Петък, 06 Декември 2019 12:32

Срив в млечното говедовъдство!

  • Фермери ликвидират стадата си, за да се спасят от загуби и фалити, съобщи тревожната тенденция Ангел Йонов, из.директор на Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода в България.
  • Млекопроизводството е поминък не само на фермите, а на цялата държава, смята експертът

 

Габриела Събева

Млечните ферми в Североизточна България изчезват една по една. Притиснати от неволята, фермерите продават породистите животни или още по-лошо – принудени са да ги ликвидират.

Броят на млечните ферми през 2019 г. тревожно намалява, алармира Ангел Йонов, изп.директор на АРЧШПБ. „По една груба статистика от началото на годината са отпаднали около 10 ферми. Това са обекти със средно около 100 животни в тях. Това е само за района на Варна и Добрич, но тенденцията е такава и за другите райони на страната. По информация на колегите при тях също се ликвидират стопанства или са в процес на ликвидация”, обобщи Йонов.

Yonov 2

Специалистът уточни, че Асоциация се опитва да спаси черно-шарените говеда като ги пренасочи към други ферми под селекционен контрол. За съжаление не винаги това се случва. „Причините за отпадането на млечните ферми са ясни – икономически. – подчерта Ангел Йонов. - Да започнем с ниската изкупна цена на млякото, която е на път да откаже много фермери. Имаме един процес на непрекъснато увеличение на цената на млечните продукти – сирене, кашкавал, прясно мляко и други продукти. В същото време имаме обратната тенденция при изкупуване на суровината”. До скоро млякото масово се е изкупувало на 60-62 стотинки за литър, в момента се отчита леко завишение от 3-5 стотинки за зимния период, когато цената обичайно се завишава. „Имахме система за изкупуване на млякото по качествени показатели. Сега обаче такава не съществува, изкупуването е на литър мляко. Това е учудващо, но е така в момента”, допълни още експертът.

Дори и леко завишената с 3-5 стотинки на литър цена не може да покрие нуждите на фермерите по отношение направените разходи или т.нар. себестойност. Произвежда се или без печалба, или на загуба. „Освен това фуражите са на такава цена, че водят до сериозно оскъпяване на млякото. Влагаш едни средства, които не можеш да възстановиш след като продадеш суровината. Тези проблеми ми се струва, че ще се задълбочават”, не крие прогнозите си Ангел Йонов. Той допълва, че ако процесите по ликвидиране на стада с млечни крави и отпадане на ферми продължат, ще се наложи у нас да се внасят млечни продукти. Ако у нас не се произвежда мляко, ще се получи обратният ефект. Ще започне търсенето на външни пазари. Мандрите ще закъсат, защото няма да има родна продукция.

Отпадналите ферми са създадени преди 20-30 години. В тях стопаните са вложили опит и традиция. Икономическите обстоятелства обаче принуждават собствениците на фермите да вземат тежкото решение и да ликвидират млечните крави. „Ние работим може би над 20 години с такива ферми, но в момента те загиват. Ето примерите: в Асоциацията имаме ферма от Варна с над 200 животни, а в село Бенковски стадото е с над 100 крави, създадено преди повече от 20 години. Ликвидирането на подобни ферми е опасно. Държавата трябва да направи всичко възможно да останат, да оцелеят. А в момента няма държавна намеса, която да ги накара да запазят производството си. Това е поминък не само на фермата, това е поминък на държавата”, категоричен е Йонов.

За пореден път от асоциацията надигат глас, за да разяснят, че ликвидирането на едно стопанство с говеда е лесно, но възстановяването му е изключително трудно и нерентабилно не само за отделния фермер, а на национално ниво. „Едно говедовъдно стадо не се създава от днес за утре. Ако бъде унищожено, после е изключително трудно, почти невъзможно да се възстанови. – изтъкна Йонов и дава примери. - В една календарна година е трудно дори едно теле да възпроизведеш. Тук вече имаме други фактори, които оказват влияние. За възпроизводство е нужен внос на животни, а само едно струва 3000 лв. Каквото и да говорим, е изключително нерентабилно и скъпо”.

Към ниската изкупна цена, която води до загуби, трябва да прибавим и кредитите на фермерите, които водят до огромна задлъжнялост на стопаните, алармира още Ангел Йонов. „Всички фермери висят със задължения. Те са в размер на 50 – 100 000 лв. Няма такъв, който да може да съществува без кредити. Въпреки разсрочването, те не могат да ги изплатят”, обобщава още специалистът. Според Ангел Йонов е нужна разумна политика на финансиране, чрез която постепенно да се ликвидират кредитите и фермерите да работят спокойно. „През 2009 г. бяха първите нисколихвени кредити. Това е най-голямата тревога на производителите – как да ги изплатят, тъй като се трупат и трупат … Това е въпросът, който всеки път ни задават, когато дойдат при нас в Асоциацията”, не крие Йонов. Браншовата организация обхваща 250 ферми за развъждане на черно-шарената порода. Средно в една ферма има около 150 говеда.

Асоциацията е поставяла многократно проблемите в сектора на обсъждане по време на заседанията на Консултативните съвети по земеделие. Разговори са водени и с премиера Бойко Борисов. „Трябва да се вземе решение. Ако не се направи нещо, този срив ще стане още по-осезателен”, прогнозира Ангел Йонов.

В момента говедовъдите чакат с голямо нетърпение плащанията за животни под селекционен контрол. При повечето фермери тези пари директно ще отидат за погасяване на кредитите, тъй като те няма откъде да извадят свежи пари. Изчисленията показват, че за крава стопаните ще получат около 550-580 лв.

„Имаме обещания за помощ в животновъдството. Но просто ми е омръзнало да приказват непрекъснато, че животновъдството е приоритетен сектор. Това звучи като клише. За да съществува един труден отрасъл, трябва да има много високи субсидии. Млечното говедовъдство е нелицеприятен и трудоемък бранш, но ключов и много важен. Говорим за 365 дни в годината работа, денонощен труд!”, допълни още Йонов.

Публикувана в Животновъдство

Руско-германският холдинг планира да произведе 1,3 милиона тона мляко през 2020 г. и вероятно ще стане най-големият играч в света сред частните производители

Алекс Петров

Еко Нива Груп, съвместно предприятие с германското Ekosem-Agrar, е най-големият производител на мляко в Русия. В края на тази година компанията се очаква да достигне производство от 800 хил. тона мляко, а през първата половина на 2020-а възнамерява да увеличи броя на кравите си до 100 хиляди! Това потвърди директорът на Еко Нива за Сибирския регион Сергей Ляхов на завършилия неотдавна форум „АПК Сибир: Настояще и бъдеще ”. Според последните данни до 30 септември Еко Нива Груп обхваща 24 ферми в различни райони на огромната страна (отскоро и в Ленинградска област), в които се отглеждат 89 хиляди млекодайни крави. Общото поголовие на едрия рогат добитък е около 176 000.

2. Ферма съвместно предприятие на Ekosem Agrar и Еко Нива

Прагът от 100 хиляди крави ще бъде прекрачен

благодарение на деветте нови комплекса с капацитет от 3,5 хиляди до 6 хиляди крави на холдинга, допълва Ляхов.

Информацията не е сензационна според мащабите на огромната, най-голямата по територия страна в света (17 млн. кв. км). Но си струва да отбележим, че въпреки наложените икономически санкции на Европейския съюз срещу Русия за внос и износ, една страна като Германия намира начини да заобиколи и преодолее препятствията и в крайна сметка да защити интересите на бизнеса си. Защото ембарго за производство в самата Русия няма. Ето как вижда развитието на холдинга неговият немски основател Щефан Дюр, който лично присъства на форума:„Сега Еко Нива се нарежда на пето място в света по производство на сурово мляко. Но ако тя продължи да се развива със същото темпо, само след година ще заеме първото място. Ясно е, че такъв обем няма да бъде само за вътрешна употреба – ние ще увеличим производството, включително и за износ “, заяви бизнесменът.

Бум в строителството на заводи за преработка на млякото

5. Комплексът Калужкая нива

Но амбициите на компанията не се ограничават само с производството на мляко. До 2025 г. тя си е поставила за цел да се превърне в един от най-големите руски преработватели на мляко. За да се реализира този план, както уточни Сергей Ляхов, се предвижда до края на 2024 г. да се построят четири млекопреработвателни завода: заводът за сирене „ Щучье” в района на Воронеж с капацитет 60 тона мляко на ден и разходи за построяването му от 1,1 милиарда рубли; заводът за сирене „Маслянино” (Maslyanino) в Новосибирска област с капацитет 1, 2 хиляди тона мляко, на стойност над 20 милиарда рубли; заводът за бебешки храни Bobrov също във Воронежка област с капацитет 1,6 хиляди тона, на стойност 36,6 милиарда рубли, както и заводът за сирене „Ступино” в Московска област с мощност 2 хиляди тона за 35 милиарда рубли.

3. Дажбите на кравитеомпанията планира да увеличи произв на мляко до 800 хил. тона

По-специално, пускането в експлоатация на новосибирския завод „Маслянино“ се планира до края на 2021 г.  След като предприятието достигне пълен капацитет, по-голямата част от суровината, или хиляда тона мляко на ден, ще бъде предназначена за производство на сирена, а   други 200 тона – за получаване на пълномаслени и кисело-млечни продукти. Компанията възнамерява да изнася около 20-30% от своите продукти, предимно за Китай и Югоизточна Азия.

Заводът за сирене в Маслянино ще бъде снабдяван със суровини от 10 ферми с общ капацитет от 40 хиляди крави, угоявани с фураж. Три от тези комплекси с общо дойно стадо от 13,5 хиляди животни вече работят в Маслянинския района на Новосибирск. Останалите седем ферми ще бъдат построени преди 2022– 23 г., отбеляза Ляхов. През следващите четири години холдингът ще изгради три нови ферми в Черепановския район на Новосибирска област и две в района на Талмен в Алтайския край. Те вече се намират в различни стадии на развитие – от проектиране до инсталиране на оборудване. 

Специалистите от Еко Нива  правят

сравнение със световните производители

В момента най-големият, водещ сред частните компании на сурово мляко в света е китайският холдинг China Modern Dairy, който е произвел 1,28 млн. т през 2018 г. Факт е, че най-големите световни производители са кооперации – те са в Европа, САЩ, Индия, Нова Зеландия – пояснява генералният директор на Streda Consulting Алексей Груздев. Така например, най-големият кооператив на американските фермери – Dairy Farmers of America, произвежда годишно над 28 милиона тона, или около една трета от цялото производство на мляко от едър рогат добитък в САЩ.  „В съответствие с обявените планове за развитие Еко Нива още през 2020 г. планира да произведе 1,3 милиона тона мляко и вероятно ще стане най-големият играч в света сред частните производители”, потвърждава експертът.

Независимо от това, в мащаба на страна като Русия обемите на Еко Нива „не са големи и представляват малко над 2% от стоковото производство – отбелязва Груздев и продължава. – В края на 2018 г. Еко Нива отчита  производство от 484 хиляди тона мляко, докато стоковото производство възлиза на 21,5 милиона тона. Следователно, като се имат предвид разходите и качеството на суровините, които фермите на Еко Нива предоставят, компанията все още има потенциал за по-нататъшен растеж”, уверен е експертът. Съществуват много възможности за разширяване на производството в различни региони, а построяването на нови млекопреработвателни комплекси по места е необходимо и икономически изгодно – потвърждава Груздев. 

През първата половина на 2019 г. броят на кравите EkoNiva е нараснал с 28% до 80,5 хиляди крави, сочи доклад на Ekosem-Agrar AG, компанията-майка на групата. В рамките на шест месеца групата откри осем нови комплекса, а производството на сурово мляко се увеличи с 68% до 352 хиляди тона спрямо същия период на миналата година. Според тези резултати поставената от компанията цел – да произведе 800 хиляди тона мляко през 2019-а, ще бъде достигната. Според Ляхов поземлената банка на Еко Нива сега възлиза на около 600 хиляди хектара.

История на холдинга

В Топ-10 на света с подкрепа на държавата

Холдинговата компания ЕкоНива (ЭкоНива) в Русия е основана през 1994 г. от германския предприемач Щефан Дюр, собственик на компанията майка Ekosem-Agrar (Германия). От 1998 г. ЕкоНива доставя вносна селскостопанска техника на руския пазар, а от 2002 г. се занимава със селскостопанско производство. През 2011 г. компанията беше разделена на два независими холдинга: ЕкоНива Техника за доставка на вносна селскостопанска техника и сервизно обслужване, и ЕкоНива-APK за развитие на говедовъдство,растениевъдство и производство на семена.
EкоНива-АПК днес е един от водещите аграрни холдинги в Русия с приоритетно направление производство на млечни продукти. Той е най-големият производител на мляко в Русия, който поставя рекорд след рекорд: преминал знаковата граница от 2000 тона мляко на ден през април т.г., само след 6 месеца ежедневното му производство надхвърля 2175 тона мляко (към 01.10.2019 г.). Така компанията утвърди своите позиции в Топ-10 на световните производители на мляко.

Този резултат стана възможен благодарение на стремителното развитие на компанията и безпрецедентната подкрепа на руската държава. ЕкоНива непрекъснато разширява географското си присъствие и ударно изгражда животновъдни комплекси от най-модерен тип. Животните, повечето от породите Симентал, Холщайн, Червен Холщайн, Херефорд, получават нормирани и балансирани дажби според продуктивността и физиологичното си състояние.

По думите на президента на групата Щефан Дюр, който от 2013 г. с указ на президента Путин стана руски гражданин, ЕкоНива при текущата подкрепа на държавата Русия може да достигне самозадоволяване с мляко след 4-5 години. А за износа на млечна продукция трябва да се мисли отсега“.

Публикувана в Животновъдство
Петък, 08 Ноември 2019 12:37

Сбъдването на една мечта!

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 08 Октомври 2019 12:30

Пазителят на породата Пи руж

Известният френски животновъд Реми Бриян отглежда стадо от 70 крави и развива качествата на породата с прецизна генетична селекция

Мила Иванова

Брелес е малко селце (900 жители), разположено в самия северозападен край на френския департамент Финистер в региона Бретан. Обрамчено е от водите на Атлантика, с мeк океански климат под влияние на Гълфстрийма. В това елегантно с див привкус селище се намира стопанството на известния френски животновъд Реми Бриян, председател на Сдружението на фермерите, отглеждащи породата Пи руж.

2.jpg

„Пи руж (Pies rouges в превод „пъстро червена“)е типично френска говедовъдна порода със смесено направление – мляко и месо – представя я Реми Бриян. – Създадена е през 1966 г. в региона Бретан от кръстосването на френска, холандска и германска породи. През 80-те години за подобряване на млекодайните й качества бе използвана и Холщайн, от която е наследила пъстрата си кожа с червени петна. Пи руж принадлежи към средноголемите породи, кравата с ръст 145 см тежи средно 750 кг, а бикът е с височина 150 см срещу 1000 кг. Добивът на мляко е от порядъка на 8000 кг при лактационен период 329 дни. Млякото има 4,3% мазнини и 3,3% протеини.Притежава добра морфология, с рентабилни стойности на трупното месо.“

Реми Бриан е

истински радетел за разпространението на Пи руж

Заедно със семейството си той отглежда 70 крави, но ръководи стадото си така, че да развива качествата на породата. А това преминава през прецизна генетична селекция със събирането на зародиши и продажба на разплодни бикове.

Семейство Бриан се установява в най-западния край на Бретан и създава Gaec „Рубините“ (Земеделско сдружение за колективна експлоатация), в което участват Реми, съпругата му Натали и двете им деца Людвик и Еманюела. С 900 декара земя, 250 свине майки и 70 млечни крави, четиримата съдружници имат не малко работа. „В селцето Брелес сме от две години – обяснява Реми Бриан. – По-рано бяхме създали Gaec със сестра ми и зет ми, но решихме всеки да поеме по своя път.“

3. Haltica oncours bovin pie rouge

Сега фамилното стадо Пи руж произвежда 600 000 литра мляко при средна производителност 8000 литра на крава. Доенето е роботизирано. „Всъщност роботът изпраща кравите на пасбището – те излизат от 10 до 16 часа, а после от 22 до 4 часа.“ Животните разполагат с 90 декара около фермата. Фрмерът си дава сметка, че това пространство не е достатъчно и затова им доставя прясна трева в коритото всеки ден. „Животните се хранят със зелен фураж 360 дни в годината. Менюто им започва с трева сутринта, преди да излязат от обора. Освен това им даваме царевица и минерали вечерта. Соята и ечемикът се подават от робот. Стремим се да ги храним наполовина с фуражи, наполовина с царевица, но това зависи и от периодите: царевицата може да достигне 90 на сто през зимата срещу 30 на сто през пролетта“ – уточнява Реми.

Възпроизводството: най-деликатната фаза в отглеждането

„Моите родители вече отглеждаха Пи руж, съставът на стадото не се е променил оттогава. Но нашата цел сега е да оптимизираме средствата за производство, дажбите и съдържанието на млякото, за да получим максимална печалба, а не да гоним литражите мляко“ – обяснява Реми Бриан.

Женските телета се отглеждат с мляко на прах. „Концентрираме млякото за 6 хранения седмично. За сметка на това мъжките телета са хранени изцяло с мляко от кравите, разпределено на 13 хранения седмично.“

  • След като ги отбият, юниците се отглеждат на друго място. Хранят ги със силажна царевица и сено. Най-добрите се използват за получаване на зародиши. Част от тях е подложена на конвенционално осеменяване. Друга част от юници се опложда чрез сексирана сперма, като по-малко добрите служат за реципиенти на зародиши. „Задържаме женските животни във фермата, защото искаме да раждат тук, а не в станцията. От една млекодайна крава получаваме между 6 и 10 ембриона годишно (вместо един) – обяснява животновъдът и допълва: – Стремим се юниците да се отелват на 24 месеца, въпреки че с имплантираните ембриони ражданията стават по-скоро след 26 или 27 месеца.“

4.jpg

Що се отнася до мъжките екземпляри, фермерите запазват някои от тях, а другите продават. „Миналата година продадохме 14. По-малко добрите си тръгват още първия месец, най-добрите – след 5 месеца“ – разказва Реми.

Всички крави, на които им предстои да раждат, са в един и същи бокс и остават там до самото отелване. „Те имат достатъчно пространство, а когато са заедно, стресът намалява. Почти никога не се намесваме в раждането, с изключение, разбира се, когато то протича зле“ – споделя френският животновъд.

Пи руж: между холщайнка и нормандка

  • Реми Бриан има още едно високо признание: освен че е своеобразен пазител на породата Пи руж, той бе избран за вицепрезидент на сдружението Évolution (Еволюция) – първия кооператив за услуги в осеменяването на говеда не само във Франция, но и в света. Тази институция с членска маса 27 000 животновъди извършва дневно 12 000 акта за възпроизводство в говедовъдството….) На обществената дейност Реми Бриян посвещава два дни в седмицата.

„Пи руж е от семейство Холщайн. Нейният произход действително е от Германия и Холандия, но там кравите от тази порода са селектирани като холщайнки. Във Франция е различно – от Пи руж се очаква по-малко мляко, но повече протеини, плодовитост и здраве на вимето. По-ниското производство на мляко се компенсира с другите му стойности. Пи руж е добър компромис между Нормандската порода и Прим Холщайн: благодарение на съдържанието, изкупуват млякото й на еднаква цена с тази от нормандката“ – уточнява компетентно Реми Бриан.

maxresdefault

Топманекенките на фермата „Рубини“

Елитни екземпляри от фермата „Рубини“ участват в множество конкурси – местни, национални, а също и в престижните международни изложения – Салона по земеделие SIA в Париж  и Spaceв Рен. „Това ни позволява да рекламираме нашето животновъдство, както и породата Пи руж в глобален мащаб“ – допълва Реми Бриан. Негови животни неведнъж са се окичвали с най-високите награди – шампионки. „Във Франция има вписани 104 животновъди с 20 000 крави Пи руж под млечен контрол срещу 400 000 в Германия. Така че германците наистина имат потенциал да покажат изключителни животни, но и ние няма от какво да се червим: във Франция също работим добре – споделя с гордост животновъдът. – За разлика от Германия ние разполагаме с програма по селекция със станция за донори, която позволява да оптимизираме най-добрите женски животни. Взаимната селекция на Холщайн и Пи руж увеличава все повече възможностите.на пъстрочервената ни порода“ – казва в заключение Реми Бриан.

Gaec „Рубини“ в числа
4 съдружници (Реми, Натали и двете им деца) + 1 човек по договор за специализация
900 дка земеделска площ, от които 700 дка царевица и пасбища и 200 ечемик 

250 свине (родилки и за угояване)
70 млечни крави Пи Руж
600 000 литра мляко
8000 литра от крава
Средни равнища: 4,3% мазнини и 3,3 % протеини

Публикувана в Животновъдство

Повечето ферми в страната се развиват по американски и канадски модел. Репортаж от три млечни стопанства в Московски регион

Мартин Иванов

Млекопроизводството е един от приоритетните сектори в Русия, а правителството си е поставило амбициозната задача да се повиши годишното средно потребление на глава от населението от 220 на 300 килограма млечни продукти. Цената за това са модерните технологии и многомилиардни инвестиции. Държавата също подпомага млечното говедовъдство чрез специална програма, която позволява на фермерите да кандидатстват за преференциални дългосрочни кредити. В резултат на това все повече ферми в страната прилагат най-съвременните практики за изхранване на животните, а доенето чрез роботи вече е повсеместно.

Мнозина биха определили подобно земеделие като прецизно, но не и самите руснаци, които признават, че прецизното земеделие е за малките стопанства, но не и за големите, поне в техните руски измерения. Големите агрокомплекси, които се развиват по канадски и американски модел, разполагат с неограничен поземлен ресурс, често извън традиционните представи.

В това се убедихме група журналисти от цяла Европа, които посетихме два огромни агропромишлени комплекса и една млечна ферма в Московски регион.

Snimka 01

Във ферма „Роста” преработват млякото чрез най-съвременния метод на микрофилтрация

В стопанството на „АгроПромКомплексация” отглеждат  предимно фуражни култури върху 100 хил/ха. То разполага със зърнохранилища с общ обем 250 хил. тона зърно и две фуражопреработвателни мощности с капацитет от по 60 тона дневно. Всичко това служи за отглеждането на поголовие от 15 хил. крави и 1 млн. свине. „АгроПромкомплексация” работи на територията на три области, в които доставя своята продукция – Московска, Тверска и Рязанска.

Картината в млечния сектор в Русия е толкова разнообразна, че има място и за големи, и за малки фермери. Но може би най-големият е германецът Щефан Дюр, който е създал стопанство с 60 000 крави и обработва 200 хил. хектара земеделски земи.

8 млрд. рубли инвестиции в Подмосковието през миналата година

Само през 2018 година по данни на местната администрация в млекопроизводството в Подмосковието са инвестирани около 8 млрд. рубли, а за периода от 2014 до 2015 година инвестициите в сектора са надминали 15 млрд. рубли. (1долар е равен на 66,9 рубли на 20 август т.г.– бел. а.)

През 2017 година в структурата на млечното говедовъдство в Русия семейните ферми с между 15 и 50 крави са наброявали 24 000, други 8000 големи стопанства са отглеждали между 300 и 2000 крави и 20 компании – между 4000 и 20 000 крави. Освен това близо милион стопанства отглеждат между 1 и 2 крави.

Snimka 02

Благотворно влияние върху развитието на сектора оказва внедряването на все повече нови технологии, които са позволили повишаване на средния млеконадой от крава от 2000 – 3000 литра годишно до 8000 – 9000, даже до 11 000 литра годишно. Общото производство на мляко в страната за последните три години се е увеличило от 15,8 млн. на 18 млн. литра през 2018 година. Производството на мляко на глава от населението също е отбелязало ръст от 117,8 килограма през 2016 година на 122,5 килограма през 2017 година. Въпреки това дефицитът в производството на мляко в страната достига до 4,5 млн. литра.  

Във ферма „Роста” подлагат млякото на микроферментация

Един от показателните примери как се прилагат новите технологии в млечното говедовъдство е ферма „Роста”, където отглеждат 3800 крави, 1900 от които дойни. Стопанството е затворило цикъла с изграждането през 2014 година на нови преработвателни мощности с капацитет 60 тона дневно. Един оператор ръководи целия процес от постъпването на суровината за преработка до излизането на готовите продукти. Чрез използването на специален софтуер се следи пътят на вече преработеното мляко до млековозите, като се вижда с каква температура постъпва млякото, налягането и качествените показатели. При проблем с тези показатели, системата има три нива на защита, като автоматично се блокира целият производствен процес, а произведеното мляко се изхвърля.

Компанията се гордее, че е една от малкото в Русия, въвела процеса на микрофилтрация на млякото, който позволява удължаване срока на годност на пастьоризираното мляко до 26 дни.

„Микрофилтрацията е процес на обработка, позволяващ да се запазят хранителните качества на млякото, без да се подлага на високотоплиннна обработка, като заедно с това се удължава срокът на съхранението му. Осъществява се чрез специален микроферментационен монтаж с керамични мембранни филтри”, обясни техноложката в предприятието. Използването на тази технология е свързано със спазване на изключително ниво на чистота на суровината. Ето защо във ферма „Роста” са въвели специален мониторинг върху постъпващото за преработка мляко. Процесът на микрофилтрация е двустепенен, като млякото се разделя на пълномаслено и нискомаслено.

В преработвателното предприятие са приложени всички най-съвременни технологии за преработка на млякото, като голяма част от оборудването е произведено от швейцарска компания.

Суровината е с масленост най-малко 3,4%, което е повече от определения държавен стандарт. До края на годината стопанството ще пусне и линия за производството на извара. Интересното е, че в млекопреработвателното предприятие сами произвеждат опаковките си от нискополимерна пластмаса, а капацитетът на линията е 42 хил. бутилки дневно.

В совхоз „Ленин“ се отглеждат над 1000 животни

Snimka 03

Млечното говедовъдство заема не малко място и в дейността на най-големия совхоз, който се намира в околностите на столицата Москва. В совхоз „Ленин” разполагат с 1212 хектара пасища, а в млечната ферма с осем доилни робота се отглеждат 1050 животни, от които 423 млечни крави с годишен млеконадой от 9723 литра на крава през 2017 година . „През миналата година от крава сме издоили по 10 885 литра мляко, като сами произвеждаме нашите фуражи”, казва Данило, зам.-председател на совхоза. За разлика от Европа, уточнява той, млекопроизводството в Русия е силно зависимо от фуражите, а телетата растат доста по-бавно и по-късно започват да произвеждат мляко. Допълнително в стопанството през тази година са изпитвали затруднения в млекопроизводството заради необичайно високите температури, оказали негативно влияние и върху добивите от фуражни култури.

Публикувана в Животновъдство

За да спасят стопанството си, френската двойка Кристел и Себастиян Бабен от департамента Шарант-Маритим прекратиха млечното си производство и се ориентираха към месодайното говедовъдство

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – сочи проучване на пазарите и перспективите на това производство у нас, публикувано през юни м. г. Продукцията на говеждо месо идва масово от животни, които практически не са отглеждани за месо. А като прибавим и наличието на значителен сив сектор, става ясно защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия Европейски съюз. Потребностите от говеждо месо у нас се задоволяват главно от вноса. Месодайното говедовъдство в България обаче има потенциал за развитие – ако се увеличи производствената база и се приложат различни стимули от страна на държавата, вътрешният пазар може да бъде задоволен на 100% – това е един от изводите в същото проучване. И още: икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40 – 50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да мотивират по-малките стопанства да увеличават броя на животните, производството да излезе на светло и да се полагат целенасочени усилия за развъдна дейност.

На този план репортажът на френското сп. FranceAgricole за фермерско семейство, което промени профила на стопанството си в полза на месодайното говедовъдство, може да заинтересува и родните фермери.

Френският департамент Шарант-Маритим се радва на умерен морски климат – с мека зима и прохладна лято, благодарение на широкия си излаз на Атлантически океан и делтата на река Жиронд. В селцето Сен-Ксандр, което отстои на 6 километра навътре от пристанищния град Ла Рошел, се намира фермата „Канде” на семейство Кристел и Себастиян Бабен. Плетеница от селски пътища извежда до стопанството в равнината, чиято голяма желязна врата е практически винаги отворена. По-надолу се виждат оборите на кравите, а в непосредствена близост са лабораторията и магазинът за млечни продукти, които от няколко месеца са със спуснати кепенци. „Надяваме се в скоро време да отворим магазина, в който обаче вече няма да продаваме млечни продукти, а говеждо и телешко месо” – разкрива плановете си младото френско семейство, което, за да омекоти ударите на кризата в млечния сектор, преориентира стопанството си към производството на месо – говеждо и телешко. Ето как се промени съдбата на Кристел и на нейния съпруг Себастиян.

1.Chritelle et Sebastien Babin Portrait

16 години, посветени на млечното производство

Кристел пое стопанството в наследство от баща си през 2000 година. То обхваща площ от 110 хектара – 35 хектара са естествени пасбища, а 65 хектара са засадени с различни култури – 30 ха напоявана царевица, 25 ха пшеница, 6 ха пролетен ечемик, 4 ха люцерна. Във фермата се отглеждаха (доскоро) 60 млечни крави Холщайн и 15 техни посестрими Блонд д’Акитен (Blonded’Aquitaine) – порода с отлични угоителни качества, създадена в Югозападна Франция. Кристел бе решила да се посвети на производството и преработката на млякото. През годините младата жена непрекъснато разширяваше и разнообразяваше млечната гама на фермата: йогурти, десертни кремове, сурово и пастьоризирано мляко в бутилки, бяло сирене, прясно сирене, изтънчени сирена, извара... Амбициозната фермерка продаваше тези продукти както в магазина на фермата си, така и на местните пазари, в хотели и детски заведения в Ла Рошел и дори на няколко вериги супермаркети. При годишно производство 600 000 литра мляко, преработваните бяха от 100 000 до 110 000 литра.

„Взехме решение да спрем млечното си производство на 31 март, след като теглихме калема – обяснява фермерката пред сп. FranceAgricole. А на въпроса каква е причината за това трудно решение, Кристел отговори с въздишка, истински вик от сърцето й:

За да се опитаме да живеем, а не да оцеляваме, както досега!

Фермерското семейство си дава сметка, че ако досега е успявало да се задържи на повърхността, то е било само благодарение на затворения цикъл на млечното си производство. „Ако не преработвахме нашите продукти, щяхме да попаднем сред фермерите, които фалираха при сегашните изкупни цени на млякото. Или сред онези, които едва оцеляват, защото губят по 5000, 6000 евро на месец. Как се печели при цена 30 цента на литър мляко”– възмущава се младата жена. „Стопанството ни е автономно по отношение на фуражите, но не печелим много – допълва Себастиян Бабен. – Дори изборът ни – преработката на мляко, и търговският ни успех се оказаха недостатъчни, за да стабилизираме стопанството си, без да изразходваме колосална енергия.” „Имаме 20-месечно момченце, почти не го виждаме как израства. Работим през цялата седмица, рядко почиваме през уикендите. Трябваше да променим приоритетите си” – разказва за трудното си всекидневие Кристел.

2. Le troupeau de holstein sera bientot vendu

Проблем се оказал и намирането на квалифициран персонал. Стопанството е наемало до пет души на постоянна работа – четирима за преработката на млякото и един пастир на стадото. Но екипност не се получила, а един от работниците, когото стопанката обучавала в продължение на месеци, отишъл при друг работодател...

Смяна на породите – Салерс вместо Холщайн

За да излязат от този омагьосан кръг, Кристел и Себастиян Бабен решават да обърнат гръб на млечното производство и да се заемат с месодайно говедовъдство. След последния счетоводен отчет всички работници в стопанството са освободени. Малката къща, която семейството е давало дотогава под наем на персонала, вече е приспособена във вила за гости. Фермерите започват да разпродават 60-те холщайнки от стадото, като определят и финалния срок за тази операция – края на миналата година. „Тъй като много от производителите фалираха, пазарът бе пренаситен с животни за продан. Не можахме да продадем всичките крави и някои от тях заминаха за кланицата” – разказва Себастиян, като не скрива, че е изпитвал жал към животните на стадото си. Фермерите се разделят дори с кравите Блонд д’Акитен, защото залагат на друга месодайна порода Салерс , която според тях е по-издържлива и отговаря по-добре на нуждите им. Първите 6 крави с теленцата им фермерите закупуват през май, през есента се сдобиват с още 10, а до края на годината стадото им от крави майки се увеличава на 40. „Нашата цел е да продаваме цялото количество месо директно и да останем автономни при изхранването” – споделя фермерското семейство.

Говеждото и телешкото месо фермерите ще продават разфасовано в магазина на фермата. Кристел планира да предложи новото производство на старите си клиенти – например в яслите и училищата в областта Ла Рошел. „Хората ни познават. Винаги сме се старали да им предложим качествени млечни продукти с първокласни суровини – подчертава фермерката . – А сега ще направим същото с месото.”

Месодайните породи

имат своя специфика на отглеждане
Спецификите на отглеждане на месодайни и млечни говеда са много различни. Млечните говеда искат 100% постоянни грижи – 365 дни в годината, 24 часа на ден – животните трябва постоянно да се доят, телят се през цялата година. При месодайните говеда има или пролетно, или есенно отелване. Животните се заплождат в рамките на 2-3 месеца, след което се отелват. Телетата бозаят от кравите. Кравите не се доят. След това между 6-ия и 8-мия месец телетата се отбиват на пасища. Ако се използва и технологията електропастири (изграждането на ефективна електрическа ограда), която в България все още не е толкова разпространена, фермерите ще намалят грижите за кравите. Животните се отглеждат на пасище, необходимо е да се наглеждат на 2-3 дни и при необходимост да се подхранват.

Публикувана в Животновъдство

Консултативният съвет по животновъдство е обсъдил предложените от министерството условия за подпомагане през 2019 г. по схемата de minimis за  фермите, отглеждащи едри и дребни преживни животни от млечното направление. В обхвата на тази схема не попадат месодайните животни под селекционен контрол (Абердин ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак и Шароле) получили помощ de minimis  през 2019 г., припомнят от министерството на земеделието.

Основно изискване за кандидатстването по тази схема е стопаните да са регистрирани като земеделски стопани по наредба 3 и да са подали валидно заявление за директни плащания по схеми за обвързана подкрепа за животни или по преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, или по преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки за 2019 г.

Всички те трябва да имат заявени не повече от 15 дка постоянно затревени площи на животинска единица или пък да нямат подобни пасища и ливади.

Те задължително трябва да имат животни, одобрени за субсидиране през 2018 г. по схемите за директни плащания, за обвързана подкрепа за животни или по преходната национална помощ за говеда необвързана с производството, а също и по преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки.

Ако стопанството гледа от 5 до 250 крави или биволи, помощта ще бъде 60 лв. на животно. Според изчисленията тук попадат 5 963 стопанства.

При стадата от овце и кози помощта се дава за ферми с брой на животните от 10 до 300 помощта е 15 лв. на бройка, като тук попадат 8 688 стопанства. Фермите с над 300 овце или кози ще получат по 7 лв. на животно. Според регистъра ВетИс става въпрос за 331 стопанства.

Публикувана в Животновъдство

Този продукт подлежи на стриктна проверка за качество, изисквана от самите фермери. Производителят има право само на една опростена грешка – при втория пропуск му отнемат квотната лицензия

Холандия с територия 41,5 хил. кв. км и население 17,5 милиона е малка по площ страна, в която няма природни ресурси. Въпреки това тя може да се гордее със своите достижения. Каквото и да правят холандците, правят го прецизно и качествено. В този контекст, и производство на млякото не прави изключение.
Млечните продукти в Холандия се ползват с голяма популярност, защото просто са обичани от нейното население. Те са не само полезни и вкусни, но и притежават необичайно високо качество. Сега главната цел на селскостопанските производства в развитите страни е да се осигурят висококачествени и безопасни хранителни продукти на населението. Холандците с гордост могат да потвърдят: тази цел е постигната.

Кралски приоритет

Млечното говедовъдство, за което проявяват специални грижи кралският двор и правителството на Холандия, има вековни традиции. В тях семейната ферма се вписва като основна структурна единица. Тази структура се е запазила и до наши дни. Фермерите са обединени в кооперативи, които са призвани да ги обслужват. Поради ограничената територия и повишената плътност на населението – една от най-високите в света, сега в страната набира скорост кампанията за свиване на фермерството. Понастоящем там работят 23,5 хиляди млечни ферми, докато през 1990 г. техният брой е бил почти 47 000. Въпреки това общият обем на млекопроизводството неотклонно нараства. Определящите фактори са интензификацията на производството, подобряването на хранителните дажби, скрупульозната селекция на животните, усъвършенстване на технологиите по складиране, изхранване и доене, грижата за здравето на животните.

Холандия е крупен износител на елитен млечен добитък

на международния пазар. Холандските крави се отличават с много високия си млеконадой: някои фермери получават средно до 12 хил. кг/год. Въпреки това, ако погледнете статистиката, то с изумление ще забележите, че средният млеконадой в страната е не по-голям от 7,5 хил. л/год. от крава. А причината е следната: през последните години мнозинството от фермерите стигнаха до извода, че тези млеконадои са оптимални за успешното развитие на стопанството, няма преразход на храни и на изтощаващи организма на животните натоварвания в периода на лактацията.

Собствен контрол

По инициатива на холандските фермери, които са заинтересовани от високото качество на своите продукти, в страната са създадени редица организации, контролиращи здравето на животните, състава и качеството на млякото, селекционната работа и много други параметри. Най-авторитетната сред тях е Националната служба за ветеринарен контрол, която работи за поддържане на високо ниво на здравето на животните в национален мащаб.

Създадена е трайна и ефективна система, която позволява в най-кратки срокове да се открият случаите на заболявания сред животните, да се локализират, да се вземат мерки по ликвидиране последствията от заболяванията. В резултат страната има статут на територия, свободна от туберкулоза на едрия рогат добитък, както и от много други болести.
Тази система е надеждна, проверена от времето и доказала своята ефективност. Неин център е най-голямата в Европа ветеринарна лаборатория, оборудвана по последния писък на техниката, която провежда широк спектър анализи както по индивидуални, така и по обществени поръчки и прави редовни проверки. Тя е приобщена към Върховния международен съвет по акредитация (ISO 17025) и е сертифицирана в съответствие с международните стандарти ISO 9001. Тук работят над 150 високо квалифицирани специалисти, които са в състояние да проведат около 350 различни теста и да направят над 20 хиляди анализи на ден. В лабораторията се поддържа база данни, позволяващи да се анализира и контролира общата епизоотична ситуация в страната. Практически нито един патологичен случай не е останал незабелязан.

Всички приходи от дейността на лабораторията се влагат за нейното разширяване, в обновяване на оборудването, за научно-изследователска дейност. Тя е комерсиална организация, независимо че е създадена от самите фермери. Лабораторията също така оказва помощ на производителите на фуражи, хранителни продукти, поддържа тесни връзки с десетки научни организации и производствени фирми.

Особено значение има Националната служба по идентификации и регистрации (NCIR). От своевременната, точна и достоверна регистрация зависи пряко общото равнище на здравето на добитъка и подобряването на неговата ефективност. В рамките на тази система

всяко животно по закон трябва да бъде идентифицирано

с ушна марка, на която е записан неговият личен номер, валиден до края на живота му. Всяко изменение в статуса (отелване, преместване в друга ферма, клане) трябва незабавно да бъде отразено в централния компютър. Сега фермерът може да направи регистрацията по най-различни начини (по пощата, по телефона, чрез интернет, по електронната поща).

Фермерите искат да разполагат с достоверна и точна информация за млечните крави. Тяхната заинтересованост от подобряване на качествата на породата на животните са в основата на неотклонния прогрес на едрия рогат добитък. В резултат на обединените усилия на фермерите, учените и функционерите над 90 на сто от родените в Холандия телета са вписани в племенната книга, а над 80% от всички дойни крави са под контрол за качеството и количеството на млякото. Ето защо Холандия има

най-голямата и най-достоверната племенна книга

и за популацията на черно-шарените и червено-шарените говеда.

В страната съществува структурна система за подобряване качествата на породата на животните. Едно от нейните подразделения е Холандският кралски синдикат (NRS). Именно тази организация събира и анализира информацията за подобряване качествата на породата, води племенни книги, поддържа бази данни по тестиране на млякото, изкуственото осеменяване и оценката на външния вид. Използвайки тези данни, специалистите от NRS могат да изработят програма за управлението на стадото на всеки фермер, да предостави пакет от препоръки за подобряване ситуацията във фермата с оглед повишаване здравето на добитъка, увеличаване на млеконадоя, усъвършенстване на племенната работа.

Огромно значение се отдава и на контрола на качеството на млякото. В централните и регионалните лаборатории ежедневно в автоматичен режим се провежда тестиране на хиляди взети проби по четири показателя: бактериална осемененост, наличие на соматични клетки, наличие на следи от антибиотици и ниво на белтъка. Резултатите от тестовете се пазят практически вечно и могат да бъдат достъпни за провеждане на фундаментални анализи. Приблизително

на всеки три дни млякото от конкретна ферма попада за анализ

Грешка можеш да направиш само веднъж. При повторен случай (например следи на антибиотици в млякото) фермерите се лишават от квотната лицензия. Ето защо те стриктно спазват правилата за хигиена, заинтересовани са да поддържат доилното оборудване в отлично състояние, следят за рационите за хранене и състоянието на здравето на кравите.

Холандската философия за племенното стадо се базира на принципа – управление на производството с максимална изгода. Фермерите на тази страна искат през целия лактационен период да доят високопродуктивни крави, които да дават големи обеми мляко с оптимално съдържание на мазнини е белтък. Във връзка с това основният акцент в селекцията се пада на продуктивния потенциал на животното и негодите адаптационни свойства. И доколкото състоянието на вимето, краката и копитата е основополагащо за дългия и продуктивен живот на кравата, на тези неща се обръща специално внимание при оценката и подбора на животните.

Няма тайни

Най-главното достижение в млечното говедовъдство на Холандия са широкият спектър и достъпността на информацията за животните. С тази цел ежегодно се тестират над 350 бикове за разплод от Черношарената холандска порода и около 150 от породата Червен холщайн. Още от 14-ия месец от младите бикове се получава семе за първите тестови покрития на кравите. Според резултатите от това тестиране към петата си година биковете получават определена категория.

Статусът на категорията се потвърждава от такива факти: ежегодно в Холандия в млеконадой влизат 110 първотелки, родени от тестирани бикове, в 100 стада. Тези първотелки подлежат на контрол и регистрация на данните по млеконадой и здравето.

Семето на най-добрите бикове е достъпно практически за цялата популация на холандските млечни крави, което, разбира се, способства за повишената ефективност от мероприятията по подобряване породата на добитъка. Окото 50% от холандските млечни крави ежегодно се осеменяват от „материала“ на 10-те най-добри разплодни бикове.

Много страни се възползват от възможността да се сдобият с генетичен материал от Холандия и отбелязват значително подобряване на породата на добитъка и като следствие повишаване на неговата продуктивност. Това носи немалък доход на холандската хазна. Освен генетичен материал, страната предоставя експертни знания и софтуери за възпроизводство на стадото. Примери за успешно използване на крави от холандска селекция могат да се намерят и в България..

Фермерите, които сериозно се занимават с млечно говедовъдство, трябва непременно да посетят провеждащата се веднъж на две години Общохоландска изложба на млечния добитък в град Утрехт. Там те могат да видят най-добрите дойни крави, разплодните бикове, да участват в търга за добитък, който се провежда според странните обичаи на холандските фермери.

Холандците не престават да удивляват света със своите постижения. Народът на тази неголяма страна практически извърши скок в бъдещето, като изпревари по множество показатели най-развитите икономики в света. Млечното говедовъдство е пример за това.

Холандски постижения

В Холандия обемът на производството на аграрния сектор съставлява 10% от общия обем на икономиката. По данни на Министерството на селското стопанство страната заема второ място в света след САЩ по обема на износа на селскостопанска продукция ($47,8 млрд.). Важни пера в износа са цветята, луковиците на цветни култури, мляко и млечни продукти, племенен млечен добитък. Ръстът на аграрния сектор за последните 25 години съставлява 3,1%, като общият ръст на икономиката е бил 5,1%.

Публикувана в Животновъдство
ЕкоНива е водещ производител на мляко не само в Русия, но в цяла Европа. Иновативна технология стои зад нейния успех. В стопанството се отглеждат около 105 000 животни, от които 52 000 - за мляко. Всички те са чистопородни и от световна топ-селекция. По-голямата част от работата, включително доенето, са автоматизирани.
Всички работни процеси се следят от софтуер, който осигурява пълен контрол върху животните и млеконадоя. Породите, които се отглежда в ЕкоНива са Симентал, Холщайн, Кафяво швейцарско говедо. Телетата се отглеждат на открито в индивидуални или групови иглута.
Особено внимание се отделя на качеството. Балансираните хранителни дажби са базирани на индивидуални лактационен статус на всяко животно и неговото здравословно състояние.
Производството на мляко се увеличава, без това да се отразява на здравословното състояние на животните. Например, средният млеконадой при Симентал е достигнал до 8382 кг за лактация, а при Холщайн - 9338 кг.
99 на сто от млякото, произвеждано от ЕкоНива е стандартизирано като Премиум - най-високия знак за качество в Русия. ЕкоНива работи съвместно с Danone и изнася значителна част от продукцията си за Hochland - водещ германски производител на млечни продукти.
Стопанството на ЕкоНива е разположено в Черноморския регион - един от най-високопроизводителните в света. Тук компанията отглежда различни култури на площ от 360 000 дка.
ЕкоНива използва различни технологии на прецизното земеделие, както и минимални почвообработки.
 
Публикувана в Животновъдство

Автоматичната система за хранене на добитъка направи живота по-лесен на един от млечните фермери в селце в близост до Полярния кръг

Мила Иванова

Семейство Илпо и Тийна Венстрьом се установява в млечната ферма в селцето Сикарейнен (500 жители) близо до Ботническия залив, в Западна Финландия през 1996 година. В момента на придобивката едва ли е можело да се говори за ферма, тъй като в обора тогава имало само 7 крави... Но трудолюбивите и амбициозни финландци вече били решили да се занимават с млечно животновъдство, макар селцето да се намира по-близо до Полярния кръг (на 63,36 градуса северна ширина), отколкото до „цивилизацията” на юг.

Илпо и Тийна постепенно започват да увеличават стадото си – стигат до 30 животни, но както споделят те пред британското сп. profi, едва свързвали двата края. За храната на животните използвали малък колесен товарач.

Тогава фермерите решават да поемат риска

– да вземат голям заем от банката, за да разширят помещенията, да закупят ново оборудване и още крави. По отношение на техниката Илпо Венстрьом се спира на най-доброто и най-модерното оборудване за момента – автоматичната система за хранене на животните – иновацията на финландската фирма Pellon, два доили робота Lely Astronaut и още един робот за почистване Lely Discovery. Така през 2009 г. сградата с обора е разширена до 2500 кв. м площ, а стадото наброява 140 животни.

Миналата година Венстрьом предприема още една решителна крачка в посока разширяване на фермата и иновациите. Построява втора и почти идентична на първата сграда от 2000 кв. м, закупува 4 еднобоксови роботи за доене на германската фирма GEA и още един робот за почистване. Този машинен инвентар заедно с автоматичната система за хранене позволява на фермерите да увеличат стадото си до 250 животни– млечни крави, сухостойни крави, телета и юници.

Режим на хранене на животните

„Кухнята” за храните на финландската система Pellon включва три бункера, които се захранват с бали сено и слама плюс тревен силаж. Два от тях, оборудвани с два двойни рипера (раздробяващи механизми), са предназначени за приготвяне на храната на млечните крави, а третият – за сухостойните крави и юниците. Капацитетът и на трите модула е един и същ – 26 куб.м.

Бункерите се пълнят веднъж дневно от телескопичния товарач Massey Ferguson TH – двата бункера се зареждат със сено и силаж от първа коситба за млечните крави, а третият – с балиран фураж. Местоположението на фермата е много на север, за да отглеждат царевица, така че 2000-ите декара на стопанството се използват за производство на сено и тревен силаж. Животните пребивават перманентно в обора.

През седмицата два екипа на пълно работно време започват работа в 7 ч сутринта и обикновено за време от 50 минути до 1 час пълнят и трите бункера. Храната за млечните крави, постъпваща в двата бункера, се нарязва и развлачва с помощта на три типа ножове, а балите за сухостойните крави и юниците се изпразва директно в смесителното устройство CutMix, в което разрязването и смилането се извършва с помощта на два вертикални безконечни винта. Едно захранване на млечните крави включва 900 кг тревен силаж, 770 кг сено, 210 кг концентрати и 15 кг семена.

5. Автоматизираният бокс за доене

От стационарния миксер

храната се пренася до главното помещение на животните

Тя не се изсипва чрез роботи за хранене, а се движи по разположената над главите на животните конвейерна лента с дължина 160 метра. Захранвана с електрически мотор с мощност 4 kW, лентата се движи със скорост 62 м/мин. Предимствата на тази система е, че разнасянето на храната не се извършва с превозни средства, които замърсяват въздуха с изгорели газове, и не се внася прах отвън.

Фермерът е експериментирал с хранене на животните по 6, 8 и 10 пъти на ден. Убедил се е от опит, че 8 захранвания на ден са оптимални за млечните крави и само две за юниците. „Така осигурявам винаги прясна храна на моите животни” – казва той. Времето за храненето на кравите започва в 3.30 ч сутринта и продължава в 5.30, 7.00 ч, 11.00 ч, 13.00 ч,19.00 ч и 22.00 ч, докато за юниците часовете са 6.30 и 15 ч. – разказва Илпо Венстрьом

следи операциите от терминала за контрол

и може много бързо и лесно да разреди храненията и да намали обема им, ако все още има останала храна на пътеката. Той допълва, че гъвкавостта е едно от големите предимства на системата. „Щом веднъж запълним бункерите, можем да храним животните колкото пъти искаме, без да е необходим допълнителен труд. Освен това даваме малки дози, но по-често, за да не се загрява силажът.”

2.Pellon wennstrom ruokkija 1762

Автоматичната система за хранене, четирите доилни робота и двата робота за почистване дават възможност на финландския фермер да разполага с повече време за обгрижване на животните. И както признава той, сега прекарва със стадото си от 250 животни толкова часове, колкото е правел по-рано с 30! Затова е допринесла несъмнено покупката на автоматизираната система за хранене, за която е похарчил 150 000 евро (без ДДС), която описва като най-главното съоръжение на фермата. Освен двата си налични трактора – Fendt 774 и Massey Fergusson 7718, необходими за полските дейности, през март т. г. стопанинът се обзаведе и с телескопичния товарач Massey, с който докарва балите от полето. Тревата се сменя на всеки три или четири години, т.е. по 500 – 700 дка на всеки сезон. Фермерът редовно коси, разхвърля тревата да съхне, чисти с гребло и балира тревата, като ползва обща балировачка Agronic със съседна ферма.

Финландия е страна на млякото. Консумацията на мляко на човек от населението е една от най-високите в света – 361 килограма годишно. Но въпреки повишеното търсене на този здравословен продукт,

бъдещето на млечните ферми не е розово

Само през миналата година са прекратили дейността си 550 ферми, а от останалите 7000 се очаква само 3700 да продължат бизнеса си до 2022 година! Всички оцелели фермери са увеличили броя на стадото си и Венстрьомови са убедителен пример в това отношение. Когато семейството купува фермата през 1996 година, в селцето и околовръст е имало 11 ферми, от които сега са останали само две.

3. Pellon Wennstrom TwinRipper

Двамата сървайвъри са увеличили броя на стадото си, но като цяло броят на млечните крави е спаднал. Увеличен е млеконадоят от една крава, но млечната продукция на двамата фермери е останала постоянна. Подобна е картината и в останалата част на Финландия, която има обща млечно производство от 2.1 милиона тона през 2017 г.

При среден млеконадой от 10 000 кг от крава годишно и сегашната цена от 0,40 евро/литър нещата не изглеждат зле, но за Илпо нищо не се е променило. „Не бях цъфнал, когато започнах със 7 крави през 1996 година, но и сега не съм вързал с 250 крави” – споделя той с въздишка.

Неговата автоматична система за хранене има голям капацитет – до 500 крави, което е два пъти повече в сравнение със сегашното му стадо. Но финландецът няма намерение да увеличава още стоката си.

Вместо това бъдещият му голям проект е да изгради инсталация за биогаз (захранвана с растителни и животински отпадъци), за да произвежда електричество за всички свои оперативни системи. Илпо Венстрьом се надява да изпълни своя план до края на тази година.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта