Общо 230 са селските общини, които са се възползвали от възможностите, които предоставя Програмата за развитие на селските райони през двата програмни периода 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на форум на Националното сдружение на общините в Република България.

209 общини са получили европейски и национални средства през първия период на програмата 2007-2013 г., като са им изплатени над 1 млрд. евро. Това са 33% от целия бюджет на Програмата за този период. Министърът посочи, че  със средствата са изградени 2431 километра улици и 2056 километра ВиК инфраструкстура, а 2 460 000 души е населението в селските райони, което се е възползвало от тези услуги в първия период. Това е 90% от населението на общините, определени като селски и допустими за подпомагане по програмата.

162 са общините - бенефициенти със сключени договори през настоящия период 2014-2020, като договорените средства са 654 млн. евро. Разплатени в момента са над 150 млн. евро, което представлява 15% от всички разплатени средства, съобщи още министърът. Тя уточни, че настоящата програма е договорена на 73% и са разплатени около 40% от средствата. Изградени към момента през втория програмен период по Програмата са 719 км пътища и 1108 км ВиК инфраструктура, построени и реновирани са общо над 250 училища, детски градини и друга социална инфраструктура. Населението, което се е възползвало от подобрените условия на живот през втория програмен период, е 1 600 000 души или 61% от населението в селските райони.

Министърът информира и че има значително наваксване в темпа на обработка на процедурите по договаряне по подхода Лидер – ВОМР за настоящия програмен период. До края на годината ще бъдат обработени входираните процедури, като са планирани и 35 за януари 2020 г., като до края на месец януари се надяваме да приключим със забавянето. Приключва работата и по мярка 6.4 за неземеделски дейности, като уточни, че и тук забавянето в обработката на проектите в значителна степен е компенсирано. В края на месец януари 2020 г. се очаква да бъдат обработени и проектните предложения по мярка 8.6 за бенефициенти в дървопреработвателната промишленост, обясни Десислава Танева.

Министър Танева благодари на НСОРБ за ползотворното партньорство за прилагане политиките за развитие на селските райони. Относно заболяването Африканска чума по свинете, което засегна и България, земеделският министър информира, че се подготвя стратегически план 2020. Пикът на заболяването започва след около 8 месеца и ние следва всички пропуски, които установихме този сезон, да сме готови да ги преодолеем през следващия. Тя информира, че по време на всеки ловен уикенд, се отстрелват по 2300-2500 диви свине и от 2 до 8 проби показват наличие на заболяването. Положителни проби излизат вече в цялата страна, включително в Източна България. В този контекст тя припомни подготвените промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, по които заинтересована страна е и сдружението на общините и се очаква разбиране за важността на превенцията.

Публикувана в Агроновини

ДФ „Земеделие“ одобри 43 общински проекта за енергийна ефективност по подмярка 7.2 от ПРСР 2014-2020. В рамките на процедурата чрез ИСУН бяха подадени общо 51 проектни предложения, с обща стойност на заявената субсидия от над 13 млн. евро. За тях беше извършена предварителна оценка, тъй като размерът на заявената субсидия надвишава бюджета от 10 млн. евро, определен в условията за кандидатстване.

 За обработка на административно съответствие и допустимост, и техническата и финансова оценка бяха разпределени 47 проекта. От тях одобрение получиха 43. Ангажираният финансов ресурс за тях възлиза на около 8,7 млн. евро.

   Остатъчният разполагаем бюджет по процедурата, в размер на 1,3 млн. евро, е достатъчен за обработка и на останалите 4 проектни предложения, които попадаха в резервния списък, публикуван на официалната страница на ДФЗ.

   ДФЗ – РА започва изпращането на писма за подписване на договори с одобрените 43 общини. Чрез финансовата помощ по ПРСР 2014-2020 кандидатите ще модернизират и обновят сградния фонд на общинската администрация.

Публикувана в Агроновини

Общините с одобрени проекти по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 ще могат да финансират разходите си за данък добавена стойност към извършените плащания по мярка 4.1 „Подготвителна помощ за стратегии за ВОМР“.

Финансовата подкрепа, в размер до 2 млн. лв., е осигурена от правителството с ПМС № 124 от 20 май за допълнителни разходи по бюджета на ДФЗ за 2019 г.

За да кандидатстват за финансиране на разходите за ДДС, общините трябва да подадат Искане за възстановяване на разходи за ДДС по образец в модул „Комуникация“ на ИСУН 2020. Образци на документите за реда за финансиране са публикувани на електронната страница на ДФЗ-РА.

Публикувана в Агроновини

ДФ „Земеделие“ преведе над 17 млн. лв. (17 054 823,83 лв.) по сметките на 77 общини, които имат сключени договори по ПРСР 2014-2020. Сумата е за финансиране на разходи за ДДС по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“.

Финансовата подкрепа, в размер до 25 млн. лв., е осигурена от правителството с ПМС № 124, обнародвано в брой 42 на „Държавен вестник“ от 28.05.2019 г., за допълнителни разходи по бюджета на ДФЗ за 2019 г.

 ДФЗ ще продължи разплащането на осигурените средствата за ДДС до тяхното изчерпване. За целта общините трябва да подадат документи по образец в регионалните разплащателни агенции на фонд „Земеделие”. Подробности за реда за финансиране са публикувани на електронната страница на ДФЗ.

Публикувана в Агроновини

Министерският съвет прие Постановление за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми от централния бюджет по бюджетите на общините. Те са за финансиране на разходи за междинни и окончателни плащания по одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. и тяхното възстановяване.

Общините бенефициенти по ПРСР са с малък бюджет и приходи. Те са силно затруднени да осигуряват собствени средства за извършване на междинните и окончателни плащания към изпълнителите по съответния проект, преди подаването и одобряването на заявките за плащане от фонд „Земеделие“.

Временните безлихвени заеми от централния бюджет ще могат да се отпускат на общини с одобрени проекти по ПРСР, които са сключили договор с Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Необходимо е общините да нямат и задължения към ДФЗ, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията. Размерът на заема, който ще се предоставя на общината за извършване на междинни плащания ще е до разликата между общия размер на одобрените за финансово подпомагане разходи, включени в заявките за плащане, и платеното по проекта авансово плащане от Държавен фонд „Земеделие“.

С друго Постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2018 г. в общ размер до 20 750 000 лв. Средствата са необходими за извършване на плащания за финансиране на разходи за ДДС на общини по одобрени за подпомагане проекти по ПРСР и Програмата за морско дело и рибарство.

Публикувана в Новини на часа

От влизането на България в ЕС и стартирането на оперативните програми в България българските общини са използвали общо 10,7 млрд. лева (данните са към 15 юни 2018 г.). Спрямо населението общините са получили средно по 1 513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд – единствените с по над 5 хиляди лв. на човек, а най-малко – Ковачевци и Дулово – единствените с по под 100 лв. на човек като Ковачевчи няма нито един проект през новия програмен период (2014-2020), а Дулово само един.

Общо 9 от всички 265 общини имат изплатени средства само по един проект в новия програмен период, като само Дулово е с население над 10 хиляди жители. Причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет в по-малките общини.

50 общини са получили под 2 млн. лв. по оперативните програми досега, а броят на общините с над 10 млн. лв. достига до 103 като при 16 от тях реално изплатените средства са над 100 млн. лева. Те включват почти изцяло областни центрове, а столицата излиза първенец с голяма разлика, усвоявайки 3,6 млрд. лв., основната част от които са за проекти, свързани с метрото. Спрямо населението Столична община също излиза пред другите области с 2 726 лв. на човек. Малко по-ниско е средната сума на средствата, изплатени в общините от област Габрово – 2 623 лева. Средно най-малко пък усвояват общините от областите Сливен и Кюстендил – под 800 лв. на човек (в тази сума не влизат средствата, изплатени към областните администрации – общите данни по области към 1 май 2018 г. са достъпни ТУК).

Най-скъпите проекти са основно за транспортна инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт), водни цикли и пречиствателни станции, подобряване на градската среда и образователната структура.

Спрямо предишния програмен период (2007-2013 г.) най-малък ръст на усвояването по европейските програми на човек от населението се наблюдава в крайморските общини Несебър, Созопол и Приморско, които обаче получават сравнително много средства преди 2014 г. и в момента също са от добре представящите се по усвояване, а и имат още две години до приключване на настоящия програмен период.

С най-висок ръст на усвоените средства след 2014 г. пък са общините Невестино, Алфатар и Симеоновград, които в предишния програмен период усвояват изключително малко – средно под 5 лв. на човек, а сега достигат по над 300 лв. на човек, което е сравнително малко спрямо средната стойност за страната, но показва активизиране на местната администрация и задвижване на повече проекти. С едни от най-високите ръстове са и общите Грамада и Сърница, които обаче изцяло се дължат не на високо усвояване през последните години, а на факта, че те не са усвоявали европейски средства в предходния период. Община Грамада е единствената община, която няма проекти преди 2014 г., а община Сърница не съществува до 2015 година. Към 15 юни 2018 г. усвоените средства в тях са около 400 лв. на човек.

Публикувана в Бизнес

Сградите на Аграрно-техническата професионална гимназия в Златица и на Професионалната гимназия по лозарство и винарство „Хр. Ботев“ в Перущица стават общинска собственост. Това реши на последното си редовно заседание кабинетът. Решенията на правителството са мотивирани с преобразуването в общински на учебните заведения, които досега са били към Министерството на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Новини на часа

Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговориновото изследване на Института за пазарна икономика.To се основава на анализа „Икономическите центрове в България“, като си поставя за цел да обясни процесите, които протичат в отделните центрове. В най-общ план, изследването си поставя три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините в и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.

В икономически план, изследването установи, че по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.

От гледна точна на демографията, картината далеч не е толкова ясна. В основните показатели за динамиката на населението, чувствителна и еднозначна разлика между общините в и извън икономическите центрове се наблюдава единствено при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове. Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини.

Оценката на потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините отговори на очакванията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които в началото на разглеждания период между 2011 и 2015 г.са по-слаборазвити, растат по-бързо от тези, които навлизат в периода с по-развити икономики. Интересно е, че този извод важи с по-голяма сила за общините извън икономическите центрове, отколкото за тези в тях.

Публикувана в Бизнес

Последното издание на индекса „Нации в преход” на Freedom House показва, че България влошава резултата си за втора поредна година. Така и през 2018 г. страната ни остава извън групата на държавите от Централна и Източна Европа с утвърдено демократично устройство, в която влизат Словения, Словакия, Полша, Чехия и прибалтийските страни. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Промяната спрямо 2017 г. е при оценката за местно демократично управление, като регистрираното влошаване е заради „нарастваща задлъжнялост на общините (особено в селските райони), нарастваща зависимост от централния бюджет, политическия патронаж на местно ниво и намалените възможности за икономически дейности и нови инициативи”.

В доклада се посочва, че въпреки своята формална самостоятелност, огромната част от българските общини са финансово зависими от трансферите от централната власт, като основна причина за това е липсата на собствени приходоизточници. Механизмът за финансово оздравяване на общини[1] е оценен положително от гледна точка подобрената бюджетна прозрачност на общините, но в същото време се възприема като инструмент, който може „допълнително да ограничи техните правомощия и възпрепятства процеса на децентрализация”. Както и ИПИ коментира, възможността финансовият министър еднолично да „опрости” отпуснатите заеми (и точно в периода около предстоящите през 2019 г. местни избори) хвърля сянка върху предстоящия вот. Freedom House обръща внимание и на тенденцията на покачване на данъците (потвърдена от ИПИ). 

Защо независимостта местните финанси е важна

За много хора връзката на всичко това със състоянието на местната демокрация може да се стори абстрактна. В крайна сметка, местни избори се провеждат редовно, а гражданите пряко избират общински съвет и кмет – все демократични работи.

Ключът се крие в размера и структурата на общинските приходи и съответно – обхвата и вида на политиките, които последните могат да подсигурят. Местната демокрация почива именно на разликата между политиките, които местните власти „трябва” да изпълняват посредством целевите субсидии от държавата и политиките, които местните власти „искат и могат” да изпълняват без вмешателство от централната власт.

Местните избори са в голяма степен ненужно упражнение, ако органите, които гражданите избират, не разполагат с фискалния капацитет да оказват дори минимално влияние върху социалните и икономическите процеси, протичащи на тяхна територия. Това е и една от причините зад проблемите, които гражданското общество среща в опитите си да прокара промени на местно ниво. Приходите на местните власти в България за 2016 г. възлизат на едва 7% от БВП, което е над два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС, като огромната част от тях отива за делегирани дейности. Така, дори при наличие на добра воля от общинския съвет и кмета, осигуряването на средства за реализирането на припознатия местен обществен интерес рядко минава без писмо до Министерски съвет с молба за отпускане на средства.

Политическите зависимости, които този процес създава, са очевидни и бяха особено ясно видими при разходването на средствата от т.нар. „регионален фонд” по време на правителството на Орешарски, когато огромната част от средствата, разпределени уж на състезателен принцип, отидоха в близки до властта общини. Абдикацията на държавата от поетия преди близо две десетилетия стратегически ангажимент за фискалната децентрализация, обаче, не може да бъде вменена на един или два кабинета[2]. Тя е повсеместна и е добре описана в приетата през есента на 2016 г. нова Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 г.: „Процесът на децентрализация бе блокиран и при изпълнението на Стратегическа цел 1. Това се изразяваше в отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините.”

Липсата на достатъчно ясна връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво е в основата на наблюдаваната на много места из страната политическа безотговорност и гражданската апатия към нея. В общия случай местните власти не харчат парите на местните хора, което прави и двете страни слабо заинтересовани от понятия като „ефективност” и „прозрачност”. Именно споделянето на част от постъпленията  от данъците върху доходите на физическите лица е най-често използваният способ за децентрализиране на данъчните приходи в рамките на ЕС, като в някои държави (като Италия, Дания, Швеция, Финландия) общините дори имат право да определят размера на данъка в определени граници.

Такъв модел обвързва местната икономика с бюджета на местната власт като създава стимули за осигуряване на качествени административни услуги, подобряване на бизнес средата, привличане на инвестиции и работещи хора. Това създава заинтересованост и от страна на гражданите, защото тяхната община вече харчи техните пари за технитепроблеми, а в ролята си на данъкоплатци и гласоподаватели, те имат правото и задължението да направляват този процес. Ако реални стъпки в посока фискална децентрализация не бъдат предприети преди предстоящите местни избори през 2019 г., рискуваме отново да гласуваме за хора, които са по-скоро нещо като представители на централната власт, отколкото независими кметове и общински съветници. 


[1] Приетият в края на 2015 г. механизъм за финансово оздравяване на закъсали общини беше своеобразно признание, че нещо не е наред с финансите на местните власти, но държавата продължава да не припознава ограничените собствени приходоизточници като част от проблема. Стремежът към балансиране на местните бюджети тръгна в посока повишаване на съществуващите данъци, повишаване на събираемост и преструктуриране на задължения и финансови ангажименти – все неща, които не адресират структурните проблеми на общинските бюджети и важността на последните за местния демократичен процес.

[2] Крайната оценка от прилагането на предходната Стратегия за децентрализация (2004-2015) показва изпълнение на едва 39,07% от предвидените в нея мерки.

Бел. ред. Оригиналното заглавие на  статията е "Местна демокрация? Какво е това?" и нейн автор е Явор Алексиев.

Публикувана в Бизнес
Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) ще направи общо 303 изнесени приемни в цялата страна за първите три месеца от годината. 
Още от 10 януари стартираха изнесените информационни приемни, като в графика могат да се намерят контакти за повече информация за събитията. 
Целта на изнесените приемни е всеки един стопанин да получи актуална информация и съвети, а също така и да проучи възможностите за финансиране по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и какви са видовете схеми за подпомагане на земеделски производителите. 
До края на месец март изнесените приемни ще има в 185 общини.
 
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта