• Невижданото засушаване застрашава етерично-маслените култури, особено младите насаждения

  • Пазарът на масло е в застой, цената е едва 60 лв./кг

Габриела Събева

Сушата в Добруджа се разраства все повече. Поредното изпитание, което природата ни поднася, поражда сериозни тревоги сред земеделските стопани в Добричка област. Липсата на дъжд сериозно може да навреди на една култура, известна със своята устойчивост на суша и горещини. Площите с лавандула през последните години в Добруджа рязко нараснаха и надхвърлиха вече 90 000 дка. Ароматната билка дава препитание на много земеделски стопани, които разшириха производството и дори изградиха дестилерии за етерично-маслени култури.

„В постоянна тревога сме. Сушата ще се отрази негативно на новите насаждения от лавандула, създадени през миналата и тази година”, коментира Петър Христов, председател на Асоциацията на производителите на етерични масла. Производителят уточнява, че старите лавандули няма да изсъхнат, но при тях ще се забавят вегетационните процеси. По-сериозният проблем в момента е при младите растения. Факт е обаче, че насажденията от различни възрасти ще пострадат, но в различна степен.

Цяла Североизточна България е обхваната от незапомнено засушаване. Проблемът се изостря както от липсата за поредна година на зимна влага, така и от липсата на пролетни валежи. Петър Христов отглежда 1000 дка с различни етерично-маслени култури в Шуменска област – лавандула, бял равнец, маточина, римска лайка. Изградил е разсадник в село Тригорци, Добричка област. „Миналата година по това време моите полета с бял равнец достигаха на височина 45-70 см. В момента растенията са около 15-20 см високи. Сушата оказва влияние върху абсолютно всички етерично-маслени култури”, категоричен е стопанинът.

Петър Христов не крие своите опасения, че липсата на влага по време на вегетация ще рефлектира върху добивите.

„При нормална вегетация имаме повече зелена маса и повече разклонения. Ако продължи така, сушата ще окаже влияние върху количеството етерично масло”, допълва Христов. 120 души членуват в Асоциацията, учредена през август 2020 г. в Добрич. Мястото не е избрано случайно – 40 % от лавандулата в България се отглежда именно в Добруджа. Целта на браншовата организация е да се постигнат по-добри условия за реализация на произведеното етерично масло. В момента обаче срещите и разговорите на Асоциацията са затруднени, въпреки онлайн възможностите за комуникация.

Тревожен е фактът, че 80-85 % от земеделските стопани от Добричка област не са реализирали продукцията си. В момента има непродадено лавандулово масло, произведено през 2018 г. Пандемията от коронавирус оказва негативно влияние върху пазара. „Няма никакви сделки. Ако някой търси лавандулово масло, то той дава 60 лв. за килограм качествена продукция. 250-270 лв./кг се търгуваше маслото през по-миналата година”, припомни още Петър Христов. „Тогава имахме колеги, които не продадоха на тази цена, тъй като изчакваха тя да се вдигне може би до 300 лв./кг. Така маслото остана. През миналата година цените започнаха от 80-90 лв./кг и се сринаха до 60 лв./кг масло”.

Проблемите със сушата започнаха още със жътвата на 2019 г., анализира Юлия Пенкова. „Още тогава нямаше никакви дъждове и влага. После тази зима се оказа безснежна. Стигна се до лошо наслагване на неблагоприятни фактори”, коментира Юлия, която отглежда със семейството си етерично-маслени култури още от 2010 г.

„През миналата година имаше ниски добиви, тази година се очертава пак така. Не се събуждат добре растенията, няма хубави леторасли, малко са на брой, не са изхранени”, описва ситуацията младата дама.

Очертава се нисък добив от лавандула. Това обаче може да донесе ползи на тези стопани, които имат останало непродадено масло. При очакваната лоша стопанска година количествата могат да бъдат продадени, не крие оптимизма си Юлия Пенкова. Тя допълва, че нейното стопанство е сертифицирано за биологична продукция и това страшно помага в търговията на маслото, добито от 200 дка лавандула.

Проблемите, породени от извънредната ситуация с коронавируса могат да имат още положителни последствия. „Сезонните работници са тук. Това са хора, научени да работят качествено в Европа, за да си заслужат възнаграждението. Сега у нас вършат много добра работа на полето, особено в стопанства, които разчитат особено много на ръчния труд”, не крие чаровната производителка.

„За толкова години успяхме да се срещнем с различни проблеми в отглеждането на ароматната билка. Установихме, че който има желание и е решил да се занимава с това, който усеща, че етерично-маслените култури са му на сърце, остава и се бори. Имаше обаче и хора, които засадиха лавандула с желанието за бързи печалби. Още при първите трудности се отказаха”, анализира чаровната стопанка. Според нея вече е започнало редуцирането на броя на производителите, част от които разпродадоха площите си с лавандула. Други все още търсят цена за насажденията си в различни обяви, а трети директно пристъпиха към разораване на туфите. Това са естествените процеси за регулиране на сектора в действие, допълва още Юлия.

Ниските добиви и ниската цена на лавандуловото масло през 2019 г. доведоха след себе си и срив в цената на разсада. Ако година по-рано един стрък се е търгувал по 18-25 стотинки, то през октомври-ноември миналата година пазарът се срива до 10 ст. на стръкче лавандула. Тогава се залагат новите насаждения и разсадниците бързаха да реализират произведените резници.

Юлия Пенкова е убедена, че лавандулата и стопаните ще се справят с поредното предизвикателство. „Не мисля, че сушата и свитият пазар ще сринат сектора! Да, той ще се свие. Въпреки това ще има реколта, но Господ ще каже каква!”, отново с оптимизъм допълва Юлия.

Публикувана в Бизнес
Всеки иска да спечели много и бързо. Всички сме чували разкази за забогатяли без много труд хора, събудили се една сутрин с несметни богатства. Никой обаче не познава в реалността такъв човек. Именно защото това са митове и легенди.
И особено в земеделието времената, когато можеше са направиш много пари без да се гърбиш здравата отдавна отминаха. За съжаление, хората вярват в митове и легенди. Та кой не вярва в красиви приказки?!  И никой не обича някой да им разваля приказката.
 
Но земеделието си е бизнес като всеки други и бизнес мисленето е задължително. Затова и ние се опитваме да предпазим нашите читатели от подобни грешки. Но не винаги хората искат да чуят това, което не им е изгодно. 
Спомням се, че когато в Гласът на земеделеца писахме, че балонът с лавандулата съвсем скоро ще изгърми  тук бяхме залети с гневни обаждания, че завиждаме на бизнеса на хората. Същото се получи и след статията ни за нахута тук
 
Времето показа, че сме били прави. Затова сега дълго се чудих дали трябва да пишем и статия за шафрана, за когото след провала на лавандулата и нахута хора, които никога не са се занимавали със земеделие решиха, че е новото злато в земеделието. Но сигурно трябва, защото в редакцията непрекъснато ни се обаждат фермери, които казват - защо държавата не предупреди хората да не се хвърлят на лавандула и нахут, сега какво да правим с продукцията в склада, която залежава?
 
За съжаление, това не е работа на държавата. Близко да ума е, че за всичко, което произведеш трябва да имаш пазар. Първо правило на всеки бизнес. Аз лично си спомням, по времето на модата на пъдпъдъците едно стопанство, което така се беше заринало с яйца от пъдпъдъци, които нямаше къде да реализира, че само от носа на фермера не му излизаха.
 
Ние пишем, но насила никой не можем да убедим. Това, че някой е продал някъде нещо на добра цена не означава, че всички земеделци от цялата страна едновременно ще успеят да го направят.
 
Първо мислете за пазара! Винаги! И не се доверявайте на красиви приказки, а само на бизнес мислене и здрава икономическа логика!
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

През 2019 г. на лилавия фронт е необичайно тихо. За лавандулата се говори все по-малко и причината не е само в наличието на злободневни теми като чумата по свинете. Пазарът най-сетне се насочи към дългоочаквано равновесие и ролите на производители и търговци се размениха. Сделки се случват на 70 лв. за кг. масло, а търсенето е вяло. Всичко това беше неизбежно дотолкова, доколкото площите с лавандула продължиха безогледно да бъдат разширявани и надхвърлиха 180 хил. декара през 2019 година – ръст от 53% само за една година.

download

Само в област Добрич насажденията с лавандула гонят 90 000 декара по данни на ДФЗ. За сравнение, само преди две години те бяха около 33 000 декара и още тогава имаше сигнали, че пазарът е близо до насищане. Лошата откъм климатични условия 2018-а и недалновидността на част от играчите на пазара доведоха до ценова истерия (маслото достигна и надхвърли 200 лв./кг.), която на свой ред породи нова истерия за засаждане. Така стигнахме до днешната ситуация, при която инвеститорите от последните две години чакат възвръщане на вложенията си, но такова не се очертава на хоризонта.

Източник: ИнтелиАгро

Публикувана в Бизнес

- Община Ген.Тошево инициира срещи за създаване на Асоциация на производителите на лавандула

- Десет пъти са нараснали насажденията с етерично-маслената култура в Добруджа през последните 4 години и вече достигат 72 000 дка

Габриела Събева

Едно красиво, нежно и ароматно лилаво цвете превзе безкрайните добруджански полета. Лавандулата стана вече символ не само на Добруджа, но и на страната ни. 72 239 дка са насажденията с етеричната култура в Добричка област през настоящата година. През миналото лято площите са били 39 640 дка. Статистиката е показателна, тъй като през 2016 г. ароматната билка се е отглеждала върху десет пъти по-малко декари – 6900. Данните изнесе Петър Кировски, нач.отдел „Растениевъдство” в МЗХ по време на Шестия фестивал на лавандулата в Ген. Тошево.

Lavandula G Toshevo 15

„Все още не знаем изкупната цена на лавандуловото масло. Миналата година беше над 200 лв., на места 250 лв./кг. Сега ще е по-надолу”, коментира Павлина Димитрова от с. Калина. Заедно със семейството си от 9 години тя отглежда 400 дка лавандула. По-късно идва етапът за изграждане на и дестилерия. „Декарите с лавандула станаха твърде много. Започнахме да мислим и за други етерично-маслени култури, но още не сме решили към коя да се насочим”, допълни производителката.

Броени дни остават до пълното узряване на лавандулата и старта на жътвата. Културата изисква сухо и горещо време, за да качи маслото в съцветията и да напълни казаните. Твърде многото неизвестни в началото на кампанията провокираха организирането на открита дискусия, за да се начертаят назряващите проблеми в сектора и да се търсят решения.

„Лавандулата е модерна, индустриална култура, тя става поминък на все повече млади хора”, заяви Нина Гиргинова, председател на организационния комитет на фестивала. Тя допълни, че Добруджа е хегемон в национален мащаб по площи лавандулови насаждения. „По официални данни за тази година те са 72-74 000 дка, което означава, че от миналата година вече имаме почти двойно увеличение. По неофициални данни земеделци споделят, че насажденията в Добруджа достигат 100 000 дка. А ако добавим и тракийските полета, то това означава, че България наистина превръща в свой основен поминък лавандулата”, обобщи още Нина Гиргинова.

Sreshta Lavandula

От няколко години сред земеделските стопани расте тревогата дали лилавият „балон” няма да се пукне. В навечерието на настоящия сезон фермерите питат – ще има ли реализация и на каква цена лавандуловото масло?

Нарастването на продукцията води до срив на цената. Като изход от ситуацията Тодор Джиков, съветник на министъра на земеделието по въпросите на растениевъдството, посочи обединяването на производителите на лавандула с цел защита на общите интереси.

„Когато имате работеща асоциация или регистрирано сдружение с председател, то той ще може да изпълнява редица задачи – да контактува с министерството, да се включва във възможностите за сваляне себестойността на продукцията”, посочи експертът. Какво може да направи Министерството на земеделието, за да организира и регулира производството – риторично попита Слави Кралев, директор на Дирекция „Растениевъдство” в МЗХ.  ”В близък сектор – на розовия цвят и розовото масло, вече има готов закон, който мина на първо четене в Парламента. Той урежда засаждането на насаждения с качествен материал, сключването на задължителни договори, за да не се получава хаос при изкупуването на етерично-маслените култури”, поясни Кралев пред фермерите. Той подчерта, че в лавандулопроизводството се повтарят проблемите от розите – срив на пазара и трудна реализация. Една организация на производителите обаче трябва да се създаде от самите стопани, те трябва да са инициатори за едно бъдещо обединение.

„Вашите проблеми са във ваши ръце. При създаването на асоциация или клъстер се въвежда единна технология на производство, а не технологичен хаос, както е досега”, подчерта Ивелин Желязков, управител на Научно-изследователски център за етерични масла. „Така организацията ще е гаранция за доброто качество на лавандулата, ще се организират големи партиди, ще се диктува цената, като световен производител ще имате роля на международните пазари”, допълни още Желязков и посочи, че фермерите във Франция работят на този принцип.

Въпреки че България е световен лидер в производството през последните години, то тя не диктува пазара. Този парадокс може да бъде повлиян именно от единение на производителите, което да гарантира качество и количество и може да отстоява цена. Българската лавандула трябва да е конкурентноспособна на международните пазари, смята Христо Павлов, председател на ОС в гр. Ген.Тошево, земеделски производител и един от крупните преработватели на етерично-маслени култури: „Ние страдаме от това, че се очертава по-ниска цена, но в момента не сме в позицията да я зададем”, допълни Христо Павлов.„Идеята за организация не е лоша. Защо да не бъде направена в столицата на лавандулата, в Ген. Тошево? Защо да не инициираме създаването на подобна организация?”, попита още едрият фермер. „През миналата година цената растеше, сега имаме очаквания, че ще падне. Никой от нас не иска това. Мисля, че сега е моментът България да заеме мястото на световен лидер в производството на лавандула. Тя обаче трябва да бъде равностойна на Франция и като отглеждане, и като качество, и като цена. Трябва да покажем, че можем да се справим”, подчерта още Христо Павлов. Той допълни още, че лавандулата е сектор, който дава шанс на малките земеделски производители.

P Dimitrova

„Ние като местна власт можем да инициираме срещи със земеделските производители от Ген.Тошево, а защо не и от цяла Добричка област за обсъждане и създаване на подобна асоциация”, заяви пред стопаните кметът Валентин Димитров.

Публикувана в Бизнес

Почти двойно са се увеличили площите с лавандула в област Добрич за една година, сочат данните в Областна дирекция „Земеделие”. Към октомври 2018 г. засетите с маслено-етеричната култура площи са били 39 640 декара, а към 30 май 2019 г. площите с лавандула вече достигат 72 239 декара. Най-голям интерес към производството на ароматното растение, от чиито цветове се извлича етерично масло, имат земеделските производители в общините Генерал Тошево – 22 600 дка, и Добричка – 22 501 дка. В общините Балчик и Крушари са засети съответно 7750 и 5730 дка. Над 4800 дка са засети в община Тервел и над 4 670 дка – в община Каварна. Близо 2300 са засели земеделски стопани в община Шабла, най-малко по размер – малко над 1800 дка, са полетата с лавандула край областния град Добрич.

През последните години се наблюдава засилен интерес към маслено-етеричната култура, става ясно от справките в Областна дирекция „Земеделие”. През 2015 г. в областта са били засети едва  4 461 дка, сега лавандуловите полета заемат 16 пъти повече площи.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 06 Февруари 2019 11:37

Лилавото съкровище на Добруджа!

България е лидер в производството на билки и подправки в ЕС. Преди година у нас са произведени общо 81 хиляди тона ароматни и медицински растения, показват данните на Евростат. Какво се крие зад сухата статистика? Отговорът е ежегоден бум на насажденията с лавандула в Добруджа. Очаква се през пролетта на 2019 г. да надхвърлят 50 000 дка, дори да достигнат 60 000 дка. През предходната стопанска година декарите с етерично-маслената култура са нараснали до 40 000. Три сезона по-рано площите са били едва 7 000 дка, а година преди това - 2500 дка. Ежегодно насажденията от лавандула скачат с 40-50 %, показват подадените в земеделската служба данни с площите за очертаване.

 

Y Penkova 1

Пренасяме се в Добричка област, за да се срещнем с производители, отглеждащи етерично-маслената билка. Най-плодородният регион на страната ни „приюти” една ароматна трева, която намери почва в буквалния и в преносния смисъл там. Така лилавите дъхави ниви вече съжителстват със златните житни поля в Добруджа. Ниските добиви от лавандула през лятото на 2018 година предизвикаха сериозни притеснения сред земеделските стопани. В същото време цената на ценната ароматна течност успокои тревогите им. Какви са предизвикателствата за производството на лавандула – разказват производителите.

Срещаме се с Юлия Пенкова, която е сред първите, захванали се с отглеждането на етерично-маслената култура в Добруджа. Заедно със семейството си стопанката залага в село Победа първите декари още през 2009 г. В момента те са 200. „В началото увеличавахме с по 10-20 декара, тъй като не разполагахме с техника и ни беше трудно да обработваме новите насаждения, които се нуждаят от повече грижи”, разказва младата производителка. „Запретнахме ръкави, направихме нужните консултации за мерките на ПРСР и възможностите за отглеждане на етерично-маслени култури. Така поставихме основите на стопанството ни в малкото село Победа”. Семейството разработва проект по мярка 141 „Полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“. С помощта на получените средства в продължение на няколко години успяват да заложат 112 дка с лавандула. Правят опити и с други етерично-маслени култури като салвия, бял равнец, маточина, но лавандулата си остава голямата любов на Юлия и съпруга й Станимир.

Петър Димитров също е сред първите, насочили се към ароматната билка. Припомня си, че през 2008 г., когато е проучвал що за култура е лавандулата и как се отглежда, в Добруджа е имало едва 600 дка от нея. Сега толкова са в стопанството на младия мъж. За 10 години скокът в размера на площите в Добричка област е близо 100 пъти. Оказва се, условията са изключително подходящи за отглеждане на красивата и ароматна трева. Богатата почва, високите температури и засушаването допринасят за доброто развитие на лавандулата. Това води и до създаване на нови дестилерии. Още през 2016 г. Петър започва строителството на преработвателно предприятие, което става готово година по-късно.

Lavand 1 1

2018-та поднася неприятни изненади на производителите. „Дъждовете по време на жътва изиграха лоша шега и много от колегите не успяха да приберат навреме. Това доведе до по-ниски добиви и цената на маслото тръгна нагоре”, разказва още Юлия Пенкова. Обичайно кампанията по прибиране на ароматната билка в стопанството й е протичала за десетина дни, но дъждовете през лятото са я забавили с още пет. Петър Димитров също пояснява, че в дестилериите се е получило неритмично и нередовно струпване на зелена маса, обусловено от спирането и започването на дъждовете. Заради тези условия на места в Добричка област са останали нереколтирани площи, тъй като е паднал цветът на растенията и не е имало какво да се окоси, а в същото време е скочила цената за изваряване на лавандулата. Това е направило нерентабилно прибирането на тази лавандула, коментира Петър Димитров и допълва, че самите дестилерии са променили тарифите за изваряване. „Практиката до сега беше да се плаща на килограм добито масло. Когато добивът от казан стана прекалено нисък, повечето дестилерии определиха фиксирана цена”, поясни стопанинът. „Така получиш или не добив, трябва да платиш. Затова при различните производители себестойността на дестилиране е различна”.

Цените на етеричното масло от лавандула през 2018 г. са се движили от 220, през 250 до 280 лв./кг. Земеделските стопани си дават сметка, че въпреки добрия доход това са нереални нива. „Не знам на какво се дължи това безумно насочване към тази култура. Не може само от стремеж към печалба, трябва да знаеш как да се сдобиеш с нея”, категоричен е Иван Петров, който отглежда 100 дка с лавандула в добричкото село Змеево. Той също смята, че догодина цената на лавандуловото масло ще се срине. „Трябва да има проучвания, да събираш знания. Това е дълготрайно насаждение и не може да се разчита на оран и жътва. Трябва да се гледа поне 5-7 години в перспектива и да се оценяват обстоятелствата”, смята стопанинът от с.Змеево. Той се е насочил към етерично-маслената култура преди 8 години. Насажденията му са на различна възраст и с различен потенциал. „Изминалата година беше странна. Много голяма роля играе технологията на хранене на растенията и подхранване с подходящи продукти, както и подходяща растителна защита”, обобщава земеделският стопанин. През лятото на 2018 г., точно по време на прибиране на реколтата от лавандула, започнаха проливните дъждове в Добричка област. Според Иван Петров, за да има успешна реколта, важна роля играе организацията по прибиране на лавандулата. „През миналата година успяхме в оптимални срокове всичко да приберем. Ние отчитаме само до 10 % загуби заради преовлажняването по време на жътва”, допълва още фермерът и пояснява, че дъждовете са паднали по време на прибиране на етерично-маслената култура, сроковете са били кратки и така се стига до струпването в дестилериите. Според Иван Петров този проблем ще се задълбочава, тъй като капацитетът от дестилерии в Добричка област не е достатъчен. „Прекалено много насаждения от лавандула се създават, без да има проучвания на това как се случва целия процес, как се стига до дестилериите, какъв е капацитетът им, без да се проучи пазара”, анализира фермерът. „Това производство изисква много знания , а не бяха преценени възможностите. Прекалено много площи се засадиха, а прозорецът, в който може да се обработи реколтата от тях, е ограничен. Това е истината за трудностите в сектора, а не някакви други условия или причини”, категорично допълва Иван Петров.

Lavand 3 1

През седемте години, в които отглежда лавандула, фермерът е натрупал достатъчно опит. „Ако не е дъжд, ще има друг проблем. Сушата и жаркото слънце по време на горещниците по същия начин смаляват периода на прибиране. Така че, пак казвам, иска се желязна организация и много добри познания за лавандулата”, допълва още земеделският производител. Той смята, че едностранното подхранване прави лавандулата неустойчива на неблагоприятните условия.

Една от най-големите дестилерии у нас, която отвори врати в Добрич в средата на 2016 г., апелира към създаване на нови стандарти в областта на производството и преработката на етерично-маслени култури. Те трябва да са ясни, прозрачни и най-вече – гарантиращи сигурност на производителите, коментира Пламен Николов, управител на предприятието. „Това ще позволи да работим директно с повече фермери – да ожънем, да транспортираме и да дестилираме тяхната суровина. Това ще ни извади нас и тях от порочния кръг на прекупвачите. Това ще доведе до директни нормални договорни отношения, каквито сме установили с редица производители от Добруджа”, допълни още Николов. Дестилерията е започнала да удвоява капацитета си и през настоящата година ще открие нови производствени мощности с още 12 дестилационни апарата за жълти масла и 3 дестилационни апарата по 10 куб.м. за изваряване на смола от тамян и смирна.

Публикувана в Бизнес

Първите пострадали ще са хората в традиционните райони, които са намерили препитание на земя, където нищо друго не става, коментира д-р Ангел Конакчиев, експерт в Лаборатория за екстракция на природни продукти и синтез на биоактивни съединения към София Тех Парк.

Интервю на Лили Мирчева

- Д-р Конакчиев, чувала съм фермери да сравняват лавандулата с плевел. Какви уникални свойства притежава този „плевел“ и толкова лесно ли се отглежда ценната етеричномаслена култура?

  • Това не е истина. Налага се мнението, че лавандулата се отглежда на нископлодородни почви, на които дори и ръж не вирее. Вярно е, че лавандула може да вирее на такива терени, но когато става въпрос за добиви, там се радват, когато получат 3 кг масло от декар. Докато на дълбокия чернозем се сърдят на 15 -18 кг от дка и в това е цялата разлика.

  • Това обяснява и защо цяла Добруджа стана лилава от засадената през последните години лавандула.

  • Да, но напоследък масово се приема, че е най-добре да се използва вегетативен посадъчен материал. Почти напълно е зачеркнат семенният посадъчен материал.

  • Каква е разликата при тях?

  • При вегетативния посадъчен материал се запазват характерните свойства на сорта - количество и качество на етеричното масло. При семенния посадъчен материал, който е малко разнороден, тъй като има кръстосано опрашване и разпадане на сорта, е малко по-ниско съдържанието на масло. Но основната разлика е, че семенният материал пуска дълбока коренова система, докато при вегетативния материал кореновата система е плитка. Ако се случат една-две сушави години, ще пропаднат много от растенията, от което броят им на декар намалява, а оттам и количеството на маслото от декар. В по-дългосрочен отрязък от време може да се окаже, че в даден район е по-добре да се отглежда семенен материал, отколкото вегетативен.

  • А кои са тези райони на страната?

  • Зависи от почвата, зависи от терена, но тези показатели почти никой не отчита и почти всички фермери търсят вегетативен материал, защото прихващаемостта е по-голяма.

  • Доколкото разбрах, вие имате специално научно изследване върху лавандулата. Какви са целите му?

  • Започнах тези изследвания преди повече от 15 години, защото тогава се получиха запитвания от чужбина дали сме сигурни, че изнесеното от страната масло е българско лавандулово масло. Навремето, говоря за годините, когато още имаше ТКЗС-та, масово се районираха сортовете – в коя част на България кой сорт вирее най-добре. Двата основни сорта тогава бяха -„Дружба“ и „Хемус“. Те формираха качеството на маслото, което се произвеждаше и изнасяше. През 90-те години навлязоха нови сортове - „Рая“, „Севтополис“, „Юбилейна“ и още няколко, но те са с малко по-различен количествен и качествен състав и оттам идва промяната в аромата. Когато те започнаха за изместват старите сортове, изведнъж характерът на аромата на маслото се промени.

  • Има ли нещо характерно за българското лавандулово масло или зависи от какви сортове лавандула е произведено?

  • Не може да се каже нещо характерно за българското лавандулово масло като цяло. Има големи фирми в България, които се стремят да поддържат близко качество в годините – като химичен състав и като аромат, подбирайки съответните сортове и смесвайки ги в съответните количествени съотношения.

  • В България е масова практика самите фермери да произвеждат разсад, но много от стопаните се оплакват, че не могат да различат сортовете само по резниците. Има ли начин да се разбере какъв е сортът още при покупката?

  • Срещу съответното заплащане в лаборатория – да, но тъй като никой не иска да даде 50 -100 лв. за генетично доказване на сортовия произход на материала, не знам по какъв друг начин може да стане.

  • Имате ли поглед върху пазара на лавандулово масло през последните години?

  • Тази година все още нямаше ексцесии по простата причина, че годината не бе добра за лавандулата. Беше мокро по време на цъфтежа и стопаните не успяха да приберат големи количества, като някои я ожънаха дори прецъфтяла. Това се отрази и на количеството, и на качеството на добитото масло, и донякъде спаси нещата. В момента статистиката за ползваните площи с лавандула е на базата на регистрираните земеделски производители. А колко площи има от нерегистрирани производители – може само да гадаем. По неофициална информация в момента в България има над 80 хил. дка с лавандула.

  • Аз дори предполагам, че са повече, защото има много примери за хора с различни професии, които засяват с лавандула наследствени земи и дори селски дворове от няколко декара, но никъде не обявяват това. Колко лавандулово масло се произвежда в страната годишно?

  • В Добруджа добивите се движат между 15 кг и 20 кг от декар, докато в традиционни райони като Розовата долина, в Разлог и в Банско са около 5 кг от дка, и ако приемем среден добив от 10 кг от дка, това означава производство на лавандулово масло от порядъка на 800 тона в България. Годишната консумация в световен мащаб е не повече от 450-500 тона. Разбирате за какъв взрив говоря! Тази година земеделският министър Румен Порожанов ходи да гаси пожари покрай розите, но когато дойде да прави това за лавандулата, ще бъде още по-страшно. Същата истерия, но в по-ограничени размери беше при розите. Говориха им, предупреждаваха ги, че ще гръмнат, че няма кой да поеме такова количество цвят за преработка без твърди договорни отношения с преработвател, но не – продължиха да садят рози.

  • Хората се надяваха, че износът ще върви във възходящ тренд. Защо тъкмо сега се случи обратът?

  • Около 2.5 тона е годишният износ на България на розово масло. Ако годишното производство е под 2.5 тона, цената расте. Ако е над това количество, първо - цената пада, второ – остава преходен остатък за следващата година. Този остатък допълнително натиска цената надолу през следващата реколтна година. Добре – търговецът ще плати цвета, ще произведе маслото, но после как ще се разплати с банката, ако не може да го продаде. Същото ще стане и с лавандулата.

  • В какъв срок предвиждате да се случи?

  • Това трябваше да стане преди 2-3 години. Просто няколкото лоши години задържат спукването на балона. И другата трагедия, която в момента се случва, особено в Добруджа, е, че вкараха лавандин.

Цялото интервю четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Бизнес

Областната дирекция на ДФ „Земеделие“ в Силистра е една от най-големите в България. По мерките и схемите на директните плащания за Кампания 2017 г. са подпомогнати близо 5 700 земеделски стопани, които обработват 161 650,91 ха земеделска земя. Те са получили общо близо 75, 127 млн. лв. Това съобщи директорът на ОД на фонда Христина Николова по време на инициативата „Дни на отворени врати“. Тя подчерта, че регионът е традиционно известен със своята селскостопанска и хранително-вкусова промишленост. От географска гледна точка той принадлежи към районите с най-плодородните почви в цяла Европа и поради това от години селскостопанският сектор е основен фактор за развитието на местната икономика.

   Освен към зърнопроизводството и овощарството, през последните години в областта се наблюдава все по-голям интерес към производството на лавандула, отбеляза Николова. За Кампания 2017 са подадени 19 заявления за подпомагане на общо 301,58 ха с лавандула.

  Най-много средства в област Силистра – над 29, 152 млн. лв., са изплатени по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) на 2 669 земеделски стопани. Общо изплатените средства за страната по СЕПП за Кампания 2017, с плащането в края на юни, достигнаха 713,3 млн. лева., които се разпределят между над 63 хил. стопани, подчерта Николова.

   От областта най- много стопани – 3 291 са получили над 5, 091 млн. лв. по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ), допълни директорът на ОД-Силистра. За Кампания 2017 в страната са преведени общо 84 471 116 лв. по ПНДТ на 41 323 стопани.

   За Селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) (ЗДП) – са преведени 18, 2 млн. лв. на 2 629 стопани. Общо за страната са изплатени 453 924 638 лв. на 62 690 земеделски стопани.

   Над 3,4 млн. лв. са получи 460 овощари от област Силистра по Схемата за обвързано подпомагане за плодове – основна и 176 стопани са получили 552 хил. лв. по Схемата за обвързано подпомагане за плодове – други, допълни Николова. Общо за страната по Схемите за плодове са изплатени 37 508 529 лв. на 8756 овощари.

   По време на инициативата в ОД на ДФЗ – Силистра 32 земеделски стопани зададоха своите въпроси към експертите. Животновъди, които са кандидатствали по схемите за обвързано подпомагане за млечни крави, за овце-майки и/или кози-майки и биволи на директните плащания за Кампания 2018 г., подадоха своите документи за доказване реализация на млякото и млечните продукти, собствено производство и декларации за разпределението на новородените и регистрирани телета в стопанствата им. В областта общо 246 стопани са кандидати по четирите схеми за обвързано подпомагане със заявени 13 200 животни. Постъпиха и запитвания във връзка с кампанията на НАП за данъчните и осигурителните ангажименти на земеделските стопани към бюджета.

Публикувана в Бизнес

Преди правех машини само за Добруджа, т.е. за равнинен терен. Сега имаме и планински вариант на машината. Тя вече е модулна и може да се прави по желание на клиента, казва Димитър Славов, управител на фирма „Машиностроене – ДС“ от Генерал Тошево

Лили Мирчева

За изобретателя на комбайн за прибиране на лавандула в. „Гласът на фермера“ писа още миналата година. Тогава Димитър Славов, управител на фирма „Машиностроене – ДС“ в Генерал Тошево, получи специалното отличие на Добричкия панаир. Открихме го пак на входа на изложението „Селското стопанство и всичко за него“, където представяше своите машини година по-рано, но сега с разгърната изложбена площ и много нова техника.

IMG 20180830 110212 1

„Всяка година двойно разширяваме производството. Наскоро получихме и патент за промишлен дизайн“, заяви Димитър Славов. По думите му поръчките за покупка на машините му са нараснали двойно спрямо миналата година. Към старата номенклатура и добавил още два нови модела. Единият е нов комбайн за прибиране на лавандула, а другият е уникална машина, която е изключително удобна при транспорт. „Машината вече не е извънгабаритна и само с едно завъртане влиза в стандартните размери. Като отидете на нивата, машината се разкачва чрез завъртване и то за по-малко от минута време. Веднага влиза в нормален режим на работа, а след като излезе от полето, придвижва се по асфалтов път без никакви проблеми. Върви си – все едно, че е малък трактор. Тя е продължение на модела „Магдалена“ и сме я нарекли „Магдалена компакт“. Просто е същата машина, но е вече сгъваема и компактна“, обяснява конструкторът.

Друга новост е култиваторът за торовнасяне

който е с компютърно управление и дозира от 100 г до 100 кг на декар торове и препарати за растителна защита. Може да дозира и микроторове. Прототипът на този култиватор вече е продаден.

„До две години няма да има ръчни процеси в отглеждането на лавандулата. Дори и товаренето на ремаркета ще става изцяло механизирано. За година-две ръчният труд ще изчезне, поне в Добруджа“, категоричен е Димитър Славов. Така според него ще спре извиването на ръцете на производителите от страна на вечно недостигащата работна ръка в земеделието.

„Фермерите още нямат навици да сеят етерично-маслени култури и култивирани билки с машини. Но като се засее с машини, веднага се окопава с машини, с машини се пръска, прибира, товари… Ръчният труд вече отстъпи значително“, казва фермерът- изобретател. Споделя, че вече е построил и нова база. Купил е още цифрови машини и тези дни пуска в експлоатация нова цифрово-програмна машина. „През миналата години пуснахме една такава машина, тази година – още една. Развиваме се“, обяснява добруджанецът. Семейството му продължава да отглежда лавандула, но сега синът му Илия е поел земеделските дела. „Аз съм си само по машините, а шеф е жена ми, защото парите са в нея, шегува се Димитър. – Казал съм си, че

всяка година трябва да постигам двоен ръст

През миналата година трябваше да направим 50 машини, а ние произведохме повече. Тази година гоня бройката 100, но пак ще са повече. Вече имаме договорите. Само през първите два дни от панаира в Добрич сключихме 12 договора. Хубавото е, че вече имаме капацитет, база, обучен персонал. Не може да се стои на едно място“, разказва собственикът на машиностроителната фирма. Сега в нея работят 13 човека, но от 1 октомври ще назначи още работници.

Засега фермерите проявяват изключителен интерес към машината с компактните габарити. Търсят и малката машина, която е добра за обработка на лавандула в планинските райони.

„Преди правех машини само за Добруджа, т.е. за равнинен вариант. Сега имаме и планински вариант на машината. Тя вече е модулна и може да се прави по желание на клиента. Така разширяваме асортимента“, обяснява Славов. Обещава догодина да е готов нов модел машина, която да покрива големи площи. „Досега обслужвах малките фермери, сега ще разработя машина и за големите масиви с лавандула, добавя той и отговаря на въпроса ми дали не се страхува, че модата с лавандулата в Добруджа ще отмине: – Не се сее само в Добруджа, а и в Молдова, в Румъния, и аз вече изнасям машини за там. Занапред ще имаме износ и в Турция.“

А с кого се конкурира в производството на машините за лавандула?

– „Засега с българската фирма „Бизон“, които произвеждат качествени машини. Ние също произвеждаме, а сега и други стартират, но копират от нас, от „Бизон“ – отговаря ми Димитър. – Но при този ръст, който имам, не считам, че конкуренцията е голяма. Производителите на лавандула идват основно при мен. При мен е гарантирано качеството, гарантирано е подобряването всяка година на машината и може би това ни носи успеха. Стопаните знаят, че получават по-добра машина, отколкото са поръчали и това ще продължи. Отстраняваме веднага слабости и недостатъци, които сме видели през сезона. Имаме много добра обратна връзка с клиентите.“

Затова на всеки фермер, който желае, му се слагат новите приставки в машината или се правят подобрения към старата. „Хората идват на изложението специално за това. И сега има в базата машини, които сме пуснали тази година, но стопаните виждат какво предлагаме на панаира и искат да дойдат за новите приложения. Поправяме всичко в движение. Няма спиране“, категоричен е конструкторът.

Най-добрият му консултант е синът Илия

„Много от съветите получавам от него, специално сме направили трета точка в цилиндъра по негово искане, и то стана хит. Едната машина, която е за планински вариант земеделие, се посрещна много добре, сгъваемата също е много търсена от фермерите. Дори хора, с които съм сключил договори с анекс за новата машина, идват пак. Просто са изненадани от новите възможности“, разказва Димитър.

Според договорите, машините за окопаване и прибиране на лавандула се заплащат разсрочено. „50% при заявяване и останалите 50% при получаването. Така и те са добре, и аз съм добре. Просто използвам парите за работа“, обяснява конструкторът. По думите му тази година може да направи и 200 машини, ако иска. „До миналата година нямахме база, а сега с новата база и новите цифрови машини… не ми пука. Базата пак е в Генерал Тошево – на площ 6.5 дка, от която са застроени 3 дка. Базата е страхотна, но пак не ми стига и ще строим още цехове. Просто няма къде да прехвърлим всички машини от старата база, няма къде да сложим и машини, които купихме през тази година. А догодина пак ще купуваме машини, спиране няма“, казва Димитър Славов.

По думите му тази година времето не бе благоприятно за отглеждане на лавандула, „но който имаше машини – успя. Който нямаше – загуби пари за 1-2 машини. И затова може би сега имам толкова много поръчки. Дори хора с 20 дка загубиха пари точно колкото струва една машина. И точно такива хора идват да си купят сега машина“, обяснява конструкторът, който няма инженерно образование, но пък е с голям опит на фермер и любопитство на откривател.

Оказва се, че лошата откъм метеорологични условия година е била полезна на него и по-точно „полезна е годината за всеки, който работи. Не може 99% от производителите на лавандула в Добруджа да са на печалба, а 1% да са на загуба“.

Не смята, че лавандулата е екзотична за България

култура. „Хората продължават да я сеят и то не само в Добруджа. Просто добруджанци са сериозни хора. Където и да ходя и да гледам лавандулите, виждам, че тук най-добре се отглежда. Най-голямо внимание й се обръща. Беше ми смешно с молдовците – преди да дойдат да купуват машини, казваха, че имат страхотни лавандули. Дойдоха при нас, разведох ги из добруджанските полета, а където да минеш при нас, е лавандула... Отивам в Молдова да пускаме нашите машини. Ама там е мъка – просто няма нищо общо с нас. Идва френска делегация и им стана тъжно – не само защото изкорениха техните лавандули, заради заболяване на растенията, а защото видяха как се произвежда у нас, че добруджанецът има култура на работа. Тук фермерът иска да работи с нови машини, иска да е съвременен и да отглежда качествено всяка култура. Просто добруджанецът е друг“, отсича с нотка местен патриотизъм изобретателят-фермер. С това си обяснява защо рентите в Добруджа са толкова високи и често достигат до 120 лв. на дка. Арендаторите в другите райони на страната се чудят как може в североизточната част на страната да се дават толкова високи ренти. Как издържат производителите там и защо никой друг в България не го прави?

Димитър Славов обяснява, че „в Добруджа се работи здраво. Никой не се огъва, никой не се оплаква – просто работи. Затова тук няма стачки – тук всеки си е хванал работата. В Добрич преди имаше страхотна промишленост, която унищожиха с мерак. Сега се опитваме да правим промишленост, но като знам какво беше и какво е сега – просто ми се плаче. Когато бях на 20 години, работехме с аналогови машини, а сега с цифрови. След 26 години навлязоха първите дигитални технологии и при нас, но въпреки всичко пак продължаваме напред и промишленост в Добруджа пак ще има. И машиностроене ще има. Не спират хората да работят. Щом ние успяхме, ще успеят и другите. Просто не му е дошло времето“.

Радвам се, че виждам един от малкото оптимисти, останали сред нас. За разлика от доста изложители на Добричкия панаир, които твърдят, че тазгодишното изложение „Селското стопанство и всичко за него“ е слабо, Димитър Славов коментира, че панаирът в Добрич е много успешен и силен за него.

Публикувана в Растениевъдство

 Приключи изкупната кампания на тютюна в Кърджалийско. В региона са изкупени около 1000 тона суровина от реколта 2017. Купувачи са „Сокотаб-България", „Миссириан - България" и „Секе", съобщи зам.-председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите /НАТ/ 2010 Хасансабри Мехмед, който е от Кирковския край, цитиран от в. "Стандарт".

По думите му, няма постъпили жалби от производители. За гръцкия сорт „Катерини" и гръцките басми цената надхвърля 9 лева за кг. За сорта „Крумовград" стопаните вземат по 7 лв. за килограм. От НАТ -2010 коментират, че до края на януари тютюнопроизводителите трябва да си получат парите. Според Хасансабри Мехмед следващата година не се очаква спад в производството на тютюн в Кърджалийско, даже напротив - може да има леко завишение.

В община Кирково, която е един от големите производители на тютюн в района, са приети 600 тона суровина. Според кмета Шинаси Сюлейман, тенденцията е към драстично намаляване на засетите площи. Подобна е ситуацията и в другите общини. „През 2017 г. местните производители заложиха на ориенталския гръцки сорт „Катерини", както и на традиционните „Басма" и „Крумовград", обяснява кметът на ардинското село Жълтуша Карамфил Димитров. Той допълва, че в селото са останали около десетина тютюнопроизводители, които отглеждат по няколко декара.

По данни на дирекция „Земеделие" Кърджали, до 31 май 2017 г. са били подадени около 600 заявления за регистрация на тютюнопроизводителите в Кърджалийско, при 1042 за 2016 г. Към същия период от оперативната информация, събирана чрез общините и кметовете на населените места, предвидените за засаждане с тютюн площи са над 5 500 дка, докато през 2016 г. площите са били 6 680 дка.

Пълната либерализация е причина за отдръпване на различни оператори - производители и фирми -изкупвачи. За сравнение, през май 2014 г. регистрираните тютюпроизводители в региона на Кърджалийско са били 2 800, а през 2013-а - над 4 440. Много стопани се преориентират към животновъдство и трайни насаждения.

Експерт: Спасението е китайският пазар

След като страната ни дълго време е сред водещите производители на ориенталски тютюни, днес сме едва на 25-то място в света по износ, сочат някои справки.

Тютюнът е изключен от подкрепа от Европейските фондове. Единствената субсидия, която държавата може да предоставя до 2020 г., е преходната национална помощ. „Целта е не подкрепа на тютюнопроизводството, а подкрепа за преориентирането и преструктурирането на производителите в други отрасли", обясняват агроспециалистите.

През март 2017 г. един от водещите специалисти по тютюна в страната - проф. д-р Христо Бозуков, който беше земеделски министър в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков, сподели на среща в Кърджали, че някои от основните фирми напускат българския пазар, други са в състояние на фалит според банките, трети свиват изкупуването. "Ако коренно нещата не се променят, може би ще сме свидетели на залеза на това производство в България. Трябва да има адекватна държавна политика за този сектор, каквато има съседна Гърция", посочи тогава проф. Бозуков, който бе и служебен земеделски министър. Той коментира, че усилията трябва да се насочат към китайския пазар, който е необятен. И даде като пример околните страни, произвеждащи ориенталски тютюн - Гърция, Турция и Македония, които имат сключени договори за търговия с тютюн с Китай.

Червена капия, минзухар и лавандула са алтернативите

В регион Кърджали, традиционен производител на ориенталски тютюни, през последните 7-8 години се забелязва срив на производството. През 2017 година произведената продукция е около 1000 тона. За сравнение, преди 25 години продукцията е стигала от 25- 30 хил. тона годишно. Спадът в тютюнопроизводството кара доста земеделски производители да потърсят алтернатива с отглеждане на билки, червена капия, овошки, лавандула. Прави се опит и за отглеждане на син минзухар.

През 2014 г. в кърджалийското село Чифлик няколко ентусиасти започват отглеждането на лавандула вместо "зеленото злато". Гюнер Юсеин обяснява, че направили това с надеждата за по-сигурни доходи. Първо пробвали с 1 дка, а на втората година увеличили площта на 9 дка. На отглеждането на лавандула са решили да заложат през 2018 г. и в с. Жълтуша, Ардинско. В граничните общини Кирково и Крумовград и района на с. Перперек земеделците от няколко години отглеждат червена капия, която се търси добре на пазара.

Натискат общините за повече контрол върху санирането. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков даде допълнителни указания до всички кметове на общини и областни управители, както и до председателя на НСОРБ Даниел Панов, за по-строг контрол при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Осъществяваният от министерството мониторинг на програмата установи, че общините като възложител в процеса по обновяване на сградите не извършват достатъчно ефективен контрол на външните изпълнители, което може да доведе до вреди със съответното финансово изражение за гражданите.

За да не се допусне това, с писмото си министър Нанков изисква да се извършват проверки на място от представители на общината и строителния надзор минимум един път месечно по време на изпълнението на обновителни дейности на сградата и преди подписването на Констативен акт (Образец 15) и да се съставят протоколи от тях. На общодостъпно място във всеки вход на участваща в програмата сграда вече трябва да бъде поставяна информация за контакт - име, телефон и имейл, с отговорните общински служители, упражняващите строителен надзор и инвеститорски контрол, и на съответното подразделение на Дирекцията за национален строителен контрол. Общините трябва да следят и за нерегламентираното използване на подизпълнители.

Некачественото изпълнение на дейности по дадена сграда може да доведе до прекратяване на договора за нея с „Българска банка за развитие" АД и бъдещо подписване на анекси, се казва още в писмото на регионалния министър.

Общините, които са основен участник в изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност, са задължени да изпълняват функциите си на възложител със съответните механизми за контрол и гарантиране изпълнението на допустимите дейности, да следят за законосъобразното разходване на публичните средства и да защитават интересите на сдруженията на собствениците като техни представители.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта