Сега научих, че строителството на административно-битови сгради в стопанствата не са част от допустимите разходи в проектите по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. Кои разходи за строителство са допустими по подмярката?

Въпроса задава Пламен Николов от г. Пловдив

Строителството на административно-битови сгради няма да бъде признавано като разход и няма да се подпомага по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г., съобщиха от Министерството на земеделието и храните. До 65% от разходите за строително-монтажни работи (СМР) в проектите. ще се признават единствено и само за селскостопански сгради – за складове за торове и препарати, изграждане на плодохранилища и др. Ще си подпомагат строителството и ремонтните дейности на силози, сгради за отглеждане на животни, оранжерии, съоръжения с конструкции за зеленчукопроизводството и трайните насаждения, вкл. мрежи за предпазване от градушки.

Допустими разходи за строителство са и тези за изграждане на сгради, където се монтират съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделската техника. Тези машини обаче трябва да се използват пряко за производство, съхранение и продажба на земеделска продукция.

Инфраструктурни проекти за изграждане на прилежащи пътища до силози, цехове или работни площадки, също няма да се признават за разходи и няма да носят точки към проектите. Няма да се подпомагат до 65% и разходите, направени за строителство на помещенията за отдих на служителите. Такива помещения се водят административна сграда. Бонус точките ще се отпускат само за производствени помещения, но при кандидатстване трябва да се представят и строителни разрешителни, които се изискват по Закона за устройство на територията.

Публикувана в Бизнес

Как се определя процентът на доход от земеделска дейност на кандидат с проект по подмярка 4.1, ако е новосъздадено юридическо лице, получило стопанството си от друг земеделски производител - физическо лице? Взема ли се предвид дохода от предходната година на физическото лице, прехвърлило стопанството си или се отчита единствено текущата година за юридическото лице?

Въпроса задава Ивайло Петров от Варна

Същият казус е обяснен от експерти от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). В отговор се казва, че

съгласно Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г. изискването за приход се отнася само за юридическите лица, като в чл. 8, ал. 1, т. 3 е записано следното:

„Чл. 8. (1) Земеделските стопани по чл. 7, ал. 1, т. 1 към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия:

3. ако са юридически лица, трябва да са:
а) получили за предходната или текущата финансова година приход от земеделски дейности или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ, включително приход от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности, или приход от преработка на земеделска продукция или услуги, директно свързани със земеделски дейности, или получена публична финансова помощ, т.е. няма изискване за определен процент приход от земеделие.

Като в ал. 4 на чл. 8 е дадено изключение и за юридическите лица и при определени случаи и за тях няма да се изисква приход от предходната година. Изключението се отнася за юридически лица създадени до 1 година преди датата на кандидатстване за проект в селски район, съгласно приложение № 4, с инвестиции изцяло в сектори "Животновъдство", "Плодове и зеленчуци" или "Етеричномаслени и медицински култури", включително с инвестиции, в обхвата на два или повече от тези сектори.

Във всички случаи, юридическото лице се разглежда като самостоятелен кандидат и при определяне на неговите приходи не се включват приходите на физическото лице, от което е закупено/прехвърлено стопанството.

Публикувана в Бизнес

Аз съм земеделски производител и ще кандидатствам с проект по подмярка 4,1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони. Разбрах, че има нови критерии, за които се дават повече бонус точки. Какви се тези „новости”, вкарани в изискванията в последния момент преди приема на заявления?

Въпроса задава Огнян Пеев от г. Белене

Както вече е известно, приемът на заявления по подмярка 4,1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. ще се състои от 26 октомври до 7 декември 2016 г.

Въвеждат се три нови критерия, по които проектите могат да получат още бонус точки. Трябва да се знае, че лимитите за допустимите разходи на един проект по мярката за целия програмен период се промениха на 1 млн. евро за проекти със строителство и 500 хил. евро, ако проектът включва само покупка на техника.

Трябва да се има предвид, че тези "тавани" са за стойността на инвестиционния проект, а не за безвъзмездната помощ. Тъй като този прием ще бъде отворен с целия остатъчен бюджет - 237 млн. евро, пред кандидатите стои решението дали да подадат проект с целия размер на лимита, коментира Николай Симеонов, експерт „Европейски програми“, ЕЛАНА Инвестмънт. Необходимо е да се съобрази, че максимумът на субсидията е определен на 50% от разходите по проекта, а в някои случаи чрез допълнителни точки при класирането може да се увеличи най-много с 10% до максимум 60%. Това означава, че трябва да се предвидят съответните средства за префинансиране на проектите, защото те ще получат субсидията си след отчет на изпълнението. Друг нов стимул е за проекти със строителство или обновяване на сгради, както и на оборудването в тях. Тези инвестиционни проекти могат да получат още 10 точки, но трябва да се има предвид, че над 65% от инвестиционните разходи по проекта следва да са с тази цел и че това не включва земеделска или транспортна техника, а само оборудване и съоръжения, монтирани в сградата. Третият критерий е свързан със системи за напояване. Ако над 50% от разходите са свързани с хидромелиоративни дейности, проектът получава допълнителни 5 точки, а ако разходите са над 85% - 7 точки. Когато разходите са над 30%, получават 4 точки.

Друга новост е въвеждането на допълнителни 10 точки, с които да се стимулират фермери, в чиито стопанства има поне 5 души персонал през последните 3 години. За доказателство, че персоналът на работниците е даден брой, трябва да се приложи отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за последните 3 години, заверени от кандидата и НСИ, както и копие от годишни данъчни декларации пак за 3 години назад, заверени от съответната териториална дирекция на НАП.

Повече точки от предвидените досега ще получат и проекти от т.нар. чувствителни сектори, които са сектор "Плодове и зеленчуци", "Животновъдство" и "Етеричномаслени и медицински култури". За тях са предвидени не 15, а вече 19 точки. Тези

земеделски производители, които комбинират инвестиции в поне два от секторите, ще бъдат оценени с допълнителни 20 точки.

С останалите нововъведения в изискванията към проектите по подмярка 4.1 ще ви запознаем в следващи броеве на в. "Гласът на фермера”. 

Публикувана в Бизнес

От 12 септември 2016 година, (понеделник), стартира прием на мярката за помощ за намаляване на производството на краве мляко. Мярката е част от допълнителния пакет на Европейската комисия, с който се предоставя помощ от 150 млн. евро за всички производители на краве мляко, които решат доброволно да намалят доставките си към първи изкупвачи за период от 3 месеца. Помощта, в размер на 0,14 евро/кг.,  се определя въз основа на разликата в доставените количествата през референтния период и този на прилагане на мярката.


Средствата се отпускат на производители, които ще заявят намаляване на доставките с най-малко 1 500 кг. за тримесечния период на намаляване на производството. Друго условие е да са активни доставчици към първи изкупвачи през юли 2016 г., за което да представят документ за доставки. Всеки производител ще може да подаде само едно заявление по цялата мярка.
Приемът на заявления ще приключи на 21 септември. На държавите-членки се предоставят 3 работни дни след приключване на приема да обработят допустимите заявленията и на 26 септември да уведомят ЕК за заявленията и количествата, поети като ангажимент за намаляване на доставките на краве мляко от производителите през тримесечния период. 

В заявлението за участие в мярката кандидатите трябва да посочат общото количество краве мляко, доставено на първите купувачи през референтния период, както и количеството, което планират да бъде доставено в периода на намаляване на производството. Планираното количество на намаляване на доставките на краве мляко, за което се иска помощ, не трябва да бъде по-малко от 1 500 кг. Към заявлението трябва да бъдат приложени и документи, доказващи че кандидатът е производител на мляко, който е доставял такова на първи купувачи през юли 2016 г.

Публикувана в Животновъдство

С официално писмо до Комисията по земеделие и храни към Народното събрание, Генералната дирекция по земеделие и развитие на селските райони към Европейската комисия и МЗХ, НАЗ настоява за незабавен отговор относно бъдещото прилагане на направлението за сеитбообръщение на мярка 214 „Агроекологични плащания” на ПРСР 2007-2013 г .

В продължение на няколко месеца тече устна неформална комуникация между Министерство на земеделието и храните и НАЗ относно развитието на съществуващите ангажименти по направлението „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите” на м.214. Въпреки входираните в МЗХ по надлежния ред писма-запитвания от страна на НАЗ, земеделските производители в България все още нямат яснота относно това дали поетите петгодишни агроекологични задължения по ПРСР 2007-2013 г. трябва да продължат да се спазват, при липсата на финансиране за оставащия период на ангажимента.

На този етап НАЗ е получила единствено официална информация от МЗХ, че в одобрената нова Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. компенсаторно плащане за ротация на културите за борба с почвената ерозия не е предвидено. В допълнение, НАЗ в информирана, че плащания с финансови средства по ПРСР 2007-20013 г. могат да се извършват до 31.12.2015 г., а земеделските производители са посъветвани да съобразят съществуващите си агроекологични ангажименти с одобрените дейности и направления от ПРСР 2014-2020 г.

НАЗ счита за недопустимо липсата на категоричен и еднозначен отговор, както и официална позиция от страна на МЗХ, по въпроса относно съдбата на агроекологичното направление за сеитбооборот. В новата ПРСР 2014-2020 г. липсва аналогично или подобно направление за борба с почвената ерозия, тоест няма практическа възможност сега съществуващата агроекологична дейност да бъде съобразена с одобрено направление по ПРСР 2014-2020 г.

Българските земеделски производители категорично се противопоставят на едностранната промяна на правилата на дългогодишни агроекологични ангажименти и считат за недопустимо да продължават на изпълняват поетия ангажимент за ротация на културите, да правят допълнителни разходи за поддържането на сеитбооборота, да заплащат по високи ренти за земеделските земи, покрити с агроекологичен ангажимент, а същевременно да не получават полагаемото по направлението компенсаторно плащане.

В тази връзка, НАЗ настоява компетентните европейски и национални органи да се произнесат ясно и категорично относно това дали следва земеделските производители да продължават да изпълняват агроекологичен ангажимент, за който не получават компенсаторно плащане.

С оглед започващата подготовка на площите за новата стопанска година и стартирането на процедурите по изготвяне на доброволните споразумения за ползване на земеделските земи по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/16 година, НАЗ очаква категоричен отговор в най-кратки срокове, но не по-късно от средата на м.юли 2015 г.

Публикувана в Новини на часа

Резултатите от ранкирането на проектите по заповедите по мярка 321 „Основни услуги за икономиката и населението в селските райони” от последните приеми по мярката през септември вече са достъпни за кандидатите по мярката. Ранкингът може да бъде проверен на интернет страницата www.prsr.bg/proekti/index.html.
По целевия прием за инвестиции, свързани със строителство, реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища и мостове, строителството на нови пътища и реконструкция/рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения,  от подадени 154 заявления ще бъдат разгледани 34 проектни предложения, получили  над 20 точки.
Разглеждане на 29 заявления за подпомагане ще започне и по приема за изграждане или подобряване на центрове за културни услуги и центрове за социални услуги, получили над 20 точки. Общо подадените заявления за този тип инвестиции са 72 броя.
Като резултат от проведената процедура по ранкиране на подадените 39 заявления по приема за инвестиции, свързани с изграждане или подобряване на центрове, предоставящи услуги, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии, включително създаването на мобилни центрове, ще бъдат разгледани 7 проекта, получили над 30 точки.
По мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” от подадените 485 проекта ще бъдат разгледани 63 заявления за подпомагане, получили над 90 точки. По мярка 313  „Насърчаване на туристическите дейности” са подадени 146 заявления, но на разглеждане подлежат 27 проекта, получили над 85 точки.

Публикувана в Новини на часа
Следващия месец фермерите ще могат да кандидатстват по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). 
Приемът е насочен към следните групи кандидати: с одобрени проекти по мерки 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” и 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”; производителите на плодове и зеленчуци (конкретните култури ще бъдат посочени в заповедта за отваряне на прием); както и фермерите с проекти за модернизиране на стопанства от сектор „Мляко“ и други животновъдни сектори, в съответствие със стандартите на Общността, включително и с Директива 91/676/ЕИО (Нитратната директива). В този период на прием не е предвидено финансиране на фермери и признати организации на земеделски производители, които отглеждат зърнено-житни и маслодайни култури. 
Точните срокове и бюджетът ще бъдат обявени със заповед на министъра на земеделието и храните преди началото на приема по ПРСР.
Публикувана в Новини на часа

Мярката, която ще подпомага инвестиции в селското стопанство от 2014 г. ще се нарича Инвестиции във физически активи и ще обединява няколко досегашни мерки. Това съобщи по време на БАТА Агро 2013 Мая Нинова, държавен експерт Дирекция Развитие на селските райони в Министерство на земеделието и храните.

Инвестиции във физически активи ще обхваща модернизация на земеделските стопанства (настоящата  мярка 121), добавяне на стойност към земеделските стопанства и маркетинг  (мярка 123), както и мярката за подобряване на инфраструктура в земеделието - мярка 125, която хидромелиоративна инфраструктура и подпомагане комасацията на земеделски земи. Тук ще бъде включена и мярка за непродуктивните инвестиции, свързана с агроекологичните дейности.

Друг важен момент при дейностите, които ще се подпомагат по отношение  подобряване конкурентоспособността на земеделските стопанства е опазването на околната среда.  В следващия програмен период Европейската комисия предоставя т.нар. „фиш“ с основни елементи, които се очкава да бъдат включени в мярката. Един такъв важен елемент е намаляване на разходите и подобряване на производителността на труда.

Акцент ще бъде поставен и при закупуване на нова техника, с която ще се доказва намаляването на разходите за торове, което също е голямо перо за земеделските производители, посочи Мая Нинова.

Ще се подпомага закупуването на земеделска техника, подходяща за агроекологичната дейност на земеделските производители, най-вече в райони, които са със силно ерозионна опасност.

За подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство акцент в програмата ще бъде и развитието на европейско партньорство за иновации, в което ще се включват земеделци, земеделски институции, консултантски организации и представители на бизнеса.

До 90% може да достигне подпомагането по мярка Инвестиции във физически активи, обясни още Мая Нинова. В стандартния случай подкрепата за държави, които са по-слабо развити (имат БВП под 75% от средния за Европейския съюз, каквато е и България), ще получават 50 % подпомагане за подпомагане на конкурентоспособността на земеделското стопанство. Ако инвестицията е колективна, има възможност подпомагането да бъде увеличено с още 20%. Това има голямо значение за подобряване на машинния парк на земеделските стопанства, тъй като ще насърчи повече земеделски производители да кандидатстват за физически активи, които да ползват колективно, коментира експертът от МЗХ. Нинова допълни още, че ако инвестицията е предназначена за стопанства в необлагодетелстваните райони или бенифициентът е млад фермер, субсидията ще бъде увеличена с още 20%. Това означава, че при комбинирания вариант може да се достигне максимална подкрепа до 90%, допълни още Мая Нинова. (ГФ)

Публикувана в Новини на часа
Голяма част от европарите, които трябваше да се отпуснат за опазване на птиците и ценните растителни видове в екологичната мрежа НАТУРА, ще се пренасочат за извършване на сеитбооборот. Това искане е записано в десетото изменение (нотификация) на програмата за развитие на селските райони и ще бъде представено в Брюксел от земеделското министерство, съобщи пред БНР изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Румен Порожанов.
 
В бюджета на програмата за НАТУРА са заложени 79 млн. евро. До този момент по тази мярка е усвоен около 1% от бюджета, тъй като защитни дейности в екозоните се извършват от малък брой стопани. „За да не изгубим парите, искаме да ги пренасочим към сеитбооборота, който се прилага масово и към който има голям интерес“, поясни Порожанов. 
 
Експертите от фонда вече са готови и с приема на нови проекти по мерките 311 и 312, който ще започне от 7 май. Тези проекти ще бъдат основно са за развитие на селски туризъм и за насърчаване на други бизнес дейности в малките населени места. От фонда изрично предупреждават, че се спира приемът на проекти за слънчеви панели. Целта е да се насърчават предложения, които носят добавена стойност за населението в селските райони.
 
В началото на следващата седмица Европейската комисия вероятно ще излезе и с окончателното си одобрение на искането на България за деветата нотификация (промяна) на програмата за селските райони. С нея страната ни поиска прехвърляне на 280 млн. евро. Голяма част от средствата бяха насочени към общинските проекти за ремонти на улиците, пътищата и ВиК-инфраструктурата в селата.
 
Към момента фонд „Земеделие“ е договорил 79% от целия бюджет на програмата, съобщи още Порожанов. Много скоро ще бъде открит приемът и за остатъчния ресурс по така нареченото наддоговаряне. По изчисления на агроминистерството около 600 млн. лв. от програмата трябва да се предоговорят наново, защото парите са по провалени проекти, които фермерите не са могли да изпълнят за последните седем години.
 
Ресурсът е изключително голям, съставлява около 20% от заложените средства. Затова и фондът е направил необходимата организация, за да може приемът на новите проекти да се осъществи до края на тази година, обясни Румен Порожанов.
Публикувана в Новини на часа

Със Заповед на министъра на земеделието и храните се променят критериите за парично обезщетение за загуба на доход за бенефициенти, създали лозови насаждения по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014 г. Право на обезщетение ще имат вече и производители, подали заявление за плащане или отчет за авансово плащане след 01.08.2009 г., съобщава пресслужбата на МЗХ.

Променя се и срока за подаване на заявленията в Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) до 31.07.2013 г. за бенефициентите, на които финансовата помощ по мярката е изплатена.

Парично обезщетение ще се изплаща на бенефициенти получили финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” за дейност Презасаждане със или без промяна на местонахождението на лозята, със или без смяна на сорта с възможност за увеличаване на броя на лозите в хектар.

Преди подаване на заявлението в ДФЗ-РА, ползвателите на финансова помощ трябва да получат Удостоверение за среден добив от последните три винарски години преди изкореняването на лозовото насаждение от Изпълнителна агенция по лозата и виното.

Целта на обезщетението е да подпомогне производителите на грозде и ползватели на финансова помощ по мярката за периода от изкореняване на лозовото насаждение до момента, в който новозасаденото лозе започне да дава плод. По този начин ще се повиши конкурентоспособността на винопроизводителите и ще се осигури справедлив жизнен стандарт на съответната земеделска общност.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта