Държавата за пореден път настъпа по мазола малките и средни земеделски производители у нас, като заложи в бюджета за 2020 година вдигане на минималния осигурителен праг – от 400 на 610 лева. На коя държава обаче да повярва българският фермер – на онази, която е обявила праг на бедността от 363 лева, а дава минимална пенсия от 234 лева? На онази, която единствена в света през последните 22 години е с отрицателен прираст на населението?

При няма и 100 хиляди законно регистрирани земеделски производители, точно в тяхната паница ли бъркат? Неприлично е някак. Още повече, че реалностите са съвсем други. Пределно ясно е, че големите земеделски производители се осигуряват на колкото си искат. Защото могат да си го позволят. И за тях вдигането на минималния осигурителен праг няма никакво значение.

Малките и средните обаче са на съвсем друго дередже. При 610 лева минимален осигурителен праг, годишната вноска за осигуровки е 2034.96 лева – със 700.56 лева повече, отколкото е в момента. За един дребен овощар, производител на зеленчуци или малък пчелар тази сума присяда. Да не говорим за дребните тютюнопроизводители. Това са хора, които всеки ден гледат със страх нагоре, нямат никаква яснота на какви пари ще изкупят продукцията им и винаги са на ръба на фалита.

Просто ги оставете на мира. Лицемерно е да им се внушава, че мярката е за тяхно добро и че един ден, като остареят, е важно да взимат добри пенсии. За прочутите български пенсии казахме вече. Те са последният унизителен знак от страна на държавата към нейните граждани. Малките и средните български фермери не желаят да участват в неговото поставяне. Затова смело ще потънат в сивия сектор. За пореден път.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Днес беше одобрен проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2020 г. Според него с 210 лева скача минималният осигурителен доход за земеделски стопани и тютюнопроизводители. Вместо върху досегашните 400 лева, хората, които се осигуряват сами в земеделието, в това число и пчеларите ще трябва да плащат осигуровки върху 610 лева от началото на 2020 година. Такъв ще бъде е и размерът на минималната работна заплата в страната от догодина. За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, извън земеделски стопани и тютюнопроизводители да бъде 610 лв. за 2020 г. и да се увеличи до 650 лв. за 2021 г. и 2022 г.

От публикувания проектобюджет става ясно, че за политика в областта на земеделието и селските райони в бюджета на МЗХГ са предвидени 147 701800 лева, за политика в областта на рибарството и аквакултурите – 5 848 900 лева, а за политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча – 28 264 300 лева.

В бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ са предвидени още средства, които са разпределени както следва – политика на Министерството на земеделието, храните и горите в областта на земеделието и селските райони – 333 732 400 лева и за политика на Министерството на земеделието, храните и горите в областта на рибарството и аквакултурите – 357 800 лева.

Публикувана в Бизнес

Националната агенция за приходите издаде брошура за данъците и осигуровките, които фермерите са длъжни да плащат през тази година.

Как се облагат доходите на регистрираните земеделски стопани?

Най-общо доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове. Данъчното законодателство не ги разглежда като отделни видове доход, а облагането им на първо място зависи от статута на земеделския стопанин, като физическо или юридическо лице.

Как се облагат доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани?

Доходите на физическите лица земеделски стопани се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ):

І. С данък върху общата годишна данъчна основа, ако не са търговци по смисъла на Търговския закон(ТЗ) или не са избрали да се облагат по реда предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци. В тези случаи, при определянето на облагаемия доход те имат право на:

  • 60% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
  • 40% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на преработени продукти от селско стопанство и от производство на декоративна растителност.

Забележки:

1. Нормативно-признатите разходи се приспадат от придобития през годината доход от стопанска дейност (в т. ч. и субсидиите), без да е необходимо лицата да доказват разходите си с първични или вторични счетоводни документи.

2. Доходите, в т. ч. и субсидиите се смятат за придобити на датата на плащането - при плащане в брой; на датата на заверяване на сметката на получателя или датата на получаването на чека – при безналично плащане или на датата на получаването на престацията – при плащане в натура.

Данъчната ставка на данъка върху общата годишна данъчна основа е 10 на сто.

Физическите лица – земеделски стопани, които подлежат на облагане по този ред, дължат авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовият данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасянето на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината данък не се дължи.

Помощите и обезщетенията, които са освободени от облагане с данък по реда на ЗДДФЛ, са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от закона. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ необлагаеми са обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. В тази група попадат например сумите, изплащани от ДФ „Земеделие“, с които се цели да се обезщетят засегнатите лица при настъпили извънредни ситуации, като природни бедствия или друга епизодична обстановка. В тези случаи изплатените суми се третират като необлагаем доход за физическите лица и съответно не подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.

Важно е да се има предвид, че в съответствие с чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ, разпоредбите на чл. 13, ал. 1, 2 и 4 от закона не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които се облагат с данък върху годишната данъчна основа, тъй като облагаемия доход в тези случаи се формира по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

ІІ. С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, ако са еднолични търговци. С този данък се облагат и физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, но са избрали да се облагат като еднолични търговци до 31 декември на предходната година. Доходите на тези лица се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ - като едноличните търговци, само ако лицата сами изберат този ред на облагане. В тези случаи земеделските стопани определят облагаемия доход от стопанската си дейност (в т.ч. и от субсидии и други подобни плащания) като прилагат правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за формиране на данъчната печалба. Данъчната ставка е 15 на сто.

В случай, че изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци, лицата следва да прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години, като имат възможност да отчитат реално извършените разходи за производството на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на разходите за производство на декоративна растителност. Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година. Изборът е валиден за 5-те последователни данъчни години и не е необходимо той да се потвърждава ежегодно с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ.

След изтичането на 5-те последователни данъчни години лицето може да:

1. продължи да се облага по избрания ред, като в този случай не е необходимо да подава нова декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ;

2. избере да се облага по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, като упражни правото си на избор в декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година.

Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.

Следва да се има предвид, че при облагане по реда, предвиден за едноличните търговци, регистрираните като земеделски стопани физически лица не могат да ползват правото за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа по реда на 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%, ако стопанската им дейност е за производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани (виж по-долу). Това данъчно облекчение, не се прилага по отношение на:

1. лице, което е предприятие в затруднено положение;

2. лице, което е голямо предприятие;

3. физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ;

4. лице, което не е изпълнило решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановило изцяло помощта;

5. инвестиции в напояване.

Едноличните търговци – земеделски стопани, както и физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ, които подлежат на облагане по този ред, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Тези лица внасят дължимите месечни авансови вноски за месеците януари, февруари, март и април или дължимата тримесечна авансова вноска за първото тримесечие в срока по чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

На основание чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2019 г., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Предвид допълнението в текста на чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък в тези случаи е 10 на сто, като на основание новата ал. 14 в чл. 65 от закона, същият се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Тези доходи не се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

От НАП обръщат внимание, че облагането с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се прилага само за физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани.

Как се облагат юридическите лица – земеделски стопани?

Тези лица подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък се формира по общия ред на ЗКПО чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Данъчната ставка е в размер на 10 на сто. Тези лица правят авансови вноски за корпоративен данък по реда на ЗКПО, предвиден и за останалите данъчно задължени по този закон лица.

Относно данъчното третиране на счетоводните приходи от различни субсидии е необходимо да се има предвид, че те се включват при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък предвид обстоятелството, че ЗКПО не съдържа специални разпоредби за тяхното данъчно третиране, различно от счетоводното.

Предвидено е данъчно облекчение, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на юридически лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция (чл. 189б от ЗКПО).

Важно е да се отбележи, че това данъчно облекчение не се прилага по отношение на:

1. предприятия в затруднено положение – виж. § 1, т. 30 от ДР на ЗКПО;

2. данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия – виж

 § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО;

3. инвестиции в напояване;

4. данъчно задължени лица, които не са изпълнили решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не са възстановили изцяло помощта.

Законът поставя изисквания за инвестиране на преотстъпения данък, които са следните:

1. преотстъпеният данък трябва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;

2. активите по т. 1 (нови сгради и нова земеделска техника) трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

3. дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване;

4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта (лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване);

5. настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; така определеният праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите;

6. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;

6. за активите по т. 1 земеделският стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:

а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта deminimis в селскостопанския сектор;

в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;

г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

Общото законовото изискване за преотстъпване на корпоративен данък е към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да нямапосочените в  чл. 167, ал. 1 от ЗКПО задължения, а именно:

1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и

2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и

3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

Съгласно ал. 2 на чл. 167 от ЗКПО изпълнението на изискванията по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

Регистрирани земеделски стопани по смисъла на Кодекса за социално осигуряване(КСО)| са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Същите придобиват качеството на „регистриран земеделски стопанин“ от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3 от 29 януари1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и притежава това качество до деня на отписването му, при условие, че ежегодно заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие“. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок, губи качеството си на регистриран земеделски стопанин за следващата стопанска година.

Регистрираните земеделски стопани се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“.

Регистрираните земеделски стопани, осигурени в универсален пенсионен фонд (родените след 31.12.1959 г.), имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 4б, ал. 1 от КСО). За целта същите подават заявление съгласно приложение № 3 към чл. 4, ал. 5 отНаредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информацияв компетентната териториална дирекция на НАП. Осигуряването на лицата възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд се внася по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Задължителните осигурителни вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани за 2018 г. е 400 лв., а максималният – 3000 лв. Лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато едновременно с тази дейност упражняват и друга дейност в качеството си на самоосигуряващи се лица, се осигуряват върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица (510 лв.).

Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход и дължимите осигурителни вноски в приложението към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 и Таблица 2). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

При определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция не се вземат предвид сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Тези средства са подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не възнаграждения за положен труд.

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерският съвет.

Пример за определяне на авансови задължителни осигурителни вноски на регистриран земеделски стопанин, при минимален месечен осигурителен доход за 2019 г. – 400 лв.:

* За родените преди 1 януари 1960 г.:

1. За държавно обществено осигуряване:

 За фонд „Пенсии“:

19.80% от 400 лв. = 79,20 лв.

 За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”:

23.30% от 400 лв. = 93,20 лв.

2. За здравно осигуряване:

8% от 400 лв. = 32,00 лв.

* За родените след 31 декември 1959 г.:

1. За държавно обществено осигуряване:

 За фонд „Пенсии”:

14,8% от 400 лв. = 59,20 лв.

 За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”:

18.30% от 400 лв. = 73,20 лв.

2. За допълнително задължително пенсионно осигуряване :

5% от 400 лв. = 20,00 лв.

3. За здравно осигуряване:

8% от 400 лв. = 32,00 лв.

В какъв срок се внасят осигурителните вноски?

Осигурителните вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. В същия срок се внасят вноските и когато регистрираният земеделски стопанин е член на осигурителна каса.

Какви декларации подават регистрираните земеделски стопани?

- Ако са физически лица:

- Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане доходите на физическите лица (по чл. 50 от ЗДДФЛ). Тя се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода. Дължимият данък се заплаща в същия срок.

- Един път годишно: Декларация образец 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” по Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.). Тази декларация се подава един път годишно, до 30 април за предходната година.

- Ежемесечно: Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Подава се ежемесечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Декларация образец 5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски” по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. – подава се от тези самоосигуряващи се лица, които се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за определени периоди са внесли авансово осигурителните си вноски. Подава се само за пълни календарни месеци с еднакъв месечен осигурителен доход. Декларацията се подава до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски.

Три пъти годишно, в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължимите данъци.

Декларацията се подава от земеделски стопани - еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, както и от физически лица, които сами определят и внасят дължимия авансово данък за доходите от стопанската им дейност като земеделски стопани.

- Ако са юридически лица:

Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане с корпоративни данъци (по чл. 92 от ЗКПО) заедно с Годишен отчет за дейността. Подава се в срок до 31 март на следващата година. Дължимият данък се заплаща в същия срок.

Три пъти годишно, в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.

Декларацията се подава от земеделски стопани - юридически лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗКПО.

Публикувана в Бизнес

Земеделските стопани декларират доходите си от 2018 г. до 30  април 2019г.  Задължението да подават данъчна декларация за доходите се отнася за всички земеделски стопани – регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители. В декларациите, освен доходите от производството и продажбата на земеделска продукция,  се обявява и получените от ДФ „Земеделие“ под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане през 2018 г.

ДФ „Земеделие“ уведомява всички свои бенефициенти, че могат да направят справка за оторизираните и получени субсидии през 2018 г. онлайн. Справката се намира в разработената от фонда Система за електронни услуги (СЕУ), до която достъпът е публичен. В СЕУ те могат да получат информация за точния размер на оторизираните, прихванати и  платени суми от ДФ „Земеделие“ през 2018 г.

За да подадат коректно данъчните си декларации като физически лица, земеделските стопани трябва да проверят внимателно точния размер на оторизираните средства от ДФ„Земеделие“. В декларацията те следва да посочат всички облагаеми доходи за 2018 г., включително и тези от продажба на селскостопанска продукция.

Земеделските стопани, които нямат интернет достъп, могат да подадат писмено искане в Областната дирекция на ДФ„Земеделие“ за предоставяне на нужната им справка.

Ако фермерите вече са подали данъчна декларация, но по някаква причина са пропуснали да посочат част от получените от ДФ„Земеделие“ суми, могат да подадат коригираща декларация до 30 април 2019 г. Подробна информация за това какви данъци и осигуровки се дължат от земеделските стопани е публикувана на: https://nap.bg/document?id=18377.

И подаването на декларацията, и плащането може да стане електронно с банкова карта и без такси чрез електронна услуга на НАП, достъпна на сайта www.nap.bg.

Също до 30 април 2019 г. се декларират авансовите данъци за първото тримесечие на 2019 г. най-често от  упражняващи свободни професии, земеделци и наемодатели. Също до 30 април 2019 г. самоосигуряващите се трябва да подадат осигурителната декларация 6, с която се определят окончателните вноски за социално и здравно осигуряване, припомнят още от НАП.

И през тази година от приходното ведомство предлагат възможност за клиентите си да проверят всички изплатени им суми извън трудов договор през 2018 г. чрез електронна услуга с ПИК или е-подпис. В справката се виждат всички хонорари, възнаграждения по граждански договори и други, които могат просто да бъдат преписани в декларацията.  Така, според данъчните, рискът от пропуски и грешки значително намалява.

Публикувана в Новини на часа

Минималният праг на осигуряване за земеделските производители в това число и за тютюнопроизводителите през 2019 година да е 400 лева, решиха депутатите днес. Това информира БНР.. Реално това представлява 50 лева увеличение спрямо настоящата им минимална осигурителна вноска, припомни Светла Бъчварова от левицата. “Това, което вие очаквате като приходи от реализация на продукцията, а тя е даже и сезонна, няма да се реализира, тоест земеделските стопани нямат начин да осигурят тези средства. Повярвайте ми, те, ако имат възможности, ще се осигуряват и на по-високи ставки”, каза още тя.

От следващата година минималният осигурителен праг ще бъде 560 лева, каквото е нивото и на минималната работна заплата. Максималният осигурителен праг ще е 3 000 лева, което означава, че максималната пенсия от 1 юли 2019 година ще достигне до 1200 лева. Малко над 207 лева ще бъде минималната пенсия от началото на следващата година, като  от 1 юли тя ще се увеличи до 219,43 лева

Публикувана в Бизнес

Минималният осигурителен доход за земеделските производителите и тютюнопроизводителите за 2019 г. да стане 400 лв, решиха депутатите на второ четене на проектобюджета на ДОО за следващата година. Досега земеделците се осигуряваха на 300 лв, но първоначалното предложение бе от догодина осигуровките да се вдигнат на 560 лв.

Публикувана в Бизнес

Промяната на минималния осигурителен доход на земеделските стопани от 2019 г. е твърде драстична, се казва в становището на Българската асоциация на биопроизводителите с председател Албена Симеонова. Според тях поскъпването на осигуровките не би създало никакъв проблем за един относително голям производител, но за най-дребните е сериозно основание да спрат да се осигуряват. Дава се и следният пример: Един пчелар, който има 50 кошера, за да може да продава законно меда който добива трябва да бъде регистриран земеделски стопанин. При среден добив от 19кг/кошер и изкупна цена от 4 лв/кг, цялата произведена от него продукция няма да стигне да покрие стойността на дължимите му осигуровки.

Подобна е ситуацията и с дребните животновъди и растениевъди. Вероятно не е отчетено, че това е принуда тези хора да влизат в сивия сектор на икономиката и да продават нерегламентирано. Убедени сме, че целта е противоположната посока - към изсветляване на икономиката.

Българска асоциация Биопродукти настоява да се преосмисли минималният осигурителен доход за земеделските стопани и той да остане същия като 2018 г. или да претърпи незначително увеличение, за да не предизвика обратен ефект и вместо увеличение на приходите за осигуровки, те да намалеят заради посивяване на сектора.

Публикувана в Бизнес

Самоосигуряващите се лица ще плащат повече от следващата година

Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване предвижда те да внасят минимум 560 лв., съобщи BTV. Размерът на обезщетенията за майчинство, болнични и безработица остава замразен през следващата година. Това предвижда проектобюджета на държавното обществено осигуряване.
Разходите на самоосигуряващите се обаче ще се увеличат. Проектът предвижда те да внасят осигуровки най-малко върху 560 лева. Земеделските стопани ще се осигуряват не върху 350 лв., както досега, а върху 560 лв.
От януари е заложено и увеличение на максималния осигурителен доход от 2 600 лв. на 3 000 лв. Максималната пенсия се вдига до 1 200 лв. от юли.
Публикувана в Бизнес

Данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски на земеделските стопани.  Така се нарича брошурата, която НАП публикува наскоро. В нея подпобно се изяснява въпроса как се облагат доходите на регистрираните земеделски стопани.

Най-общо доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове. Данъчното законодателство не ги разглежда като отделни видове доход, а облагането им на първо място зависи от статута на земеделския стопанин, като физическо или юридическо лице, се казв в текста.

Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.

Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%, ако стопанската им дейност е за производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани .

Обяснява се подробно и как се облагат юридическите лица – земеделски стопани, кои са задължителните осигурителни вноски на регистрираните  стопани, в какъв срок се внасят вноските и какви декларации трябва да подадат фермерите. 

 

Публикувана в Бизнес

Съвместна услуга между данъчните и Централния депозитар показва какви акции от масовата приватизация са останали на обикновените граждани

Лили Мирчева

Управляващите суровакаха фермерите тази година с увеличение на минималния осигурителен доход и от 300 лв. той става 350 лв. В този случай единствената утеха за дребните и средни стопани е, че това е по-малкото зло, защото финансовият министър Владислав Горанов първоначално поиска най-ниският праг да е 480 лв. „Всичко останало като ангажимент за внасяне на данъци и осигурителни вноски, се запазва по познатия начин“, обясни за читателите на в. „Гласът на фермера“ Росен Бъчваров, говорител на Националната агенция по приходите (НАП). По думите му всеки, който подава данъчна декларация на каквото и да е основание, може да ползва данъчни облекчения. Затова земеделците, които още не са подали своите данъчни декларации, имат всички права и възможности за допустимите от закона облекчения. Такива могат да ползват и хората, които работят на трудов договор, но до края на годината техният работодател трябва да ги е заявил в НАП.

Данъчните облекчения

за семейства с деца остават същите. За семейство с едно дете данъкът се намалява с 20 лв., с 40 лв. за две деца и със 60 лв. за три и повече деца. „Остава и цялата останала палитра от данъчните облекчения – за дарения в широк спектър към обществени, държавни и общински организации, на и за лица с увреждания, за меценатство на културни институции, на фондовете за асистирана репродукция и други“, допълни Бъчваров. Той обясни, че ако искате да ползвате облекчения, не трябва да имате публични задължения, непогасени към момента на подаване на декларацията. И посъветва - хората да направят справка в НАП дали имат неплатени задължения. Справката може да се направи по електронен път, но за целта трябва да имате издаден Персонален идентификационен код (ПИК). Такъв можете да получите безплатно във всеки офис на НАП. Чрез този код клиентите на администрацията могат да проверят какъв е осигурителният им доход - върху каква сума работодателите, внасят осигурителните им вноски и още ред справки.

Издаването на ПИК не отнема много време

защото се предоставя веднага след искането. Предоставя се в запечатан плик и лицето може да го промени. ПИК номерът е безсрочен и чрез него могат да се подават декларации и да се правят справки, съобщи Боряна Георгиева, директор на дирекция „Обслужване“ в Централно управление на НАП.

Ако данъчната декларацията се подаде по електронен път - има отстъпка от 5% от дължимия данък за довнасяне. Но сумата не може да надвишава 500 лв. За да получите отстъпката, декларацията трябва да се подаде до 31 януари и към момента на подаване на декларацията, лицето да заплати съответния данък за довнасяне.

Нова облекчение тази година е т. нар. безкасово плащане

Хазната ще опрощава 1% от дължимия за годината данък на тези, които са получили 100% от доходите си по банков път и са изхарчили поне 80% от тях също по банков път.

Максималният размер на сумата, която може да бъде опростена обаче, не трябва да надхвърля 500 лв.

Мярката бе приета още през 2017 г., но за първи път ще се прилага сега при подаване на данъчните декларации за доходите. Тя бе въведена с идеята да се стимулират разплащанията по банков път и да се изсветлят оборотите на търговците. Законът не предвижда данъкоплатците да представят някакви придружителни документи към данъчната декларация, за да ползват новата преференция, т.е. от тях не се изисква да доказват с платежни нареждания и бележки за плащания с банкови карти, че са изхарчили безкешово поне 80% от доходите си.

В същото време от НАП предупреждават, че доказателства могат да бъдат изискани допълнително и данъчните да извършат проверки.

"Нямаме намерение да проверяваме всички данъчни декларации, а само тези, за които има индикации за риск. Изхождаме от позицията, че хората са добросъвестни", разясни Росен Бъчваров. По думите му НАП ще иска позволение от данъкоплатеца да разкрие банковата тайна, за да може данъчните инспектори да проверят паричните му потоци.

За да се ползва 1%-овата отстъпка от данъка обаче има и други условия. Едно от тях е да няма никакви просрочени публични задължения - условие, което от тази година вече се прилага и за всички останали данъчни облекчения.

Тази година е важно да се знае, че справката за получените доходи трябва да се подаде до 15 март. Така физическите лица могат да видят какво е подадено за тях от други предприятия – платци на доходи.

Запазва се правото за корекция по подадена декларация - еднократно до 30 септември, като това важи за физически и юридически лица. За последните е важно да знаят, че годишните декларации по чл. 92 от ЗКПО се подават само по електронен път.

Плащанията на данъците може да стане по банков път, чрез пощенски запис и по електронен път.

От началото на февруари данъците ще могат да се плащат директно

по банкова сметка на НАП в БНБ, без да се удържат такси за превод. Задълженията към хазната ще се плащат или чрез ПОС терминали в офисите на НАП, или през интернет приложение с електронен подпис, или с персонален идентификационен код (ПИК). „Когато се заплаща по този начин, информацията за това постъпва веднага при данъчните. Така ще се елиминират случаите, в които се начисляваше лихва на лицата, докато информацията дойде в НАП. При това плащане, наречено чрез витруален или физически ПОС, няма да има такса за лицата. Плащането става за 30 секунди и респективно всички закъснения остават в историята, когато се начисляваха стотинки за закъснение от ден или два“, обясни Бъчваров.

Другата нова услуга на данъчните се извършва

съвместно с Централния депозитар

Тя позволява чрез ПИК, издаден от НАП, да се правят справки от лицата - дали са собственици на облигации, акции и дялове, включително и от масовата приватизация. Има две големи групи справки. Едната е за ценни книжа и сделки, извършени с тях. Втората услуга позволява на хората, които имат ценни книжа от масовата приватизация, да разберат какво се случва с техния портфейл.

За получаването на такава справка се влиза в сайта на Централния депозитар. Там има указания за справки и елекстронни услуги. Човек се идентифицира чрез ЕГН и ПИК, получен от НАП. „Използва се изградения от данъчните идентификационен механизъм за над 600 хиляди физически лица, за да могат да се сигурни, че само правоимащи получават тази чувствителна информация. Визуализират се конкретни данни – ако имате акции, закупени като физическо лице или дългови инструменти, вкл. и придобитите от масовата приватизация“, обясни Бъчваров.

Новата данъчна декларация има ново приложение 13, в което физически лица могат по желание да посочат доходи, придобити от тях през 2017 г., освободени от облагане. Примерно продажба на лично имущество, обезщетения или други видове доходи. Тази справка има информативен характер.

За сметка на това задължителните до миналата година декларации „без дейност“ няма да се подават. „Не е необходима т. нар. нулева декларация, в която компаниите обявяват, че не са имали дейност“, обясниха от приходната агенция.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта