Министерството на селското стопанство на Израел призна отглеждането на медицинска марихуана за отрасъл на селското стопанство

Експерти от Министерството на селското стопанство на Израел са преценили, чеотглеждането на медицинска марихуанаможе да бъде рентабилно, акозатова лекарствено растение се отделят не по-малко от 4 хил. кв. м земя. В такъв случай, потенциалният обем заекспорт ще достигне1-4 млрд. шекелав годишно ($285 млн. — $1,2 млрд.).

Но нарастването в такива обемие възможно само при съдействие надържавата. Затована израелските фермери, занимаващи се сотглеждане на конопл за медицина, ще бъдат предоставяни субсидии, квотиза водаза селското стопанство и информационна поддръжка.

Марихуаната не търпи повърхностноотношение, затована медиците е необходимо да задълбочат знанията сиза нейните целителни свойства. С тази целв Израелзапочватработаспециални курсове за подготовка налекари. Първите 100 лекари вече са преминали обучение и не само са получили право да изписват на пациентите медицинска марихуана, но са станали и дипломирани специалисти —връчени са им дипломи, потвърждаващи новата квалификация. Посещението при такъв лекар струва 250 шекела ($72).

Днес около 25 хил. жители на Израел имат лиценз за използване на марихуанас медицински цели.

През март 2017 година правителството на Израел е одобрило предложението задекриминализиране на канабиса. По новите правила за пушене на коноп ще бъдат арестуванисамоголемите нарушители, които нееднократно са попадали в ръцете на правоохранителните органи. В други случаи се предвижда глоба от $270, при повторно правонарушениетрябва да се заплатидва пътиповече. 

Продажбата и отглеждането на обикновена марихуана остава в списъка на престъпленията.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В началото на 2018 г. очакваме да се възобнови износът от България за Турция първо за дребния рогат добитък и в последствие за едрия, каза министърът на земеделието Румен Порожанов. Българският министър и министърът на храните, земеделието и животновъдството на Турция Ахмет Ешреф Факъбаба дадоха съвместна пресконференция в София. Министър Факъбаба е в страната начело на бизнес делегация от 150 турски бизнесмени. Те са в България по повод провеждането на българо-турски агробизнес форум. Над 500 представители на турския и на българския бизнес вчера участваха в двустранни срещи в рамките на форума,  съобщава "Стандарт".

Важно е процесът по подновяване на износа да бъде прозрачен и контролиран, така че да не се компрометира още от началото от гледна точка на цени и качество на продукцията, подчерта министър Порожанов. Подновяването на износа на животни става възможно след поредица от срещи между експерти от двете министерства. От 2012 г., освен за разплодните, търговията с животни беше преустановена. "В момента по отношение на ветеринарни сертификати, форма, изисквания и други чисто бюрократични, но много важни формалности, проблемите са разрешени", заяви Порожанов. На въпрос какви проблеми е трябвало да преодолеят двете страни, министърът посочи, че до сега не е имало изчистени ветеринарни сертификати, както и търговски квоти, поради факта, че Турция е страна извън ЕС.

Постигнатите договорености са резултат от маратон от доста интензивни и успешни срещи, подчерта от своя страна министър Факъбаба. Той благодари за изключителното, по думите му, домакинство на страната ни. "Минахме по един маратон от много успешни срещи. Когато има наличност на стоката, която търся при комшиите, бих предпочел да я взема от тях", коментира турският министър на земеделието. Предстои ревизия на политиката по отношение на вноса и износа между България и Турция. Целта ни е страна ни да бъде предпочитан партньор, каза още министър Факъбаба.

Публикувана в Бизнес

Вносът на маслодайни култури в държавите-членки на Европейския съюз от началото на настоящия селскостопански сезон до 21 ноември е достигнал 6,5 млн. тона, обявиха от Службата за наблюдение на пазарите на селскостопански продукти и храни към Европейската комисия, цитирани от електронното издание ZOL.
Доставките на соя от трети страни са намалели с 9% спрямо същия период на миналата година до 4,7 млн. тона, вносът на слънчоглед се е свил с цели 45% до 178 хил. тона, докато този на рапица е скочил със 70% до 1,6 млн. тона, уточняват от службата.
Най-много соя са внесли Испания (1,2 млн. тона) и Холандия (1,3 млн. тона). Холандия е лидер и по внос на рапица с 525,9 хил. тона, докато доставките на слънчоглед от трети страни са най-големи за Румъния – 72,4 хил. тона.
Основните вносители на маслодайни култури в ЕС са съответно САЩ за соята с 1,77 млн. тона и от Бразилия с 1,62 млн. тона, Украйна за рапицата с 1,31 млн. тона и Молдова за слънчогледа със 121 млн. тона.
Същевременно за посочения период от ЕС са били изнесени едва 160,6 хил. тона соя, 104,6 хил. тона рапица и 95,4 хил. тона слънчоглед.

Публикувана в Бизнес

В ноемврийския си доклад експертите на министерството на селското стопанство на САЩ повишиха оценката си за световното производство на пшеница през настоящия селскостопански сезон 2017-2018 г. до 751,9 млн. тона от прогнозираните през септември 751,2 млн. тона, съобщи електронното издание АПК-Информ. Заслугата за повишението е на предвижданията за увеличаване на реколтата в Русия (до 83 млн. тона от очакваните 82 млн. тона през октомври) и в Европейския съюз (до 151,5 млн. тона от 151 млн. тона).
Експертите повишиха прогнозата си и за световния износ на пшеница до 182,1 млн. тона от 181,9 млн. тона преди месец, доближавайки се плътно до изнесените през миналия сезон 182,2 млн. тона.
Същевременно оценката за крайните световни запаси от зърнената култура бяха понижени до 267,5 млн. тона за сезон 2017-2018 г. от максималните за последните 5 сезона 268,1 млн. тона, предвиждани през октомври.

Публикувана в Бизнес

Въпреки че България крета в износа на преработени селскостопански стоки и разчита основно на експорта на сурови продукти, известно успокоение носи факта, че зърното се пласира на сметка и това личи от приходите в хазната. От анализа за аграрната търговия през 2016 г. ясно се вижда, че средните котировки при износа на водещите култури - пшеница, слънчоглед и царевица, надхвърлят средните цени, по които тези култури са се търгували в Черноморския регион.
Синор.БГ направи сравнение между цените на пшеницата на украинските пристанища с тези, по които е изнесена българската пшеница, от което е видно, че родното зърно е продадено по-скъпо. През 2016 г. средните FOB цени за пшеницата на пристанищата в Украйна са били 152,8 евро на тон. В същото време средните цени, по които през миналата година е извършен експортът на българска пшеница, са 157,1 евро за тон.
Свръх печелившата култура през 2016 г. се оказва слънчогледът, защото от страната са изнесени 688 018 т при средна цена от 538 евро за тон. В същото време средните цени, по които маслодайното семе се е търгувало на черноморските пристанища, са били 360,7 евро за т.
Успешен за търговците е бил и експортът на царевица. През миналата година са изнесени над 1,3 млн. тона при средни цени от 165,2 евро на тон. В същото време продажбите при царевицата за Черноморския регион са ставали на цена от 150 евро в Русия и 153 евро за тон в Украйна.
И при рапицата отчитаме по-добри приходи. Изнесени са 574 259 т при средни цени от 381,4 евро, или общо приходите от тези продажби възлизат на 219 млн. евро. В същото време средните цени на рапицата в региона са се движели около 354 евро за тон.
Статистиката не дава данни за реалните изкупни цени на зърното от полето, но е видно, че българската продукция държи добро качество. Известно е, че реколта 2017-а за пшеницата е с много добри показатели, затова и търсенето на родно зърно се очаква да запази тенденциите си от миналата година.

Публикувана в Бизнес

Правителството на Украйна се споразумя с износителите на зърно за максималното количество пшеница, което може да бъде изпратено за чужбина през настоящия селскостопански сезон, фиксирайки го на 16,5 млн. тона, съобщиха от украинското министерство на селското стопанство и храните, цитирани от електронното издание ZOL. Договореното количество е в рамките на предварително определения от министерството лимит от 17 млн. тона.
През тази година Украйна ожъна 26 млн. тона пшеница, като към 12 октомври вече са изнесени около 7 млн. тона. През селскостопанския сезон 2016-2017 г., приключил на 30 юни, страната достави на външните пазари 17,4 млн. тона пшеница при реколта от 26,8 млн. тона през миналата година.

Публикувана в Бизнес

През селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 юли, Франция може да си върне лидерската позиция сред световните износители на мека пшеница, като достави на външните пазари около 18,35 млн. тона от зърнената култура – със 7 млн. тона над показателя за миналия сезон и най-висок резултат за последните 11 сезона. Това се посочва в последната прогноза на френския Национален институт за селскостопански и морски продукти (FranceAgriMer), цитирана от електронното издание Agrimoney.
Оценката е завишена с 202 хил. тона спрямо миналия месец най-вече за сметка на по-активния износ на мека пшеница за държавите-членки на Европейския съюз,, който може да достигне 8,05 млн. тона за целия сезон. През юли и август доставките за страните от ЕС са скочили с 63% до 1,31 млн. тона. За Холандия те са се увеличили почти 2 пъти до 323,86 хил. тона, а за Белгия – с 50% до 360,86 хил. тона.
Същевременно износът на френска пшеница извън ЕС е нараснал с едва 4% през първите 2 месеца на сезона, достигайки 1,24 млн. тона.
Очакваният ръст на доставките за чужбина е накарал експертите на FranceAgriMer да понижат оценката си за крайните запаси от зърнената култура с 200 хил. тона до 3,18 млн. тона.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 17 Октомври 2017 14:18

Изнесли сме над 2 млн. т пшеница

България е изнесла 2 136 411 тона пшеница от тазгодишната реколта, като 1 885 212 тона за страните от ЕС. Общо  3 540 152 са запасите от пшеница у нас  към 13 октомври, показват данни на Министерство на земеделието, храните и горите. Общият ресурс с който страната разполага за реколтна 2017/2018 г. е в размер на 6 109 363 тона. Потреблението е в размер на 432 800 тона. 

От ечемика разполагаме с  655 451 тона в т.ч. 13 022 т. пролетен ечемик. Потреблението възлиза на 290 561 тона, от които потребено в страната 90 000 т. и напуснали 200 561 тона. Запасите Запасите се оценяват на 364 890 тона.

Общият ресурс от рапично семе с който страната разполага към 13 октомври е в размер на 510 755 тона, съобщават още от земеделското министерство.

Публикувана в Бизнес

Износът на България за трети страни се увеличава с 16.8% през периода януари - август 2017 г. в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 11 693.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, бившата югославска република Македония и Египет, които формират 51.6% от износа за трети страни, сочат данни на Националния статистически институт /НСИ/. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (50.7%) и "Разнообразни готови продукти" (34.7%). Спад се наблюдава в сектор "Храни и живи животни" (9.4%). 

Вносът на България от трети страни през периода януари - август 2017 г. се увеличава с 26.7% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 13 932.8 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (66.9%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (40.9%). Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - август 2017 г. е отрицателно и е в размер на 2 239.1 млн. лева, показва статистиката.


Публикувана в Бизнес
Понеделник, 18 Септември 2017 10:40

Износът на плодове с 27,9% по-малко

През периода януари - юни 2017 г. от страната са изнесени 15,1 хил. тона пресни плодове, което е с 27,9% по-малко спрямо същия период на предходната година, сочи анализ на земедлеското министерство.
 Спадът на общия износ на пресни плодове през първото полугодие на 2017 г. се дължи основно на намаление на експорта на дини – с 2,2 хил. тона - 42,3%, ябълки – с 2 хил. тона - 98,1% и цитрусови плодове – с 1,9 хил. тона - 21,9%, което включва и реекспорт на продукти, които не са произведени в България. Съществено намаление се наблюдава и при износа на пъпеши с 86,6% и грозде с 55,5%. Същевременно, износът на череши, черупкови плодове, ягоди, вишни, праскови и кайсии нараства с между 7% - череши и над два пъти кайсии.
За същия период на годината сме изнесли  15,4 хил. тона пресни зеленчуци, което бележи ръст от 2 процента.
 
Най-голям принос за увеличение на общия износ на пресни зеленчуци имат доматите, чиито експорт нараства над два пъти на годишна база, до 4,2 хил. тона. Увеличение се отчита и при изнесените количества чесън, пиперки, картофи, зеле, тикви и патладжани – от 19,3% при чесъна до над два пъти и половина при патладжаните. От друга страна, износът на праз, краставици, гъби, лук и моркови и репи се свива с между 20,1% и 88,4%, най-значително при гъбите. 
Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта