Това е моя тема – едно дърво, което е 10 метра високо, издига тонове вода на тази височина, но кой регулира процесите? Нека намерят помпа, която да вдига водата без ток или друга енергия на такава височина! Винаги съм спорила с моите преподаватели, че теорията на Дарвин е пълна глупост. Растенията са една цивилизация, която живее успоредно с нас и заслужава огромно уважение, защото ни дава много, а не взема от нищо нас“, обяснява Диана любовта към природата, която е вдъхнала и у децата си.

Всички членове на семейство

Боневи виждат бъдещето си, свързано със земеделието

Голямата дъщеря Райна е бакалавър по специалността „Агрономство“ и магистър по „Аграрен мениджмънт“ от Техническия университет във Варна. По-малката – Десислава, е завършила специалността „Растителна защита“ в Пловдивския аграрен университет и „Агрономство“ в Техническия университет във Варна. Техният брат Владимир, който е на 15 години, категорично е заявил, че ще учи в селскостопанския техникум, а после ще стане инженер. „На моите аргументи, че нивото на образование в техникума е много ниско, отговори, че не иска да си губи времето с друго образование, коментира майката. – Записахме го в математическа паралелка, където се оказа, че цяла година се учи френски и английски език. Затова по неговото желание решихме да го запишем в техникума. Тук има огромен парадокс – защо гимназията с огромните претенции се нарича училище, а техникумът, който е подценен, се нарича гимназия“, чуди се Диана. По думите й

професионалната гимназия е с много добро ниво на подготовка

и има прекрасни преподаватели, но много деца и родители предпочитат по-престижното общо езиково обучение.“Криворазбрана ценностна система“, коментира бившата учителка.

Някои дейности в стопанството вече са изцяло възложени на Райна. А Деси, на която предстои да учи докторантура, също навлиза в работата на стопанството и като специалист с дългогодишна практика открива наченките на заболяванията по растенията. „Като забележи болест по някое растение, просто е щастлива и с огрято от изследователска радост лице съобщава: Виж, мамо, по картофите има две болести, не една. Дори успя да спаси картофите, които отглеждаме по екологичен начин за собствени нужди“, гордее се майката. Напоследък Деси живо се интересува от билки и чете за уникалните свойства на българските лечебни растения.

„На мен най-много ми харесва това, че

нашите деца не си взеха куфарите, за да тръгнат нанякъде

Дори когато ги канеха, те отказваха. Много родители държат техните деца да покажат повече, отивайки някъде по-надалеч. Току се завърнат с някаква диплома отнякъде, която, общо взето, няма смисъл. Познавам много хора, които няма да си го признаят, но децата им са изтормозени, защото са далеч от родината и дома си“, споделя Диана.

Но ако я накарат да повтори началото на фермерския период в семейството, трудно може да си го представи.“ Тогава ходех на работа в училище. През 1989 г. се роди първата ни дъщеря Райна, после през 1993 г. се появи и Десислава. Ходех на работа, занимавахме се и на полето, но безпаричието беше голямо. При това пак бях записала да уча в Шумен педагогика, но през 1996 г., тъкмо като ми свърши майчинството, реших да напусна работата си, независимо че ми предложиха хубава длъжност в един техникум. И сега се питам – защо се отказах от всичко, за което се бях борила? Не казвам, че съм жертвата“, коментира многодетната майка, а дъщеричката й Деси допълни: „Предполагаме, че не съжаляваш“.

Отговорът дойде веднага: „Не, не съжалявам, но просто се замислям, че вървях в една посока и изведнъж започнах съвсем отначало и от учител по биология станах фермер“. И сега си спомня ясно как е попълнила първите данъчни декларации – работа, която й отнела половин ден и цяла нощ. „На другата година отидох при счетоводителка и занесох цяла торба с фактури. Тя ме научи, че ми трябват папки и за тази работа, освен за учителските ми бележки“, казва Диана. Сигурна е, че единствено семейството й е помогнало да излезе от трудните ситуации. А когато се ражда синът им Владимир, знае, че вървят по правилния път и че за да успее един човек, трябва да има зад гърба си семейство, в което винаги намира подкрепа.

Диана не обича да прави прогнози за бъдещето, а само планове за работа. Според нея децата трябва да са щастливи, да се трудят и да имат нормални семейства. Така си представя бъдещето на семейството и на страната ни. „Хората най-после трябва да се осъзнаят – сега имат повече психологически притеснения, отколкото физически проблеми. Натъпкаха хората в апартаменти и ги откъснаха от земята, но пътят е пак натам. Кой от зор, кой от мерак…“, шегува се педагогът в нея.

„Желаех децата ми да пораснат на село, защото с ужас си спомням как през зимата ме влачеха по тъмно на детска градина. Когато решихме с мъжа ми да живеем на село, майка ми плака една седмица. Казваше с упрек, че всички отиват в големите градове, а ние – на село, спомня си Диана. Смята, че животът на децата й ще е пълноценен, а не изпълнен с фантасмагории. – Много ми е жал за всички родители, които натириха децата си къде ли не, за да станат велики. А те не могат да си признаят, че колкото и голям учен да си, ти си емигрант. Всеки народ има собствена характеристика. Не може да станем еднакви и според мен е трагедия да живееш в Германия или Франция като българин. Все едно са чакаш круша да роди ябълки. Това са ГМО хора, както има генномодифицирани организми“.

Дълги години семейство Боневи поддържа традиция – в първия ден на жътвата всички се обличат в народни носии и излизат на полето „да зажънат“. „Откакто се помня, със сърп и ръкойка най-старият човек зажънва първия сноп и го предава на най-младия. После се танцува добруджански ръченик, който е специален танц за земята. Само добруджанците имат ритуален танц за жътвата. Това са стари обреди да се измоли плодородието на земята“, разказва Деси.

„Въздействието е уникално. Самата жътва е грандиозен процес – като тръгнат комбайните, като започнат да бръмчат и житото да тече… истинска поезия. Това е кулминацията на труда през цялата година“, добавя Диана. А за въздействието ще кажем, че милиони хора харесват в интернет клипчето, заснето директно на полето. Някои споделят, че винаги плачат, като го гледат, защото емоцията е голяма.

„Правим го, за да не прекъснем нишката. Бабите ни починаха, а майките ни са модерни. Сега купуваме оригинални народни носии и се радваме, че стават все по-популярни събитията, на които българите се обличат с носии и играят народни танци“, коментира Диана. Хората започнаха да се сещат, че това се отнася за всички, че това е образът на българското семейство, което с обич се труди и отглежда децата си. „Родът трябва да се уважава и цени, но сега ни налагат други ценности. Да си спомним, че преди хората са ходели на войни и пак са оцелявали“, завършва оптимистичния си разказ Диана Бонева.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта