В нашата страна се сеят предимно рози и от тази култура има около 40 хиляди декара насаждения. Лавандулата все още е нова култура и ние сме в процес на подбор на най-добрите сортове, казва Ниази Гиргин, член на Търговската камара на Турция

- Г-н Гиргин, на какво се дължи вашия интерес към България?

-Спрямо Турция вашата страна е много напред в отглеждането на етерично-маслени култури като лавандула, роза, лайка. Аз съм много доволен, че обменям опит с българските си колеги. Ние изкупуваме разсад от лавандула и го пласираме в Турция. Много съм доволен и от съвместната работа с Института по розата в Казанлък.

  • Какъв е интересът в Турция към отглеждане на етерично-маслени култури?

  • Много голям в последно време.

  • Как турската държава подпомага производителите, отглеждащи етерично-маслени култури?

  • В Турция това са все още нови култури. Държавна помощ в този сектор има, но не е голяма. Примерно на всеки декар се дават по 200 лири. Подпомагат се и разходите, направени от стопаните за гориво. Но когато една култура стане популярна, тогава държавата взема решение как да помогне фермерите. Примерно сега в Турция има силен износ на царевица и държавата се опитва да стопира производството й. Примерно сега се подпомага по-сериозно оризът и това е държавна политика за стимулиране на дадено производство.

  • Имате ли представа колко площи са засети с етерично-маслени култури в Турция през тази година?

  • Площите са много и непрекъснато се увеличават. Сеят се предимно рози и от тази култура има около 40 хиляди декара насаждения. Лавандулата все още е нова култура и ние сме в процес на подбор на най-добрите сортове, виреещи у нас. Но пак ще кажа – България е много напред в отглеждането на етерично-маслени култури, включително и като специалисти, и като машинен парк.

  • Само български семена за етерично-маслени култури ли купувате или търсите и в други държави?

  • Само български. Ние търсим все повече български производители на семена и разсад, за да сключваме договори.

  • Вероятно поддържате връзки с Българската стопанска камара и оттам също намирате контрагенти в бизнеса си?

  • Да, двете ни стопански камари работят съвместно много добре. Така намираме и нашите български съдружници. Стават 22 години откакто работим заедно с българския бизнес и засега сме много доволни от контактите си.

Публикувана в Бизнес

Лавандулата, маточината и лайката ли хранят народа, или зърното, пита председателят на добруджанската земеделска кооперация „Победа“ Георги Маринов

Лили Мирчева

Земеделска кооперация „Победа“ в едноименното село, близо до Добрич, неведнъж е получавала отличия за добрата си работа. А за да те удостоят с такъв приз добруджанци, означава, че наистина тук царят ред и че усърдният труд се възнаграждава с добри резултати. Последното отличие на кооперацията е за най-добри финансови резултати през 2015 г., но много държавници са идвали от София, за да открият жътвата тук - министър-председателят Симеон Сакскобургготски, президентът Георги Първанов и земеделският министър Мехмед Дикме…

„Не искам да се изхвърлям много, но всичко е работа и самите резултати показват - през 2000 г. бях удостоен със званието „Председател на годината“, през 2003 г. - също, бившият земеделски министър Венцислав Върбанов също ме е награждавал. Има неща, които съм постигнал, благодарение на упорит труд“, споделя Георги Маринов.

Кооперацията е специализирана в областта на зърнопроизводството и отглежда на 18 хил. декара основно рапица, пшеница, слънчоглед, царевица, грах, нахут. Затова и компанията Пионер-България избра за терен нивите, стопанисвани от кооперацията, да представи всички хибридни сортове рапица от своето портфолио.

„Имаме 1225 дка, в които отглеждаме най-новия хибрид рапица на „Пионер“. Тя е с хубава масленост и дава голям добив. Миналата година изкарахме по 400 кг от дка от хибрида, но после нещата зависят от реализация, т.е. от цената, на която я търгуваме“, казва Маринов. Миналата година продажната цена беше 800 лв. на тон и стопаните бяха доволни от крайния резултат. При това рапицата е много добра основа при сеитбооборот за пшеница, тъй като се държи като бобова култура, споделя опита си зърнопроизводителят. „Рапицата е като малко дете – иска много гледане. Има осем мероприятия при отглеждането й и дори е по-скъпа за производство, отколкото пшеницата. Ако се изчисли икономически, тя е скъпа, защото се прилагат много фунгициди, но пък крайният резултат е добър. Сега и при пшеницата, и при рапицата всички мероприятия вече са приключени и стопаните очакват добри резултати, но всичко зависи и от времето до жътвата.

„От 1992 година съм начело на кооперацията. Имам много стаж и вече знам в кое поле - колко камъчета има и какви плевели, къде се ражда хубава царевица, слънчоглед, пшеница… Много са сложни нещата. Земеделието е хубаво, когато го обичаш и си работлив. После трябва да научиш твоите подчинени да знаят всичко – иначе не става. Трябва да се обучат кадри, да има добро заплащане“, споделя опитният ръководител. По думите му все още има какво да научи в занаята, защото няма човек, който да е научен. Иновациите в земеделието искат много учене, много разбиране и усвояване, да си на място си, за да видиш как стоят нещата. Иначе визуално да минеш само с джипа, без да спираш , за да разбереш това растение болно ли е, какво му трябва - не го разбирам“, казва Маринов.

Прекрасният добруджански чернозем винаги се отплаща добре. „Няма лоша земя, има лоши изпълнители. Някои се оплакват, че почвата им не била добра – няма лоша земя, всичката е хубава. Но иска много работа, много поддържане. Е, очаквам наследниците ми да продължат делото. Дъщеря ми е завършила аграрна икономика, после в Пловдив – растителна защита. Здраво пое нещата и ще й помагам“, споделя още Георги Маринов. От опита си знае, че сегашната мода в житницата на България да се сеят лавандула, маточина, бал равнец и други маслодайни култури, се прави заради голямата печалба.

„Бил съм в Западна Европа и там колегите споделиха, че хумусът в почвата е само 20 см. Затова сеят много рапица, лавандула и пшеница. А нашата земя е богата, но пък субсидиите от еврофондовете донякъде изкривиха нещата. Много пари се дават за биопроизводство и затова фермерите се насочиха към него. Аз питам - каква е разликата между лавандулата и маточината, за които се взема по 100 лв. субсидия на декар, а за другите култури се получава по 30 лв.? За мен това не е редно. Лавандулата, маточината и лайката ли хранят народа, или зърното? Има си старо правило: пшеницата е за хляб, царевицата – за фураж, слънчогледът – за олио. Сега зависи какво ще реши парламентът, но очаквам още много въртележки. Аз съм ходил в много страни на Запад, включително и в Америка. Там не се позволява един фермер да притежава повече от 10 хиляди декара земя. Но там има закони, които важат за всички поравно“, коментира Маринов. Според него земеделието в България може да поеме в правилна посока, ако нещата се тръгнат отгоре- надолу. „Ние отдолу го правим, но има много неща, които ни спъват. Много проверки се правят за субсидиите и вече ставаме повече чиновници, отколкото земеделци. Няма ясни позиции в земеделското министерство какво точно трябва да се направи с кооперациите. Ние като по-стари кадри все още държим нещата така, както трябва да е в сектора, но когато дойде младото поколение, което гледа само печалбата, нещата ще се променят. Сега има много по-голяма свобода за работа, но няма и кой да контролира процеса. Сега всеки иска да стане арендатор и няма нищо лошо в това, защото когато е твое, мисленето и друго. Там правиш много разходи и очакваш печалба, докато в кооператива собствениците много-много не са заинтересувани какво ще стане. Те искат само в края на годината хубава рента и нищо друго. В Добруджа се борят за земя и всеки лев рента е борба“, казва опитният земеделец.

Но най-лошото е, че и бъдещето не е радостно. Според него големите фермери ще смажат малките и средните. Земеделецът съветват управляващите да обърнат повече внимание на селските райони, за да останат хората там. Нещо повече – да се създава работна ръка. „За всеки има място под слънцето, стига да работи, както трябва да бъде и да е толерантен към държавата“, категоричен е добруджанският фермер Георги Маринов.

Публикувана в Бизнес

Детско шоу с участие на Феята на лавандулата и Царицата на розата откриха празника на лавандулата в Карлово. Шоуто на Еньовден бе част от Фестивала на етерично-маслените култури, който се проведе в рамките на два дни в подбалканския град.
Ден преди това се проведе научна конференция за етерично-маслените култури, на която присъстваха производители от цялата страна, учени и гости от чужбина. 

На 24 юни   Лавандуловата фея и Царицата на розата посрещнаха  гостите на Карлово. Празникът продължи с песни, танци и весело настроение. В програмата участваха: деца от ДГ „Васил Левски“, ДГ „Светлина“, ДГ „Първи юни“, ДГ „Слънце“, ДГ „Зорница“ и ДГ „Гина Кунчева“. С индивидуални изпълнения се изявиха Сиана Каканашева с музикален педагог Анита Илиева, Божидара Бодурова и Ангел Кръчмаров от ДГ „Слънце“. Лавандуловото шоу завърши с шествие на децата от всички детски градини заедно с Феята на лавандулата и Царицата на розата. 
   По повод Фестивала на етерично-маслените култури, който се организира за трети пореден път от община Карлово, на площад „20-ти юли“ е представена Алея на лавандулата с арт ателиета и изложения на производители.
Публикувана в Новини на часа

Карлово ще бъде домакин на фестивала на лавандулата, който ще се проведе на 23 и 24 юни в града. В първия ден на фестивала ще се организира и международен форум на производителите на етерично маслени култури, който ще се проведе от 13 до 16,30 часа в зала „Васил Караиванов“, съобщиха от Фондация „Биоселена“.

В продължение на два дни производители на ароматни продукти ще могат да представят продукцията си. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Националния клонов съюз на производителите на еттерично-маслени култури. 

Празникът започва на 23 юни с шоу и арт ателиета, където деца, читалищни дейци, участници в летните школи към библиотеката ще правят сувенири, ще рисуват, ще пеят и рецитират творби, посветени на розата. След това ще се състои форума на производителите. Привечер ще има рок концерт, съобщиха организаторите от Биоселена.

В Деня на Йоан Предтеча 24 юни в карловската църква „Света Богородица” ще бъде отслужена празнична света литургия. След това лавандуловата фея ще посрещне гости в Патевата къща, наричана още Къщата на билките. Следва ритуала „Пеперуда”, с който земеделските стопани измолват дъжд, а след това ще се извие Еньово хоро.

Публикувана в Новини на часа

Аз съм земеделски производител и съм засял лавандула върху 70 дка. Какви субсидии се получават за тази култура?

Въпроса задава Любомир Петров от г. Добрич

Тъй като стопанството ви е под 30 ха, за лавандула може да се получи максималния размер директно плащане – единно плащане на площ, „зелено“ и преразпределително плащане – приблизително 44 лв./дка. Ако сте млад фермер и отговаряте на изискванията за това, ще получите още по 4 лв./дка. Засадилите сортове Карлово, Хемус, Дружба и Хебър могат да получат 105 лв./дка годишно по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за дейност „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове“. Тези сортове са сравнително по-нископродуктивни, но обикновено с по-високо съдържание на линалил ацетат в маслото.

До 101 лв./дка годишно могат да се получат за преход към биологично производство (3 години) и до 79 лв./дка годишно след сертифицирането по мярка 11 „Биологично земеделие“. Следва обаче да се вземе под внимание, че мерки 10 и 11 не могат да се комбинират. На този етап липсват осезаеми пазарни стимули за развитие на биологичното производство – поради спецификата на преработката и приложенията на маслото, повечето клиенти нямат такова изискване, а цените на био продукцията са сходни с тези на конвенционалната, коментират експерти.

Подкрепата по мярка 13 „Плащания за райони с природни (планински) или други специфични ограничения“ пък е съответно 25 и 14 лв./дка годишно, но вашият случай не попада в този казус.

Различни компенсации (според землището) са възможни и ако стопанството попада в екологичната мрежа Натура 2000. По този начин, фермер в планински район, отглеждащ местен сорт или сертифициращ площите си като биологични, може да получи плащане от порядъка на 170-180 лв./дка годишно. В комбинация със сравнително по-ниските оперативни разходи след втората година, наличието на такава подкрепа намалява силно риска от инвестицията. Това, от своя страна, води до насочване към лавандулата на често неподготвени стопани, които неглижират добрите практики при създаване и поддържане на площите. В резултат, от една страна се влошава количеството и качеството на получаваното масло (респективно пазарните резултати на стопанството) и затруднява работата на преработвателите, а от друга – повишава риска от разпространение на вредители и болести, сочат данните от анализ на Интелиагро.

Етерично-маслените и медицинските култури са идентифицирани като приоритетни при оценката на проекти по инвестиционните мерки от ПРСР – създаване на нови насаждения и покупка на техника (подмярка 4.1); преработка (подмярка 4.2); подкрепа на млади фермери и малки стопанства (подмерки 6.1 и 6.3). Това благоприятства увеличаването на размера на съществуващи стопанства, навлизането на нови играчи от други сектори и изграждането на собствени дестилерии.

Повишаването на конкурентоспособността на направлението изисква в бъдещите политики за подкрепа акцентът да бъде изместен към механизми, насърчаващи инвестициите. Добре би било това да стане за сметка на такива, разпределящи средства на единица площ. За съжаление, възможността за подобни промени от 2017 г. беше изпусната от българската администрация. Според анализа на консултантската компания, благоприятните природни условия и извоюваните вече позиции на външните пазари, са предпоставки за бъдещо формиране на тематична инвестиционна програма за етерично-маслени и медицински култури в рамките на ПРСР. Дали това ще се случи – предстои да видим.

Публикувана в Бизнес

Съседни държави - Румъния, Гърция и Турция, проявяват интерес към културата и купуват разсад от нас, твърди Зара Клисурова, председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично маслени, маслодайни и енергийни култури в България

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-жо Клисурова, в последните години ярко се открои тенденцията в Добруджа да се отглежда лавандула, което досега бе непозната практика за този район на страната. Как ще я коментирате?

  • Насажденията, които се създадоха в последните години в региона на Добрич и Варна, надхвърлят хиляди декари. Интересът, който имат производителите към културата и целта да бъдат насадени растения със сертифициран разсад, който да отговаря на сорта, е от голямо значение. Появиха много производители, които предлагат разсад, но той не отговаря на сортовете, които са обявени. Производители, които случайно взеха такъв разсад, имат проблеми след това в реколтирането и крайните добиви.

  • Не ви ли се струва, че Добруджа стана прекалено лилава през последните години? Какви са преимуществата тук за отглеждане на лавандула?

  • Почвата в Добруджа е богата на хумусно съдържание. Това предполага високи добиви от лавандула за района. Но никога не бива да се подценява региона, който е традиционен за производството на тази култура, каквато е Розовата долина.

  • Защо?

  • Неслучайно там е концентрирано първоначалното производство на роза и лавандула. За рози в Добрич не може да се говори, защото са нетипична култура за района. Но сравнявайки показателите на лавандуловото масло в Добруджа и района на Карлово и Казанлък, мога отговорно да заявя, че качествените показатели са много по-добри в Розовата долина. В Добруджа могат да се радват на високи добиви, но не на високо качество. Това показват практическите резултати. Целта на нашия съюз е да обединим производителите на етерично-маслени култури и да им помогнем с предоставяне на качествен, сертифициран разсад, реализация на крайните продукти, съвети от специалисти с дългогодишна практика и стаж в бранша. Искаме в бъдеще да разширим центровете във Варненски и Добрички регион, така че да има един клон, който обединява производителите.

  • А срещате ли стопани, които тепърва искат да се ориентират към този бизнес?

  • Имам срещи с фермери, които искат да закупят по 10 милиона сертифициран разсад и да организират правилно производство. Нашият съюз предостави през есента милиони резници на хора от Добрич и Варна, които са доволни от материала. Имаме заявки и за разсад. Практически ние помагаме не само със съвети и квалифицирана помощ, но и с качествен материал.

  • Как се отчита качеството при лавандулата?

  • Процентното съдържание на съставките в лавандуловото масло определят и качеството на крайния продукт. Тъкмо заради високото качество, ние сме ценени като държава-износител и вече сме на първо място по експорт в света. Бяхме втори след Франция, но от две години държим първенството.

  • В крайна сметка маслодайността или ароматът е важен при определяне на качеството?

  • Не маслодайността е важна, а процентното съдържание на съставките в маслото. Най-важен е сортовият състав. Докато в Розовата долина има твърд контрол за качеството и произхода на сорта, в Добруджа се получиха неудачи заради случайното закупуване на разсад. Затова искаме и там да се създават чисти насаждения, с определен сортов произход.

  • Говори се, че тази година доста пада цената на лавандуловото масло. Няма ли това да откаже производителите?

  • Да, така е и това е напълно нормално. Знаете, че на пазар, на който се предлага голямо количество краен продукт, цената пада. Знаете, че ние сме в добра ситуация, защото във Франция изгубиха хиляди декари с лавандула. Не искам да бъда песимист, но рекордното увеличаване на засадените площи с лавандула, постепенно ще доведе до понижаване на цените и съответно – спад на интереса. Искам да споделя, че съседни държави като Румъния, Гърция, Турция, също проявяват интерес към лавандулата и купуват разсад от нас. В другите страни обаче има и субсидиране, което ще сконтира цената, и ние ще се окажем в неблагоприятна ситуация. Въпреки мерките, които нашето министерство на земеделието взема за защита на определени сортове лавандула и роза.

  • Субсидирането кара ли млади фермери или дребни стопани да се насочват към отглеждане на лавандула?

  • Да, познавам такива и тепърва по мерките 6.3 и 4.2 от ПРСР 2014-2020 г. ще има проекти, и то не само с лавандула. Има определен интерес към етерично-маслените култури.

  • Смятате ли, че стигнахме пика в отглеждането им?

  • Не, не сме го стигнали и мисля, че площите ще се увеличат. В последните години цената на розовия цвят стимулира създаването на повече насаждения. И при лавандулата е същото. Изискванията за по-малко работна ръка, по-малко грижи и по-ниската себестойност на производство на лавандулата я правят примамлива култура за стопаните. Знаете, че работната ръка в земеделието намалява с всяка изминала година. Затова ще надделеят култури, които се отглеждат механизирано. Ниските цени на пшеницата също станаха фактор за увеличаване на насажденията с лавандула в Добруджа.

  • Значи няма да е чудно, ако цяла Добруджа стане лилава в близките години?

  • Аз очаквам да стане още по-лилава, защото интересът на фермерите е голям.

  • А има ли мода и при сортовете лавандула, които се засаждат?

  • Те са основно Севтополис, Юбилейна, Дружба, Хемус и оттам нататък остават индивидуалните предпочитания на стопаните.

  • Ако даден производител иска да засажда лавандула, към кого трябва да се обърне за съвет и набавяне на разсад?

  • Първо – към браншовата организация, защото има информация и поддържа контакти с научните институти. Не бива да подценяваме научната мисъл в България. В институтите работят хора с дългогодишен опит в сортосъздаването и в технологичното отглеждане. Човек трябва да работи с добри специалисти, за да има добри резултати.

  • Има ли вече достатъчно дестилерии, които да обработват суровината?

  • В Добрич вече има изградени много инсталации за изваряване на лавандула.

  • Знаем, че в Добрич се строи огромна рафинерия с американски инвестиции. Какво показва това?

  • Най-големият център в САЩ за лечение чрез ароматерапия проявява интерес към нашите етерични масла – розово, лавандулово, салвия, маточина, хезоп и др. Немалък интерес има и към етеричните подправки – риган, мащерка /обикновена и лимонена/, розмарин, майорана и т.н. Пазарът изисква нови и нови етерични масла. Не е за подценяване и ментата. Ние бяхме едни от най-големите износители на качествен сух ментов цвят. Един от основните пазари е Германия, тъй като там има традиция – от 8-месечно бебе, до възрастен човек, ежедневно употребяват ментов чай. Ние притежаваме огромно богатство.

  • Какъв типично български чай предлагаме сега?

  • Чай от Роза Дамасцена, Роза Алба, лавандулов чай, от салвия, от мащерка и розмарин, са изключително търсени по света. Не е за подценяване и тяхното противораково въздействие. Антиалергичното им действие също е доказано научно. В медицината и ароматерапията масово навлизат етеричните масла.

  • Къде намират пазари българските етерично-маслени култури?

  • Основните ни пазари са Франция - за роза, мента, лавандула. Страните от Източна и Западна Европа – Германия, Полша, Словения и др. САЩ, Китай и Япония обаче се необятни огромни пазари на етерично-маслени култури. Държави като Русия също купуват сух цвят, който се ползва за чай. Има интерес от Мексико за сушен розов и лавандулов цвят за производство на шоколад. Има интерес, има и пазарни ниши, така че хората, които искат да инвестират в този сектор, не трябва да се обезсърчават. Но трябва да го правят целенасочено, организирано и със съвети на добри специалисти.

  • Какви храни се правят в България с етерично-маслени култури?

  • В България вече се произвежда шоколад с розово масло и розови листенца. Произвеждат се сиропи, ликьори, а розовата вода се използва много в готварството. Широко се използва и успокояващото действие на ментовото масло. Съжалявам, че от доста години изгубихме пазарите на мента, които бяхме извоювали по света. Това бе добра търговска ниша за страната ни. Тя е трудоемка култура и липсата на работна ръка е една от причините за оттеглянето ни от световните пазари.

  • Какво прави браншовата организация, за да популяризира нашите етерично-маслени култури?

  • Догодина нашият клонов съюз ще бъде домакин и основен инициатор на международен празник на лавандулата в Карлово. Още отсега заявиха участие земеделски производители и кооперации от Турция, Румъния, Китай, Бразилия, Мексико. Ще има кръгла маса, на която производители от Франция, България, Китай и Америка, ще споделят опит, положителни и негативни тенденции в сектора. Форумът ще се проведе в рамките на една седмица през месец юли. Ще бъде избрана Фея на лавандулата, ще има богата фолклорна програма, която ще съдържа песни и танци, отразяващи тази култура в поминъка на българите.

Публикувана в Растениевъдство

Към края е кампанията по прибиране на лавандулата у нас. Площите, подлежащи на реколтиране в страната са 50 000 декара. Добивите отново поставят страната ни на първо място по производство на масло от етерично-маслената култура. Производителите с по-големи площи прибират ароматното растение механизирано, а тези с по-малки площи използват работна ръка. Ръчното прибиране става със сърп и за ден един берач може да ожъне от 100 до 150 кг. Надниците са по 30-40 лв/ден.

Рандеманът е 1 кг масло от 80 кг сурова свежа маса лавандула. Цената на килограм лавандулово масло тази година е с около 20-25% по-малка от предходните години, споделят производителите, и се движи от 50 до 60 евро/кг.  Тя зависи от качеството на маслото, което в различните региони на страната е различно. Маслото, което се произвежда от лавандулата в Розовата долина е с едни качествени показатели, а това от равнинните части на страната с други. Лавандуловото масло се изнася главно в Англия, Франция и Швейцария, където се използва в парфюмерийната и фармацевтичната промишлености.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Мотивите за отглеждане на зърнено-житни култури са все по-малко. Много труд за нищо! – казват зърнопроизводителите

Агр. Петър Кръстев

Хоризонтът на добруджанското поле синее – площите с лавандула и други етерично-маслени култури стават все повече и повече. И това е логично, след като тези култури са много по-доходоносни от зърнено-житните и носят доста добра печалба.

Колкото и да са високи добивите, продажните цени на пшеницата и ечемика тази година трудно ще покрият себестойността, която зърнопроизводителите са вложили, а малцина ще са тези, които ще излязат на печалба. Причините са много, и от различен характер – и обективни, и субективни. Освен това, през последните години все повече се налага тенденцията – вложенията за производството да растат, а цените на готовата продукция да падат.

Жътвата е вече в разгара си

Започнала с около седмица по-рано от обичайното, жътвата на есенниците в страната вече е в разгара си. От ечемика в Добруджа за прибиране има не повече от 20– 30%, а в крайморските общини Шабла и Каварна културата е ожъната на 100%. Добивите са в границите между 500 и 680 кг/дка, но очакванията на производителите бяха за по-високи добиви, сподели в разговор с нас Костадин Костов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в Добруджа. Качеството на фуражната култура е добро, анализите показват хектолитър над 60, но търсене няма.

Започна и жътвата на пшеницата в цялата страна. В Добруджа картината с добивите при основната зърнена култура е много пъстра, сподели нашият събеседник. В Ген. Тошево добивите са 550 кг/дка, в крайморските общини Шабла и Каварна – около 500. На отделни места, където е имало локални валежи, жънат и по 600 – 700 кг/дка. Стопаните първо прибират преждевременно прегорелите пшенични посеви, където добивите не са показателни. Най-масово отглежданият наш сорт Енола е с много добри качества, но и тази година беше нападнат от редица болести. На места посевите се сринаха под натиска на болестите и добивът там ще е по-нисък, независимо че зърното има високи качествени показатели – хектолитърът е над 80, а протеините 11,5 – 12,5.

За отбелязване е обаче, че в цялата страна масово се сяха фуражни пшеници - западна селекция, които по площ дори превишиха площите, засети с наши сортове. Причината за това е обективна: чуждата селекция е с по-висок продуктивен потенциал и производителите са принудени да я използват, защото се стремят да си вържат сметките. Още повече че разликата в цената между хлебното и фуражното зърно е нищожна, споделят с нас експерти от фирми, изкупуващи зърно.

Разбира се, че и от западната селекция има висококачествени пшеници, но те са по-късни като сортове и все още не са ожънати.

Проблеми, съпътстващи жътвата

Попитахме г-н Костов има ли сериозни проблеми при жътвата. Според него проблемите не се дължат на лоша организация или липса на техника, а имат чисто обективен характер. Хода на жътвата спъват падащите епизодично валежи от по 10– 12 литра на кв. м, които нямат никаква стопанска стойност, но пречат на прибирането.

Друг проблем, който тепърва започва да се появява, е вторичното заплевеляване на узрелите жита, каза г-н Костов. В резултат на преваляванията в посевите вече се наблюдават плевели като балур и повитица, които с напредване на времето ще създадат по-сериозни проблеми и ще доведат до намаляване на добивите.

Цените не са удовлетворителни

Цената, която се коментира при ечемика, е 260 лв/т. В момента търговците събират това, което са купили на зелено. Тъй като е жътвено време, те притискат тези производители, които нямат складове, за да им вземат продукцията по-евтино, като им предлагат 240 – 250 лв/т ечемик.

Цените на пшеничното зърно също са ниски и не удовлетворяват производителите, а и почти няма реално търсене. Говори се за 260 –270 лв/т. Хубавата новина е, че през последните дни пшеницата започна да възстановява позициите си на пазара, сподели г-н Костов.

Преходният остатък от миналогодишната реколта е около 600 хил. тона, но той няма да се отрази на цената на новата реколта.

И при рапицата добивите варират

Зимната рапица тази година беше по-малко, в резултат от ограниченията, наложени в употребата на неоникотиноидните инсектициди, за които пчеларите толкова много настояваха. От маслодайната култура вече са прибрани около 30-40% от площите в страната. Доста пъстра е картината по отношение на добива – той варира от 250 – 350 кг/дка. Цената, която сега се предлага, е 650 лв/т, но на пазара има затишие и търсене няма. И при рапицата в момента се реализират сключените фючърсни сделки, при които цената е варирала от 620 до 690 лв/т.

Пролетните култури са в добро състояние

Пролетниците са в сравнително добро състояние, въпреки относително тежката пролет. В региона на Ген. Тошево и Крушари 9 – 10% от тях са презасети заради невиждано досега нападение от хоботник, особено в крайграничните с Румъния площи. Пролетниците вече са в много добро състояние, не изпитват дефицит на влага и се развиват нормално, обобщи г-н Костов. Слънчогледът е във фаза начало на цъфтеж, а царевицата – в изметляване и начало на изсвиляване.

В Добруджа жънат вече и граха – вид, който се въведе с изискванията за отглеждане на протеинови култури. В страната тази година има засети 100 хил. декара с грах, а соята е 80 хил. дка. В момента има 30 000 дка с бостан и тикви, които са по схемата за обвързаната подкрепа. Според Костадин Костов тези култури са по-малко трудоемки, но ще вземат значителна част от субсидията на производителите на домати и пипер, които влагат много повече усилия и труд.

Проблемът е, че ние, в Добруджа, сме свикнали да работим и с труд да изкарваме парите си, а на други места в страната изкарват пари по друг начин – от постоянно затревени площи например, за които ще вземат по 200 лв/дка субсидии, а ние ще вземем в пъти по-малко. Проблем в Добруджа е и безумно високата рента, която е тема на друг разговор“, сподели с огорчение Костадин Костов. 

Публикувана в Растениевъдство

Заради големите дъждове и резките температурни промени тази пролет лавандулата не успя да се налее с масло и се чакат ниски добиви. Семенцата в съцветията са „празни“. Един литър ще се получава от 100 кг цвят, а не от 60 кг, както беше през 2015 г. Това казаГергина Христова, производител от района на Стрелча, цитирана от AgroLife.

Прогнозира се и пълен обрат по отношение на цените. Очакваше се те да бъдат като през 2015г., когато лавандуловото масло се търгуваше по 120-130 лв. за литър.  Докато сега се носят слухове, че ще бъдат наполовина по-ниски, каза Гергина Христова.

Обяснението било, че в страната има залежали количества лавандулово масло. Става дума за 30-40 тона, което влияе върху цените. Но дали това е така или се спекулира, не може да се каже със сигурност, допълни Христова.

Заради ниските температури в момента се бави и жътвата. Очакваше се тя да започне около 7 юли. Температурите в момента обаче са ниски , затова никой не жъне – нито в Ямболско, нито в Казанлък и Шумен. Прибирането на реколтата не е започнало и в Добруджа. За жътвата температурата трябва да е над 30 градуса. Тогава маслото се качва в семенцата. Докато в момента има маса, а няма масло.

От друга страна жътвата не може да се отлага, защото растенията започват да прецъфтяват.

Според Христова положението е отчайващо както по отношение на добивите, така и по отношение на качеството. През м.г. добивът бе около 500-600 кг цвят от декар, но сега тези нива няма да бъдат постигнати.

От 2014 г. страната ни е на първо място в световното производство на лавандулово масло. Но тази година пазарната ситуация не е благоприятна.

Публикувана в Бизнес

Само за година значително са се увеличили засетите с лавандула площи в Добричка област. Това съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в Дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ в Добрич, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. За сравнение през минала година засетите земеделски площи с тази култура са били 4 461 дка, а през 2016 – 6 961 дка. Този месец ще започне прибирането на лавандула в района. Най-обширни площи с нея има засети в община Генерал Тошево. Лавандула се сее през последните години във всички добруджански общини с изключение на община Крушари. Жътвата на пшеница в областта вече е в ход. Общото засетите с нея площи са 1 193 875 дка, пропадналите площи са малко над 290 дка, реколтирани са 49 134 дка или това са над 4% от площите. Производството към момента е 27 360 тона, средният добив – 557 кг/дка. Най-високи добиви за момента отчитат в общините Балчик – 605 кг/дка, и в община Генерал Тошево – 600 дка. В полетата с пшеница в региона работят 94 зърнокомбайна. Пшеница вече се жъне в цялата Добричка област. Започнало е прибирането и на ечемик. Реколтирани са над 46% от площите при общо засети 66 228 дка. Средният добив от ечемик за момента е 503 кг/дка. Приключила е жътвата на ечемик в общините Балчик със среден добив от декар 575 кг, в Каварна – 560 кг/дка, Крушари – 380 кг/дка, Тервел – 500 кг/дка и в община Шабла – 450 кг/дка. В ОД „Земеделие“ няма регистрирани пропаднали площи с тази земеделска култура. Започнало е също прибирането на маслодайна рапица в две добруджански общини – Генерал Тошево и Крушари. За момента е прибран под 1% от продукцията, средният добив е 315 кг/дка. Пропадналите площи с маслодайна рапица са 2 149 дка при общо засети в областта 169 245 дка.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта