Вторник, 06 Август 2013 10:21

Износ на говеждо месо по света

Въпреки увеличеното производство на говеждо месо в страната, износът отслабва. След сушата на 2009 г. стадата намаляват и ръстът на произведеното говеждо месо се срина през следващите две години (виж графиката). През 2012 г. износът е нараснал с 6% до 2,45 млн. тона. За тази година се очаква увеличение от същия порядък, благодарение на постянното развитие и положителната оценка на американското посолство в Буенос Айрес. Растежът се ограничава от относително високите цени на говеждо месо, както и от голямото потребление на глава от населението (63 кг).
Нарастване на експортните количества не се очаква. С едва 170 000 тона, износът на стоки се намира на най-ниското си ниво за последните 10 години. Още в началото на тази година очакванията бяха за количества от 250 000 до 280 000 тона. В момента няма изгледи за увеличаване на обема на износа. При това пиковият момент на бранша, когато Аржентина бе на трето място по износ на говеждо месо, с 10%-тов дял на пазара, бе преди няколко години. Причина за този спад е 15 процентния данък върху износа на стоки.
От друга страна обезценяването на аржентинската валута понижава  вътрешната инфлация с около 20 на сто, което прави неатрактивно говеждото месо на световния пазар. Вероятно и през 2013 г. няма да се промени.

Публикувана в Животновъдство
От 1 до 17 юли страната е изнесла 996 хиляди тона зърно срещу 902 хиляди тона за аналогичния период на миналата година, сочат данните на Минсельхоз
 
През настоящия сезон от Русия са изнесени 772 хиляди тона пшеница, 188 хил. тона ечемик, 26 хил. тона царевица и 10 тона други селскостопански култури. Средната цена, на която е търгувана пшеницата е 235 щатски долара за тон.
През настоящият сезон от Минсельхоз очакват общото изнесено количество зърно да достигне 20 милиона тона.
Публикувана в Бизнес

В България делът на стопанствата, сертифицирани за извършване на органично земеделие е пренебрежимо малък, а земята, която се използва за производство на биохрани у нас е едва 0,1 на сто от общата използвана селскостопанска територия.

Зад нас по тези показатели е само Малта, където почти няма интерес към производството на биопродукти. Това сочат данни на Евростат за политиката на ЕС в областта на органичното земеделие.

Според европейската статистика през 2010 г. в ЕС е имало над 156 хиляди органични ферми, което съответства на 1,3 на сто от общия брой на селските стопанства в ЕС, надхвърлящ 12 милиона. Около 5 милиона хектара в ЕС са използвани за биологично земеделие, което е 2,9 на сто от използваната земеделска площ на територията на страните от ЕС-27.

Сред държавите членки на ЕС най-голям дял на органични ферми спрямо общия брой стопанства се наблюдава в Австрия - 13 на сто, Чехия - 7 на сто, Швеция - 6 на сто, Естония, Финландия, Германия и Дания - по 5 на сто. По отношение на площите, които се използват за биологично земеделие отново Австрия има най-голям дял - 12 на сто, следвана от Швеция - 10 на сто, Естония и Чехия - по 9 на сто.

Биопродуктите са бъдещето на планетата. Според експерти от британската консултантска компания "Органик Монитор" пазарът на биопродукти е един от най-бързоразвиващите се в световен мащаб, като нараства годишно с 10-15 на сто, което в абсолютна стойност е ръст от около 5 млрд. долара годишно.

През 2006 г. търговският оборот на биопродуктите в световен мащаб е бил около 40 млрд. долара, а през 2007 г. - повече от 46 млрд. долара. По неофициални данни към днешна дата търговията с биопродукти надхвърля 60 млрд. долара.

Най-големите потребители на биопродукти са САЩ, Канада и Европа. Държавата с най-голяма площ биологично обработвана земя е Австралия с 12 млн. хектара, следвана от Аржентина - 2,8 млн. хектара, Бразилия - 1,8 млн. хектара.

В рамките на ЕС през 2010 г. държавите с най-голяма площ сертифицирана земя за производство на биопродукти са Италия - с 1,2 млн. хектара, Испания - с около 1 млн. хектара и Германия - с над 850 хиляди хектара.

Общо в света сертифицираните земеделски земи за биопродукти са над 33 млн. хектара, а фермите за биологично земеделие са над 650 хиляди. Според изискванията на ЕС само храните, които съдържат най-малко 95 на сто биологично чисти съставки, могат дабъдат етикетирани като "биологични" продукти.

Съгласно новото европейско законодателство от 1 юли 2012 г. производителите на биохрани вече задължително трябва да използват биологичното лого на ЕС. Наред със зеления етикет с 12 звезди - трябва да бъдат обозначавани мястото на производство на продукта, както и съставките му. Наскоро бе подписано и споразумение между ЕС и САЩ за еквивалентност на биологичните продукти, което ще намали бюрократичните процедури и разходите на производителите им при търговията между двата континента.

Над 95 на сто от произвежданата биопродукция у нас се изнася. Според проучване за търсенето на биопродукти у нас, извършено от експерти от Аграрния университет в Пловдив, пазарният дял на биопродуктите у нас е под 1 на сто.

Около 95 на сто от произвежданата у нас сертифицирана биопродукция се изнася в чужбина - предимно в САЩ, Канада и ЕС. Българската биопродукция се свежда предимно до билки - сушени и на чайове, свежи, замразени или консервирани плодове и зеленчуци, ядки, мед и др.

Около 300 фирми у нас се занимават с производство, преработки и износ на биопродукция, като само 80 фирми членуват в Българската асоциация за биопродукти. Едва 5 на сто от продукцията на родните ферми за биопродукти обаче намира място на вътрешния пазар. Оценката на експертите е, че макар пазарът на биопродукти у нас още да не е разработен, той има голям потенциал за развитие.

За това обаче трябва активна намеса на държавата, тъй като секторът е изключително подходящ за България - природни дадености, незамърсена земя, имидж на традиционен производител на селскостопански продукти.

Като пример експертите дават страна като Словения, която е близо 5 пъти по-малка като площ и близо 3 пъти по-малка като население. Въпреки това Словения е с два пъти повече биологично обработвана земя, там се отглеждат по екологичен начин 5 пъти повече кози, 20 пъти повече овце и 44 пъти повече говеда.

В България има и Национален план за развитие на биологичното земеделие за периода 2007-2013 г. с общ бюджет от около 165 млн. лева. Очакванията на този план са към 2013 г. около 3 на сто от всички продадени в България хранителни продукти да бъдат биологични и около 8 на сто от използваната земеделска земя да бъде обработвана по биологичен начин. За да се постигнат тези цели обаче, трябва близо 30 пъти да се увеличи сегашният дял на площите за биопродукти.

Публикувана в Агроновини
Вторник, 16 Юли 2013 12:44

Ръст в износа на домати

Полша залива Европа не само с ябълки, все по-сериозен производител е и на оранжерийни зеленчуци

 

Министерството на икономикатана Полша, публикува данни за износа на домати за първото тримесечие на 2013 г. През първите три месеца на 2013 г., Полша е изнесла 5 100 000 т домати, което е с 2500 т (143%) повече в сравнение със същия период на миналата година. Паричният еквивалента на изнесената скока се оценява на 6,9 млн. щатски долара. През този период най-голям обем домати произведени в Полша са експортирани за страните от Централна и Източна Европа. Значително увеличаване на износа има и за Украйна (2,0 млн. т срещу 0,9 мил. т през първото тримесечие на 2012 г.) и Русия (1,6 млн. т срещу 1,1 мил. Тона за същия период на миналата година).

 

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 15 Юли 2013 12:02

В съседна Сърбия

Очакват рекордни добиви от пшеницата

Тази година Сърбия прибира рекордна реколта от пшеница – очакванията са от порядка на 3 млн. т, заяви Министърът на селското стопанство на Сърбия Горан Кнежевич.
Тази година пшеницата в съседната ни държава е на площ от 550-600 хил. ха. Миналата година зърнената кулнтура е била 480 хил. ха, а прибраната брутна продукция 1,9 млн. т.
Годишното потребление на пшеница в Сърбия е около 1,5 млн. т, поради което експортния потенциал за текущата година нараства на 1,5 млн. т.
Един от основните купувачи на сръбска пшеница традиционно е Македония. Въпреки, че тази година македонските власти отново са прибегнали до административни мерки, за да ограничат вноса на пшеница и пшенично брашно от Сърбия, в близко време се очаква тези мерки да бъдат отменени. Министър Кнежевич очаква, че Македония ще купи от Сърбия 40 хил. т зърно и 40 хил. т брашно. Министърът е на мнение, че реколтата от царевица, соя, захарно цвекло и слънчоглед вероятно също ще бъде рекордна.

Публикувана в Растениевъдство

С настъпването на жътвата на вътрешния пазар в Украйна, значително нарасна предлагането на зърно. За да не се допусне изкуствен спад в цените Аграрният фонд продължава да закупува зърно от фермерите. Освен това, преди жътвата, остатъците от зърно активно се изнасяха зад граница. Затова основание за спад в цените на зърното няма:

" Тази година както в света, така и в Украйна, се очаква една от най-големите реколти от зърно, което ще определи и цените. За нашето правителство е важно, че фермерите получиха достойна цена на зърното, в периода на неговото най-голямо предлагане. За да не се допусне пренасищане на вътрешния пазар и изкуствено понижаване на цените активно работи Аграрния фонд. Този държавен оператор помага да се изкупят остатъците от предишната зърнена реколта. Изгоден е за фермерите - плаща зърното по пазарни цени", отбелязва министърът на аграрната политика и храните Николай Присяжнюк.


Аграрният фонд е закупил за интервенционния фонд повече от 1 млн. тона зърно. Благодарение на това вътрешния пазар e разтоварен от излишъците на предишната реколта. 
Освен това, по думите на Николай Присяжнюк, държавата е стимулирала и износа : "Продажбата на зърно зад граница беше увеличена минимум с 1 млн. тона. Това също позволи да се реализират излишъците. А от началото на жътвата правителството, подпомага и експорта на зърно от новата реколта" , подчертава министърът.

Публикувана в Новини на часа
Износът на български стоки към държавите от Европейския съюз се увеличи. През април т.г. спрямо април м.г. нарастването е с 13.3 на сто. Това сочат данните на НСИ.
 
За първите 4 месеца на годината експортът ни към ЕС е в обем от 8.3 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 71.0% от износа за държавите – членки на ЕС.
 
Само през април 2013 г. стойността на износа е 2.2 млрд. лева.
 
Вносът на България от ЕС за периода януари – април 2013 г. също се е увеличил – с 4.0% спрямо същия период на предходната година. Той е в обем от 9.5 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания, Гърция и Унгария.
 
През април 2013 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, се увеличава с 12.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.6 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с ЕС за периода януари – април 2013 г. е отрицателно и е на стойност 1 201.8 млн. лв.. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 823.5 млн. лева.
 
При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите четири месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. най-голям ръст (56.3%) е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” . Най-голям спад (11.5%) се наблюдава при износа от сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”.
 
При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (15.6%) е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”, а най-голямо намаление (3.8%) се наблюдава в сектор „Машини, оборудване и превозни средства”.
Публикувана в Новини на часа
Българските мандри ще могат да изнасят сирене за САЩ с намалено мито. Поправката влиза в сила от 1 юли и бе договорена след споразумението на Европейския съюз със САЩ България и Румъния да бъдат включени в квотата за внос на европейско сирене в Щатите.
 
Заявленията на желаещите млекопроизводители ще се приемат в ДФ “Земеделие”. Те трябва да имат лиценз а износ и доказателства, че са изнасяли продуктите от тази квота поне през една от предходните 3 календарни години. Друго изискване е определеният от тях вносител да е дъщерно дружество на заявителя. Нужна е и декларация, че вносителят е избираем според действащите наредби в САЩ за издаването на лицензии за импорт на продуктите по код от квотата за европейско сирене.
 
Документите на желаещите да изнасят сирене за САЩ ще се събират от 1 до 10 септември 2013 г. в Централното управление на ДФ “Земеделие” в София. Те трябва да бъдат регистрирани в отдел “Търговски механизми” на фонда преди първото си кандидатстване за експортен лиценз. Той ще се издава до 15 декември 2013 г. и ще е валиден през цялата 2014 г.
Публикувана в Новини на часа

През изминалите седем дни (16-22 май) цените на пшеницата на международните и най-вече на европейските пазари продължиха да се плъзгат надолу.
Депресиращо влияние върху цените оказа най-вече климатичния фактор – падналите валежи в страдащите от продължителна липса на дъжд райони на Украйна, Австралия и пшеничния пояс на САЩ. Експертите акцентират и върху благоприятните агрометеорологични условия в повечето страни основни производителки на пшеница в Западна и Централна Европа. Намалението на напрежението на пазара за американска царевица  също допринесе за по-слабия тон в развитието на цените на пшеницата на Стария континент. Както вече коментирахме в предишните ни обзори вследствие на поройните дъждове в Средния Запад сеитбата на фуражно зърно в САЩ застрашаващо се забави и в търговските среди започнаха да циркулират упорити слухове за ревизиране на прогнозите за рекордна реколта. Американските фермери обаче успяха да обърнат ситуацията в своя полза. След спирането на валежите те изкараха цялата модерна техника на полето и в рамките само на 5-7 слънчеви дни изцяло компенсираха най-голямото от 30 години насам изоставане от нормалния за сезона график като засяха с царевица  площи адекватни по територия на няколко малки европейски държави.
На 21-22 май ноемврийският контракт  мелничарска пшеница се търгуваше  на борсата  в Париж  по EUR 202-206/т, в сравнение с EUR 210-212/т в края на първата половина на май. Стремително надолу пикираха и цените на хлебното зърно на физическия пазар в Западна и Централна Европа. В рамките само на една седмица цената на френска мелничарска пшеница докарана до Руан спадна с 8-10 евро – до 225-226/т СРТ. С 12-15 евро през същия период ерозираха и изкупните цени на хлебната пшеница на германския пазар, като на 22 май купувачите предлагаха за пшеница „В” качество (мин. 12 % протеин, 225 Хегберг) средно около EUR 226/т СРТ Хамбург, в сравнение с EUR 240-242/т на 14-15 май. На експортния пазар цената на френското мелничарско зърно ерозира от EUR243/т до EUR237/т FOB Руан, а на германското (В качество) – от EUR252-257/т до EUR241-250/т FOB Балтийско пристанище.
Борсата в Будапеща на 22.07.13 г. приключи както следва: хлебна пшеница м. VIII - $234/т ($237/т – 15.05.13 г.); фуражна пшеница м. VIII - $227/т ($230/т); царевица м. VII - $260/т ($257/т) и фуражен ечемик м. VIII - $228/т ($237/т).
Водещи европейски анализатори са категорични, че напоследък зърнените пазари в Евросъюза до голяма степен се освободиха от диктата на Чикаго и развитието им се определя от ситуацията в черноморския регион, където се очертават високи добиви и агресивен износ. Разбира се става въпрос преди всичко за Русия и Украйна. Съгласно актуализираните прогнозни данни през 2013/14 г. производството на пшеница в Русия ще възлезе на 55-59 млн. т, в сравнение с 38 млн. т през 2012/13 г. Украинската реколта от пшеница в момента се оценява на 22-23 млн. т в сравнение с 15,8 млн. т, ожънати през м.г.
Въпреки тези много оптимистични прогнози, смятаме, че през близките дни цените на пшеницата в Европа ще се стабилизират, тъй като руски агроспециалисти алармират за завръщането на сух и горещ атмосферен фронт в зърнарските региони на Южна Русия, основни доставчици на пшеница за износ.

Игор ВАЛЕНТОВИЧ

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта