Сипкавото меко гниене се появява през отделни влажни години и може да съсипе до 60-70% реколтата от лук.

Признаците на болестта се появяват в края на вегетацията, непосредствено преди изваждането на лука. Някои листа започват да жълтеят и съхнат. При пипане се забелязва, че лъжливото стъбло на такива растения е меко и хлъзгаво. Това се дължи на загниване на някои от вътрешните люспи на луковицата. Често се наблюдава редуване на здрави и загнили люспи. Нагнилите луковици не миришат. Скоро след изваждането те прорастват и изгниват.

Причинител на сипкавото меко гниене е бактерия, която не се пренася със семената. Заразяването се извършва най-често в основата на листата. Затова метеорологичните условия преди и по време на изваждането на лука имат голямо значение за развитието на болестта.

Един от най-сигурните начини за намаляване на загубите от тази болест е навременното изваждане на лука при полягането на първите растения.

Ножът, с който се изрязват лъжливите стъбла, да се потапя в 5% оцетна киселина.

Всички изгнили луковици да се отстраняват.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Миниращата муха е сериозен неприятел по лука, чесъна и праза в много райони на страната. Неприятелят има две поколения. Възрастните насекоми се появяват в края на април-началото на май. Вредят ларвите, които се изхранват във вътрешността на стъблото, като се движат по посока луковицата. При праза и чесъна те навлизат и до по-вътрешните обвивни листа. Централният лист на лука и чесъна силно се завива.

Второто поколение на миниращата муха се развива само по праза до късна есен. За ограничаване на вредите от миниращата муха трябва да се избягва засаждане на лук и праз на обилно наторени с оборски тор почви. За подхранване на растенията да се използват само минерални торове.

Химичната борба с миниращата муха се води срещу двете поколения и е сходна с тази на луковата муха. Първото пръскане с инсектициди се провежда в началото на летежа на мухите, което при лука и чесъна е от началото до средата на април. Правят се две третирания през интервал от 8-10 дни. При праза се пръска в началото на юли, като отново се повтаря след 10 дни. Към инсектицидният разтвора задължително се прибавя прилепител.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Във влажни години като тази и на места, в които росата и влагата се задържат по-дълго, силно се развива маната по лука. Заразата може да се предаде от болни луковици, а освен това може да презимува в почвата. Нападнатите от гъбата растения са със забавен растеж и дъговидно извити листа, покрити с виолетов налеп. Ако заразяването стане по време на вегетацията, по листата се появяват хлоротични петна, покрити с налеп.

За ограничаване на маната по лука важно е спазването и прилагането на следните агротехнически мероприятия:

  • спазване на сеитбообръщение;
  • засаждане само на здрав посадъчен материал;
  • изваждането на лука трябва да става в сухо и горещо време;
  • обеззаразяване на извадените луковици чрез просушаване на слънце за двайсетина дни или продухване с топъл въздух с температура 45˚С за около 12 часа и др.

Химичната борба включва предпазни пръскания през 10-14 дни, особено в районите, където болеста се появява редовно. При благоприятни условия за развитие на маната през вегитацията, може да третирате с Купроцин , Верита ВГи др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

От вирусните болести по лука най-разпространена е мозайката по лука, която причинява вджуджаване на растенията с характерни надлъжни хлоротични ивици по листата. Нападнатите посеви полягат преждевременно, добивите са драстично ниски и с некачествени луковици, а семената от тях са с много ниска кълняемост.

Най-разпространената бактериална болест по лука е мекото или сипкаво гниене, която в години с благоприятни за развитието й условия е в състояние да компрометира напълно реколтата. Признаците на заболяването се изразяват в загниване на старите листа в зоната на кореновата шийка, откъдето патогенът прониква и в люспите на луковицата. Развива се обикновено в края на вегетацията след паднал дъжд. Болните луковици са негодни за консумация, съхранение и посадъчен материал.

Борбата срещу двата вида болести – вирусни и бактериални, е преди всичко в правилна агротехника, тъй като те не се лекуват с химични средства. Профилактиката включва:

  • Спазване на сеитбообръщение;
  • Оптимално торене и поливане на луковите култури;
  • Борба с плевелите, които са междинни гостоприемници на листните въшки;
  • Борба с листните въшки и трипсите, които пренасят вирусите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 10 Февруари 2019 15:42

Кое определя лютивината на лука

Лукът има много богат химичен състав - съдържа витамини (С, Е, К, Н, β-каротин, витамини от група В - тиамин, рибофлавин, никотинова, фолиева, пантотенова, холин, пиридоксин), както и важни за човека макроелементи (калий, калций, магнезий, сяра, фосфор, хлор) и микроелементи (желязо, йод, кобалт, манган, мед, хром, цинк). Лукът е богат на аминокиселини, включително важни за човешкото тяло, като преобладават глутаминовата киселина, аргининът и аспаргиновата киселина. Също така в лука има фенолни съединения с висока антиоксидантна активност, различни въглехидрати.
Най-важното и характерно свойство на лука е лютивината, специфичната миризма и вкус, дължащи се на наличието на етерични масла, които включват съединения, съдържащи сяра, както и съотношението на захарите. Остротата се определя от баланса на захарозата и монозахаридите. Ако захарозата е ниска и съотношението на тези видове въглехидрати е по-малко от 1, тогава лукът е сладък. При съотношение 1–2, лукът се счита за полулют, а ако преобладава захарозата и съотношението е повече от 2, тогава лукът е лют. Лютивината се определя както от сортовите характеристики, така и от условията на отглеждане. Известно е, че при прекомерно подхранване, полулютите сортове лук могат да станат люти. Съотношението на захарите също се променя по време на съхранение, количеството глюкоза и фруктоза постоянно намалява, а съдържанието на захароза остава непроменено.
В растението лук, етеричните масла, които дават силна миризма, са в обвързана форма. Количеството им зависи от сорта на лука, в лютите сортове достига до 130 мг%, а в сладките сортове - 10-20 мг%. При нарушаване на целостта на растителната тъкан, например при рязане на лук или отделяне на люспи, се появяват вещества, които дразнят лигавицата на очите. В присъствието на кислород във въздуха се синтезира ензимът алиназа, който разгражда съдържащите сяра съединения, за да образуват летливи вещества. Натрупването на летливи серни съединения зависи от температурата, при която лукът е раснал, от вида на почвата, условията на съхранение, а също така варира в различните части на луковицата. Лукът, отглеждан върху торфени почви, съдържа повече етерични масла, отколкото лук, отглеждан на глинести или песъчливо-глинести почви. Ако лукът се съхранява на студено при около 0°С, съдържанието на етерични масла може да се увеличи значително. Външните сочни листа са по-бедни на етерично масло в сравнение с вътрешните части.
Сладките сортове лук всъщност съдържат по-малко захари и по-малко етерични масла в сравнение с лютите сортове. Лютият лук има мощни фитонцидни свойства, много по-добре се съхранява и има по-голяма хранителна стойност.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да си отговорите на този въпрос, трябва да научите правилата на сеитбооборота на културите.
Възможно ли е да засадите чесън след лук?
И двете растения са от едно и също семейство лукови, така че те са много сходни едно с друго:

    Тези култури имат общи болести и неприятели, причинителите на болестите доста дълго време остават жизнеспособни в почвата. Ако почвата ви е заразена с нематоди, чесънът може да бъде засаден само след 3-4 години.
    Кореновата система на двете растения е разположена в горния слой на почвата и го изчерпва и изтощава. По-добре е да изберете предшественик с по-дълбоки корени, които консумират хранителни вещества от по-голяма дълбочина.
    Растенията се нуждаят от сходни хранителни вещества и микроелементи. Особено интензивно лукът консумира калий, от който се нуждае и чесънът.
Засаждането на чесън след лук, както през настоящия сезон (преди зимата), така и през следващата година е изключително нежелателно: почвата ще бъде изтощена и най-вероятно заразена.
   Ако засаждате чесън след лук е все едно да не правите сеитбообращение.
В градината, където отглеждате лук няма да се отгледа добра реколта чесън. Необходимо е да се избере по-подходящ предшественик в съответствие с правилата за сеитбообращение.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Засаждането на лук през есента не се прави по календар – необходимо е само да се следят климатичните условия. Важно е да се запомни, че от момента на засаждането до замръзването на почвата, лукът трябва да има време да се вкорени, но да не започне да расте. За това на обикновеният лук са нужни 2-3 седмици.

Как да разберем, че е време да засадим луковиците ?

Следете термометъра - веднага щом температурата навън падне до 5-7 ° C и остане толкова няколко последователни дни, можете да започнете да засаждате лука. Ако есента във вашия район е нестабилна, опитайте да разделите лука на две части. Единият засадете по средата на октомври, а вторият - в началото на ноември. Но засаждането на лук след началото на стабилни студове няма смисъл - той просто ще замръзне и пролетта няма да поникне.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 26 Октомври 2018 12:37

Обработка на лука преди засаждане

Независимо дали сте закупили или сами сте го отгледали, ще трябва да сортирате лука преди есенното засаждане. Първо, отстранете всички болни, изгнили, изсъхнали и с механични повреди луковици.
След това разпределете останалия лук по размери:
    - до 1 см в диаметър;
    - от 1 до 3 см в диаметър;
    - повече от 3 см в диаметър.
Първата и втора партида по размер лук е чудесен за засаждане за глави, а от третата се получава чудесен лук за зелено.
Ако не сте убедени в здравното състояние на луковиците за семе, препоръчваме да ги дезинфекцирате преди засаждане.
За дезинфекция на лук се препоръчва потапяне за половин час в разтвор на меден сулфат (30 грама на 10 л вода), и след това просушаване в топла стая за един ден.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Не може да отглеждате всички зеленчуциу дома през зимата, но има такива, които се чувстват добре при стайни условия и получавате свежа реколта от тях.

Най-лесно в домашни условия се отглежда лук. Може да се засажда кромид, чесън, както и многогодишен лук. Разбира се, вкъщи лукът се отглежда предимно за зелено, т.е за получаване на пера. Перата на лука растат много бързо.

За кромида е достатъчно дори да го натопите във вода.

Едва ли има домакинство, което през зимните месеци да не постави няколко глави лук в съд с вода. Зелените пера се развиват много бързо и са чудесна добавка за салатата или ястията.

Както вече споменахме кромида може да се натопи във вода - и то не цялата глава, а само дънцето. По този начин перата нарастват много бързо. В този случай трябва редовно да сменяте водата в съда. Периодично може да поставяте нови луковици и ще имате свеж лук чак до пролетта.

Друг начин е да засадите луковички или скилидки в саксия. Поставете саксията в светло и топло помещение и чакайте реколта. Грижите са както за саксийните растения - поливане и разрохкване на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Сипкавото меко гниене по лука е една от най-значимите болести при луковите култури. Загубите от него през години като тази с валежи и висока влажност могат да достигнат 60-70%.

Признаците на болестта се появяват в края на вегетацията, непосредствено преди изваждането на лука. Някои листа започват да жълтеят и съхнат. При пипане се забелязва, че лъжливото стъбло на такива растения е меко и хлъзгаво. Това се дължи на загниване на някои от вътрешните люспи на луковицата. Често се наблюдава редуване на здрави и загнили люспи. Нагнилите луковици не миришат. Скоро след изваждането те прорастват и изгниват.

Причинител на сипкавото меко гниене е бактерия, която не се пренася със семената. Заразяването се извършва най-често в основата на листата. Затова метеорологичните условия преди и по време на изваждането на лука имат голямо значение за развитието на болестта.

Един от най-сигурните начини за намаляване на загубите от тази болест е навременното изваждане на лука при полягането на първите растения.Всички изгнили луковици трябва да се отстраняват.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта