- Г-н Костадинов, какво съгласие е постигнато до момента в работната група по отношение на тол системата?

- Водихме дълги дебати на последната среща в регионалното министерство – по отношение на обхвата на тол системата и на размера на таксите. Постигнахме съгласие обхватът да бъде намален на 6 хил. кв. километра – в него основно влизат магистрали, второстепенни пътища, подходи и изходи към граници. Имаше предложение от страна на спедиторите, което беше предварително съгласувано с другите организации, за цена от 8-10 стотинки на километър пробна такса. От регионалното министерство се съгласиха на цена 12-14 ст./км. Тази цена ще бъде наложена през пробния период на тол системата. Той започва от 16 август и ще продължи до месец февруари, следващата година. На базата на тези 12-14 ст./км от движението на транспортните средства, които са в обхвата на тол системата, ще се изчисли реално истинският приход към държавата. Заложените в момента цифри от МРРБ като приход трябва да бъдат постигнати, но едва след реалното тестване на тол системата ще стане ясно до колко това е възможно. Ясно е, че след като се намалява обхватът на тол системата, цената на таксите вероятно ще трябва да се увеличи.

- Има ли общо искане от страна на производителите и превозвачите за размера на таксите в тол системата?

- Всеобщо е мнението, че тол системата трябва да обхване транзитно преминаващите превозни средства, но за националните и регионалните превозвачи трябва да има бонус система, при която на базата на изминати километри, да намалява цената на тол таксите. Направили сме това предложение. Другото, за което ще настояваме, е тол системата да тръгне поетапно: първо от магистралите, след това от първокласните пътища и т. н. Но това да се случи постепенно, като параметрите на тол системата трябва да почиват на базата на реални изчисления след тестовия период, а не да бъдат взети от някой, седнал на чиновническо бюро. Защото сега заложените цифри от 20-23 ст./км не отговарят на сметките, които ние сме направили. Пробният тест на тол системата трябва да покаже реалната картина.

- Защо искате преференции при тол таксите за производителите и за регионалните превозвачи, какво показват вашите разчети?

- Какво се случва при нас, зърнопроизводителите: камионът тръгва от точка А до някое пристанище и плаща тол такса. Назад обаче камионът се връща празен, но пак плаща тол такса. Така за нас всичко е умножено по 2. Колко ще е размерът на таксите, които ще плати бранша, за да превози около 11 мл. тона зърно – от стопански дворове до мелници, пристанища и т. н. ? Никак няма да е малък, естествено. В Германия например, фермерите са освободени от тези такси и това е стимул за местната икономика. Затова настояваме за преференции – защото сметката я плащаме ние, зърнопроизводителите и ще я плати и крайният потребител. Никоя транспортна фирма няма да поеме за своя сметка този разход. Имаме и друг аргумент – ние реално ползваме превоз 3-4 месеца в годината, като изминаваме средно по 50-100 км. В същото време плащаме за гражданска отговорност и за винетка на цени, на които плащат международните превозвачи. Една винетка струва минимум 4 хил. лева. Но не ние, а международните превозвачи са рискови за пътната мрежа в страната. С въвеждането на тол таксите какво се цели – да се придобият едни приходи за държавната хазна или да се подпомогне българската икономика?

- Как ще коментирате идеята на МРРБ да бъдат монтирани датчици в зърнобазите, за да се следи за претоварване на камионите?

- Проблемът с претоварването не идва от производителите. По закон, транспортните фирми носят отговорност за спазването на изискванията при товарите. Проблемът е в контрола върху трафика по националната пътна мрежа, не е на полето.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Фамилията на Цветомила Спасова обработва 20 хил. дка земя в землищата на Бяла Слатина, Галиче и Бърдарски геран. В стопанството работят около 20 души, като средната възраст е 35 години. Цветомила Спасова е горда, че цялата рода е ангажирана в семейната фирма – от децата до племенниците и братовчедите. Емоционалната дама се чувства най-свободна, когато е на полето.

- Г-жо Спасова, какво виждат и какво не виждат хората, когато чуят израза крупен зърнопроизводител?

- Виждат скъпите колите, виждат пълните хамбари, но не виждат нашето ежедневие. Зад всичко, което сме постигнали, стои много труд, много ядове, най-малко по 12 часа работа на ден. Картината и в другите земеделски сектори не е по-различна – при производителите на плодове и зеленчуци, при животновъдите. В селското стопанство лесно няма.

- Не може да се отрече обаче, че зърнопроизводителите сте най-мощния сектор, ако поискате, можете да сваляте и правителства, нали?

- Ние не сваляме правителства. Ние просто показваме грешките, които се допускат в законите и създават недомислици. Ако няма ред в поземлените отношения, това влияе пряко на нашата работа. И ние реагираме. Но това не означава, че искаме да свалим едно или друго правителство. Искаме адекватни закони, за да можем да работим спокойно. Да не забравяме, че ние попадаме под силата на няколко закона – за поземлените отношения, за горивата, за енергетиката и т. н. И когато към нас има изисквания по един закон, които влизат в противоречие с тези по друг, става сложно. Освен това, сме затрупани със страшно много документация и ако липсва една добре работеща система, която да администрира този процес, нашата работа започва да буксува. Затова изискваме от всеки земеделски министър работеща администрация. Но ние не пишем законите, ние сме на полето. И понеже сме хората на терен, можем най-добре да кажем кое законодателство работи и кое не. Когато не ни чуват, излизаме с тракторите, да. Но тези наши действия са обосновани и аргументирани.

- От другите земеделски браншове смятат, че сектор „Зърнопроизводство“ е свръхсубсидиран, ваши колеги обаче казват, че субсидията на декар площ не е достатъчна, за да се модернизират стопанствата. Как ще го коментирате?

- Малко колеги зърнопроизводители могат да си позволят най-модерните технологии в земеделието, това е по силите само на най-мащабните. Затова е добре да се помисли как всеки стопанин – от най-малкия до най-големия – може да бъде подпомогнат в модернизацията на своето стопанство. Това ще улесни работата, ще направи сектора конкурентен. В момента земеделците, които обработват до 5 хил. дка земя не могат да си позволят да купуват най-модерната техника. Субсидията, която получаваме на декар площ, дори не покрива рентата, която плащаме. Семената и препаратите стават все по-скъпи, а без качествени такива няма как да постигнеш добив. Изкупните цени на зърното от години държат относително ниско ниво. Субсидията е трохичка в цялата калкулация на разходите, които имаме в работния процес. Нека припомня, че ние сме се захванали със зърнопроизводство и преди да има субсидии. Започнали сме с малко земя, успели сме да създадем устойчивост и да разширим стопанствата. Това означава, че субсидията не е решаваща, че можем и без нея да бъдем рентабилен сектор.

- Митология ли е твърдението, че крупното зърнопроизводство обезлюдява селата, защото не генерира заетост?

- В нашето стопанство работят около 20 души. Средната възраст на работниците е около 35 години. Гордея се с това, че всички членове на фамилията са ангажирани във фирмата – синове, племенници, братовчеди. Не може да се твърди, че зърнопроизводителите обезлюдяваме селата. Ние даваме препитание на достатъчно хора, а къде са другите, които трябва да дават препитание? Има и нещо друго. Нашите деца са с висше образование, с възможности да работят в чужбина или в големия град. Но те остават при нас. Децата на земеделците остават на село, при семейния бизнес. Мисля, че това е важно.

- Хората в селата често ли търсят помощ от местния арендатор?

- Помагаме според възможностите си. На читалището, на църквата, на хора в нужда, на болни. Не просто помагаме на читалището, но цялото ми семейство – от най-малкия до най-големия - участваме в самодейните състави. И това ни носи радост. Аз не слагам на масата нещо по-различно от онова, с което се храни всяко българско семейство. Ние, зърнопроизводителите, не живеем в някакъв лукс и той дори не ни е необходим. Аз поне така ги разбирам нещата.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта
Четвъртък, 20 Юни 2019 13:56

Хляб на мира – извън клишето

За поредна година България е част от европейската инициатива „Хляб на мира“. С тържествен ритуал, в землището на Бяла Слатина, ще бъде ожъната първата ръж, от която грижливи женски ръце ще замесят хляб – символ на Обединена Европа, след падането на Берлинската стена през есента на 1989 година.

Извън символното клише на инициативата, полезно е да бъдат припомнени днешните пазарни реалности и мястото на българския зърнен сектор в тях.

Всички гледат в паницата на зърнопроизводителите. Мнозина завиждат на тяхното единство. Немалко ги упрекват, че са част от едно монокултурно земеделие, което залага бъдещ природен апокалипсис.

Българските зърнопроизводители се възползваха от моментната европейска и национална политическа конюнктура. При сигурен пазар за суровината, как човек да не заложи на зърното?

Преди 30 години обаче субсидии нямаше. С връщането на земята в реални граници /още се спори дали това е било далновидно решение/, пазарно мислещите предприемачи се ориентираха към зърнопроизводството. Заради сигурните пазари. След влизането ни в ЕС, подпомагането на декар площ превърна този процес в устойчив.

Зърнопроизводителите са единственият бранш, обединен в една единствена браншова организация – Националната асоциация на зърнопроизводителите. И затова са силни. Думата им се чува. Ако решат, и правителства могат да свалят. Не са рекли, не са направили партия. Не им и трябва. Работа си имат достатъчно. Който си мисли, че на полето е лесно – да опита.

Въпреки благоприятната политическа конюнктура, мнозина от производителите са на мнение, че субсидиите на декар площ повече пречат, отколкото помагат. Защото изкривяват пазарната среда. И все някой брои парите в чуждата кесия и цъка с език. Без да отчете, че да се бориш за външен пазар с държави като Русия и Украйна не е лесна работа. На тазгодишната БАТА АГРО и търговци, и производители призоваха за целева подкрепа за закупуване на техника. Разковничето на успеха е в модернизирането на българските фермери. При такъв баланс в родното земеделие, логично е да се започне от сектор „Зърнопроизводство“. Защото е на светло и пълни държавната хазна.

Браншът се бори и с опровергаването на друг мит – че не генерира трудова заетост и по този начин обезлюдява селата. Картината на терен се оказва малко по-различна. Няма българско село, което да не е подпомагано от местните арендатори или кооперации – дават се пари за читалището, за поддържането на местните традиции и празници, за футболния отбор и т. н.

По отношение на работната ръка в сектора навлизат все повече млади и образовани хора. Просто модерната техника изисква това.

Пророчицата Ванга предрекла, че един ден камили ще пият вода от Дунав и че Добруджа ще се превърне в пустиня. Аграрните учени също са близо до подобни прогнози. Климатичните аномалии са факт, интензитетът им се увеличава циклично и постъпателно. Може пък това да е бичът Божи за зърнопроизводителите. Само времето ще покаже.

Пред хляба обаче всички сме равни. И този израз никога няма да се превърне в клише.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Г-н Костадинов, защо НАЗ призовава за ефективно опазване на земеделската продукция? Хроничен и тежък ли е проблемът в тази посока?

Законът за опазването на земеделската продукция е част от пакетното законодателство, свързано със земята и поземлените отношения. В момента този пакет от закони е в работен режим на обсъждане. Във версията, в която той беше внесен и срещна нашата съпротива, ефективната защита на земеделската продукция по-скоро беше във вариант „с пожелателен характер“. А проблемите в тази посока са дълбоки и от години чакат решение. Земеделският производител

няма никаква защита на полето от кражбите

на продукция. В момента всеки се спасява поединично и както може. Ние обикновено плащаме на охранителни фирми, но не навсякъде това е възможно. Постоянно имаме случаи на организирани кражби от хора от определен етнос и не можем да реагираме, защото няма законов регламент, според който да го направим. Последният случай от Пловдивско илюстрира дълбочината на проблема. Затова настояваме защитата на земеделската продукция да бъде регламентирана ясно в един нов закон. В момента всичко е безконтролно – кметовете на населени места издават заповеди, но не е ясно дали се спазват и кой и кога контролира тяхното изпълнение. Ще ви дам и още по-фрапиращ пример. След прибиране на царевицата, например, крадците палят полето и после на тараш обират онова, което е останало. Палят, за да го видят по-лесно. Но за това поле отговорност носи земеделският производител. Как ще докаже, че не е извършил това деяние? Кой ще му повярва? Каква е възможната развръзка? Тръгва и се води следствие срещу неизвестен извършител, то се точи 1-2 години и през цялото това време производителят е „наказан“. Затова е крайно време нещата да се сложат в ред.

Какви контретни промени предлагате от НАЗ в Закона за опазването на земеделската продукция?

Ние плащаме на общините достатъчно такси. И е логично да очакваме адекватна грижа от страна на държавата. Има общинска полиция, която може да поеме ангажимент за опазването на земеделската продукция. Може да бъде обособена група от полски стражари, полска охрана, както е имало едно време. Сега всичко е оставено на самотек. Какво бихте направили, ако сте сам на полето и хванете 5 човека да ви крадат продукцията? Нивата не е частен дом и дори нямате право да се защитите. А те могат да ви пребият и после трябва да ги съдите, и да се влачите по дела с години. Затова промените в закона не търпят отглагане.

На какъв етап е работата по изготвянето на Стратегическия национален план за земеделие, който е заложен като изискване в новата ОСП?

В този театър сме в ролята на стабилното дърво в българското земеделие, което обаче само може да поклаща клони. Ще обясня конкретно. Сформират се работни групи. Но НАЗ не е поканена да участва в тях. Засега сме със статут „право на мнение, но без право на глас“.

Къде е регламентирано това?

Ясен и конкретен регламент още няма. Но този факт показва колко дълбок у нас е проблемът с представителството в земеделския бранш. Давам ви пример: двама души, които са семейство, имат по-голям шанс да бъдат включени в една работна група, отколкото ние, зърнопроизводителите. Просто правилата в момента са такива. Защо се бави приемането на Закон за браншовите организации – защото ще лъсне реалната картина. Защо не беше прието нашето предложение тези, които претендират, че представляват определен бранш, да могат да докажат, че представляват поне 1% от регистрираните по СЕПП? И на този 1 % не се съгласиха колегите. Затова 20 години се лъжем и се дебнем. Крайно време е

да се въведат единни национални критерии за представителство

Който покрива тези критерии – участва в разговора за бъдещето на българското земеделие, който не ги покрива – не участва. В момента само в Закона за кооперациите има ясен регламент за национално представителство – 7 регионални сдружения с най-малко по 7 члена. И това е минимумът. Но това касае само кооперациите. В другите сектори картината е известна: няколко пчеларски организации, няколко градинарски и т. н. Случвало се е да водим разговори по конкретен проблем с някои от тях и после при нас идва някой друг, който претендира, че той е национално представителен и оспорва договореното с предишния негов колега. И ние се чудим как да реагираме на това разминаване. Ако има ясни критерии за представителност, подобни ситуации няма как да се случат. Дори и създаването на Камара не е решение. Едни ще влязат в нея, но други може да не поискат. Затова първо трябва да си подредим собствената къщичка. И на тази основа да решаваме проблемите. Иначе ще се въртим в омагьосан кръг. Както го правим вече 20 години.

Има нов земеделски министър, който всъщност не е нов за сектора. Какви са настроенията сред зърнопроизводителите?

Има много натрупана работа, която трябва да се свърши. В момента участваме в работните групи по пакетното законодателство, свързано със земята и поземлените отношения. Но всичко трябва да се подготвя бавно и премислено, за да не се налагат нови промени. Много от проблемите трябва да се решават генерално, с изрязване до кокал на досегашните погрешни практики. Иначе изпадаме в риск отново да останем в същия омагьосан кръг.

Още сме в сезона на градушките. И този закон е в режим на изчакване. От НАЗ реагирахте остро на последния проект на закона.

И тук трябва да се започне отначало. Въпросите са много: Дали да бъде променена наредбата, свързана с обезщетенията за пропаднали площи, какво точно означава определението 100% пропаднали площи? Да има ли задължителна застраховка, което ни вкарва в болната тема за липсата на доверие между земеделските производители и застрахователите.

Защо само 7% от земеделските площи в страната са застраховани?

Защото липсва доверие и това е натрупано в годините. Отношенията тепърва трябва да се поставят на друга основа – на взаимни компромиси и на реална оценка на риска. Ние искаме да застраховаме, но когато възникне щета и след това казусът обикновено трябва да се решава по съдебен път, ние се отказваме да застраховаме. Защото няма смисъл. Излиза, че се самобичуваме и самонаказваме, като застраховаме. Застраховката първо е доверие и сигурност. Днес това доверие е изгубено. И трудно ще бъде възстановено. Затова не трябва да бързаме. 20 години бързаме и не постигаме нищо. Това, което сме изградили, не е работещо. Работещите закони искат време, взаимни компромиси и постигането на истинско съгласие.  

И по Закона за градушките още няма съгласие. На каква фаза е работата по него?

Всеки иска да бъде защитен. Но в последния вариант, който ни беше предложен – земеделският производител да плаща по 75 ст. на декар, няма как да се случат нещата. Как да обясня на всички земеделци – от Варна до Плевен, например, че те ще бъдат защитени не от ракетен, а от самолетен способ, който не познават? Има райони, в които не е падала градушка от 3-4 години – тези хора по същия начин ли трябва да плащат? Говори се за една споделена отговорност, но споделената отговорност е термин от застраховането и означава реално обезщетение. А таксата, която ни се предлага да плащаме в последния вариант на закона е такса „превенция“. Това не е споделена отговорност. Това е едностранна отговорност, единствено за наша сметка. И ако се превърне в задължителен елемент, ще изкриви смисъла на закона. Както се случва с всяко нещо, което се прилага задължително.

И по отношение на тол таксите правилата са неясни. Зърнопроизводителите ли ще бъдат най-големите потърпевши, ако се въведе системата в последно известния вариант – за цялата пътна мрежа?

В другите европейски държави тол системата обикновено обхваща магистралите и първокласната пътна мрежа. Предлагат се и алтернативни маршрути за движение, които са извън системата. У нас обаче обхватът е по-голям и това не звучи добре. На всичкото отгоре, ние още не сме видели реалните цифри, които стоят заложени в тази тол система. Ако тя тръгне по този начин и то през август, в разгара на кампанията за нас, вероятно ще стане страшно. Затова продължаваме да настояваме за яснота. Но засега такава няма. Проект на наредба за тол системата още не сме видели.

След всичко казано дотук, как българският земеделец да се модернизира и да е конкурентен на пазара? На тазгодишното изложение БАТА АГРО стопани заговориха за целево подпомагане за техника. Възможно ли е да бъде извоювано такова, да се заложи в Стратегическия план за новия програмен период?

Като гледам какви са настроенията, по-скоро съм скептичен. А и не е ясно каква Европа ни чака. Ние, българските зърнопроизводители, продължаваме сами да се борим. Както сме го правили досега.

Интервю на Анета Божидарова

 

 

Публикувана в Бизнес

Състоянието на посевите с пшеница и ечемик в Ямболска област е много добро, съобщи на БТА директорът на областната структура "Земеделие" Стоян Кунев. 
Валежите и топлото време през последните седмици са повлияли положително на есенните култури. Специалисти от дирекцията са оценили състоянието на 70 на сто от насажденията като "добро" и "много добро", останалите - като "средно" и по-малко от един процент - "незадоволително", посочи Кунев.
В петте общини на областта са засети близо 340 000 декара с маслодаен слънчоглед, които също са в добро състояние. Най-много площи са засети в община Тунджа - 203 000 декара, в Елхово - 58 000 декара, в Стралджа - 43 500 декара, Болярово - 36 000 декара и Ямбол - 12 000 декара. 

Публикувана в Новини на часа

Най-големите зърнопроизводители от Костенец не пропускат ежегодното изложение БАТА АГРО

Анета Божидарова

Георги и Светлана са най-големите зърнопроизводители в Костенец. Обработват близо 7 хил. дка земя. Отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, фуражен грах, царевица. Всяка година не пропускат най-голямото специализирано изложение за земеделие и новации в аграрния сектор БАТА АГРО. „Не си тръгвам от Стара Загора без покупка“, простичко обяснява Светлана Георгиева. „Без иновации, днешното земеделие е невъзможно. А бъдещето принадлежи на прецизното земеделие“, категорична е тя.

Svetlana 5

Миналата година колоритната дама от Костенец закупила за стопанството навигация за прецизни дейности на полето от компания НИК. „Слизаш от трактора и се разхождаш“, смее се Светлана.

През 2018 година купили с Георги модерна сеялка. В стопанството има още торовнасяща машина и два комбайна, единият – чисто нов. Семейството работи с РАПИД КБ. „Пазаруваме техника от тях, защото работим с фирмата не просто като партньори, а като единомишленици. Те винаги са отворени за добрите решения в полза на стопаните“, разказват зърнопроизводителите от Костенец. „Между нас и РАПИД има абсолютно доверие. То се гради с години и във времето сме доказали един на друг, че когато гледаме заедно в една посока и гоним общи цели, успехът става възможен“, обобщава Светла.

 

georgi 2

Често обвиняват зърнопроизводителите, че не наемат работна ръка. Истината е, че специалистите в аграрния сектор са все по-голям дефицит на пазара на труда. Затова стопаните трябва да модернизират своите стопанства. „Една техника трябва да може да бъде изплатена в рамките на 2 години и след това да ти служи най-малко 5“, смята Светлана. Работата на полето е тежка и техниката, разбира се, търпи амортизация. За да бъде ефективна обработката на земеделските площи, без съмнение е нужен

ефективен машинен парк

Изложението БАТА АГРО е мястото, където един фермер може да си свери часовника за последния писък в аграрните иновации. Затова Светлана и Георги не го пропускат.

Стопаните от Костенец не разбират защо често се гледа със завист в паницата на зърнопроизводителите. „Работим повече от 20 години на полето. Който мисли, че е лесно – да заповяда. Качвам го на комбайна и да започва“, отсича Светла. Тя е художник по образование, но Георги я запалил по земеделската работа. „Нищо по-красиво няма от цъфналите слънчогледи по изгрев. Достатъчно ми е да ги видя, за да ми литне сърцето една педя над земята“, грее колоритната стопанка от Костенец. „Не работим заради субсидиите, много преди тях сме започнали да се занимаваме със земеделие“, обяснява Георги. „Дори и да ги премахнат, пак това ще правим, защото си обичаме работата. Защото земята дава сила и те прави спокоен“, обобщава Георги.

georgi

По стъпките на своите родители върви и синът Радослав. От малък се катери по машините. За него БАТА АГРО също е вълнуващо преживяване. Кой млад човек днес не се вълнува от модерните технологии? Особено ако носи това по наследство.

Публикувана в Агроновини

„През последните дни получаваме сигнали, че има нарушения на правилата за растителна защита и пръскания. Още през месец март министърът на земеделието, храните и горите изпрати писмо до 28-те областни дирекции „Земеделие“, с което изиска да се проведат срещи между пчеларите и арендаторите, за да се припомнят правилата”, това заяви Силвия Василева, директор на дирекция „Животновъдство“ пред пчелари в Плевен съобщиха от пресцентъра на МЗХГ.

„Има наредба, по която става информирането за пръскане с препарати за растителна защита и тя трябва да се спазва. Разбира се има какво да се прецизира в нея, но основните неща по отношение на това как става уведомлението, в кои часове може да се осъществява пръскането, всичко това, ако се спазва – няма да има негативни последици за пчелите  В резултат на това, което се случва в последните дни, по нареждане на министъра на земеделието правим съвет по пчеларство, който ще се проведе на 8-ми май.

На тази среща, за да може да има чуваемост, и за да има по-голям резултат, сме поканили и други организации на земеделски производители, защото само по този начин – чрез разговори и общ диалог могат да се постигнат нещата. Този съвет е конструиран от два месеца, точно за да може да се решават такива актуални проблеми за пчеларите. Такъв съвет досега нямаше“, подчерта още Василева.

Публикувана в Новини на часа

Срещу зърнопроизводителите се води целенасочена кампания, която цели дискредитиране на земеделските производители и Министерството на земеделието, храните и горите, се казва в становище на Националната асоциация на зърнопроизводители.

Националната асоциация на зърнопроизводителите е категорично ПРОТИВ обвиненията от страна на производителите на мед и пчелни продукти за смъртност при пчелите, причинена от третиране на земеделски площи.

Членовете на НАЗ спазват изискванията на Наредба 13за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, а именно – подаване на уведомления за пръскане. Държавата прави редовни проверки за подаване на такива уведомления и в случай на пропуск се налагат глоби между 3000 лв. и 8000 лв.

Обвиненията, че отравянето на пчелите е по вина на зърнопроизводителите, не отговарят на истината. Членовете на НАЗ дават редовно изискваните по Наредба 13 проби за използваните препарати.

В същото време производителите на мед и пчелни продукти отказват да дадат своите проби, които да докажат причината за смъртността на пчелите. Наблюдаваме, че голяма част от производителите на мед и пчелни продукти не са регистрирани и не са включени в регистъра на БАБХ, което практически прави невъзможно уведомяването при третиране.

Отправянето на абсурдни и безпочвени обвинения към НАЗ, допълнително улеснено от липсата на единна и широкопредставителна организация в сектора на пчелните производители, дава отражение върху имиджа на българските зърнопроизводители.

НАЗ апелира за създаване на Единен електронен регистър за уведомяване, в който да бъдат включени всички регистрирани производители на мед и пчелни продукти. Разчитаме на диалог с тях чрез посредничеството на министерството на земеделието храните и горите.

Публикувана в Новини на часа

Това заяви пред БНР Георги Милев, представител на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

На 20 март правителството предложи на парламента да бъде приет Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития. 

Първоначално при общественото обсъждане агроминистерството предлагаше и застрахователите да финансират системата, но те се възпротивиха. Така стопаните ще трябва да плащат за защита вместо по 50 ст. на декар, по 75 ст.

С  досегашния ракетен способ и въвеждането на самолетен способ се цели защита за до 90% от нивите при 36 млн. дка обработвама земя в страната, обясни пред националното радио Ваньо Славеев от Агенцията за борба с градушките.

Той припомни, че ракетният способ защитава в момента около една трета от обработваемата земя за областите с най-голяма градобитност. Той е с 10% по-ефективен от самолетния, но разходите за площадки го правят по-скъп.

Със самолетния способ може да се отреагира във всяка точко на страната, включително над планините, където се формират градоносните облаци, а освен това технологията е безотпадна (при ракетния на земята падат парчета от ракетите и затова не може да се използва над градовете).

Двата метода, ако се допълват, ще се стигне до по-ефективна защита от градушки. Но когато става въпрос за такси, бизнесът започва да спори за ефективността, каза Славеев и заяви, че несъгласните с новата система за финансиране могат да се сдружат и да си направят собствена градозащита.

Георги Милев заяви, че НАЗ приветства идеята за разширяването на защитата в България и производителите искат да бъде покрита цялата страна. Той обаче не е съгласен финансовата тежест да се понася само от земеделците.

Може би 100 млн. дка ще бъдат защитени, от които само 36 млн. земеделска територия. Всички заинтересовани от тази защита би трябвало да бъдат включени – застрахователи, общини, настоява той.

Стопаните настояват още да имат повече представители в Управителния съвет на бъдещото държавно предприятие, тъй като сега е предвидено да имат само един.

Публикувана в Бизнес

Ще наложат на земеделците да обработват около 5 хил. декара земя. Повярвайте ми, ако работиш само толкова, не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

Лили Мирчева

В момента в Европа се обсъжда дали таванът на директните плащания за земеделците да е 60 хил. евро или да стигне до 100 хил. евро. Това означава един зърнопроизводител да обработва около 5 хиляди декара земя. Повярвайте ми, с 5 хил. дка не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от Пазарджишко в неформален разговор по време на Петата конференция на земеделските камари от региона „Три морета“, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в София. На срещата представители на фермерите от България, Литва, Полша, Словакия, Чехия и Унгария подробно разясниха позициите на техните организации по Общата селскостопанска политика след 2020 г., като специален акцент бе поставен на таваните на директните плащания, срещу който фермерите от Централна и Източна Европа протестират.

Ангел Вукодинов припомни, че когато навремето в България бе наложен таван на субсидиите до 150 хил. евро, трябвало „да ликвидира 7-8 хил. дка“ и не е успял да си купи добър комбайн. Затова сега прогнозира, че намаляването на директните плащания и налагането на по-нисък таван, вещае масови фалити на търговците на агротехника.

„Чуват се различни мнения – че таванът ще е около 50 хил. евро до 60 хил. евро. Първо предложиха да има 60 хиляди, после се заговори за 80 хиляди, но това е популизъм, защото малките и средни земеделци вярват, че така ще се получи равновесие. Аз самият съм представител на средните фермери, но истината е, че

под 7 хил. дка - 8 хил. дка успешно зърнопроизводство няма как да стане“

категоричен е Вукодинов. Той попита как сега да обвинява колегите си, които са направили огромни стопанства по времето, когато е нямало правила. Сега мнозина фермери смятат, ако е трябвало да се поставят тавани на плащанията, то е трябвало да стане преди десетилетия, още с присъединяването на България към ЕС и старта на европейското субсидиране на земеделието.

„А сега какво правят – делят си стопанствата“, коментира Вукодинов, който се занимава със земеделие от 25 години. За този период успява да изгради успешно земеделско производство, което с времето се превръща в основен негов бизнес. Стопанството му се намира в гр. Съединение, където обработва 17 000 дка. Стопанството е модернизирано и от много години работи със съвременни инвентари в комбинация с GPS системи за управление. Пример за такъв инвентар са двете торачки Kverneland, които той притежава в стопанството си. Първият инвентар е модел Exacta HL, а след няколко години стопанството се сдобива и с по-модерна тороразпръскваща машина, отново с марката Kverneland – модел Exacta CL EW, която разполага с кантар и ISOBUS съвместимост за по-лесна връзка с дисплей за навигация.

Всичко това е

закупил благодарение на европейските субсидии и подкрепа

Вукодинов ръководи Дружество с ограничена отговорност (ООД), учредено от пет съдружници и не би разделил фирмата, защото тя има дялов капитал на кооперация. Ако се направи разделение заради тавана на плащанията, ще има много проблеми в счетоводството и организацията на работата.

„Ако Европа и България са толкова глупави, че да наложат по-ниски тавани на преките плащания, ще се освободя от ненужната земя и ще си оставя собствената, но няма да нося никаква принадена стойност за обществото. Аз няма да съм по-зле, повярвайте ми“, коментира зърнопроизводителят, който съвсем не се сравнява с Октопод. Споделя, че е обикалял по света в търсене на успешен модел за земеделие и е наблюдавал, че навсякъде има концентрация на земя.

Личното му мнение е, че

не трябва да има стопанства с над 100 хил. дка земя

Друг е въпросът кой е виновен за латифундиите, които характеризират нашето земеделие. „Какво е виновен този, който е изпълнявал законите (ако е имало такива), че е направил такова стопанство? Нека го каже властта! Ние не можем да упрекваме никой и да говорим по схемата ЕЖК - „Една жена каза“. Несериозно е“, коментира зърнопроизводителят.

„Проблемите на българското земеделие се коренят в процесите от 50-те години на миналия век. Около 1950 г. почти всички селски семейства имаха по 4-5, а по-старите и по 7-8 деца, защото им трябваше работна ръка. Като направиха ТКЗС-та, хубави или лоши, нека ни обясняват политиците, какво стана? Най-бедните селяни влязоха с радост в кооперативите. Дядо ми е бил със 120 дка земя и дълго отказвал да влезе сам, докато са го принудили. Става член на ТКЗС-то насила и знае, че там няма да се работи както трябва. Виждал е как некадърници, мързеливци, пияници и разни други, нищо не правят и пак стават началници. Станало му ясно, че тази работа няма да просъществува дълго.

Не може човек, който няма кал по обувките, да отиде да прави земеделие, но за съжаление и сега е така

казва Вукодинов. Така българинът е отчуждил децата си от земята, а сред народа тръгва крилатата фраза: „Учи, мама, да не работиш“.

Освен изгубването на корените и същината на земеделския труд и друг проблем тежи върху агросектора в България. Все още са малцинство хората, които вярват, че само интензивно земеделие може да изхрани човечеството. А такова земеделие изисква обработването на сравнително голям обем площи от едно стопанство, за да се произвежда за все повече и повече суровини.

„Светът иска да се храни евтино, да си харчи парите за нови технологии“

коментира фермерът. Сега всеки иска да носи телефон по 1000 лв. в джоба си, да кара все по-големи коли, да пътува по целия свят. С една дума – да потребява все повече стоки и услуги. А в това време цените на селскостопанската продукция намаляват. „Слънчогледът преди 10 години струваше 2 пъти повече от сега. Беше 1 лев, а сега е 50 стотинки“, изчислява Вукодинов. По думите му механизацията в българското земеделие също започва през 50-те години на 20 век, защото само жени са останали да работят на село. „Майка ми беше в ТКЗС-то, а сестра й живееше в панелка в града, но беше щастлива, че има вътре тоалетна“, разказва той. Така

с обезлюдяването на българските села се ражда интензивното земеделие, което изисква и съответната агротехника

Ако сега стопанствата отново се раздробят заради налагането на тавани на директните плащания, това би ни върнало във времето преди 2000-та година, когато земите масово пустееха, предупреждават фермерите.

„Моето село от 1851 човека и 500 къщи, в момента има 100 къщи и 270 човек, но и те с всеки ден намаляват прогресивно. И в Германия проблемите са същите. За САЩ няма да говоря. Вземете световната статистика и ще видите, че концентрацията се извършва непрекъснато и то по икономически причини“, коментира Вукодинов и подчертава, че за българските земеделци е по-добре да няма субсидии.

„Ако ще сме в един съюз с чеха, с немеца, французина - искаме да сме равни

Не може да получават по 350 кг пшеница от декар и да твърдят, че са на печалба. Тях просто ги субсидират много повече“, недоволства фермерът. Той подчерта, че в Испания средно стопанство обработва около 15 хил. дка, а в Източна Германия почти няма дребно стопанство. Но е забелязал, че в Западна Европа започва друг процес - примерно двама братя гледат по 3500 дка земя, но и на двамата не им излизат сметките. Затова

съчетават животновъдство със зърнопроизводство и преструктурират бизнеса си

Сега единият гледа 7 хил. дка земя, а другият прави модерна свинеферма. В тази посока трябва да върви агросекторът и в България, а не в раздробяване на стопанствата заради субсидиите.

Според Вукодинов необходима е огромна промяна в отношението към фермерите, които са сред най-големите данъкоплатци в България. По думите му българските земеделски производители нееднократно са се противопоставяли срещу липсата на контрол при разходването на евросредствата.

„Преходната национална помощ е измама и половина, особено в тютюна

Защо съществува тази схема за подпомагане, да не би тютюнопроизводителите да са извън държавата“, пита зърнопроизводителят. Той настоява обвързаната подкрепа да е придружена с данъчна декларация. „То не бяха тикви, не бяха орехи и черупкови, не бяха картофи... Нека има обвързана подкрепа, но каквото и да произвеждаш - от чорапи и дрехи, до суровини, ако не произвеждаш качествено и в необходимото количество, няма да успееш. Ако искаш да произвеждаш био, моите уважения, но пазарът ще го поеме ако заплатите станат по 5 хил. лв. Тогава ще консумираме биохрани и който иска да яде био яйце, ще плаща по левче“, коментира Вукодинов.„Винаги съм го казвал – всеки един от нас, в това число и земеделците, независимо къде работят и живеят,

трябва първо да показват данъчната декларация и тогава да искат подпомагане“

категоричен е фермерът.

Според Вукодинов икономическата логика налага поне 20 млн. дка у нас да са заети със зърнопроизводство. „Имаме около 36 млн. дка земя. Над 3 млн. дка са пасища, 2-3 млн. са заети с трайни насаждения, на 1-2 млн. дка се отглеждат зеленчуци. Нали разбирате, че ако засеем 10 млн. дка с домати, килограмът ще струва по 1 стотинка и няма на кого да ги продаваме. Винаги ще остават между 22 млн. дка и 25 млн. дка за зърно. От тях 10 млн. да ги насеем с какво ли не, но винаги ще има нужда от 10 млн. дка пшеница, 2-3 млн. дка ръж и ечемик, 4-5 млн. дка слънчоглед, 3-4 млн. дка царевица и някакви протеинови култури“, изчислява стопанинът.

Сега министър Румен Порожанов

залага големи надежда на т. нар. SWOT анализ

който би трябвало да обрисува българското земеделие и най-вече да разкрие къде са проблемите му, наравно с миграцията, повсеместната липса на работна ръка и сриващата се демографска картина. Но пък никой не пита управляващите защо няма SWOT анализ за предишния програмен период на ОСП от 2007 до 2013 г., който също би помогнал много за разкриване на проблемите в агросектора. Няма ли да повторим грешките в България или пък да отворим път за нови, и през новия програмен период на селскостопанската политика на раздираната от проблеми европейска общност?

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта