Земеделските производители във Франция ежегодно използват повече от 66 хиляди тона пестициди и хербициди, съобщава телевизионният канал France 2. Според оценки на неправителствената организация Générations Futures, остатъчните вещества от употребата на средствата за защита са 72% в плодовете и 41% в зеленчуците.
Най-малко остатъци от химични вещества се срещат в авокадото (23%), кивито (27%) и сливите (34%). Първенство по остатъци от пестициди при плодовете със съдържание от 80% са гроздето, мандарините клементини, черешите, грейпфрут, ягоди, праскови и портокали.
Най-ниско ниво на остатъци от пестициди сред зеленчуците са отчетени при цвеклото и карфиола - 7%. Най-високо в целина, пресни билки, маруля и чушки.
Използването на хербициди води до остри спорове във Франция.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

След общата дискусия за въздействието на агрохимикалите върху околната среда в ЕС се взе решение проучванията за пестицидите да бъдат достъпни за широката общественост. Депутатите от Европарламента гласуваха процедурата за разрешаване на пестициди в ЕС да стане по-прозрачна.
В доклада на специалния комитет по пестицидите се посочва, че на обществеността следва да се предостави достъп до научните изследвания, включително всички данни и свързаната с тях информация.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Делът на генеричните продукти в общия обем на агрохимикалите нараства всяка година. Ако през 2000 г. патентованите пестициди на пазара са били около 80%, сега са около 20%. Това заявява в интервю Санджив Рана главният редактор на британския сайт Agrow.

Въпреки това, отбелязва той, има категория непатентовани пестициди, които са технически генерици. В смисъл, че нямат патентно производство.
„Работата е в това, че компанията прави някои промени в тези продукти, които са на линията. Те можеда са до 90%на пазара. И добавят, че в индустрията няма правилно позициониране.
В световен мащаб около 40% са патентовани и непатентовани продукти, а генеричните са 60%.
Ако се погледне на пазара на генеричните продукти, то повече от половината се заема от 5-6 големи компании.
Тези компании на световния пазар заемат 65% до 75% , а 25% до 35% от пазара се заема от средните и малките производители.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Парламентът e одобрил предложението на френското правителство да увеличи данъка върху пестицидите, които замърсяват околната среда. Решението вече е влязло в сила на 1 януари, 2019година.

В резултат на това разходите на земеделските производители на хектар ечемик ще се увеличат с 21 евро, а за обикновената пшеница новият данък ще доведе до допълнителни 24 евро на хектар.

Селскостопанските организации и сдружения остро критикуват решението на парламента. И това е разбираемо, защото сега аграрният сектор ще трябва да увеличи годишните си разходи с около 100 млн. евро годишно.

Производителите наричат ​​това решение „екология на наказанието” и „аутизъм”, защото правителството„трябва да подкрепя” фермерите, вместо да ги принуждава да се обвързват с данъчни задължения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

На 16 януари Европарламента одобри отчет на Специалния комитет по процедурата за регистрация на пестициди в ЕС.

Планът има за цел да направи процедурата за регистрация по-прозрачна и контролируема. За тази цел обществеността трябва да получава достъп до изследванията, които продължават в хода на регистрацията на пестициди, включващи всички данни и информация, които касаят подаването на заявленията. И това е само едно от многото предложения, представени в отчета.

В хода на процедурата заявителите са длъжни да регистрират всички изследвания, след което тази информацияще се внася в публичен регистър. Известно време след това всички желаещи ще могат да коментират информациятя, получена в хода на изследванията, по време на което производителите на ПРЗ ще могат да представят допълнителни данни, за да гарантират, че цялата съответна информация се взема предвид в процеса на вземане на решения.

Европарламента също призова Еврокомисията да предостави предложените мероприятия по защита на уязвими групи и да забрани използването на пестициди близо до училища, детски градини,детски площадки, болници и домове под опека. Процедурата за оценка на пестицидите след регистрацията трябва да бъде по-строга и Европейската комисия ще трябва да започне епидемиологично проучване на реалните ефекти на пестицидите върху човешкото здраве.

„Решаващо е това, че процедурата по регистрация в бъдеще ще се базира на научни данни. По такъв важен въпрос научните изследвания трябва да бъдат от началото до края. Тук няма място за интереси или идеологии. Дискусията не трябва да зависи от политическия момент или емоциите“, казва един от докладчиците, немският евродепутат Норберт Линс.

„Специалният комитет хвърли светлина върху сериозните пропуски в системата за регистрация. Отчетът и Европарламента изискват съществено усъвершенстване. Широката поддръжка за реформа на процедурата за регистрация на пестициди за сметка на по-прозрачни и независими изследвания е сигнал за ​​действие на правителствата на страните от ЕС и Еврокомиссията като път за възстановяване на доверието от страна на гражданите към системите за вземане на решения в ЕС“, отбелязва друг евродепутат, белгиецът Барт Стес.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Производители на съвременни препарати за растителна защита екстремно търсят нови ниши и рецепти, в които традиционната агрохимия съседства с биопестицидите

В продължение на векове фермерите се стремят да защитят своите посеви от плевели, неприятели, нематоди и различни болести. Разцветът на растениевъдството съвпада с откриването на синтетичните пестициди, което е позволило производството на зърно, зеленчуци и плодове на ново ниво. 

Въпреки това, в последните години все по-често се повдига въпросът за обратната страна на интензивното растениеводство с прилагането на агрохимия: недоволство изказват еколози, обществеността и някой специалисти, призоваващи за традиционните методи на производство в селското стопанство и търсещи нови решения за ръст в индустрията растителна защита. По тяхно мнение днес могат да се отбележат три основни проблема за защита на реколтата:

  • Ефективност на съществуващите продукти. Гъбните патогени, насекомите и плевелите развиват устойчивост към химичните пестициди, което води към по-висок риск за тяхното разпространение при по-нататъшно използване на синтетични препарати.
  • Нормативни изисквания. Остатъчните количества пестициди могат да повлияят негативно върху здравето на хората и на околната среда, което е причина за по-строго регулиране по ограничаване на химичните остатъци.
  • Потребителски искания. Потребителите днес търсят по-здоравословна храна, произведена от продукти, отгледани по устойчив и екологично безопасен начин.

Всичко това стимулира тенденция към създаване на по-безопасни, по-устойчиви и екологично чисти решения за защита на селскостопанските култури. Но реалността е такова, че повечето от фермерите не са готови да направят „скок“, за да преминат на 100% на биопрепарати. В отговор на това отрасълът предлага нови хибридни решения, съвместявайки най-добрите „от двата свята“, комбинирайки биологични и химични активни вещества за защита на растенията, за да осигури ефективно решение за долгосрочна защита.

В процеса на земеделие и инбридинг културните растения загубиха своя естествен имунитет или устойчивост към гъбни и бактериални патогени. Въпреки прилагането на традиционни химични пестициди, насочено за борба с тази устойчивост, къде по пътя на химическата ротация, къде с помощта на смеси от различни химични вещества, като краен резултат се образуват високотоксични среди, които са ефективни само в краткосрочна перспектива.

Хибридният разтвор осъществява контрол на реколтата по различен начин от традиционните пестициди, създавайки дълготрайно решение без загуба на ефективност. Скоро компания STK Bio-AG Technologies представи на пазара хибриден фунгицид с добра резултатност, който дава много ниска вероятност за развитие на резистентност или кръстосана резистентност при патогените по растенията. Хибридната композиция съдържа 200 г/л дифеноконазол + 400 г/л екстракт от чаено дърво. Тази формула осигурява различни механизми за защита на растенията за повишаване ефективността в борбата с болестите по растенията и успешно отглеждане на реколтата.

При подходящи концентрации хибридният фунгицид в значителна степен инхибира прорастването на спорите, намалява поражението на обработените листа и ограничава разпространението на поражения, причинени от различни гъби с малко въздействие на токсични химични вещества върху селскостопанските култури. Профилактичната и лечебна активност на препарата, в съчетание с непряката активност чрез растението-гостоприемник във вид на системна резистентност или подобрен растеж, позволява да се смята че този инструмент е доста перспективен в борбата с болестите по растенията. Той е надежден, оставя малко остатъци и осигурява значителна добавена стойност за производителите.

Към момента препаратът се предлага за борба с широк спектър на болести по зърнените, овощните и зеленчукови култури и вече е регистриран в Израел, Сърбия, Филипините и различни страни на Латинска Америка, и е в процес на регистрация в Бразилия, САЩ и ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Прилагането на фитосанитарни проекти за борба с плевелите и други вредители, които влияят на посевите, доведе до увеличаване производителността на селскостопанските култури в Европа през последните 50 години. Тяхното използване бе едно от основните направления за интензификация на селското стопанство през последните десетилетия, което позволи получаването на по-високи добиви.

Двама изследователи от научния екип на европейския проект Diverfarming в Университета Вагенинген (Нидерландия), Виолет Гейсън и Коен Риц, са анализирали проби от повърхността на почвата от 11 европейски страни, в търсене на следи от пестициди, използвани при селскостопанското производство. По резултатите от изследванията се установило, че в почвата се съхраняват значително количество пестицидни остатъци.

След анализ на 317 проби, взети през 2015 година от 11 европейски страни, отнасящи се към шест различни системи на земеделие и благодарение на изследването „Остатъци от пестициди в европейските селскостопански почви: скрита реалност“, станало ясно, че 83% от пробите съдържали остатъци от пестициди (от 76 различни типа съединения), примерно 58% са били смеси от пестициди, а 25% са съдържали остатъци от един тип вещества. Основно били откривани съединения от хербициди, DDT (забранено от 1970-та година) и фунгициди със широк спектър на действие.

Повишената социална значимост по този въпрос има две основни предписания: натрупване и съхраняване на пестицидите в почвата (както е установено в това изследване) и тяхната токсичност. Отчитайки, че остатъците се натрупват в най-повърхностните части на почвата, те лесно попадат във въздуха с въздушните потоци.

За противодействие на този проблем проектът Diverfarming, финансиран по програма H2020 на Европейската комисия, предлага по-рационално използване на земята и намиращите се в нея ресурси: вода, енергия, торове, машинно оборудване и пестициди. Предлагат се редица алтернативи за съхраняване баланса на почвените микроорганизми и биоразнообразието. Те варират от използването на нови неустойчиви (лесно разградими) пестициди, биостимулатори, органични компости до прилагането на диверсификация на културите, което ще способства балансирано съществуване на насекоми и отсътствие на вредители.

Според изследването, присътствието на смеси от пестицидни остатъци в почвата е по-скоро правило, отколкото изключение, което илюстрира необходимостта от оценка на екологичните рискове за свеждане към минималните им въздействия.

Земеделците все повече осъзнават, че за да произведат качествена продукция е необходима здрава почва, а това означава, че подобни изследвания и стратегии, като предложените от Diverfarming, придобиват все по-голямо значение в селскостопанския сектор на Европа.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Специалната комисия, която Европейският парламент (ЕП) създаде, за да разгледа процедурата на ЕС за употребата на пестициди, прие доклад относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди.

Евродепутат Момчил Неков е единственият българин в състава на специалната комисия. Решението на ЕП за създаването на работния орган е в отговор на изразените опасения за риска от хербицидната субстанция глифозат. Лицензът за неговото разпространение в ЕС беше подновен от държавите членки за петгодишен период през ноември 2017 г.

Специалната комисия имаше задача да оцени процедурата за даването на разрешения за употреба на пестициди в ЕС, както и потенциалните пропуски в начина, по който е направена научната оценка на въздействието на тези вещества и одобрението за тяхната употреба.

„Радвам се, че днес изразихме силен сигнал към индустрията и обществото. Гласувах „за“ важни препоръки относно процедурата по разрешаване на пестициди в Специалната комисия относно процедурата за ЕС за разрешаване на пестициди, с което окончателно бе приет докладът“, каза Неков.

Около 360 тона нелегални или фалшиви пестициди са конфискувани в Европа в резултат на операция SILVER AX III (2018), която се координира от Европол с подкрепата на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). За 2016 и 2017 г. и в България се наблюдава ръст на нарушенията и заловени нелегални пестициди.

„Смятам, че нелегалният внос на пестициди трябва да спре, защото от това страда българското земеделие, пчеларство, но и общественото здраве. Трябва митниците и на КППТ-та да се засили контролът и да спре този нелегален внос, защото той носи рискове за здравето и на българина.“, допълни Момчил Неков.

Евродепутатите от комисията смятат, че специално внимание трябва да се обръща на ефекта върху здравето на хората и животните при процедури по одобрение на пестициди.

Защитата на общественото здраве и на околната среда трябва да имат най-висок приоритет в процедурата по одобрение използването на пестициди.

В приетия доклад относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди се казва, че ЕК и държавите членки трябва да контролират и стриктно да спазват забраната за внос на непозволени съставки от трети страни. Много от тези продукти имат по-ниски стандартни относно опазване на здравето на човека и животните, за това е много важно да бъде следено за това, те да не циркулират и да не се използват в ЕС.

Членовете на комисията за употребата на пестициди в ЕС решиха  да не се използват препарати за растителна защита (ПРЗ) в области използвани от широката общественост (места, където има много хора – градове, централни градски части, паркове и т.н.).

Те предложиха чрез настоящите и нови програми на ЕС да се провеждат проучвания на пестициди с нисък риск или на нехимически методи.

В доклада се призовава ЕК да предложи и включи задължителни мерки за намаляване на риска в процедурата по одобрение, като се вземат специфичните аграрни, климатични характеристики и тези на околната среда, в различните държави членки.

Държавите членки трябва  по-добре да изпълняват процедурата по оторизация с цел да се искат по-малко дерогации и удължаване на сроковете за използване на пестициди, а ЕК да разрешава дерогации единствено при обосновани ситуации по спешност.

„Идеята  е да се сведат до минимум дерогациите, примерно за забрана употребата на неоникотиноидни пестициди и да се върви към развойна дейност на други активни вещества, които не вредят на пчелите. Трябва да се намери баланс между растителната защита, от една страна, и пчеларския сектор, от друга“, коментира Неков.

Публикувана в Новини на часа

Както е известно, в международната търговия с цитрусови плодове, третирането им с фунгициди след прибиране на реколтата е позволено за да предотврати повреждането на плодовете по време на съхранение и транспортиране.
При това са важни два момента: при обработката е необходимо да се постигне равномерно разпределение на фунгицида върху всички плодове на партидата. И преди да се продаде продукта, остатъчното количество на действащото активно вещество да не надвишава максимално допустимата концентрация на страната по местоназначение.
Испанската фирма Citrosol работи активно не само във всички региони на производство на цитрусови плодове в Испания, но и в Южна Африка. Тя продава цитрусови плодове по целия свят и за нея качеството и безопасността на продуктите са особено важни.
Стандартните методи за определяне на остатъчното количество пестициди в акредитирана лаборатория изискват няколко дни, което значително усложнява международната търговия. Износът на цитрусови плодове в азиатските страни бързо се увеличава, но има случаи, когато стоките вече са на път, а лабораторията съобщава, че пределно допустимите дози на остатъчно вещество не отговарят на националните стандарти на дадената страна.
В сътрудничество с учени от Университета във Валенсия (Испания) и фирма Lata-CSIC, са създали малка мобилна лаборатория, наречена Easy kit®. Благодарение на използването на тези лаборатории e възможно да се определи съдържанието на остатъчното количество от най-разпространените фунгициди директно в склада или на мястото за опаковане. Резултатът става известен след няколко часа, което значително увеличава гъвкавостта на работата.
Понастоящем тези лаборатории определят остатъчното количество имазалил, пириметанил и ортофенилфенол, но Citroxol планира да разшири обхвата на откриваемите вещества. В допълнение към определянето на тези съединения в плода, те могат да бъдат определени във водата за миене и восъка за преработка на плодове. Възможно е да се определи съдържанието на тези съединения в плодовете, които вече са в склада на купувача навреме, за да се пресортират плодовете превишаващи дозата. Анализът на водата и восъка изисква само 25-30 минути. в зависимост от броя на анализираните проби. Определянето на остатъчното количество в плодовете изисква 40-45 минути.
Тези лаборатории са подходящи не само при търговия с цитрусови плодове. Фунгициди на база пириметанил се използват широко в света и за обработка на ябълки и круши след прибиране на реколтата.
За мобилните лаборатории не се изисква специално обучен персонал, а новото решение за контрол на остатъчните количества отговаря на схемите за качество и стандартите ISO 9000, ISO 14000, APPCC и Global GAP. Мобилните лаборатории за определяне на остатъчното количество пестициди са още една крачка към точното земеделие.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Според учените, европейското селско стопанство може постепенното да се откаже от пестицидите, за да намали влиянието на селското стопанство върху климата и биологичното разнообразие, като същевременно се гарантира сигурността на храните.

Според френските учени Пиер Мари Аубера и Ксавие Пу, алтернативен сценарий за прехода към агроекологично земеделие е свързано с мащабна трансформация на сектора на селското стопанство в Европа, което ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове и възстановяването на биологичното разнообразие.


През последните години от страна на потребителите е нарастнало търсенето на биологични продукти, а това показва, че хората са загрижени за здравето си.

Учените смятат, че изменението в агросектора на Европа трябва да започне с пребалансиране на европейската диета: повече зърнени храни, плодове, зеленчуци, по- малко месо, яйца, риба и млечни продукти.

Според учените е необходимо да се преустанови използването на пестициди и други синтетични материали, заменяйки традиционното земеделие с екологични методи.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 14

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта