Борбата с многогодишните плевели в лозето е трудна. Най-разпространени многогодишните плевели в лозята са: коренищни - троскот, балури пирей, кореновоиздънкови - поветица, паламида и др.

Заплевелените от коренищни плевели лозя трябва да се обработват по-често и по-дълбоко, като не се дава възможност на надземните стъбла да се разкъсват. С това се цели навреме да се премахне конкуренцията на плевелните растения и да се изтощят коренищата им. Много ефикасен метод за борба с тях е изтощаването не коренищата им. Затова трябва да се извършва оран в сухо и горещо време. При възможност оранта да се придружава и с брануване.

Кореновоиздънковите плевели са извънредно упорити, развиват мощна коренова система и имат голяма способност за вегетативно размножаване. Нарязването на корените им предизвиква пробуждането на много пъпки; от един и същ корен се развиват голямо количество издънки. Както и при коренищните, коренови отрязъци с по една спяща пъпка могат да се вкореняват. При сухо и горещо време обаче кореновите отрязъци бързо се изсушават и по-глямата част от спящите пъпки загиват. Основен метод за борба срещу кореновоиздънковите плевели е методът на изтощаването: извършването на чести и по възможност по-дълбоки обработки. Тъй като те израстват по-бързо от коренищните плевели, за успешна борба с тях са необходими по-чести обработки.

Все пак само с механични средства е трудно да се води борба и да се очисти лозето от многогодишните плевели. Затова трябва едновременно с тях да се използват и химични средства - хербициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Понеделник, 20 Май 2019 12:31

В лозето през май

През май започва пръскането на лозята за опазването им от мана, оидиум и неприятели. В зависимост от валежите се извършва съответния брой третирания. За да има ефект от третирането с препарати трябва да се прави цялостно напръскване на лозите, особено от долната им страна.

ВНИМАНИЕ! Ако е започнал цъфтеж, не се пръска със син камък, защото предизвиква абортиране на цветовете!

Хубаво е преди цъфтежа да извършите и лятната обработка на почвата в реда и междуредията за отстраняване и унищожаване на плевелната растителност. Тя трябва да е плитка - на 8-10 см.

Когато лозите започват да цъфтят, са много чувствителни, затова в този период се избягват резитби и почвени обработки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Понеделник, 20 Май 2019 12:28

Дойде време за филизене на лозето

През пролетта се извършва първата резитбена операция на зелено - филизенето, чрез което се отстраняват младите ненужни леторасти до основата, когато достигнат 15-20 см дължина. По този начин се намалява броят на леторастите, осигурява се оптимално осветяване, по-интензивен растеж и по-добро узряване на пръчките.

. При плододаващи насаждения, филизенето се прави след появата на ресите, за да може да се разграничат плодните от безплодните леторсти.

. Когато се цели подмладяване на стари лози се отстраняват всички лакомци по многогодишните части, като се оставят само тези, които при следващата зимна резитба ще се използват за обособяване на нови плодни звена.

. В случаите, когато от едно и също око по плодните пръчки покарат два летораста, по-слабият се премахва.

. Много е важно по-късно да се отстранят колтуците в зоната на ресите (или по-късно да се прищипят на 4-5 развити листа), тъй като те пречат на нормалното опрашване. При развитие на повече от оставените две пъпки по чеповете (най-често от спящи пъпки), следва тези филизи също да се премахнат.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозова пъстрянка е опасна пеперуда за лозята. Първата двойка крила на пеперудата са тъмно синкаво-кафяви до почти черни, с метален блясък. Тялото е тъмносиньо, също с метален блясък. При разперени крила достига 18-24 мм. Гъсеницата е светлосива, дълга 15-20 мм, с тяло гъсто окосмено с жълти и белезникави космици. На гърба има четири реда кафяви брадавици с оранжеви космици. В състояние на покой гъсеницата е завита дъговидно.

Лозовата пъстрянка зимува като гъсеница в пукнатините, по кората на лозата и под нея. При повишаване на температура на въздуха над 10°С гъсениците започват да напускат местата на зимуване и в продължение на една до три седмици се придвижват до пъпките (зимните очи), с които се хранят. При температура над 18-20°С, каквито са в момента, всички гъсеници мигрират по пъпките само за 6-10 дни. При температура под 10°С гъсениците преустановяват придвижването си, укриват се отново под кората и изчакват ново повишаване на температурите.

Презимувалите гъсеници изгризват вътрешността на пъпките, които най-често не се развиват, остават черни и приличат на измръзнали. Една гъсеница поврежда от 4 до 15 пъпки, в зависимост от сорта и температурата през периода на развитие на пъпките. При по-ниска температура, която забавя развитието на пъпките, повредите са по-големи. При силно нападение, лозите приличат на измръзнали от зимните студове!

По-късно гъсениците започват да се хранят с листата. Гъсениците от първите две възрасти изгризват долния епидермис и паренхима на листата, а по-възрастните изгризват отвори или скелетират листата, като остават неповредени само дебелите жилки. Гъсениците нагризват още ресата, ягоридата и леторастите на лозата.

Преди разпукване на пъпките се извежда борба при 1 гъсеница на 2 лози, а след началото на разпукването им - при 1 гъсеница на 1 лоза при десертни сортове, а при винените сортове съответно 1 гъсеница на 1 лоза и 2 гъсеници на 1 лоза. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи - органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 16 Ноември 2018 14:49

В лозето

През този месец в лозовите насаждения се провеждат мероприятия, чието своевременно и правилно извършване предопределя в голяма степен количеството и качеството на добива на грозде през следващата година.

1. Дълбока есенна оран. Чрез нея се премахва уплътняването на почвата и се подобрява аерацията на коренообитаемия почвен слой. Есенната оран се извършва на дълбочина от 20-30 см., като пръста се обръща към лозите. Така се улеснява по-късно загрибането на главините, което е задължително за районите с опасност от измръзване. Тази практика трябва да завърши до 15-20 ноември, за да се изпреварят студовете. При чашовидната формировка се зариват с пръст първите 2-3 видими пъпки. Ако главините са по-високи, тогава се заравят само най-ниско разположените плодни пръчки.

2.Основно торене. Едновременно с дълбоката оран или малко преди нея в лозята се извършва основно торене с минерални и органични торове. Торовете се внасят в бразди дълбоки 25-30 см., след което веднага се заорават, за да се избегне загубата на хранителни вещества. Особено ефективно е есенното внасяне на органичните и минералнифосфорни и калиеви торове.

3.Резитба на лозята. През есента започва резитбата на лозята. Резитбата се извършва с добре наточени лозарски ножици, а за изрязване на по-дебелите части и старата дървесина се използват специални триончета. От правилната и навременна резитба се определя добива не само през настоящата, но и през следващата година. При есенната резитба се оставя резерв от 10-12% плодни звена, за компенсиране на повреди от зимни студове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ново лозе може да създадете през ноември и в началото на декември,но дневната температура не трябва да пада под 5-10 градуса, а почвата не трябва да е замръзнала. Това е така, защото корените на младите вкоренени лозички са много чувствителни на ниските температури и много лесно измръзват.

С какви лозички да засадите в лозето?

Ако наистина искате да отгледате качествени сортове - винени или десертни, винаги прибягвайте до саденето на облагородени вкоренени лозички!

Вкореняването на резници от директни сортове, които не се нападат от болести, не дават качествено грозде.

Вкореняването пък на резници, взети от облагородени културни сортове, не води до получаване на силни и жизнени растения на собствен корен. И резултатите също са незадоволителни.

След като сте наясно какви сортове желаете да отгледате - десертни или винени, потърсете лицензирани разсадници, от които да си купите облагородени вкоренени лозички от търсения сорт.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Предпосадъчното (запасяващо) торене при лозата се извършва преди риголването на площта, избрана за създаването на новото насаждение. Тогава се внасят фосфорни и калиеви минерални торове (с ориентировъчни норми по 30-80 кг/дка фосфор и калий в активно вещество) и оборски тор от 3 до 5 тона на декар. В зависимост от съдържанието на хранителни елементи в почвата в посадъчните ямки се слагат 5-10 кг угнил оборски тор, 40-80 г троен суперфосфат и 30-50 г калиев сулфат.

След запасяващо торене, лозовите растения се наторяват отново 4-6 години след създаване на насаждението. Сроковете за торене на вече създадените лозови насаждения трябва да бъдат съобразени с динамиката на усвояване на хранителните вещества от почвата, ритъма на растеж, свойствата на почвата и други фактори.

Фосфорните, калиевите и органични торове се внасят комбинирано през есента преди дълбоката оран, с цел заораването им на по-голяма дълбочина в почвата. Есенното торене с органични, фосфорни и калиеви минерални торове е икономически оправдано. В резултат от него се повишават количеството и качеството на продукцията, и се подобрява устойчивостта на лозите към болести, неприятели и неблагоприятни метеорологични условия.

Като ориентировъчни торови норми (в активно вещество) при есенното торене могат да се посочат - 8-12 кг фосфор, 10-15 кг калий и около 3 т оборски тор на декар. Торенето с тези торове се прилага през 3-4 години. Посредством периодичното внасяне се използва по-пълно последействието на тези торове като се избягва редовното нараняване на корените.

На по-леки почви оборският тор се внася напролет, при условие, че е добре угнил. Заораването му става с първата пролетна обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 12 Юли 2018 09:10

След градушка в лозето през юли

След формиране на зърната и затваряне на гроздовете, резитба на зелено за възстановяване след градушка не трябва да се извършва!

Това може да стане по изключение, когато градушката е паднала през юли или е била много силна и е изпочупила напълно леторастите. Когато повредите по зелените леторасти са незначителни, не се препоръчва резитба, защото от летните пъпки покарват колтуци, които до края на вегетацията не могат да достигат нормална дължина и не узряват добре.

Когато след градушка не се извърши резитба на зелено, необходимо е през следващата година за плодни звена - стрелки и особено чепове, да се подбират пръчки, които са повредени по-слабо.

Във всички лозя, които са пострадали от градушка независимо от степента й е необходимо: да се торят правилно; да се напояват при нужда; да се правят своевременни почвени обработки; да се провежда своевременна борба с болестите и неприятелите.

Всички тези мероприятия ще помогнат за нормалното възстановяване на лозите и за по-добро узряване на дървесината.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Добре е преди това почвата да почине година –две, но ако бързате преминете към почистване на мястото и наторяване или оставете торовете до всяка дупка.

Засаждането на лозичките за малко насаждение е най-добре да направите в редове, но ако мястото ви е с наклон тогава е добре да ги засадите шахматно.Редовете трябва да ориентирате в посоката север-юг, за да се огряват добре от слънцето.

Засаждането е най-добре да се направи до разпукването на пъпките на лозичките.

Преди засаждане трябва да съкратите стъпаланите корени на младите растения до около 8-10 см, а останалите да премахнете и да оставите един-два най-силни летораста - отрежете ги на чеп с 2 очи.

Подгответе дупките, сложете тор в тях и засадете растенията, притъпчете и накрая полейте.

Лятото трябва да почиствате росните корени (тези, които излизат непосредствено под почвената повърхност около стъблото на лозичката) - това започва, когато леторастите стигнат дължина над една педя.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 24 Август 2017 10:58

На какви почви, какво грозде вирее?

Лозата може да се отглежда на различни типове почви, но не се развива добре на тежки, заблатени и сбити почви. В зависимост от характеристиките си почвите могат да бъдат подходящи за едно или друго производствено направление.

Подходящи за производството на червени сухи вина са почвите - излужени канелени горски почви, излужени и оподзолени черноземи и други.

Почвите за отглеждане на грозде за десертни вина са карбонатните и типични черноземи, а също и канелените горски почви.

Чакълестите, песъкливи делувиални, оподзолените канелени горски и алувиалнит почви са подходящи за отглеждане на сортове грозде за производство на бели сухи вина. Най-хубавото грозде за шампански вина се получава при хумусно-карбонатните типове почви.

За производство на десертно грозде се предпочитат черноземите на льосова основа, канелените горски, алувиалните и делувиални почви.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта