Бързото разпространение на короновирусната зараза засили паническите настроения на финансовите и стоковите пазари и провокира ново рязко понижение на цените на основните зърнени и маслодайни култури в САЩ и на Стария континент. Пшеницата беше най-слабият елемент от зърнения пазар в Щатите. След кратка възходяща корекция в края на предходния седмичен период, котировките на мека червена зимна пшеница на борсата в Чикаго и на експортния пазар пикираха стремително надолуи седмичният период (21-27.02.) завърши с отрицателно отклонение от 10-11 долара, на равнище $194,75/г. за мартенския фючърс и $244FOB ($169,40и $207/т FOB – 27.02.19 г.). Анализаторите коментират, че спекулантите, в това число и инвестиционните фондове засилиха ликвидирането на дългите си позиции в Чикаго, притеснени от влошените перспективи за развитие на износа. С 5-6 долара спадна и цената на американската царевица – до $143,50/т на борсата в Чикаго и $272/т FOB($143,20и $177/т FOB – 27.02.19 г.).

На изразен тренд бяха подчинени цените на мелничарското и фуражното зърно в Европа. Мартенският контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 4,5 евро, на равнище EUR191,50/т. С 6-7 евро поевтиня френската хлебна пшеница (11,5-12,5% протени) на експортния пазар – до EUR194FOB Руан. Отрицателното отклонение при царевицата беше в рамките на 1,5-2,0 евро – до EUR167,50 на борсата в Париж и EUR173-174,00/т FOB Бордо/Рейн (EUR164,00 и EUR167,00/т - 27.02.19 г.).

Рязко понижение на експортните стойности наблюдавахме и в черноморския регион. Според търговски източници цените на руската и украинската мелничарска пшеница през изминалия период спаднаха с 4-6 евро и към 28 февруари бяха както следва:$214-215т FOB за пшеница 12,5% протеин и $211-213/т FOB за зърно с 11,5% протеин ($233-235/т и $230/т FOB към 28.02.19 г.).С 2-3 евро спадна и цената на царевицата на украинския пазар – до $180-182FOB черноморско пристанище (EUR174-27.02.19 г.).

В търговските среди в момента определено преобладават нагласи за продължаване на низходящия тренд, тъй като участниците в зърнената търговия поне засега не виждат признаци за активизиране на търсенето и респективно износа и вноса.

Актуализираните прогнозни данни на Международния съвет по зърното, оповестени на 27 февруари, също са с негативен за ценовото развитие нюанс. В новата редакция на глобалния зърнен баланс виждаме увеличение на оценката за добива от пшеница през текущия сезон 2019/20 г. от 761 млн.т на 761 млн.т (733 млн.т – 2018/19 г.), придружено с прогнозата за натрупване на рекорден преходен запас от 275 млн.т (265,0 млн.т в края на 2018/19 г.). Освен това Съвета очаква през следващата маркетингова 2020/21 г. глобалният добив от пшеница да достигне нов исторически връх от 769 млн. тона.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Светът стремително се преформатира. Дори и в такава консервативна сфера като земеделието, вече не може да се работи както сме свикнали. Да бъдеш успешен вече не означава просто да можеш да правиш това, което правят всички останали. Да спазваш технологията и да събираш хубави картофи. Или да произвеждаш качествено мляко в картонени опаковки. Това вече не стига - разходите нарастват, маржът на печалба намалява, конкурентите те притискат, а и потребителите вече не са същите. В съвремения свят няма стабилност - в него постоянни са само промените. Разбирането за това кое и как ще се променя не е гаранция за успех в бизнеса, но е задължително условие за този успех. Мисля си, че има поне 8 стратегически тренда в отрасъла, с които на земеделието ще му се наложи да живее и в настоящата година, и през следващото десетилетие. Ще ги представя нагледно, във формата на списък, съзнателно изоставяйки литературното представяне на текста. Информацията също вече не се възприема и употребява както досега.


1. Резервите за растеж при наситените (свинско, птиче месо), пренаситените (яйца, брашно) и нискомаржовите (мляко) пазари ще бъдат в сферата на новите продукти и потребителски категории. Това не е задължително преработка, въпреки, че тя също присъства. Това са традиционни продукти, представени по нов начин - като замразените млечни десерти. Нови продукти от традиционни компоненти (крема сирене). Сегменти, надградени над обичайните (стейкове от говеждо, не парчета, а именно - стейкове).


2. Консолидиране и специализация на производителите. През изминалите години и двете се случиха в сферата на производство на мляко и масло. Играчите в тях създадоха много мощности и всеки от тях заложи на някакво ключово направление: базов продукт (масло), мазнини или нещо трето (майонеза или сметана). Големият млекопроизводителен бизнес консолидира по-дребния, натовари всички мощности, достигна предела и застана пред избор - да расте за сметка на развиването на немлечни производства, да започне скъп кръг от закупуване на други производители или да излиза от бизнеса. Много от малките производители станаха собственост на големите световни концерни. Следващият етап на консолидация очаква месния сектор - на първо място производството на свинско и птиче месо.

3. Външна експанзия, най-простата форма на която е експортът. По-сложната е закупуването или създаването на производство на тези продукти, в страните, които се нуждаят от наша продукция. В този смисъл залагането на Китай е плоска и достатъчно неочевидна тактика. Доста по-далновидно е да се погледне към пазарите, където отидоха или ще отидат големите пари. Освен условните "западни" пари, източниците на свободен капитал в света са само два. Това са Китай и ислямските финанси. В този смисъл перспективни пазари са тези, към които са насочени тези пари. Например, Нигерия, Индия и Пакистан.


4. Цифровата трансформация, която се формира от две страни. Държавата се опитва да изсветли пазара, решавайки фискални и контролни задачи, от където произтичат знаците за качество на продукцията и намерението да се проследява цялата верига от полето до масата. Бизнесът се учи да използва големите обеми данни и друга нова аналитика за анализиране на предпочитанията на потребителите и търсене на резерви за ръст на ефективността на производството.

5. B2b-аутсорсинг. Очевиден пример - животновъдството. Предаване на партньорски стопанства на телета за доугояване, например. Не знам дали това е бъдещето, но определено е открояваща се тенденция.

6. Запазване на исторически и географски обусловения ресурсен модел на развитие на земеделието с фокус върху производството на борсови стоки. Имаме големи площи, подходящи за отглеждане на зърнени и маслодайни култури. Трябва да се възползваме от тях. Дълбоката преработка и иновациите, при цялата необходимост от тяхното развитие, ще останат важен, но второстепенен тренд, който сам по себе си няма да осигури нито хранителна безопасност, нито потенциал за износ.

7. Увеличаване на търсенето на алтернативни хранителни продукти, където има много възможности за създаване на добавена стойност, както b2b, така и b2c. Имам предвид линия - продължение на базовите продукти. Например, млякото, брашното и растителното масло, стават все повече компоненти и все по-малко самостоятелни продукти. Но нишата за развитие е не просто сирене, а сирене за пица или чиизкейк. Не просто ориз, а ориз за сърми. Не обикновено олио, а дресинг за салати, за приготвяне на кебап или пуканки.

8. Промяна в модела на поведение на потребителите. Не на всички, а на платежоспособните, тези, които формират трендовете, които рано или късно ще последват и останалите. Някога така се формира модата на йогурта. В близкото десетилетие те ще формират тенденции като продукти за поддържане на активния образ на живот, обогатено (например, с пробиотици или високо съдържание на белтъчини) спортно и диетично хранене.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

В рамките на изминалия седем дневен период (24-30.01.) градусът на напрежението на международните зърнени пазари рязко се покачи. До 23-24 януари цените на основните зърнени култури в САЩ и Евросъюза следваха възходящия тренд, обусловен от активизирането на експортната дейност на фона на спада в експортния потенциал на Русия и Австралия, логистичните проблеми във Франция, въвеждането на експортни мита в Аржентина и др. Информациите за бързото разпространение на короновирусната зараза обаче предизвикаха прекъсване във възходящия тренд и насочиха цените рязко надолу.

 

Притеснени от влошените перспективи за развитието на потреблението и износа на аграрни продукти за Азия и най-вече за Китай участниците в борсовата търговия започнаха трескаво да прибират печалбите, продавайки купените на значително по-ниски цени контракти. Под пресата на масираните спекулативни продажби цената на пшеницата в Чикаго през последните 3-4 дни се понижи с 7-8 долара (до $206/т за доставка през март), а на борсата в Париж мелничарското зърно поевтиня с 4 евро – до EUR 192(EUR 204,25 – 31.01.19 г.).

 

Експортните котировки на френската и германската пшеница следваха динамиката на фючърсите. Към 31 януари цената на френската пшеница 11,5%-12,5% протеин на база FOB Руан ерозира до EUR194/т, в сравнение с EUR199-200/т в края на предходния седмичен период и EUR 210/т FOB на 30.01.19 г. С 3-4 долара в рамките на изминалите седем дни спадна и цената на германското хлебно зърно – до EUR 197-202/т СРТ Хамбург и EUR 207-213/т FOB Балтийско море (EUR 210/т СРТ Хамбург и EUR215/т FOB Балтийско море на 30.01.19 г.). Междувременно експортните цени на руската и украинската пшеница (12,5%) вследствие на по-ограниченото предлагане на зърно от Русия останаха почти непроменени - $229-231FOB ($245-250FOB – 30.01.19 г.).

 

Задържането на черноморските котировки около пиковите месечни стойности осигури ценовото предимство за френската пшеница на международния пазар и резултата последва веднага. На 30 януари Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 180 хил. тона само френско мелничарско зърно за доставка 11-25 март 2020 г., при средна цена $246,10C$F (стойност и фрахт). От началото на маркетингова 2019/20 г. досега Египет напазарува от Франция 720 хил.тона пшеница, а това според европейските анализатори е ”много значим обем и плътно доближава високите показатели от 2014/15г.” За сравнение, на 29 януари 2019 г. Египет напазарува 120 хил. тона френска пшеница по $262,50C$F.

Поевтиняването на пшеницата и най-вече рязкото понижение на цените в соевия комплекс оказаха силно депресиращо влияние и върху цените на фуражното зърно в Евросъюза. На 30 януари мартенският контракт царевица затвори на борсата в Париж на равнище EUR169/т, в сравнение с EUR172,50/т на 23.01.20 г и с EUR172,50/т – 30..01.10 г. С 3 евро се понижи и цената на френската царевица на експортния пазар – до EUR 175-176FOB Бордо (EUR185/т – 30.01.19 г). На украинския пазар цената на царевицата обаче остана почти непроменена - $182-184/т ($182/т – 30.01.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

В селското стопанство предстои огромен технологичен прогрес и хората трябва да са готови за това, който остане на едно място, реката ще го отнесе, казва анализаторът

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вълканов, защо още сме толкова далеч от единното пазарно мислене в българския земеделски сектор?

- Ще отговоря с пример - с Италия. Тя е световен лидер в посадъчния материал, световен лидер в износа на плодове и т. н. Там стопанствата са дребни, особено на фона на българските. И въпреки това, производителите в Италия, заради изключително високата степен на работа един с друг, която се нарича коопериране, договарят количества и цени за своята продукция. И стоят стабилно на пазара, за разлика от българските. У нас все още има една степен на недоверие в тези отношения. По-младите колеги, с които работим в ИнтелиАгро, са по-отворени към всякакъв тип сътрудничество. Тяхното мислене не е исторически обременено. Затова си мисля, че без една подмяна в поколенията, този процес в България трудно ще се случи.

- В кои стопанства у нас наблюдавате унаследяване на бизнеса, семейно земеделие?

- Това са естествени процеси. По-силна е тази тенденция в сектор „Зърнопроизводство“, има я и при производителите на плодове и зеленчуци. От друга страна, не може в 21 век, в този динамичен свят човек да се чувства на 100% ангажиран с нещо, само защото това е семеен бизнес. Аз съм фен на това хората да остават и да продължават с онова, което са направили техните родители. Само така се трупа истинско познание и истинско благосъстояние. Само така се пораства. Ако вземем пример от една Германия или от една Холандия – това са стопанства и бизнеси, които са се развивали в рамките на 4-5 поколения, това са стари, семейни компании. И това е причината те да управляват търговията и света, ако щете, особено в земеделския сектор. Има обаче една съществена разлика в мисленето. Те са сложили карането на мерцедес на 6-то място в своите нужди, а не на първо. Ние още се учим кое след кое следва. Материалното е последващо успехите в бизнеса, а не го предшества. И когато върху такава философия се конструират едни бизнес отношения, няма как да не бъдат успешни.

- Това узряване от какво зависи – от манталитет, от аграрни политики?

- Хората сами ще започнат да осъзнават, че всяка една стотинка, която бизнесът им носи, трябва да бъде влагана обратно в него. За да може той да расте и да бъде успешен. Много бързо се променят технологиите, много бързо светът се променя. И ако човек иска да се задържи и да става все по-печеливш, той трябва непрекъснато да инвестира – и в себе си, и в това, което произвежда. Не можем да си позволим да стоим на едно място. Тези, които остават на едно място, реката ги отнася.

- Вие сте познавач на пазарите – как ще анализирате България в сектор „Селско стопанство“ – можем ли да бъдем по-рентабилни, да изнасяме по-висока добавена стойност? Зърнопроизводството ще запази ли своята водеща роля?

- Всичко, свързано с българския агробизнес, може да бъде по-рентабилно. Дали зърнопроизводството ще продължи да играе толкова голяма роля в структурата на селското стопанство – по-скоро да. Но нека уточним - още не сме минали през редица структурни промени, които наблюдаваме в останалите стопански направления. Животновъдството, например, още има да се изчиства от неефективни стопанства. Подобно е положението и в овощарството. Трябва да се осъзнае, че при що годе разпределената вече земя, от тук насетне онези, които разполагат с по-малко площи и искат да останат ефективни, да останат в бизнеса, трябва да се стремят към по-висока добавена стойност от всяка единица земя. Това няма как да стане със зърнопроизводство. Цели части от страната не са оптимални за зърнопроизводство – Хасковска област, Южна България. Те са по-подходящи за друг тип производство – по-интензивно, със значително по-висока добавена стойност.

- Субсидиите ли изкривяват картината?

- Ако се ръководим от чисто пазарни принципи, субсидиите са капка в морето от парите, които могат да бъдат спечелени в аграрния бизнес. За да се направи обаче някаква структурна промяна и за да видим развитие и в другите сектори, първото което трябва да дойде, е едно осъзнаване от страна на производителите: пазар има, глад за продукция има. За да се задоволи той обаче, трябва да се отговори на определени изисквания. Те не са толкова трудни и страшни. Да, изискват инвестиции, но в крайна сметка затова има европейски фондове, банково финансиране. Всичко това се отплаща, когато се работи. Другото, което трябва да се разбере, е свързано със спекулативните инвестиции, на които понякога ставаме свидетели в нашето селско стопанство. Агробизнесът е бизнес като всеки друг, но с малко по-голяма цикличност на риска. И ако някой е решил, че ще влезе в този бизнес и за 3 години ще забогатее, много се е объркал. Всяко едно от направленията в нашето селско стопанство носи определен процент доходност на капитала. Между 5 и 15, в отделни години – до 20 %, но в крайна сметка – това е една нормална доходност на капитала. Това е бизнес, в който се влагат пари и той носи дългосрочна възвръщаемост. Той не носи краткосрочни печалби.

- В този смисъл каква е вашата прогноза за развитието на българското земеделие, ще настъпят ли промени в неговия характер и структура?

- Почти няма производители, които да са ориентирани само в едно направление. Има зърнопроизводители, които отглеждат животни или плодове и зеленчуци. Не мисля, че някой трябва да се опитва да провежда твърде активна политика в някаква посока, защото много често се получава така, че политиката изостава от пазарните реалности. Правят се излишни неща, надуват се едни балони, от които после няма измъкване. Подобна картина в момента имаме при етерично-маслените култури. Нека всеки да намери своята ниша – там, където се чувства най-добър и там, където може да бъде ефективен и успешен. Това, че някой сега гледа зърно или гледа зеленчуци, не означава, че след 2 години не може да промени това. Всеки може да си намери място, където наистина се чувства най-добър и най-полезен като производител – ориентиран обаче към своите клиенти. Тогава ще се проумее, че и с отглеждането на картофи могат да се вадят страхотни пари, и с пипер, и с патладжан, и със салата айсберг, да не говорим за овощните видове. Но трябва да се прави както трябва. Не може да се прави едно нещо просто колкото да го имаме и да усвоим едни пари. Една част от големите стопанства, които диверсифицират, със сигурност се справят добре и стават по-устойчиви. Но това в никакъв случай не е панацея, не е решение за всеки. Не бива да повтаряме соц модели – да превръщаме сегашните мащабни стопанства в едни големи АПК-та, които се занимават с всичко, но на практика нищо не се прави както трябва и в нито едно от направленията няма достатъчна ефективност. Това е голямата опасност, до която води диверсификацията. Можеш да отглеждаш 4-5 култури, колкото да си покриеш изискването за сеитбооборот и да ги реализираш добре на пазара. Но не можеш да гледаш 10-15 култури, 2-3 вида животни и всичко това да го правиш добре. Просто не е устроен така светът, нещата не работят по този начин. Затова хората учат икономика, специализация на труда и т. н. Всеки прави това, в което е добър. И затова трябва да се мисли по друг начин – как например да гледаш един или два сорта ябълки на 2-3 хил. дка, да го правиш по един холандски или италиански да го кажем начин. И тогава не ти е нужна диверсификация. Ще бъдеш достатъчно успешен и стабилен и с два сорта ябълки, ако си инвестирал в необходимата защита на риска. И ще бъдеш един успешен ябълкопроизводител, чиято продукция се търси на пазара, а не един голям човек, който бълва всякаква земеделска продукция, но тя трудно се реализира.

- Климатичният фактор ли е най-голямото предизвикателство пред земеделците?

- Поради нашите географски особености, винаги сме страдали от климатичния фактор. Но това не е новина. Да си припомним литературата, историографията. „Градушка“ на Яворов, разказите на Елин Пелин, фалитите в България от края на 19 век, които са свързани с едни сушави години и т. н., примери много. Така че, не ни се случва за първи път, че да се чудим какво да правим. Днес обаче светът и технологиите са ни дали много начини и възможности ние да се справим с климатичните аномалии. Ние трябва да мислим как да правим земеделие въпреки тези проблеми. Климатичните промени няма да унищожат нашето производство. Ще го унищожи нашият мързел и ако не гледаме какво прави света, за да се справи с тях. Това означава да сме наясно с новите сортове и семена, които са устойчиви на климатични промени – градушки, слани, засушаване, съответно и на определен тип болести. В днешно време повечето климатични рискове могат да бъдат контролирани и това е въпрос на познаване на технологиите на инвестиции в тях.

- Традиционни български сортове или вносни – какво да избере един производител?

- Ако някой вижда и намира пазарна ниша в старите български сортове – нека ги произвежда. Ако за тях има търсене, той ще бъде успешен производител. Ако някой иска да изнася навън, да търгува с големи обеми продукция, трудно ще го направи със сортове, които са морално остарели. Вижте какво се случва с едно черешопроизводство, в което имаме традиции. Там половината от насажденията са със сортове, които са отпреди 100 години. Една трета са отпреди 40 години. Ако хората, които произвеждат череши, искат да изнасят за Германия, Холандия, Франция или Италия и да получават вместо 1.20 лв. 4.20 лв. за килограм, няма как да стане с такива сортове. Защото никой не ги търси, не ги купува. Морално остарели са.

- В пазарната картина какъв дял заема биопроизводството?

- В биопроизводството има потенциал. Дори и в държава като САЩ, където всичко в главите на хората често се свързва с ГМО, с хормони и със съвсем друг тип производство, Америка всъщност е най-големият пазар на биологични продукти в световен мащаб. Те са хората, които налагат тази тенденция. Също и Европа, Скандинавието – Швеция, Дания, Холандия, Австрия. Но трябва да се направи едно много важно разграничение – всеки, който е тръгнал да прави био заради субсидиите, много е сгрешил. От друга страна, мисля, че у нас нямаме като познание и като наука достатъчно знания как да отглеждаме успешно определени култури по биологичен начин. До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., близо 30 години сме в една летаргия в чисто технологичен план, ужасно сме изостанали. Научните звена се разбиха, специалистите напуснаха страната, опитните станции бяха занемарени, забави се внедряването на нови сортове. Всичко това ще ни съпътства още дълги години. Но призовавам онези, които наистина искат да се занимават със земеделие – да четат постоянно, да се интересуват, да ходят на различни аграрни изложения в чужбина, да посещават свои колеги и да обменят опит. Всички са отворени да споделят знания и опит, стига човек да ги търси. И ние, от ИнтелиАгро, където видим добра практика навън, се опитваме най-малкото да я покажем на производителите в България. Лежането на стари лаври не работи.

- Селско стопанство и туризъм – може ли българската икономика основно да стъпи върху тях? И как повече млади хора да бъдат привлечени в тези сектори?

- И двата сектора са преекспонирани като важни за икономиката. Истината е, че те създават между 4-5% от брутния вътрешен продукт, земеделието дори по-малко. Дали могат да правят повече – могат. Това обаче означава и двата сектора да започнат да се развиват с по-бързи темпове в сравнение с останалата част от икономиката. Говорим за търговия, IT-сектор, аутсорсинг услуги – сектори с много висока добавена стойност. За да се случи това, ние трябва да направим един технологичен скок и в двете направления. И това ще бъде ролята на младите. Няма да го направят старите поколения, които дори не могат да си включат компютъра. Но не бива да страдаме от заблуди. Има един такъв разпространен въпрос: Как да върнем младите на село? Какво значи това? Първо – кои са младите, второ – каква част от тях трябва да върнем на село, защо да ги връщаме, ако те никога не са били там? Това са ред въпроси, на които подобна философия не може да отговори. Държавата има една основна функция и тя е да изгражда добра и качествена инфраструктура, да поддържа услугите в определени райони. Когато това е направено, когато има достъпна среда в селските региони, хората сами ще поискат да живеят на по-спокойни места, на по-чист въздух, вместо да са набутани в тесни пространства. По цял свят хората живеят извън големия град, в къщи, но комуникацията и инфраструктурата там са лесни и достъпни. А който иска да е в центъра на големия град, в активния живот, той прави този избор, но си плаща съответната цена за него – мръсен въздух, стрес и т. н.

- Светът в момента е тревожно място. До колко обаче тази международна пазарна конюнктура влияе на малка България, на нашите производители?

-Всичко влияе. Ние сме част от Европейския съюз. А в него все повече отпадат търговските ограничения към други части от света. Направиха се търговски споразумения с Канада и с Япония, на път е да се възбудят процесите на световна търговия със САЩ, с Южна Америка. Световната икономика става все по-обвързана. Ако някъде има проблем, той неминуемо се отразява и на други места. При нас е видно от цените на млякото, на месото. Това не бива да ни плаши. Наред с негативите, този процес има и съответните плюсове – от чисто потребителска гледна точка светът никога не е живял в такова изобилие от достъпни стоки, от здравословни стоки. Наблюдаваме огромен бум при ядките, при горските плодове. Кога е можела вашата баба да яде боровинки или ягоди? Само в техния сезон. Но сега целогодишно можете да си ги купите от магазина. И те стават все по-евтини и все по-вкусни. В този глобален проспект трябва да намерим нашето място. Аз мисля, че то е в по-бутикови, по-нишови производства, които обаче са обърнати към потребителя. Не можем да произвеждаме заради самото производство или заради това, че дават субсидии. Трябва да произвеждаме заради хората, които ще го купят и ще оценят труда ни - с парите, които ще дадат за нашия продукт.

- Какъв пазарен играч е българският?

- Темата е дълга. Този, който спекулира, вече не печели. Това особено добре се вижда на пазара на слънчоглед – от 2014 г. насам. Този, който стои отсреща и купува, той не спи. Работата на производителя е да произведе качествена продукция и да се договори – сам или в комплект с други производители – за цена, която го удовлетворява. Която му дава достатъчно пари да издържа себе си и своя бизнес. Производителят не може да иззема функцията на търговеца. Или на преработвателя. Нагърбвайки се с все повече функции, той става слаб по цялата верига. Започва да губи почва под краката си. Мисля, че в близкото бъдеще ще видим и големи зърнени стопанства, които просто няма да успеят да се справят. А и нека не забравяме, Русия и Украйна далеч не са дали всичко, което могат да дадат на света в областта на зърнопроизводството. За Южна Америка да не говорим. Там се вадят по няколко реколти на година. В сравнение с обемите и мащабите, с които се работи там, нашите зърнени „барони“ са нищожни. У нас, ако човек няма напояване, каква царевица ще произведе, как ще печели от нея? А по цял свят най-много се печели от царевица. И затова не е толкова важно човек да гледа мащаба, важно е да бъде ефективен. Вече наблюдаваме такива тенденции сред зърнопроизводителите. Гледат да се посъберат на по-малко земя, но да са по-ефективни. Така че интересни времена се задават. Ще дам пример и с овощарството – не можеш да имаш градина от 70 дка, в която 50 от тях да са с 5 сорта сливи, а на останалите 20 дка да отглеждаш череши, праскови и нещо трето. На кого и какво ще продаваш? То просто няма как да стане. В една Холандия, които на ниво държава са много силни в производството на ябълки и на круши, 98% от площите са засадени само с два сорта. Хората правят обеми, правят качество и продават в целия свят.

- У нас мисленето е обратно – ако едното не стане, ще продам от другото и ще закърпя положението…

- То трябва да се мисли как да стане, а не как да не стане. В това е същината на пазарния успех. Защото ако едното не стане, то и другото няма да стане. Мина времето, в което имаш гарантиран пазар. Или някой идва на място, товари две щайги и си заминава. Този начин на правене на бизнес отмира.

- Българският фермер готов ли е за промени?

- Наистина призовавам хората да учат и да четат. Не всичко е на полето, не всичко е в кръчмата с приятелите и колегите. Процесите се развиват супер динамично и технологиите напредват, а в селското стопанство тепърва ще има огромен технологичен прогрес. И хората трябва да са готови за това. В противен случай, един ден ще се събудят и ще видят, че по начина, по който правят бизнес, вече не могат да печелят и да издържат семействата си. Просто не трябва да го допускат. И това не зависи от държавата. Нека всеки, който има съзнание за това, което прави, да се поинтересува кои са и къде са лидерите в технологично отношение, кои са най-продуктивните стопанства, кои са държавите с подобни на нашите географски и климатични характеристики и защо тамошните производители се справят по-добре от нас? Знания, опит, внедряване на новите технологии в земеделието – това е пътят. Може да не го правим едно към едно, можем да го адаптираме към собствените нужди и условия, но човек трябва да се учи от най-добрите. За да не се окажем в един момент безнадеждно изостанали.

Публикувана в Интервюта

Всеки, който не проявява лоялност, бива не просто изхвърлен от браншовата организация, а му се отнема правото на производствена и на търговска дейност, дава пример с Германия, Франция и Австрия Кирил Вътев, три мандата председател на Асоциацията на месопреработвателите в България

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вътев, защо създаването на Национална земеделска камара у нас все още е невъзможно?

- Причините са много. 45 години имахме тотална държавна собственост. През последните 30 години се учим какво е частна собственост и как да я стопанисваме. Преминаването през този процес се случи и продължава да се случва по нееднозначен път.

- Как да тръгнат нещата в правилна посока?

- О, ако знаех бърз отговор, вероятно щях да бъда някой много скъпо платен консултант или велик лидер. Със сигурност обаче знам, че по темата трябва да се водят разговори. Само по пътя на дебатите можем да стигнем до разумните съгласия. И те да предизвикат действия, които ще ни отведат на правилния път. Имаме добрите примери на много държави, в които има мощни земеделски кооперативи. Тяхната дейност е институционализирана, те осъществяват вътрешен контрол, осигуряват вътрешни и външни пазари и успешно промотират своите продукти – през медиите и националните политики.

- Трябва ли българският фермер задължително да членува в браншова организация и с какво е добре да бъде обвързано такова членство?

- Това е практика в много държави и затова съм категоричен, че членството трябва да е задължително. Не е логично да не участваш в организацията на бранша, в който оперираш като производител. Само така може да има дисциплина и да се прилага единственият работещ контрол, както се прави в целия свят – контролът между конкуренти. Това означава и строг самоконтрол.

- Как у нас да бъде решен проблемът с контрола и със самоконтрола?

- Държавата у нас се опитва навсякъде да контролира всичко и това е голям проблем. Като най-фрапиращ пример мога да посоча Българската агенция по безопасност на храните. От нея се иска да контролира земеделските производители, преработвателите на земеделска и на животинска продукция, борси, търговска и магазинна мрежа. Убеден съм, че дори да бъдат назначени 4 млн. служители в БАБХ, агенцията отново няма да може да покрие толкова голям по обем контрол, какъвто й се възлага. И накрая тя е виновна и всички казват: „Агенцията по храните не си върши работата“. А тя просто няма как да смогне да я свърши при толкова голямо натоварване. Ако контролът за лоялно пазарно присъствие се прехвърли върху браншовите организации, което означава да се следи за платени данъци и социални осигуровки върху реалния доход и т. н., убеден съм, че тогава контролът ще е на ниво.

- Ще имат ли браншовите организации капацитет да осъществяват такъв контрол?

- Ще го изградят. Но първо трябва да имат правата и възможностите да го осъществяват. В момента от браншовите организации се изисква да дават информация – за пазарни дялове, за обороти и т. н. Но браншовите организации по закон нямат правото да събират подобна информация. Такова право имат държавните служби. В Австрия например членуването в ресорна браншова организация и в Националната земеделска камара е задължително. Членският внос се определя като промили /1 на 1000/ от ДДС и от социалните и здравни осигуровки. Там умни хора са изчислили чисто икономически, че за държавния бюджет е много по-изгодно фермерите да се самоконтролират. И държавата опрощава 3,4 промила от ДДС-то на фермерите, за да се самофинансират браншовите организации, а така тя пести огромен ресурс за поддържането на държавен апарат, който няма как да успее да контролира всичко. ДДС-то не може да се скрие и ще обясня защо. Когато доходите на онези, които физически извършват контрола, зависи от опрощаването на тези 3,4 промила, които отиват за членски внос, те никога няма да си затворят очите. Реално погледнато, и у нас доходите на държавните институции зависят от събраните данъци, но за съжаление от това не произтичат адекватни политики към производителите. Трябва да има правила. Правилата обаче работят, когато освен правото, ясно е разписано и как ще се извършва контролът. В съответен Закон за браншовите организации, разбира се. С министерски заповеди не става, министрите се сменят.

- Често се чуват обвинения, че държавата има интерес от слаби браншови организации – какъв е вашият коментар?

- Държавата не би трябвало да има интерес от слаби браншови организации. Но вероятно този интерес трябва да бъде осъзнат. Производителите и преработвателите също трябва да осъзнаят нуждата от обединение. Само така могат да бъдат силни – ако са единни и ако има правила. Когато няма правила, настъпва хаос. Още узряваме в тази посока. Засега трудно. В големите европейски кооперативи всеки, който не проявява лоялност, бива не просто изхвърлен от браншовата организация, а му се отнема правото на производствена и на търговска дейност. Затова фирмите там са силни и конкурентни. Западните браншови организации и кооперативите основно разработват пазари. А ние си играем на сляпа баба.

Публикувана в Интервюта

През изминалия седмичен период (13-19.12.19 г.) настъпи нов много динамичен обрат в развитието на зърнените пазари, провокиран от новината, че САЩ са постигнали т. нар. търговско споразумение от първата фаза с Китай, при което Вашингтон ще отмени митата върху китайските вносни стоки, които трябваше да влязат в сила в неделя 15 декември. В същото време Пекин ще увеличи покупките на американски земеделски стоки и преди всичко зърнени храни. Влиянието на тези новини беше подсилено от решението на аржентинското правителство да увеличи експортните мита при износа на пшеница, царевица, ечемик, сорго и стоките от соевия комплекс. Ценовото рали на фючърсния пазар започна соята в Чикаго. Почти незабавно в него се включиха фючърсите на пшеницата и царевицата, като стремителното ценово покачване рефлектира и върху европейския пазар. Пиковите ценови стойности в Чикаго и Париж мартенският контракт пшеница достигна на 16-17 декември $204,65/т и EUR187/т съответно, в сравнение с $195/т и EUR183,25. в края на предходния седмичен период.Възхода на фючърсните котировки се отрази здравословно върху физическия пазар. Експортните цени на американската мека червена зимна пшеница през периода 13-18 декември отбелязаха ръст с 10 долара - до $250FOB, а западноевропейското зърно поскъпна с 4-5 евро – до EUR190/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин и EUR 190-195/т СРТ Хамбург и EUR 200-295/т FOB Балтийско море за германска пшеница мин. 12,5%.

Анализаторите споделят, че пазарите са получили голяма порция адреналин от сделката между Китай и САЩ, но все пак повечето от тях все още се въздържат от дългосрочни ценови прогнози предвид „изобилните наличности от зърно в глобален мащаб”.

Междувременно котировките на пшеницата и царевицата в Чикаго на 18-19 декември коригираха надолу. Спекулантите започнаха да прибират печалбите в навечерието на дългия ваканционен период, продавайки купените при значително по-ниски цени контракти. На 19.12. пшеницата затвори в Чикаго на равнище $200,40/т, а борсата в Париж - EUR186/т.($190,00 и EUR 206.00 на 19.12.19 г.). Фобните котировки на западноевропейската пшеница останаха непроменени, но повечето експерти очакват умереното им понижение през близките дни. Като негативен за ценовото развитие фактор търговците възприемат увеличената оценка на Европейската комисия на размера на тазгодишната реколта от мека пшеница - 147,20 млн.т.

Ценовото рали отвъд Океана повлия за краткото повишение на цените на фуражното зърно на Стария континент, но в края на седмицата царевицата изцяло заличи спекулативния ценови аванс и на 19.12.19 г. Париж затвори на равнище EUR164,25/т. Експортната цена на френската царевица през изминалия седмичен период остана практически непроменена EUR170-172/т FOB Бордо/Рейн (EUR180-184 FOB – 19.12.19 г.).

Търговските източници информират, че в рамките на седмичния период средните цени на руската и украинската пшеница 12,5% се покачиха с 3-4 долара - до $214-216/:т FOB черноморско дълбоководно пристанище, в сравнение с $234-238/т FOB през същия период на 2018 г.

Междувременно цените на слънчогледа и слънчогледовото масло в Черноморския регион продължават да се покачват, следвайки международните котировки на палмовото и соевото масло. На пазара в Ротердам суровото слънчогледово масло вече се котира по около $820/т за доставка през м. януари, в сравнение с $760-770/т в началото на месеца и с $680/т на 18-20.12.18 г. В Украйна експортните котировки на маслото в рамките на един месец скочиха с 20-30 долара – до $760-770/т FOB Одеса/Николаев ($638-645FOB – 19.12.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Мачуганов, какви са действителните предизвикателства пред бранша, които се очертават в следващия програмен период?

- Зелената архитектура и въвеждането на тавани в подпомагането. Още в настоящия програмен период Европа въведе изискването за 5% екологично насочени площи. Виждаме, че Брюксел все повече вдига критериите и очертава по-строга рамка на т. нар. позеленяване в новата ОСП. Досегашните изисквания, свързани с плащания за екологично насочени площи /ЕНП/ стават задължителна база. Така че пожелателните 5% се превръщат в задължителни. И върху тях ще бъдат надграждани допълнителни критерии, които трябва да покрием. Въвеждането на тавани ще принуди голяма част от големите и средните стопанства да се откажат да заявяват за подпомагане част от своите обработваеми земеделски площи. Като теглим чертата, какво излиза: един път стопаните ще бъдат ощетени по линия на зелените площи, втори път – с въвеждането на тавани. Това ще удари мащабните земеделски стопанства – за тях новите изисквания ще бъдат скъпи и неприемливи за изпълнение.

- Защо толкова много ви плаши този момент – това ще ви струва нови инвестиции в специфична техника, ще ви направи по-слабо конкурентни на пазара?

- Позеленяването ще намали нашите доходи от конвенционалното земеделие и ще ни направи по-слабо конкурентни на Русия и на Украйна, на САЩ, на Аржентина, на Бразилия - на всички държави, които не работят по правилата на ЕС. Земята в Европа е скъпа, поскъпват торове, препарати, семена, плащаме високи ренти, високи са вноските по кредитите, които обслужваме, изкупните цени на зърното все по-често не покриват в достатъчна степен разходите за поддържането на едно стопанство на високо ниво. Да държиш плодородна земя под формата на екологично насочени площи – това ще ни струва загуба на пари. Това е истината. Ако бъдем по-меки – ще кажем, че от екологично насочените площи няма да имаме доходи. Идеята за въвеждането на тавани съдържа в себе си социален елемент. В тази връзка бих попитал: ако отнемеш на един земеделец 10 хил. дка земя, за да я дадеш на друг– какви са гаранциите, че този друг ще се справи – ще поеме ли риска да работи земя, да тегли кредити, за да инвестира, да се бори за пазар и да е рентабилен в крайна сметка? Става дума за възможности, за капацитет. Има ли оценка и анализ на този търсен ефект от въвеждането на тавани? Съмнявам се.

- На ежегодния аграрен форум на НАЗ стана ясно, че има близо 100 души, които неправомерно са получили субсидии. Има ли действителен проблем с т. нар. субсидаджии и ако да – какъв е неговият мащаб?

- На фона на близо 120 хил. регистрирани земеделски производители, няма и 100 нарушители са несъществена цифра. Наскоро чухме за една госпожица, служител в банка, която е присвоила близо 1 млн. лева. Така че, навсякъде има опити за злоупотреби. Задачата на държавата, на институциите и на службите е да не позволяват това. Като цяло, аз смятам, че гилдията на земеделците е чиста и си изпълнява коректно ангажиментите. Не мисля, че е добре заради една бълха да се изгаря целия юрган.

- Мегазаконът за поземлените отношения за пореден път беше отложен – кои са най-проблемните точки в него?

- Всички се опасявахме, че в така подготвения закон има голяма доза лобизъм – от страна на големите собственици на земя, от фондовете. Но вече е ясно, че и те не го приемат в сегашния му вид. Мога да говоря с часове колко са нещата, които не са на правилното място. Ще маркирам едно от важните неща. С лека ръка се прекратяват едни отношения за свободно договаряне между собственици и ползватели на земя, като се регламентират конкретни срокове. Като краен ползвател на закона, недоумявам как е възможно подобно нещо. С въвеждането на регламент за краен срок на договора между собственика и ползвателя, се погазва правото на свободно договаряне между тях. Имаме хиляди българи, собственици на земя, които са пръснати по целия свят. Нормално е те да искат да си уредят отношенията с ползвателите на тяхната собственост поне за 10 години напред, предвид това, че живеят извън страната. Как така се поставя срок в закона – недоумявам как точно са го измислили, това е абсурдно. Нека задам и другия важен въпрос – как един земеделец да инвестира в своето стопанство, ако няма сигурност, че ще стопанисва земята в годините напред? Как да вложим средства в напояване, в инфраструктура, ако нямаме сигурност за бизнеса си?

- Къде не може да бъде постигнато съгласие по отношение на Закона за градушките?

- В този закон трябва да има солидарна отговорност. Застрахователите казаха твърдо „Не, не участваме“. Ние питаме: къде в закона е мястото на държавата, на общините? Защото изграждането на цялата градозащитна система не е свързано само с покриването на риска за стопанствата на фермерите. Тя ще пази също така държавната, общинската и частната собственост. И тук трябва да се търси балансът. Има и друго изкривяване в сегашния вариант на закона, което трябва да се избегне. Ще го илюстрирам с пример. Ако някой гледа 5 дка аспержи, а друг 5 дка царевица или пшеница, справедливо ли е да плащат по равно за риска и по равно да получават обезщетение при нанесени щети? Не мисля, че е редно аз, като производител да плащам наравно с другите, а те да получават защита и протекция, която ще бъде платена с моите пари.

- България все още не членува в Копа и Коджека - възможно ли е създаването на Национална земеделска камара у нас?

- Трябва да узреем за това, няма начин просто. От 30 години работим в демократична среда, границите са отворени, ходим по Европа, виждаме, чуваме, четем, срещаме се с колеги от други европейски държави. Ние сме една от малкото страни, които нямат национална камара, която да представлява целия земеделски бранш. Копа и Коджека още питат България: Къде е вашата национална земеделска камара? Направиха специално за нас компромисен вариант за членство, но не това е начинът. Трябва да седнем всички заедно на масата, да извадим своите аргументи, ако трябва да се скараме, но накрая да узреем за създаването на единна национална земеделска камара. Иначе ще продължим да се обвиняваме в егоизъм и лобизъм. А това не е продуктивно. Това вероятно обслужва добре нечии интереси, но не и нашите собствени – на хората, които се занимават с аграрен бизнес. Независимо дали са зърнопроизводители, животновъди, производители на плодове и зеленчуци и т. н. Всички работим и правим бизнес на територията на република България и е нормално да подредим къщичката си. Тук отново трябва да напомним, че е нужен Закон за браншовите организации, който да регламентира кой кого представлява. И това да е реално, а не както е сега – събира се група хора и заявява, че представлява на национално ниво даден бранш.

- Лакомията и голямото его ли стоят в основата на това трудно узряване?

- До преди 30 години всички трябваше да бъдем еднакво богати. После рязко се наложи да се превърнем в капиталисти – по пътя на натрупването на опит в частния бизнес. Възпитани сме в едно време, днес живеем в съвсем друго. Българинът от онова време беше задружен, помагащ, подкрепящ. В условията на свободна пазарна икономика, в един момент материализмът и егоизмът надделяха. Промени се и ценностната система, особено при младите хора. Но нека кажем и хубавите неща. Българинът бързо се учи на добрите практики. Както успяваме да вземем най-доброто от Европа по отношение на производството, на иновациите, така ще трябва да узреем и за съюзяването. Този процес иска време, но нека си признаем - днес егоизмът ни е в повече.

- Пазарът фактор ли е в тези процеси?

- Европа ухажва Украйна. Украинското зърно е нашият най-голям конкурент и в момента бърка в джоба на българския земеделски производител. Това ни огъва, кара ни да търсим нови технологии, да се събираме на групи, да посещаваме чужбина, да обменяме информация и да търсим начин да сме по-конкурентни пазари. Макар и трудни, това са наченки на истинско сдружаване. Нека го кажа така: всичко се движи от пазара. На пазара празни ниши няма. За да оцеляваме, трябва да се научим да се съюзяваме. Не става дума за браншови организации. Става дума за друго – българският земеделец все още действа на пазара като свободен електрон, а това не е печелившо поведение. Няма какво да се лъжем – България е малка държава, произвежда малки обеми продукция. Ако играем индивидуално, ставаме незначителни, незабележими. За да оцелеем, трябва да сме единни и да гоним качество и обеми. Вярвам, че с всеки изминал ден узряваме в тази посока.

Публикувана в Интервюта

В средата на изминалия седемдневен период цените на мелничарската пшеница на борсата в Париж се изкачиха до най-високото равнище от края на юни насам - до EUR 182,15/т след което последва корекционно движение надолу и на 24.10.19 г. цената на декемврийския контракт ерозира до EUR180/т. Отстъплението от високите стойности на фючърсния пазар търговците обясняват с прибирането на печалбите, чрез продажбата на закупените на значително по- ниски цени контракти. В търговските среди се коментира, че е рано да се говори за обрат в тренда, тъй като големите купувачи са все още активни на пазара и експортните котировки на мелничарското зърно във Франция и Германия се задържат около високите месечни стойности - до EUR182,50/т ФОБ Руан и EUR 178-185/т СРТ Хамбург(EUR 203-205/т - 24.10.18 г.).Според европейските анализатори ситуацията в черноморския регион в момента е основен фактор подкрепящ пазара.

Цените на пшеницата в Русия и Украйна продължават да следват възходящия тренд, обусловен от намаления експортен потенциал на Русия. Съгласно оперативните данни на Федералния център за качество на зърното износа на пшеница от Русия през периода 1 юли - 22 октомври 2019 г. възлезе на 14,85 млн.т, с 10 на сто по-малко в сравнение с предходния сезон. Намалението на руските доставки пренасочва търсенето към Украйна, като предишната седмица износът на украинска пшеница нарасна с 20 на сто – от 466 хил.т до 557 хил.т.

В рамките на изминалия седмичен период (18-24.10.19 г.)експортните котировки на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се покачиха с нови 5-6 долара до $207-209/т FOB черноморско пристанище за товарене през м. ноември ($229-231/т – 24-25.10 2018 г.).

Сред големите сделки на международния пазар през изминалия седмичен период се откроява мащабната покупка на европейско хлебно зърно, извършена от Алжир. Алжирската държавна агенция OAIC закупи чрез международен търг 565 хиляди тона европейска (предимно френска ) мека пшеница с 11,5% протеин за доставка през ноември при средна цена от 228,84 $ / т C&F(стойност и фрахт), което е с $ 17/т над цената от предишния търг, проведен на 18 септември

Значими ценови промени липсваха и на пазара за фуражното зърно в ЕС. Ограничената търговска активност задържа котировките на царевицата в Париж в диапазон EUR 163-166/т за доставка през ноември, а на експортния пазар цената на френската царевица зацикли на равнище около EUR167-170FOB Руан/Бордо (ЕUR 171-173/т – 24.10.18 г.). Непроменени останаха и котировките на украинската царевица на експортния пазар – около $165FOB черноморско пристанище, което съвпада със стойността от същия период на 2018 г.

В слънчогледовия комплекс тонът на развитие беше слаб, като цената на суровото слънчогледово масло в Ротердам в края на седмичния период ерозира до $730/т за товарене през ноември-декември.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалия седмичен период (13-19.09.19 г.цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ се движеха предимно във възходяща посока, подкрепени от активизиране на износа и рязкото поскъпване на цените на петрола. При пшеницата за твърдото развитие на фючърсните и експортните котировки в значителна степен допринесоха и информациите за сушата в Австралия и Аржентина.

На 19 септември декемврийският контракт зимна пшеница затвори в Чикаго на равнище $179,35,/т, в сравнение с $177,37/т на 12.09.19 г. С 1,5-2 долара се повишиха и експортните котировки в САЩ – до $216-217FOB за мека червена зимна пшеница за товарене през септември- октомври.

С положително отклонение от 2,25 - 2,50 евро завърши седмичния период мелничарската пшеница на борсата в Париж – EUR171,75/т за доставка през м. декември. Цените на западноевропейското хлебно зърно на експортния пазар също се покачиха с 2-3 евро. На 19 септември френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR169-170FOB, а цената на германска пшеница мин. 12,5% протеин се изкачи до EUR 171-176/т СРТ Хамбург (201-203FOB Руан и СРТ Хамбург към 19.09.18 г.).

Експортните котировки на руската и украинската пшеница с 12,5% протеин в края на седмичния период се стабилизираха в диапазон $184-185 FOB черноморско пристанище ($206-215- 19.09.18 г.).

Оценките за производството на пшеница в ЕС през 2019/20 г. остават благоприятни. На 12 септември Министерството на земеделието на САЩувеличи прогнозата си за общия добив от пшеница в ЕС от 150 млн.т на 151 млн.т (137 млн.т -2018/19 г.), а на 18 септември водещата европейска независима агенция Strategie Grains подобри прогнозата си за добива от мека пшеница в ЕС с 1,5 млн.т, в сравнение с данните от м. август – до 144,5 млн.т, а това е с 14% повече в сравнение с предходния сезон. Анализаторите акцентират и върху друга важна промяна в прогнозните данни на Strategie Grains. В новата редакция на баланса прогнозата за износа на пшеница от ЕС за трети страни е увеличена с около 1 млн.т – до 25,7 млн.т, което е с драстичните 22,3% повече в сравнение с резултата от 2018/19 г.

Търговците споделят, че въпреки активизирането на експортното търсене възходящият потенциал на пазара в ЕС изглежда ограничен. Основна причина за това според европейските експерти са високите добиви в ЕС и относително ниските цени на черноморското зърно, което дори при паритетни стойности на база ФОБ, печелят купувачите с по-изгодното навло.

Тези дни пазарът на царевицата в САЩ получи голяма порция адреналин от рязкото повишение на цените на петроласлед атаката с дронове над петролните съоръжения на Саудитска Арабия. Очертаващото се увеличение на търсенето на царевица и производството на етанол стана основен фактор за възстановяване на цените на царевицата на борсата в Чикаго, което допринесе за възстановяване на цените на фуражното зърно на Стария континент след понижението в началото на месеца. Благодарение на подкрепата отвъд Океана ноемврийските котировки на царевицтаа на борсата в Париж през миналата седмица се стабилизираха в диапазон EUR162-164/т и около EUR 166/т FOB Бордо (EUR176 – 19.09.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

В Плевенско на места вече прибират маслодайната култура

Картината при слънчогледа и царевицата в региона на Плевен е добра, климатичните условия тази година са благоприятни за развитието на културите. Това съобщават зърнопроизводители от Северна България. Ако стопаните в южната част на страната са притеснени от продължителното засушаване, на север нямат подобни тревоги. Добивите няма да бъдат рекордни при царевицата, но се очертават прилични. Средният добив миналата година при царевицата в региона на Плевен беше наистина рекорден – над 750 килограма от декар. При слънчогледа картината е шарена - реколтата ще зависи от количеството на падналите дъждове по места, както и от избраната технология. Добивите ще варират от 150 до 300 килограма от декар. Комбайни вече жънат на места маслодайната култура – където нивите са прегорели, заради недостатъчни валежи. За да бъде рентабилен слънчогледът, добивите трябва да надхвърлят 250 килограма от декар, обясняват производители. През последните години маслодайната култура у нас се отглежда повече като сеитбооборотна, особено след като Украйна и Румъния стъпиха на този пазар. Българските стопаните трудно вземат решение да сменят слънчогледа с алтернативната рапица, която е капризна, по-трудоемка и изисква повече грижи и инвестиции по отношение на растителната защита.

Международната пазарна конюнктура в момента не е в полза на родните зърнопроизводители – цената на зърнено-житните култури рязко падна надолу заради слабото евро и натиска на американската пшеница. За една седмица цените на зърното на европейските борси са паднали с близо 15%. При маслодайните култури пазарът се очертава добър – заради силния долар и високата цена на петрола. Трендът при рапицата и слънчогледа на международните борси в момента е възходящ.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта