В днешно време метеорологичните условия са най-голямата пречка за всеки един земеделец. Промяната в климата е факт и ние трябва да се приспособяваме към новите условия на работа и да прилагаме нови и алтернативни методи с цел подобряване и увеличаване на нашата продукция. Не случайно Министерски съвет прие „Национална стратегия за адаптация към изменението на климата (АИК)“ и план за действие към нея. В плана за действие се предвижда увеличаване на напояваната площ с 30 000 ха, инвестиции 50 млн. евро, увеличаване на напояваните площи с интензивни култури с 20%, увеличаване на добива на плодове с 2%, увеличаване на добива на зеленчуци с 10%.

Agrotaim02Ние от Агротайм Техник ООД, бидейки дъщерно дружество на Агротайм ЕООД, една от най-иновативните земеделски фирми в България, от първа ръка знаем всички трудности, с които се сблъскват земеделците днес. Продуктите и услугите, които предлагаме на нашите клиенти са първо и преди всичко изпитани на нашите полета и овощни градини, доказали своята ефективност и надеждност. Това ни дава едно предимство пред нашите конкуренти, защото ние можем да покажем реални резултати от използването на нашите продукти, а също така и да покажем тяхната издръжливост и качество.

Agrotaim03От 2018 г Агротайм Техник е официален представител за България на световния лидер в напоителните системи “NaanDanJain”. Това е израелска компания с над 80 години опит в напоителните системи и оперираща в над 120 държави по целия свят. Напоителните системи, било то пивотни системи за открити полета или капково напояване, се правят по индивидуални проекти спрямо нуждите на клиента. В допълнение към това всяка една система може да бъде снабдена с безконтактно управление, т.е. седейки вкъщи с телефона, всеки може да активира или деактивира системата и да следи актуалното й състояние. Също така при евентуален проблем, тази функция позволява на нашия екип поддръжка от разстояние да провери от къде идва този проблем, в някои случаи дори и да го отстрани от разстояние. Важно е да се отбележи, че нашите напоителни системи не се използват само за напояване с вода на насажденията, а също така и за торене. Това позволява прецизна дозировка на тор, а също така и спестява една обработка с машина на полето или овощна градина.

Публикувана в Бизнес

Колкото и валежи да паднат сега, липсата на зимна влага ще е определяща за бъдещата реколта

Агр. Петър Кръстев

Картината със земеделските култури в страната остава сложна и непредвидима. Най-потърпевша от неблагоприятните условия е крайморска Добруджа, където е съсредоточено основното производство на пшеница в страната. Очакваният голям дъжд по Гергьовден, който синоптиците прогнозираха, така и не се състоя или падна само на отделни места. Валежите бяха локални – дори в едно и също землище имаше участъци с дъжд до 30-35 л/м2 и такива – без капка. Естествено че там, където валя, посевите с пшеница и ечемик, които вече изкласиха, могат да издържат до юни, но ако през това време не вали, ситуацията отново ще се влоши. В резултат от сушата почти всички братя са отпаднали и пшениците, които впоследствие получиха живителна влага, могат да дадат добив от 200-300 кг/дка. Такава е картината в общините Каварна, Шабла, Генерал Тошево – на места от февруари досега има едва 8 л/ м2, а последната седмица на други има до 50 л/м2. Но никак не са малко местата без никакви валежи. На фона на всеобщата критична картина обаче има и посеви в отлично състояние, където по прогноза на местни специалисти добивите могат да стигнат до 600-700 кг/дка.

Тревожна е картината и във Варненска област, където се стигна до разораване на напълно изсъхнали посеви с пшеница. Стопаните са пред дилема дали и с какво да засеят разораните площи, защото ако не вали, ще имат само още допълнителни разходи.

Няма спор, че екстремните условия на изминалата зима и настоящата пролет са основната причина за състоянието на есенниците, но има допуснати и технологични грешки, споделят специалисти от района на Добруджа. Без да се вземе предвид липсата на влага, на места пролетното подхранване е направено с високи дози азот, който е подействал фитотоксично на и без друго силно стресираните растения. В резултат на това в момента се наблюдава интересна картина – стопаните, които по едни или други причини (включително поради липса на средства) не са торили с азот или са торили с по-малка норма, имат значително по-добри посеви, от тези, които са торили с големи дози.

Непредвидимостта остава и за пролетните култури

Засетите слънчоглед и царевица вече никнат, защото влагата за поникване е достатъчна, но ако сушата продължи, не може да се очаква добра реколта.

Най-характерно за сезон 2019-2020 е отсъствието на снеговалежи и липсата на зимно влагозапасяване на почвата. Пролетните и летните валежи са ефективни, когато влагата от тях се среща с почвената влага в дълбочина. Когато такава няма, тези валежи имат краткотраен ефект и нямат голяма стопанска стойност, защото влагата от тях много бързо се изпарява и не може да бъде на 100% оползотворена от растенията.

За кой ли път отново можем да направим констатацията, че в земеделието година с година никога не си прилича. Винаги има нещо, което не се случвало, независимо дали в положителен или май по-често в отрицателен план. Този селскостопански сезон също не прави изключение. Освен всичко, той съвпадна и с пандемията, която обхвана целия свят! Слава Богу, че все пак отрасълът земеделие, в частност зърнопроизводството, е един от малкото, за който карантината не създаде сериозна пречка за извършване на сезонните работи на полето. Независимо от това, в завода на открито производството зависи най-вече от обективния фактор – природата, която все по-често е непредвидима!

Публикувана в Растениевъдство

На дневен ред отново застава остро темата за напояването

Анета Божидарова

Светът бавно започва да се отърсва от коронавирусната пандемия. Градската болест, както я наричат мнозина анализатори, слабо засяга селата и селските региони. На полето работата върви с пълна пара, особено в сектор „Зърнопроизводство“. В момента за голяма част от българските земеделци по-големият проблем се явява сушата. Въпреки това, недостиг на зърно не се очаква, за глад изобщо не може да се говори.

„При вътрешно потребление от 700-800 хил. тона пшеница, ще ожънем такива количества без проблем, прехраната на България изобщо не е под въпрос“, коментира за „Гласът на земеделеца“ Георги Милев, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва 20 хил. дка земя, близо половината от тях – собствена. Въпреки, че в региона на Плевен валежите също не са били обилни, в почвата все още има влага, казва Милев. Ако до десетина дни обаче не завали, добивите и в Дунавската равнина ще претърпят редукция.

Какво казват аграрните специалисти

Картината на полето днес е такава и поради друга причина – заради комбинацията от суша и прекомерно използване на азотни торове, казват аграрни специалисти. Там, където положеният азот е в по-малки количества, посевите дори и сега изглеждат се държат добре. Казано просто, наторяването действа като сол, когато е суша, а когато вали –като азот. Затова фермерите трябва да се съобразяват с валежните норми и да прилагат адекватна норма при наторяването, съветват учените.

Щети и компенсации

Тежка е картината в Сливенско, където е стопанството на Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ. „Чакаме дъжд, положението при нас е трагично. Силният и постоянен вятър изсмуква за няма и ден дори и малкото влага, която се образува след оскъдните валежи. Засега не мислим да презасяваме, защото ако сушата продължи, съвсем нищо няма да приберем от полето. А ако падне дъжд, поне стотина килограма от декар все ще ожънем “, тревожи се Радев. В Добруджа мнозина от фермерите дори смятат да разорават и да презасяват, информира преди дни председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите очакват да минат комисии, които да констатират щетите по посевите. Обезщетения ще се изплащат при 80 до 100% загуби. „Нали знаете как става, каквито сме късметлии, ще се окаже, че щетите ни са 79%“, коментира Георги Радев. Дори и да бъдат компенсирани обаче, земеделците трудно ще покрият реалните загуби, особено когато става дума за хиляди декари с посеви и за огромни инвестиции в тях, пресмята земеделецът от Сливенско.

Как се плаща рента при 100% загуби

В регионите, в които ще се претърпят големи щети от сушата, със сигурност ще има фалити, прогнозира Георги Милев. В този смисъл е редно да бъде обявена нулева рентна година, особено за фермерите с тотални загуби. Сушата е пагубна за всеки земеделец, но тази година отново поставя остро на дневен ред темата за рентите. Според земеделеца от Плевенско, справедливото образуване на рентното плащане от декар е като се раздели на две печалбата на едно стопанство в края на всяка стопанска година. 50% от нея – за рента. „Нормално ли е в Добруджа рентата да е 95 - 110 лева от декар, при сегашната суша как ще се плаща такава висока рента?“, пита Милев. По думите му, реалният размер на рентата за цялата страна трябва да е от 35 до 45 лева. „Големите арендатори работим на светло, в края на всяка година правим отчет, имаме годишна печалба и всичко е видно“, казва още Милев. Според него е абсолютно несправедливо рентата да е фиксирана. Така някои земеделци при 70 лева чиста печалба от декар, плащат 60 лева рента на собствениците и едва 10 лева остават за тях, обяснява още той. Смяната на този режим на плащане обаче трябва да бъде облечена в съответното законодателство, в момента рентното плащане е въпрос на договаряне.

Напояването – мисия невъзможна

В контекста на все по-големите засушавания през последните години, Георги Радев поставя на дневен ред и темата за напояването. Арендатори от Сливенско са сключили договори с местното водно дружество, което ще кандидатства по подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“. Според Радев обаче възстановяването на напоителните съоръжения ще стане факт едва през следващата година. „Ние бихме инвестирали в напояване, но ако имаме сигурност, че ще стопанисваме земята, която сме наели поне в рамките на 5 последователни години. Иначе какъв е смисълът да направим толкова голяма инвестиция и след това някой да реши и да я ползва на готово? При сегашното преподписване на арендните договори година за година, как да имаме сигурност“, разсъждава зам.-председателят на НАЗ от региона на Сливен. „Всяка година даваме пари за какво ли не – за торове, за препарати, за машини, за инвентар. Ще извадим и за напояване, няма кой друг да извади такива пари. Но ни трябва поне малко предвидимост в бизнеса“, казва Радев. Според него именно това е една от причините за казуса с напояването все още да няма трайно решение.

Проблемът всъщност е по-дълбок и е на ниво държава. Депутати от левицата преди старта на мярката за напояване зададоха въпрос към земеделския министър Десислава Танева по време на петъчен парламентарен контрол: чрез подмярката 4.3 няма ли да бъде реанимирано едно губещо предприятие, каквото е „Напоителни системи“ – не чрез пряко финансиране от националния бюджет, а през европейските програми? „Напоителни системи“ не се ли явяват единственият възможен бенефициент по подмярката 4.3? Ако цената за един кубик вода за напояване на 1 декар земеделска земя е между 0.17 – 0.20 лева, защо за вецовете е 0,003 лева на кубик? Кой има интерес от това? Защо се стига до абсурда да няма вода за напояване, защото се оказва, че тя е източена от вецовете за производство на ток, и то на скъп ток? Държавата очевидно трябва да преосмисли този казус и то на ниво политики. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ към министър Танева дали няма риск подмярката 4.3 да бъде обсебена изцяло от „Напоителни системи“, аграрният министър заяви, че е даден шанс на всички, които желаят, да участват с проекти и да инвестират в съоръжения за напояване. Само времето ще покаже как реално е сработила тази подкрепа и за кого.

Полезният ход е да се направят реални сдружения за напояване, в които да участват и земеделците. Така, ако в момента те нямат дългосрочна сигурност по отношение на стопанисването на земята, ще могат да продават услугата „напояване“ на онзи, който иска да я ползва. В момента обаче законодателството не работи в полза на създаването на реални сдружения, защото напоителните системи и канали могат да преминават само през собствена земя, а не през наета. Това лишава арендаторите от възможността да участват в този процес. В Конституцията пише: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“, тоест, само държавата може да отчуждава частни имоти в обществена полза. Напояването явно не се възприема като такова.

От полето по-хубаво няма

И двамата зам.-председатели на НАЗ казват, че нямат проблем с доставката на торове, семена, препарати и резервни части за машинния парк в своите стопанства. Заради очертаващата се суша в цяла Европа, се очакват по-ниски добиви от зърно. Това ще вдигне цената, както се случва при всеки дефицит, казва Георги Милев. С оглед на неясния изход от развитието на пандемията и на постепенното възстановяване на икономиките, износът на българско зърно очевидно ще е по-малък. Но вътрешното потребление изобщо не е под съмнение.

„Ако компаниите за селскостопанска техника добре са се справили във времето с продажбите, сега спокойно могат да преживяват само от сервизното обслужване“, анализира земеделецът от Плевенско. И Милев, и Радев са категорични, че който е планирал покупка на техника за своето стопанство, ще я направи. Защото въпреки извънредното положение, работата на полето си върви.

„Ние не сме натъпкани в офис, ние сме навън, от полето по-хубаво няма, карантината изобщо не ни бърка. Само малко дъжд да капне, всичко съвсем ще бъде наред.

Двамата стопани са благодарни на полицаите от КПП-та, които ги пропускат, защото вече добре ги познават. Някак за всички е ясно, че земята не признава карантина, а иска работа. И то навреме.    

Публикувана в Бизнес

Близо 100 млн. лева ще бъдат инвестирани във възстановяване на инфраструктурата за напояване в страната чрез прилагането на подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Целта е напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди.

Предвид спецификата на мярката, са открити две отделни процедури чрез подбор, които се различават според допустимостта на кандидатите.

Първата процедура е „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“, по която ще се подпомагат само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро.

Втората процедура е „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“. По нея допустими кандидати са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.

Публикувана в Бизнес

Близо 100 млн. лева ще бъдат инвестирани във възстановяване на инфраструктурата за напояване в страната чрез прилагането на подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Целта е напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди. Предвид спецификата на мярката, днес се откриват две отделни процедури чрез подбор, които се различават според допустимостта на кандидатите. Първата процедура е „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“, по която ще се подпомагат само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро. Втората процедура е „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“. По нея допустими кандидати са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК). Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.

Публикувана в Бизнес

- Г-жо Танева, има ли риск „Напоителни системи“ да обсебят подмярка 4.3?

- Не, няма такъв риск. Мярката ще отвори в края на месец март – нека видим колко проектни предложения ще постъпят и след това ще можем да анализираме.

- Мнозина казват, че кандидатстването по 4.3 е изключително трудно – предвид изискванията и условията. Беше ли възможно опростяване на режима?

- Не. Всяка инвестиция в хидромелиоративно съоръжение е изначално тежка като административна процедура. Но такова е общото европейско законодателство по отношение на управлението на водите, това не е земеделско законодателство. И ние не можем да дерогираме в него по отношение на водоползването. Такива са законовите правила и сме длъжни да ги спазваме.

„Напоителни системи“ ЕАД е изготвило проектни предложения за 29 хидромелиоративни обекта, които имат първостепенна важност за напояването, съобщи по време на петъчен парламентарен контрол земеделският министър Десислава Танева. Дружеството има 14 клона в страната. Ако проектите бъдат реализирани, поливните площи в страната ще се увеличат с 200 хил. дка, каза още Танева.

Общият бюджет по подмярка 4.3 е 50 465 860 евро или близо 100 млн. лева. На интернет страницата на МЗХГ още на 13 март са публикувани насоките за кандидатстване по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР (2014 – 2020 г.). Срокът за обществено обсъждане е до 24 март. След това подмярката трябва да бъде отворена за прием на проектни предложения. Бенефициенти по нея са сдруженията за напояване и „Напоителни системи“ ЕАД. Размерът за допустимите разходи по един проект е до 6 млн. евро за „Напоителни системи“ и до 1,5 млн. евро за проекти на юридически лица, учредени по Закона за сдружения за напояване, по Търговския закон или по Закона за кооперациите.Одобрен проект се изпълнява в срок до 36 месеца от датата на подписването на административния договор.

Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Bлacтитe пpиexa пpeдлoжeнaтa oт пpeмиepa Бoйĸo Бopиcoв идeя дa ce cъздaдe дъpжaвeн BиK xoлдинг, в ĸoйтo дa влязaт вcичĸи мecтни дpyжecтвa. Kaпитaлът нa "Бългapcĸи BиK xoлдинг" EAД щe e в paзмep нa 1 млpд. лв. щe ce фopмиpa oт тaзгoдишния бюджeт.

Paзбиpa ce, идeятa e дa ce пpeдoтвpaтят вoдни ĸpизи ĸaтo тaзи в Πepниĸ. Caмo чe вepoятнo щe ce пocтигнe oбpaтeн eфeĸт зapaди няĸoи oт cлeднитe пpoблeми.

Πpoблeмът c цeнтpaлизaциятa

Цeнтpaлизиpaнoтo взимaнe нa peшeния ниĸoгa нe e нaй-бъpзият и тoчeн пoдxoд, ocвeн в мнoгo мaлĸи opгaнизaции. Инфopмaциятa тpябвa дa cтигнe oт лoĸaциятa c пpoблeм дo цeнтpaлaтa, дa ce взeмe peшeниe и тя дa ce въpнe oбpaтнo. Toвa oбиĸнoвeнo oтнeмa вpeмe, дa нe гoвopим, чe мoгaт дa ce пoлyчaт вcяĸaĸви изĸpивявaния пo пътя. Интepecнoтo e, чe имeннo липcaтa нa ĸoмyниĸaция e cpeд пpичинитe, дoвeли дo cъcтoяниeтo нa язoвиp "Cтyдeнa", ocвeн нeĸaчecтвeнoтo yпpaвлeниe oт cтpaнa нa Mиниcтepcтвoтo нa oĸoлнaтa cpeдa и вoдитe, e пpoблeм c ĸoмyниĸaциятa - Oт мecтнoтo BиK нe ca yвeдoмили нaвpeмe, чe във вoдoизтoчниĸът нямa дocтaтъчнo вoдa, зa дa ce взeмaт мepĸи пpeдвapитeлнo.

C oщe eдин cлoй в лицeтo нa нaциoнaлния xoлдинг BиK тaзи гpyпa пpoблeми нямa дa cтaнaт пo-лecнo пpeдoтвpaтими. Bcъщнocт щe ce влoшaт. Зaгyбaтa нa oтгoвopнocт Зa мoмeнтa бeшe yвoлнeн диpeĸтopът нa BиK Πepниĸ Ивaн Bитaнoв зa тoвa, чe нe e cигнaлизиpaл нaвpeмe зa ĸpизиcнo ниcĸoтo нивo нa язoвиpa, a бившият миниcтъp нa oĸoлнaтa cpeдa и вoдитe Heнo Димoв пoдaдe ocтaвĸa. Лecнo мoжe дa ce дoпycнe ĸaĸ ĸoгaтo имa oщe eднo звeнo пo вepигaтa, инcтитyциитe щe зaпoчнaт дa cи пpexвъpлят тoпĸaтa зa yпpaвлeнcĸитe peшeния. B ĸpaйнa cмeтĸa, нaĸaзaн пpи cлeдвaщия тaĸъв инцидeнт мoжe дa ce oĸaжe oтнoвo ниĸoй, дoĸaтo xиляди (в cлyчaя - oĸoлo 100 xил. дyши) cтoят мeceци нapeд oбpaтнo в ĸaмeннaтa epa.

Липcaтa нa чacтнa инициaтивa Moжe дa e шoĸиpaщo, нo пoдoбeн пpoблeм eдвa ли би ce cлyчил, aĸo язoвиpът (или, ĸoeтo e oщe пo-дoбpe, цялaтa вoдoпpeнocнa cиcтeмa) бeшe чacтeн. Πpeз гoдинитe дъpжaвaтa ce e дoĸaзaлa ĸaтo лoш cтoпaнин нa вoдoeмитe в цялaтa cтpaнa, пpи тoвa нe caмo пo oтнoшeниe нa нивoтo нa вoдaтa в тяx.

Cĸъcвaнeтo нa язoвиpни cтeни и диги e нa пpaĸтиĸa xpoничeн пpoблeм, a cъщoтo вaжи и зa липcaтa нa пoддpъжĸa. Haпpимep пpeз лятoтo пpoвepĸa в oбщинa Tyнджa нa 129 язoвиpa ycтaнoви, чe caмo дeceтинa ca изpядни. Дopи и пpимepът дa нe e пpилoжим зa вcичĸи peгиoни нa cтpaнaтa, дял, пo-ниcъĸ oт 10%, e плaшeщo ниcъĸ. Peзyлтaтитe oт дъpжaвнoтo cтoпaниcвaнe и yпpaвлeниe (или пo-cĸopo липcaтa нa тaĸивa) нa вoдoeмитe ce виждaт eжeгoднo вcяĸa гoдинa, ĸoгaтo пpи cĸъcвaнe нa диги ce нaвoднявaт нaceлeни мecтa и xopaтa pязĸo ce пpeвpъщaт в бeзимoтни. Taĸa в тeĸyщaтa cитyaция ce oĸaзвa, чe ĸaĸтo твъpдe мaлĸo, тaĸa и твъpдe мнoгo вoдa ca нa пpaĸтиĸa oпacни.

Унищoжaвaнeтo нa дaнъĸoплaтcĸи cpeдcтвa

Cyмaтa oт 1 млpд. лв. изoбщo нe e мaлĸa. Tя e пoчти paвнa нa внocĸaтa ни в EC зa тaзи гoдинa (1,3 млpд. лв.) и e пoвeчe oт paзxoдитe зa ĸyлтypa и cпopт (oбщo 0,7 млpд. лв.). Πpeдвид изтъĸнaтитe пo-гope фaĸтopи eдвa ли нoвaтa "cтpyĸтypa шaпĸa" щe e ocoбeнo eфeĸтивнa (дopи вepoятнo щe e oбpaтнoтo), ĸoeтo caмo пo ceбe cи я пpaви бeзcмиcлeнa. Tyĸ oбaчe имa и oщe тpи ĸoмпoнeнтa. Πъpвият oт тяx e, чe oтĸpивaнeтo нa тoлĸoвa cĸъпa инcтитyция щe ce пpeвъpнe в yдoбeн пoвoд зa нaзнaчaвaнe нa близĸи дo yпpaвлявaщитe cлyжитeли - фeнoмeн, ĸoйтo ce нaблюдaвa нa вcяĸo нивo нa пyбличнaтa aдминиcтpaция, ĸoeтo дoпълнитeлнo пoдpивa eфeĸтивнocттa ѝ.

Bтopият e, чe вcяĸa eднa дъpжaвнa cтpyĸтypa, зa cъжaлeниe в Бългapия пoчти пo пpeзyмпция, ĸpиe pиcĸoвeтe дa ce пpeвъpнe в чepнa дyпĸa зa ĸopyпция - нeщo, oт ĸoeтo Tpeтият e cвъpзaн c мaĸpocpeдaтa. B ycлoвия нa зaдaвaщa ce peцecия, yпpaвлявaщитe тpябвa дa миcлят ĸaĸ дa cпecтявaт cpeдcтвa, a нe ĸaĸ дa пoxapчaт вceĸи лeв, дo ĸoйтo ce дoĸoпaт. Зa жaлocт, виждaмe пpoявлeниe имeннo нa втopия нaчин нa миcлeнe. Toй вoди дo cтpyĸтypни изĸpивявaния нa cpeдaтa, дa нe гoвopим зa липcaтa нa cpeдcтвa, c ĸoитo щe ce oĸaжe cтpaнaтa, ĸoгaтo peцecиятa вcъщнocт нacтъпи. Ho тoвa нe e пpoблeм нa yпpaвлявaщитe, ĸoитo в мoмeнтa paздaвaт c щeдpи шeпи, зaщoтo дъpжaвнитe зaeми ce плaщaт oт дaнъĸoплaтцитe.

Зaĸлючeниe нa нeпpиĸлючил ĸaзyc

Дo cитyaциятa в Πepниĸ ce cтигнa, зaщoтo дъpжaвaтa cи e пpиcвoилa cтoпaниcвaнeтo и yпpaвлeниeтo нa вoднитe pecypcи. Paзбиpa ce, ĸaĸтo вcяĸa дpyгa ycлyгa, нямa ниĸaĸъв cмиcъл тя дa ce пpeдocтaвя oт дъpжaвaтa, ĸaĸтo мoжe би в oблacттa вeчe дoбpe paзбиpaт. He e нyжнo дa cи пpeдcтaвямe ĸaĸвo би ce cлyчилo, aĸo тя влeзe в yпpaвлeниeтo нa дpyги вaжни нeщa, ĸaтo xpaнитe (дeфицити дo 90-тe гoдини), oбpaзoвaниeтo (дeвeтoĸлacницитe y нac ca нa чeлнитe мecтa пo фyнĸциoнaлнa нeгpaмoтнocт) или дeтcĸитe гpaдини (cъщo бeз дocтaтъчeн ĸaпaцитeт).

Aбcypднa e идeятa e, чe ни тpябвa oщe пoвeчe дъpжaвa, зa дa ce paзpeшaт пpoблeмитe, cъздaдeни oт дъpжaвaтa. Toвa e ĸaтo дa ce ĸaжe, чe eдин aлĸoxoлиĸ имa нyждa oт oщe пиeнe, зa дa cи излeĸyвa циpoзaтa. Toгaвa дo ĸaĸвo щe дoвeдe нoвaтa cтpyĸтypa? Πpeдвид тeĸcтa пo-гope, тo вepoятнo нямa дa e пoдoбpявaнe нa ycлyгитe зa гpaждaнитe. Haпpoтив, пo тoзи нaчин ce cъздaвa oщe пo-cлoжнa cтpyĸтypa, a ĸoлĸoтo пo-cлoжнa e eднa тaĸaвa, тoлĸoвa пo-yязвимa e нa пpoблeми. Ho тoвa нe e нaй-лoшoтo.

Xoлдингът нa пpaĸтиĸa пpeдcтaвлявa oщe eднa бpънĸa, в ĸoятo дa пoтъвaт пapи - зaceгa 1 млpд. лв., звeнo, ĸoeтo щe нaпpaви взимaнeтo нa peшeния пo-тpoмaвo, a нe пo-бъpзo, cтpyĸтypa, чpeз ĸoятo индивидyaлнaтa oтгoвopнocт щe ce paзмиe oщe пoвeчe, и пopeднa пoтeнциaлнa дyпĸa зa ĸopyпциoнни cxeми. Taĸa нe caмo дъpжaвaтa нe paзpeшaвa cиcтeмнo пpoблeмитe, ĸoитo caмa e cъздaлa, нo и cъздaвa възмoжнocт в бъдeщe вceĸи гpaд дa изпитвa пpoблeмитe нa Πepниĸ, caмo чe oщe пo-cĸъпo зa дaнъĸoплaтeцa, зaщoтo 1 млpд. лв. oт джoбa ни щe ca пoтънaли във BиK xoлдингa.

Източник: Даниел Василев, Money.bg

Публикувана в Бизнес
Вторник, 07 Януари 2020 17:26

В годината на … плъховете

Смело влязохме в годината на плъховете. Ако според китайския хороскоп годината на Металния плъх вещае ново начало, у нас всичко е наопаки.

Още в първите дни на януари гръмна пореден свинекомплекс – с африканска чума. Плъховете били виновни, разсъждаваха специалисти. Така за земеделския министър Десислава Танева 2020 година се очертава като плашещ животински Квазимодо – прасе с глава на плъх.

За всички е ясно, че положението с АЧС отдавна е изтървано. Ако иска да удържи фронта, министър Танева трябва смело да разчисти политическите плъхове – да тропне по масата в Министерския съвет и да каже на премиера, че не е по силите на една агенция да се пребори с проблема. Особено когато официалните ветеринарни власти срещат отпор от местните кметове. Те добре си изиграха картите по изборите, като раздадоха по едни 300 лева на когото можаха – за да си осигурят следващ мандат.

Сега в домашните кочини би трябвало да има само плъхове, но какво има там ще броим напролет. Когато АЧС отново влезе в активна фаза. Спешни железни правила и пари – това трябва да поиска министър Танева, за да се справи с проблема. Иначе Квазимодо няма да я остави на мира.

Земеделските производители със свито сърце чакат зимата най-после да дойде. Дъжд и сняг обаче не се задават. И годината се очертава отново като критична за сектор „Растениевъдство“. И там ще се прескачат плъхове в хамбарите наесен.

По ирония на съдбата тази година най-после трябва да бъде отворена и мярката, свързана с напояването. Какви хидромелиорации обаче ще градим, като държавата с един язовир край Перник не може да се справи и седмици наред хората в региона живеят като в каменната ера. Около тях само политически маневри се въртят. И бавно настъпват плъховете.

Случаят „Перник“ е пореден знак за това каква колосална криза се задава. Десетки са безстопанствените язовири у нас, затлачени реки наводняват села и земеделски площи, институциите не се уморяват да си прехвърлят топката, а накрая бедата се стоварва върху гърба на обикновения човек. И го гледа с една умилително-отвратителна муцуна на плъх.

Казват, че след ядрена катастрофа вероятно ще оцелеят плъховете и хлебарките. Може би трябва да се смени гледната точка. Вместо да се гнусим от плъховете, да се поучим от тях. Те са внимателни и тихи, изключително приспособими, силно привързани към групата, социално ангажирани в нея. На това обикновено му викат екипност. Само че за 30 години май не се научихме да бъдем екипни. Затова и хоризонтът пред нас е нисък. Защото го гледаме с миши поглед.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

яма да има промяна в цената на водата за напояване, която ще бъде подавана за градинарите и останалите фермери през 2020 г. Това съобщи в интервю за БНР Снежина Динева, изпълнителен директор на държавното предприятие „Напоителни системи“, което е под шапката на министерството на земеделието. Динева припомни, че прилаганият през последните години бизнес план включва постоянно наблюдение на водното съдържание в язовирите, които се наблюдават и стопанисват от държавното предприятие.

Очаква се от тази година „Напоителни системи“ да кандидатства и по програмата за развитие на селските райони, където са заделени над 100 милиона лева за възстановяване на основните хидромелиоративни канали. „Това ще позволи да се намалят съществено разхищенията на вода за напояване, а в бъдеще очакваме държавата да намали и цената на водата, подавана към земеделците“, обясни още Динева.

Преди два дни служители на „Напоителни системи“ успяха да завършат ремонтните работи по главния водопровод в община Ботевград, за да осигурят вода за населението в Ботевград. Тръборповодът е затапен  веднага след последния водоползвател на „Напоителни системи“ в местността Марийното, между селата Трудовец и Разлив. Това е единственият тръбопровод, който тръгва от язовир Бебреш в посокакъм Правец. Всички отклонения по него до мястото, където е приключило затапването, са проверени. Те са регламентирани и отчитането на използваната вода става по водомерни устройства. На място, за да инспектират дейностите, са били изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева, кметът на Ботевград Иван Гавалюгов и представители на “ВиК“ - София.

Проверени са и на спирателните кранове на всички отклонения, като всички спирателни кранове са затворени към промишлеността и към земеделските производители и вода се подава единствено за нуждите на населението в Ботевград и съседните села.  

Публикувана в Бизнес

Дълги колони зърноприбиращи комбайни, хиляди декари и мощни трактори ... Сигурно така си представят жътвата в Канада. Така е в житницата на страната – провинциите Саскачеван и Манитоба. Но в източните региони земеделските пейзажи изглеждат различно...

Farmers Daily

Сезонът на жътвата на зърнените култури в Канада е доста разтегливо понятие. За страна, която се простира от изток на запад на почти 5000 км, е свойствено огромно разнообразие на земеделски култури.

Bourgault Air Seeder Paralink Hoe Drill

Забележима е и значителна разлика в структурата на селското стопанство. В западната част на страната големи стопанства работят на стотици хиляди декари земеделска земя, а в източната преобладават млекопроизводителни ферми със средноевропейски размери. По тази причина и жътвата в Канада има големи контрасти. Страната е на второ място в света по площ, но едва 5 на сто от нейната територия е обработваема земеделска земя.

Саскачеван – житницата на страната

Именно в централния щат Саскачеван са разположени 44 на сто от всички обработваеми площи в страната. Все по-рядко, но все още наричат тази провинция „житницата на Канада“. В северната част на щата земята се обработва по-трудно – от момента на сеитбата до жътвата в някои райони фермерите разполагат едва с 90 дни. Случва се сеитбената кампания напролет да се отложи поради продължителна зима или силни валежи. Тогава на фермерите се налага да решават дали сеитбата в този сезон ще бъде изобщо икономически целесъобразна. За оптималното използване на късия вегетационен период земеделските машини работят на предела на възможностите си. Затова тук е популярна една от най-мощните машини, помагаща на зърнопроизводителите през късия прозорец на сеитбата да засеят големи площи с незначително количество работна ръка, а именно сеитбеният комплекс Airseeder XXL. Той е производство на канадската компания Seedmaster с работна ширина 27 м.

download

Създадената през 1991 г. компания Seedmaster е достатъчно млада в сравнение с останалите канадски производители и е станала известна с производството на земеделска техника с впечатляващи размери. Сеялки с работна ширина 18 м са обичайни в Канада, но машини с 30 м работна ширина дори и тук се срещат рядко. Успяхме да присъстваме на сеитбата на зимна пшеница в канадско стопанство с площ 4000 ха, разположена недалеч от градчето Реджайн. Фермерското семейство от Южна Германия се е преселило в Канада още преди 20 години и е закупило съществуваща ферма в провинция Саскачеван. Фермерите се отнасят много внимателно към почвата, поради което цялата техника, включително зърноприбиращите комбайни и претоварващите ремаркета са на гумени вериги.

Дъжд!

Големите земеделски региони, разположени в прериите – провинциите Саскачеван и Манитоба, в периода на вегетация страдат особено силно от липсата на валежи. Средногодишното количество на влагата тук не превишава 400-500 мм. Затова навсякъде се използват пивоти за кръгово поливане, а водата за тях идва от склоновете на Скалистите планини и за да достигне до мястото на използването си, изминава повече от 1000 км.

Добивите от земеделските култури варират в зависимост от региона, но средно те са около 400 кг/дка за ечемика и 500 кг/дка за пшеницата. Но често климатичните условия не позволяват на фермерите да прибират стабилни реколти всяка година.

TransferTracksWeb 4

Що се отнася до прибиращата техника, то тук практически не се използват стари комбайни. При дълги дистанции и отдалеченост на фермите логистиката има голяма роля. Семейно стопанство, разположено на север от град Суифт-Карент в Саскачеван, използва практически непознати на европейските земеделци претоварващи ремаркета. Производител на 70-метровото триосно ремарке е компания Balzer. Три големи зърноприбиращи комбайна могат по два пъти да разтоварят зърното в такова ремарке. 600-милиметровият шнек за по-малко от три минути разтоварва цялото съдържание на бункера в собствени камиони на стопанството. Претоварващото ремарке служи в стопанството не само като транспортно средство, но и изпълнява буферна функция в логистичната верига. За тези, които се грижат за здравето на почвата, е достъпен и верижен вариант на претоварващите ремаркета Balzer Field Floater с четири вериги с ширина 91 см!

Минимум обработка

Почвообработката в Канада е сведена до минимум. Една от причините е късият вегетационен период, който стига само за изравняване на почвата. Но има и агрономически предпоставки. Основната задача на фермерите е да задържат влагата в почвата и да я предпазят от замръзване през зимата за сметка на образуващата се на стърнището снежна шапка.

Иглената брана за събиране на сламата в канадските стопанства е много важна машина, способна да решава множество текущи задачи. При нейното използване веднага след комбайна сламата се разпределя, осигурявайки добри условия за прорастване на самосевките. През пролетта, при втората обработка, земята става по-рохкава, което способства за затоплянето и изсъхването й. С иглената брана се работи на високи скорости. Канадските компании, като Bourgault, произвеждат брани с работна ширина 25 метра. Гледката на тяхното транспортиране по пътищата с ширина 4,5 метра е впечатляваща.

 

А животновъдството?

Суровият континентален климат на север затруднява развитието на земеделието. В източните провинции на Канада – Онтарио и Квебек, растениевъдството е съвсем символично. Тук има много повече влага, отколкото в западните райони. Поради това основната дейност на земеделските производители е насочена към фуражните култури – царевица, люцерна и соя за млечното животновъдство, свиневъдството и птицевъдството. Но стопанства с повече от 300 млеконадойни крави са рядкост. В Онтарио средната млекопроизводителна ферма отглежда 70 животни, а в Квебек – 80. Действащата в страната квотна система задържа цените на млякото на стабилно ниво и дава възможност на малките семейни ферми да получават достатъчни доходи.

italian farmers learn about agriculture in canada 2
Въпреки огромната територия на Квебек и Онтарио, делът на обработваемите земи в тези щати е незначителен. Особено характерно е това за провинция Квебек, която по площ е пет пъти колкото Германия.

Много от стопанствата в Канада се притежават от семейства с европейски произход. Преселниците са донесли със себе си нови производствени технологии, а производителите на земеделска техника от Централна Европа вече са се установили в Канада. Ако се обърне внимание на земеделските земи между Отава (Онтарио) и Монреал (Квебек) по време на косенето, то може да се забележи, че фермерите използват предимно трактори и навесен инвентар на германски производители. Голяма част от работата в стопанствата се извършва от предприятия за услуги със земеделска техника. Например, компанията GT Custom Work Ltd е специализирана във внасянето на органични торове. Компанията разполага с 8 трактора John Deere с торовнасящи машини Nuhn. Братята, собственици на компанията, показват как с помощта на техника с мощност 2500 к.с. може да се внесат 35 куб.м органични торове. Обикновено техниката на компанията работи в отбори по 3-4 единици и за седмица внася 6000 куб.м органични торове на територия над 100 км! Това е впечатляващо, както и цялото земеделие на Канада!

Земеделието на Канада

Във втората по големина страна в света, едва 8 на сто от територията са земеделски земи. Въпреки това страната е един от най-големите износители на земеделски стоки в света. В прерийните провинции се отглеждат пшеница и маслодайни култури. В източната част на Канада се произвеждат мляко и зеленчуци за вътрешния пазар. Късият вегетационен период принуждава земеделските производители със среден размер на стопанствата 3000 дка да са пределно добре механизирани, за да успяват за малко време да обработят големи площи. Влагоопазващата минимална почвообработка и директната сеитба са преобладаващите технологии в канадското земеделие.

Канадският пазар на земеделска техника е съсредоточен в ръцете на американските производители като AGCO, Case IH, John Deere. Известни местни производители са Degelman и Versatile.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта