Понеделник, 29 Юли 2019 16:32

След кои култури да сеем рапицата?

Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда. Затова предшествениците заемат особено място в сеитбооборота при маслодайната култура. От тях до голяма степен зависи добива и качеството на рапицата, както и фитосанитарното й състояние.

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици за рапица забавят нейната сеитба, е необходимо да се предвиди внасянето на 3-4 кг/дка азот в активно вещество.

Рапицата не трябва да се сее след кръстоцветни култури. Нежелателно е отглеждането близо един до друг семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада, и насекомите-опрашители са по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията, като некроза по шийката. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта е способна да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Около 70 хил. дка са напълно пропадналите площи, засегнати от градушки от началото на годината до момента. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в град Свищов. Тя уточни, че е направена необходимата организация и в районите, в които метеорологичната обстановка позволява, комисии от Областните дирекции по земеделие вече извършват обследване. „Площите, които се заявяват за подпомагане по кампанията за директните плащания, която тече в момента, са около 38 млн. дка за цялата страна. Към момента са подадени 107 хил. заявления“, допълни тя.

Десислава Танева заяви, че земеделските производители, чиито площи са пострадали на 100 %, ще бъдат обезщетени чрез държавната помощ за компенсиране на загуби на земеделски стопани за напълно пропаднали площи, в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия. Компенсацията е по-добра, когато площите са застраховани.

Десислава Танева отбеляза, че е проведено заседание на УС на ДФЗ миналата седмина, на което е решено средствата за помощта да бъдат с бюджет 4 млн. лв. Министър Танева съобщи, че вече са изплатени обработените протоколи за миналата година. Практиката показва, че обезщетенията, които се плащат по тази помощ, не са надхвърлили 2,5 млн. лева и те са напълно достатъчни. ,,По прогноза очакваме в средата на юни да приключи градоопасния сезон и земеделските стопани ще бъдат компенсирани, съгласно правилата на тази помощ“, каза още министърът.

Министър Танева заедно с министъра на вътрешните работи Младен Маринов и директора на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" посетиха засегнатите от обилните валежи села Морава и Драгомирово. ,,Голяма част от землището на село Морава е под вода и тук ще има вероятно най-много пропаднали площи”, съобщи министър Танева. На среща със земеделски производители Десислава Танева обясни, че през последните 2 години държавата е инвестирала близо 12 млн. лева и още 800 хил. лв. през тази година за изграждане на още два командни пункта с 50 площадки в Хасково и село Тъжа.

„Към момента протиградовата защита обхваща 17 хил. дка общо от близо 50 млн. дка обработваеми площи. Самолетният способ ще бъде възможен при изграждане на национална система на територията на цялата страна. За да работи системата трябва да има споделена финансова отговорност и консенсус между държавата и земеделските стопани“, категорична бе Танева. Тя подчерта, че по този начин ще бъде постигнат оптималният модел на противоградова защита и ще се минимизират загубите за производителите.

Министър Танева посети 200 дка насаждения с ечемик, които са пострадали. Десислава Танева увери земеделския производител, че ще бъде компенсиран за щетите.

По информация на МЗХГ

Публикувана в Новини на часа

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство

През първата десетдневка на април метеорологичните условия за растежа и развитието на селскостопанските култури в полетата на Украйна се оказаха напълно удовлетворителни за есенниците и съвсем неудовлетворителни за ранните пролетни зърнени и зърнобобови култури, става ясно от обзора на Украинския хидро-метеорологичен център, цитиран от електронното издание АПК-Информ. „Липсата на валежи и ниската относителна влажност на въздуха в съчетание с усилването на вятъра водеха до възникването на суховеи. Налице бе бързо съхнене на горния слой почва (5-10 сантиметра), което задържаше и затрудняваше покълването на семената и поникването на засетите ранни пролетни зърнени и зърнобобови култури”, обясняват експерти на центъра последиците от създадената метеорологична обстановка в Украйна.

В доклада се посочва също, че образуването на слани е било опасно за вече поникналите ранни пролетни култури, като на места в южните области на Украйна са регистрирани увреждания по кълновете на пролетния ечемик.

Публикувана в Бизнес

Все още никои от зърнопроизводителите не смее да прави прогнози за очакваните добиви. За съжаление до началото на тази седмица бяха подадени и заявления за пропаднали площи с пшеница. Предстои да видим какво ще се случи след очакваните дъждове.

По оперативни данни към края на месец март са намалели площите за реколтиране при пшеницата, ечемика, маслодайната рапица, ръжта и тритикалето. Цифрите са, както следва:

  • Пшеница – 11 206 641 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с -1,5%;
  • Ечемик – 1 106 061 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с -4,4%;
  • Маслодайна рапица – 1 640 459 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с – 10,3%;
  • Ръж – 58 679 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с – 14,4%;
  • Тритикале – 135 992 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с – 23,0%.

Успоредно с тези данни се наблюдава сериозно увеличение на площите с есенници, които са подхранени с азотни торове и са третирани с хербициди.

Тази година сеитбата на пролетници продължава да се движи много бързо. В края на месеца март са засети:

  • маслодаен слънчоглед – 2 031 033 дка;
  • царевица за зърно – 219 488 дка;
  • пролетен ечемик – 20 036 дка;
  • овес – 52 710 дка;
  • фуражен грах – 103 000 дка;
  • картофи – 23 095 дка;
  • фасул – 635 дка;
  • градински грах – 6 732 дка;

Забавяне има само при лещата. Към 28.03.2019 засетите площи са били в размер на 6 223 дка, което е с 46,6% по-малко спрямо година по-рано.

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 24 Февруари 2019 17:16

Редуването на културите в лехите

Растенията извличат от почвата хранителни вещества, а връща продуктите на своята жизнена дейност, т.е. изтощават земята. Този процес протича на различни почвени нива. Ето защо всяка година културите се сменят, за да се намали едностранното използване на почвата. На мястото, където са отглеждани кореноплоди, ще бъдат засадени растения с повърхностни корени. А културата се връща на предишното си място не по-рано от 3 - 4 години.

Най-често срещаните редувания на културите са:

. зеле, тиква, тиквички, фасул, цвекло, моркови, копър след домати и картофи

. краставици, тиквички след зеле, репички, цвекло, лук, чесън, домати, картофи;

. чесън, лук, домати, картофи най-добре се засаждат след моркови, магданоз, целина.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Уникално вещество, съдържащо се в соргото, може да помогне и на други култури да се защитят от плевелите.
Учени от изследователско подразделение по използване на природните продукти ARS (NPURU) в Оксфорд, Мисисипи, проучват възможността да се предадат защитните свойства на соргото на други култури като ориз и да се използват като биохербициди.
Природното биохимично съединение, наречено "sorgoleon", отделяно от соргото, помага на растението да подтиска растежа на конкуриращите го плевели. Биохербицидът работи толкова ефективно, че учените търсят начини да пренесат механизма за подтискане на растежа на конкурентните плевели, за да намалят зависимостта на производителите от синтетични хербициди на важни продоволствени култури.
Молекулярният биолог на NPURU - Скот Баерсон разказва, че преди не е имало информация за гените, които произвеждат sorgoleon. След много години изследвания, екипът на NPURU най-накрая открива как соргото включва своя собствена химична защита и са готови за внедряване на гена в оризовите растения. Подробностите относно откритието не са оповестявани до получаване на патент за тази технология, която обещава много предимства. На първо място намаляване на пестицидите ще се отрази както върху качеството на селскостопанските продукти, така и върху околната среда. На второ място, производителите ще харчат по-малко средства за химикали.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 03 Август 2018 10:41

Торене на зелевите култури

Изискванията на зелето към азота и калция са високи. При недостиг на азот листата издребняват и пожълтяват, като започват от най-долния слой. Зелката която се формира остава малка. Качеството на продукцията зависи от наличието на фосфор и калий. При недостиг на фосфор свиването на зелките се забавя, листата остават дребни и виолетово оцветени. При недостатъчно количество на фосфор и калий в почвата зелките са рехави и бързо се развалят при консервиране.

При зелето за средно ранно и късно производство не се използва оборски тор, тъй като обикновено засажда става след предшественици, които са били наторени (ранни картофи, ранни домати н др). Най-често при подготовката на почвата на декар се внасят 10-30 кг азот (активно вещество) под формата на карбамид, 20-25 кг фосфор и 10-15 кг калий. След разсаждането зелето се подхранва двукратно с по около 6 кг азот (а.в.) на декар с амониев нитрат. Добър ефект има и от вегетационното приложение на оборски тор чрез шербетуване (разтваряне във вода), последвано от поливка. Не бива да се закъснява с внасянето на азотните торове, тъй като по този начин се удължава вегетационния период, забавя се свиването на зелките, а качеството на продукцията се понижава.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Падналите валежи възпрепятстваха жътвата на някой есенни култури в страната. Публикувани оперативните данни на експерти на МЗХГ към 12.07.2018 г. показват, че са реколтирани със 7% по-малко площи с пшеница спрямо отчетените по същото време на 2017 г., а при площите с тритикале, ечемик и ръж намалението е по-съществено - от 12,3% до 18,2%. При тези култури (с изключение на ръжта) се наблюдава и по-нисък среден добив - с между 4,4% (при пшеницата) и 11,8% (при маслодайната рапица). В резултат, прибраните количества пшеница, тритикале, ръж и ечемик са под миналогодишните, като най-съществено е намалението при ечемика – с 22,1%. До момента, единствено реколтата от маслодайна рапица е над нивото отпреди една година (с близо 33%), което се дължи основно на по-ранното й прибиране.

Публикувана в Бизнес

Неблагоприятните природни условия оказаха влияние в повечето европейски страни. Засега късметлия е само Испания

В повечето части на Централна, Източна и Северна Европа сушата нанесе сериозни щети на зимните култури, в резултат на което производителите получават неизхранено зърно.

Службата по селскостопански мониторинг MARS намали прогнозите за доходност, преди всичко за фермерите от Скандинавските страни, Централна и Северна Полша и Балтийските страни.

В Централна Италия и в по-голямата част на Франция бури с градушка и продължителни дъждове доведоха до преовлажняване на полето, което е провокирало болести по растенията - във Франция болестите по пшеницата и ечмика са се увеличили. Същото се случва и в България, където чести поройни валежи, придружени с градушка не позволяват на фермерите да прибират готовата реколта от ечемик, пшеница и рапица. Очакваните добиви са с около 100 кг/по-малко от миналата година, освен това валежите непрекъснато влошават качеството на зърното.

В същото време в Испания дъждовете са били своевременни за растежа и добива на зимната пшеница, ечмик, ръж, тритикале и рапица, при които се прогнозират добиви, по-високи от средните.

За добива от зимен ечемик в ЕС, MARS по-рано посочи цифрата 580 кг/дка, а от пролетния – 440 кг/дка, което е с 69 кг/дка повече, отколкото се прогнозираше през май, 2018 година.

Внесени са значителни корекции за рапицата, средният добив от която според MARS се очаква да е 305 кг/дка, което е с на 14 кг/дка по-малко от оценката от предходния месец и със 7,4 процента по-малко, отколкото миналата година.

Добивът от слънчогледа се очаква средно да е 227 кг/дка. Това е с 4 кг/дка по-малко, отколкото се очакваше миналия месец, но повече от средния показател за последните пет години със 7,2%. Средният добив от соята се очаква да е на нивото от миналата година – 292 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта