Да, месоядството влияе на околната среда, но кравите не убиват климата, твърди в дискусионна статия американският проф. Франк Митлънър

4 Франк

Проф. Франк Митлънър е виден специалист по животновъдни науки в Калифорнийския университет „Дейвис“. Статията, която публикуваме, е от платформата The Conversation (Разговорът), създадена за основани на факти дискусии и обмяна на мнения, често противоположни, по актуални и важни теми. Американският професор оспорва зачестилите напоследък несправедливи и на практика необосновани обвинения за пораженията на животновъдната индустрия върху околната среда и климата.

Тъй като мащабите и въздействията от изменението на климата стават все по-тревожни, месото се превърна в удобна боксова круша. Радикални еколози призовават обществеността да яде по-малко месо, за да спаси околната среда. Някои активисти пък настояват за облагане с данък на месото, за да се намали консумацията му.

СХЕМА СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО NB

Основното твърдение, което стои зад тези аргументи, е, че в световен мащаб производството на месо генерира повече парникови газове в сравнение с целия транспортен сектор. Това твърдение обаче е очевидно погрешно, както показват фактите. Но упоритото придържане към него доведе до фалшиви предположения за връзката между месото и изменението на климата.

Изследванията на проф. Франк Митлънър се фокусират върху начините, по които животновъдството влияе върху качеството на въздуха и климатичните промени. „Според мен има много причини дали да изберем животинския протеин или вегетарианската селекция. Пренебрегването на месото и месните продукти не е екологична панацея, както мнозина биха повярвали. Но ако го доведем до крайност, това също би имало вредни хранителни последици“ – предупреждава американският учен.

Вменени рекорди на месото и парниковите газове

Основната причина за лошата репутация на месото произтича от твърдението, че добитъкът е най-големият източник на парникови газове в световен мащаб. Така например в публикувания през 2009 г. анализ на института Worldwatch със седалище Вашингтон, се твърдеше, че 51% от глобалните емисии на парникови газове идват от отглеждането и преработката на добитъка. Според американската Агенция за опазване на околната среда най-големите източници на емисии на парникови газове в САЩ през 2016 г. са производството на електроенергия (28% от общите емисии), транспортът (28%) и промишлеността (22%). Емисиите от цялото селско стопанство възлизат общо на 9%.

Приносът на животновъдството в тази сума е по-малко от половината, защото представлява едва 3,9% от общите емисии на парникови газове в САЩ. Това е много различно от твърдението, че негативните последици от отглеждането на добитъка са съизмерими и дори надвишават тези от всички видове транспорт – позовава се на фактите проф. Митлонър.

Как да си обясним това погрешно схващане?

През 2006 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) публикува проучване, озаглавено "Дългата сянка на добитъка", която получи широк международен отзвук. В него се казваше, че животните са произвели стряскащите 18% от световните емисии на парникови газове. Агенцията направи изненадващо заключение: Животновъдството нанася на климата повече вреди, отколкото всички видове транспорт, взети заедно.

Последното твърдение бе погрешно и още тогава бе коригирано от Хенинг Щайнфелд, главния автор на доклада. Проблемът е, че анализаторите на ФАО бяха използвали всеобхватна оценка за жизнения цикъл на животните, за да проучат влиянието на добитъка върху климата, и съвсем различен метод при анализа им за транспорта.
При добитъка те бяха отчели всеки фактор, свързан с производството на месо. Това включваше емисиите от производството на торове, от превръщането на горите в пасища, отглеждането на фуражи и преките емисии от животните (освобождаване на газове и производство на оборски тор) от раждането до смъртта.

Въпреки това, когато изследваха въглеродния отпечатък на транспорта, авторите на доклада пренебрегнаха въздействието върху климата от производството на материали за автомобили и автомобилни части, за монтажа на превозни средства и поддържането на пътища, мостове и летища. Вместо това те изчисляваха само газовите емисии от готовите автомобили, камиони, влакове и самолети. В резултат, сравнението на ФАО за емисиите на парникови газове от добитъка с тези от транспорта беше значително изкривено.

Изследователите вече откриха множество възможности за намаляване на емисиите на парникови газове от животновъдния сектор. Червени кодове алармират за потенциалната заплаха от всяка практика.

В статията си американският професор твърди, че е посочил този недостатък в речта си пред колегите учени в Сан Франциско на 22 март 2010 г., която предизвикала потоп от медийно отразяване. „Чест прави на ФАО, че незабавно призна грешката си. Но за съжаление, първоначалното твърдение на агенцията, че на животните се пада лъвският пай от световните емисии на парникови газове вече бе получило широко покритие. И до ден-днешен ни се налага да оборваме това твърдение.“

В най-новия си оценъчен доклад ФАО изчисли, че животновъдството произвежда 14,5 процента от глобалните емисии на парникови газове в резултат на човешката дейност. При транспорта все още не съществува съпоставима пълна оценка на жизнения цикъл. Въпреки това, както посочва Щайнфелд, преките емисии от транспорта в сравнение с добитъка могат да бъдат сравнени и съставляват респективно 14 срещу 5%.

Отказването от месо няма да спаси климата

Много хора продължават да мислят, че ако избягват консумацията на месо поне веднъж седмично, ще допринесат значително за положителна промяна на климата. Но според едно скорошно проучване дори ако американците елиминират напълно животинския протеини в диетата си, те биха намалили емисиите на парникови газове в САЩ само с 2,6%. „Според изследването ни в Калифорнийския университет "Дейвис", ако практиката на Безмесен понеделник (Meatless Monday) бъде възприета от всички американци, ще намалим емисиите само с 0,5%“ – съобщава проф. Франк Митлънър.

Освен това технологичните, генетичните и управленските промени, които се случиха в селското стопанство на САЩ през последните 70 години, направиха животновъдството по-ефективно при интензивно намаляване на парниковите газове. Според статистическите база данни на ФАО директните емисии на парникови газове от добитъка в САЩ са намалели с 11,3% от 1961 г. насам, докато производството на месо се е увеличило повече от два пъти.

Търсенето на месо се увеличава в развиващите се и нововъзникващите икономики като Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия, която смело проправя пътя си напред. Но потреблението на месо на глава от населението в тези региони все още изостава от това на развитите страни. През 2015 г. средното годишно потребление на месо на глава от населението в развитите страни е 92 килограма, в сравнение с 24 килограма в Близкия изток и Северна Африка и 18 килограма в Югоизточна Азия.
Все пак, предвид прогнозирания ръст на населението в развиващия се свят, със сигурност ще има възможност за страни като САЩ да развиват и занапред устойчивото си животновъдство.

Месото е важна съставка от качествената храна

Ако предположим, че премахнат постепенно животните от американското селско стопанство, то това би намалило само в малка степен националните емисии на парникови газове, но в същото време ще затрудни задоволяването на населението с качествена храна. Много критици на животновъдството прибързано твърдят, че ако фермерите отглеждат само растения, те биха произвеждали по-голямо количество храна и повече калории на човек. Но хората се нуждаят също така от много важни микро- и макроелементи за поддържане на доброто им здраве.

Трудно е да намери убедителен аргумент за това, че в Съединените щати изпитват калоричен дефицит, предвид високите национални нива на затлъстяване при възрастни и деца. Нещо повече, не всички части от растенията са годни или желани за консумация. Увеличаването на добитъка е начин да се добави хранителна и икономическа стойност за растителното земеделие.
Ето един убедителен пример: енергията в растенията, които се консумират от животните, най-често се съдържа в целулозата, а тя е несмилаем за хората и за много други бозайници. Но кравите, овцете и другите преживни животни могат да преработват целулозата и да освобождават слънчевата енергия, която се съдържа в този огромен ресурс. Според ФАО до 70% от земеделските площи в световен мащаб представляват земя, която може да бъде използвана като пасищна за преживните животни.

Според прогнозите световното население се очаква да достигне 9,8 милиарда души до 2050 година. Изхранването на толкова много хора ще представлява огромно предизвикателство. Освен това порция месо е по-питателна и богата на хранителни вещества, отколкото вегетарианското блюдо, а преживните животни до голяма степен използват храна, която не е подходяща за хората. Развитието на животновъдството осигурява така необходимите доходи за дребните земеделски стопани в развиващите се страни. В световен мащаб животновъдството осигурява прехрана за 1 милиард души.

Климатичните изменения изискват неотложно внимание, а животновъдната промишленост слага глобалния си екологичен отпечатък, който влияе на въздуха, водата и земята. Тези фактори, в съчетание с бързо нарастващото население в света, ни дават властни аргументи да продължаваме работата за повишаваме ефикасността на животновъдството. Смятам, че отправната ни точка трябва да бъде базирането на научните факти – пише в заключение проф. Франк Митлънър.

Публикувана в Животновъдство

Учени са разработили компютърен модел как реагират основните земеделски култури на постепенното повишение на температурата, а след това проверили това в реални примери.

Оказало се, че прогнозираните реакции съвпаднали с действителността. И са стряскащи. Ако не се намалят значително топлинните емисии, добивът на царевица до 2100 година в САЩ може да намалее с почти 50%.

Соята ще дава примерно с 40% по-нисък добив, а пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите в света износители на селскостопанска продукция, рязкото намаляване на добивите сериозно ще покачи цените на хранителните продукти в цял свят. Това може да причини недостиг на продоволствие в развиващите се страни. Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователи. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще се отправят да търсят храна, което може да предизвика конфликти и дори пълномащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследване въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Той описва моделирането така: "Благодарение на наблюденията ние разбрахме, че високите температури носят вреда на културите. А сега вече успяхме да разберем как точно се случва това. Компютърните симулации, които проектираме, са основани на стабилни знания по физика, химия, биология и на голямо количество данни и разработки на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представят цялата сложност на посевните системи".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добива за сметка на увеличаване на напояването, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубата на добив може значително да бъде намалена, когато увеличим поливането на полето в нашите симулации, поради което направихме извода, че недостигът на вода, причинен от повишението на температурата, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурата, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация на културите към затоплянето, което ще смекчи неговите най-сериозни последствия. Този път към спасението обаче е ограничен от липсата на водни ресурси в някои региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до нивото на въглеродния диоксид. От една страна, последният води до глобалното затопляне, а от друга, – поглъща се от растенията, защото е необходим за техния растеж. Но в случая учените отчитат непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да губят около 5% от добива.

Благодарение на моделите учените от Потсдамския институт установили, че дори незначително увеличение над тази температура може да доведе до „по-резки и значителни загуби на добив“.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (отхвърлящи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“ – примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите владения в Арктика с повече от 50%. Въпреки това изследователите твърдят, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчно, за да противостои на намаляването на добивите от селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това учените все още не са изучили ефекта от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно ще навреди още повече на добивите.

Учени от Южното полукълбо вече се готвят за глобалното затопляне.

Австралийски селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветяване за създаване на интензивни дневни режими. Това значително ускорява търсенето на по-добри и устойчиви на жега сортове селскостопански култури.

Публикувана в Растениевъдство

ДФ „Земеделие“ преведе 58 257 469 млн. лева по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. Подпомагане получиха 5287 земеделски стопани. Изплатените средства по мярката са за Кампания 2018, като плащане получиха кандидати с поети ангажименти по направления „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“, „Поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.2)“, „Контрол на почвената ерозия“, „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, както и всички бенефициенти, заявили повече от едно от посочените направления.

Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% - от националния бюджет.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите се определят съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 година.

Публикувана в Бизнес

Британските производители на картофи изпитват трудности от изменението на климата. През 2018 г., в резултат на аномалните летни жеги, производството на картофи е намаляло с 20%.
Това проучване е проведено от експерти на Климатичната коалиция в сътрудничество с учени от Университета в Лийдс. Те са анализирали как глобалното повишаване на температурата може да повлияе на добива на културите, отглеждани в Обединеното кралство.
Освен производството на картофи и другите култури също се засягат от лятната суша. Така реколтата от моркови през 2018 г. е намаляла с 30%, а лукът - с 40%.
Повече от половината от земеделските производители в Обединеното кралство съобщават, че през последните 10 години, в условията на повишаване на средната температура, те са пострадали от наводнения и бури.
През последните десетилетия интензивността на зимните дъждове постепенно се увеличава, тъй като променящият се климат засяга климатичните системи и увеличава вероятността от силни валежи.
Има съмнения, че меките зими и топлите лета ще провокират появата на нови вредители и болести .

"Земеделските производители са свикнали да се справят с климатичните колебания, но ако има две или три екстремни години подред, природните бедствия могат да изведат фермерите от безнеса", споделя Лий Аби от Националния съюз на фермерите (NFU).
Ричард Томпсън, производител на картофи от Стафордшир, казва, че намалява площите с картофи след неуспешна година."Не мога да си позволя да поемам рискове и да засаждам повече картофи", казва той.
Според прогнозите, площите подходящи за отглеждане на картофи, до средата на века може да паднат със 75%.
Гарет Редмънд-Кинг, ръководител на климатичните промени в WWF (Световния фонд за природата), заявява: „За да се радваме много години на картофеното пюре и чипс трябва да предприемем спешни мерки за справяне с изменението на климата. Ако не направим това, тогава въздействието върху производителите и потребителите е само един от многото проблеми, с които ще се сблъскаме.”

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Според ново проучване няма сортове картофи, които да са устойчиви на силните жеги по време на вегетационния период, и това може да бъде проблем при глобалното затопляне.
Ом Раджора, един от авторите на проучването, е тествал 55 различни сорта картофи, включително Бербанк - сорт "оцелял" на американския пазар и най-известния и популярен в САЩ.
Нито един от сортовете картофи не се е справил добре в условията на повишаване на температурите. Растенията са станали по-високи, но ключовият фактор за земеделските производители - производството на клубени, рязко паднал.
"Растенията като цяло са увеличили съдържанието на хлорофил, но добивът на картофи е паднал с 93%", казва Раджора, професор в Университета в Ню Брунсуик, Канада. 
Дори най-ефективните сортове показват 70% намаление на добива, а от сорта картофи Бербанк е получен само един клубен.
Изследователите са отглеждали половината от сортовете при дневни температури 35°С и нощни - 28°С. Контролната група е отглеждана при температури от 18°С до 22°С, по-близо до климата, в който се отглеждат картофите в Южна Америка и Андите. 
"Вече видяхме в действителност условията, които бяха създадени при лабораторния експеримент", казва Раджора. "Например, в Онтарио, при температури от 34-35°С по време на вегетацията, производството на картофи е намаляло значително". 
Раджора не вярва, че някой от изпитваните сортове би бил жизнеспособен за устойчиво производство на картофи при високи температури.
По този начин картофената индустрия е изправена пред потенциални проблеми, свързани с изменението на климата. Канадските учени призовават за разработването на нови сортове, които ще бъдат по-добре адаптирани към възможните температури при затопляне, по-продуктивни, с по- къс вегетационен период и устойчиви на температурен стрес

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Внедряването на адаптивни методи за земеделско производство забавя изтощаването на почвата и запазва нейното плодородие

Селското стопанство не трябва да бъде заложник на промените в климата, смятат учените от Мичиганския университет. Ново изследване показва, че добивите и световното производство на хранителни продукти могат да се задържат на сегашното ниво просто със запазване плодородието на почвата.

Добивите могат да се повишат и въздействието на селското стопанство върху глобалното затопляне може да се намали, ако се подобри използването на почвата и се внедрят адаптивните начини за земеделско производство в стопанствата (т. е. коригиране според времето и други условия, а не следване на стриктни планове за сеитба, торене и прибиране на реколтата) – това показват изследванията на Мичиганския университет. Съвременните начини на управление на плодородието позволяват повече грижи за почвата.

До този момент изследователи рядко са се занимавали с почвата като фактор, влияещ на климата. Но почвата се променя с времето и земята, на която ще работят фермерите през 2050 година, силно ще се различава от днешната. При това изтощаването на почвата — фактическия дом на растенията, е присъда за селското стопанство, а не само за климата.

Основният извод на изследването е следният: с повишаване на температурата на въздуха добивите падат. Това означава ниска въглеродна възвращаемост в почвата и постепенното й изтощаване. Това са доказали различните модели на плодородие по време на изследванията.

Моделите на плодородие на почвата са били проведени в Танзания, Бразилия, Аржентина, Нидерландия, Франция, САЩ и Австралия. Анализирано е било съдържанието на азот и въглерод. В началото моделите показали, че въглеродният диоксид в известна степен компенсира загубата на добив от повишаването на температурата. Той играе ролята на естествен тор, който помага на растенията. Но тъй като в изследванията е взет под внимание фактът, че въглеродът постепенно се измива от почвата, станало ясно: положителният ефект на въглеродния диоксид не е достатъчен да предотврати намаляването на добива.

Публикувана в Растениевъдство

Само във Финландия характеристиките на климатичната „независимост“ на културата са на висота

Според последни данни Европа отглежда 1/15 част от световния обем пшеница. Именно тук са разположени и двата лидера в този отрасъл – Нидерландия и Франция. 

Както са установили изследователите селекцията е довела до това, че много култури са станали по-малко устойчиви към климатичните промени. Точно този фактор именно обяснява 31-51%-ните отклонения от средната продуктивност на пшеницата в Западна Европа, 23-66% - в Източна и 15-45% в южните части на Европа.

Влошаване устойчивостта към промените на времето започна да се проявява особено ярко след 2000-та година. Особено силно тя се наблюдава в Чехия, а след това през 2003 година в Германия, после в Испания, а по-късно спад е фиксиран в Словакия и Дания. 

Единствената страна, където показателят за устойчивост към климата не се е изменил, дори обратно – бележи подобрение, е Финландия.

Според специалистите този процес се обуславя от намаляване на генетичното разнообразие.

Авторите на изследването смятат, че съвременните методи на селекция трябва да се преразгледат, особено за тези страни, където времето е неустойчиво. Там е необходимо правителствата да предприемат по решително и гъвкаво регулиране работата на селекционерите и да организират постоянен обмен на данни за добивността на селскостопанските култури и тяхната устойчивост към климатичните промени.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Правителството одобри състава на българската делегация за 24-та Конференция по изменение на климата, която ще се проведе от 2 до 14 декември в град Катовице, Полша. Президентът Румен Радев ще ръководи делегацията за участие в конференцията.

Международният форум ще приеме правила за прилагане на Споразумението от Париж от 2015 г. Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата ще набележат и дейности от техническо естество, които са необходими да се извършат след 2018. във връзка с международната политика в областта на климатичните промени.

След откриването на Конференцията държавните глави и представителите на страните по Конвенцията ще представят позициите си, с които да се даде напредък на преговорите за финализиране на ръководството за прилагане на Парижкото споразумение.

Българската делегация ще представи позициите на страната по важни въпроси и приоритетни теми, свързани с изпълнението и отчитането на целите на Споразумението от Париж.

Публикувана в Новини на часа

Поне три са ползите от въвеждането на етикети за храните, които разкриват въздействието върху климата от тези продукти. Това твърди Джоузеф Поуър –  земеделски изследовател в Университета в Оксфорд, по повод решението на Дания да въведе климатични етикети за храните, съобщаваGreen tech.bg.

Първо, производителите ще трябва да измерват въздействието си по еднакъв начин, казва Поуър. Те ще знаят, че са отговорни за резултатите. Без мониторинг е трудно да се намерят начини за намаляване на емисиите, но когато системата за етикети заработи, това може да бъде много ефективно решение.

Второ, задължителните етикети подкрепят устойчивото потребление. В момента има около 460 доброволни екологични етикета за храни, които производителите могат да използват, ако решат. Примери за това са маркировките на Rainforest Alliance и RSPO за палмовото масло. Но те имат малко влияние, отчасти защото “производителите, които вече работят при ниска степен на въздействие, удостоверяват това, докато производителите с голямо въздействие върху околната среда не слагат какъвто и да е етикет”. Задължителните етикети обаче “биха насърчили повече хора да мислят за избора си”. По този начин и производителите с високо въздействие върху околната среда ще имат повод да се замислят какво пращат в магазините.

Трето, задължителните екологични етикети ще създадат информация за хранителната система – а днес тази информация е оскъдна. Това би могло да доведе до по-добро използване на субсидиите и данъците, за да се насърчават добрите екологични практики, да се стимулират устойчивите модели на работа и да се развие кръговата икономика.

Въздействието върху околната среда очевидно е доста сложно нещо, за да се оцени и се побере върху един малък етикет, казват критиците на идеята. Поуър обаче е на мнение, че всяка форма на усилие е по-добра стъпка от това да не се прави нищо.

Публикувана в Бизнес

Промените на климата, които ще се случат до средата на този век, значително ще намалят добивите на домати, листни зеленчуци и бобови растения. Това заключение бе направено от учени от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. 

В горещите условия в Южна Европа, Африка и Южна Азия високите температури ще намалят добива средно с 31%, предават световни медии.
Преди това се предполагаше, че увеличаването на нивото на въглеродния диоксид би спомогнало за увеличаване на добива, но това предположение бе фундаментално погрешно, като се вземат предвид свързаните с него фактори. Учените предупреждават, че ако, не се предприемат мерки, основните компоненти на здравословното хранене ще изчезнат от режима на хората, което ще засегне здравето на населението по целия свят.


Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта