През 2019 г. на лилавия фронт е необичайно тихо. За лавандулата се говори все по-малко и причината не е само в наличието на злободневни теми като чумата по свинете. Пазарът най-сетне се насочи към дългоочаквано равновесие и ролите на производители и търговци се размениха. Сделки се случват на 70 лв. за кг. масло, а търсенето е вяло. Всичко това беше неизбежно дотолкова, доколкото площите с лавандула продължиха безогледно да бъдат разширявани и надхвърлиха 180 хил. декара през 2019 година – ръст от 53% само за една година.

download

Само в област Добрич насажденията с лавандула гонят 90 000 декара по данни на ДФЗ. За сравнение, само преди две години те бяха около 33 000 декара и още тогава имаше сигнали, че пазарът е близо до насищане. Лошата откъм климатични условия 2018-а и недалновидността на част от играчите на пазара доведоха до ценова истерия (маслото достигна и надхвърли 200 лв./кг.), която на свой ред породи нова истерия за засаждане. Така стигнахме до днешната ситуация, при която инвеститорите от последните две години чакат възвръщане на вложенията си, но такова не се очертава на хоризонта.

Източник: ИнтелиАгро

Публикувана в Бизнес

В област Добрич започна жътвата на лавандула. Според данните на областната дирекция „Земеделие”, в община Балчик са пожънати  50 дка при среден добив от 550 кг/дка. В община Ген.Тошево средният добив от прибраната реколта от 370 декара е 720 кг/дка.

Първите количества лавандула вече са в дестилериите. От четири дни преработва суровината на стопаните от област Добрич най-голямата дестилерия на „Есетере България”, изградена с американски капитали. Какви са качествата на маслото и средният добив ще може да се каже, когато кампанията се преполови, коментира изпълнителният директор на дружеството Пламен Николов.

Данните на Министерството на земеделието сочат, че, ако през 2016 година в област Добрич са отглеждани 6961 декара с лавандула, то през миналата година те вече са били 39 640 декара, а тази година бележат сериозен ръст и вече са 72 239 декара. Данните в национален мащаб сочат, че пред 2018 година площите с лавандула у нас са били 120 000 декара, а през тази се очаква да достигнат 170 000 декара.

 Почти двойно са се увеличили площите с лавандула в област Добрич за една година, сочат данните в Областна дирекция „Земеделие”. Към октомври 2018 г. засетите с маслено-етеричната култура площи са били 39 640 декара, а към 30 май 2019 г. площите с лавандула вече достигат 72 239 декара. Най-голям интерес към производството на ароматното растение, от чиито цветове се извлича етерично масло, имат земеделските производители в общините Генерал Тошево – 22 600 дка, и Добричка – 22 501 дка. В общините Балчик и Крушари са засети съответно 7750 и 5730 дка. Над 4800 дка са засети в община Тервел и над 4 670 дка – в община Каварна. Близо 2300 са засели земеделски стопани в община Шабла, най-малко по размер – малко над 1800 дка, са полетата с лавандула край областния град Добрич.

източник http://pronewsdobrich.bg

 

Публикувана в Новини на часа

- Община Ген.Тошево инициира срещи за създаване на Асоциация на производителите на лавандула

- Десет пъти са нараснали насажденията с етерично-маслената култура в Добруджа през последните 4 години и вече достигат 72 000 дка

Габриела Събева

Едно красиво, нежно и ароматно лилаво цвете превзе безкрайните добруджански полета. Лавандулата стана вече символ не само на Добруджа, но и на страната ни. 72 239 дка са насажденията с етеричната култура в Добричка област през настоящата година. През миналото лято площите са били 39 640 дка. Статистиката е показателна, тъй като през 2016 г. ароматната билка се е отглеждала върху десет пъти по-малко декари – 6900. Данните изнесе Петър Кировски, нач.отдел „Растениевъдство” в МЗХ по време на Шестия фестивал на лавандулата в Ген. Тошево.

Lavandula G Toshevo 15

„Все още не знаем изкупната цена на лавандуловото масло. Миналата година беше над 200 лв., на места 250 лв./кг. Сега ще е по-надолу”, коментира Павлина Димитрова от с. Калина. Заедно със семейството си от 9 години тя отглежда 400 дка лавандула. По-късно идва етапът за изграждане на и дестилерия. „Декарите с лавандула станаха твърде много. Започнахме да мислим и за други етерично-маслени култури, но още не сме решили към коя да се насочим”, допълни производителката.

Броени дни остават до пълното узряване на лавандулата и старта на жътвата. Културата изисква сухо и горещо време, за да качи маслото в съцветията и да напълни казаните. Твърде многото неизвестни в началото на кампанията провокираха организирането на открита дискусия, за да се начертаят назряващите проблеми в сектора и да се търсят решения.

„Лавандулата е модерна, индустриална култура, тя става поминък на все повече млади хора”, заяви Нина Гиргинова, председател на организационния комитет на фестивала. Тя допълни, че Добруджа е хегемон в национален мащаб по площи лавандулови насаждения. „По официални данни за тази година те са 72-74 000 дка, което означава, че от миналата година вече имаме почти двойно увеличение. По неофициални данни земеделци споделят, че насажденията в Добруджа достигат 100 000 дка. А ако добавим и тракийските полета, то това означава, че България наистина превръща в свой основен поминък лавандулата”, обобщи още Нина Гиргинова.

Sreshta Lavandula

От няколко години сред земеделските стопани расте тревогата дали лилавият „балон” няма да се пукне. В навечерието на настоящия сезон фермерите питат – ще има ли реализация и на каква цена лавандуловото масло?

Нарастването на продукцията води до срив на цената. Като изход от ситуацията Тодор Джиков, съветник на министъра на земеделието по въпросите на растениевъдството, посочи обединяването на производителите на лавандула с цел защита на общите интереси.

„Когато имате работеща асоциация или регистрирано сдружение с председател, то той ще може да изпълнява редица задачи – да контактува с министерството, да се включва във възможностите за сваляне себестойността на продукцията”, посочи експертът. Какво може да направи Министерството на земеделието, за да организира и регулира производството – риторично попита Слави Кралев, директор на Дирекция „Растениевъдство” в МЗХ.  ”В близък сектор – на розовия цвят и розовото масло, вече има готов закон, който мина на първо четене в Парламента. Той урежда засаждането на насаждения с качествен материал, сключването на задължителни договори, за да не се получава хаос при изкупуването на етерично-маслените култури”, поясни Кралев пред фермерите. Той подчерта, че в лавандулопроизводството се повтарят проблемите от розите – срив на пазара и трудна реализация. Една организация на производителите обаче трябва да се създаде от самите стопани, те трябва да са инициатори за едно бъдещо обединение.

„Вашите проблеми са във ваши ръце. При създаването на асоциация или клъстер се въвежда единна технология на производство, а не технологичен хаос, както е досега”, подчерта Ивелин Желязков, управител на Научно-изследователски център за етерични масла. „Така организацията ще е гаранция за доброто качество на лавандулата, ще се организират големи партиди, ще се диктува цената, като световен производител ще имате роля на международните пазари”, допълни още Желязков и посочи, че фермерите във Франция работят на този принцип.

Въпреки че България е световен лидер в производството през последните години, то тя не диктува пазара. Този парадокс може да бъде повлиян именно от единение на производителите, което да гарантира качество и количество и може да отстоява цена. Българската лавандула трябва да е конкурентноспособна на международните пазари, смята Христо Павлов, председател на ОС в гр. Ген.Тошево, земеделски производител и един от крупните преработватели на етерично-маслени култури: „Ние страдаме от това, че се очертава по-ниска цена, но в момента не сме в позицията да я зададем”, допълни Христо Павлов.„Идеята за организация не е лоша. Защо да не бъде направена в столицата на лавандулата, в Ген. Тошево? Защо да не инициираме създаването на подобна организация?”, попита още едрият фермер. „През миналата година цената растеше, сега имаме очаквания, че ще падне. Никой от нас не иска това. Мисля, че сега е моментът България да заеме мястото на световен лидер в производството на лавандула. Тя обаче трябва да бъде равностойна на Франция и като отглеждане, и като качество, и като цена. Трябва да покажем, че можем да се справим”, подчерта още Христо Павлов. Той допълни още, че лавандулата е сектор, който дава шанс на малките земеделски производители.

P Dimitrova

„Ние като местна власт можем да инициираме срещи със земеделските производители от Ген.Тошево, а защо не и от цяла Добричка област за обсъждане и създаване на подобна асоциация”, заяви пред стопаните кметът Валентин Димитров.

Публикувана в Бизнес

Почти двойно са се увеличили площите с лавандула в област Добрич за една година, сочат данните в Областна дирекция „Земеделие”. Към октомври 2018 г. засетите с маслено-етеричната култура площи са били 39 640 декара, а към 30 май 2019 г. площите с лавандула вече достигат 72 239 декара. Най-голям интерес към производството на ароматното растение, от чиито цветове се извлича етерично масло, имат земеделските производители в общините Генерал Тошево – 22 600 дка, и Добричка – 22 501 дка. В общините Балчик и Крушари са засети съответно 7750 и 5730 дка. Над 4800 дка са засети в община Тервел и над 4 670 дка – в община Каварна. Близо 2300 са засели земеделски стопани в община Шабла, най-малко по размер – малко над 1800 дка, са полетата с лавандула край областния град Добрич.

През последните години се наблюдава засилен интерес към маслено-етеричната култура, става ясно от справките в Областна дирекция „Земеделие”. През 2015 г. в областта са били засети едва  4 461 дка, сега лавандуловите полета заемат 16 пъти повече площи.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 06 Февруари 2019 11:37

Лилавото съкровище на Добруджа!

България е лидер в производството на билки и подправки в ЕС. Преди година у нас са произведени общо 81 хиляди тона ароматни и медицински растения, показват данните на Евростат. Какво се крие зад сухата статистика? Отговорът е ежегоден бум на насажденията с лавандула в Добруджа. Очаква се през пролетта на 2019 г. да надхвърлят 50 000 дка, дори да достигнат 60 000 дка. През предходната стопанска година декарите с етерично-маслената култура са нараснали до 40 000. Три сезона по-рано площите са били едва 7 000 дка, а година преди това - 2500 дка. Ежегодно насажденията от лавандула скачат с 40-50 %, показват подадените в земеделската служба данни с площите за очертаване.

 

Y Penkova 1

Пренасяме се в Добричка област, за да се срещнем с производители, отглеждащи етерично-маслената билка. Най-плодородният регион на страната ни „приюти” една ароматна трева, която намери почва в буквалния и в преносния смисъл там. Така лилавите дъхави ниви вече съжителстват със златните житни поля в Добруджа. Ниските добиви от лавандула през лятото на 2018 година предизвикаха сериозни притеснения сред земеделските стопани. В същото време цената на ценната ароматна течност успокои тревогите им. Какви са предизвикателствата за производството на лавандула – разказват производителите.

Срещаме се с Юлия Пенкова, която е сред първите, захванали се с отглеждането на етерично-маслената култура в Добруджа. Заедно със семейството си стопанката залага в село Победа първите декари още през 2009 г. В момента те са 200. „В началото увеличавахме с по 10-20 декара, тъй като не разполагахме с техника и ни беше трудно да обработваме новите насаждения, които се нуждаят от повече грижи”, разказва младата производителка. „Запретнахме ръкави, направихме нужните консултации за мерките на ПРСР и възможностите за отглеждане на етерично-маслени култури. Така поставихме основите на стопанството ни в малкото село Победа”. Семейството разработва проект по мярка 141 „Полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“. С помощта на получените средства в продължение на няколко години успяват да заложат 112 дка с лавандула. Правят опити и с други етерично-маслени култури като салвия, бял равнец, маточина, но лавандулата си остава голямата любов на Юлия и съпруга й Станимир.

Петър Димитров също е сред първите, насочили се към ароматната билка. Припомня си, че през 2008 г., когато е проучвал що за култура е лавандулата и как се отглежда, в Добруджа е имало едва 600 дка от нея. Сега толкова са в стопанството на младия мъж. За 10 години скокът в размера на площите в Добричка област е близо 100 пъти. Оказва се, условията са изключително подходящи за отглеждане на красивата и ароматна трева. Богатата почва, високите температури и засушаването допринасят за доброто развитие на лавандулата. Това води и до създаване на нови дестилерии. Още през 2016 г. Петър започва строителството на преработвателно предприятие, което става готово година по-късно.

Lavand 1 1

2018-та поднася неприятни изненади на производителите. „Дъждовете по време на жътва изиграха лоша шега и много от колегите не успяха да приберат навреме. Това доведе до по-ниски добиви и цената на маслото тръгна нагоре”, разказва още Юлия Пенкова. Обичайно кампанията по прибиране на ароматната билка в стопанството й е протичала за десетина дни, но дъждовете през лятото са я забавили с още пет. Петър Димитров също пояснява, че в дестилериите се е получило неритмично и нередовно струпване на зелена маса, обусловено от спирането и започването на дъждовете. Заради тези условия на места в Добричка област са останали нереколтирани площи, тъй като е паднал цветът на растенията и не е имало какво да се окоси, а в същото време е скочила цената за изваряване на лавандулата. Това е направило нерентабилно прибирането на тази лавандула, коментира Петър Димитров и допълва, че самите дестилерии са променили тарифите за изваряване. „Практиката до сега беше да се плаща на килограм добито масло. Когато добивът от казан стана прекалено нисък, повечето дестилерии определиха фиксирана цена”, поясни стопанинът. „Така получиш или не добив, трябва да платиш. Затова при различните производители себестойността на дестилиране е различна”.

Цените на етеричното масло от лавандула през 2018 г. са се движили от 220, през 250 до 280 лв./кг. Земеделските стопани си дават сметка, че въпреки добрия доход това са нереални нива. „Не знам на какво се дължи това безумно насочване към тази култура. Не може само от стремеж към печалба, трябва да знаеш как да се сдобиеш с нея”, категоричен е Иван Петров, който отглежда 100 дка с лавандула в добричкото село Змеево. Той също смята, че догодина цената на лавандуловото масло ще се срине. „Трябва да има проучвания, да събираш знания. Това е дълготрайно насаждение и не може да се разчита на оран и жътва. Трябва да се гледа поне 5-7 години в перспектива и да се оценяват обстоятелствата”, смята стопанинът от с.Змеево. Той се е насочил към етерично-маслената култура преди 8 години. Насажденията му са на различна възраст и с различен потенциал. „Изминалата година беше странна. Много голяма роля играе технологията на хранене на растенията и подхранване с подходящи продукти, както и подходяща растителна защита”, обобщава земеделският стопанин. През лятото на 2018 г., точно по време на прибиране на реколтата от лавандула, започнаха проливните дъждове в Добричка област. Според Иван Петров, за да има успешна реколта, важна роля играе организацията по прибиране на лавандулата. „През миналата година успяхме в оптимални срокове всичко да приберем. Ние отчитаме само до 10 % загуби заради преовлажняването по време на жътва”, допълва още фермерът и пояснява, че дъждовете са паднали по време на прибиране на етерично-маслената култура, сроковете са били кратки и така се стига до струпването в дестилериите. Според Иван Петров този проблем ще се задълбочава, тъй като капацитетът от дестилерии в Добричка област не е достатъчен. „Прекалено много насаждения от лавандула се създават, без да има проучвания на това как се случва целия процес, как се стига до дестилериите, какъв е капацитетът им, без да се проучи пазара”, анализира фермерът. „Това производство изисква много знания , а не бяха преценени възможностите. Прекалено много площи се засадиха, а прозорецът, в който може да се обработи реколтата от тях, е ограничен. Това е истината за трудностите в сектора, а не някакви други условия или причини”, категорично допълва Иван Петров.

Lavand 3 1

През седемте години, в които отглежда лавандула, фермерът е натрупал достатъчно опит. „Ако не е дъжд, ще има друг проблем. Сушата и жаркото слънце по време на горещниците по същия начин смаляват периода на прибиране. Така че, пак казвам, иска се желязна организация и много добри познания за лавандулата”, допълва още земеделският производител. Той смята, че едностранното подхранване прави лавандулата неустойчива на неблагоприятните условия.

Една от най-големите дестилерии у нас, която отвори врати в Добрич в средата на 2016 г., апелира към създаване на нови стандарти в областта на производството и преработката на етерично-маслени култури. Те трябва да са ясни, прозрачни и най-вече – гарантиращи сигурност на производителите, коментира Пламен Николов, управител на предприятието. „Това ще позволи да работим директно с повече фермери – да ожънем, да транспортираме и да дестилираме тяхната суровина. Това ще ни извади нас и тях от порочния кръг на прекупвачите. Това ще доведе до директни нормални договорни отношения, каквито сме установили с редица производители от Добруджа”, допълни още Николов. Дестилерията е започнала да удвоява капацитета си и през настоящата година ще открие нови производствени мощности с още 12 дестилационни апарата за жълти масла и 3 дестилационни апарата по 10 куб.м. за изваряване на смола от тамян и смирна.

Публикувана в Бизнес

Първите пострадали ще са хората в традиционните райони, които са намерили препитание на земя, където нищо друго не става, коментира д-р Ангел Конакчиев, експерт в Лаборатория за екстракция на природни продукти и синтез на биоактивни съединения към София Тех Парк.

Интервю на Лили Мирчева

- Д-р Конакчиев, чувала съм фермери да сравняват лавандулата с плевел. Какви уникални свойства притежава този „плевел“ и толкова лесно ли се отглежда ценната етеричномаслена култура?

  • Това не е истина. Налага се мнението, че лавандулата се отглежда на нископлодородни почви, на които дори и ръж не вирее. Вярно е, че лавандула може да вирее на такива терени, но когато става въпрос за добиви, там се радват, когато получат 3 кг масло от декар. Докато на дълбокия чернозем се сърдят на 15 -18 кг от дка и в това е цялата разлика.

  • Това обяснява и защо цяла Добруджа стана лилава от засадената през последните години лавандула.

  • Да, но напоследък масово се приема, че е най-добре да се използва вегетативен посадъчен материал. Почти напълно е зачеркнат семенният посадъчен материал.

  • Каква е разликата при тях?

  • При вегетативния посадъчен материал се запазват характерните свойства на сорта - количество и качество на етеричното масло. При семенния посадъчен материал, който е малко разнороден, тъй като има кръстосано опрашване и разпадане на сорта, е малко по-ниско съдържанието на масло. Но основната разлика е, че семенният материал пуска дълбока коренова система, докато при вегетативния материал кореновата система е плитка. Ако се случат една-две сушави години, ще пропаднат много от растенията, от което броят им на декар намалява, а оттам и количеството на маслото от декар. В по-дългосрочен отрязък от време може да се окаже, че в даден район е по-добре да се отглежда семенен материал, отколкото вегетативен.

  • А кои са тези райони на страната?

  • Зависи от почвата, зависи от терена, но тези показатели почти никой не отчита и почти всички фермери търсят вегетативен материал, защото прихващаемостта е по-голяма.

  • Доколкото разбрах, вие имате специално научно изследване върху лавандулата. Какви са целите му?

  • Започнах тези изследвания преди повече от 15 години, защото тогава се получиха запитвания от чужбина дали сме сигурни, че изнесеното от страната масло е българско лавандулово масло. Навремето, говоря за годините, когато още имаше ТКЗС-та, масово се районираха сортовете – в коя част на България кой сорт вирее най-добре. Двата основни сорта тогава бяха -„Дружба“ и „Хемус“. Те формираха качеството на маслото, което се произвеждаше и изнасяше. През 90-те години навлязоха нови сортове - „Рая“, „Севтополис“, „Юбилейна“ и още няколко, но те са с малко по-различен количествен и качествен състав и оттам идва промяната в аромата. Когато те започнаха за изместват старите сортове, изведнъж характерът на аромата на маслото се промени.

  • Има ли нещо характерно за българското лавандулово масло или зависи от какви сортове лавандула е произведено?

  • Не може да се каже нещо характерно за българското лавандулово масло като цяло. Има големи фирми в България, които се стремят да поддържат близко качество в годините – като химичен състав и като аромат, подбирайки съответните сортове и смесвайки ги в съответните количествени съотношения.

  • В България е масова практика самите фермери да произвеждат разсад, но много от стопаните се оплакват, че не могат да различат сортовете само по резниците. Има ли начин да се разбере какъв е сортът още при покупката?

  • Срещу съответното заплащане в лаборатория – да, но тъй като никой не иска да даде 50 -100 лв. за генетично доказване на сортовия произход на материала, не знам по какъв друг начин може да стане.

  • Имате ли поглед върху пазара на лавандулово масло през последните години?

  • Тази година все още нямаше ексцесии по простата причина, че годината не бе добра за лавандулата. Беше мокро по време на цъфтежа и стопаните не успяха да приберат големи количества, като някои я ожънаха дори прецъфтяла. Това се отрази и на количеството, и на качеството на добитото масло, и донякъде спаси нещата. В момента статистиката за ползваните площи с лавандула е на базата на регистрираните земеделски производители. А колко площи има от нерегистрирани производители – може само да гадаем. По неофициална информация в момента в България има над 80 хил. дка с лавандула.

  • Аз дори предполагам, че са повече, защото има много примери за хора с различни професии, които засяват с лавандула наследствени земи и дори селски дворове от няколко декара, но никъде не обявяват това. Колко лавандулово масло се произвежда в страната годишно?

  • В Добруджа добивите се движат между 15 кг и 20 кг от декар, докато в традиционни райони като Розовата долина, в Разлог и в Банско са около 5 кг от дка, и ако приемем среден добив от 10 кг от дка, това означава производство на лавандулово масло от порядъка на 800 тона в България. Годишната консумация в световен мащаб е не повече от 450-500 тона. Разбирате за какъв взрив говоря! Тази година земеделският министър Румен Порожанов ходи да гаси пожари покрай розите, но когато дойде да прави това за лавандулата, ще бъде още по-страшно. Същата истерия, но в по-ограничени размери беше при розите. Говориха им, предупреждаваха ги, че ще гръмнат, че няма кой да поеме такова количество цвят за преработка без твърди договорни отношения с преработвател, но не – продължиха да садят рози.

  • Хората се надяваха, че износът ще върви във възходящ тренд. Защо тъкмо сега се случи обратът?

  • Около 2.5 тона е годишният износ на България на розово масло. Ако годишното производство е под 2.5 тона, цената расте. Ако е над това количество, първо - цената пада, второ – остава преходен остатък за следващата година. Този остатък допълнително натиска цената надолу през следващата реколтна година. Добре – търговецът ще плати цвета, ще произведе маслото, но после как ще се разплати с банката, ако не може да го продаде. Същото ще стане и с лавандулата.

  • В какъв срок предвиждате да се случи?

  • Това трябваше да стане преди 2-3 години. Просто няколкото лоши години задържат спукването на балона. И другата трагедия, която в момента се случва, особено в Добруджа, е, че вкараха лавандин.

Цялото интервю четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Бизнес

Областната дирекция на ДФ „Земеделие“ в Силистра е една от най-големите в България. По мерките и схемите на директните плащания за Кампания 2017 г. са подпомогнати близо 5 700 земеделски стопани, които обработват 161 650,91 ха земеделска земя. Те са получили общо близо 75, 127 млн. лв. Това съобщи директорът на ОД на фонда Христина Николова по време на инициативата „Дни на отворени врати“. Тя подчерта, че регионът е традиционно известен със своята селскостопанска и хранително-вкусова промишленост. От географска гледна точка той принадлежи към районите с най-плодородните почви в цяла Европа и поради това от години селскостопанският сектор е основен фактор за развитието на местната икономика.

   Освен към зърнопроизводството и овощарството, през последните години в областта се наблюдава все по-голям интерес към производството на лавандула, отбеляза Николова. За Кампания 2017 са подадени 19 заявления за подпомагане на общо 301,58 ха с лавандула.

  Най-много средства в област Силистра – над 29, 152 млн. лв., са изплатени по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) на 2 669 земеделски стопани. Общо изплатените средства за страната по СЕПП за Кампания 2017, с плащането в края на юни, достигнаха 713,3 млн. лева., които се разпределят между над 63 хил. стопани, подчерта Николова.

   От областта най- много стопани – 3 291 са получили над 5, 091 млн. лв. по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ), допълни директорът на ОД-Силистра. За Кампания 2017 в страната са преведени общо 84 471 116 лв. по ПНДТ на 41 323 стопани.

   За Селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) (ЗДП) – са преведени 18, 2 млн. лв. на 2 629 стопани. Общо за страната са изплатени 453 924 638 лв. на 62 690 земеделски стопани.

   Над 3,4 млн. лв. са получи 460 овощари от област Силистра по Схемата за обвързано подпомагане за плодове – основна и 176 стопани са получили 552 хил. лв. по Схемата за обвързано подпомагане за плодове – други, допълни Николова. Общо за страната по Схемите за плодове са изплатени 37 508 529 лв. на 8756 овощари.

   По време на инициативата в ОД на ДФЗ – Силистра 32 земеделски стопани зададоха своите въпроси към експертите. Животновъди, които са кандидатствали по схемите за обвързано подпомагане за млечни крави, за овце-майки и/или кози-майки и биволи на директните плащания за Кампания 2018 г., подадоха своите документи за доказване реализация на млякото и млечните продукти, собствено производство и декларации за разпределението на новородените и регистрирани телета в стопанствата им. В областта общо 246 стопани са кандидати по четирите схеми за обвързано подпомагане със заявени 13 200 животни. Постъпиха и запитвания във връзка с кампанията на НАП за данъчните и осигурителните ангажименти на земеделските стопани към бюджета.

Публикувана в Бизнес

Преди правех машини само за Добруджа, т.е. за равнинен терен. Сега имаме и планински вариант на машината. Тя вече е модулна и може да се прави по желание на клиента, казва Димитър Славов, управител на фирма „Машиностроене – ДС“ от Генерал Тошево

Лили Мирчева

За изобретателя на комбайн за прибиране на лавандула в. „Гласът на фермера“ писа още миналата година. Тогава Димитър Славов, управител на фирма „Машиностроене – ДС“ в Генерал Тошево, получи специалното отличие на Добричкия панаир. Открихме го пак на входа на изложението „Селското стопанство и всичко за него“, където представяше своите машини година по-рано, но сега с разгърната изложбена площ и много нова техника.

IMG 20180830 110212 1

„Всяка година двойно разширяваме производството. Наскоро получихме и патент за промишлен дизайн“, заяви Димитър Славов. По думите му поръчките за покупка на машините му са нараснали двойно спрямо миналата година. Към старата номенклатура и добавил още два нови модела. Единият е нов комбайн за прибиране на лавандула, а другият е уникална машина, която е изключително удобна при транспорт. „Машината вече не е извънгабаритна и само с едно завъртане влиза в стандартните размери. Като отидете на нивата, машината се разкачва чрез завъртване и то за по-малко от минута време. Веднага влиза в нормален режим на работа, а след като излезе от полето, придвижва се по асфалтов път без никакви проблеми. Върви си – все едно, че е малък трактор. Тя е продължение на модела „Магдалена“ и сме я нарекли „Магдалена компакт“. Просто е същата машина, но е вече сгъваема и компактна“, обяснява конструкторът.

Друга новост е култиваторът за торовнасяне

който е с компютърно управление и дозира от 100 г до 100 кг на декар торове и препарати за растителна защита. Може да дозира и микроторове. Прототипът на този култиватор вече е продаден.

„До две години няма да има ръчни процеси в отглеждането на лавандулата. Дори и товаренето на ремаркета ще става изцяло механизирано. За година-две ръчният труд ще изчезне, поне в Добруджа“, категоричен е Димитър Славов. Така според него ще спре извиването на ръцете на производителите от страна на вечно недостигащата работна ръка в земеделието.

„Фермерите още нямат навици да сеят етерично-маслени култури и култивирани билки с машини. Но като се засее с машини, веднага се окопава с машини, с машини се пръска, прибира, товари… Ръчният труд вече отстъпи значително“, казва фермерът- изобретател. Споделя, че вече е построил и нова база. Купил е още цифрови машини и тези дни пуска в експлоатация нова цифрово-програмна машина. „През миналата години пуснахме една такава машина, тази година – още една. Развиваме се“, обяснява добруджанецът. Семейството му продължава да отглежда лавандула, но сега синът му Илия е поел земеделските дела. „Аз съм си само по машините, а шеф е жена ми, защото парите са в нея, шегува се Димитър. – Казал съм си, че

всяка година трябва да постигам двоен ръст

През миналата година трябваше да направим 50 машини, а ние произведохме повече. Тази година гоня бройката 100, но пак ще са повече. Вече имаме договорите. Само през първите два дни от панаира в Добрич сключихме 12 договора. Хубавото е, че вече имаме капацитет, база, обучен персонал. Не може да се стои на едно място“, разказва собственикът на машиностроителната фирма. Сега в нея работят 13 човека, но от 1 октомври ще назначи още работници.

Засега фермерите проявяват изключителен интерес към машината с компактните габарити. Търсят и малката машина, която е добра за обработка на лавандула в планинските райони.

„Преди правех машини само за Добруджа, т.е. за равнинен вариант. Сега имаме и планински вариант на машината. Тя вече е модулна и може да се прави по желание на клиента. Така разширяваме асортимента“, обяснява Славов. Обещава догодина да е готов нов модел машина, която да покрива големи площи. „Досега обслужвах малките фермери, сега ще разработя машина и за големите масиви с лавандула, добавя той и отговаря на въпроса ми дали не се страхува, че модата с лавандулата в Добруджа ще отмине: – Не се сее само в Добруджа, а и в Молдова, в Румъния, и аз вече изнасям машини за там. Занапред ще имаме износ и в Турция.“

А с кого се конкурира в производството на машините за лавандула?

– „Засега с българската фирма „Бизон“, които произвеждат качествени машини. Ние също произвеждаме, а сега и други стартират, но копират от нас, от „Бизон“ – отговаря ми Димитър. – Но при този ръст, който имам, не считам, че конкуренцията е голяма. Производителите на лавандула идват основно при мен. При мен е гарантирано качеството, гарантирано е подобряването всяка година на машината и може би това ни носи успеха. Стопаните знаят, че получават по-добра машина, отколкото са поръчали и това ще продължи. Отстраняваме веднага слабости и недостатъци, които сме видели през сезона. Имаме много добра обратна връзка с клиентите.“

Затова на всеки фермер, който желае, му се слагат новите приставки в машината или се правят подобрения към старата. „Хората идват на изложението специално за това. И сега има в базата машини, които сме пуснали тази година, но стопаните виждат какво предлагаме на панаира и искат да дойдат за новите приложения. Поправяме всичко в движение. Няма спиране“, категоричен е конструкторът.

Най-добрият му консултант е синът Илия

„Много от съветите получавам от него, специално сме направили трета точка в цилиндъра по негово искане, и то стана хит. Едната машина, която е за планински вариант земеделие, се посрещна много добре, сгъваемата също е много търсена от фермерите. Дори хора, с които съм сключил договори с анекс за новата машина, идват пак. Просто са изненадани от новите възможности“, разказва Димитър.

Според договорите, машините за окопаване и прибиране на лавандула се заплащат разсрочено. „50% при заявяване и останалите 50% при получаването. Така и те са добре, и аз съм добре. Просто използвам парите за работа“, обяснява конструкторът. По думите му тази година може да направи и 200 машини, ако иска. „До миналата година нямахме база, а сега с новата база и новите цифрови машини… не ми пука. Базата пак е в Генерал Тошево – на площ 6.5 дка, от която са застроени 3 дка. Базата е страхотна, но пак не ми стига и ще строим още цехове. Просто няма къде да прехвърлим всички машини от старата база, няма къде да сложим и машини, които купихме през тази година. А догодина пак ще купуваме машини, спиране няма“, казва Димитър Славов.

По думите му тази година времето не бе благоприятно за отглеждане на лавандула, „но който имаше машини – успя. Който нямаше – загуби пари за 1-2 машини. И затова може би сега имам толкова много поръчки. Дори хора с 20 дка загубиха пари точно колкото струва една машина. И точно такива хора идват да си купят сега машина“, обяснява конструкторът, който няма инженерно образование, но пък е с голям опит на фермер и любопитство на откривател.

Оказва се, че лошата откъм метеорологични условия година е била полезна на него и по-точно „полезна е годината за всеки, който работи. Не може 99% от производителите на лавандула в Добруджа да са на печалба, а 1% да са на загуба“.

Не смята, че лавандулата е екзотична за България

култура. „Хората продължават да я сеят и то не само в Добруджа. Просто добруджанци са сериозни хора. Където и да ходя и да гледам лавандулите, виждам, че тук най-добре се отглежда. Най-голямо внимание й се обръща. Беше ми смешно с молдовците – преди да дойдат да купуват машини, казваха, че имат страхотни лавандули. Дойдоха при нас, разведох ги из добруджанските полета, а където да минеш при нас, е лавандула... Отивам в Молдова да пускаме нашите машини. Ама там е мъка – просто няма нищо общо с нас. Идва френска делегация и им стана тъжно – не само защото изкорениха техните лавандули, заради заболяване на растенията, а защото видяха как се произвежда у нас, че добруджанецът има култура на работа. Тук фермерът иска да работи с нови машини, иска да е съвременен и да отглежда качествено всяка култура. Просто добруджанецът е друг“, отсича с нотка местен патриотизъм изобретателят-фермер. С това си обяснява защо рентите в Добруджа са толкова високи и често достигат до 120 лв. на дка. Арендаторите в другите райони на страната се чудят как може в североизточната част на страната да се дават толкова високи ренти. Как издържат производителите там и защо никой друг в България не го прави?

Димитър Славов обяснява, че „в Добруджа се работи здраво. Никой не се огъва, никой не се оплаква – просто работи. Затова тук няма стачки – тук всеки си е хванал работата. В Добрич преди имаше страхотна промишленост, която унищожиха с мерак. Сега се опитваме да правим промишленост, но като знам какво беше и какво е сега – просто ми се плаче. Когато бях на 20 години, работехме с аналогови машини, а сега с цифрови. След 26 години навлязоха първите дигитални технологии и при нас, но въпреки всичко пак продължаваме напред и промишленост в Добруджа пак ще има. И машиностроене ще има. Не спират хората да работят. Щом ние успяхме, ще успеят и другите. Просто не му е дошло времето“.

Радвам се, че виждам един от малкото оптимисти, останали сред нас. За разлика от доста изложители на Добричкия панаир, които твърдят, че тазгодишното изложение „Селското стопанство и всичко за него“ е слабо, Димитър Славов коментира, че панаирът в Добрич е много успешен и силен за него.

Публикувана в Растениевъдство

В Доб­рич­кия регион са произ­ведени20711тона лаван­дулов цвят, съоб­щават от облас­т­ната дирек­ция “Земеделие“ преди края на жът­вената кам­пания на етерично-маслената кул­тура, съобщи Економи.нюз. През миналата стопан­ска година земедел­с­ките произ­водители в областта предадоха на дес­тилериите 15001тона. От общо 39640 декара с лаван­дула остава да се прибере рекол­тата само от 150 декара в зем­лището на Бал­чик, посочва земедел­с­ката служба.

Сред­ният добив в региона дос­тига 524 кг от дка, като в Каварна и Генерал Тошево са ожънати по 600кг лаван­дулов цвят от дка. През миналото лято стопаните в региона произ­ведоха средно по 608 килог­рама, но от доста по-малко засети площи — около 24000 декара. Лаван­дулата стана хит през пос­лед­ните години в Доб­рич­кия регион, където заработиха и много дес­тилерии. Лаван­дулово масло се изпол­зва широко в пар­фюмерията, коз­метиката, фар­мацията и кулинарията.

Публикувана в Новини на часа
Средно по 714 кг лавандула от дка ожънаха в Разградско, сочи последният оперативен анализ на министерството на земеделието. Близо два пъти повече лавандула е събрана тази година спрямо 2017-та, като тазгодишните количества достигат 32 716 тона, показват данните на МЗХГ. Причината е не само в повечето валежи, които благоприятстваха развитието на маслодайните култури, но и силно увеличените площи с етерично-маслената култура. Ако през 2016 г. лавандуловите полета са били върху 68 хиляди декара, то през миналата година достигат 81 445 дка, което е с близо 67% повече.

По последни данни на статистиката плододаващите площи с лавандула в страната надхвърлят 103 хил. декара. Най-много реколтирани площи с лавандула тази година отчитат в област Добрич, където от 39 640 дка плододаващи досега са реколтирани общо  38 703 дка при среден добив от 525 кг от декар.

Ръст в реколтата се отчита тази година и при маслодайната роза. Последните данни на статистиката сочат, че са прибрани 15 889 т розов цвят, което е с 28 на сто повече от пролетта на миналата година. Основната причина за тези количества е ръстът в средния добив, нараснал с цели 19 процента спрямо 2017 г. Така средният добив от декар това лято е достигнал 447 кг розов цвят.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта