- Г-жо Танева, има ли риск „Напоителни системи“ да обсебят подмярка 4.3?

- Не, няма такъв риск. Мярката ще отвори в края на месец март – нека видим колко проектни предложения ще постъпят и след това ще можем да анализираме.

- Мнозина казват, че кандидатстването по 4.3 е изключително трудно – предвид изискванията и условията. Беше ли възможно опростяване на режима?

- Не. Всяка инвестиция в хидромелиоративно съоръжение е изначално тежка като административна процедура. Но такова е общото европейско законодателство по отношение на управлението на водите, това не е земеделско законодателство. И ние не можем да дерогираме в него по отношение на водоползването. Такива са законовите правила и сме длъжни да ги спазваме.

„Напоителни системи“ ЕАД е изготвило проектни предложения за 29 хидромелиоративни обекта, които имат първостепенна важност за напояването, съобщи по време на петъчен парламентарен контрол земеделският министър Десислава Танева. Дружеството има 14 клона в страната. Ако проектите бъдат реализирани, поливните площи в страната ще се увеличат с 200 хил. дка, каза още Танева.

Общият бюджет по подмярка 4.3 е 50 465 860 евро или близо 100 млн. лева. На интернет страницата на МЗХГ още на 13 март са публикувани насоките за кандидатстване по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР (2014 – 2020 г.). Срокът за обществено обсъждане е до 24 март. След това подмярката трябва да бъде отворена за прием на проектни предложения. Бенефициенти по нея са сдруженията за напояване и „Напоителни системи“ ЕАД. Размерът за допустимите разходи по един проект е до 6 млн. евро за „Напоителни системи“ и до 1,5 млн. евро за проекти на юридически лица, учредени по Закона за сдружения за напояване, по Търговския закон или по Закона за кооперациите.Одобрен проект се изпълнява в срок до 36 месеца от датата на подписването на административния договор.

Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Bлacтитe пpиexa пpeдлoжeнaтa oт пpeмиepa Бoйĸo Бopиcoв идeя дa ce cъздaдe дъpжaвeн BиK xoлдинг, в ĸoйтo дa влязaт вcичĸи мecтни дpyжecтвa. Kaпитaлът нa "Бългapcĸи BиK xoлдинг" EAД щe e в paзмep нa 1 млpд. лв. щe ce фopмиpa oт тaзгoдишния бюджeт.

Paзбиpa ce, идeятa e дa ce пpeдoтвpaтят вoдни ĸpизи ĸaтo тaзи в Πepниĸ. Caмo чe вepoятнo щe ce пocтигнe oбpaтeн eфeĸт зapaди няĸoи oт cлeднитe пpoблeми.

Πpoблeмът c цeнтpaлизaциятa

Цeнтpaлизиpaнoтo взимaнe нa peшeния ниĸoгa нe e нaй-бъpзият и тoчeн пoдxoд, ocвeн в мнoгo мaлĸи opгaнизaции. Инфopмaциятa тpябвa дa cтигнe oт лoĸaциятa c пpoблeм дo цeнтpaлaтa, дa ce взeмe peшeниe и тя дa ce въpнe oбpaтнo. Toвa oбиĸнoвeнo oтнeмa вpeмe, дa нe гoвopим, чe мoгaт дa ce пoлyчaт вcяĸaĸви изĸpивявaния пo пътя. Интepecнoтo e, чe имeннo липcaтa нa ĸoмyниĸaция e cpeд пpичинитe, дoвeли дo cъcтoяниeтo нa язoвиp "Cтyдeнa", ocвeн нeĸaчecтвeнoтo yпpaвлeниe oт cтpaнa нa Mиниcтepcтвoтo нa oĸoлнaтa cpeдa и вoдитe, e пpoблeм c ĸoмyниĸaциятa - Oт мecтнoтo BиK нe ca yвeдoмили нaвpeмe, чe във вoдoизтoчниĸът нямa дocтaтъчнo вoдa, зa дa ce взeмaт мepĸи пpeдвapитeлнo.

C oщe eдин cлoй в лицeтo нa нaциoнaлния xoлдинг BиK тaзи гpyпa пpoблeми нямa дa cтaнaт пo-лecнo пpeдoтвpaтими. Bcъщнocт щe ce влoшaт. Зaгyбaтa нa oтгoвopнocт Зa мoмeнтa бeшe yвoлнeн диpeĸтopът нa BиK Πepниĸ Ивaн Bитaнoв зa тoвa, чe нe e cигнaлизиpaл нaвpeмe зa ĸpизиcнo ниcĸoтo нивo нa язoвиpa, a бившият миниcтъp нa oĸoлнaтa cpeдa и вoдитe Heнo Димoв пoдaдe ocтaвĸa. Лecнo мoжe дa ce дoпycнe ĸaĸ ĸoгaтo имa oщe eднo звeнo пo вepигaтa, инcтитyциитe щe зaпoчнaт дa cи пpexвъpлят тoпĸaтa зa yпpaвлeнcĸитe peшeния. B ĸpaйнa cмeтĸa, нaĸaзaн пpи cлeдвaщия тaĸъв инцидeнт мoжe дa ce oĸaжe oтнoвo ниĸoй, дoĸaтo xиляди (в cлyчaя - oĸoлo 100 xил. дyши) cтoят мeceци нapeд oбpaтнo в ĸaмeннaтa epa.

Липcaтa нa чacтнa инициaтивa Moжe дa e шoĸиpaщo, нo пoдoбeн пpoблeм eдвa ли би ce cлyчил, aĸo язoвиpът (или, ĸoeтo e oщe пo-дoбpe, цялaтa вoдoпpeнocнa cиcтeмa) бeшe чacтeн. Πpeз гoдинитe дъpжaвaтa ce e дoĸaзaлa ĸaтo лoш cтoпaнин нa вoдoeмитe в цялaтa cтpaнa, пpи тoвa нe caмo пo oтнoшeниe нa нивoтo нa вoдaтa в тяx.

Cĸъcвaнeтo нa язoвиpни cтeни и диги e нa пpaĸтиĸa xpoничeн пpoблeм, a cъщoтo вaжи и зa липcaтa нa пoддpъжĸa. Haпpимep пpeз лятoтo пpoвepĸa в oбщинa Tyнджa нa 129 язoвиpa ycтaнoви, чe caмo дeceтинa ca изpядни. Дopи и пpимepът дa нe e пpилoжим зa вcичĸи peгиoни нa cтpaнaтa, дял, пo-ниcъĸ oт 10%, e плaшeщo ниcъĸ. Peзyлтaтитe oт дъpжaвнoтo cтoпaниcвaнe и yпpaвлeниe (или пo-cĸopo липcaтa нa тaĸивa) нa вoдoeмитe ce виждaт eжeгoднo вcяĸa гoдинa, ĸoгaтo пpи cĸъcвaнe нa диги ce нaвoднявaт нaceлeни мecтa и xopaтa pязĸo ce пpeвpъщaт в бeзимoтни. Taĸa в тeĸyщaтa cитyaция ce oĸaзвa, чe ĸaĸтo твъpдe мaлĸo, тaĸa и твъpдe мнoгo вoдa ca нa пpaĸтиĸa oпacни.

Унищoжaвaнeтo нa дaнъĸoплaтcĸи cpeдcтвa

Cyмaтa oт 1 млpд. лв. изoбщo нe e мaлĸa. Tя e пoчти paвнa нa внocĸaтa ни в EC зa тaзи гoдинa (1,3 млpд. лв.) и e пoвeчe oт paзxoдитe зa ĸyлтypa и cпopт (oбщo 0,7 млpд. лв.). Πpeдвид изтъĸнaтитe пo-гope фaĸтopи eдвa ли нoвaтa "cтpyĸтypa шaпĸa" щe e ocoбeнo eфeĸтивнa (дopи вepoятнo щe e oбpaтнoтo), ĸoeтo caмo пo ceбe cи я пpaви бeзcмиcлeнa. Tyĸ oбaчe имa и oщe тpи ĸoмпoнeнтa. Πъpвият oт тяx e, чe oтĸpивaнeтo нa тoлĸoвa cĸъпa инcтитyция щe ce пpeвъpнe в yдoбeн пoвoд зa нaзнaчaвaнe нa близĸи дo yпpaвлявaщитe cлyжитeли - фeнoмeн, ĸoйтo ce нaблюдaвa нa вcяĸo нивo нa пyбличнaтa aдминиcтpaция, ĸoeтo дoпълнитeлнo пoдpивa eфeĸтивнocттa ѝ.

Bтopият e, чe вcяĸa eднa дъpжaвнa cтpyĸтypa, зa cъжaлeниe в Бългapия пoчти пo пpeзyмпция, ĸpиe pиcĸoвeтe дa ce пpeвъpнe в чepнa дyпĸa зa ĸopyпция - нeщo, oт ĸoeтo Tpeтият e cвъpзaн c мaĸpocpeдaтa. B ycлoвия нa зaдaвaщa ce peцecия, yпpaвлявaщитe тpябвa дa миcлят ĸaĸ дa cпecтявaт cpeдcтвa, a нe ĸaĸ дa пoxapчaт вceĸи лeв, дo ĸoйтo ce дoĸoпaт. Зa жaлocт, виждaмe пpoявлeниe имeннo нa втopия нaчин нa миcлeнe. Toй вoди дo cтpyĸтypни изĸpивявaния нa cpeдaтa, дa нe гoвopим зa липcaтa нa cpeдcтвa, c ĸoитo щe ce oĸaжe cтpaнaтa, ĸoгaтo peцecиятa вcъщнocт нacтъпи. Ho тoвa нe e пpoблeм нa yпpaвлявaщитe, ĸoитo в мoмeнтa paздaвaт c щeдpи шeпи, зaщoтo дъpжaвнитe зaeми ce плaщaт oт дaнъĸoплaтцитe.

Зaĸлючeниe нa нeпpиĸлючил ĸaзyc

Дo cитyaциятa в Πepниĸ ce cтигнa, зaщoтo дъpжaвaтa cи e пpиcвoилa cтoпaниcвaнeтo и yпpaвлeниeтo нa вoднитe pecypcи. Paзбиpa ce, ĸaĸтo вcяĸa дpyгa ycлyгa, нямa ниĸaĸъв cмиcъл тя дa ce пpeдocтaвя oт дъpжaвaтa, ĸaĸтo мoжe би в oблacттa вeчe дoбpe paзбиpaт. He e нyжнo дa cи пpeдcтaвямe ĸaĸвo би ce cлyчилo, aĸo тя влeзe в yпpaвлeниeтo нa дpyги вaжни нeщa, ĸaтo xpaнитe (дeфицити дo 90-тe гoдини), oбpaзoвaниeтo (дeвeтoĸлacницитe y нac ca нa чeлнитe мecтa пo фyнĸциoнaлнa нeгpaмoтнocт) или дeтcĸитe гpaдини (cъщo бeз дocтaтъчeн ĸaпaцитeт).

Aбcypднa e идeятa e, чe ни тpябвa oщe пoвeчe дъpжaвa, зa дa ce paзpeшaт пpoблeмитe, cъздaдeни oт дъpжaвaтa. Toвa e ĸaтo дa ce ĸaжe, чe eдин aлĸoxoлиĸ имa нyждa oт oщe пиeнe, зa дa cи излeĸyвa циpoзaтa. Toгaвa дo ĸaĸвo щe дoвeдe нoвaтa cтpyĸтypa? Πpeдвид тeĸcтa пo-гope, тo вepoятнo нямa дa e пoдoбpявaнe нa ycлyгитe зa гpaждaнитe. Haпpoтив, пo тoзи нaчин ce cъздaвa oщe пo-cлoжнa cтpyĸтypa, a ĸoлĸoтo пo-cлoжнa e eднa тaĸaвa, тoлĸoвa пo-yязвимa e нa пpoблeми. Ho тoвa нe e нaй-лoшoтo.

Xoлдингът нa пpaĸтиĸa пpeдcтaвлявa oщe eднa бpънĸa, в ĸoятo дa пoтъвaт пapи - зaceгa 1 млpд. лв., звeнo, ĸoeтo щe нaпpaви взимaнeтo нa peшeния пo-тpoмaвo, a нe пo-бъpзo, cтpyĸтypa, чpeз ĸoятo индивидyaлнaтa oтгoвopнocт щe ce paзмиe oщe пoвeчe, и пopeднa пoтeнциaлнa дyпĸa зa ĸopyпциoнни cxeми. Taĸa нe caмo дъpжaвaтa нe paзpeшaвa cиcтeмнo пpoблeмитe, ĸoитo caмa e cъздaлa, нo и cъздaвa възмoжнocт в бъдeщe вceĸи гpaд дa изпитвa пpoблeмитe нa Πepниĸ, caмo чe oщe пo-cĸъпo зa дaнъĸoплaтeцa, зaщoтo 1 млpд. лв. oт джoбa ни щe ca пoтънaли във BиK xoлдингa.

Източник: Даниел Василев, Money.bg

Публикувана в Бизнес
Вторник, 07 Януари 2020 17:26

В годината на … плъховете

Смело влязохме в годината на плъховете. Ако според китайския хороскоп годината на Металния плъх вещае ново начало, у нас всичко е наопаки.

Още в първите дни на януари гръмна пореден свинекомплекс – с африканска чума. Плъховете били виновни, разсъждаваха специалисти. Така за земеделския министър Десислава Танева 2020 година се очертава като плашещ животински Квазимодо – прасе с глава на плъх.

За всички е ясно, че положението с АЧС отдавна е изтървано. Ако иска да удържи фронта, министър Танева трябва смело да разчисти политическите плъхове – да тропне по масата в Министерския съвет и да каже на премиера, че не е по силите на една агенция да се пребори с проблема. Особено когато официалните ветеринарни власти срещат отпор от местните кметове. Те добре си изиграха картите по изборите, като раздадоха по едни 300 лева на когото можаха – за да си осигурят следващ мандат.

Сега в домашните кочини би трябвало да има само плъхове, но какво има там ще броим напролет. Когато АЧС отново влезе в активна фаза. Спешни железни правила и пари – това трябва да поиска министър Танева, за да се справи с проблема. Иначе Квазимодо няма да я остави на мира.

Земеделските производители със свито сърце чакат зимата най-после да дойде. Дъжд и сняг обаче не се задават. И годината се очертава отново като критична за сектор „Растениевъдство“. И там ще се прескачат плъхове в хамбарите наесен.

По ирония на съдбата тази година най-после трябва да бъде отворена и мярката, свързана с напояването. Какви хидромелиорации обаче ще градим, като държавата с един язовир край Перник не може да се справи и седмици наред хората в региона живеят като в каменната ера. Около тях само политически маневри се въртят. И бавно настъпват плъховете.

Случаят „Перник“ е пореден знак за това каква колосална криза се задава. Десетки са безстопанствените язовири у нас, затлачени реки наводняват села и земеделски площи, институциите не се уморяват да си прехвърлят топката, а накрая бедата се стоварва върху гърба на обикновения човек. И го гледа с една умилително-отвратителна муцуна на плъх.

Казват, че след ядрена катастрофа вероятно ще оцелеят плъховете и хлебарките. Може би трябва да се смени гледната точка. Вместо да се гнусим от плъховете, да се поучим от тях. Те са внимателни и тихи, изключително приспособими, силно привързани към групата, социално ангажирани в нея. На това обикновено му викат екипност. Само че за 30 години май не се научихме да бъдем екипни. Затова и хоризонтът пред нас е нисък. Защото го гледаме с миши поглед.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

яма да има промяна в цената на водата за напояване, която ще бъде подавана за градинарите и останалите фермери през 2020 г. Това съобщи в интервю за БНР Снежина Динева, изпълнителен директор на държавното предприятие „Напоителни системи“, което е под шапката на министерството на земеделието. Динева припомни, че прилаганият през последните години бизнес план включва постоянно наблюдение на водното съдържание в язовирите, които се наблюдават и стопанисват от държавното предприятие.

Очаква се от тази година „Напоителни системи“ да кандидатства и по програмата за развитие на селските райони, където са заделени над 100 милиона лева за възстановяване на основните хидромелиоративни канали. „Това ще позволи да се намалят съществено разхищенията на вода за напояване, а в бъдеще очакваме държавата да намали и цената на водата, подавана към земеделците“, обясни още Динева.

Преди два дни служители на „Напоителни системи“ успяха да завършат ремонтните работи по главния водопровод в община Ботевград, за да осигурят вода за населението в Ботевград. Тръборповодът е затапен  веднага след последния водоползвател на „Напоителни системи“ в местността Марийното, между селата Трудовец и Разлив. Това е единственият тръбопровод, който тръгва от язовир Бебреш в посокакъм Правец. Всички отклонения по него до мястото, където е приключило затапването, са проверени. Те са регламентирани и отчитането на използваната вода става по водомерни устройства. На място, за да инспектират дейностите, са били изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева, кметът на Ботевград Иван Гавалюгов и представители на “ВиК“ - София.

Проверени са и на спирателните кранове на всички отклонения, като всички спирателни кранове са затворени към промишлеността и към земеделските производители и вода се подава единствено за нуждите на населението в Ботевград и съседните села.  

Публикувана в Бизнес

Дълги колони зърноприбиращи комбайни, хиляди декари и мощни трактори ... Сигурно така си представят жътвата в Канада. Така е в житницата на страната – провинциите Саскачеван и Манитоба. Но в източните региони земеделските пейзажи изглеждат различно...

Farmers Daily

Сезонът на жътвата на зърнените култури в Канада е доста разтегливо понятие. За страна, която се простира от изток на запад на почти 5000 км, е свойствено огромно разнообразие на земеделски култури.

Bourgault Air Seeder Paralink Hoe Drill

Забележима е и значителна разлика в структурата на селското стопанство. В западната част на страната големи стопанства работят на стотици хиляди декари земеделска земя, а в източната преобладават млекопроизводителни ферми със средноевропейски размери. По тази причина и жътвата в Канада има големи контрасти. Страната е на второ място в света по площ, но едва 5 на сто от нейната територия е обработваема земеделска земя.

Саскачеван – житницата на страната

Именно в централния щат Саскачеван са разположени 44 на сто от всички обработваеми площи в страната. Все по-рядко, но все още наричат тази провинция „житницата на Канада“. В северната част на щата земята се обработва по-трудно – от момента на сеитбата до жътвата в някои райони фермерите разполагат едва с 90 дни. Случва се сеитбената кампания напролет да се отложи поради продължителна зима или силни валежи. Тогава на фермерите се налага да решават дали сеитбата в този сезон ще бъде изобщо икономически целесъобразна. За оптималното използване на късия вегетационен период земеделските машини работят на предела на възможностите си. Затова тук е популярна една от най-мощните машини, помагаща на зърнопроизводителите през късия прозорец на сеитбата да засеят големи площи с незначително количество работна ръка, а именно сеитбеният комплекс Airseeder XXL. Той е производство на канадската компания Seedmaster с работна ширина 27 м.

download

Създадената през 1991 г. компания Seedmaster е достатъчно млада в сравнение с останалите канадски производители и е станала известна с производството на земеделска техника с впечатляващи размери. Сеялки с работна ширина 18 м са обичайни в Канада, но машини с 30 м работна ширина дори и тук се срещат рядко. Успяхме да присъстваме на сеитбата на зимна пшеница в канадско стопанство с площ 4000 ха, разположена недалеч от градчето Реджайн. Фермерското семейство от Южна Германия се е преселило в Канада още преди 20 години и е закупило съществуваща ферма в провинция Саскачеван. Фермерите се отнасят много внимателно към почвата, поради което цялата техника, включително зърноприбиращите комбайни и претоварващите ремаркета са на гумени вериги.

Дъжд!

Големите земеделски региони, разположени в прериите – провинциите Саскачеван и Манитоба, в периода на вегетация страдат особено силно от липсата на валежи. Средногодишното количество на влагата тук не превишава 400-500 мм. Затова навсякъде се използват пивоти за кръгово поливане, а водата за тях идва от склоновете на Скалистите планини и за да достигне до мястото на използването си, изминава повече от 1000 км.

Добивите от земеделските култури варират в зависимост от региона, но средно те са около 400 кг/дка за ечемика и 500 кг/дка за пшеницата. Но често климатичните условия не позволяват на фермерите да прибират стабилни реколти всяка година.

TransferTracksWeb 4

Що се отнася до прибиращата техника, то тук практически не се използват стари комбайни. При дълги дистанции и отдалеченост на фермите логистиката има голяма роля. Семейно стопанство, разположено на север от град Суифт-Карент в Саскачеван, използва практически непознати на европейските земеделци претоварващи ремаркета. Производител на 70-метровото триосно ремарке е компания Balzer. Три големи зърноприбиращи комбайна могат по два пъти да разтоварят зърното в такова ремарке. 600-милиметровият шнек за по-малко от три минути разтоварва цялото съдържание на бункера в собствени камиони на стопанството. Претоварващото ремарке служи в стопанството не само като транспортно средство, но и изпълнява буферна функция в логистичната верига. За тези, които се грижат за здравето на почвата, е достъпен и верижен вариант на претоварващите ремаркета Balzer Field Floater с четири вериги с ширина 91 см!

Минимум обработка

Почвообработката в Канада е сведена до минимум. Една от причините е късият вегетационен период, който стига само за изравняване на почвата. Но има и агрономически предпоставки. Основната задача на фермерите е да задържат влагата в почвата и да я предпазят от замръзване през зимата за сметка на образуващата се на стърнището снежна шапка.

Иглената брана за събиране на сламата в канадските стопанства е много важна машина, способна да решава множество текущи задачи. При нейното използване веднага след комбайна сламата се разпределя, осигурявайки добри условия за прорастване на самосевките. През пролетта, при втората обработка, земята става по-рохкава, което способства за затоплянето и изсъхването й. С иглената брана се работи на високи скорости. Канадските компании, като Bourgault, произвеждат брани с работна ширина 25 метра. Гледката на тяхното транспортиране по пътищата с ширина 4,5 метра е впечатляваща.

 

А животновъдството?

Суровият континентален климат на север затруднява развитието на земеделието. В източните провинции на Канада – Онтарио и Квебек, растениевъдството е съвсем символично. Тук има много повече влага, отколкото в западните райони. Поради това основната дейност на земеделските производители е насочена към фуражните култури – царевица, люцерна и соя за млечното животновъдство, свиневъдството и птицевъдството. Но стопанства с повече от 300 млеконадойни крави са рядкост. В Онтарио средната млекопроизводителна ферма отглежда 70 животни, а в Квебек – 80. Действащата в страната квотна система задържа цените на млякото на стабилно ниво и дава възможност на малките семейни ферми да получават достатъчни доходи.

italian farmers learn about agriculture in canada 2
Въпреки огромната територия на Квебек и Онтарио, делът на обработваемите земи в тези щати е незначителен. Особено характерно е това за провинция Квебек, която по площ е пет пъти колкото Германия.

Много от стопанствата в Канада се притежават от семейства с европейски произход. Преселниците са донесли със себе си нови производствени технологии, а производителите на земеделска техника от Централна Европа вече са се установили в Канада. Ако се обърне внимание на земеделските земи между Отава (Онтарио) и Монреал (Квебек) по време на косенето, то може да се забележи, че фермерите използват предимно трактори и навесен инвентар на германски производители. Голяма част от работата в стопанствата се извършва от предприятия за услуги със земеделска техника. Например, компанията GT Custom Work Ltd е специализирана във внасянето на органични торове. Компанията разполага с 8 трактора John Deere с торовнасящи машини Nuhn. Братята, собственици на компанията, показват как с помощта на техника с мощност 2500 к.с. може да се внесат 35 куб.м органични торове. Обикновено техниката на компанията работи в отбори по 3-4 единици и за седмица внася 6000 куб.м органични торове на територия над 100 км! Това е впечатляващо, както и цялото земеделие на Канада!

Земеделието на Канада

Във втората по големина страна в света, едва 8 на сто от територията са земеделски земи. Въпреки това страната е един от най-големите износители на земеделски стоки в света. В прерийните провинции се отглеждат пшеница и маслодайни култури. В източната част на Канада се произвеждат мляко и зеленчуци за вътрешния пазар. Късият вегетационен период принуждава земеделските производители със среден размер на стопанствата 3000 дка да са пределно добре механизирани, за да успяват за малко време да обработят големи площи. Влагоопазващата минимална почвообработка и директната сеитба са преобладаващите технологии в канадското земеделие.

Канадският пазар на земеделска техника е съсредоточен в ръцете на американските производители като AGCO, Case IH, John Deere. Известни местни производители са Degelman и Versatile.

Публикувана в Агроновини
Сряда, 03 Юли 2019 12:13

Хай-тек в полята на Израел

Възходът на селското стопанство в тази малка, разположена предимно в пустинята, страна не се дължи само на парите, а на умната и интелигентна организация на производството

Мнозина ще се изненадат, че малката по площ държава Израел, разположена предимно в пустинята, която няма плодородна земя и изпитва силен воден дефицит, изнася зеленчуци и плодове по света. Елементарното обяснение за възхода на израелското селско стопанство е, че за него се отделят много пари. Но всъщност успехът на този отрасъл на Израел не се дължи на могъщата помощ на държавата, а на компетентната и умна организация на труда. Много полезен опит можем да почерпим от тази страна, която въпреки ограничените си природни ресурси е развила интензивно селско стопанство и задоволява нуждите на населението си от храни, с изключение на зърното и месото…

Преди 60 години храната в тази полупустинна страна се е разпределяла с купони. Днес по-малката от България израелска държава с територия 20 770 кв. км (без да се включват областите, завладени през Шестдневната война от 1967 г.) и население 8,8 милиона се е превърнала в основен доставчик на храни: зеленчуци, плодове, риба, както и на декоративни растения, семена и разсад.

1 а Ферма в Израел използваща капково напояване

Два примера за илюстрация на продуктивността в израелското селско стопанство:

. Добивът на домати, отглеждани в оранжерии с компютърно контролиран климат, достига астрономическата стойност от 50 т/дка (за сравнение на открито могат да бъдат събрани не повече от 6-8 т/дка).

. Годишният млеконадой от крава надминава 11 хиляди литра, или рекордите на израелските крави конкурират холандските…

Закономерно възниква въпросът: как хората, живеещи в държава, където от април до ноември не пада капка дъжд и половината от площта е пустиня, успяват да се самозадоволят с 95% собствени храни? Израелците твърдят, че пробивът на страната в аграрно-промишления комплекс се осъществява благодарение на компетентната организация на работата на фермерите и на научноизследователските центрове.

Когато фактите говорят

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) индексът на държавна подкрепа за аграрно-промишления сектор през последните години в Израел е 17%. ( У нас помощите идват от Европейския съюз, но разликите в технологичното развитие на селскостопанския отрасъл на нашата страна и израелското земеделие, са драстични – б. ред.). Пак според данни на ОИСР селското стопанство в Израел представлява едва 2,5% от БВП, в отрасъла работят не повече от 2-3% от израелците. И въпреки че те са подпомогнати от около 23-26 хиляди работници мигранти, предимно от Тайланд, броят на заетите в агроиндустрията все още не е голям: около 47 хиляди души. За сравнение, в селското стопанство на Белгия са заети 60 хиляди души.

2

Радикални реформи в аграрния сектор

От 90-те години на ХХ век досега производителността в израелското селско стопанство и доходите на земеделските производители са се увеличили около два пъти, като повишението е по-голямо, отколкото в другите отрасли. Този ръст бе постигнат, след като държавата се отказа от натрапчивата си подкрепа за земеделието. И още: броят на земеделските производители намаля, а стопанствата се уедриха. През този именно период се утвърди тенденцията за активно преминаване на фермерите от производство на цитрусови плодове към отглеждането на зеленчуци. Така земеделците реагираха по-лесно на промените на пазара – градина не се изсича, но през всеки сезон могат да се отглеждат различни зеленчуци.

Разбира се, премахването на субсидиите не протече гладко. Според ОИСР броят на земеделските производители от 44 хиляди през 1990 г. е намалял до 19 хиляди през 2008 г.  Образованието, науката и новите технологии помогнаха на земеделските стопани да намерят изход от трудната ситуация. 

От 1990 година насам

Израел започна да се превръща в нация „хай-тек“

В страната се научиха бързо и ефективно да внедряват нови технологии в практиката, да подготвят добре класни специалисти, да реагират на нуждите на потребителите от нови разработки. В резултат държавата се превърна във втора Силиконова долина и лидер в областта на информационните технологии и хай-тека. Това не можеше да не се отрази на селското стопанство, в което още преди премахването на държавните субсидии бяха създадени държавни контролни и консултантски фирми, които подпомагаха фермерите със съвети за технологиите и икономиката на производството. В същото време Израел предприе активно обучение на своите фермери, с цел да поставят стопанствата си на пазарна основа и да осъществят по-тясна връзка между селскостопанската наука и практиката.

3 Аlgoculture au kibboutz Ketura

Според ОИСР ръстът на производството в отрасъла след 1990 г. е повече от 60% (най-голям от развитите страни) и далеч надхвърли прираста на населението. Реформите помогнаха износът на селскостопански продукти да се увеличи с 80 – 90% в сравнение с 1990 г. Освен в експорта на зеленчуци, цветя и семена (на стойност $2 милиарда средно годишно), Израел преуспя и в износа на технологии (над $2 млрд. годишно, от които $1,5 млрд. за водни технологии). Така страната застана на много високо стъпало с конкурентното си селско стопанство. В същото време благодарение на нарастващия жизнен стандарт, вносът от 1990 г.досега се увеличава с бързи темпове (130 – 170% за целия период). Но за разлика от нас,

Израел внася само това, което не може да отглежда

– зърно, захар, чай, кафе и говеждо месо. За производството на тези продукти се изисква или тропически климат, или огромна площ. В Израел няма нито едното, нито другото. Затова пък развива наука и създава компании, които инвестират в изследвания и разработки. На тях се дължи главното и едва ли не единственото предимство на израелското селско стопанство.

Само бизнес

Ще уточним, че в страната е имало изследователски центрове и преди 90-те години на миналия век. Главният държавен аграрен научен център „Волкани“ (Volkani Institute в град Бейт Даган) е бил основан още през 1921 г., или 27 години преди появата на Израел. Но до 1990 година тук не са съществували организации, занимаващи се с изследвания и разработки в частния сектор. С лансирането на държавната програма за технологични инкубатори, или оранжерии, както ги наричат в Израел, бе положено началото на развитието на високите технологии.

4. Оранжерия в Лос Пинос Мексико с капкова напояване по израелси проект

С инкубаторите започна „хай-тек” в земеделието на страната. Замисълът за тяхното създаването бе и си остава да се разработят и изпробват иновативни, рискови технологични идеи с помощта на специално създадени за тази цел компании. Инкубаторите трябва да създават нови възможности за частния бизнес и да трансферират технологии от научноизследователските институции към практиката, в помощ на предприемачеството в Израел. 

Какво се случи.

Днес в страната има 26 оранжерии, специализирани в няколко отрасъла и една специална, с приоритетно значение, занимаваща се с биотехнологии. Всички инкубатори са приватизирани от 2009 г. Въпреки това те получават финансиране от държавата, която инвестира средства в техните стартъпи. Така доходът на инкубаторите зависи изцяло от избора на компаниите. В крайна сметка, оранжериите печелят от комерсиализацията на разработките на компаниите.

Правите грешка при прогнозирането – губите пари

„Никой не принуждава никого да се занимава специално със земеделие или, да речем, с нанотехнологии. Основният критерий при избора на проект, който ще попадне в оранжерията и ще се превърне в нов продукт, е възможната печалба“, обяснява Андрей Лопатухин, директор на компанията Alecon в Йерусалим. Той уточнява, че перспективни направления за инкубаторите са тези, които са близки до АПК: водоспестяващите технологии (капковото напояване, системите за контрол на разходите на вода), зелените технологии като алтернативна енергетика и биотехнологиите (например опресняването и пречистването на водата с помощта на бактерии).

Всяка компания може да влезе в инкубатора, ако докаже, че качественият продукт, който разработва, е търсен и на световния пазар. Вътрешният израелски пазар, уточнява директорът на Alecon, не се взема предвид – той е твърде малък. Мисли се преди всичко за глобалния пазар. Но това не е всичко. Тъй като инкубаторът финансира само 85% от стартъпа, създателите на проекта ще трябва да намерят инвеститор или сами да съберат 15% от средствата, необходими за завършване на изследването. И резултатите са налице. По данни на Министерството на промишлеността, търговията и труда на Израел местните компании заемат 50% от световния пазар за капково напояване. И всичко това е постигнато благодарение на частните предприятия и държавните инвестиции в науката. Според Американско-израелския фонд за селскостопански изследвания (BARD) държавата ежегодно инвестира 300 млн. долара за агротехнически проучвания и разработки, като голяма част от тях отива за селекция и генетика.

Светът е малък

Самите израелски учени и агробизнесмени са убедени, че тайната на успеха е във връзките между учените и фермерите. Аял Кимхи, професор по селскостопански науки в Еврейския университет в Ерусалим, твърди, че взаимодействието идва от две страни: фермерите могат да експериментират с нови технологии, а учените, получили от практиката оценка за своите разработки, могат да ги подобрят. „Израелските фермери са винаги готови да поемат рискове, за да използват най-новите разработки, а освен това са добре образовани, за да оценят правилно необходимостта от експеримент и ползите от технологиите за себе си“ – хвали ги проф. Кимхи. Според учения благодарение на любовта към иновации е станало възможно разпространението на такава технология като капковото напояване, а също и това, че Израел изнася не само хранителни продукти, но и селскостопански технологии.

Предаване на опит, но не на всяка цена

Разбира се, чужденците също искат да се възползват от израелските постиженията и да се поучат от организацията на работата на високотехнологичната нация. В Израел е изградена добре обмислена система за поощрения, която заставя изследователските центрове да вникват в проблемите на фермерите и да се съсредоточават върху разработки за нуждите на пазара.Освен това значително са опростени бюрократичните съгласувания и получаването на разрешителни. Затова и пътят за внедряването на иновации е много по-кратък..

Проучването и усвояването на полезния опит може да стане и на място – в самия Израел. Но при определени условия. Според служителите, разработили програмата за технологичните инкубатори, бизнесмените с гражданство на други страни „могат да бъдат приети в технологични оранжерии само ако имигрират в страната”. Това означава, че без израелски паспорт не можеш да попаднеш в инкубатора. 

Съществуват обаче програми, създадени специално за чуждестранни компании, с цел организиране на съвместни предприятия. Една от тях е Matimop, неправителствена организация, която се занимава с изграждането на връзки между израелски и чуждестранни компании за създаване на съвместни предприятия в областта на нанотехнологиите. 

Условия за влизане н инкубатор

В инкубатора може да се влезе само с иновативна технологична идея със “значителен потенциал за износ”. Идеята се описва в заявлението, подадено до инкубатора от бизнесмен или екип от разработчици, които често са учени. Одобреното предложение се прехвърля в офиса на Главния учен на Израел – човека с решаваща дума за подбора на проектите и управлението на инвестициите. Окончателното решение се взема от специална комисия начело с Главния учен, която следи и контролира развитието на проекта. Годишният бюджет на кабинета на главния учен е $300–400 милиона, $200-250 милиона са държавно финансиране, $100-150 милиона са постъпления от роялти на вече създадени компании. След одобрението проектът може да започне реализация в избран инкубатор. В зависимост от резултата на преговорите, инкубаторите получават собственост от 30% до 70% в проекта. На въпроса – ако проектът се провали, ще трябва ли неговите автори да върнат парите в технологичната оранжерия? Оказва се, че парите се връщат само в случай на успех. Разбира се, това условие принуждава частните инкубатори да контролират внимателно разходите и да се стремят да постигнат успех във всеки проект.

Инж. Алекс Петров

Публикувана в Агроновини

Октомври месец ще стартира Подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“. Това гласуваха по време на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските. Вече е започнала работата по изготвяне на насоките за кандидатстване и скоро ще има работна група, която да обсъди проект за тях, съобщи зам.-министър Лозана Василева.

Общият бюджет по подмярката ще бъде в размер на 50 465 860 евро. Максималният размер на помощта за един проект ще бъде 15 000 евро, а за „Напоителни системи“ – 6 млн. евро.

Допустими кандидати по процедурата са оператори, предоставящи услугата „Доставяне на вода за напояване“, които са собственици или ползватели на хидромелиоративна инфраструктура. Това са Напоителни системи, юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Допустими дейности ще бъдат инвестиции за намаляване загубите на вода, свързани с реконструкция/рехабилитация на съоръжения, модернизация и механизация на оборудване, включително и съоръжения за съхранение на вода за напояване в съществуващи мрежи извън стопанствата. Също така ще могат да се правят инвестиции в машини и съоръжения за напояване, включително и такива, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност и опазване на околната среда.

Разходи ще могат да се правят за рконструкция/ рехабилитация на сгради и друга недвижима собственост, използвана за дейността, включително такава, използвана за опазване на околната среда, както и закупуване и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на дейността, включително свързани с опазване на околната среда и подобряване на енергийната ефективност.

Нематериалните инвестиции включват общи разходи, свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта. Общите разходи по проекта не могат да надхвърлят 12 % от общия размер на допустимите инвестиции по проекта.

Публикувана в Новини на часа

Различните зеленчукови култури имат различна потбеност от напояване. Затова интервалите на поливане са различни. В таблицата са посочени критичните фази за напояване на основните зеленчукови растения.

Култура Особенности на поливането Частота на поливането
Краставица Влаголюбива култура. При недостиг на влага краставиците стават горчиви и се деформират, изкривяват. Растенията се нуждаят не само от поливане, но и дъждуване, защото големите листа бързо изпаряват влагата.

Ако няма дъжд, краставиците се поливат един път на 7-10 дни. На младите растения е необходима 20 л/м2 вода.

В началото на цъфтеж е нужна 30 л/м2.вода.

Домати Липсата на влага влияе негативно на количеството и качеството на добива.

До цъфтеж доматите се поливат всяка седмица по 20 л/м2.

При поява на завързи обемът на водата се увеличива до 30 л/м2.

Патладжан

Пипер

Кореновата система на тези култури не е дълбока, но с много допълнителни коренчета. Затова се поливат не често, но обилно. Ако влагата е недостатъчна, плодовете стават уродливи и не са сочни.

По време на образуване на зелена маса са нужни 15 л/м2 вода на 10-12 дни.

При образуване на завръзи – до 30 л/м2 вода ва всеки 7-10 дни.

Зеле Влаголюбива култура. При недостигът на вода зелките остават дребни и некачествени. Без дъжд зелето се полива всяка седмица.

От разсад до образуване на кочан са нужни 15 л/м2 вода.

При формиране на кочан –30 л/м2 вода.

 

Моркови

Ако по време на узряването влагата е недостаточна, кореноплодите остават малки, вдървесинени. При застояване на вода кореноплодите се нацепват, такива моркови трудно се съхраняват.

Почва постоянно трябва да е влажна (но не мокра) на дълбочина 30 см.

След сеитба и по време на образуване на зелена маса се полива с 15 л/м2 вода ежеседмично.

Когато започне образуването на кореноплода – 30 л/м2.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

По-добре да спрат субсидиите на декар площ, искаме специално подпомагане за техника

 По този лаконичен начин арендаторът Веселин Димитров от Силистренско определя част от проблемите в българското земеделие. Но преди да стигнем до тази тема, разговаряме за друго. Срещам г-н Димитров на тазгодишното изложение БАТА АГРО. Веселин обработва около 8 хиляди дка земя в региона на Силистра и до сега не е пропускал нито една БАТА, както популярно наричат българските фермери изложението край Стара Загора.

Свиждане с умрелите – това е напояването у нас

Да изкарам документ, за да прекарам ток на блока – цялото това упражнение ми отне 2 години и 7 месеца. Толкова време се чака разрешителното. След това се чака още – дали някой няма да обжалва поредното решение на поредната инстанция. И така нататък – до следващия документ. Просто е ад“, казва в заключение Веселин Димитров. Наша справка показва, че в Кампания 2018, по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони“ близо 86 млн. и 300 хиляди лева са изплатени на 33 150 земеделски стопани. По Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ са изплатени близо 76 млн. лв. (75 898 249 лв.) на 57 977 производители. Всеки може да направи аритметиката и да прецени – има ли смисъл от субсидиите на декар площ или е по-добре подкрепата да се дава целево – за закупуване на земеделска техника, например. Защото бъдещето принадлежи на модерното земеделие. Едва ли някой се съмнява в това.

Публикувана в Бизнес

Кога, как и колко да е водната доза?

Отсега нататък предстоят няколко важни поливки. Ако времето е дъждовно, някоя от тях може да бъде отменена.

Вдворове и вилни места, при овощните дървета най-често практикуваният начин на поливане е в околостъблени чаши или околостъблени кръгове.

Още с окопаването на младото дръвче около стъблото се оформя басейн с издигнат в кръг тир. Диаметърът на чашата трябва да е 1,5 пъти по-голям от диаметъра на короната, за да се овлажни почвата в зоната на нарастващите корени. При по-възрастните дръвчета се изкопават канавки в кръг (пръстени) със същите изисквания към диаметъра.

Честото поливане с малко вода не е желателно, защото водата не стига до активната част на кореновата система, а се изпарява и дръвчетата страдат от суша. При чести поливки с малко вода младите дръвчета разполагат плитко корените си и стават податливи на летните суши.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта