• Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност

  • Кои са факторите, които влияят върху зърнопроизводството – разговор със земеделския стопанин Петър Димитров, който обработва 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево

Габриела Събева

Почти 720 000 тона зърно са произведени в Добричка област през тази година от засетите 1 млн.300 хил.дка с пшеница. Средният добив е 553 кг/дка. Зад тези цифри се крият много усилия, свързани не само с прякото производство, но и със справянето с редица проблеми, които през последните години „набират” скорост и се появяват по полетата у нас. Оказва се, че за да изкарат тези 500-600 кг/дка пшеница, фермерите влагат много средства. Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност.

В Черноморския басейн наши основни конкуренти в производството на зърно са Русия и Украйна. При едно сравнение обаче става ясно, че пшеницата, произведена в България, е неконкурентна, т.е. има по-висока себестойност. „Причините са няколко. Специално за Добруджа важен фактор са високите ренти”, обобщи Петър Димитров, земеделски стопанин, обработващ 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево. Той посочи, че конкуренцията между самите фермери също играе роля. „Имаше периоди, в които земеделската продукция беше по-скъпа и високите нива на рентите се запазиха оттогава. Реално в момента стопаните печелят по-малко, а в дадени случаи могат да излязат на загуба, за да издържат на конкуренцията. Затова през последните 5 години рентите са между 80 и 100 лв./дка”, уточни още земеделският производител. Според него лавинообразният ефект при изплащането на дължимото на собствениците на земя се предава от една община на друга, от едно землище на друго. „В Добричка област в община Балчик има най-високи средни ренти. Голяма част от земята ни е там и съответно когато даваме ренти, изплащаме еднакво във всички общини – и в Балчик, и в Каварна, и в Ген.Тошево. Съответно това оказва влияние върху съседите. Така щафетата се предава”, коментира още Петър Димитров.

P Dimitrov 3

Като втора причина за „скъпата” пшеница производителят посочва заплащането в сферата на земеделието, а като трета – цените на горивата, на торовете и на препаратите за растителна защита, които скачат с всяка стопанска година. В Европа продуктите търпят редуциране на активните вещества. „Получава се така, че на пазара остава по-скъпата химия. Преди да се разреши едно активно вещество, то минава редица изпитания години наред. След известен период става ясно, че това активно вещество ще се спира пак в резултат на някакви изследвания. Тук следва въпросът кога бяхме излъгани – когато го пускаха на пазара или когато го спират. Не може в единия случай да е отговаряло на изискванията, а в следващия момент – не”, коментира още Петър.

Цената на пшеницата също следва логиката на международните пазари. Украйна има до 2028 г. квоти за безмитен внос на земеделска продукция. Това означава не само житни и технически култури, а плодове, месо и други агростоки, на които се сринаха цените в ЕС – именно в резултат на този безмитен внос. Т.е. засегнат е секторът не само на зърнопроизводството, а и много други. При една по-висока себестойност на пшеницата, субсидиите се оказват недостатъчни, за да покрият разликата”, изчислява още Петър Димитров и дава пример: „При 700 кг/дка среден добив при цена да речем от 30 ст./кг и субсидия от 30 лв. излизат бруто 240 лв. на декар. От тях 100 лева е рентата. Остават 140 лв., в които фермерът трябва да се вмести с разходи от 80 до 120 лева. Сами виждате какво се получава. А да не говорим, че има разходи по пшеницата, които надвишават тази сума. С всяка изминала година тази култура става все по-скъпа”, посочва Петър. Още от есента започват пръскания срещу болести, неприятели, напролет отново. „Имаме многократни влизания, за да стигнем до добив, който едва покрива себестойността. Да не говорим, че земеделският производител трябва да има възможност да прави капиталови инвестиции, независимо каква му е печалбата. Без да инвестира, той няма възможност за развитие. Получава се амортизиране на техниката, а в този програмен период зърнопроизводителите бяха „отстранени” от програмите. Така този сектор от едни високи нива на развитие сега търпи загуби и дърпа назад. Вече имаме фалирали кооперации и арендатори”, посочи Петър Димитров.

В Добричка област вече има производители, които губят земя, а други имат проблеми с разплащанията. „Смятам, че този проблем тепърва ще се задълбочи. Тези процеси се очакваха. Моите притеснения са, че следващия програмен период ще има сериозни проблеми и промени в сектор „зърнопроизводство”. От една страна ще се запази или ще има лек спад в субсидиите. В същото време обаче изискванията ще доведат до по-големи разходи. Пак ще дам пример – с повечето третирания с пестициди една част или цялата субсидия отива за извеждане на химическа борба. С една дума, спазването на условията води до допълнителни разходи, които преди това си ги нямал”, не крие горчивите изводи фермерът. Това ще доведе до неконкурентно зърнопроизводство у нас.

Инфраструктурата в България също не трябва да се пропуска като елемент от цялостното калкулиране на разходите. „Имам предвид пристанищата. Нашите пристанища не могат да поемат големи кораби, докато в Констанца или Одеса могат. По-голям тонаж от 25-50 000 тона може да пътува на по-големи разстояния и така разходите за транспорт са по-малки. Плавателните съдове с по-малък тонаж могат да доставят продукцията да речем само в рамките на Средиземно или Черно море или по-близо. Така инфраструктурата, която имаме, също оказва влияние”, обобщи Петър Димитров. Той допълни, че не трябва да пропускаме и тол таксите, които се предвиждат, тъй като това ще окаже влияние върху разхода от вътрешността на страната към пристанищата. До какво ще доведе всичко това? Пшеницата ще стане още по-нерентабилна, тъй като пада цената към фермера. Това също е част от причините в Добруджа да се търсят други решения и през последните 5-6 години те дойдоха в сектора на етерично-маслените култури.

Новата стопанска година започва с разходи за пшеницата. 1 млн.245 хил.дка са площите с жито, които засяха стопаните от Добруджа през тази есен. Според земеделския производител Петър Димитров големият проблем и през тази година ще бъде опазването на площите от заболяването „кафява ръжда”. По думите му вече има двукратно третиране на пшениците. Според учени от Добруджанския земеделски институт, участвали в обследването на посевите, вече има до 90 % поражение от заболяването. Селекционерите и фермерите посочват, че основната причина за разпространението на проблемните болести и неприятели са така наречените междинни култури, при които е забранено пръскането и разораването. Тези „зелени площи” са част от европейските правила за земеделие. Изискванията за екологично насочени площи обаче имат обратен ефект у нас. Посевите с междинни култури стават първопричина за масовата поява и разпространение на кафява ръжда и житни мухи, смята Петър Димитров. „Идеята на това зелено плащане е да се увеличат биоразнообразието, да няма загуба на въглероден двуокис, да се запази органичната материя. В същото време обаче ако сложим чертата, виждаме, че се увеличават болестите и неприятелите”, анализира стопанинът.

Правилата за екологично насочени площи не са съобразени с особеностите на европейските държави, смята още той. „На практика имаме една обща селскостопанска политика, валидна както за Гърция, така и за Финландия, т.е. за различни климатични, почвени и биологични условия. На един места тя може да действа, но у нас има обратен ефект”, категоричен е Петър. Той прогнозира, че през декември и януари кафявата ръжда отново да бъде на „дневен ред” и фермерите да чакат подходящ момент за поредното пръскане.

Публикувана в Бизнес

Деветият национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите тази година беше по-различен. За най-успешния български бранш в земеделието настъпва време разделно. Въпреки очертаващият се буферен период от около 3 години, острите въпроси вече стоят на дневен ред. И те засягат всички – държавата, производителите и цялото общество.

Какво стои зад емоционалната реч на земеделския министър Десислава Танева на откриването на форума на НАЗ? Страх от бъдещето и надежда - най-силните да поемат най-голямата отговорност. Такива безспорно са зърнопроизводителите.

Какво казва статистиката

През 2018 година сме произвели общо 12 млн. тона зърнeни култури - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. 6,8 млн. от тях са износ. Той възлиза на общо 3 млрд. 141 хил. лв., което е 37.3 % от общия износ на селскостопански стоки от България, показват данните на националната статистика. Страната ни заема 11-то място в света по износ на мека пшеница, с реализиран експорт 4.17 млн. тона за 2018 г. На второ място сме в света по износ на черен маслодаен слънчоглед, с експорт от 779 хил. тона. Заемаме осмо място по износ на рапица.

Зад този колосален производствен и търговски успех на сектор „Зърно“ стои адекватно подпомагане, припомни аграрният министър. И добави конкретика със съответните числа. През последните 4 години прякото подпомагане в сектор „Земеделие“ възлиза на 7 млрд. 724 млн. лева. Това е 8,1 % от всички инвестиции в българската икономика за посочения период. В рамките само на една година подпомагането в селското стопанство се движи между 1,4 и 1,9 млрд. лева. На този фон, бюджетът за периода 2014-2018 година, отделен за Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ е чувствително малък – едва 500 млн. лева, подчерта министър Танева. И добронамерено посъветва зърнопроизводителите да не поглеждат към парите по ПРСР, защото получават достатъчно. Като отново се подкрепи с цифри.

Подпомагането никога не е достатъчно

Каква е подкрепата за сектор „Зърнопроизводство“? Държавна помощ под формата на схема за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство. За 2019 г. финансовата подкрепа е изчислена на база на 0.37 лв. за литър гориво. Схемата е със срок на прилагане до 2020 година, но вече е изпратена нотификация до Брюксел тя да бъде удължена до 2022 година и зад това стои политическата воля на цялото правителство, подчерта Десислава Танева. Втората държавна помощ е свързана с инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък. Сумата за 2018 година е 41 млн. 205 хиляди лева. И по тази схема ще се иска удължаване до 2022 година или ще се чака нов европейски регламент. Подпомагането по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е на декар. От бранша изчисляват, че субсидията покрива около една трета от рентата, които земеделците плащат върху наетата или арендована земя.

Картина на земеползване към 2019 г.

Размерът на земеделските площи, заявени за подпомагане за 2019 година възлиза на 19 млн. 316 хил. дка. Терените с технически култури са 9 млн. 765 хил. дка. Това е равно на 74% от обработваемата земя в България. Ако се прибавят към тях близо 2,8 млн. дка, заявени като сеитбооборот, процентът надхвърля 80%. Внушителна цифра, постигната от българските зърнопроизводители. Съпоставката с другите сектори – 1,6% от земеделските площи в страната са заети от трайни насаждения, 1% са зеленчуците и 1,4 % - етерично-маслените култури. Пасищата у нас са над 5 млн. и 300 хил. декара.

Такава е картината в българското земеделие днес. Тя е логично следствие на прилаганите политики в земеделието – на европейско и на национално ниво.

След като постави постиженията на българските зърнопроизводители по-високо от тези на родните олимпийци, аграрният министър Десислава Танева призова бранша да бъде визионер на прага на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. И като абсолютен отличник – да сподели добрия си опит с останалите, да е готов на компромиси.

Как обаче да мислиш за визии, когато те чакат тежки битки?

Много вече се изговори и изписа за т. нар. „зелена архитектура“ в бъдещата ОСП. Ясно, че голямата част от този товар ще падне върху плещите на сектор „Зърнопроизводство“. Най-умните вече са го измислили, по-малко предприемчивите ще лавират, много земеделци ще понесат загуби. Такива са коментарите сред членовете на НАЗ. Резонен е въпросът към аграрното ведомство: как се очаква от един стабилен и експортно ориентиран сектор да прояви благородство, ако изобщо не е ясна цената, която ще трябва да плати за него?

Нека припомним и друго: въпреки, че се тиражира мнението, че българските земеделци вече имат опит в прилагането на зелени политики, все още няма анализ на този сегмент – какви инвестиции е струвала тази мярка на фермерите и какъв е крайният резултат? Вероятно затова и силното „позеленяване“ на бъдещата ОСП толкова силно плаши. Като екстра към целия разкош, следва да добавим и вероятността да бъдат въведени тавани в подпомагането. Това със сигурност би превърнало битката за визии в битка за съхранение на постигнатото от сектор „Зърно“ до сега.

Какви са възможните сценарии?

Големите земеделци вероятно ще вземат тежкото решение да намалят своите обработваеми площи. За да покрият по-лесно изискванията за зелени политики и да се вкарат в таваните на подпомагане. Те обаче ще се откажат от най-слабо плодородните земи, което е повече от логично. Тези земи ще останат свободни – за производители от други сектори, за млади фермери. Ако се предположи, че към тях ще бъде насочен освободен от сектор „Зърно“ финансов ресурс, какво биха постигнали новите фермери? Едно е ясно – те ще започнат отначало. И тепърва ще водят своите битки – с правилата, с администрацията, с намирането на пазар. Вероятността да се превърнат в устойчиви производители трудно покрива обозрим хоризонт от време. Защото нищо в земеделието не е лесно. Защото добрите експерти на ниво държавна администрация все още са кът. Призна го самата министър Танева, като припомни случая „Праматаров“. Мнозина от новите фермери вероятно ще се откажат да водят битки. И така земята може да се окаже пустееща. За сметка на това – дива и зелена. За радост на поддръжниците на екополитиките. Много важно, че ще напуснем челните редици в сектор „Зърно“. Важно е в каква околна среда ще живеят децата ни.

Във всичко това има здрава логика. Въпросът е обаче защо да се плаща толкова висока цена за сляпото следване на политиките на Брюксел? Тук е мястото да напомним, че сами ще си пишем националните стратегически планове. Ако министър Десислава Танева е решила, че назидателното размахване на пръст към зърнопроизводителите ще има ефект, сбъркала е.

Не това е начинът

Аграрният министър „захапа“ зърнения бранш, като употреби конкретни имена и цитира реплики по повод два закона, които са на трупчета – Законът за градушките и мегазаконът за поземлените отношения. Излишно е да припомняме подробностите, по-важни са аргументите. От НАЗ са наясно, че солидарно ще трябва да участват в споделената финансова отговорност, заложена в Закона за градушките. И да, ще участват. Просто искат гаранции, че парите, за които ще се бръкнат, ще им гарантират реална градозащита. Зърнопроизводителите не са съгласни новият Закон за земята и поземлените отношения да се превърне в поредния кърпеж, който вместо да изпише веждите, ще избоде очите. Интересите тук са много, трудно се намират пресечните точки, още по-трудно се постига съгласие. Затова е по-добре да не се бърза. И производители, и собственици на земеделски земи са на това мнение. И е добре от аграрното министерство да ги чуят.

Ако министър Танева очаква от зърнопроизводителите да бъдат визионери, първо трябва да застане до тях в ежедневните битки. Това, междувпрочем, се отнася за всички земеделски браншове. По пътя на противопоставянето няма да стане. Не е продуктивно, не е и много честно. Освен ако от МЗХГ не искат точно това. Но за какъв дявол им е подобна катастрофична среда? Кой какво ще спечели и каква ще е в крайна сметка обществената цена? Нали мантрата в новата ОСП е тази: земеделието да носи обществени ползи. За такива политики наистина са нужни визии. Но не от граждани без общество, а от обединена земеделска общност. Това зависи от главата на рибата. Тя първа се вмирисва.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Земеделските производители, които отглеждат зърнени и маслодайни култури на обща площ от 5 или повече декара са задължени да подават декларация за количеството произведено и налично зърно. Това е записано в обнародваната от Държавен вестник Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 23 от 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно. До момента декларации подаваха зърнопроизводителите с площи над 500 дка, а тези с по-малки площи бяха освободени от това задължение.   

Декларация за количеството произведено и налично зърно от земеделските стопанства съгласно приложение № 3 подават всички земеделски производители, които произвеждат зърно – обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица, царевица, слънчоглед и соя на обща площ от 5 или повече декара. Производителите на оризова арпа подават произведените количества съгласно приложение № 5. Когато лицето произвежда и/или съхранява зърно на територията на повече от една област, подава отделна декларация за зърното, произведено и/или налично във всяка една от тях.

Декларациите се подават ежегодно от земеделския производител в областната дирекция „Земеделие“ по местонахождението на площите за производство за съответната реколтна година в срок до: 30 септември – за обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале и рапица; 30 ноември – за царевица, слънчоглед, соя и оризова арпа.

Предвидените в наредбата санкции за не подаване на декларация приложение №3 са от 500 лв. до 5 000 лв. физически лица и от 1 000 лв. до 15 000 лв. за юридически лица.

Друга промяна, записана в Наредбата за мониторинг на пазара на зърно предвижда специализираната администрация в МЗХГ да води и поддържа публичен електронен регистър на обектите за съхранение на зърно. 

Промените предвиждат земеделските производители да подават декларация за произведеното количество зърно по видове веднъж годишно в определен срок, а не както досега всяко тримесечие. За тази цел е изготвен нов образец на декларацията. 

Уредени са  сроковете, реда и контрола за подаване на декларация от предприятията за преработка на зърно за преработеното от тях зърно. Декларацията се подава за всяко тримесечие. 

Разписани са реда и периодичността за извършване на мониторинг на пристанищата, от които се извършва износ, внос и вътрешнообщностни доставки на зърно. 

За настощата година, съгласно приетите промени в Наредбата, всеки стопанин отглеждащ над 5 дка зърнени култури е длъжен да подаде Декларация приложение №3 за произведеното зърно през стопанската 2019 г. до 12 декември 2019 г.

Публикувана в Растениевъдство

С какво са свързани най-големите страхове на българските земеделци по отношение на зелената архитектура в бъдещата ОСП

Анета Божидарова

Бъдещата „Зелена архитектура“ на Общата селскостопанска политика /ОСП/ след 2020 година се очертава като най-голямото предизвикателство пред българските земеделци. Въпреки, че конкретните параметри по зелените политики, изобщо не са ясни, браншът вече прави опит за анализ.

На пръв поглед, схемите по директните плащания /Схема за единно плащане на площ/ остават непроменени и в бъдещата ОСП, което е относително успокояваща новина. Новата амбиция за „зелена архитектура“ обаче плаши с неяснотата какви и колко ще бъдат завишени изискванията по нея.

Екипно заложени зелени политики

От изключителна важност е в национален мащаб те да бъдат регламентирани екипно – от земеделския бранш и от администрацията. Земеделците трябва да покажат добри и работещи зелени практики, като заявят поемането на отговорност за тяхното прилагане. Всичко това – в контекста на изпълнението на бъдещите стратегически планове.

В новия регламент, който се отнася до изготвянето на националния стратегически план, на едногодишна база се дава голяма свобода на всяка европейска държава сама да определи своята политика в земеделието и да поеме отговорност – през задължителните условности и през доброволните ангажименти. Изпълнението на заложените земеделски политики ще се отчита по критерии и маркери, определени от Брюксел. Казано просто, това означава, че онова, за което сами сме поели ангажимент да изпълним, трябва да имаме готовност да можем да го отчетем. В противен случай ни очакват санкции. В това е и разковничето за една успешна ОСП на български терен след 2020 година – какво ще заложим и ще можем ли да го изпълним.

Зелено, зелено – до къде е възможно?

Малко са до момента европейските държави, които имат голям и сериозен опит в прилагането на т. нар. „зелени практики“. Най-напред в това отношение е Холандия, тя е и държавата, който най-остро поставя въпроса в Брюксел. Опазването на чистотата на въздуха и на почвата, управлението на водите, по-малката употреба на препарати за растителна защита – всички тези индикатори, свързани с прилагането на зелените политики, трябва да бъдат изработени така, че да не компрометират рентабилността на земеделските стопанства. Ако изискванията по тези параметри бъдат силно завишени, това може да обезсмисли кандидатстването по СЕПП, прогнозират от зърнения сектор у нас.

Диверсификация на посевите, протеинови и покривни култури, сеитбооборот, синори и група дървета – това са зелените практики, по които към момента работят българските земеделци. Повечето от тях са несъвместими с националните реалности, защото изискванията са въведени на принципа „Копи-пейст“ от Европа, показват анализите на бранша. В момента усилено се провеждат информационни срещи по повод бъдещата „зелена архитектура“ на ОСП след 2020 година – на национално и на европейско ниво - и това е полезно за всички. По-голяма яснота за зелените политики в националния стратегически план се очертава след оповестяването на swot-анализа „Околна среда и климат“, изготвен от Аграрния университет в Пловдив. Той ще бъде представен и дебатиран на 3 декември, тази година в Пловдив. Swot-анализът трябва да даде отговор на въпроса какви зелени политики са нужни, за да се подобрява екологичният климат в страната.

Реално постижими цели, съобразени с националните специфики

Зелената архитектура на бъдещата ОСП трябва да бъде построена с разум и с използването на квалифициран опит в нейното прилагане. Целите, заложени в политиките, трябва да бъдат реално постижими. Те обаче непременно трябва да бъдат поставени в контекста на устойчивост на земеделските стопанства. Ако не носят приходи, то поне не бива да образуват тежки разходи за фермерите. Каквито са в момента изискващите се 5% екологично насочени площи. При досега прилаганите правила, стопанство с обработваема земя над 15 ха трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи (ЕНП). Това включва земя, оставена под угар, площи с междинни култури или зелена покривка, както и азотфиксиращи култури. Тези 5% са чиста загуба за стопанствата, коментират от земеделския бранш.

При националните специфики на българското зърнопроизводство, което е силно комасирано, в изтичащия програмен период трудно приложими се оказаха зелените изисквания, свързани с поддържането на особености на ландшафта, на естествени водоеми, на ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Този опит също трябва да се вземе предвид. И зелените политики да бъдат съобразени, както с промените в климата и околната среда, така и със земеползването у нас.

Зелено, но на каква цена?

Другият важен момент е свързан с нужните инвестиции, които фермерите ще трябва да направят, за да могат да прилагат изискванията по зелените политики. Те са свързани с вложения в дълготрайни материални активи, в специфична земеделска техника, в изолация на земеделски площи. Колко от българските земеделци могат да си позволят подобни инвестиции? Как се изработва и залага 7-годишна програма за един терен, при условие, че няма устойчивост в земеползването, защото земята е наета, питат зърнопроизводители.

В тази връзка на дневен ред отново стои изработването на ново национално законодателство, свързано с поземлените отношения. То няма пряко отношение към прилагането на зелените политики, но е важен фактор за стабилността на сектора. Мнозина земеделци изразяват скептичност по отношение на бъдещите промени в мегазакона за земята. Очакванията са по-скоро това да бъде пореден кърпеж, а не радикална промяна на основния фундамент, върху който стъпват тези отношения. В тази посока още няма узряване, нека припомним, че до момента Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи е променян близо 90 пъти. Изцяло новият фундамент, върху който трябва да се изгради едно бъдещо законодателство е свързан с два основни фактора: пазарна ориентация и устойчиво управление на собствеността.

Удар по пазарната конкурентност

Вложенията, които ще се изискват по прилагането на т. нар. „Зелената архитектура“ в новата ОСП, неминуемо ще ударят българските земеделци и по отношение на реализацията на тяхната продукция на пазара. Торове, семена и препарати от години поскъпват. Рентите се вдигат, както и цената на земята. Държавите от Черноморския басейн, с които родните производители се конкурират, произвеждат на далеч по-ниска себестойност. През последните няколко години в Русия, Украйна и Казахстан, държавната подкрепа за местните производители мощно е нараснала. А това са преките конкуренти на България на азиатските пазари. Важният въпрос е до колко родните земеделци ще устоят на тази конкурентност, ако се наложи да правят сериозни инвестиции, свързани с прилагането на новите зелени политики?

Субсидиите отдавна не играят роля в тази посока, коментират от бранша. Те покриват една трета, а в Добруджа една четвърт само от рентните плащания. В новата ОСП не се очаква изравняване на субсидиите между България и останалите европейски държави, нивата на субсидиране по СЕПП вероятно ще останат същите. Те могат да нараснат единствено при намаляване на обработваемите земеделски площи, но такова не се очертава.

Въвеждането на тавани – последваща тема

Смятана за една от най-горещите, темата за въвеждането на тавани в подпомагането се оказва последваща за българските земеделци. По-важно е какви ще бъдат дефинициите, условията за достъп до подпомагане, задължителните условности. Всяка една държава сама ще може да определя въвеждането или не на тавани, както и при какви условия. Това дава известно спокойствие на родния бранш, макар че още не е ясно дали националните стратегически планове ще трябва да влязат в задължителна европейска рамка. Тази тема тепърва ще е предмет на дебати в Брюксел. Европейският регламент, свързан с правилата за изготвяне на националните стратегически планове, вероятно ще бъде готов едва в края на 2020 година. А отделните държави – членки ще разполагат с още една година, за да ги изработят. Това очертава буферен период от около 2 години, в който ще се запази досегашната Обща селскостопанска политика.

Важна е инициативата от страна на всички браншови организации в дебата за бъдещата ОСП. Не трябва да се чака какво ще каже Европа и какви правила ще бъдат зададени от земеделското министерство. Слабата активност от страна на браншовите организации в този разговор е камък в собствената градина на земеделския бранш. Колкото и типично по български той да е разделен и всеки да дърпа чергата към себе си, всеки бурен дебат е по-продуктивен от липсата на такъв.

Публикувана в Бизнес

Земеделци превзеха Пловдив. Стотици членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите се събраха на Девети национален Агро Семинар. Трудно е да се каже, че те бяха сами. Присъстващите на семинара носеха посланията и към тях бяха отправени погледите на хиляди техни колеги от цялата страна, които очакваха да се решат сложните проблеми на отрасъл зърнопроизводство.

Националната асоциация на зърнопроизводителите е организация с характер, с традиции, които идват от времето и се доказват и в наши дни. Това е тази НПО, която през 2009 г.  докара стотици трактори и комбайни от всички крайща на страната на национален протест в столицата. Единствената, която някога е успявала да направи това в България.

Малко е да се каже, че тогава управляващите се стреснаха и изпълниха исканията на протестиращите. И добре направиха. Защото не могат някакви хора от чиновническите си бюра, от консултантските си агенции и други измислени структури да разбират по-добре от зърнопроизводителите и истинските земеделци какво трябва да се направи в земеделието. Защото НАЗ е почти единствената истинска организация на земеделци в България, която реално обединява реални производители, и то не десетина, а хиляди. И нейната сила идва отдолу, а не отгоре.

Ако сме честни, и днес много не се е изменило по отношение на НПО-тата. Не всички ябълки в тази област са гнили… Но не са малко и чантаджиите, които обикалят около ръководствата на земеделските държавни органи с широко отворени ръце ... И получават това, което искат.  А някои дори получиха милиони, за да организират широка рекламна кампания за министерството и неговите огромни структури, макар че те сами по себе си са милионери. Но дори с милионите не се справиха и не промениха мнението на обществото за тази структура. А и как да очакваме хора, които вече са бръкнали в кацата с меда, да защитават интерсите на истинските земеделски стопани?!

Преди десетина години един председател на такава една измислена структура сподели пред мен следното: "Абе, как да защитавам интересите на земеделците, като току-що чух министърът да казва на своите помощници който много знае, да му намалят отпуснатите пари. А аз имах да строя още един басейн край крайморския си хотел. Да не съм луд!"

Затова днес вярвам в НАЗ. Силни, честни и самоотвержени хора, които дори и днес продължават да са с работните дрехи на полето. Знам също, че тези в ръководството, са останали на полето и няма да изневерят на десетките хиляди земеделци от цялата страна. Затова те имат право да тропнат с крак на всеки министър, дори и на министър Танева, а министрите са длъжни да се съобразят с тяхното мнение.

Друго работещо земеделие в България няма. Има само програми, през които се въртят някакви пари, повечето от които накрая влизат в джобовете на министерски чиновници и приближени до тях. Програми за зърнопроизводителите отдавна няма. И въпреки това, те са силни и обединени. И деветият годишен семинар на НАЗ, койтосе проведе в Пловдив, отново го доказа.

Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите организира Деветия Национален Агро Семинар. Тази година най-голямото събитие в земеделския сектор ще протече под надслов „Зърнопроизводството – реалност и възможности в новия програмен период след 2020 г.“

Събитието ще се състои на 28 и 29 ноември в Гранд Хотел Пловдив, град Пловдив.

Гости ще бъдат високопоставени представители на европейски институции, които пряко отговарят за развитието на земеделския сектор.

Поканени са министър-председателят Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев и председателят на комисията по земеделие и храни Мария Белова.

Националният Агро Семинар се утвърди като водещо престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на Зърнопроизводството.

В семинарната програма ще включва и презентации от партньорски компании, дискусии по актуални за бранша теми и обмяна на опит с гост-лектори.

Генерален спонсор на Деветия Национален Агро Семинар е Белхим.

Публикувана в Агроновини

За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес

Димитър Димитров стопанисва 8 хил. и 500 дка земя и отглежда 150 млечни крави в брезнишкото село Слаковци . Синът Йордан и племенницата Евелина са плътно до него

Истинските земеделци са специална порода хора. Особено онези, които носят по наследство любовта към животните и земята. Такава е фамилията на Димитър Димитров, управител на фирма „Дива“ ООД - Перник. Животновъдството е наследствен занаят в семейството, преди много години бащата на Димитър започнал с две млечни крави в брезнишкото село Слаковци. През 1984 година Митко и покойната му вече сестра станали горди стопани на 150 дойни животни. Заради тях започнали да наемат и земя и към днешна дата фамилията обработва близо 8 хиляди и 500 дка площи. Отглеждат житни култури и царевица за силаж. Близо 20 души е наетата работна ръка във фирмата на Димитрови, половината от тях са заети в земеделието. За млечните крави се грижи племенницата Евелина Новакова. 34-годишната дама с лекота кара и машините на полето. Израснала е с животните, с работата по нивите и това й харесва. „Физически си изморен, но душата ти е свободна“, казва младата фермерка. „Всичко ми носи спокойствие – когато съм сред животните, като се кача на трактора – също се чувствам свободна. Административната работа е супер натоварваща, но няма начин – и тя трябва да се свърши“, говори с размах Евелина. Според нея,

618 Племенницата Евелина 1

гледането на животни в България е скъпо платено хоби

защото секторът не се подкрепя от държавата достатъчно и в правилната степен. Липсата на работна ръка обрича животновъдството на хронични проблеми. Въпреки, че не липсват млади хора, мераклии да гледат земя и животни, малко са желаещите за този вид работа, казва Евелина и търси корена на проблема. Много от старите земеделски училища са закрити, а едно време те са били сред най-престижните учебни заведения. Затова

решението на въпроса с липсата на работна ръка трябва да започне от образованиетото

смята фермерката. „Животновъдството е древен български занаят. Иска обаче специални умения – да усещаш, да чуваш животните, не просто да ги ползваш. Затворим ли цикъла в животновъдството с построяването на мандра, няма да сме зависими от изкупните цени на млякото“, смята дамата от Брезнишко. Убедена е, че за добрата продукция пазар винаги ще се намери. По повод зачестилите екзотични заразни болести по животните у нас през последните години, Евелина е категорична: всичко зависи от добрата превенция, а тя означава адекватни мерки за биосигурност в стопанството.

Йордан Димитров е на 29 и е винаги до своя баща. „Удоволствие е да се работи земята. Хората, които го правят са разбрани и земни. На полето най-добре се вижда какво си свършил и дали си се справил.

618 Синът Йордан 1

Личи си по резултата. Работата на полето за мен е свобода, защото всичко е в моите ръце. Трудно е, но има време и за почивка“, разказва младият мъж. „Делът на зърнопроизводството в българското земеделие е голям, защото

този бизнес по-лесно се планира, по-бързо се организира работата и пазарът е относително сигурен

В другите сектори – плодове и зеленчуци, животновъдство – рискът е по-голям, ангажиментите са повече, проблемът с липсата на работна ръка се усеща по-остро. Реализацията на суровото мляко винаги е трудна, изкупните цени са в стотинки и това демотивира. Затова и решихме да изградим собствена мандра, да затворим цикъла“, разказва Йордан. Фамилията има одобрен проект за изграждането на мандра по подмярката 4.2 от Програмата за развитие на селските райони и така цикълът на производство ще се затвори. Мандрата е с планиран капацитет на преработка до 9 хил. тона сурово мляко на ден, предстои подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“. В мандрата ще се произвежда кашкавал, сирене, извара, бутилирано прясно и кисело мляко. Нейното бъдещо изграждане просълзява стожера на фамилията Димитър Димитров. Защото продължава сам, без своята сестра, да преследва мечтите. Синът Йордан и племенницата Евелина обаче са плътно до него. Така по-лесно се гледа напред.

Без модерна и иновативна техника в стопанството, рентабилността във фермата е невъзможна

Неслучайно през последните две години фамилията инвестира в селскостопанска техника, закупена от фирма Рапид КБ – доказан лидер на българския пазар. Повечето машини фамилията е закупила с кредити, защото малка част от зърнопроизводителите имат достъп до мерките от Програмата за развитие на селските райони, особено през последния програмен период. Затова браншът настоява за целева подкрепа именно в тази посока – за закупуване на земеделска техника. „Всички ни броят субсидиите, но ако един земеделец не полага усилия, за да постигне по-високи добиви, субсидиите няма как да му стигнат“, казва Димитър Димитров. „ Субсидиите помагат, но не бива да се разчита единствено на тях, нещата са свързани“, разсъждава стопанинът от Брезнишко. Най-голямата му радост е, че синът и племенницата са рамо до рамо с него на полето. „Не искат ли да работят в офис, на климатик?“, провокирам Димитър.

„Че то и в трактора, и в комбайна има климатик“, смее се той и уточнява, че децата във фамилията са имали възможност да работят друго, но са избрали семейния бизнес. Стопанинът от Слаковци се чувства най-щастлив на финала – когато жътвата приключва, когато бункерът бързо се пълни и добивите са добри. „Тръпка е!“, вълнува се Димитър. И продължава да преследва общата мечта – семейното стопанство да затвори цикъла, да е устойчиво и да храни всички. „Работиш ли както трябва, и животните, и земята се отблагодаряват“, казва в заключение племенницата Евелина. И яхва трактора, защото работата не чака.

Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини

През последните 30 години зърнопроизводството се очертава като най-устойчивия сектор в българското земеделие. Това показват данните от swot-анализа, изготвен от Института по аграрна икономика. В страната ни се отглеждат основни зърнено-маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.

През 2013 година, площите с основните зърнени култури у нас достигат най-високата си стойност – 2 млн. хектара, като общо с маслодайните образуват 3 млн. хектара. Този пик намалява плавно и през 2017 година зърнените площи са 1,7 млн. хектара. Анализът показва, че пикови стойности от тук насетне са трудно достижими. Причините за това са комплексни: задържане на изкупните цени, сериозна конкуренция на пазара, прилагане на схеми с екологична насоченост, които поставят ограничения върху обработваемите земи.

Настоящата пазарна конюнктура също влияе върху българското зърнопроизводство. Постоянен е натискът на предлагане на зърнени култури в Черноморския регион, което оказва натиск и върху цените. В България почти липсват неоползотворени земеделски площи, расте делът на протеиновите култури, които са допълнително стимулирани.

През 2007 година делът на стопанствата у нас, които отглеждат зърнени и маслодайни култури е 3%, през 2016 той вече е нараснал 3 пъти – до 9 на сто. В тях е концентрирана 62% от използваемата земеделска площ и 79% от обработваемата земя.

Това са тясно специализирани стопанства, като средният размер през 216 година достига 144 хектара. В 1100 от тези стопанства се концентрира 46% от обработваемата земя в страната и 29% от производствения обем в отрасъла. Едва 3% от зърнения сектор се занимава и с животновъдство.

Този тип стопанства са изцяло пазарно ориентирани и затова тяхното място в икономиката на страната е чувствително високо. Зърнопроизводството дава около 32% от брутната продукция в земеделието и 33% от добавената стойност в отрасъла.

При маслодайните и техническите култури картината е идентична. През 2016 година брутната продукция възлиза на 26%, добавената стойност се изчислява на 27%.

Политиката на подпомагане в сектора след 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, също е фактор за устойчивото развитие на зърнопроизводството. Субсидиите на декар площ осигуряват между 25-30% от производствените разходи и рентата на земята. Анализът показва увеличение на добивите при зърнените и маслодайните култури през последните години – с 27% при пшеницата, 36% при царевицата, 29% при слънчогледа. Това се дължи на значително подобрените семена за посев, прилаганите агротехнически мероприятия, инвестициите в модерна земеделска техника. Така се постига по-висока производителност, намаляват загубите и се повишава качеството на отглежданата продукция. Въпреки тези добри показатели, средните добиви у нас са по-ниски от тези в Европейския съюз.

Въпреки постоянният натиск върху пазара в Черноморския регион от Русия и Украйна – държави с мощно зърнопроизводство, пазарната ценова конюнктура за сектора е добра. Изкупните цени на зърното през 2016 г. са с 13% по-високи от тези през 2006 г., а при маслодайните култури ръстът е чувствителен - с 47 на сто, показват данните от swot-анализа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват категорична позиция по отношение на бъдещите политики в земеделието в новата Обща селскостопанска политика. На база на данните от swot-анализа е видно, че българското зърнопроизводство е работещ и конкурентен отрасъл. Затова от НАЗ са против въвеждането на тавани в подпомагането. За да бъде секторът конкурентен на външния пазар, българските зърнопроизводители трябва да могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени и да отговорят на най-новите тенденции за прилагане на прецизно земеделие. Това означава да се инвестират средства в модерни технологии и цифровизация на процесите в земеделието. В тази връзка от бранша искат целева държавна и европейска подкрепа за закупуване на земеделска техника. А в националния стратегически план зърнопроизводството трябва да заеме подобаващо място. „Защо ще се рита срещу сектор, който носи всички на гърба си?“, питат българските зърнопроизводители.

Публикувана в Растениевъдство

Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите:

Още сме в състояние на криворазбрана цивилизация

Липсата на работна ръка в земеделието е световен проблем, в Япония разработват роботи за полски дейности

Цветан Берберов обработва близо 10 хил. дка земя в землищата на две общини – Стара Загора и Раднево. Срещам го на поредната инициатива „Хляб на мира“, видимо развълнуван от сезона на жътвата – най-усилният за зърнения сектор период в годината – всеки ден производителите се надяват времето да е на тяхна страна и да успеят да приберат узрялото зърно.

На моя въпрос защо обществото смята зърнопроизводителите за сектор с мощно политическо лоби, Цветан Берберов се усмихва и духовито отговаря: „Ние още сме в състояние на криворазбрана цивилизация. Никой не си дава сметка колко екстензивен е зърненият сектор – получаваш малко добив от единица площ, да го обясня просто. И оттук – за да имаме приходи и печалба, трябва да обработваме по-големи масиви. Това се случва за сметка на терените с плодове и зеленчуци“.

Цветан Берберов прави ретроспекция на сектор „Зърнопроизводство“, като припомня, че още през 2007 година, когато България става пълноправен член на Европейския съюз, подпомагането в земеделието е на декар площ и на глава животно. Тази европейска политическа конюнктура обуславя бързия растеж на българските зърнопроизводители. „Лепнаха ни нарицателното „зърнари“, защото секторът видимо дръпна напред в сравнение с останалите браншове. Но ние сме достойни хора, които работят в селските населени места. Осъществяваме силен социален ефект, защото осигуряваме препитание за хората в селата. Ние, зърнопроизводителите, сме до тях през целия им живот, защото и нашият протича там“, обобщава картината председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Липсата на работна ръка и в този бранш е основен проблем. Нужни са образовани, висококвалифицирани кадри, а някогашните баби, с бели кърпи на главите, които берат пипер и домати, вече ги няма. Младите не проявяват никакъв интерес към труда на полето. „Как да привлечеш един работник към полската работа, когато става дума за 35-40 градуса жега? Каквато и надница да му дам, той просто няма да дойде“, казва зърнопроизводителят от Тракия.

В Япония средната работна възраст на заетите в сектор „Земеделие“ е 68 години. Затова в Страната на изгряващото слънце вече се разработват роботи, които да извършват основните дейности на полето и да се намери решение на проблема с липсата на работна ръка. Той също лежи в основата на окрупняването на българското зърнопроизводство. Големите площи предполагат обработка с техника, която обаче струва скъпо. Инвестициите в такава могат да дойдат от по-големи количества произведено и реализирано зърно, обяснява стопанинът.

Предварителната подготовка е предпоставка за предотвратяване на провала – това е правилото на 5-те П-та, което всеки земеделски производител се опитва да спазва. Минали сме през всичко – през това да си броим в началото стотинките, за да си закупим хубави торове и препарати, през риска на големите банкови кредити, за да купуваме земя и модерна земеделска техника. За да имаме някаква сигурност в един рисков бизнес, какъвто е земеделието. Всичко е въпрос на планиране, на отчитане на комплекс от фактори, които оказват влияние върху един бизнес, без значение какъв е той. Който смята, че на полето е лесно – да заповяда. Към земята обаче трябва да се подхожда с голямо сърце и с голяма отговорност“, казва в заключение Цветан Берберов.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта