Да се отгледа орех до плододаване не е сложна работа, но трябва да минат две до 5 години. Има сортове, които дават плод по-бързо, но има и други, които раждат на 8-а година.

Орехът живее много дълго, често надживява няколко стопани.
За да получат по- рано плодове от ореха опитните овощари често презасаждат дървото. Най-малко 3 пъти до момента на цъфтеж. Когато дървотосе извади и се премести на друго място, процесът на растеж се преустановява. Това се дължи на факта, че при изваждането се поврежда кореновата система. Впоследствие пъпките продължават да се формират и дават първите плодове по-рано.

Някои овощари, които не искат да чакат 6 години, използват специални техники за ускоряване на плододаването. На скелетните клони се правят пръстеновидни нарези на кората без да се засяга дървесината на дървото и се замазват с вар. На 2 см по- нагоре се прави същия кръг.Това позволява на растението да насочи всички сили към формиране на пъпки. Този метод се прилага само през лятото и то на дървета над 4 години.

Петър Кръстев

Двете основни болести по ореха са бактериоза и антракноза. Отглежданите у нас сортове орехи са чувствителни и на двете болести и много важно е борбата с тях да се извежда навреме.

Това важи и за младите и за старите дървета. Погрешно е да се смята, че срещу болестите трябва да се пръскат само плододаващите орехови дървета.

. При бактериозата младите и нарастващи листа дифузно почерняват по нерватурата, което преминава и по тъканта и се образуват дребни кафяви петна, предизвикващи изсъхване. Старите листа имат локални тъмнокафяви петна.

И с двете болести орехите се заразяват рано напролет при температури на въздуха над 10°С . Така, че първото пръскане трябва да е още рано напролет.

Ако времето е дъждовно и хладно условията са благоприятни за развитие и на двете болести. Затова до трайно повишаване на температурите и засушаване на въздуха е необходимо да се правят профилактични пръскания през 12-15 дни.

При бактериозата се препоръчват 1-2 третирания с бордолезов разтовор – 2% преди набъбване на листните пъпки и 1-2 пръскания след цъфтежа на женските цветове с бордолезов разтвор – 1% или друг меден фунгицид.

При антракнозата след формирането на листата и появата на първите признаци се извършват вегетационни пръскания с медни фунгициди, Систан 20ЕВ.  Често те съвпадат с третиранията срещу бактериозата.

Петър Кръстев

Присаждането на орех може да се направи, както рано напролет чрез калеми, така и през юли-август по познатото ви окулиране.

Пролетно присаждане

За пролетното присаждане калемите се събипрат в деня на присаждането. Това е така, защото престояването им дори един ден след събирането, намалява значително процента на прихващане.

Начини на пролетно присаждане

Подходящи са всички начини с присаждане на калем, както при всички останали овощни видове – на седло, на кози крак, под кора, на разцеп, копулация – обикновена, подобрена и др. За да се ориентирате как на практика става това, прилагаме схема на някой от начините за пролетно присаждане.

Петър Кръстев

През август продължава присаждането на спяща пъпка. Подложките с неприхванати пъпки се преприсаждат, а при необходимост на прихванатите пъпки се разхлабват превръзките.

Август е най-подходящият срок за присаждане на "прозорче" на орехите. Преди присаждането е необходимо да изберете оптималната сортоподложкова комбинация, тъй като от подложката до голяма степен зависи силата на растеж, размера и развитието на овощното растение, продължителността на неплододаващия период, количеството и качеството на плодовата продукция, устойчивостта на стресови условия (студоустойчивост, сухоустойчивост, устойчивост на болести и неприятели и др.). Семенните подложки са по-силно растящи от клоновите, осигуряват по-дълъг живот на присадените сортове, освен това те най-често са свободни от опасни вирусни болести, които напоследък се превръщат в сериозен проблем за развитието на овощарството. Кореновата система на този тип подложки е по-дълбоко разположена в почвата и осигурява по-добро закрепване на дръвчетата, както и по-добра приспособимост към почвените условия. Клоновите подложки, от своя страна, имат по-слаба растежна сила, встъпват по-рано в плододаване и придават по-добра изравненост на присадените растения по размери и количество на добивите. За съжаление обаче много често те са по-слабо приспособими към неблагоприятни почвено- климатични условия.

Петър Кръстев

Профилактиката има ограничаващо действие

Орехът се напада от два вида болести, които имат различни причинители – гъбни и бактериални. Понякога и двата вида патогени присъстват едновременно върху дървото, а признаците им са сходни и трудно се различават. Хубавото в случая е, че и двете болести се контролират с едни и същи препарати. Разликата е в периодите за третиране, които по-късно съвпадат.

Борбата с болестите по ореха през вегетацията се извежда по химичен път чрез пръскане с фунгициди. Действително, пръскането е затруднено поради големите размери на дърветата, но с подходящи дюзи на пръскачката то може да се направи качествено.

Двете най-разпространени болести по ореха запачват да се развиват още рано напролет при подходящи условия. Това определя и първото пръскане, което трябва да се направи много рано напролет, преди набъбване на листните пъпки с 2% бордолезов разтвор .То е насочено главно срещу бактериазата, която се развива рано.

Второ пръскане е в средата на май, когато женските цветове прецъфтяват. Това пръскане вече е и срещу антракнозата, която се развива при по-топло време. Тогава може да се използва 1% бордолезов разтвор - 100 г син камък и 150 г гасена вар за 10 литра вода. Освен него могат да се използват и други медни фунгициди. Това пръскане се повтаря след 12-15 дни.

При влажни условия през юни може да се наложи и четвърто пръскане. Препоръчително е то да е със системен фунгицид.

Петър Кръстев

Бактериозата е широко разпространена болест по ореха. Тя напада както младите листа, така и ресите и новообразуваните плодчета. По листата признаците се изразяват в почерняване на нерватурата, а по младите плодчета се образуват некротични петна, а по-късно те загиват. При по-късно нападение на плодчетата, напетняванията са едри с черен цвят и нагъната повърхност, като постепенно обхващат целия плод.

Бактерията, която причинява това заболяване зимува в заразените пъпки и леторасти от предшестващата година. В мястото на заразяването напролет се образува бактериален ексудат. Той се разнася от опрашващите насекоми и от един вид ериофиден акар (причиняващ краста по ореха), като по този начин се осъществяват нови заразявания. Полена и дъждовните капки също са сред преносителите на бактерията. Особено силно е нападението от тази болест при хладни и влажни условия по време на цъфтеж. Развитието й спира напълно при засушаване или затопляне на времето.

Петър Кръстев

Антракнозата по ореха напада всички части

Мерки се вземат още при набъбване на листните пъпки

Антракнозата по ореха поврежда листата, леторастите, плодовете и ядката в тях. Причинява се от гъба, която по нападнатите части образува хлътнали тъмнокафяви до черни петна. При влажно време в центъра те са с розов налеп от спори. При силно нападение листата на ореха окапват преждевременно, леторастите отслабват и се пречупват, плодовете загниват и изсъхват.

Антракнозата започва да се развива при влага (наличие на капка вода) и температура от 20 до 24оС (над 28-30оС развитието й е затормозено). Тя се разпространява чрез растителните остатъци, насекомите, вятъра, почвата и др. Причинителят презимуват основно в окапалите листа и по нападнатите клонки. Развитието на антракноза е много силно във влажни години.

Прилагат се фитосанитарни, агротехнически, физикомеханични и химични мерки, които ще разгледаме общо за двете опасни болести по ореха.

Петър Кръстев

Двете основни болести по ореха са бактериоза и антракноза. Повечето от отглежданите у нас сортове са чувствителни и на двете болести и много важно е борбата с тях да се извежда навреме.

Това важи и за младите дръвчета. Погрешно е да се смята, че срещу болестите трябва да се пръскат само плододаващите орехови дървета. Ако растенията боледуват още в млада възраст, те страдат, не се развиват нормално, по-трудно се формират и по-късно започват да плододават.

. При бактериоза по ореха младите и нарастващи листа дифузно почерняват по нерватурата, което преминава и по тъканта и се образуват дребни кафяви петна, предизвикващи изсъхване. Старите листа имат локални тъмнокафяви петна.

. При антракнозата по ореха по листата се формират закръглени бледокафяви петна, които при голямо нападение се сливат и листата са като прегорели.

Борбата с тези основни болести не е трудна и средствата, с които се извежда са медни фунгициди .

И двете болести са гъбни и започват да заразяват орехите рано напролет при температури на въздуха над 10 градуса. Така че първото пръскане трябва да е още напролет.

Ако времето е дъждовно и хладно през май-юни условията са благоприятни за развитие и на двете болести. Затова до трайно повишаване на температурите и засушаване на въздуха е необходимо да се правят профилактични пръскания.

Срещу бактериозата се препоръчват 1-2 третирания преди набъбване на листните пъпки с 2% бордолезов разтвор и едно-две пръскания след цъфтежа на женските цветове и формиране на листата с 1% бордолезов разтвор или друг меден фунгицид, като Шампион, Купроцин, Фунгуран и др. Вегетационните пръскания са ефикасни и срещу антракнозата, особено във влажни години и при първи признаци на заболяванията.

Петър Кръстев

Основен метод за присаждане на ореха е присаждане на "прозорче". Най-подходящото време за тази операция е от средата на август до около началото на септември. Калемите се избират ежедневно от близък район, те бързо засъхват и не бива да се транспортират на дълги растояния. За присаждане се използват добре развити растежни пъпки от средната част на калема. Преди присаждането е необходимо да изберете оптималната сортоподложкова комбинация, тъй като от подложката до голяма степен зависи силата на растеж, размера и развитието на растението, продължителността на неплододаващия период, количеството и качеството на плодовата продукция, устойчивостта на стресови условия (студоустойчивост, сухоустойчивост, устойчивост на болести и неприятели и др.).

Техниката на присаждане на "прозорче" е същата като при другите овощни.

След 10-15 дни се проверява дали присадената пъпка се е прихванала.

Петър Кръстев

Костилковите видове, орехът и бадемът основно се присаждат върху семенни подложки, получени от самия вид. Съществуват и други типове подложки за някои от тях, но в практиката у нас почти не се използват. Една от широко използваните подложки при някои от тези видове е джанката. Това е основната подложка, използвана при размножаването на сливата. Много често се използва и при кайсията и по-рядко при прасковата и бадема. Джанката има много добра приспособимост към различните типове почви, като успява и на по-тежки и глинести, стига те да имат добра пропускливост. Развива се и на по-леки и пропускливи почви и проявява задоволителна сухоусточивост и студоустойчивост. Семената на джанката се добиват ефтино и лесно и имат добър процент на поникване. Срокът, през който може да се изъврши присаждането е продъжителен и прихващането е много добро. За получаване на подложки се предпочитат семена от жълтоплодни и по-къснозреещи форми. Сливовите и кайсиевите сортове добре се срастват с джанката, проявяват силен растеж и плододават обилно. Това се дължи на мощната коренова система и добрата приспособимост на джанката към различни почвени условия. В някои страни присаждат сливата върху трънкослива, праскова, бадем и други джанкови и сливови форми, но у нас тази практика е почти непозната.

Петър Кръстев