Защо се очертава отлив на кандидати по подмярката 6.3?

До 15 май е отворен целеви прием за кандидати по подмярката 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства”. Заради установените в страната през последните години огнища на силно заразни болести по дребните преживни животни, свине и птици, подмярката е насочена изцяло към сектор „Животновъдство“ - с цел повишаване на биосигурността в стопанствата. Общият бюджет е 11,7 млн. лева. Подпомагането за една ферма е в размер на 30 хил. лева, като се изплаща на два транша. Срокът за изпълнение на бизнес плана е 5 години.

Логично е в ситуация на извънредно положение да няма наплив от кандидати още в началото на обявения прием, крайният срок все пак е 15 май, дори има вероятност той да бъде удължен – заради кризата с коронавируса.

Защо обаче се очертава отлив от кандидатстване по 6.3 на малки животновъди, които гледат овце, кози, свине и птици?

Земеделското министерство направи достатъчно реверанси към този сегмент в сектора – отпадна например изискването за доказване на 33% доход от земеделска дейност, условието фермата да е регистрирана като животновъден обект по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност не е задължително когато се подава проектът, става обаче такова, преди да бъде получен вторият транш от подпомагането.

Тъкмо това условие отказва малките животновъди от кандидатстване по подмярката 6.3. Което е знак, че те предпочитат да работят полузаконно, вместо да вземат едни пари и да се вкарат в режим на проверки.

Вероятно всеки има своето оправдание като „частен случай“ за сградата, която обитава като фермер и не може да отчете това законно – неясна собственост, собственици в чужбина или такива, които отказват да декларират подобен доход и т. н.

Как обаче си представяте да съществува подобна ферма в някоя друга европейска държава – без законно регистриран животновъден обект? Просто ще й сложат катинара и това е.

Някой ще каже, че 30 хил. лева са нищо пари и каква биосигурност може да се направи с тях? Може. Циментова площадка на входа и изхода на стопанството с вана за дезинфекция, специално отделено място за трупове на животни, по-безопасно съхранение на фуражите, ограда на фермата и т. н.

Та нали самите животновъди участваха в изработването на тези нови правила в прословутата Наредба 44 и всички са съгласни, че те са наложителни – особено в сложна епизоотична ситуация. То целият свят е заплашен да бъде съборен от един коронавирус, какво остава за животните? Или пък в мътна вода най-добре се лови риба?

Биосигурността е въпрос на мислене. Ако малките животновъди предпочитат да останат в сивия сектор, защото така е по-лесно, много жалко. Докато не почистим собствената си къща, не е честно да гледаме в съседния двор, нали? Не се ли обричаме сами да живеем в усложнени епизоотични ситуации – защото не обичаме правилата. И защото безкрайно обичаме калта под собствените нокти.

Анета Божидарова

 

 

Какво пише в чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност?

Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта или удостоверение за търпимост на сградата в съответствие с § 16 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. копие от документ за собственост или право на ползване на обекта;

2. (отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

3. копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта;

4. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Комисията в 10-дневен срок представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или отказ.

(4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на ОДБХ.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени със съответната наредба по ал. 10.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Отказът по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;

3. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) име и постоянен адрес на собственика или ползвателя на обекта;

4. адрес/местонахождение и вид на обекта;

5. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) капацитет на обекта, с изключение на пчелините, за които се вписва брой отглеждани пчелни семейства;

6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;

7. технология на отглеждане на животните;

8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

9. промени във вписаните обстоятелства.

(10) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Ветеринарномедицинските изисквания и мерките за биосигурност към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието, храните и горите.

(11) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Животновъдните обекти - лични стопанства, за отглеждане на селскостопански животни подлежат на регистрация в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът.

(12) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За регистрация по ал. 11 собственикът или ползвателят на обекта подава до директора на ОДБХ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

(13) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Заявлението за регистрация се подава чрез кмета или кметския наместник, като за всяко заявление се издава входящ номер. На всеки 10 дни кметът или кметският наместник предоставя на съответната ОДБХ за регистрация всички постъпили за периода заявления.

(14) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В 7-дневен срок от получаване на заявленията по ал. 13 директорът на ОДБХ със заповед определя комисия за извършване на проверка на личните стопанства за спазване на изискванията на съответната наредба по ал. 10. В състава на комисията се включват официален ветеринарен лекар или оправомощено от директора на ОДБХ лице с ветеринарномедицинско образование, кметът или кметският наместник или оправомощено от него лице.

(15) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В срок до 7 работни дни от приключване на проверката комисията по ал. 14 представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или за отказ. Когато при проверката се установи, че личното стопанство не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя и определя срок за отстраняване на пропуските.

(16) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При отстраняване на пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок заявителят писмено информира ОДБХ чрез кмета или кметския наместник. В срок до 7 работни дни комисията по ал. 14 извършва повторна проверка на обекта. За резултатите от проверката се съставя протокол, който се представя на директора на ОДБХ.

(17) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В срок до три работни дни от представяне на становището по ал. 15 или на протокола по ал. 16 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистъра по ал. 6 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени в съответната наредба по ал. 10.

(18) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Областната дирекция по безопасност на храните уведомява регистрирания ветеринарен лекар, който е сключил договор по чл. 137б, ал. 2, за всеки новорегистриран обект.

(19) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Отказът по ал. 17 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(20) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За регистрация на животновъден обект - лично стопанство, и за въвеждане на данните от идентификацията на животните в него в Интегрираната информационна система на БАБХ не се събира такса.

(21) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Регистърът по ал. 6 за животновъдните обекти - лични стопанства, съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. име и постоянен адрес на собственика;

4. адрес/местонахождение на обекта;

5. вид и брой на животните в обекта;

6. промени във вписаните обстоятелства.

(22) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Регистрацията на животновъдните обекти е безсрочна.

Публикувана в Коментари
  • Гостуваме във ферма, в която от няколко години се отглежда френската порода

  • Проблемите са сериозни – млякото е на безценица, няма пазар, а сушата е на път да „изяде” фуражите

Габриела Събева

„Аз съм родом от село Опанец. Аз съм селянин, това ми е кръвта. Затова отглеждам животни”. С тези думи започна срещата ни ветеринарният лекар д-р Васил Стоев. Разказва за баща си, дядо си, чичовците си, които са били животновъди в село Опанец. И тъй като кръвта вода не става, д-р Стоев завършва Селскостопанския техникум в гр.Каварна /днес Професионална земеделска гимназия/, в паралелка по животновъдство. След това заминава за Стара Загора, за да изучи „докторлъка”. „През всичкото това време – и като ученик, и като войник, и през студентските години, винаги съм имал животни”, допълва ветеринарният лекар.

Още преди да се дипломира, строи обори и складове в селото, за да гледа стоката. „По-късно, когато се ожених, си взех апартамент в Добрич, но между четири стени не можах да издържа. През 2004 г. при ликвидацията успях да закупя сграда от бившия овцекомплекс в Опанец. Той беше част от АПК. Тук се гледаха 4500-5000 овце от североизточната тънкорунна порода. Такова стадо в момента се поддържа в Добруджанския земеделски институт, там пазят генофонда”, разказва още животновъдът.

Младият тогава ветеринар поставя началото с 4-5 кози, добавя 5 агнета, после една крава и две прасета. Започва да се грижа и за стадото овце на кооперацията, които са от породата Ил дьо Франс. Броят им стига до 215, но неволята принуждава да ги продадат на купувачи от Турция.

Днес в стопанството в село Опанец д-р Стоев и семейството му отглеждат овце от породата Лакон. Родоначалник е чистокръвно мъжко животно. „В момента отглеждам 55 майки, 15 шилета и около 70 агнета. Смятам от тях да оставя още 30-на, така че ще се заформи едно стадо от 100 овце. Мисля да ги направя 150 животни, за да е по-рентабилно. Дали обаче ще издържим, е друга работа”, разсъждава д-р Васил Стоев. „Тези животни се развъждат бързо, само трябва да имаш търпение и храна. Правим поглъщателно кръстосване и лека-полека ги увеличаваме”.

Явно личният пример и уроците без думи са много важни, тъй като синът на д-р Стоев продължава по неговите стъпки. Георги е израснал сред животните още от 5-6 годишен. Сега е студент в Аграрния университет в Пловдив, но при всяка възможност се връща в Опанец във фермата. Той става причина във фермата да започнат да отглеждат Лакон, тъй като по негово настояване се насочват към породата. Предстои до края на годината да вземат още чистопородни кочове от фермата от Съединение.

Всяка порода овце си има специфика. Лакон са първенци по млеконадой, дават по 6 литра мляко от овца. Отначало д-р Стоев не вярва, но се убеждава с очите и ръцете си. „Аз съм израснал с овце, мога да издоя цяло стадо от 300 овце, но тук ме заболяха пръстите. Осакатях дори”, смее се фермерът. Вече си е осигурил доилен апарат и с него ще се облекчи работата във фермата.

Голямата болка на семейството е липсата на пазар на млякото. „Това е овче мляко, а ни предлагат по 0,90 лв. Това е безумие. Трябва да бъде поне два пъти повече. В началото се договаряме за 1,20 лв./л, но после все нещо измислят по пробите и ти смъкват цената. Подобен проблем имат и моите колеги от района. В началото всички проби са добри, после при плащането стават лоши и така ти смъкват цената до 80-90 ст.”, разкрива „тайните” на пазара фермерът.

Овчето мляко лекува! Това старите хора го знаят и разказват. Овчето мляко е най-ценният продукт, категоричен е д-р Стоев. Дава примери от българската история с ген. Владимир Вазов, който в продължение на една година се е лекувал с овче мляко и сирене и успял да изненада лекарите. А френските доктори пък казвали, че ако човек иска да живее дълго, трябва да яде българско овце саламурено сирене.

Млякото е чист и безценен продукт. „Овцете са чисти животни, пасат цвета на тревата, пият само чиста вода. Нашите животни се гледат пасищно. От 15 април всяка година са на паша”, допълва още д-р Стоев. През това време в стопанството сами си произвеждат фуража. „Отглеждаме 25 дка. Сеем люцерна, царевица, малко пшеница. Балираме и останки от фасул”, допълва разказа на баща си младият Георги. В момента той е студент 3 курс в Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растениевъдство и полевъдство”. Всеки свободен момент Георги е във фермата при баща си. Ежедневието му е твърде различно - става в 5 часа, вечер работи до 9-10 ч.

„За да изглеждат добре овцете, да дават качествено мляко и да са здрави, те имат нужда от качествена храна. Годишно правим 15-20 000 бали слама, люцерна, боб, просо”, разкрива младият агроном. Основното му задължение е да се грижи за площите, от които се изкарва прехраната на овцете. „Доставя ми удоволствие, харесва ми да се грижа за животните. Харесва ми да съм на полето”, не крие той и през смях добавя: „Няма връщане назад, хванахме се на хорото, продължаваме!”. Има обаче и сериозни притеснения. Вече няколко зими поред няма сняг, няма валежи. Липсата на зимна влага ще затрудни производството на фураж. „От няколко дни култивираме, влагата е само на повърхността. Отдолу е камък, суша. Няма валежи, няма да има реколта, това ще оскъпи храната на животните”, тревожи се Георги.

Много сериозен е проблемът с реализацията на млякото, връща се към основния проблем д-р Стоев. Въпреки че във Франция от млякото от овцете Лакон се прави прословутото сирене Рокфор, у нас това мляко няма пазар. „Ето, предстои да започне доенето, малките агнета пораснаха. До момента само вкарваме средства, а трябва да имаме и приходи. Една мандра да направим, пак са инвестиции. За цех с капацитет от 250 литра трябва да заделим 12 500 лв. за оборудване”, изчислява още ветеринарят.

Той уточнява, че нито е търсил, нито е получил някакви субсидии по проекти или държавни помощи. „На нас субсидии не ни трябват, искаме пазар. Субсидиите развалиха животновъдството”, смята д-р Стоев и допълва, че те са за тези, които не са истински животновъди. „Не искам помощ от държавата, искам само да не ми пречи. Обаче не се получава”, смята стопанинът.

Тъй като „лаконите” се славят и с много вкусно месо, във фермата вече имат изгледани агънца за предстоящите пролетни празници. До миналата година цената е била 6 лв. на кг живо тегло, сега се очертава 7 лв./кг. „От едно агне от 30 кг ще ни останат около 30 лв. печалба. Това обаче е нищо на фона на всичките разходи. Но при по-висока цена никой няма да купи. Хората нямат пари! Това е!”, наясно са фермерите с реалностите .

„Изчезнаха животните и докторлъкът също замря”, допълва ветеринарният лекар и уточнява: „Няма какво да лекувам. Тъй като съм специалист по конете, обслужвах 27 конюшни, сега не знам дали и 10 има. Коневъдите също закъсаха”.

Д-р Стоев дава пример с родното си село Опанец, в което в момента има цифром и словом 3 овце. Крави и прасета също няма. „На 10 км сме от Добрич, но в селото има 50-60 души. Да не говорим за по-далечните населени места, в които постепенно няма да остане никой. Нито животни, нито хора. Сякаш бомба е паднала”, описва песимистична картина фермерът.

Публикувана в Животновъдство
Неделя, 22 Декември 2019 11:27

Златното руно на Добруджа

Изчезващата „североизточна тънкорунна” порода овце се съхранява в Добруджанския земеделски институт

Габриела Събева

30 797 е броят на овцете, регистрирани по Наредба 3 за 2019 г. в Добричка област, сочат данните на ОД „Земеделие”. Три години по-рано броят им е бил 37 429. А ако се върнем десетилетия назад, виждаме почти десет пъти по-големи числа. Преди години почти във всяко добруджанско село са се отглеждали по 3000 - 5000 овце. Основите на старите овцекомплекси с многобройните сгради, предназначени за овце-майки, малки, шилета и мъжки животни все още стоят край по-големите населени места в Добричка област.

Породата „североизточна тънкорунна овца” е символ на овцевъдството в Добруджа през миналия век. Така както е определяла бита на българина от Шумен до Карнобат и от Силистра до Русе, така днес породата е обявена за застрашена. В момента най-голямото стадо с тези животни се отглежда в Добруджанския земеделски институт. Стопаните там се грижат за 1700 овце.

Свикнали сме да възприемаме научния център в гр.Ген.Тошево като място за селекция на български сортове от различни полски култури. Някак встрани остава ангажиментът за опазване на генофонда на породата. 1080 глави е основното стадо от овцете-майки, 70 коча и над 500 малки се помещават днес в бившия чифлик Орлово в землището на Добруджанския институт.

Десет пъти повече овце е имало преди години в тази ферма. Десет пъти повече са били и в цяла Добруджа. „От шест години съм в овцефермата, овцете са все толкова – около 900-1100. Преди години обаче са били до 10 000. Всички са взимали оттук животни”, разказва Пламен Ташев, бригадир към овцевъдната ферма на Добруджанския земеделски институт. Според фермера овцевъдството загива и дава пример за частно стопанство в съседство, в която са ликвидирани преди няколко месеца над 500 овце.

„Ние имаме най-голямото племенно стадо от североизточна тънкорунна порода и наше задължение е да го размножаваме и поддържаме чистотата на породата”, категоричен е Стефан Димитров, ръководител на производството в научния център. Тази задача обаче не е от лесните. Племенното стадо връзва двата края с помощта на субсидиите и още нещо – растениевъдната дейност на института.

Въпреки че продажбата на животните трябва да е приходно перо, от него идва все по-малка печалба за фермата. Причината е в цената. „Чакаме пролетните празници, за да си реализираме продукцията и да можем до някаква степен да обезпечим производството. Тогава интересът към агнетата е най-голям по обясними причини”, допълва специалистът. През пролетта на тази година агнетата са вървели по около 4,60 до 4,80 лв./кг живо тегло. Тези цени са успели да покрият само част от себестойността на агнетата, произведени във фермата. Изводът за пореден път е ясен - от животновъдство трудно се излиза на печалба. Задачата за опазване на генофонда на „североизточната тънкорунна порода” си остава.

При продажба на агнета Добруджанският земеделски институт не може да излезе на свободния пазар, а трябва да спазва редица правила. Едно от условията е да се търгува с лицензирана кланица. „Трябва да спазваме изисквания, които много ни спират пазара и така кланиците ни диктуват цените. Ако частните лица продават например на 6 лв., при нас ни се извиват ръцете и виждате – по Великден давахме агнета за 4,60-4,80 лв. Но няма как, трябва да ги реализираме някак. Ние не можем да задържим животните извън определения минимум, тъй като това е свързано с разходи”, допълни Пламен Ташев.

Сериозен проблем през последното десетилетие се оказва тоталният срив на цената на вълната. Трудностите са много, споделя още Ташев. „Изискват се кадри, няма пазари, никой не те подкрепя от никъде. Няма пазар за вълната. Овцете ни са за вълна, а тя е без пари днес. Хората я изхвърлят и са съгласни някой да я остриже, но да се поддържат животните. Преди години 7-8 лв. струваше килограм вълна, а сега? На нас дават по 2 лв./кг, защото имаме количества. Но на други хора е под 1 лев, по 0,80 лв./кг”, обяснява ситуацията на пазара Пламен Ташев. Той показва колко са фини влакната от овчето руно, но за съжаление този природен продукт никъде не се използва. У нас текстилната промишленост вече не търси вълна. Овцефермата произвежда редовно по 5-6 тона, които трябва някак да бъдат реализирани.

Намирането на кадри за работа в овцефермите е проблем за цяла Добруджа, който не подминава института. Вече става въпрос изобщо за работна ръка, а не за квалифициран персонал, уточнява още бригадирът. „Нито един ученик от селскостопански техникум не е дошъл при нас. Другото е, че почти никой не гледа животни в къщата си и не знае какво прави. Сложно е, хващаш човек от пътя и тепърва го учиш”, посочва още Ташев.

Въпреки всички трудности, стадото със североизточна тънкорунна овца трябва да бъде опазено – за по-добри времена, когато овцевъдството отново ще бъде доходен занаят. „Дано не изгубим овцевъдството”, не крият притесненията си фермерите от института. Те поясняват, че преди години ние сме учили френски и испански животновъди на овцевъдство, а сега е обратното. В страните от Европа науката е развита, подкрепя се и е силно застъпена в животновъдния сектор. „Просто е жалко, при милиони овце сега останаха хиляди. Трябва да има ясна държавна политика спрямо животновъдството. Няма регламент. Ние топлата вода няма как отново да я открием. Нашите предци са го измислили, от нас се искаше да усъвършенстваме”, жалва се още Пламен Ташев.

Началото на породата е поставено през 1954 г., когато започва създаването и въвеждането на родословна книга с цел извършване на селекционна дейност. Така в процеса на селекция през 1974 г. с Министерско постановление тънкорунната овца е призната у нас. Основното направление на породата е за вълна, тъй като тогава текстилната индустрия е процъфтявала. По-късно, преди 20 и повече години, селекционерите започва да акцентират върху добива на месо, за да задоволят търсенето. Създават се кръстоски с помощта на друга порода – Ил дьо Франс. Основното направление обаче – за вълна, си остава.

„Всички тънкорунни и мериносови овце са създадени само за вълна. Това е заради специфичността на самото влакно, което е невероятно фино. Така наречения габардин едно време се е правел само от такава вълна”, разказва още Стефан Димитров.

Някога, в древността вълната е била равностойна на злато. Не е случайно, че още Омир е описал бродещите тънкорунни стада, символ на богатство. Не е случайно, че в древна Колхида са скрили Златното руно и го пазели като очите си. Поне така е в митологията.

Днес рухналите основи на големите овцевъдни комплекси, побирали от 3000 до 5000 животни, все още стоят в Добруджа. Те реално показват състоянието на един изчезващ български поминък.

Публикувана в Животновъдство

Определеният размер на ставката за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата  за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за 2019 г. е в размер на 80.11 лева на животно за първите 100 (включително) допустими за подпомагане животни и 72.83 лева на животно за над 100-ното допустимо за подпомагане животно.

 Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) приключи с изплащането на финансовата подкрепа на всички останали схеми по обвързана подкрепа в животновъдството за Кампания 2019.

Очаква се през тази седмица 9-13 декември да бъде реализирано и плащането към стопаните.

Публикувана в Животновъдство

От днес, 26 ноември до 5 декември 2019 г.,земеделските стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018 могат да кандидатстват за държавна помощ de minimis в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. Утвърденият финансов ресурс за помощта е в размер на 776 000 лв., а срокът за изплащане на помощта е до 19 декември 2019 г.

Помощта се предоставя на земеделски стопани, включени в списък, предоставен от МЗХГ, отглеждащи овце-майки и кози-майки под селекционен контрол, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018.

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

По мярката се подпомагат земеделски стопани, които имат актуална регистрация като земеделски стопани съгласно Наредба № 3 от 1999 г., нямат изискуеми задължения към ДФ „Земеделие” и не са в производство по несъстоятелност или ликвидация.

Публикувана в Животновъдство

 ДФ „Земеделие“ преведе и първия транш от общо 15 775 520 лева на 6 963 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3), за Кампания 2019.

    Ставката за плащане на едно допустимо за подпомагане по ПНДЖ3 животно за първи транш е определена със Заповед на № РД09-957 от 10.10.2019 г. на министъра на земеделието и храните и е в размер на 20,67 лв.

    Право на подпомагане по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3) имат кандидати, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече овце-майки и/или кози-майки и отговарят на изискванията на чл. 39 от НАРЕДБА № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

    Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за посочената година.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 07 Август 2019 08:45

Джеръми Кларксън си купи овце

Прочутият водещ на предаването Top Gear Джереми Кларксън изненада британските фермери, като се появи на търг за овце. Там мистър Кларксън закупи първите си животни за новото предаване, което ще бъде посветено на страстта му към земеделието.
 
След оттеглянето си от Top Gear  59-годишният Кларксън си закупи стопанство във Великобритания.
 
От септември започва новото му предаване, наречено I Bought a Farm (сдобих се с ферма), което ще се излъчва по Amazon Prime. То ще бъде посветено на трудната всекидневна борба на земеделците с всякакви предизвикателства.
Публикувана в Агроновини

Дъждовната пролет създава много благоприятни условия за развитието на всички насекоми, в т.ч. и кръвосмучещите. Съвсем закономерно през тази година се наблюдава масово размножаване на кърлежи, комари и други вектори на преносими инфекции.

Едни от най-често срещаните преносими паразити са бабезиите. Последните включват няколко вида паразити, обобщени под общото название бабезии, съответно причиняващи различни трансмисивни заболявания по селскостопанските животни – преживни, свине, еднокопитни и кучета.

Бабезиите са много малки паразити

които се размножават в червените кръвни клетки на животните. Това води до разрушаване на нападнатите клетки, след което паразитите атакуват нови клетки и така процесът на заразяване може да продължи много дълго. Често болните животни остават инвазирани за цял живот. Паразитите се пренасят чрез кърлежите и тъй като има бум на тези кръвосмучещи, съответно и бабезиозите също станаха ежедневие за стопаните. Пасищните кърлежи обитават предимно гористи и тревисти местности до 600 – 800 м надморска височина и по-рядко до 1000 м и по-високи терени. Цикълът на развитието на кърлежите трае около 2 месеца.

Бабезиозата при овцете е широко разпространено заболяване в цялата страна. Най-често се среща в южните райони на страната, в полите на Стара планина и Средногорието. Неблагополучните райони са в преобладаващата си част латентни огнища. След години обаче, когато метеорологичните условия са благоприятни за намножаване на кърлежите (каквато е тази година), се наблюдава бум на заболяването и

огнищата от латентни стават ензоотични

Преболедувалите овце понякога могат да останат невъзприемчиви за две години. При стрес обаче равновесието в организма се нарушава и бабезиозата може да рецидивира.

Бабезиите разрушават червените кръвни клетки механично и под въздействието на токсини. Белите кръвни клетки намаляват 2 – 3 пъти, а това води до увреждане на всички органи и системи. Настъпва анемия, едем, жълтеница и често хемоглобинурия (кървава урина).

Възрастните животни боледуват по-тежко и с по-висока смъртност, отколкото младите, но агнетата са много чувствителни.

Типичните симптоми на заболяването са

рязко повишаване на телесната температура (41 – 42 градуса), намален апетит, увеличена жажда, конюнктивите на очите в началото са зачервени, а след това иктерични и накрая мръсночервени, по-късно урината става кървава (хемоглобинурия), което липсва при козата. Дишането е ускорено и затруднено, наблюдава се запек или диария, като често фекалиите са примесени с кръв. Животните се залежават, появяват се нервни признаци с конвулсии на крайниците и накрая, предсмъртно, температурата спада. Страдащите животни умират в пълно изтощение и розово изтечение от носа. При аутопсия прави впечатление силно уголеменият далак, който е „гробницата“ на червените кръвни клетки, с мека тъмночервена пулпа, уголемен и жълтеникаво-кафяв черен дроб (от жълтеницата), и изпълненият с гъста жлъчка жлъчен мехур.

За лечение се използват имидазолови препарати – имохем и др., както и тетрациклини в по-дълъг курс – 28 дни. Логично е да се включат и средства, укрепващи черния дроб – хепатопротектори, както и общоукрепващи продукти – глюкоза, витамин С, бутазал и др.

Профилактиката е насочена преди всичко

към водене на ефективна борба с кърлежите – преносители на паразитите. Те трябва да се атакуват по две основни направления – унищожаване върху гостоприемниците чрез къпане, пръскане, поливане или инжективно на овцете и унищожаване в околната среда. На пазара има десетки ефективни акарицидни средства, които се продават най-често в неактивна форма, като емулсионни концентрати. След разтварянето им във вода те стават готови за употреба и с тях може да се обработват както животните, така и помещенията, дворчетата и др. Най-широко приложение намират препаратите айкън, нео-стомозан, диацидол, фендона, кардицид, ектомин, циперметрин, протейд, тактик, екоцид и др.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите баща и син Деларз от кантона Вале се гордеят, че трудът им е възнаграден – от ароматното, дъхащо на билки мляко на техните животни произведоха сирене с две престижни първи награди

Мила Иванова

Долината Вал дьо Бан в Швейцарските Алпи е една от най-живописните с нанизаните като в броеница селца и калейдоскопа от пейзажи – от пасбища до вечни ледници с планински гиганти околовръст. А селцето Брюсон, кантон Вале, е известно не само със своята ски станция, но и като дом на 700 овце от изключително здравата порода Баско-Беарнез (Basco-Béarnaise). Тези животни с родина Френските Пиренеи са се аклиматизирали в Алпите и през летните месеци правят преходи до пасбища до 2800 метра надморска височина. Стадото от породата Баско-Беарнез е единственото в Швейцария и принадлежи на фермерите баща и син – Жан-Люк и Емил Деларз.

1вопдетдт

Всеки ден, независимо от сезона и от местопребиваването на животните – дали в модерния овчарник в Брюсон или на алпийските пасбища високо в планината, животновъдите доставят прясно мляко за преработка във фабриката за млечни продукти „Фроматек” (Fromathèque от френското название на сирене fromage) в градчето Мартини, кантон Вале. Начинът на живот на Жан-Люк и Емил е необикновен и труден, но близостта с природата и зелените простори на планината, всекидневният им досег с животните и грижата за тях им носят изключително удовлетворение. И двамата се гордеят, че трудът им е оценен и възнаграден – именно с млякото от техните овце „Фроматек” спечели две престижни награди: първата бе национална – за „най-добро овче сирене на Швейцария за 2016 година”, последвана от Best of Class на Световния шампионат Cheese Contest в САЩ през март т. г.

За началото разказва Емил

– строен и красив младеж на 25 години. Още от малък, той е мечтаел да бъде овчар. Не обичал градските тълпи, нито пък дългите застоявания на чиновете в училище. Гордее се, че е бил едва на 14 години, когато родителите му позволили сам да изведе стадото на алпийското пасбище в планината. Бащата Жан-Люк с радост открива, че има кой да поеме щафетата и семейството изпраща сина на 3-годишно професионално селскостопанско обучение с практика в Шатоньоф. „Аз бях първият студент, който изкара трите си летни стажа в чужбина, по-конкретно във Френските Пиренеи” – припомня си младокът. Там именно, в планинската област О-Беарн (Haut-Béarn), швейцарецът се запознава със старинната порода Баско-беарнез и усвоява тънкостите на занаята от френските овцевъди. Баща и син и досега поддържат сърдечни приятелства с колегите си в Пиренеите и всяка година, когато условията на работата в стопанството им позволява, им гостуват. За овчарите наистина няма граници...

3тдутцот

Завръщайки се в Швейцария, Емил убеждава Жан-Люк да се заемат именно с тази порода овце, защото въпреки 1000-та километра, които отделят двете планински области в Пиренеите и Алпите, топографията, климатът, методите на работа и ритъмът на живот са аналогични. Така в съдружие с баща си младият мъж създава първото стадо, като внася от Пиренеите 240 овце и няколко коча на два транша – през 2012-а и 2013 г. През 2016 г. с раждането на агнетата Емил разполага вече с 600 овце, като през настоящия сезон стадото му наброява 700 животни. И тъй като продукцията на фермата се оказа твърде голяма, Емил и Жан-Люк сключват договор за доставка на 200 000 литра мляко годишно с преработвателното предприятие в Мартини.

Сега овцете пасат на ливади, бивша собственост на Джина Лолобриджида

Прочутата италианска актриса искала да направи ски станция в долината, но този проект така и не се реализирал. Така стопанството на Делаз се разширява, като закупува ливадите на кинозвездата.

В края на 2015 г. фермерите се сдобиват с нов модерен овчарник, който няма нищо общо със старата им постройка, тип хижа, в Брюсон. По отношение отглеждането на овце, той е съоръжен по последната дума на техниката. „Ние взехме за модел сградите в района за производство на Рокфор в Южна Франция, където е много разпространено производството на овче мляко” – обяснява Жан-Люк Деларз.

4дтдтиэ

Дървената постройка, дълга 50 м и широка 30, се намира в пасбище, заобиколено от стръмни хълмове. „Ние експлоатираме 700 декара с тревни култури, от които една четвърт са наши пасбища” – допълва бащата. Вътрешното обзавеждане на сградата е направено така, че да свежда до минимум всекидневния труд.

Карусел за доене с 42 места

позволява на двама души да издоят 440 овце за един час. Фуражът достига до животните на движеща се лента. Три конвейера на релси разпределят автоматично концентрираните храни от силозите до яслите. Овцете лежат върху постелка от слама, която се сменя изцяло на всеки три седмици. Три вентилатора осигуряват оптималния климат в овчарника. За да се осигури сух фураж на височина от 1100 м, стопанството обзаведе сушилня в хамбара с инсталиране на отопление под покрива. Свободната площ до сградата е превърната в дворче. Овцете са вписани в програмата „Животни, излизащи редовно на чист въздух”, а млякото им носи етикета – био, с дъх на ароматните алпийски треви и билки.

Планината е предпочитаното място за живот

на Емил Деларз. Всяка година, в първите дни на юни, стадото се отправя към алпийските пасбища високо в планината. Тази година, на 1 юни, стадото бе откарано с камиони от селцето Брюсон до местността Тет-ноар (Черна глава) в долината, откъдето започна поетапното изкачването към пасищата от 1400 до 2300 метра надморска височина, по тесни криволичещи пътеки сред гъсти гори. Стадото се придружаваше от Емил и 3-4 негови приятели, двама от които ще прекарат с животните пет месеца в планината. С тях пътуват и две ремаркета с подвижни доилни установки – на трима младежи ще им трябва три часа, за да издоят цялото стадо.

5тоето

Ето как Емил обрисува лятното си всекидневие в Алпите: „Животът ми в никакъв случай не може да се нарече почивка. А месец юни е най-тежкият. Продукцията на мляко е максимална и ние доим овцете от 3.30 часа сутринта, лягаме си късно, след като сме прибрали животните в парка. Умората и стресът ни изнервят бързо” – признава си младият овчар, който всеки ден трябва да отнесе млякото в долината, във „Фроматек”-ата на Мартини. „През юли, когато стадото се изкачва по-нагоре, доим само веднъж на ден и все по-малък брой овце. Но това скоро трябва да се промени, защото от „Фроматек” изискват непрекъсната доставка за производство на йогурт и други пресни продукти” – обяснява Емил. И очаква с нетърпение завръщането на брат си от Канада, където той завършва стажа си на земеделец. „С брат ми, баща ми и още един помощник в стопанството ще мога да взема отпуска три уикенда от четири през следващата зима” – разкрива най-близките си планове младият мъж.

6тдитцтэ

Целебните треви – допълнение към приходите

Бащата овцевъд Жан-Люк Деларз отглежда и целебни растения на 40 декара от фамилното стопанство в екологично чиста околна среда. „Оценявам истинската стойност на наследството, което са ни оставили нашите предци – споделя мъдро швейцарският селянин. – И ние трябва да го запазим за следващите поколения.” Само два часа след прибирането на растенията, те вече са пристигнали в селцето Самбранше, в сушилнята на кооператива „Валплант” (Valplantes), чийто член е Жан-Люк. (Валплант обединяа около 40 сертифицирани биопроизводители, които отглеждат растителна продукция в изключителната алпийска среда на кантона Вале между 800 и 1400 м надморска височина.) Мента за освежаване на устата, маточина за успокояване на болно гърло, рукола като естествена виагра и пр. Световният гигант за бонбони Ricola AG – пионер в използването на тревите в Швейцария, се снабдява от „Валплант”.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 25 Април 2019 11:47

Вкусът на българското…

-         Откриваме го в овцефермата с автохтонни породи овце, кози и говеда в село Доброглед

-         От няколко години към фермата е изградена мандра за преработка на продукцията от редките животни

Габриела Събева

В дните преди пролетните празници – Великден и Гергьовден, погледите на всички са отправени към кошарите. Не че ги има много, но все пак се намират. Стана традиция не само да се слага на трапезата вкусно и крехко агнешко месо, стана традиция да се говори за овцевъдите само по това време, през пролетта. А как живеят, как се справят, как успяват да са на линия 24 часа всеки ден? Това са въпроси, на които трудно се намират отговори, ако не ги получиш от първоизточника. А той, фермерът, много не обича да говори. Той се е втурнал в едно обречено приключение, наречено животновъдство и прави невъзможното, за да отгледа животните и да оцелее. Особено когато говорим за автохтонни породи животни – древни, забравени, но присъствали трайно в бита на българина през вековете. Отглеждани за мляко или месо, тези породи са оцелели през трудните времена, за да ги изгубим днес.

d r D Nikolov ferm pazar 1

Варненското село Доброглед е разположено на 13 км от Варна. Въпреки близостта до морето, селото е далеч от глъчката, шума и замърсяването, все „белези” на цивилизацията. Кристално чист въздух, гъста гора наоколо, богато биоразнообразие, скали, тишина – едно невероятно кътче от природата. Точно там се намира семейната ферма „Овчарника”, която е собственост на ветеринарния лекар д-р Данаил Николов. Няма да крием, че до фермата „стигнахме” благодарение на млечните продукти от автохтонните породи, отглеждани от семейството и предлагани по фермерските пазари в Добрич, Варна, дори Бургас.

„В „Овчарника“ отглеждаме 500 овце от породата медно-червена шуменска, 30 родопски крави и 100 кози от калоферска дългокосместа коза. И трите са автохтонни породи, по-ниско продуктивни, но дават суровина с много високо качество, с високо съдържание на протеини и масленост”, разказва в Добрич д-р Николов. После в разговора се връща назад и си припомня: „Обичам животните, мисля, че заради дядо ми, който беше овчар. Исках да имам свое стадо и поставих началото през 2004 г. Започнахме с един кредит и 150 овце. През 2007 г. закупих първите медно-червени шуменски овце”. През следващите десет години семейството успява да увеличи броя на овцете до 500. Постепенно добавят и други животни, отново автохтонни породи, т.е. истински, първични, български.

Ovze D Nikolov 1

„Спрях се на родопското говедо преди 6-7 години заради качеството на млякото. Какво да разказвам – гъсто, с висока млечност, вкусно. Сиренето от него става жълто на цвят. Самите животни са много симпатични, но най-вече са български”, разяснява д-р Николов предимствата на родопското говедо. Що се отнася до дългокосместите кози, тях докторът ги забелязва на съборите в Калофер и така решава да си вземе и от тях. За да е истински обликът на фермата, в нея се отглеждат десетки каракачански кучета, котки, кокошки, гъски…

Трудностите обаче не закъсняват и за да се справят с тях, семейството решава да изгради мандра, чрез която да преработва продукцията от животните. Така се раждат истинските млечни продукти като мляко, сирене, сметана, масло, кашкавал, дори телешки суджук – суров и сушен. „Все повече хора искат да опитат натуралното и го ценят. Има и желаещи, които искат на място да видят както животните, така и производствените процеси”, обяснява д-р Николов и допълва: „Всеки може да дойде и с очите си да се увери как работим, какво правим, как гледаме животните, да проследи всеки цикъл. Всички са заинтригувани”. На фермерските пазари вече не стигат продуктите на фермата, бързо се изчерпват и ако не си направил поръчка, може и да не успееш да си купиш.

За добрия вкус спомага и пашата на животните между селата Доброглед и Калиманци. През зимата се добавя зърно, сено и люцерна към менюто на говедата, овцете и козите. „Ние сме малки производители и трудно намираме място по големите търговски вериги. Затова категорично това е начинът да произвеждаме, а фермерските пазари – начин да предлагаме стоката си. Така можем не само да оцеляваме, но и стъпка по стъпка, бавно да се развиваме”, категоричен е фермерът.

Той допълва, че субсидиите за автохтонните породи имат значение, важни са за животновъдите. „Определено обаче не могат да наваксат доходността. Автохтонните породи са нископродуктивни, разбира се, за сметка на качеството. Смятам, че субсидиите за нашия отрасъл закъсняха. Много животновъди фалираха и ликвидираха стадата си. Как се възстановява сега цял един отрасъл?”, пита д-р Николов.

Ние също търсим отговора на въпроса какво държи млади хора като Данаил и съпругата му в овцефермата. Питаме се дали от любов, дали от инат, дали просто защото това е начин на живот. На българина!

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта