Тол системата трябва да влезе в търговска експлоатация най-късно до 1 март 2020 година

С постановление на Министерския съвет, днес е приета тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Tол таксите ще са от 4 до 7 стотинки на километър за масовите тежкотоварни автомобили от 3.5 до 12 тона. За по-тежките, над 12 тона, в зависимост от броя на осите, ще се плащат между 10 и 36 стотинки на километър. Компенсаторната такса за ползване на платената пътна мрежа без толтакса варира от 150 до 750 лева. Винетните такси остават непроменени за пътните превозни средства до 3,5 тона. Тол таксите са обвързани и с екологичната категория на превозното средство, с класа, и с категорията на пътя - магистрали, първи и частично втори клас пътища.

Товарните автомобили с тегло между 3,5 т и 12 т ще плащат една и съща такса за трите категории пътища, но тя ще зависи от емисионния им клас. Тези с най-високите еко класове Евро V, Евро VI или EEV ще плащат по 4 ст. на километър. За тези с емисионен клас Евро III или Евро IV тарифата ще е 5 ст. на километър, а за тези с най-ниската екокатегория - клас Евро 0, I или II - 7 ст. на километър. Целта е да се поощрява модернизирането на автопарка, за да се пази и околната среда. Тежкотоварните автомобили с тегло над 12 т и с две или три оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 11 ст. и 22 ст. на километър за автомагистрали, между 10 ст. и 21 ст. на километър - за първи и втори клас пътища. Камионите с тегло над 12 тона, с четири и повече оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 18 ст. и 36 ст. на километър за автомагистрала, между 17 ст. и 35 ст. на километър - за първи клас пътища, и между 16 ст. и 34 ст. на километър - за втори клас пътища.

С тарифата се определя и компенсаторната такса, която се дължи, ако товарен автомобил ползва платената пътна мрежа без тол такса. За камиони между 3,5 т и 12 т тя е 150 лв., за камиони над 12 т с две до три оси - 450 лв., за тежкотоварни превозни средства над 12 т с четири и повече оси - 750 лв., за автобусите - 150 лв. Компенсаторната такса се заплаща с цел да се избегнат административните санкции. Тя не е санкция, а по-висока пътна такса, която осигурява свободно придвижване по платената мрежа до 23:59 часа на деня, в който е наложена. Ако водачът откаже да плати компенсаторна такса на място, той трябва да заплати т.нар. максимална тол такса, за да продължи пътя си. За товарните автомобили между 3,5 т и 12 т предложеният т.нар. максимален тол е от 27 лв. до 48 лв., в зависимост от емисионния клас, за товарни автомобили над 12 тона с 2-3 оси - между 71 лв. и 146 лв., за товарен камион с тегло над 12 тона, с 4 и повече оси - от 119 лв. до 242 лв., и за автобусите - от 24 лв. до 49 лв. Електронната система за събиране на пътни такси на база изминато разстояние - тол, ще бъде въведена в търговска експлоатация най-късно до 1 март 2020 г. Дотогава ползвателите на платената пътна мрежа ще продължат да плащат винетна такса за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, както следва: месечна, седмична и дневна.

Въпреки известните отстъпки, които зърнопроизводителите успяха да договорят за бранша, в сегашния вариант тол тарифата не ги удовлетворява, защото цялата тежест се стоварва върху вътрешните превози, изчисляват от НАЗ. На заседание на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, което ще се проведе след Нова година, браншовата организация ще дебатира темата и възможните реакции. От регионалното министерство смятат, че всички възможни отстъпки вече са направени и в сегашния си вид тол системата е възможно най-справедливата. 

Публикувана в Бизнес

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Мачуганов, какви са действителните предизвикателства пред бранша, които се очертават в следващия програмен период?

- Зелената архитектура и въвеждането на тавани в подпомагането. Още в настоящия програмен период Европа въведе изискването за 5% екологично насочени площи. Виждаме, че Брюксел все повече вдига критериите и очертава по-строга рамка на т. нар. позеленяване в новата ОСП. Досегашните изисквания, свързани с плащания за екологично насочени площи /ЕНП/ стават задължителна база. Така че пожелателните 5% се превръщат в задължителни. И върху тях ще бъдат надграждани допълнителни критерии, които трябва да покрием. Въвеждането на тавани ще принуди голяма част от големите и средните стопанства да се откажат да заявяват за подпомагане част от своите обработваеми земеделски площи. Като теглим чертата, какво излиза: един път стопаните ще бъдат ощетени по линия на зелените площи, втори път – с въвеждането на тавани. Това ще удари мащабните земеделски стопанства – за тях новите изисквания ще бъдат скъпи и неприемливи за изпълнение.

- Защо толкова много ви плаши този момент – това ще ви струва нови инвестиции в специфична техника, ще ви направи по-слабо конкурентни на пазара?

- Позеленяването ще намали нашите доходи от конвенционалното земеделие и ще ни направи по-слабо конкурентни на Русия и на Украйна, на САЩ, на Аржентина, на Бразилия - на всички държави, които не работят по правилата на ЕС. Земята в Европа е скъпа, поскъпват торове, препарати, семена, плащаме високи ренти, високи са вноските по кредитите, които обслужваме, изкупните цени на зърното все по-често не покриват в достатъчна степен разходите за поддържането на едно стопанство на високо ниво. Да държиш плодородна земя под формата на екологично насочени площи – това ще ни струва загуба на пари. Това е истината. Ако бъдем по-меки – ще кажем, че от екологично насочените площи няма да имаме доходи. Идеята за въвеждането на тавани съдържа в себе си социален елемент. В тази връзка бих попитал: ако отнемеш на един земеделец 10 хил. дка земя, за да я дадеш на друг– какви са гаранциите, че този друг ще се справи – ще поеме ли риска да работи земя, да тегли кредити, за да инвестира, да се бори за пазар и да е рентабилен в крайна сметка? Става дума за възможности, за капацитет. Има ли оценка и анализ на този търсен ефект от въвеждането на тавани? Съмнявам се.

- На ежегодния аграрен форум на НАЗ стана ясно, че има близо 100 души, които неправомерно са получили субсидии. Има ли действителен проблем с т. нар. субсидаджии и ако да – какъв е неговият мащаб?

- На фона на близо 120 хил. регистрирани земеделски производители, няма и 100 нарушители са несъществена цифра. Наскоро чухме за една госпожица, служител в банка, която е присвоила близо 1 млн. лева. Така че, навсякъде има опити за злоупотреби. Задачата на държавата, на институциите и на службите е да не позволяват това. Като цяло, аз смятам, че гилдията на земеделците е чиста и си изпълнява коректно ангажиментите. Не мисля, че е добре заради една бълха да се изгаря целия юрган.

- Мегазаконът за поземлените отношения за пореден път беше отложен – кои са най-проблемните точки в него?

- Всички се опасявахме, че в така подготвения закон има голяма доза лобизъм – от страна на големите собственици на земя, от фондовете. Но вече е ясно, че и те не го приемат в сегашния му вид. Мога да говоря с часове колко са нещата, които не са на правилното място. Ще маркирам едно от важните неща. С лека ръка се прекратяват едни отношения за свободно договаряне между собственици и ползватели на земя, като се регламентират конкретни срокове. Като краен ползвател на закона, недоумявам как е възможно подобно нещо. С въвеждането на регламент за краен срок на договора между собственика и ползвателя, се погазва правото на свободно договаряне между тях. Имаме хиляди българи, собственици на земя, които са пръснати по целия свят. Нормално е те да искат да си уредят отношенията с ползвателите на тяхната собственост поне за 10 години напред, предвид това, че живеят извън страната. Как така се поставя срок в закона – недоумявам как точно са го измислили, това е абсурдно. Нека задам и другия важен въпрос – как един земеделец да инвестира в своето стопанство, ако няма сигурност, че ще стопанисва земята в годините напред? Как да вложим средства в напояване, в инфраструктура, ако нямаме сигурност за бизнеса си?

- Къде не може да бъде постигнато съгласие по отношение на Закона за градушките?

- В този закон трябва да има солидарна отговорност. Застрахователите казаха твърдо „Не, не участваме“. Ние питаме: къде в закона е мястото на държавата, на общините? Защото изграждането на цялата градозащитна система не е свързано само с покриването на риска за стопанствата на фермерите. Тя ще пази също така държавната, общинската и частната собственост. И тук трябва да се търси балансът. Има и друго изкривяване в сегашния вариант на закона, което трябва да се избегне. Ще го илюстрирам с пример. Ако някой гледа 5 дка аспержи, а друг 5 дка царевица или пшеница, справедливо ли е да плащат по равно за риска и по равно да получават обезщетение при нанесени щети? Не мисля, че е редно аз, като производител да плащам наравно с другите, а те да получават защита и протекция, която ще бъде платена с моите пари.

- България все още не членува в Копа и Коджека - възможно ли е създаването на Национална земеделска камара у нас?

- Трябва да узреем за това, няма начин просто. От 30 години работим в демократична среда, границите са отворени, ходим по Европа, виждаме, чуваме, четем, срещаме се с колеги от други европейски държави. Ние сме една от малкото страни, които нямат национална камара, която да представлява целия земеделски бранш. Копа и Коджека още питат България: Къде е вашата национална земеделска камара? Направиха специално за нас компромисен вариант за членство, но не това е начинът. Трябва да седнем всички заедно на масата, да извадим своите аргументи, ако трябва да се скараме, но накрая да узреем за създаването на единна национална земеделска камара. Иначе ще продължим да се обвиняваме в егоизъм и лобизъм. А това не е продуктивно. Това вероятно обслужва добре нечии интереси, но не и нашите собствени – на хората, които се занимават с аграрен бизнес. Независимо дали са зърнопроизводители, животновъди, производители на плодове и зеленчуци и т. н. Всички работим и правим бизнес на територията на република България и е нормално да подредим къщичката си. Тук отново трябва да напомним, че е нужен Закон за браншовите организации, който да регламентира кой кого представлява. И това да е реално, а не както е сега – събира се група хора и заявява, че представлява на национално ниво даден бранш.

- Лакомията и голямото его ли стоят в основата на това трудно узряване?

- До преди 30 години всички трябваше да бъдем еднакво богати. После рязко се наложи да се превърнем в капиталисти – по пътя на натрупването на опит в частния бизнес. Възпитани сме в едно време, днес живеем в съвсем друго. Българинът от онова време беше задружен, помагащ, подкрепящ. В условията на свободна пазарна икономика, в един момент материализмът и егоизмът надделяха. Промени се и ценностната система, особено при младите хора. Но нека кажем и хубавите неща. Българинът бързо се учи на добрите практики. Както успяваме да вземем най-доброто от Европа по отношение на производството, на иновациите, така ще трябва да узреем и за съюзяването. Този процес иска време, но нека си признаем - днес егоизмът ни е в повече.

- Пазарът фактор ли е в тези процеси?

- Европа ухажва Украйна. Украинското зърно е нашият най-голям конкурент и в момента бърка в джоба на българския земеделски производител. Това ни огъва, кара ни да търсим нови технологии, да се събираме на групи, да посещаваме чужбина, да обменяме информация и да търсим начин да сме по-конкурентни пазари. Макар и трудни, това са наченки на истинско сдружаване. Нека го кажа така: всичко се движи от пазара. На пазара празни ниши няма. За да оцеляваме, трябва да се научим да се съюзяваме. Не става дума за браншови организации. Става дума за друго – българският земеделец все още действа на пазара като свободен електрон, а това не е печелившо поведение. Няма какво да се лъжем – България е малка държава, произвежда малки обеми продукция. Ако играем индивидуално, ставаме незначителни, незабележими. За да оцелеем, трябва да сме единни и да гоним качество и обеми. Вярвам, че с всеки изминал ден узряваме в тази посока.

Публикувана в Интервюта

Деветият национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите тази година беше по-различен. За най-успешния български бранш в земеделието настъпва време разделно. Въпреки очертаващият се буферен период от около 3 години, острите въпроси вече стоят на дневен ред. И те засягат всички – държавата, производителите и цялото общество.

Какво стои зад емоционалната реч на земеделския министър Десислава Танева на откриването на форума на НАЗ? Страх от бъдещето и надежда - най-силните да поемат най-голямата отговорност. Такива безспорно са зърнопроизводителите.

Какво казва статистиката

През 2018 година сме произвели общо 12 млн. тона зърнeни култури - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. 6,8 млн. от тях са износ. Той възлиза на общо 3 млрд. 141 хил. лв., което е 37.3 % от общия износ на селскостопански стоки от България, показват данните на националната статистика. Страната ни заема 11-то място в света по износ на мека пшеница, с реализиран експорт 4.17 млн. тона за 2018 г. На второ място сме в света по износ на черен маслодаен слънчоглед, с експорт от 779 хил. тона. Заемаме осмо място по износ на рапица.

Зад този колосален производствен и търговски успех на сектор „Зърно“ стои адекватно подпомагане, припомни аграрният министър. И добави конкретика със съответните числа. През последните 4 години прякото подпомагане в сектор „Земеделие“ възлиза на 7 млрд. 724 млн. лева. Това е 8,1 % от всички инвестиции в българската икономика за посочения период. В рамките само на една година подпомагането в селското стопанство се движи между 1,4 и 1,9 млрд. лева. На този фон, бюджетът за периода 2014-2018 година, отделен за Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ е чувствително малък – едва 500 млн. лева, подчерта министър Танева. И добронамерено посъветва зърнопроизводителите да не поглеждат към парите по ПРСР, защото получават достатъчно. Като отново се подкрепи с цифри.

Подпомагането никога не е достатъчно

Каква е подкрепата за сектор „Зърнопроизводство“? Държавна помощ под формата на схема за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство. За 2019 г. финансовата подкрепа е изчислена на база на 0.37 лв. за литър гориво. Схемата е със срок на прилагане до 2020 година, но вече е изпратена нотификация до Брюксел тя да бъде удължена до 2022 година и зад това стои политическата воля на цялото правителство, подчерта Десислава Танева. Втората държавна помощ е свързана с инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък. Сумата за 2018 година е 41 млн. 205 хиляди лева. И по тази схема ще се иска удължаване до 2022 година или ще се чака нов европейски регламент. Подпомагането по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е на декар. От бранша изчисляват, че субсидията покрива около една трета от рентата, които земеделците плащат върху наетата или арендована земя.

Картина на земеползване към 2019 г.

Размерът на земеделските площи, заявени за подпомагане за 2019 година възлиза на 19 млн. 316 хил. дка. Терените с технически култури са 9 млн. 765 хил. дка. Това е равно на 74% от обработваемата земя в България. Ако се прибавят към тях близо 2,8 млн. дка, заявени като сеитбооборот, процентът надхвърля 80%. Внушителна цифра, постигната от българските зърнопроизводители. Съпоставката с другите сектори – 1,6% от земеделските площи в страната са заети от трайни насаждения, 1% са зеленчуците и 1,4 % - етерично-маслените култури. Пасищата у нас са над 5 млн. и 300 хил. декара.

Такава е картината в българското земеделие днес. Тя е логично следствие на прилаганите политики в земеделието – на европейско и на национално ниво.

След като постави постиженията на българските зърнопроизводители по-високо от тези на родните олимпийци, аграрният министър Десислава Танева призова бранша да бъде визионер на прага на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. И като абсолютен отличник – да сподели добрия си опит с останалите, да е готов на компромиси.

Как обаче да мислиш за визии, когато те чакат тежки битки?

Много вече се изговори и изписа за т. нар. „зелена архитектура“ в бъдещата ОСП. Ясно, че голямата част от този товар ще падне върху плещите на сектор „Зърнопроизводство“. Най-умните вече са го измислили, по-малко предприемчивите ще лавират, много земеделци ще понесат загуби. Такива са коментарите сред членовете на НАЗ. Резонен е въпросът към аграрното ведомство: как се очаква от един стабилен и експортно ориентиран сектор да прояви благородство, ако изобщо не е ясна цената, която ще трябва да плати за него?

Нека припомним и друго: въпреки, че се тиражира мнението, че българските земеделци вече имат опит в прилагането на зелени политики, все още няма анализ на този сегмент – какви инвестиции е струвала тази мярка на фермерите и какъв е крайният резултат? Вероятно затова и силното „позеленяване“ на бъдещата ОСП толкова силно плаши. Като екстра към целия разкош, следва да добавим и вероятността да бъдат въведени тавани в подпомагането. Това със сигурност би превърнало битката за визии в битка за съхранение на постигнатото от сектор „Зърно“ до сега.

Какви са възможните сценарии?

Големите земеделци вероятно ще вземат тежкото решение да намалят своите обработваеми площи. За да покрият по-лесно изискванията за зелени политики и да се вкарат в таваните на подпомагане. Те обаче ще се откажат от най-слабо плодородните земи, което е повече от логично. Тези земи ще останат свободни – за производители от други сектори, за млади фермери. Ако се предположи, че към тях ще бъде насочен освободен от сектор „Зърно“ финансов ресурс, какво биха постигнали новите фермери? Едно е ясно – те ще започнат отначало. И тепърва ще водят своите битки – с правилата, с администрацията, с намирането на пазар. Вероятността да се превърнат в устойчиви производители трудно покрива обозрим хоризонт от време. Защото нищо в земеделието не е лесно. Защото добрите експерти на ниво държавна администрация все още са кът. Призна го самата министър Танева, като припомни случая „Праматаров“. Мнозина от новите фермери вероятно ще се откажат да водят битки. И така земята може да се окаже пустееща. За сметка на това – дива и зелена. За радост на поддръжниците на екополитиките. Много важно, че ще напуснем челните редици в сектор „Зърно“. Важно е в каква околна среда ще живеят децата ни.

Във всичко това има здрава логика. Въпросът е обаче защо да се плаща толкова висока цена за сляпото следване на политиките на Брюксел? Тук е мястото да напомним, че сами ще си пишем националните стратегически планове. Ако министър Десислава Танева е решила, че назидателното размахване на пръст към зърнопроизводителите ще има ефект, сбъркала е.

Не това е начинът

Аграрният министър „захапа“ зърнения бранш, като употреби конкретни имена и цитира реплики по повод два закона, които са на трупчета – Законът за градушките и мегазаконът за поземлените отношения. Излишно е да припомняме подробностите, по-важни са аргументите. От НАЗ са наясно, че солидарно ще трябва да участват в споделената финансова отговорност, заложена в Закона за градушките. И да, ще участват. Просто искат гаранции, че парите, за които ще се бръкнат, ще им гарантират реална градозащита. Зърнопроизводителите не са съгласни новият Закон за земята и поземлените отношения да се превърне в поредния кърпеж, който вместо да изпише веждите, ще избоде очите. Интересите тук са много, трудно се намират пресечните точки, още по-трудно се постига съгласие. Затова е по-добре да не се бърза. И производители, и собственици на земеделски земи са на това мнение. И е добре от аграрното министерство да ги чуят.

Ако министър Танева очаква от зърнопроизводителите да бъдат визионери, първо трябва да застане до тях в ежедневните битки. Това, междувпрочем, се отнася за всички земеделски браншове. По пътя на противопоставянето няма да стане. Не е продуктивно, не е и много честно. Освен ако от МЗХГ не искат точно това. Но за какъв дявол им е подобна катастрофична среда? Кой какво ще спечели и каква ще е в крайна сметка обществената цена? Нали мантрата в новата ОСП е тази: земеделието да носи обществени ползи. За такива политики наистина са нужни визии. Но не от граждани без общество, а от обединена земеделска общност. Това зависи от главата на рибата. Тя първа се вмирисва.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Земеделските производители, които отглеждат зърнени и маслодайни култури на обща площ от 5 или повече декара са задължени да подават декларация за количеството произведено и налично зърно. Това е записано в обнародваната от Държавен вестник Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 23 от 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно. До момента декларации подаваха зърнопроизводителите с площи над 500 дка, а тези с по-малки площи бяха освободени от това задължение.   

Декларация за количеството произведено и налично зърно от земеделските стопанства съгласно приложение № 3 подават всички земеделски производители, които произвеждат зърно – обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица, царевица, слънчоглед и соя на обща площ от 5 или повече декара. Производителите на оризова арпа подават произведените количества съгласно приложение № 5. Когато лицето произвежда и/или съхранява зърно на територията на повече от една област, подава отделна декларация за зърното, произведено и/или налично във всяка една от тях.

Декларациите се подават ежегодно от земеделския производител в областната дирекция „Земеделие“ по местонахождението на площите за производство за съответната реколтна година в срок до: 30 септември – за обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале и рапица; 30 ноември – за царевица, слънчоглед, соя и оризова арпа.

Предвидените в наредбата санкции за не подаване на декларация приложение №3 са от 500 лв. до 5 000 лв. физически лица и от 1 000 лв. до 15 000 лв. за юридически лица.

Друга промяна, записана в Наредбата за мониторинг на пазара на зърно предвижда специализираната администрация в МЗХГ да води и поддържа публичен електронен регистър на обектите за съхранение на зърно. 

Промените предвиждат земеделските производители да подават декларация за произведеното количество зърно по видове веднъж годишно в определен срок, а не както досега всяко тримесечие. За тази цел е изготвен нов образец на декларацията. 

Уредени са  сроковете, реда и контрола за подаване на декларация от предприятията за преработка на зърно за преработеното от тях зърно. Декларацията се подава за всяко тримесечие. 

Разписани са реда и периодичността за извършване на мониторинг на пристанищата, от които се извършва износ, внос и вътрешнообщностни доставки на зърно. 

За настощата година, съгласно приетите промени в Наредбата, всеки стопанин отглеждащ над 5 дка зърнени култури е длъжен да подаде Декларация приложение №3 за произведеното зърно през стопанската 2019 г. до 12 декември 2019 г.

Публикувана в Растениевъдство

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, какъв ще бъде този път фокусът на ежегодния национален агро семинар, който организира Националната асоциация на зърнопроизводителите?

- Зърнопроизводството – реалност и възможности в следващия програмен период – това е мотото на Деветия национален агро семинар, който и тази година ще се проведе в Пловдив. Нека припомня, че през целия период, в който сме членове на Европейския съюз, ние, като зърнопроизводители, не сме участвали реално в нито една програма, специално насочена към сектора. В същото време, статистиката показва, че България е 12-а страна по износ на зърно в света – изнасяме зърно за над 1 млрд. долара. Това е около 25% от износа на страната ни във всички икономически сфери.

На Деветия национален агро семинар за пореден път ще направим анализ на постигнатото до сега и ще дискутираме какво ни предстои. Поканили сме министъра на земеделието г-жа Десислава Танева, премиера Бойко Борисов, изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, евродепутати, експерти от контактната група в МЗХГ, които реално следят за преговорите с Брюксел по бъдещата ОСП.

На семинара ще бъде представен и нов тип на застраховане в земеделието – обвързано с доходите на земеделските производители. Ще бъде засегната и темата за дигитализацията и иновациите в земеделието. Тя е изключително актуална през следващия програмен период, за този сегмент ще бъдат заделени доста европейски средства. Ние сме членове на българския цифров иновационен хъб за земеделие - agrohub. bg, който е регистриран в Европа, участвахме и в Първия Агрохакатон, който се проведе в Шумен. За нас е важно как ще участваме във всички процеси, свързани с дигитализацията на земеделието. Традиционно, разбира се, всички водещи фирми в земеделието у нас, ще участват в семинара със собствени презентации. Фокусът отново е върху иновациите, защото бъдещето на земеделието е свързано с тях.

- Засега е неясна бъдещата Обща селскостопанска политика – какви са опасенията на зърнения сектор в тази посока?

- Няма безстрашни, няма такива, които да не се тревожат за бъдещето на земеделието след 2020 година. Предложенията на Европейската комисия за следващия програмен период пряко ни засягат. Те са свързани с въвеждането на рестрикции – тавани на плащанията, завишени агроекологични изисквания. За нас този разговор е изключително важен и точно затова избрахме това мото за Деветия национален агро семинар на НАЗ – „Зърнопроизводството – реалност и възможности в следващия програмен период“.

- Какво показва вашата равносметка днес – ако се върнете в годините назад, кои земеделски стопанства се оказаха най-устойчиви?

- Труден въпрос. Ще започна моята равносметка от началото на прехода. Първите години бяха доста трудни – никаква подкрепа от страна на държавата, от страна на банките. Търговците ни притискаха с цени, както и фирмите, които ни продаваха торове, препарати, семена. Трябваше сами да се справяме. И още тогава, по естествен начин, се направи един голям подбор на фирмите в земеделието. След приемането ни в Европейския съюз, земеделието ни стана устойчиво. Появи се интерес от много търговски фирми.

Отчитам в онзи момент едно погрешно отправено от тогавашните управляващи послание: „Елате, вземете си субсидиите и станете земеделци!“ Това накара много хора да се включат фиктивно в земеделието – единствено заради субсидиите. Но всяко чудо за три дни. През следващите една-две години доста фирми отпаднаха. Останаха средните и големите стопанства – те се оказаха най-устойчиви във времето, най-адаптивни към всички процеси и промени.

В същото време, подпомагането винаги е било насочено към по-малките стопанства, за да могат да оцеляват. Но най-важното през всичките тези години липсваше – политика на защита и гаранции на доходите на земеделските производители. Затова се надявам през следващия програмен период да се работи в тази посока. Това е най-трудният процес – стопанствата да запазят своята устойчивост. През годините разходите за всички консумативи се увеличават – препарати, торове, семена. А борсовите цени на зърното остават на едни и същи нива, дори бележат спад през последните няколко години. И ние непрекъснато трябва да се приспособяваме.

- Как се справя браншът с диверсификацията в стопанствата?

- През годините много колеги започнаха опити за диверсификация – захванаха се с различни производства, но повечето от тях се оказаха губещи. Диверсификацията на всяка цена е безсмислено занимание. В тази връзка водим диалог със земеделското министерство. Надяваме се в следващия програмен период нашият опит да бъде взет под внимание и политиките така да бъдат изработени, че да са полезни както за природата и климата, така и за запазване на устойчивостта на земеделските стопанства.

- Без съмнение, зърнопроизводството днес е най-устойчивият сектор. Какво ви направи такива?

- Субсидиите в зърнопроизводството са най-ниските в сравнение с останалите браншове. Ние получаваме единствено субсидии по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/. Нищожен е делът на субсидиите по линия на обвързаната подкрепа, особено в сравнение с други сектори. Средното държавно подпомагане на декар площ е около 30 лева, другите браншове започват от 100 лева и растат нагоре. Затова смело мога да кажа, че не субсидиите, а пазарът ни направи устойчиви. Пазарът е най-вярното мерило за един земеделски производител. И в голямата си част българските зърнопроизводители работят за пазара. Не си ли устойчив и приспособим към пазара, загиваш.

- Много от зърнопроизводителите казват, че честите промени в законодателството ги превръщат в администратори и ограбват от тяхното време за работа на полето. От години водите битки на няколко франта – кои спечелихте и къде борбата продължава?

- За нас е важно да има ред. И той да е задължителен за всички сектори в земеделието. През годините сме водили битки и продължаваме да ги водим - по отношение на промяна на законодателството, свързано с поземлените отношения. Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи през годините на прехода, струва ми се, е променян близо 90 пъти. Сега се готви мега закон за поземлените отношения. Ние участваме в работните групи, надяваме се да бъдем чути, за да изработим едно стойностен Кодекс на земята. Едно е да пишеш закон на бюро, друго е да си го проверил на терен. Какъв е смисълът да се бърза и след 6 месеца или след 1 година отново да променяме законите?

Водим битка и да бъдем извадени от обхвата на Закона за горивата и очакваме това окончателно да се случи до края на годината. По отношение на въвеждането на тол системата, очакваме отново да бъдем чути и държавата да има волята за преференциална политика по отношение на хората, които произвеждат – чрез въвеждането на бонусна система при тол таксите и чрез намаляване на обхвата на системата. Идеята да се събират такси е много добра, но нека е ясна цената, която ще плащат българските производители и превозвачи – тя е твърде висока, защото се умножава по две – предвид характера на системата на транспорт. От зърнопроизводителите и от регионалните превозвачи зависи как ще стигне хлябът до всеки един търговски обект. Затова е логично след определен брой километри, таксата за тях да е по-ниска. Нека да остане висока за първокласната пътна мрежа и за транзитно преминаващите.

- Защо през годините се установи една обществена представа за зърнопроизводителите като за едни богати хора, които са силно подпомагани от държавата, които обезлюдяват селата, защото са механизирани и не генерират работна ръка? Защо другите браншове често гледат във вашата паница?

- Народопсихология. Българите обичаме да гледаме в паницата на другия, но често забравяме да се поставим на неговото място, да проумеем какви ядове и проблеми има. Ние, зърнопроизводителите, работим земя. Земята не е наша. Тя си има собственици. И във всеки един момент те могат да пожелаят да си я обработват сами. Не мисля, че сме силно подпомогнати от държавата. Вече казах каква и колко е подкрепата. През годините ние изградихме своя организация, която да защитава нашите права. Тя е една и има структури в цялата страна. Няма нужда да припомням по колко браншови организации има в другите сектори и до колко тяхната членска маса е реална. Всяка регионална организация на НАЗ среща специфични трудности, на национално ниво проблемите се дискутират и се взима единно решение за целия бранш. Така работим ние.

- Затова ли сте способни да сваляте правителства – защото сте единни? Всички си спомняме редиците от трактори на жълтите павета преди години…

- Демокрацията предполага свобода на изразяването на мнение. Протестите са част от тази свобода, формата няма значение. И днес фермерите в Европа протестират – когато са недоволни от определени политики в земеделието.

- Твърде много политика ли има в земеделието?

- Правят се опити от едни или други политически партии, от други браншове да ни яхнат, но ние не се поддаваме. За нас най-добрата политика в земеделието е пазарът. Търсим пазари, не се занимаваме с политика. Това трябва да правят и всички останали браншове – добрият пазар е гаранция за добри доходи. Казахте за обезлюдяването на селата. Този процес започна още в началото на 90-те, причините за обезлюдяването са комплексни. И тук народопсихологията си казва думата: „Учи мама, за да не работиш“. Тази приказка не е от вчера. Селата обезлюдяха не заради работата в земеделието, а защото младите емигрираха, хората намаляха, закриха се детски градини, училища. В селата, освен земеделие, имаше и преработвателна промишленост. Всичко това изчезна, хората останаха без препитание. Днес ние, зърнопроизводителите, помагаме във всяко едно отношение на малкото останали хора в селата – от читалищата идват за помощ при нас, от пенсионерските клубове, от църковните настоятелства и т. н. Кой млад човек би отишъл да живее на село, ако няма къде детето му да ходи на детска градина, ако няма лекар и аптека? Много млади хора, които работят в земеделието, пътуват. Кой е луд да живее на село без достъп до елементарни социални услуги и без добра инфраструктура?

- Написаха се няколко стратегии за развитие на българското земеделие и в тях пише, че сектор „Зърнопроизводство“ може да бъде до 5 пъти по-рентабилен, ако произвежда по-висока добавена стойност – съгласен ли сте с тази оценка?

- Икономически вярно е изчислено, че ако в една ферма има преработване и затворен цикъл на производство, ще се получи по-голяма принадена стойност. Важният въпрос за нас обаче е друг –къде продаваме въпросната преработена продукция, какво правим с пазара? Ще ви дам пример с прословутата диверсификация. Миналата година се засади доста нахут – 3 хил. процента завишение на производството, по редица причини. И какво се получи – 2 години хората не могат да го продадат. Какъв е изводът? Една стока е стока само когато за нея има пазар. Другото няма смисъл. За нас са важни свежите пари, зърното е борсова стока, която се търгува на световния пазар. Затова гледаме в тази посока, защото за нас е важно да продаваме. Ако произвеждаме и продаваме брашно, кой ще ни го купи? Бихме ли могли да го продаваме например в Северна Африка, след като трябва да отговаряме на строго определени местни изисквания и стандарти? Няма как да се случи това. Какво – солети ли да произвеждаме? Това е несериозно. Пазарът определя производството. Всяко едно производство първо започва с анализ на пазара. Кой, защо и на каква цена ще купува дадена стока? Така се прави. Другото е късметът на начинаещия. Ще изкара една, две години и на третата ще фалира.

- Какво трябва да залегне в националния стратегически план по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- Сега сме в мъртво време. Нов Европейски парламент, нов аграрен еврокомисар, многогодишната финансова рамка ще бъде приета едва през следващата година и това ще предизвика забавяне от поне 2 години. Всички страни работят по стратегическите планове и се очертава достатъчно време в тази посока. Искаме България да може сама да определя своята политика в земеделието. Ако бъдат въведени тавани – сами да решаваме какви, колко и до къде да бъдат. 22 европейски държави се обявиха за такава свобода в прилагането на бъдещата Обща селскостопанска политика. Така че в тази битка не сме сами. Говори се за по-зелена европейска политика в земеделието. И по тази тема предстоят дебати – и на национално, и на европейско ниво. За нас, зърнопроизводителите, е важно да бъдат отчетени българските национални специфики и да се защити българският интерес в земеделието. Нека не забравяме, че това е най-големият селскостопански сектор в страната. Ние не сме против зелените политики, но тяхното прилагане трябва да бъде съобразено с българските реалности. Разбира се, че е важно да бъдат опазени почвата, климата, чистотата на въздуха. Но в същото време трябва да се мисли и за обществената полза от земеделието. Не е справедливо само един сектор -„Зърнопроизводството“ да покрива щетите за климата и на другите браншове. И все ние да сме лошите.

- Нека ви попитам така – какви са зърнопроизводителите – просто едни родени предприемачи или хора, които имат родова връзка със земята?

- В земеделието влязоха хора, които и преди 10 ноември 1989 г. са се занимавали с това. Периодът на преход обаче беше добре дошъл за истински предприемчивите, за бизнес мислещите. Някои от тях се захванаха със земеделие. И изобщо не беше лесно. Отивахме в банките с прашни обувки и от там ни обръщаха гръб. Но ние не се отказвахме. И оцелявахме. И следващото поколение наследи бизнеса. А днес говорим за трето поколение производители. И днес банките тичат след нас, а не ние след тях. Но това е защото се доказахме през годините – с много труд и с много безсънни нощи. Всички хора, които работят земя, имат любов към нея, убеден съм. И това е ключът към успеха във всеки бизнес – ако не правиш едно нещо със сърце, то е обречено.

Публикувана в Интервюта

- Г-н Милев, Народното събрание удължи срока за регистрация по Закона на горивата до 26 януари 2020 г. – това решение какво означава за зърнения бранш?

- Ние очакваме да бъдат приети промените в Закона за горивата, които ще извадят земеделските производители от обхвата на закона. И тъй като промените още не са гласувани в пленарна зала, остават в сила старите правила. За нас, зърнопроизводителите, решението да бъде удължен срокът за регистрация до края на януари, следващата година е практично и удобно. Ако беше останал старият срок, който изтича на 26 октомври, трябваше близо 9 хиляди земеделци да се регистрират в Министерството на икономиката в рамките на 10-12 работни дни. Нали си представяте какво щеше да произведе това? Хаос и напрежение.

- Отлагането на приемането на промените, които трябва да извадят земеделците от обхвата на Закона за горивата за какво е знак?

- Темата продължава да е предмет на дебати, има съпротива от търговците на горива, което е разбираемо. Срокът за общественото обсъждане на промените в Закона за горивата обаче изтече. Ние, зърнопроизводителите, водим битка от години да бъдем извадени от обхвата на този закон, успяхме да убедим икономическото министерство, че ние сме крайни потребители на горива, а не търговци. И твърдо стоим на позицията, че трябва да бъдем изключени от него. Търпеливо ще изчакаме това да се случи, защото сме привели убедителни аргументи. За протести изобщо не може да става дума. Такива действия дори не са били предмет на коментар от ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Вярваме, че аргументите са по-силни от крясъците.

Блиц-интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини

- Г-н Костадинов, какво съгласие е постигнато до момента в работната група по отношение на тол системата?

- Водихме дълги дебати на последната среща в регионалното министерство – по отношение на обхвата на тол системата и на размера на таксите. Постигнахме съгласие обхватът да бъде намален на 6 хил. кв. километра – в него основно влизат магистрали, второстепенни пътища, подходи и изходи към граници. Имаше предложение от страна на спедиторите, което беше предварително съгласувано с другите организации, за цена от 8-10 стотинки на километър пробна такса. От регионалното министерство се съгласиха на цена 12-14 ст./км. Тази цена ще бъде наложена през пробния период на тол системата. Той започва от 16 август и ще продължи до месец февруари, следващата година. На базата на тези 12-14 ст./км от движението на транспортните средства, които са в обхвата на тол системата, ще се изчисли реално истинският приход към държавата. Заложените в момента цифри от МРРБ като приход трябва да бъдат постигнати, но едва след реалното тестване на тол системата ще стане ясно до колко това е възможно. Ясно е, че след като се намалява обхватът на тол системата, цената на таксите вероятно ще трябва да се увеличи.

- Има ли общо искане от страна на производителите и превозвачите за размера на таксите в тол системата?

- Всеобщо е мнението, че тол системата трябва да обхване транзитно преминаващите превозни средства, но за националните и регионалните превозвачи трябва да има бонус система, при която на базата на изминати километри, да намалява цената на тол таксите. Направили сме това предложение. Другото, за което ще настояваме, е тол системата да тръгне поетапно: първо от магистралите, след това от първокласните пътища и т. н. Но това да се случи постепенно, като параметрите на тол системата трябва да почиват на базата на реални изчисления след тестовия период, а не да бъдат взети от някой, седнал на чиновническо бюро. Защото сега заложените цифри от 20-23 ст./км не отговарят на сметките, които ние сме направили. Пробният тест на тол системата трябва да покаже реалната картина.

- Защо искате преференции при тол таксите за производителите и за регионалните превозвачи, какво показват вашите разчети?

- Какво се случва при нас, зърнопроизводителите: камионът тръгва от точка А до някое пристанище и плаща тол такса. Назад обаче камионът се връща празен, но пак плаща тол такса. Така за нас всичко е умножено по 2. Колко ще е размерът на таксите, които ще плати бранша, за да превози около 11 мл. тона зърно – от стопански дворове до мелници, пристанища и т. н. ? Никак няма да е малък, естествено. В Германия например, фермерите са освободени от тези такси и това е стимул за местната икономика. Затова настояваме за преференции – защото сметката я плащаме ние, зърнопроизводителите и ще я плати и крайният потребител. Никоя транспортна фирма няма да поеме за своя сметка този разход. Имаме и друг аргумент – ние реално ползваме превоз 3-4 месеца в годината, като изминаваме средно по 50-100 км. В същото време плащаме за гражданска отговорност и за винетка на цени, на които плащат международните превозвачи. Една винетка струва минимум 4 хил. лева. Но не ние, а международните превозвачи са рискови за пътната мрежа в страната. С въвеждането на тол таксите какво се цели – да се придобият едни приходи за държавната хазна или да се подпомогне българската икономика?

- Как ще коментирате идеята на МРРБ да бъдат монтирани датчици в зърнобазите, за да се следи за претоварване на камионите?

- Проблемът с претоварването не идва от производителите. По закон, транспортните фирми носят отговорност за спазването на изискванията при товарите. Проблемът е в контрола върху трафика по националната пътна мрежа, не е на полето.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Фамилията на Цветомила Спасова обработва 20 хил. дка земя в землищата на Бяла Слатина, Галиче и Бърдарски геран. В стопанството работят около 20 души, като средната възраст е 35 години. Цветомила Спасова е горда, че цялата рода е ангажирана в семейната фирма – от децата до племенниците и братовчедите. Емоционалната дама се чувства най-свободна, когато е на полето.

- Г-жо Спасова, какво виждат и какво не виждат хората, когато чуят израза крупен зърнопроизводител?

- Виждат скъпите колите, виждат пълните хамбари, но не виждат нашето ежедневие. Зад всичко, което сме постигнали, стои много труд, много ядове, най-малко по 12 часа работа на ден. Картината и в другите земеделски сектори не е по-различна – при производителите на плодове и зеленчуци, при животновъдите. В селското стопанство лесно няма.

- Не може да се отрече обаче, че зърнопроизводителите сте най-мощния сектор, ако поискате, можете да сваляте и правителства, нали?

- Ние не сваляме правителства. Ние просто показваме грешките, които се допускат в законите и създават недомислици. Ако няма ред в поземлените отношения, това влияе пряко на нашата работа. И ние реагираме. Но това не означава, че искаме да свалим едно или друго правителство. Искаме адекватни закони, за да можем да работим спокойно. Да не забравяме, че ние попадаме под силата на няколко закона – за поземлените отношения, за горивата, за енергетиката и т. н. И когато към нас има изисквания по един закон, които влизат в противоречие с тези по друг, става сложно. Освен това, сме затрупани със страшно много документация и ако липсва една добре работеща система, която да администрира този процес, нашата работа започва да буксува. Затова изискваме от всеки земеделски министър работеща администрация. Но ние не пишем законите, ние сме на полето. И понеже сме хората на терен, можем най-добре да кажем кое законодателство работи и кое не. Когато не ни чуват, излизаме с тракторите, да. Но тези наши действия са обосновани и аргументирани.

- От другите земеделски браншове смятат, че сектор „Зърнопроизводство“ е свръхсубсидиран, ваши колеги обаче казват, че субсидията на декар площ не е достатъчна, за да се модернизират стопанствата. Как ще го коментирате?

- Малко колеги зърнопроизводители могат да си позволят най-модерните технологии в земеделието, това е по силите само на най-мащабните. Затова е добре да се помисли как всеки стопанин – от най-малкия до най-големия – може да бъде подпомогнат в модернизацията на своето стопанство. Това ще улесни работата, ще направи сектора конкурентен. В момента земеделците, които обработват до 5 хил. дка земя не могат да си позволят да купуват най-модерната техника. Субсидията, която получаваме на декар площ, дори не покрива рентата, която плащаме. Семената и препаратите стават все по-скъпи, а без качествени такива няма как да постигнеш добив. Изкупните цени на зърното от години държат относително ниско ниво. Субсидията е трохичка в цялата калкулация на разходите, които имаме в работния процес. Нека припомня, че ние сме се захванали със зърнопроизводство и преди да има субсидии. Започнали сме с малко земя, успели сме да създадем устойчивост и да разширим стопанствата. Това означава, че субсидията не е решаваща, че можем и без нея да бъдем рентабилен сектор.

- Митология ли е твърдението, че крупното зърнопроизводство обезлюдява селата, защото не генерира заетост?

- В нашето стопанство работят около 20 души. Средната възраст на работниците е около 35 години. Гордея се с това, че всички членове на фамилията са ангажирани във фирмата – синове, племенници, братовчеди. Не може да се твърди, че зърнопроизводителите обезлюдяваме селата. Ние даваме препитание на достатъчно хора, а къде са другите, които трябва да дават препитание? Има и нещо друго. Нашите деца са с висше образование, с възможности да работят в чужбина или в големия град. Но те остават при нас. Децата на земеделците остават на село, при семейния бизнес. Мисля, че това е важно.

- Хората в селата често ли търсят помощ от местния арендатор?

- Помагаме според възможностите си. На читалището, на църквата, на хора в нужда, на болни. Не просто помагаме на читалището, но цялото ми семейство – от най-малкия до най-големия - участваме в самодейните състави. И това ни носи радост. Аз не слагам на масата нещо по-различно от онова, с което се храни всяко българско семейство. Ние, зърнопроизводителите, не живеем в някакъв лукс и той дори не ни е необходим. Аз поне така ги разбирам нещата.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта
Четвъртък, 20 Юни 2019 13:56

Хляб на мира – извън клишето

За поредна година България е част от европейската инициатива „Хляб на мира“. С тържествен ритуал, в землището на Бяла Слатина, ще бъде ожъната първата ръж, от която грижливи женски ръце ще замесят хляб – символ на Обединена Европа, след падането на Берлинската стена през есента на 1989 година.

Извън символното клише на инициативата, полезно е да бъдат припомнени днешните пазарни реалности и мястото на българския зърнен сектор в тях.

Всички гледат в паницата на зърнопроизводителите. Мнозина завиждат на тяхното единство. Немалко ги упрекват, че са част от едно монокултурно земеделие, което залага бъдещ природен апокалипсис.

Българските зърнопроизводители се възползваха от моментната европейска и национална политическа конюнктура. При сигурен пазар за суровината, как човек да не заложи на зърното?

Преди 30 години обаче субсидии нямаше. С връщането на земята в реални граници /още се спори дали това е било далновидно решение/, пазарно мислещите предприемачи се ориентираха към зърнопроизводството. Заради сигурните пазари. След влизането ни в ЕС, подпомагането на декар площ превърна този процес в устойчив.

Зърнопроизводителите са единственият бранш, обединен в една единствена браншова организация – Националната асоциация на зърнопроизводителите. И затова са силни. Думата им се чува. Ако решат, и правителства могат да свалят. Не са рекли, не са направили партия. Не им и трябва. Работа си имат достатъчно. Който си мисли, че на полето е лесно – да опита.

Въпреки благоприятната политическа конюнктура, мнозина от производителите са на мнение, че субсидиите на декар площ повече пречат, отколкото помагат. Защото изкривяват пазарната среда. И все някой брои парите в чуждата кесия и цъка с език. Без да отчете, че да се бориш за външен пазар с държави като Русия и Украйна не е лесна работа. На тазгодишната БАТА АГРО и търговци, и производители призоваха за целева подкрепа за закупуване на техника. Разковничето на успеха е в модернизирането на българските фермери. При такъв баланс в родното земеделие, логично е да се започне от сектор „Зърнопроизводство“. Защото е на светло и пълни държавната хазна.

Браншът се бори и с опровергаването на друг мит – че не генерира трудова заетост и по този начин обезлюдява селата. Картината на терен се оказва малко по-различна. Няма българско село, което да не е подпомагано от местните арендатори или кооперации – дават се пари за читалището, за поддържането на местните традиции и празници, за футболния отбор и т. н.

По отношение на работната ръка в сектора навлизат все повече млади и образовани хора. Просто модерната техника изисква това.

Пророчицата Ванга предрекла, че един ден камили ще пият вода от Дунав и че Добруджа ще се превърне в пустиня. Аграрните учени също са близо до подобни прогнози. Климатичните аномалии са факт, интензитетът им се увеличава циклично и постъпателно. Може пък това да е бичът Божи за зърнопроизводителите. Само времето ще покаже.

Пред хляба обаче всички сме равни. И този израз никога няма да се превърне в клише.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Г-н Костадинов, защо НАЗ призовава за ефективно опазване на земеделската продукция? Хроничен и тежък ли е проблемът в тази посока?

Законът за опазването на земеделската продукция е част от пакетното законодателство, свързано със земята и поземлените отношения. В момента този пакет от закони е в работен режим на обсъждане. Във версията, в която той беше внесен и срещна нашата съпротива, ефективната защита на земеделската продукция по-скоро беше във вариант „с пожелателен характер“. А проблемите в тази посока са дълбоки и от години чакат решение. Земеделският производител

няма никаква защита на полето от кражбите

на продукция. В момента всеки се спасява поединично и както може. Ние обикновено плащаме на охранителни фирми, но не навсякъде това е възможно. Постоянно имаме случаи на организирани кражби от хора от определен етнос и не можем да реагираме, защото няма законов регламент, според който да го направим. Последният случай от Пловдивско илюстрира дълбочината на проблема. Затова настояваме защитата на земеделската продукция да бъде регламентирана ясно в един нов закон. В момента всичко е безконтролно – кметовете на населени места издават заповеди, но не е ясно дали се спазват и кой и кога контролира тяхното изпълнение. Ще ви дам и още по-фрапиращ пример. След прибиране на царевицата, например, крадците палят полето и после на тараш обират онова, което е останало. Палят, за да го видят по-лесно. Но за това поле отговорност носи земеделският производител. Как ще докаже, че не е извършил това деяние? Кой ще му повярва? Каква е възможната развръзка? Тръгва и се води следствие срещу неизвестен извършител, то се точи 1-2 години и през цялото това време производителят е „наказан“. Затова е крайно време нещата да се сложат в ред.

Какви контретни промени предлагате от НАЗ в Закона за опазването на земеделската продукция?

Ние плащаме на общините достатъчно такси. И е логично да очакваме адекватна грижа от страна на държавата. Има общинска полиция, която може да поеме ангажимент за опазването на земеделската продукция. Може да бъде обособена група от полски стражари, полска охрана, както е имало едно време. Сега всичко е оставено на самотек. Какво бихте направили, ако сте сам на полето и хванете 5 човека да ви крадат продукцията? Нивата не е частен дом и дори нямате право да се защитите. А те могат да ви пребият и после трябва да ги съдите, и да се влачите по дела с години. Затова промените в закона не търпят отглагане.

На какъв етап е работата по изготвянето на Стратегическия национален план за земеделие, който е заложен като изискване в новата ОСП?

В този театър сме в ролята на стабилното дърво в българското земеделие, което обаче само може да поклаща клони. Ще обясня конкретно. Сформират се работни групи. Но НАЗ не е поканена да участва в тях. Засега сме със статут „право на мнение, но без право на глас“.

Къде е регламентирано това?

Ясен и конкретен регламент още няма. Но този факт показва колко дълбок у нас е проблемът с представителството в земеделския бранш. Давам ви пример: двама души, които са семейство, имат по-голям шанс да бъдат включени в една работна група, отколкото ние, зърнопроизводителите. Просто правилата в момента са такива. Защо се бави приемането на Закон за браншовите организации – защото ще лъсне реалната картина. Защо не беше прието нашето предложение тези, които претендират, че представляват определен бранш, да могат да докажат, че представляват поне 1% от регистрираните по СЕПП? И на този 1 % не се съгласиха колегите. Затова 20 години се лъжем и се дебнем. Крайно време е

да се въведат единни национални критерии за представителство

Който покрива тези критерии – участва в разговора за бъдещето на българското земеделие, който не ги покрива – не участва. В момента само в Закона за кооперациите има ясен регламент за национално представителство – 7 регионални сдружения с най-малко по 7 члена. И това е минимумът. Но това касае само кооперациите. В другите сектори картината е известна: няколко пчеларски организации, няколко градинарски и т. н. Случвало се е да водим разговори по конкретен проблем с някои от тях и после при нас идва някой друг, който претендира, че той е национално представителен и оспорва договореното с предишния негов колега. И ние се чудим как да реагираме на това разминаване. Ако има ясни критерии за представителност, подобни ситуации няма как да се случат. Дори и създаването на Камара не е решение. Едни ще влязат в нея, но други може да не поискат. Затова първо трябва да си подредим собствената къщичка. И на тази основа да решаваме проблемите. Иначе ще се въртим в омагьосан кръг. Както го правим вече 20 години.

Има нов земеделски министър, който всъщност не е нов за сектора. Какви са настроенията сред зърнопроизводителите?

Има много натрупана работа, която трябва да се свърши. В момента участваме в работните групи по пакетното законодателство, свързано със земята и поземлените отношения. Но всичко трябва да се подготвя бавно и премислено, за да не се налагат нови промени. Много от проблемите трябва да се решават генерално, с изрязване до кокал на досегашните погрешни практики. Иначе изпадаме в риск отново да останем в същия омагьосан кръг.

Още сме в сезона на градушките. И този закон е в режим на изчакване. От НАЗ реагирахте остро на последния проект на закона.

И тук трябва да се започне отначало. Въпросите са много: Дали да бъде променена наредбата, свързана с обезщетенията за пропаднали площи, какво точно означава определението 100% пропаднали площи? Да има ли задължителна застраховка, което ни вкарва в болната тема за липсата на доверие между земеделските производители и застрахователите.

Защо само 7% от земеделските площи в страната са застраховани?

Защото липсва доверие и това е натрупано в годините. Отношенията тепърва трябва да се поставят на друга основа – на взаимни компромиси и на реална оценка на риска. Ние искаме да застраховаме, но когато възникне щета и след това казусът обикновено трябва да се решава по съдебен път, ние се отказваме да застраховаме. Защото няма смисъл. Излиза, че се самобичуваме и самонаказваме, като застраховаме. Застраховката първо е доверие и сигурност. Днес това доверие е изгубено. И трудно ще бъде възстановено. Затова не трябва да бързаме. 20 години бързаме и не постигаме нищо. Това, което сме изградили, не е работещо. Работещите закони искат време, взаимни компромиси и постигането на истинско съгласие.  

И по Закона за градушките още няма съгласие. На каква фаза е работата по него?

Всеки иска да бъде защитен. Но в последния вариант, който ни беше предложен – земеделският производител да плаща по 75 ст. на декар, няма как да се случат нещата. Как да обясня на всички земеделци – от Варна до Плевен, например, че те ще бъдат защитени не от ракетен, а от самолетен способ, който не познават? Има райони, в които не е падала градушка от 3-4 години – тези хора по същия начин ли трябва да плащат? Говори се за една споделена отговорност, но споделената отговорност е термин от застраховането и означава реално обезщетение. А таксата, която ни се предлага да плащаме в последния вариант на закона е такса „превенция“. Това не е споделена отговорност. Това е едностранна отговорност, единствено за наша сметка. И ако се превърне в задължителен елемент, ще изкриви смисъла на закона. Както се случва с всяко нещо, което се прилага задължително.

И по отношение на тол таксите правилата са неясни. Зърнопроизводителите ли ще бъдат най-големите потърпевши, ако се въведе системата в последно известния вариант – за цялата пътна мрежа?

В другите европейски държави тол системата обикновено обхваща магистралите и първокласната пътна мрежа. Предлагат се и алтернативни маршрути за движение, които са извън системата. У нас обаче обхватът е по-голям и това не звучи добре. На всичкото отгоре, ние още не сме видели реалните цифри, които стоят заложени в тази тол система. Ако тя тръгне по този начин и то през август, в разгара на кампанията за нас, вероятно ще стане страшно. Затова продължаваме да настояваме за яснота. Но засега такава няма. Проект на наредба за тол системата още не сме видели.

След всичко казано дотук, как българският земеделец да се модернизира и да е конкурентен на пазара? На тазгодишното изложение БАТА АГРО стопани заговориха за целево подпомагане за техника. Възможно ли е да бъде извоювано такова, да се заложи в Стратегическия план за новия програмен период?

Като гледам какви са настроенията, по-скоро съм скептичен. А и не е ясно каква Европа ни чака. Ние, българските зърнопроизводители, продължаваме сами да се борим. Както сме го правили досега.

Интервю на Анета Божидарова

 

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта