До 2100 година Земята може да се затопли с допълнителни 15 процента, а това е значително повече от най-мрачните прогнози на експертите на ООН, констатира най-ново проучване, цитирано от Ройтерс и Франс прес.

Прогнозите на Междуправителствената експертна група по изменение на климата - уважаван научен орган за климатичното затопляне, излезе с публикация през 2014 година с няколко сценария за промените в климата в края на XXI век. Те бяха в пряка зависимост от изпусканите в атмосферата емисии от газове с парников ефект. Най-мрачният сценарий на междуправителствените експерти предвиждаше повишаване на глобалните температури между 3,2 и 5,9 градуса по Целзий до 2100 година в сравнение с прединдустриалния период.

Но климатолозите Патрик Браун и Кен Калдейра от Станфордския университет твърдят в свое изследване, че "климатичното затопляне значително ще превиши най-песимистичните сценарии, които се разглеждаха досега". Това означава, че вредните емисии газове ще трябва да се намалят в значително в по-големи обеми, за да се постигне набелязаната цел от ООН климатичното затопляне да остане под 2 градуса по Целзий. Според американските учени "най-вероятното повишение на глобалните температури ще бъде с 0,5 градуса по Целзий по-високо от най-песимистичните сценарии, изготвени досега".
Публикувана в Новини на часа

Община Тервел ще предостави на публичен търг за отдаване под наем на общински земеделски земи.
Търгът е планиран за 2 август 2017 г. от 10:00 часа в заседателната зала на община Тервел. Срокът за отдаване под наем е 5 години, считано от началото на стопанската 2017-2018 г. до края на стопанската 2021-2022 г. , съобщават от кметската управа.

Депозитът за участие в търга е в размер на 30% от началната тръжна цена.

Фермерите ще могат да наддават за повече от 566 декара в землищата на 18 селища.



Начална тръжна цена:

За ІІ до VІ категория  – 60 лв. на дка земеделска земя за година.

За V ІІ до Х категория  – 40 лв. на дка земеделска земя за година.

За  парцели в регулация  – 60 лв. на дка земеделска земя за година.

Публикувана в Бизнес

С изключение на ДПС парламентарните групи се обединихме поправката за отпадането на ограниченията на земеделската земя да не се приема веднага, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова пред журналисти в Народното събрание. „Вчера ви обещах, че ще поискам разговори с представителите на другите парламентарни партии, с лидерите по темата свободна продажба на българска земеделска земя и готвените промени в законопроекта на правителството. Направих го. Поставих въпроса да надмогнем партийните си различия и да потърсим обединение по тема, която смятам, че е от национален интерес“, каза тя. Нинова обясни, че са се обединили още в рамките на два месеца да се ангажират българските евродепутати и да поискат в ЕК и Брюксел разговори, на които да се представят аргументите и да се поискат възможните законови ограничения за продажба на българка земеделска земя. „Обединихме се около това да направим извънредно заседание на Земеделската комисия, с участието на министъра на земеделието, с експерти, като темата също е възможните законови ограничения върху свободната продажба на земеделска земя“, заяви лидерът на БСП. Нинова посочи, че на срещата си с президента ще постави въпроса за институционално обединение върху този въпрос в защита на българския национален интерес.

Публикувана в Новини на часа

Изискването чужди граждани да докажат поне 5 години уседналост в България преди да могат да купуват земеделска земя у нас трябва да отпадне заради риск от тежки евросанкции, но правителството ще търси други начини да ограничи тази практика. Това обясни земеделският министър Румен Порожанов пред bTV.

"През 2014 г. със закон е въведено ограничение, което противоречи на поне 3 от членовете за функционирането на ЕС и на две от решенията на Европейския съд. Образувана е процедура, като срокът, преди да ни дадат на Европейския съд е докъм края на септември”, обясни още Порожанов.
Ако България не реагира, първоначално я очаква глоба от 900 000 евро с 660 евро наказателна лихва на ден и възможност първоначалната санкция да бъде повтаряна. "Ние в МЗХ не можем да носим отговорност за такава санкция от над 1 млн. евро, която ще се калкулира”, подчерта министърът на земеделието.

Вече стана ясно, че е изработен законопроект, който ще позволи на чуждестранни граждани да купуват земя у нас. Разпоредбите на ЕС изискват той да важи и за граждани от страни извън общността – напр. от Турция или Русия. В Министерския съвет ще се направи работна група, която да види дали може да се направят друг тип ограничения”, обясни той. По думите му има и други страни, които са заплашени от санкция заради невъзможност чужденци да притежават земеделска земя, като една от тях е Полша.

Порожанов предпочете да не коментира дали до момента се е заобикалял мораториумът, като отбеляза, че либерализация на режима може да донесе и повече инвестиции.

Земеделският министър коментира още, че се очаква тазгодишната реколта от пшеница да е по-добра от миналата година. Добивите са средно около 524 кг на декар, което прави между 5,5 и 5,7 млн. тона с "много добро” и "добро” качество. По-малко от 9% е некачественото жито.

Според Порожанов у нас за консумация остават около 1 млн. тона, 500 000 – за фураж и 250 000 – за семена. Останалото се изнася.

"Ние нямаме внос на пшеница”, категоричен беше земеделският министър. Той обяви, че са определени нови 30 продукта, за които ще се направи проверка дали са с по-различен състав у нас и в Италия, Швейцария и други страни. След като първият подобен анализ показа 20% разминаване по етикети, сега въобще няма да се прави физико-химичен анализ.

Порожанов призна, че "може да се третира в някаква не много голяма степен, че качеството не е същото”, но сега акцент ще бъде разликата в цените, която ощетява българския потребител: "Разлика от 100% не може да се дължи на ставката на ДДС”.

Публикувана в Бизнес

1600 лева е средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич за 2016 г., съобщават от "Статистически изследвания". Стойността на чернозема е нараснала спрямо предходната година с 13.9% и е най-висока в сравнение с останалите области.

За страната средната цена достига едва 761 лева на декар. За сравнение в Добричко сделките през 2012 г. са вървели средно за 1320 лева, коментира "Дарик". Най-скъпи са земеделските площи в община Балчик - 2190 лева, като бележат увеличение спрямо 2015-а с над 400 лева. Следват общините Каварна и Шабла с цени съответно 1770 и 1720 лева за декар. Там също има нарастване на цените с по 300-400 лева. Спад се отчита в Генерал Тошево, където от 1700 лева през 2015 г. през 2016-а търговията е вървяла за 1550 лева на декар. Най-ниска е цената на земята в Добричко в община Тервел - 1230 лева, но и там се забелязва ръст от 250 лева спрямо предната година. В най-голямата община в страната - Добричка, нивите се търгуват за 1300 лева.  Средната рента за един декар земеделска земя в област Добрич достига 85 лева, което е с 3.7% по-високо спрямо 2015 година. Най-добре плащат земеделците в Балчишко - 96 лева, следвани от тези в Добричка община - 89 лева, и Добрич и Шабла - 82 лева. В страната се плащат за наем и аренда средно 44 лева, посочват от още от статистиката.


Публикувана в Бизнес

През 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 761 лв., което е с 4.0% повече в сравнение с 2015 година, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година през 2016 г. увеличение е отчетено в цената на всички категории земя по начин на използване. Цената на постоянно затревените площи се увеличава с 19.4%, на овощните насаждения - с 11.3%, на лозята - с 9.1%, и на нивите - с 1.2%.

През 2016 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 1 157 лв. на декар, където е отчетено и най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година - с 11.3%.

През 2016 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 44 лв., което е с 4.8% повече спрямо 2015 година. Спрямо предходната година най-голямо е увеличението на рентата за овощните насаждения - с 28.1%. От наблюдаваните категории земя понижение на цената се наблюдава при постоянно затревените площи - с 16.7%, и при лозята - с 13.9%.

През 2016 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 64 лева. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони, с изключение на Южния централен район, където е отчетено намаление с 3.7%, сочат данните на статистиката.

Публикувана в Бизнес

Документи се събират до 21 април в офисите на фирмата в цялата страна

agrion fermera2Тази година все повече арендатори се включват в наддаването за земя под наем на търгове. За активните играчи на пазара излиза много по-изгодно да участват със собствена оферта за желаните парцели, вместо да чакат пряко договаряне със собственика. Инициативата с търговете за земя е на водещото дружество в сектора Агрион. Българската компания за втора поредна година разчита на този пазарен инструмент за отдаване на портфолиото си. Документи се събират до 21 април в офисите на фирмата в цялата страна.

Процедурата е опростена до четири лесни стъпки.

Фермерът посещава офис на Агрион, където безплатно получава тръжната документация за желания парцел, попълва документите, внася необходимия депозит и пуска предложението си в запечатан плик в специално подготвените за целта прозрачни урни в офиса.

agrion fermera3Експертите отчетоха интерес към парцелите както от фермери, които имат сериозни намерения за увеличаване или по-ефективното окрупняване на стопанствата си, така и от нови играчи на пазара. Запитвания има и от по-дребни земеделци, които искат да влязат в различни землища. Прави впечатление, че в някои райони арендаторите направо са тръгнали да се надскачат, за да си гарантират най-атрактивните парцели. Обяснението е, че искат да бъдат спокойни за субсидиите си догодина и за съответното планиране на площите, семена, торове и препарати. Североизточна България остава сред най-атрактивните региони – там конкуренцията за наемане на земя е най-ожесточена. Освен големите арендатори в битката се включват и големи производители от Централна Северна България, които искат да се разрастват.

Агрион е сред най-бързоразвиващите се и динамични дружества в сектора за управление на поземлени активи. През 2014 г. компанията откри официално верига от офиси в цялата страна като към момента тя включва 21 търговски точки. От миналата година компанията предлага и кредити за земеделие и лизинг за покупка на земеделска земя. Финансовите продукти са специално разработени по опростена процедура за агробизнеса и изискват много по-малък брой и обем документи.

Публикувана в Бизнес

Има опасност от спиране на средствата по Програмата за развитие на селските райони от Европейската комисия, обяви премиерът Огнян Герджиков.

Лили Мирчева

Забавяни са обществени поръчки от Министерство на земеделието и храните - за изготвяне на последваща оценка на Програмата за развитие на селските райони 2013-2017. Неизпълнението на този ангажимент може да доведе дори до спиране на средствата по ПРСР от Европейската комисия, заяви Огнян Герджиков. Поне това е първата вест, която долетя от аграрното министерство откакто стана „смяната на караула“. По традиция, междувременно изхвърчаха няколко глави, назначиха се нови хора, за които научихме по малко от кратките им биографични справки.

Кои са нередностите обаче, разкрити при ревизията на предишното управление на земеделското министерство, едва ли ще стане ясно в информационната мъгла. Примерно защо близо половин милион лева отидоха за изготвянето на Кодекса на поземлените отношения, който трябваше да е „черешката на тортата“ при управлението на земеделието по времето на ГЕРБ. Срещу некадърно направения колаж от 7 закона консултантската фирма, спечелила обществената поръчка и облажила се с тлъстата сума, скочиха дружно от всички страни – и отделните фермери, и обединените в браншови организации. В такъв случай – ще върнат ли парите юристите или за пореден път ще стане ясно, че най-печеливши от еврофондовете за земеделие си остават...белите якички. Тук се включват безкрайните редици на чиновниците от мегаминистерството и прилежащите му агенции, както и знайни, и незнайни консултантски фирми, юридически кантори и самостоятелни адвокати.

Но знаете ли къде изтекоха най-много пари? Отидоха в джобовете на юристите. Едва ли някой някога ще ни поднесе данни от статистиката колко дела са проведени досега за установяване на собствеността на земята. А за какви суми става дума , и от НАП не знаят. Още повече, че хаосът в поземлените отношения не е станал по-малък, нито пък земите с неясна собственост. И това не е по вина на собствениците, а на хората, които стават все по-богати в мътните води на беззаконието.
А толкава надежди се възлагаха на този нов Кодекс за земята! Той трябваше да реши и въпроси като инвестициите за напояване, и раздробената собственост, и арендните отношения. Нещо повече – трябваше да гарантира устойчивост на инвестициите в земеделието, за даде насоката за бъдещето на целия агросектор. Но както казва Николай Хайтов: Едно е да искаш, друго е да можещ, а трето и четвърто е да го направиш.

Така върху стотиците кръпки в „Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) бе добавена поредната, неумело съшита дрешка.

А какво да кажем за т.нар. електронизация на административната дейност в МЗХ? Според мнозина фермери и там е пълна каша.

Но ще кажат ли управляващите сега колко средства са потънали в пясъка на „електронните намерения“? Или пък да обяснят защо все не се получава пустото му електронно управление в България, което се оказа най-скъпото в света, но пък не съществува на практика?

Упрекват фермерите ни, че не можели да се сдружават. Ами вижте държавата и нейните представители – всеки дава сигнал, че не вярва на никого преди себе си. Та за какво съгласие става дума, да не говорим за съчетаване на бизнес-интереси? В този ред на мисли и вторият (май последен) програмен период на ОСП за България ще изтече, без да стигнем до началните стъпки в напояването, т.е. „А“ и“Б“ за земеделието. На сдруженията се разчита да изградят инфраструктурата за напояване, а МЗХ щяло да изгради „гръбнака на системата“. Кога в необозримото бъдеще ги виждате да се реализира това?

А как ще стане прословутата комасация на земята по собственост като на много места хората още се съдят за парченца от ниви? А какво ще стане с близо 1 млн. декара обработваеми площи, обозначени като „бели петна“? Към апетитната хапка за всеки арендатор посегнаха и местните власти, но досега не сме чули да има резултат.

Може би някой изчаква и българската нация да се превърне в бяло петно, щом по изчисления на ЦРУ, тя се топи с 6 души на час.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. в Източна Германия е регистриран ръст от 5% в стойността на арендата на земите със селскостопанско предназначение до средно 406 евро за хектар, заяви Щефан Шулц, управляващ директор на германското Общество за използване и управление на поземлените ресурси, стопанисващо бившите държавни селскостопански земи в Германската демократична република, цитиран от електронното издание Agrarheute. Още по-силен е ръстът, зафиксиран в новите договори за арендуване на земята през селскостопанския сезон 2016-2017 г. – с 10% до средно 481 евро за хектар.

Същевременно продажната цена на земите със селскостопанско предназначение не се е променила съществено в сравнение с миналата година и е средно 19 400 евро за хектар.

Шулц изтъкна, че през 2016 г. на пазара на земя се наблюдава отчетлива тенденция за свиване на продаваните площи, което според него е свързано с факта, че повечето провинции в страната вече са постигнали напълно или почти целите си по отношение на структурното развитие на селското стопанство. Голяма част от продавани парцели са били с неголеми размери, а максималната площ на търговете е намаляла от 25 хектара през 2015 г. до 15 хектара през миналата година.

Най-високи са били цените на земята в провинция Мекленбург - Предна Померания – 25 хил. евро за хектар. След нея се нареждат Саксония-Анхалт с 22,8 хил. евро за хектар, Тюрингия с 16,7 хил. евро за хектар, Саксония с малко под 14,9 хил. евро за хектар и Бранденбург с 13,6 хил. евро за хектар.

Най-скъпа е земята за арендуване в Саксония-Анхалт – 546 евро за хектар, докато в Мекленбург – Предна Померания плащат средно по 439 евро за хектар, 360 евро за хектар в Саксония и Тюрингия и 293 евро за хектар в Бранденбург.

Публикувана в Бизнес

Фермерите могат да окрупнят стопанствата си с парцели от 400 лв/дка

На пазара на земя вече има оферти за продажба на цени от 400 лв/дка и на разсрочено плащане. Инициатор на продажбите е българската компания „Агрион”. На сайта й са публикувани предлаганите парцели – те са близо 6600 в цялата страна. От компанията обясниха, че имотите са подходящи за две основни групи купувачи – за фермери, които искат да разширят стопанствата и за хора извън земеделието, които имат спестени пари и търсят начини да инвестират в такива поземлени активи. Сред офертите има и пасища за животновъди.

С продажбата на управляваната земя „Агрион” иска да съсредоточи дейността си към концентриране и окрупняване на собственото производство. Компанията ще инвестира привлечения ресурс в развитието на нови услуги, в стопанството си и в купуването на земя при възможна комасация, уточниха от дружеството.

„Една от основните ни цели е да работим за окрупняването на земеделската земя – големият брой малки парцели оскъпява тяхната обработка и стопанисване и е една от най-сериозните пречки за повишаване на добавената стойност и производството в сектора ”, коментираха от „Агрион”. „Предлагаме и разсрочено плащане, както и много добри цени, защото досега фермерите купуваха земя най-вече с натрупани собствени средства. С оглед на ниските изкупни цени и високите разходи по продукцията тази година, това става все по-трудно. С предложените парцели се надяваме да отворим нова възможност за тях да разширят стопанствата си и масивите, които обработват”, посочиха още експертите.

Дружеството е едно от най-големите за инвестиции в земеделски земи в България като освен съдействие при изваждане на всички необходими документи, предлага на клиентите и безплатни консултации за управлението на земеделските активи.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта