За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес

Димитър Димитров стопанисва 8 хил. и 500 дка земя и отглежда 150 млечни крави в брезнишкото село Слаковци . Синът Йордан и племенницата Евелина са плътно до него

Истинските земеделци са специална порода хора. Особено онези, които носят по наследство любовта към животните и земята. Такава е фамилията на Димитър Димитров, управител на фирма „Дива“ ООД - Перник. Животновъдството е наследствен занаят в семейството, преди много години бащата на Димитър започнал с две млечни крави в брезнишкото село Слаковци. През 1984 година Митко и покойната му вече сестра станали горди стопани на 150 дойни животни. Заради тях започнали да наемат и земя и към днешна дата фамилията обработва близо 8 хиляди и 500 дка площи. Отглеждат житни култури и царевица за силаж. Близо 20 души е наетата работна ръка във фирмата на Димитрови, половината от тях са заети в земеделието. За млечните крави се грижи племенницата Евелина Новакова. 34-годишната дама с лекота кара и машините на полето. Израснала е с животните, с работата по нивите и това й харесва. „Физически си изморен, но душата ти е свободна“, казва младата фермерка. „Всичко ми носи спокойствие – когато съм сред животните, като се кача на трактора – също се чувствам свободна. Административната работа е супер натоварваща, но няма начин – и тя трябва да се свърши“, говори с размах Евелина. Според нея,

618 Племенницата Евелина 1

гледането на животни в България е скъпо платено хоби

защото секторът не се подкрепя от държавата достатъчно и в правилната степен. Липсата на работна ръка обрича животновъдството на хронични проблеми. Въпреки, че не липсват млади хора, мераклии да гледат земя и животни, малко са желаещите за този вид работа, казва Евелина и търси корена на проблема. Много от старите земеделски училища са закрити, а едно време те са били сред най-престижните учебни заведения. Затова

решението на въпроса с липсата на работна ръка трябва да започне от образованиетото

смята фермерката. „Животновъдството е древен български занаят. Иска обаче специални умения – да усещаш, да чуваш животните, не просто да ги ползваш. Затворим ли цикъла в животновъдството с построяването на мандра, няма да сме зависими от изкупните цени на млякото“, смята дамата от Брезнишко. Убедена е, че за добрата продукция пазар винаги ще се намери. По повод зачестилите екзотични заразни болести по животните у нас през последните години, Евелина е категорична: всичко зависи от добрата превенция, а тя означава адекватни мерки за биосигурност в стопанството.

Йордан Димитров е на 29 и е винаги до своя баща. „Удоволствие е да се работи земята. Хората, които го правят са разбрани и земни. На полето най-добре се вижда какво си свършил и дали си се справил.

618 Синът Йордан 1

Личи си по резултата. Работата на полето за мен е свобода, защото всичко е в моите ръце. Трудно е, но има време и за почивка“, разказва младият мъж. „Делът на зърнопроизводството в българското земеделие е голям, защото

този бизнес по-лесно се планира, по-бързо се организира работата и пазарът е относително сигурен

В другите сектори – плодове и зеленчуци, животновъдство – рискът е по-голям, ангажиментите са повече, проблемът с липсата на работна ръка се усеща по-остро. Реализацията на суровото мляко винаги е трудна, изкупните цени са в стотинки и това демотивира. Затова и решихме да изградим собствена мандра, да затворим цикъла“, разказва Йордан. Фамилията има одобрен проект за изграждането на мандра по подмярката 4.2 от Програмата за развитие на селските райони и така цикълът на производство ще се затвори. Мандрата е с планиран капацитет на преработка до 9 хил. тона сурово мляко на ден, предстои подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“. В мандрата ще се произвежда кашкавал, сирене, извара, бутилирано прясно и кисело мляко. Нейното бъдещо изграждане просълзява стожера на фамилията Димитър Димитров. Защото продължава сам, без своята сестра, да преследва мечтите. Синът Йордан и племенницата Евелина обаче са плътно до него. Така по-лесно се гледа напред.

Без модерна и иновативна техника в стопанството, рентабилността във фермата е невъзможна

Неслучайно през последните две години фамилията инвестира в селскостопанска техника, закупена от фирма Рапид КБ – доказан лидер на българския пазар. Повечето машини фамилията е закупила с кредити, защото малка част от зърнопроизводителите имат достъп до мерките от Програмата за развитие на селските райони, особено през последния програмен период. Затова браншът настоява за целева подкрепа именно в тази посока – за закупуване на земеделска техника. „Всички ни броят субсидиите, но ако един земеделец не полага усилия, за да постигне по-високи добиви, субсидиите няма как да му стигнат“, казва Димитър Димитров. „ Субсидиите помагат, но не бива да се разчита единствено на тях, нещата са свързани“, разсъждава стопанинът от Брезнишко. Най-голямата му радост е, че синът и племенницата са рамо до рамо с него на полето. „Не искат ли да работят в офис, на климатик?“, провокирам Димитър.

„Че то и в трактора, и в комбайна има климатик“, смее се той и уточнява, че децата във фамилията са имали възможност да работят друго, но са избрали семейния бизнес. Стопанинът от Слаковци се чувства най-щастлив на финала – когато жътвата приключва, когато бункерът бързо се пълни и добивите са добри. „Тръпка е!“, вълнува се Димитър. И продължава да преследва общата мечта – семейното стопанство да затвори цикъла, да е устойчиво и да храни всички. „Работиш ли както трябва, и животните, и земята се отблагодаряват“, казва в заключение племенницата Евелина. И яхва трактора, защото работата не чака.

Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини

През последните 30 години зърнопроизводството се очертава като най-устойчивия сектор в българското земеделие. Това показват данните от swot-анализа, изготвен от Института по аграрна икономика. В страната ни се отглеждат основни зърнено-маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.

През 2013 година, площите с основните зърнени култури у нас достигат най-високата си стойност – 2 млн. хектара, като общо с маслодайните образуват 3 млн. хектара. Този пик намалява плавно и през 2017 година зърнените площи са 1,7 млн. хектара. Анализът показва, че пикови стойности от тук насетне са трудно достижими. Причините за това са комплексни: задържане на изкупните цени, сериозна конкуренция на пазара, прилагане на схеми с екологична насоченост, които поставят ограничения върху обработваемите земи.

Настоящата пазарна конюнктура също влияе върху българското зърнопроизводство. Постоянен е натискът на предлагане на зърнени култури в Черноморския регион, което оказва натиск и върху цените. В България почти липсват неоползотворени земеделски площи, расте делът на протеиновите култури, които са допълнително стимулирани.

През 2007 година делът на стопанствата у нас, които отглеждат зърнени и маслодайни култури е 3%, през 2016 той вече е нараснал 3 пъти – до 9 на сто. В тях е концентрирана 62% от използваемата земеделска площ и 79% от обработваемата земя.

Това са тясно специализирани стопанства, като средният размер през 216 година достига 144 хектара. В 1100 от тези стопанства се концентрира 46% от обработваемата земя в страната и 29% от производствения обем в отрасъла. Едва 3% от зърнения сектор се занимава и с животновъдство.

Този тип стопанства са изцяло пазарно ориентирани и затова тяхното място в икономиката на страната е чувствително високо. Зърнопроизводството дава около 32% от брутната продукция в земеделието и 33% от добавената стойност в отрасъла.

При маслодайните и техническите култури картината е идентична. През 2016 година брутната продукция възлиза на 26%, добавената стойност се изчислява на 27%.

Политиката на подпомагане в сектора след 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, също е фактор за устойчивото развитие на зърнопроизводството. Субсидиите на декар площ осигуряват между 25-30% от производствените разходи и рентата на земята. Анализът показва увеличение на добивите при зърнените и маслодайните култури през последните години – с 27% при пшеницата, 36% при царевицата, 29% при слънчогледа. Това се дължи на значително подобрените семена за посев, прилаганите агротехнически мероприятия, инвестициите в модерна земеделска техника. Така се постига по-висока производителност, намаляват загубите и се повишава качеството на отглежданата продукция. Въпреки тези добри показатели, средните добиви у нас са по-ниски от тези в Европейския съюз.

Въпреки постоянният натиск върху пазара в Черноморския регион от Русия и Украйна – държави с мощно зърнопроизводство, пазарната ценова конюнктура за сектора е добра. Изкупните цени на зърното през 2016 г. са с 13% по-високи от тези през 2006 г., а при маслодайните култури ръстът е чувствителен - с 47 на сто, показват данните от swot-анализа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват категорична позиция по отношение на бъдещите политики в земеделието в новата Обща селскостопанска политика. На база на данните от swot-анализа е видно, че българското зърнопроизводство е работещ и конкурентен отрасъл. Затова от НАЗ са против въвеждането на тавани в подпомагането. За да бъде секторът конкурентен на външния пазар, българските зърнопроизводители трябва да могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени и да отговорят на най-новите тенденции за прилагане на прецизно земеделие. Това означава да се инвестират средства в модерни технологии и цифровизация на процесите в земеделието. В тази връзка от бранша искат целева държавна и европейска подкрепа за закупуване на земеделска техника. А в националния стратегически план зърнопроизводството трябва да заеме подобаващо място. „Защо ще се рита срещу сектор, който носи всички на гърба си?“, питат българските зърнопроизводители.

Публикувана в Растениевъдство

Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите:

Още сме в състояние на криворазбрана цивилизация

Липсата на работна ръка в земеделието е световен проблем, в Япония разработват роботи за полски дейности

Цветан Берберов обработва близо 10 хил. дка земя в землищата на две общини – Стара Загора и Раднево. Срещам го на поредната инициатива „Хляб на мира“, видимо развълнуван от сезона на жътвата – най-усилният за зърнения сектор период в годината – всеки ден производителите се надяват времето да е на тяхна страна и да успеят да приберат узрялото зърно.

На моя въпрос защо обществото смята зърнопроизводителите за сектор с мощно политическо лоби, Цветан Берберов се усмихва и духовито отговаря: „Ние още сме в състояние на криворазбрана цивилизация. Никой не си дава сметка колко екстензивен е зърненият сектор – получаваш малко добив от единица площ, да го обясня просто. И оттук – за да имаме приходи и печалба, трябва да обработваме по-големи масиви. Това се случва за сметка на терените с плодове и зеленчуци“.

Цветан Берберов прави ретроспекция на сектор „Зърнопроизводство“, като припомня, че още през 2007 година, когато България става пълноправен член на Европейския съюз, подпомагането в земеделието е на декар площ и на глава животно. Тази европейска политическа конюнктура обуславя бързия растеж на българските зърнопроизводители. „Лепнаха ни нарицателното „зърнари“, защото секторът видимо дръпна напред в сравнение с останалите браншове. Но ние сме достойни хора, които работят в селските населени места. Осъществяваме силен социален ефект, защото осигуряваме препитание за хората в селата. Ние, зърнопроизводителите, сме до тях през целия им живот, защото и нашият протича там“, обобщава картината председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Липсата на работна ръка и в този бранш е основен проблем. Нужни са образовани, висококвалифицирани кадри, а някогашните баби, с бели кърпи на главите, които берат пипер и домати, вече ги няма. Младите не проявяват никакъв интерес към труда на полето. „Как да привлечеш един работник към полската работа, когато става дума за 35-40 градуса жега? Каквато и надница да му дам, той просто няма да дойде“, казва зърнопроизводителят от Тракия.

В Япония средната работна възраст на заетите в сектор „Земеделие“ е 68 години. Затова в Страната на изгряващото слънце вече се разработват роботи, които да извършват основните дейности на полето и да се намери решение на проблема с липсата на работна ръка. Той също лежи в основата на окрупняването на българското зърнопроизводство. Големите площи предполагат обработка с техника, която обаче струва скъпо. Инвестициите в такава могат да дойдат от по-големи количества произведено и реализирано зърно, обяснява стопанинът.

Предварителната подготовка е предпоставка за предотвратяване на провала – това е правилото на 5-те П-та, което всеки земеделски производител се опитва да спазва. Минали сме през всичко – през това да си броим в началото стотинките, за да си закупим хубави торове и препарати, през риска на големите банкови кредити, за да купуваме земя и модерна земеделска техника. За да имаме някаква сигурност в един рисков бизнес, какъвто е земеделието. Всичко е въпрос на планиране, на отчитане на комплекс от фактори, които оказват влияние върху един бизнес, без значение какъв е той. Който смята, че на полето е лесно – да заповяда. Към земята обаче трябва да се подхожда с голямо сърце и с голяма отговорност“, казва в заключение Цветан Берберов.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Най-големите зърнопроизводители от Костенец не пропускат ежегодното изложение БАТА АГРО

Анета Божидарова

Георги и Светлана са най-големите зърнопроизводители в Костенец. Обработват близо 7 хил. дка земя. Отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, фуражен грах, царевица. Всяка година не пропускат най-голямото специализирано изложение за земеделие и новации в аграрния сектор БАТА АГРО. „Не си тръгвам от Стара Загора без покупка“, простичко обяснява Светлана Георгиева. „Без иновации, днешното земеделие е невъзможно. А бъдещето принадлежи на прецизното земеделие“, категорична е тя.

Svetlana 5

Миналата година колоритната дама от Костенец закупила за стопанството навигация за прецизни дейности на полето от компания НИК. „Слизаш от трактора и се разхождаш“, смее се Светлана.

През 2018 година купили с Георги модерна сеялка. В стопанството има още торовнасяща машина и два комбайна, единият – чисто нов. Семейството работи с РАПИД КБ. „Пазаруваме техника от тях, защото работим с фирмата не просто като партньори, а като единомишленици. Те винаги са отворени за добрите решения в полза на стопаните“, разказват зърнопроизводителите от Костенец. „Между нас и РАПИД има абсолютно доверие. То се гради с години и във времето сме доказали един на друг, че когато гледаме заедно в една посока и гоним общи цели, успехът става възможен“, обобщава Светла.

 

georgi 2

Често обвиняват зърнопроизводителите, че не наемат работна ръка. Истината е, че специалистите в аграрния сектор са все по-голям дефицит на пазара на труда. Затова стопаните трябва да модернизират своите стопанства. „Една техника трябва да може да бъде изплатена в рамките на 2 години и след това да ти служи най-малко 5“, смята Светлана. Работата на полето е тежка и техниката, разбира се, търпи амортизация. За да бъде ефективна обработката на земеделските площи, без съмнение е нужен

ефективен машинен парк

Изложението БАТА АГРО е мястото, където един фермер може да си свери часовника за последния писък в аграрните иновации. Затова Светлана и Георги не го пропускат.

Стопаните от Костенец не разбират защо често се гледа със завист в паницата на зърнопроизводителите. „Работим повече от 20 години на полето. Който мисли, че е лесно – да заповяда. Качвам го на комбайна и да започва“, отсича Светла. Тя е художник по образование, но Георги я запалил по земеделската работа. „Нищо по-красиво няма от цъфналите слънчогледи по изгрев. Достатъчно ми е да ги видя, за да ми литне сърцето една педя над земята“, грее колоритната стопанка от Костенец. „Не работим заради субсидиите, много преди тях сме започнали да се занимаваме със земеделие“, обяснява Георги. „Дори и да ги премахнат, пак това ще правим, защото си обичаме работата. Защото земята дава сила и те прави спокоен“, обобщава Георги.

georgi

По стъпките на своите родители върви и синът Радослав. От малък се катери по машините. За него БАТА АГРО също е вълнуващо преживяване. Кой млад човек днес не се вълнува от модерните технологии? Особено ако носи това по наследство.

Публикувана в Агроновини

Зърнено-житните култури имат критични фази на потребност от хранителни елементи

Агр. Петър Кръстев

Добивът от селскостопански култури се формира основно за сметка на хранителните вещества в почвата. Тяхната достъпност, излишък или недостиг водят до необратими в развитието на растенията биохимични процеси, които се отразяват негативно върху добивния потенциал. При определени биотични и абиотични фактори растенията не са в състояние да усвояват хранителни вещества с кореновата си система. В определени фази те дори прекратяват да черпят храна от почвата, въпреки че имат нужда от такава. Тогава на помощ идват листните торове, които значително подобряват физиологията на растенията, като им дават необходимите хранителни елементи.

В практиката има различни методи за обогатяване на почвата с хранителни елементи, но основно това става чрез внасяне на големи дози минерални и органични торове.

В какво се състои тайната на правилната организация на минерално хранене на културите

В най-разпространения метод за внасяне на торовете има и много отрицателни моменти. Неравномерното разхвърляне на минералните торове понижава качеството на почвата, като убива полезната микрофлора, увеличава броя на фитопатогенните видове микроорганизми, причиняващи опасни болести по растенията, води до вкисляване и засоляване на почвата и др. Известно е също, че достъпността на елементите в минералното хранене, т. е. това количество, което може да бъде непосредствено усвоено от растенията, е много ниска.

Организацията на пълноценно минерално хранене изисква професионален подход. Агрономът трябва да знае кога и какво количество хранителни елементи са потребни на растението, за да се постигнат желаните добиви. Вземат се предвид редица фактори: баланс между хранителните елементи, тяхната достъпност за растенията, особености на хранене в различните етапи на развитие и други.

Значението на балансираното минерално хранене нараства във връзка с внедряването в производството на интензивни, високо отзивчиви на торене сортове зърнени култури, които остро реагират на дефицит на някои елементи на минерално хранене, както макро-, така и микроелементи.

Пълноценното развитие на растенията зависи от този хранителен елемент, който присъства в минимално количество (Закон на Либих: Съществуването, развитието и продуктивността на организмите се определя не от наличните в изобилие хранителни вещества, а от тези, които са в минимум.) Недостатъкът на който и да е елемент не се компенсира с излишъка на всички останали. Така, ако в почвения разтвор азотът, калият и другите елементи са в излишък, но не достига фосфор (или обратно), растенията ще се развиват нормално до момента, в който са усвоили всичкия достъпен фосфор. В съответствие с принципите на толерантността, излишъкът на което и да било вещество може да бъде също толкова вреден, колкото и липсата му, т.е. всичко е добре, когато е с мярка.

Кога настъпват критичните фази в развитието на зърнените култури

Количеството достъпни за растенията елементи на минерално хранене определя изходното плодородие на почвата, повишаване и намаляване на достъпните хранителни елементи през цялата вегетация, тяхното съдържание и съотношение при приемане в конкретните фази на растеж и развитие на растенията.

Както недостигът, така и излишъкът на хранителни елементи причинява стрес в растенията на зърнените култури, като най-вече намалява тяхната потенциална продуктивност. Особено голямо е влиянието на дисбаланса на хранителните елементи при зърнените култури в периодите: братене, цъфтеж, наливане на зърното.

Растенията на зърнените култури поглъщат практически всички съществуващи в природата елементи, като най-важните 25 от тях са: въглерод, кислород, водород, азот, фосфор, калий, сяра, силиций, натрий, магнезий, калций, хлор, ванадий, хром, молибден, манган, желязо, кобалт, мед, цинк, олово, селен, флуор, йод, бор. Растенията могат да загинат при тяхното отсъствие или съществен дефицит.

В периода на вегетацията – от поникване до братене, растенията употребяват 30 – 40% азот, фосфор и калий от цялото количество. Тъй като в това време кореновата им система е още слабо развита, младите растения са много чувствителни към наличието в почвата на лесноусвоими хранителни вещества.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство
Времето продължава да радва зърнопроизводителите по света. Практически във всички райони се наблюдават умерени температури и обилни валежи, което увеличава прогнозите за добивите от зърнените и маслодайните култури през настоящия сезон.
 
В САЩ поредните валежи от дъжд и сняг в Средния Запад забавиха темпа на сеитба на пшеницата и царевицата, но увеличиха запасеността на почвата с влага и прогнозите за добивите в райони.
 
В Северните равнини на САЩ дъждовене през последните дни продължават, което забавя началото на полските работи. В южните части на страната дъждовете подобриха състоянието на пшеницата.
 
В Бразилия климатичните условия са благоприятни за царевицата.
 
В Черноморския регион се наблюдава достатъчно и дори прекомерна влажност на почвата, което води до увеличаването на шансовете за прекрасна реколта от зърнени култури в Русия и Украйна през настоящата година.
Публикувана в Растениевъдство

Зърнопроизводители в Бургаска област са изправени пред сериозен проблем. Липсата на дъждове и сняг през зимата нанася сериозни поражения на бизнеса и реколтата им. Земеделците са категорични, че ако до 10 дни не завали дъжд, това ще е пагубно за тяхната продукция. Сред засегнатите е и Стоян Попов, арендатор от 2000 година в средецкото село Момина църква. В момента той обработва 14 000 дка в района на селото. От тях 9000 дка са засети с есенни култури – пшеница, рапица, ечемик.

„Чакаме дъжда с нетърпение, защото нещата до момента не се движат никак добре. Нямам намерение да унищожавам посевите и да засея на тяхно място наново друга култура“, сподели пред вестник „Черноморски фар“ той.

Категоричен е, че субсидиите, които получават земеделците, изобщо няма да им стигнат, за да покрият разходите си.

„Ние получаваме по-малко отколкото един кравар. Разликата е огромна и не е честно. Блъскаш се от сутрин до вечер и в крайна сметка чакаш да завали, страх те е, че ще те удари градушка, вложил си много пари, а може и да фалираш“, коментира Попов.

По негови думи, за да направиш един хубав декар с пшеница, трябва да вложиш 70-80 лева в него, за да изкараш продукция, а ако накрая няма резултат – това е пагубно, убеден е арендаторът. Притесненията му са, че сушата ще се отрази негативно и на неговия бизнес.

„Като няма продукция – няма пари, трудно е. Трябва да се изплаща рента, горива, трудът на работници. Ако ставаше въпрос само за мен – досега да съм се отказал.“

Попов допълва, че проблемите в земеделието са страшно много и това се дължи на множество фактори. Пречка е и постоянното влизане на домашни и диви животни в нивите. Появяват се все повече болести по растенията, а преди години изобщо не е било така.

„Пръскаме с какви ли не препарати, това всичко е разходи. Защото да напръскаш 9000 дка, това са около 40 000 лева само за едно пръскане. В крайна сметка, земеделието си остава едно блъскане, нищо друго.

Въпреки това Стоян няма намерение да се отказва и да намаля насажденията за догодина. Земите в странджанското село не са били работени 30 години и сега той гледа по всякакъв начин да ги поддържа.

„Имам сключен договор с хората, трябва да им се плаща рента. Те са ти гласували доверие и ти да му кажеш, че вече спираш да се занимаваш, защото не можеш да произвеждаш, несериозно е. Отделно съм закупил техника за около 2,5 млн лева, тя нали трябва да се използва.“

Според него няма да се повиши цената на крайния продукт заради сушата. Единствено това може да се случи, ако е слаба реколтата и големите фирми решат да повишат цената.

С надеждата да завали дъжд е и Живко Василев. Мъжът е арендатор в руенското село Просеник от средата на 90-те години. Обработва около 5000 дка с есенни култури, като 3000 от тях са пшеница.

„Сушата се отрази неблагоприятно откъм братенето и не може да се развива в момента, долните листа съхнат. Доста сериозен проблем се очертава, ако не завали. Ако така продължават нещата... не е много добре“, категоричен е той.

Василев получава субсидии, но няма да му стигнат да покрият разходите, защото парите не са в чак такъв размер. Според него цената на крайния продукт няма да се повиши заради неблагоприятната към момента ситуация.

„България не може да определя стойността, не сме чак толкова голям производител. Дано все пак да се повиши, но силно се съмнявам“, каза още земеделецът.

Той не очаква подкрепа от държавата, защото за сушата никой няма вина. Досега не сме получавали финансова подкрепа, едва ли ще има и сега, допълва той. През годините Василев отново се е сблъсквал с подобен проблем. Последният случай е от миналата година.

„Само че тогава беше през април до средата на юни. Тази година започна от началото на март“, допълва Живко Василев.

По думи на други хора от бранша на места земята се е напукала заради липсата на дъжд и сняг. Масово земеделци в Бургаско започват да сеят наново, а други чакат климатичните условия да помогнат за по-добра и успешна реколта през тази година.

Публикувана в Бизнес

Да инвестира в модерни и добре подбрани технологии, да използва генетика на световно ниво в името на производството на чиста и качествена храна, е веруюто на големия добруджандски агробизнесмен Недко Митев

Екип на вестник „Гласът на земеделеца“

 

IMG 20190221 140505

Големият добруджански агробизнесмен Недко Митев, както и много други от водещите български фермери, е приятел на вестник „Гласът на земеделеца“ още от самото му създаване преди повече от 20 години. И няма как да е иначе – заедно сме правили първите си стъпки, заедно пораснахме ... Оттогава и досега тези топли чувства продължават, а ние, в редакцията, имаме удоволствието редовно да консумираме висококачествените и много вкусни млечни и месни продукти с марката „Добротица“. Те са направени само от естествени суровини, произведени в стопанството на Недко Митев. Добруджанецът, собственик на една от най-големите ферми в страната, отдавна е надхърлил мащабите на повечето европейски и световни стопанства. Вече два пъти е избиран за Агробизнесмен на България, а храните, които произвежда, нееднократно печелят медали на международни изложения. Признанието идва заради неговия модел на работа – да инвестира в модерни и добре подбрани технологии, да използва генетика на световно ниво, но всичко това в името на чистата и качествена храна.

И тази година в Пловдив с него се срещаме на щанда на фирма „Недко Недков-Овчарово“ на изложението Фудтех, провеждащо се в рамките на АГРА. И както всяка година, достолепният агробизнесмен със съпругата си са лично на щанда и помагат на колектива да задоволява огромния интерес на посетителите. Въпреки това Недко Митев винаги намира време да поговорим, затова сядаме на чаша айран, собствено производство, да отдъхнем между обиколките на палатите и да научим последните новини.

Тази годината новото при Недко Митев е предстоящото откриване на собствен месозавод, предвидено да стане на Гергьовден.

В стопанството на добруджанския фермер нито един стрък на полето, нито капка мляко или грам тор от кравефермата не отиват на вятъра. Така и новият месозавод ще бъде изцяло захранван с ток, собствено производство.

IMG 20190221 135812

Тайната на качествените продукти с марката „Добротица“

Е, че в стопанството на Недко Митев се поддържа пълен  контрол над целия процес, който започва с отглеждането на зърнените култури и подготвянето на фуражите и завършва с крайния продукт – месото и месните продукти, млякото и млечните продукти. „Ако българският народ знае какво му дават, какво му сервират, с политика няма да се занимава, а ще хване сопите“, казва агрофермерът. Споделя, че е „болен на тема вестници“. В багажника на колата му има поне 10 издания и дори да се прибере в 22 часа у дома, в 23 часа ще седне да ги чете. Любопитството към света кара добруджанеца да търси и открива все по-нови и прецизни технологии, който прилага в стопанството си, а благодатната добруджанска земя и високопродуктивните животни се отплащат за добрите грижи. Но за да станат млечните и месни продукти най-хубавото нещо, което има на пазара, трябва да се извърви дълъг път.

Благодарение на безотпадна технология нивите се подхранват с естествен оборски тор.

Всичко ­– от зърното до крайните продукти, се произвежда в стопанството

Фермерът обработва 60 хил. дка земя, но тя се равнява на 80 хил. дка, защото сее и втори култури, т.е. използва земята двукратно.

„Храненето на животните е цяла наука, но за съжаление, разсипаха научните институти, а ни се налага все нови и нови неща да прилагаме“, казва Недко Митев.

В стопанството има 60-тонна зърнобаза, където се съхраняват царевица, пшеница, рапица... В нея се суши около 100 тона зърно на час, за да няма овлажняване, а използваната енергия е газ, произведена в стопанството.

Мандрата на фермера е с капацитет над 200 тона мляко на ден

Оборудвана е с модерна техника, която се обслужва само от 5-6 човека. Недалеч се намира сграда за месопреработка. „Започнахме строежа преди година. През май я пускаме в експлоатация – кланица, транжорни, сушилни и цехове за преработка на месо. Месото ще бъде на животни от нашите ферми. Всяка година при нас се раждат по 2 хил. мъжки телета. Имаме месодайно стадо в с. Свобода от породите „ Шароле“ и „Лимузин“. Правим родителско стадо и имаме намерение да надградим с месодайно животновъдство“, разказва Недко Митев. Във фермата в с. Овчарово се отглеждат 7000 крави от породата „Холщайн“ и още черношарени млекодайни крави.

Размахът и мащабът на работа на добруджанския фермер най-ясно се виждат в доилната зала, която се върти по часовниковата стрелка.

Модерната израелска технология позволява автоматично за 11 минути да се издояват 40 крави

В резултат към 3000 крави се доят по три пъти на ден. Животните се отглеждат в три карусела, всеки за 1000 крави. Всичко се извършва автоматично – от дозирането на препарати за почистване до измиването на машините.

Специално внимание се обръща на показателите на прясното мляко. Прецизната и скъпа технология отделя по 50 грама от всяка крава и чрез сензори определя температура, плътност на млякото, клетъчни елементи и други неща, които после в математичен и графичен вид показват физиологичното състояние на животните. И всичко това става по три пъти на ден за всяка издоена крава. Натрупва се информация за период от 10 години. Благодарение на тази база данни се прави селекцията и се управлява генофондът на стадото. В целия процес на доене млякото няма съприкосновение с външния свят. Веднага след издояването то влиза през тръбопровод в казан и от 36 – 36,5 градуса за минута се охлажда до 4 градуса.

Отделената топлина се използва за затопляне на водата, с която се измива системата. След това млякото влиза в танк от 32 тона и на всеки 8 часа се източва. Следва миене и следващо зареждане. Електронна система изчислява количествата мляко и дори дава фиш накрая.

Не по-малко интересно във фермата на Недко Митев е, че

халета с по 1000 крави или телета се обслужват изцяло автоматично

Нито един човек не участва в храненето и почистването на животните и обора. Само в „бебешката група“ на телетата работят 5 – 6 жени, които обслужват новородените, тъй като те се отделят веднага след раждането, но получават коластра от майката. След 4 – 5 дни малките преминават на мляко.

IMG 20190221 135844

„Нашите телета не пият сухо мляко. 60 дни стоят в клетките, но на 20-ия ден започват да ядат смески и специални храни, които способстват още от малки да имат голям стомах, за да наддават бързо както на тегло, така и на мляко“, разказва фермерът.

95% от кравите в стопанството се отелват без лекарска помощ, защото технологиите на хранене и отглеждане позволяват това. Затова и в родилното отделение кравите са сами и се наблюдават от хората чрез монитор. Техниката отново изчислява кога майките трябва да поемат към родилните боксове. Но докато са още юници, се осеменяват с материал от известна канадска фирма, а биците, които се ползват, са в топ 10 на света. Тази изключителна селекция позволява да се контролират и подобряват породите. „Сега имаме животни, които дават по 15 тона мляко за една лактация от 305 дни. Това не може да стане без подбор, силна генетика и сериозна технология, балансирани дажби на храна, използване на много шротове, каши, премикси. В добрите месеци, когато всичко е наред и температурите не са толкова високи, среднодневно получаваме по 37 – 38 литра от 2600 животни. А иначе има групи животни, които дават по 40 – 50 литра мляко. На компютъра всеки ден се отчитат резултатите“, коментира агрономът, който вече е спец и в животновъдството. Общо 10 ветеринарни лекари имат ежедневна работа във фермата и тя не е само да заплождат животните.

След раждането кравите се доят и млякото им отива за преработка за биогаз. Към него се прибавят млякото на животни, които имат някакъв проблем - възпаление на четвъртинка, мастити и др., както и суроватката от мандрата.

Собствена система за биогаз осигурява енергия, която се ползва не само във фермата, но се продава на НЕК по 1,5 мегавата на час

Така всичко, което отпада от стопанството, се преработва в енергия – от оборския тор до млякото на отелени крави или болни животни. Фермата има самостоятелно ел. захранване. Агрегати с трафопостове автономно дублират електрическата мрежа, защото стопанството не бива да остава нито минута без ток. Тази година са изградени още 15 км собствена далекопроводна мрежа.

Малките телета отрано свикват с режима на самостоятелно гледане – лежат на матраци, хранят се на хранителна пътека, а в това време торът заминава по торовата пътека и отива за преработка на енергия. За 12 –13 месеца женските стават за разплод, а в мъжкото отделение наддават месодайните животни.

Към животновъдството Недко Митев, натрупал близо 20 години стаж като агроном в ТКЗС-то в с. Овчарово, се насочва от 2008 г.

Тогава купува животни от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. „Стегнах две помещения и започнахме да ги гледаме, но стана ясно, че животните не са достатъчно здрави. Минаха 5 – 6 години и разбрахме, че са нископродуктивни и дават не повече от 18 – 20 литра мляко на ден. При това вече нямаше никакво ветеринарно обслужване, няма къде да пуснеш една проба. Ветеринарите отидоха в частния сектор.

Тогава решава – или ще ликвидира животните си, или ще се опита да направи модерно животновъдство и да внесе от Европа класни животни.

„През 2010 г. почнахме да внасяме животни и да строим нови помещения. Не остана една тухла от стария обор на ТКЗС-то. Внесохме 900 животни от Холандия и следващата година още 600 животни от Дания. Купихме технологии, почнахме да строим и вече резултатите са много по-различни“, споделя добруджанският фермер, който с размах възражда земеделието в родния си край. Отглежда и около 2 хил. бройки овце от породата Ил дьо Франс, кокошки, патици и дори чистокръвни коне.

–        Хората забравиха истинския вкус на храната и

затова искам да правя най-доброто, което се ражда тук,

казва Недко Митев.  350 човека се хранят в стопанството и нищо не се купува от пазара. Всичко се произвежда тук – от месо, през пресни зеленчуци и плодове, млечни продукти до прясно изпечен ръчен хляб и дори мед.

Гордее се, че заедно с дъщерите и зетьовете гради бизнеса си. Но край него са и работниците на фермата, за които е построил специални жилища, както и служителите в месната и млечната компании под названието „Добротица“.

„Нещата вървят, вярно не с темпото, което искаме, но вървят. Сега в земеделието работим за 10 – 15 лв./дка.  Аз вече 10 години плащам 100 лв. рента на декар, тази година стана 110 лв./дка. Ако не направиш преработка или друга добавена стойност, нищо не остава. Рапицата тази година отиде. 10 000 дка разораваме. При нас 3 месеца нямаше капка дъжд.  Разбира се, тези декари няма да останат празни. Ще сеем 10 000 дка слъноглед. Но това са разходи. Така е в земеделието – рисково. Трябва да направиш всичко възможно да си независим“, споделя философията си Недко Митев.

А мнението му за животновъдството в България е доста различно от това на повечето му колеги:

Много пари под формата на помощи и субсидии бяха инвестирани в животновъдството

Но все още не е намерен успешният модел за функционирането на едно силно и здраво животновъдство. А моделът, по мое мнение, трябва да бъде следният – на първо място да имаш собствена земя или да арендуваш достатъчно количество, което да ти дава гаранция за фуражите. А те трябва да са произведени по специален начин, да са екологично чисти. Защото фуражът се отразява на млякото, а млякото отива на пазара и ние храним децата си.
Ние се опитваме да правим природосъобразно земеделие. От 20 години торим с оборска тор от старото стадо. Имаме площи от 20 хиляди декара, на които от 20 години не е хвърляна минерална тор.
Ако трябва да обобщя – субсидиите, които бяха отпуснати за растениевъдството, бяха инвестирани целесъобразно. Докато в животновъдството моделът не е сполучлив. Много пари бяха пръснати на вятъра.

Публикувана в Бизнес

Във връзка с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз, (Дв.106 от 21.12.2018г.), в чл. 58н и чл. 58о са направени промени в нормативната база, касаеща мониторинга на пазара на зърно. Съгласно промените:
Земеделските производители на зърно, подават ежегодно в съответната областна дирекция „Земеделие“ декларация по образец, за количество произведено зърно през текущата година. Декларацията се подава в срок:
а/ 30 септември- за обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица
б/ 30 ноември-за царевица, слънчоглед, соя и оризова арпа.
Образец на декларацията ще бъде утвърдена с изменение на Наредба № 23/ 29.12.2015г.

2.1 Обектите за съхранение на зърно подават ежемесечно, до 3-то число на следващия месец, декларация за налично количество зърно в тях.

2.2 В срок до 30.03.2019г. собствениците или ползватели на складовете с капацитет над 50 тона да подадат декларация за вписване в регистъра на обектите за съхранение на зърно. /по образец от Наредба № 23/ 29.12.2015г.–Приложение № 1, Декларация за местонахождението и капацитета на обект за съхранение на зърно, като прилагат нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост или на ползване, копие на договор за наем/.
Информацията се отнася за обекти, които до настоящият момент не са вписани в базата данни на ОДЗ-Пловдив.
Предприятията за преработка на зърно подават в края на всяко тримесечие в съответната областна дирекция „Земеделие“, декларация по образец, за количеството преработено от тях зърно по видове за съответното тримесечие.
Основни понятия и обекти, по нормативната база:

1 „Зърно“ е обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, тритикале, слънчоглед, рапица, соя, и оризова арпа.

Декларации за произведено количество зърно се подават от всички земеделски производители които отглеждат зърно на площ над 500 дка.

Обект за съхранение на зърно е отделен склад или група складове с общ капацитет над 50 т, който се намира на един адрес или в един имот.

„Предприятие за преработка на зърно“ са мелници, включително оризовите, предприятия и цехове за производство на фуражи, нишесте, малц, белени слънчогледови семки, биогорива, маслодобивни предприятия, спиртоварни, пивоварните и предприятия за пакетиране на зърно и зърнени продукти.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта