Най-ефективният начин за ограничаване на постъпването на нитрати в тялото е чрез отстраняване на онези части, където са концентрирани максималните дози "вреден азот".
Къде се концентрира той при различните култури:
-при зеле – в горните листа и кочана;

- при краставица, тиква, тиквички – в корите;

- моркови – в сърцевината;

- цвекло – в долната и горната част на главата;

- пъпеш, диня - в кората и месото в близост до кората;

- картофи – в кората.

Друго свойство на нитратите, а именно тяхната способност да се разтварят лесно във вода, може успешно да се използва за отстраняването им чрез накисване. Например, ако накиснете картофи, лук, зеле, моркови и цвекло в студена, подсолена вода за 2 часа, концентрацията на нитрати в зеленчуците ще бъде намалена наполовина.

60-80% намаление на съдържанието на нитрати може да се постигне чрез просто бланширане на зеленчуците в продължение на 5-10 минути в малко количество вряща вода (необходимо е да се отцеди водата). При консервирането, нитратите до голяма степен отиват в саламурата.

При нормално съхранение, концентрацията на нитрати в продуктите не намалява и не се увеличава. Зеленчуци с високо съдържание на нитрати се съхраняват по- трудно (особено при температури, по-високи от препоръчаните), поради тяхната чувствителност към всички видове бактериални и гъбни заболявания.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Без лабораторни изследвания, т.е. на око, е доста трудно да се определи дали концентрацията на нитрати в даден зеленчук надвишава максимално допустимите стойности. По някои признаци, може да се установи превишаването на допустимите стойности азот в зеленчуците, но те не са специфични, т.е. те могат да са резултат от болести, стрес-фактори или характеристика на сорта.

Така, при засилено азотно хранене, растенията бързо увеличават своята зелена маса, а цъфтежът липсва или е много слаб, плодовете са малко и зреенето се забавя.
Например, когато при зелето е внесен повече азот и особено на фона на недостиг на калий, бавно завива глава и тя е рехава. Ако се внесе повече азотен тор под вече оформена глава, тя ще се разцепи. Има чести случаи на точкова некроза - заболяване, което се проявява по време на съхранение.
Цвеклото може да образува ярки пръстени (ако това не е сортова особеност), кухини вътре. Често зеленчукът расте влакнест, жилав – азотът изсмуква целия сок към върховете на листата. Същият дефект обаче може да се наблюдава и при недостиг на влага.
Доматите образуват огромен брой колтуци, стъблата са по-дебели и листата са с малахитов цвят, а плодовете узряват бавно. При нитратните домати често се наблюдават плътни бели вени и плътна бяла сърцевина.
За излишък на нитрати може да се съмнявате и при лук, ако той има дебела, твърда люспа, бавно узрява. Такъв лук се съхранява трудно, а качеството му е лошо.
Важно е да се знае, че количеството на нитратите в зеленчуците зависи и от степента на зрялост на плодовете (колкото по-зрели са зеленчуците - толкова по-малко нитрати имат), както и в кое време на деня се берат. През светлата част на деня в процеса на фотосинтезата нитратите се “консумират”, а вечерта концентрациите им в плодовете намалява. Следователно, за предпочитане е зеленчуците да се берат вечер, а не сутрин.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Основни правила за работа с градинските култури, насочени към минимизиране на съдържанието на нитрати в зеленчуците:

- Спазвайте препоръчителните дози на микро- и макроелементите за специфични култури;

- Отдавайте предпочитание не на нитрати, а на амидни и амониеви азотни торове, или на достатъчно количество органични азотни торове;

- Много внимателно прилагайте азотсъдържащите торове за култури, които са предразположени към натрупване на азот (не повече от 5-8 г на квадрат в леха);

- Азотните торове се внасят преди засаждане, в бразда или в дупката, или по време на поливане;

- Не торете небрежно, дори по отношение на стандартните схеми на хранене - обърнете внимание на състоянието на растенията. Активният растеж на вегетативната маса, образуването на голям брой леторасти, слаб цъфтеж и образуването на завързи, както и бавното узряване на плодовете показват, че при растенията има предозиране с азотни торове. Но ако лукът е с пожълтяли пера, по-старите листа на доматите, пипера и краставиците са бледи, и растенията имат тънки, хилави стъбла, показват че е време да се подхрани с азотни торове;

- не забравяйте да осигурите растенията и с микроелементи - бор, цинк, молибден.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Най-често срещаният начин за отстраняване на нитрати от почвата е внасяне в почвата на пресни дървени стърготини. Микроорганизмите, обитаващи почвата се заемат активно да разлагат дървесината, която за тях се явява богата на въглерод храна. Но за този процес се изискват обилни количества азот, които бактериите активно консумират, „почиствайки“ почвата от нитрати.

Но няма нужда да се прекалява, защото липсата на азот е толкова пагубна за растенията, колкото и излишъка. При липса на азот растенията изглеждат слаби, бледи, листата им често пожълтяват, а зелените надземни органи се развиват слабо. Следователно, достатъчно е да се добавят около 0,5-1 литра обем пресни дървени стърготини   на квадрат на леха преди култивирането или окопаването.

Свежите дървени стърготини от иглолистни сериозно вкисляват почвата, поради което се внасят само след компостиране.

При леки, песъчливи почви, за да се отървете от излишния азот, полейте обилно почвата с много вода еднократно. Азотът ще се отмие към долните слоеве на почвата.

След постъпването на нитрати в растенията , те ще се превърнат в амонячен азот, който до голяма степен зависи от активността на фотосинтезата. От своя страна фотосинтезата зависи от светлината, нивото на въглероден диоксид във въздуха, благоприятната температура и интензивното захранване с влага.

Естествено, зеленчуците на открито с добро осветяване са много по-добре от тези в оранжериите. Въпросът е не само, че от замърсеното стъкло и филм се затруднява пропускането на светлина, но най-често културите се отглеждат прекалено гъсто в оранжериите, защото производителите искат да използват всеки сантиметър от ценна защитена почва. Гъстият посев намалява активността на фотосинтеза. В действителност, при условия, при които светлината едва е достатъчна за основните дихателни процеси, растенията нямат достатъчно енергия, за да преработват нитратния азот в амоняк.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Нитратите влизат в растението от почвата, наторена с азотни торове. Колкото по-малко са нитратите в почвата, толкова по-малка е вероятността да се “предозират” културите с нитрати. Освен това трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качествения състав на торовете.

Нитратите се съдържат в амониевата селитра, така че не се препоръчват тя да се внася на зеленчуци, склонни към натрупване на нитрати - това са различни видове салати, подправки като магданоз, копър, босилек, мащерка, мента, зеле и др.   При тях за предпочитане са амониев сулфат, карбамид, амониев фосфат, амонячна вода. Припомняме ви, че азотните торове се внасят непосредствено преди сеитба/засаждане, не по-рано.

Но, трябва да се знае, че само селитрата е причина за натрупването на нитрати в зеленчуците. Ако азотните торове или карбамид не се абсорбират от растенията непосредствено след внасянето в тяхната първична форма, микроорганизмите ги преработват в нитрати след сравнително кратък период. Това се отнася и за азота, доставян от органичните торове (оборски тор, птичи тор, билкови екстракти).


Често задаван въпрос е: колко азотни торове трябва да се прилагат, за да не се натрупват в растенията нитрати? Това вмного зависи от почвата. Например, ако редовно са внасяни торове, а не са отглеждани култури, микроорганизмите превръщат целия азот в нитратна форма.

Можете обаче да се ориентирате по следните препоръки:

- при растения, склонни към интензивно натрупване на нитрати се внасят максимум 5 г азот в активно вещество на квадратен метър в леха;

- при растения, които са по-малко склонни към натрупване на нитрати - 8–10 г в активно вещество на квадрат в леха, но не и в нитратна форма.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

През последния месец в щата Мисури са регистрирани 200 смъртни случая на животни. Експертите от Ветеринарно-диагностичната лаборатория към Университета в Колумбия твърдят, че причина за случилото се е високото съдържание на нитрати в сеното. Как се случва това?

Стопаните са хранели животните с бали сено и не след дълго са се сблъскали с тежките последствия.

Кога сеното става опасно?

Според токсикологичната лаборатория към Университета на Мисури, причина за лошото качество на сеното могат да са неблагоприятните метеорологични условия през миналия сезон.

Обилните и интензивни валежи се редуваха с продължителна суша, високите температури бяха последвани от слани. Заради природните катаклизми тревата на пасищата се развиваше лошо и земеделците бяха принудени да внасят големи количества азотни торове, за да избегнат недостига на сено в бъдеще.

Азотът (N) е важен елемент за развитието на растенията и следователно е съществена част от глобалната хранителнаверига. Когато обаче концентрациите на азот са много високи или неподходящи, възникват проблеми.

Основните източници на азот в околната среда – растения, вода и въздух – са свързани помежду си. Макар че земеделските стопани могат да вземат правилни решения относно плодородието и отглеждането на културите, те не могат да контролират климата и промените в околната среда (валежи, скокове в температури, слънчева светлина, сменящите се сезони и т.н.). Всичко това влияе на концентрацията на азот при селскостопанските култури, както и на тази във водата в поливните системи. В случаите на дисбаланс, концентрацията на нитратен азот и на по-токсичната му форма – нитритен азот, може да бъде достатъчно висока, в растенията или във водата, за да навреди или дори да убие животните, които се хранят с тези култури.

Нитратите са една от двете форми на азот, които растенията абсорбират от почвата. Растенията използват нитратния азот от почвата, за да синтезират аминокиселини – градивните елементи на протеините.

При оптимални условия на отглеждане растенията не съдържат опасни концентрации на нитрати или нитрити, тъй като растенията бързо превръщат нитратите в белтъци.

Когато условията на околната среда забавят развитието на растенията, те не могат толкова бързо да преобразуват нитратите в протеини. Нитратите се натрупват в растителните тъкани.

Факторите, които допринасят за натрупването на нитрати или нитрити, са внасянето в големи количества на оборска тор или синтетични азотни торове, недостигът на вода (засушаване) и студеното време. Фуражните култури, особено царевицата, соргото и редица други фуражи, в условия на суша често натрупват нитрати и нитрити в опасни концентрации. След като паднат валежи, които са достатъчни, за да прекратят сухия период, на растенията са им нужни около две седмици, преди концентрацията на нитрати да се върне на безопасно ниво.

Защо е опасно отравянето с нитрати / нитрити

Острото нитратно отравяне се причинява от наличието на токсичните съединения в кръвта в количества, които са достатъчни да предизвикат аноксия (недостиг на кислород в кръвта). Нитритите се свързват с хемоглобина на еритроцитите и образуват метхемоглобин. Метхемоглобинът не може да пренася кислород в тъканите на тялото. Ето защо преносът на кислород зависи пряко от количеството нитрити в тялото.

При засегнатите животни, заради липсата на кислород, лигавиците стават сини, а заради метхемоглобина кръвта става шоколадовокафява. Тези симптоми са ясен показател за остро отравяне с нитрат или нитрит.

Нитратните нива във фуражите могат да се разделят на четири категории: безопасни, рискови, опасни и токсични.

Как да проверите качеството на сено

Още при закупуването на сеното трябва да се направи сериозно проучване. Стопанинът трябва да се поинтересува за региона, откъдето е добито сеното, за метеорологичните условия в тази част от страната, какви торове са внасяни на пасището, откъдето е добито сеното, и накрая да се направи проверка за нитрати на самото сено. Ветеринарните специалисти могат да осигурят на стопаните комплекти за бързо тестване.

Достатъчно е да се поставят няколко капки киселина върхе резцепени стъбла от тревите. Промяната на цвета на киселината в тъмносиньо е сигнал за наличие на нитрати и се налага да се извърши количествен анализ.

Количествените тестове показват концентрацията на нитрати в промили. При по-малко от 2500 промила сено е безопасно, над 5000 е сигнал за риск, а над 10 000 промила – сеното е опасно. Пазете животните!

Питейната вода за едрия рогат добитък също може да съдържа достатъчно високи концентрации нитрати, за да предизвика остро отравяне.

Когато водата съдържа нитрати, нитрити или и двете в храната, количествата трябва да са ниски. Ако животните постепенно се адаптират към азотните съединения и не изпитват друг стрес, нивото на нитратния азот (2500 промила) може да бъде приемливо.

Не възможно да се определи точно безопасното ниво на нитрати и нитрити заради променливи параметри: широки граници на толерантност при отделните животни, вариабилност на превръщането на нитрати в нитрити в търбуха на животните, начина на хранене, нивото на заболеваемост и условията на околната среда.

Не забравяйте, че много по-малки количества нитрити могат да се окажат смъртоносни в сравнение с нитратите. Желателно е съдържанието на нитратен азот в питейната вода да е под 10 промила и да не съдържа нитрити. Общото съдържание на нитратен азот в дажбите трябва да е по-малко от 700 промила и да не съдържа нитрити.

Трудно е да се диагностицира субклиничното отравяне с нитрат и нитрит. Състоянията, за които изцяло или частично е отговорен нитритът, са подобни на симптомите, причинени от множество инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

Първата стъпка трябва да е тестване за нитрат и нитрит от всички компоненти на дажбите и питейната вода на кравите.

Специалистът по хранене на едър рогат добитък Ерик Бейли дава

съвети за първа помощ при засегнатите от нитрати животни

Той препоръчва към дажбите да се добави малко царевица, за да се ускори преминаването на токсичното сено през храносмилателния тракт и то възможно най-бързо да бъде изведено от тялото.

Ръководителят на токсикологичния отдел в лабораторията на Университета на Мисури Тим Еванс казва, че допълнителни проблеми възникват заради студените фронтове от Арктика. Кравите усещат предварително промяната на времето и започват да преяжда преди настъпването на студеното време, като си напълват търбуха. Дори "граничните" количества токсично сено, които не причиняват проблеми при нормален прием на храна, стават потенциално токсичнипри претоварения търбух.

Най-уязвими са бременните крави и техните неродени телета, които могат да умрат в утробата заради липса на кислород.

 

Публикувана в Животновъдство

Ако не сте сигурни в закупените плодове какво количество нитрати има и искате да намалите риска, трябва да ги обработите правилно. За всяка култура има начини, които могат значително да намалят съдържанието на вредни съединения.
Кореноплодните зеленчуци (цвекло, моркови, картофи) преди готвене трябва да се измият и обелени се накисват в студена вода за четвърт час. След това се заливат с вряла вода, изцеждат се и се заливат с прясна вода - това ще намали съдържанието на нитрати с 70-80%.

Тиква и тиквички преди готвене се почистват, нарязват се на кубчета и се накисват в студена вода за половин час - това ще подобри ситуацията с нитрати с 20%.
Подправките се натопяват в съд с вода и се поставят на пряка слънчева светлина за няколко часа, водата от съда се сменя два пъти, за да се отървете от нитратите почти напълно.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Важно да се определи коя част от зеленчука съдържа по-голямо количество нитрати. В края на краищата, ще бъде ли възможно да ги отстраним преди употреба и така да намалимвредата?
Къде се натрупват нитратите?
   при краставици и тиквички - в кората;
   при домати – в бели ивици и дебела кожа;
   при картофите- под кожата и в сърцевината на клубена;
   при зеле - в горните листа и дръжката (кочана);
   при кореноплодни култури - в корите и плодовото стъбло;
   в листните зеленчуци - във нерватурата и дръжките на листата.
Какво количество нитрати натрупват различните растения?

Натрупват малко нитрати Натрупват средно количество Натрупват над средното ниво Натрупват се много нитрати
Грах, домати, сладки пиперки, чесън, картофи, лук, късни моркови Краставици, късно бяло зеле, зелен лук, тиква, тиквички,   праз, ранен морков, лук, киселец, магданоз Ранен цвят и бяло зеле, цвекло, алабаш, коренова целина, ревен, репички, ряпа, хрян Салата, савойско и пекинско зеле, къдраво зеле, копър, спанак, магданозени листа, целина
       

 Петър Кръстев

 

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Всеки от нас е чувал за опасностите от нитратите. Но как да се предпазим от тези отровни съединения и в същото време да не се откажем от торенето и да получим добро плододаване от културите? Има начин!
Нитратите са соли на азотната киселина, изключително вредни за хората. Те попадат в растенията от торовете, следователно е необходимо да бъдем много внимателни и съзнателни при храненето на растенията.

Преди да започнем да се борим с нитратите, трябва да знаем, че така или иначе те винаги присъстват в зеленчуците. Важно е само тяхното съдържание да не надвишава допустимата норма. Каква е нормата за различните куртури:
за зеле - 500 мг/кг;
за картофи - 250 мг/кг;
за моркови - 250 мг/кг;
за домати - 150 мг/кг;
за краставици - 150 мг/кг;
за сладък пипер - 200 мг/кг;    

за цвекло - 1400 мг/кг;

 за пъпеш - 90 мг / кг.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Стандартът е приложим за изпълнение, когато земеделска площ от стопанството Ви (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) граничи с повърхностен воден обект (река, язовир, езеро, море), с изключение на оризовите клетки. За тези площи трябва да оставите буферна ивица по протежение на водния обект с ширина минимум 5 метра, в която да не прилагате минерални и/или органични азотсъдържащи торове.

При равнинните площи, ако торите с течна фракция на оборски тор, то ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 10 метра.

При площи с наклон (до 6о ) ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 10 метра.

При площи с остър наклон (над 6о ) ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 50 метра, поради увеличаване на риска от оттичане и просмукване на нитратите. За отправна точка при измерване на буферната ивица служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брега на водния обект.

При наличие на естествена или изкуствено създадена тревна или залесена ивица с дървесна или храстовидна растителност, тя се счита за част от оставената буферна ивица. 

Забранява се използването на минерални и органични азотсъдържащи торове в буферните ивици:

- с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;

- с ширина минимум 10 метра на равнинни площи при торене с течна фракция на оборския тор;

- с ширина минимум 10 метра при торене на площи с наклон

- с ширина минимум 50 метра при торене на площи с остър наклон.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта