С филизенето се премахват всички безплодни леторасти, с изключение на тези които ще са необходими за формиране на липсващо плодно звено през следващата година. Операцията се прави колкото е възможно по-рано, след като се видят кои от оставените пъпки при основната резитба ще покарат.

С филизенето се цели:

•          регулиране на добива в зависимост от силата на лозата, като се създаде оптимално съчетание между плодни и безплодни пръчки за получаване на висококачествено грозде;

•          осигуряване на правилно поддържане на възприетата формировка, като се оставят най-подходящите леторасти, с което се улеснява резитбата за следващата година;

•          равномерно разположение на леторастите, за да са най-добре огрявани от слънцето и да заложат нормални съцветия в зимните очи за следващата година;

•          осигуряване на максимално количество въздух до ресите и вътрешността на лозата с цел по-доброто им опазване от болести и неприятели.

Филизенето се извършва при дължина на леторастите около 20 см, когато се очертаят ресите и се появи първият мустак. Това е от средата на май до средата на юни според развитието на различните сортове. Тогава най-добре се различават плодните от безплодни леторасти. С мероприятието не бива да се закъснява, защото в по-късни фази леторастите вдървесиняват и по-трудно се отстраняват, освен това с тяхното премахване се отстраняват и хранителните вещества, които са изразходвани за тяхното формиране.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При зелено присаждане на лозата е ясно, че се работи само със зелени части (а не зрели) - зелени леторасти и зелени калеми. Най-често прилаганият начин за този вид присаждане е т. нар. обикновена копулация. Тя е и най-лесна за изпълнение от любителите, защото не изисква специални отрези и инструменти.

На главината или лозата, на която сте решили да смените сорта, първо се прави филизене – отстраняват се от основа излишните леторасти. Оставят се само 3-4, които са добре развити и разположени на подходящи места, на които ще се присадят калемите от избрания сорт. За да се ограничи изпарението на влага от оставените леторасти и за да се увеличи сокодвижението в тях, няколко дни преди самото присаждане те се обезлистват напълно.

След като имаме избрания сорт, подбираме от него леторасти, които са със същата дебелина, каквата имат леторастите на подложката. Калемите се нарязват с по едно око (лятна пъпка), като над пъпката се оставят около 2 см от зеления летораст, а под нея – почти цялото междувъзлие (до долната пъпка). Пъпката, която избираме трябва да е едва забележима в пазвата на листа. Листът, който е от възела на избраната пъпка се съкращава (с ножица), като от листната петура се оставя не повече от една трета.

С овощарско ножче първо се прави полегат отрез на летораста от подложката. Той трябва да е на 50-60 см от основата на летораста и се прави на междувъзлието от страната на последната пъпка. По същия начин се прави подобен (огледален) отрез и на калема под окото. Важно е дебелината на подложката и калема да е еднаква.След като напасвате калема върху подложката присаденото място се превързва с памучен конец, чийто краища не се завързват, а се усукват. По същия начин облагородете и останалите предвидени леторасти на подложката.

За да направите присадения летораст устойчив на вятър и други неблагоприятни въздействия го превържете на 1-2 места към опорно колче. конецът, с който е превързана присадката се премахва 2-3 седмици след присаждането.

От прихванатия калем още същото лято ще се развие летораст. За него се полагат всички грижи, които изисква лозата – привързване, поливане, пръскане срещу болести и неприятели. Основна грижа е и редовното почистване (отстраняване) на леторастите, които ще покарат от пъпките по летораста на подложката.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Две статии, публикувани в списание Phitopathologia Mediterranea, научно издание на Съюза на фитопатолозите от средиземноморските страни, показват, че използването на гъби от различни видове, принадлежащи към рода Trichoderma, повишават защитата на раните от различни патогени след резитба , които допринасят за появата на болестта еска по лозата.

Различните типове Trichoderma въздействат на вещества, които произвеждат патогени, предотвратявайки прорастването на спори и мицел на гъби в клетките и тъканите на растенията или се конкурират с патогена за растение-гостоприемник, или дори за хиперпаразитизъм на хифи на патогенни гъби ( хиперпаразитизъм е вид паразитизъм, характеризиращ се с паразитиране на един паразит в друг паразит).
По време на проучването са изследвани различни разновидности на трапезно грозде (Prime, Red Globe, Thompson Sidlis и Victoria) и различната ефикасност на Trichoderma в зависимост от сорта грозде.
Намаляването на развитието на патогенните микроорганизми варира от 20 до 76,7%, като най-обнадеждаващите резултати са открити във варианта на експеримента при използване на сорта Томпсън сидлис. Резултатите от изследването позволяват да се установи, че положителният ефект на Trichoderma по време на обработването на раните е свързано не само с потискащото действие на фитопатогените, но и с взаимодействие директно със самия сорт грозде, т.е . при различни сортове ще бъде различно.
На пазара има продукти, базирани на видове Trichoderma, като например Trichodermin или Trichoderma veride, и както показват изследванията, използването им може да помогне за да се реши проблема с разпространението на еска в лозята.
Трябва обаче да се знае, че използването на какъвто и да е продукт не означава, че трябва да се пренебрегва набор от агрономически техники и методи, които служат за предотвратяване на разпространението на еска .

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Маната е враг номер едно за лозовата култура. След продължителното пролетно засушаване, дойде влажен период, създаващ благоприятни условия за развитието на болестта. Този период съвпадна и с началото на цъфтежа на лозите, а това е и най-уязвимата фаза за заразяването им с мана - от поява на ресата до нарастване на плода до грахово зърно!

При тези условия е необходимо да се осигурява пълно покритие на растенията с фунгицид.

СИМПТОМИТЕ НА БОЛЕСТТА СА САМО ПО ЗЕЛЕНИТЕ ЧААСТИ

. Маната напада само зелените части на лозата.

. Първите симптоми се проявяват по младите нарастващи листа, като "мазни петна". Те са закръглени с бледозелен цвят, лесно видими на преминаваща светлина и с плесенов налеп от долната страна на листата.

. По старите листа петната са ограничени от нерватурата, имат ъгловата форма и "мозаичен" вид. При висока влажност на въздуха върху петната, от долната страна на листата, се образува бял спорообразуващ налеп.

МНОГО ВАЖНО: УСЛОВИЯ, БЛАГОПРИЯТСТВАЩИ ЗАРАЗЯВАНЕТО

. Почвата да бъде влажна в продължение на три дни и да се меси като "тесто".

. Температурата на почвата да е над 11 градуса С.

. Температурата на въздуха да е над 13 градуса С.

. Листата да са с големина 3 см.

В първите три дни след поява на мазни петна по листата е наложително третиране със системни фунгициди. Такива са Шавит  72ВП, Куадрис, Кабрио Топ и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Калиевият перманганат има фунгицидно действие. Той е контактен и действа предпазно. В контакт с органични вещества като растенията бързо се разлага и отделя манган.

Основното му действие е срещу брашнестите мани, и то главно при лозята и овощните. Може да се прилага през вегетацията в концентрация 0,12% или 12 грама на 10 литра вода.

Той е по-ефикасен е от сярата при силно нападение на брашнести мани, когато има благоприятни условия за развитие на болестите, а температурата на въздуха е ниска или много висока.

Подобно на синия камък в бордолезовия разтвор, калиевият перманганат също трябва да се неутрализира с вар, за да не се получат изгаряния.

РЕЦЕПТАТА:

Приготвянето на 12% разтвор се прави с 12 грама калиев перманганат и 200 грама гасена вар.

Калиевият перманганат може да се използва за едновременна борба срещу мана и брашнеста мана заедно с бордолезовия разтвор - към 10 литра от 1%-ния бордолезов разтвор за пръскане през вегетацията се прибавят 12 грама калиев перманганат.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Този акар предпочита ябълката и лозата, но най-вреди на лозите като предпочита сортовете Памид, Ркацители, Алиготе, Димят, Мискет Отонел, Каберне Совиньон, Мерло.

Пpез май плъзва по листата и по пъпките.

Ще разберете че е там, ако видите, че цветът на листната петурасе променя в жълт, жълто-зелен, кафяв, ръждивокафяв, виолетов, виолетово-червен или друг цвят. Листата се деформират и стават по-груби.

Ако леторастите на нападнатите лози закъсняват в развитието си и прорастват по-късно, също е признак за наличието на паякообразния неприятел!

Химичната борба се извежда с акарициди. Регистрирани са аполо 50 СК, енвидор 240СК, ортус 5СК.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Една от причините за изресяването на лозата може да е буйният растеж на леторастите. Тогава по-голямата част от хранителните вещества отиват за растеж на леторастите и се получава изгладняване на ресите. Средствата за борба против изресяването, причинено от буен растеж, са прищипването или кършенето на леторастите непосредствено преди цъфтежа. При чувствителните на източване сортове прищипването се извършва рано, при дължина на леторастите около 20 см.

При хладно, облачно и дъждовно време през периода на цъфтежа оплождането на цветовете е нередовно. Ако температурата падне под 14°С, не се получава оплождане. За сега няма сигурни средства за предотвратяване на изресяването вследствие на лоши метеорологични условия.
Друга причина за изресяването може да бъде ненормално устройство на цвета. То е причина за изресяването при сортовете с функционално женски цветове. За да плододават редовно, такива сортове трябва да бъдат опрашени с фертилен прашец от сортове с нормални (хермафродитни) цветове.
Много често лозите от сортове с функционално женски цветове, като Чауш, Черна разакия, Фоча и др., се засаждат смесено с лози от сортове с нормални цветове. Това улеснява тяхното оплождане.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Екскориозата се причинява от гъбата Phomopsis vticola Sacc., която напада главно зелените части на лозата, но признаци се появяват и по едногодишната и многогодишнатадървесина.Първите симптоми на болестта екскориоза се появяват по узрелите пръчки във вид на избеляване на кората, което може да започне от първото и второто междувъзлие. В по-напреднали стадии коратасе откроява и се олющва на ивици.

Гъбата може да предизвика напуквания и тежка некроза при леторастите. Кората им се поврежда и те се задържат само на вътрешните тъкани. Такива леторасти лесно се чупят от вятъра или под тежестта на гроздовете. Пъпките в основата на болните леторасти са повредени. През пролетта те не се развиват или пък дават ненормални леторасти, които не могат да се използват при резитбата за следващата година. По гроздовете болестта екскориоза се развива по ресите, преди да цъфнат, катопричинява изсъхване.

Борба с болестта

Нападнатите от екскориоза части на лозата се изрязват и изгарят. Резитбата на лозите трябва да се извършва рано, преди сокодвижението.В плододаващите лозови насаждения се провежда ранно пролетно пръскане за предпазване на леторастите от първични заразявания. Провеждат се две пръскания –първотопри разпукване на пъпките, фаза “зелен връх” и второто във фенофаза “пеперуда” 3-ти-4-ти лист. За борба с болестта екскориоза по лозата се използва един от следните фунгициди - Верита ВП , Кумулус ДФ, Солофол адама,Тиовит джет и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Акарите нападат всички сортове, като проявяват известно предпочитание към мискетовите и сортовете чиито листа са по-силно окосмени от долната страна. Ако не се води борба с акарите, лозите силно закържавяват, придобиват втрънчен вид, леторастите им не узряват добре и лесно измръзват. Лозите плодоносят слабо и гроздето им е със силно напетнена кожица.

Какви акари може да наблюдавате сега при лозята?

Жълтият акар се появява към средата и началото на втората половина на април. Смуче сок от развиващите се листа и в края на април или началото на май започва да снася яйца по долната страна на листата на лозите. Излюпват се първото десетдневие на май. Възрастни акари се появяват към средата и началото на втората половина на май.

Червеният овощен акар е разпространен основно по асмовидно отглеждани лози. Яйцеснася към края на април и началото на май, а възрастни се появяват през третото десетдневие на май.

Вреди подобно на жълтия лозов акар, но не деформира листата (периферията им се завива нагоре и са с бронзово кафяв цвят) и вредната дейност е по-слаба.

Поврежда кората на покарващите леторасти - особено основата им. При силна повреда кората некротира и се напуква, летораслите са по-слаби и със скъсени междувъзлия.

По-късно акарите повреждат и листата, чепките и зърната, по които се образуват тъмнокафяви, подобни на струпеи петна.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Какви смущения предизвиква недостига на бор?

Засягат се растежните точки, спира формирането на стъбло, корени, пъпки, цветове. Листата пожълтяват, после потъмняват. Получават се различни изкривявания, усукване, разцепване.

Липсата на елемента предизвиква умъртвяване (некроза) на дървесинните съдове при облагородени лозови пръчки.

При лозата, на която не й достига бор, вегетационният връх пожълтява, изсъхва и загива. Листата се изпъстрят с жълти петна. При разрез на мястото на спойката по подложката се забелязва потъмняване на дървесината.

Как помага борът на растенията ?

При неблагоприятни външни условия борът повишава съдържанието на химично свързаната вода в клетките и така влияе на водния режим положително - прави по-устойчиви растенията към засушаване, ниски температури, бактерийни и други заболявания.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта