Между 60 и 80% от парите по схемите за обвързана подкрепа се крадат, казва организационният секретар на браншовата организация

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Василев, защо българските производители на пипер работят с вносни сортове, а не с български?

- От вносните се изкарват между 4 и 6 тона от декар, а от българските – 2 тона. При тази ситуация, кой ще иска да работи на загуба? Ясно е, че вносните семена ще бъдат предпочитани. А и крайният потребител не иска да купува скъп пипер, а българският е такъв.

- Как може да се промени тази картина?

- Няма как. Ако българската наука започне да създава продуктивни сортове пипер, това изключва опазването на традиционните български такива, каквато е куртовската капия, например. В хибридните сортове няма достатъчно сухо вещество, те са с голямо съдържание на вода, с лоши вкусови качества, но са продуктивни. Българските сортове са ниско продуктивни, но са с изключителни вкусови показатели. Българският производител избира да печели, вместо да работи на загуба. Затова засажда хибриди. Затова и картината днес е такава – демокрацията и ЕС ни научиха да продаваме вода, вместо пипер, но да печелим. Или ще ядеш вкусно и скъпо, или ще ядеш безвкусно и евтино. Това е положението. И това се отнася не само за пипера, а за всички плодове и зеленчуци. Разликата между българските и чуждите сортове е непреодолима. На първите себестойността е 40 стотинки, на вторите – 20 стотинки. Как да стане? Всъщност, може да стане – с дотиране от държавата. Но с дотиране от 200%, а не с 4%, както е сега. Ако искаме да ядем вкусни български зеленчуци. Но такава политика няма. Затова в момента българските зеленчуци са около 0,5% от всички, които се предлагат на пазара. Това е истината.

- Какви количества пипер произвеждаме в момента и колко от тях отиват за преработване?

- Годината още не е приключила, но очакваните количества български пипер са около 45 хил. тона. От тях не повече от 1000 тона са българските сортове. Вносът е от порядъка на 200 хиляди тона.

- Доста печална картина – как стигнахме до тук?

- Европа ни научи на това. Да произвеждаме вода и да я продаваме като пипер. Важното е да прилича на пипер, а не какво има в него. Затова вместо да спечелим от демокрацията, ние се научихме на всички европейски тарикатлъци – принудиха ни и научиха да произвеждаме боклуци. Такава е истината. Българското зеленчукопроизводство преди се развиваше на светлинни години напред. Демокрацията ни научи на лошо – да получаваме субсидии, като продаваме вода. От вносните хибриди един производител ще изкара 1000 лева печалба, от българските ще е 500 лева минус. Какво да прави българският производител? Да фалира или да оцелява? Мисля, че отговорът се подразбира.

- И къде отиде прочутият „болгарский перец“?

- Няма го вече. ЕС го уби. В Русия 200 хиляди ресторанта продават „болгарский перец“, но това е само рекламен трик. Пиперът всъщност е турски, сръбски, холандски, но не и български.

- Защо у нас така се изкривяват схемите за обвързано подпомагане при плодовете и зеленчуците?

- Парите по обвързаната подкрепа при някои зеленчуци се крадат и този процент варира между 60 и 80. Реално производство всъщност няма – поне такова, каквото е описано за подпомагане. Ако тези количества български плодове и зеленчуци са реално произведени, вносът ще е около 60-70%. А днес той е над 90, което означава, че ние не произвеждаме.

- Работи се само по документи – това ли е причината, за да минават номерата на схемаджиите?

- Точно така, работи се само по документи и не се правят проверки на терен. От земеделското министерство заявиха, че нямат капацитет да проверяват на 100% площите, както поискахме от Асоциация „Български пипер“. Предложихме и нашата помощ – разполагаме с 240 експерти по пипера, толкова са нашите членове. Но от министерството отказаха, макар че разполагат с около 40 човека, които могат да проверяват на място и които нещо разбират от зеленчуци. От МЗХГ обещаха да увеличат проверките от 5 на 20%, но и това е крайно недостатъчно. Затова ще продължава да се лъже и да се краде по схемите. И скоро няма да се преборим с чертожниците. А за мен това поставя въпроса дали някои чиновници от МЗХГ и от ДФЗ няма да се окажат свързани с източването на парите по схемите за обвързана подкрепа и всъщност нямат интерес истината да излезе наяве? Така излиза, нали? Иначе защо отказват помощ, каквато им предлагаме, ние, браншовите организации?

- Как ще коментиране въведените минимални количества, който се изискват, за да се получи подпомагане по схемите за обвързана подкрепа?

- Нормативите са три пъти занижени надолу от това, което реално може се произвежда. Ако пиперът, например, е нормално да дава продукция 4 тона от декар, защо нормативът изисква 1 340? И тези данни не се отнасят само за пипера, а за всички зеленчуци. На последният Консултативен съвет предложих да бъдат променени минималните количества по схемите – да бъдат завишени, за да отидат парите само при тези, които произвеждат. Не се съгласиха. Защото управниците искат да раздават пари на калпак. Да има по малко за всички. Това е партиен подход. Така не се подпомагат производители, така се раздават се пари на гласоподаватели. Гонят се политически цели, не производствени. Тогава по-добре да сменят името на схемата. Защото излиза, че ни дават пари, за да не произвеждаме.

- Трябва ли да има специална стратегия за пипера и кои зеленчуци трябва да бъдат приоритетно подпомагани?

Пипер, домати и краставици – това са стратегическите български зеленчуци. 80% от продажбите на българския пазар са свързани с тях. Всичко друго е допълнение. Но на практика такава разлика не се прави в подпомагането. Това е погрешна политика. Сега ще вкарат по схемите броколите и аспержите, но българинът яде пипер. България е първа в света по консумация на пипер на глава от населението. Ние изяждаме 90% от пипера, който произвеждаме, включително и вноса. А той е 10 пъти повече от родното производство. Всички страни около нас изнасят пипер. А ние го консумираме.

- Какви са в момента площите с пипер у нас?

- Около 29 хиляди декара, при 330 хиляди по времето на социализма. Не, не искам да се върне социализма. Искам да произвеждаме, да изнасяме пипер и да живеем нормално.

- Кой е най-острият проблем в сектора днес?

- Липсата на работна ръка. И това е проблем за всеки, който изобщо се мъчи да произвежда нещо. Тази година около една трета от пипера ще остане необран, защото няма работна ръка. Това рефлектира и върху преработването. Въпреки, че имаме 37 преработвателни предприятия, те не могат да поемат толкова големи количества пипер, защото изпитват недостиг на работници. Фабриките преработват 2 тона, а пиперът, който чака е 6-8 тона. Но с четири женички в предприятието как да стане? И така пиперът или остава на корен, или залежава. Пада му качеството, пада му и цената. И фермерите търпят загуби. Проблемът с липсата на работна ръка става все по-жесток. И няма и как да се разреши. Качествените български работници избягаха в чужбина. Тези, които сме принудени да наемаме, нанасят повече щети, отколкото вършат работа. Но иначе искат големи заплати. А не различават ляво от дясно. Управниците и тук изостават в решаването на проблема. Много фирми са принудени да вкарват нелегално работници от Украйна, Молдова, Беларус, защото няма адекватни договорености на държавно ниво. Но работниците от тези държави са 4 пъти по-продуктивни от нашите и затова много производители опират до тях. Подчертавам, това е най-страшният проблем – липсата на работна ръка. Затова всичко е толкова зле и все по-зле ще става. Само в главите на управниците всичко е наред. Но аз съм сигурен, че те са наясно с цялата картинка. Лъжите им може да минават пред Европейския съюз, но не могат да излъжат нас, които живеем в България.

- Какво мислите за новия агрокомисар по земеделие Януш Войчеховски?

- Мисля, че той е късмет за нас, страните от Източна Европа. Войчеховски през целия си живот се е занимавал със селско стопанство и разбира от земеделие. Въпреки, че Полша е доста по-напред от нас в развитието на сектор „Плодове и зеленчуци“, ние все пак сме съизмерими с тях. Тъжното е, че поляците са по-напред от нас, защото по-рано се научиха да продават вода, вместо качество. И в момента изнасят за целия свят и най-много за Европа. Макар че, в началото същият този Европейски съюз им издърпа ушите, като изхвърли полските ябълки, защото били прекалено червени, тоест прекалено качествени. Европа обаче не иска качество, иска количества. И поляците бързо усвоиха този урок.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 22 Юли 2019 09:16

Слънчев пригор при пипер и домати

При силно слънце и жега, почти всички зеленчукови растения бързо повяхват, листата им увисват. За да имсе помогне, е необходима много вода вечер и сутрин.

При такива условия често по плодовете на пипера и доматите се появяват белезникави петна, които по-късно стават като изгорени с некротирала тъкан. Тези петна са резултат от въздействието на слънцето, познато като слънчев пригор.
В някой случаи тези пригори могат да се се дължат и на поливането. Водните капчици, които попадат върху плода, играят ролята на леща, през която слънчевите лъчи преминават и изгарят през тънката ципа участъци от плодовете на доматите и пипера. Понякога - обратно, причината може да е в липсата на вода.

При плододаващите растения при липса на вода и твърде висока температура, страдат първо плодовете - изсъхват, появяват се следи от изгаряне, някои опадват от растението.
По време на силна жега поливането трябва да става рано сутрин или вечер. Това позволява водните капки да изсъхнат преди слънцето да напече силно и температурите да се вдигнат и да не причинят изгаряния по плодовете пирпера и доматите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Ларвите на някой видове от сем. Elateridaeповреждат кореновата система и подземните части на стъблата на доматите, пипера и патладжана. Нападнатите растения жълтеят, листата се завиват, растенията увяхват, лесно се изскубват и накрая изсъхват. Бръмбарите се хранят с цветовете на различни растения. Ларвите са продълговати, силно хитинизирани, жилави, оцветени от светложълто до тъмнокафяво. Бръмбарите известни още като полски ковачи или скокльовци, оцветети от сивокафяво до чернокафяво.Развитието на телените червеи продължава 3-5 години.

Добрата обработка на почвата, унищожаването на плевелите, балансираното торене с азотни и калиеви торове, включване в сеитбооборота на култури като грах спомагат за по-добро опазване на растенията от телени червеи. При плътност от 4-5 ларви на кв. м. в при домати, пипер и патладжан трябва да се внесат 4-5 кг/дка гранулирани продукти за растителна защита, по време на сеитба и разсаждане - 2 кг/дк в браздите или редовете. Вегетационните обработки на почвата принуждават телените червеи да мигрират по-дълбоко в почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Гъсениците на царевичния пробивач повреждат различни части на пипера. Първите възрасти скелетират листата, по-късно ги нагризват в различна степен. Нагризват също и кората на стъблото. Освен това те се вгризват в стъблото и неговите разклонения. Гъсениците се вгризват в плодовете на пипера и унищожават семената и месестата част.

Неприятелят има разтегнат период на излюпване и краткото време от излюпване до вгризване, при това положение използването на инсектициди за борба с неприятеля при пипера е недопустимо. Провеждането на борбата да става с нехимични средства. Препоръчва се засяване на царевица в близост до лехите с пипер, с цел привличане на пеперудите за яйцеснасяне върху нея. Използването на бактериалните продукти за растителна защита на база Bt също могат да се използват.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Пиперът се разсажда при затопляне на времето и когато вече няма опасност от късните пролетни слани. Това за различните райони на България е от края на април до началото на май.

Седмица до десетина дни преди разсаждането разсадът се калява – засушава се и през деня се изнася навън.

За ранното полско производство е подходящ браздовият начин на засаждане. Растоянието между браздите е 50-60 см и на 12-15см по 1 растение.

За средно ранно и късно производство е подходящо отглеждането на ниска леха - 30х20 см растение или фитарии - 40х15см по едно растение.

Пиперът е много взискателен към почвата. Кореновата му система е разположена плитко и затова е добре почвата да бъде водопропусклива. За пипера не са подходящи студените, силно киселите, песъчливите, бедни на хумус и хранителни вещества почви. При недостиг на азот пиперът остава без листа, а при излишък се забавя образуването на плодове. На младите растения е необходимо да се внася фосфор, за да нараства кореновата система, а на възрастните - за да се формират репродуктивните органи (бутони, цветове, плодове и най-вече семена). Калият увеличава устойчивостта на растенията към по-ниски температури и болести.

Пиперът не понася дълбоко засаждане. Засажда се малко по- дълбоко, отколкото е бил преди разсаждането.След засаждането растенията се поливат с умерено количество вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Освен лук и чесън, билките, които могат допълнително да привличат опрашващи насекоми, имат добър ефект в близост до пипера. Културите, които са отлични съседи за него, както на открито, така и в оранжерията са: босилек,  невен, кориандър, девисил,  риган,  латинка, магданоз, вратига,  мащерка.

Пиперът се развива добре в присъствието в оранжерията на ранни култури (репички, листна маруля, спанак), които се сеят рано и когато има недостиг на пространство, те се прибиратсъщо рано. Възможно е да се отглеждат такива зелени култури в близост до пипера. Те перфектно защитават почвата от прекомерно изпаряване на влагата след поливане и няма да позволят на почвата да се напука от топлината. Морковите също могат да бъдат сред гореспоменатите култури.

Пиперът се чувства добре до зеле - но не всички видове! Бялото зеле и карфиолът ще бъдат най-добрите му партньори в оранжерията. Съседство между пипер с тиквички, целина, бамя също е приемливо.
Лоши съседи за пипера
Разбира се, не всички култури могат да съседстват добре с пипера в оранжерията. С някои от тях пиперът се конкурира за ресурси, а други дори могат да потискат растежа и развитието му, а и болестите им може да са еднакви.
Не се препоръчва засаждане до пипер в оранжерията копър. Копърът обикновено е антагонист на почти всяка култура, поради агресивността си в разпространението - той е в състояние да “удуши” крехкото растение на пипера. В допълнение, той отнема много хранителни вещества от почвата и отделя силни ароматни вещества, „неприятни“ за пипера.
И копърът може да се превърне в убежище на морковените мухи и листни въшки - опасни насекоми, вредители и по пипера.
Пиперът не понася добре някои видове зеле - брюкселско зеле, с което се конкурират за вода.
Бобовите растения също не са добри съседи за пипер. Дори и като се вземе предвид факта, че като цяло бобовите обогатяват почвата с азот, грахът и бобът са способни да потискат развитието на пипера и имат общи заболявания, например антракноза.
Като цяло, не се препоръчва засаждане на пипер в оранжерията до семейството Solanaceae - картофи, домати и патладжан. Те заемат много място, консумират еднакви хранителни вещества, освен това се нападат от еднакви болести и вредители. Като засаждате тези зеленчуци едни до други, е по-вероятно да предизвикате конкуренция и огнища на болести.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Често след засаждането на пипера в оранжерии или в градината, листатаму опадват. За да се избегне това, разсадът от пипер трябва да бъде засаден в почвата на възраст 50 или 60 дни, не по-стар. При разсаждане на прерасъл разсад кореновата система много повече се травмира, а това пък води до опадване цветовете на пипера. Ако разсадът е засаден със завързи, те също могат да опадат. Понякога при засаждане на открито листата пожълтяват и опадват.
При засаждането на пипера често се получават и грешки. Най-типични са: засаждане в студено време, температура по-ниска от + 14°C на почвата. При засаждането на пипера, както в лехата, така и разсадът трябва да се поливат с топла, престояла вода.

Пиперът не се засажда много дълбоко, защото той не образува допълнителни корени. След засаждането не се окопава до 7-8 дни, защото корените на му са повърхностни.
Ако в деня на засаждането на пипера (и през следващата седмица) е горещо, то тогава в оранжерията трябва да се поддържа дневната температура не по-висока от 22°С. За да се повиши влажността в оранжерията, поръсете с вода пътеките и стените на (но не и растенията!).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 19 Април 2019 12:48

Подхранване на пипера с йод

Йодът може да бъде използван в най-различни фенофази от развитието на пипера.Използва се също и за обеззаразяване на семената. Може да използвате йодов разтвор при разсадите. Когато на растенията се появят 2-3 същински листа, те се поливат с разтвор, получен при разтварянето на една капка йод в три литра вода. Тази поливка е достатъчна за постигане на по-висока степен на защита срещу различни гъбни болести.

Йодът, като подхранване за възрастни растения пипер
След засаждането на пипера на постоянно място в градината, растенията може да се обработятс йод: като поливка в корена и като листно подхранване.
За използване на йода в качествотона тор са достатъчни 3 капки йод разтворени в 10 литра вода. Всяко растение се полива с един литър от получения разтвор.
Тази процедура най-добре да се провежда при образуване на завързите.
В резултат на това плодовете на пипера може да се увеличат с 15% поголемина, а също така се съкращават и сроковете на узряване.
Ако ви е по удобно да подхранвате листно пипера, тогава в 1 литър вода се разтварят 2 капки йод. С полученият разтвор растенията се пръскат през 10 дни. Достатъчни са три обработки за сезон. При отглеждане на пипер в оранжерии със същият разтвор се пръска в интервал от 15 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Производството на сладък пипер в света достига около 40 млн.т. през 2017 г., сочат анализите на САРА. Производството расте с 3% годишно в последните години. Най-голям производител е Китай с 51%, Мексико – 8% и Турция – 7%. Стойността на световната търговия със сладък пипер възлиза на 6 млрд. US$. Трите лидери в износа са: Мексико – 22%, Испания – 21% и Холандия – 17%. Цените на едро  в основните производителки на пипер в ЕС отбелязват ръст, като през есента на 2018 г., те вече са между 0,9-1,0 евро/кг и вероятно ще бъдат с около 10% по-високи отколкото са били през миналата 2017 г. Трябва също да се отбележи, че поради значителната обезценка на турската лира през 2018 г, цените в Турция, която е един от най-големите доставчици на зеленчуци, включително домати и пипер за Европа и основно у нас, цените бяха с около 30-40% по-ниски отколкото обичайно. Например, в Турция, основната страна доставчик на червени чушки вид “Капия” у нас, цената по време на прибиране на реколтата бе около 0,30 евро/кг, докато у нас цените на едро през есента на 2018 г. се колебаеха в диапазона 1-1,2 лв/кг. До края на 2018 г. се очаква цените да нарастват, което е продиктувано от нормалното сезонно увеличение, което се наблюдава всяка година. 

Според водещи аналитични агенции в следващите години се очаква стабилен ръст в търсенето на пипер (зелен и червен), както и на запазване силното търсене на краставици, докато при доматите се предвижда задържане.
Пазарната и ценовата конюнктура в Европа през 2018 г. при зеленчуците се отличава с относително високи цени, което се дължи на по-слабата реколта, специално при полското производство. Засушаването през това лято в голяма част от Западна Европа доведе до по-ниски добиви, като в Италия, която е водеща при доматите за консервната промишленост се отчита между 20-30% помалко продукция. Цените на основните зеленчуци в Европа през това лято са повисоки от миналогодишните. 
Публикувана в Новини на часа

Екип от инженери тества робот за автоматично бране на пипер в оранжерии. Работата по автоматизирането на селскостопанските процеси се осъществява в рамките на проекта SWEEPER, финансиран от ЕС.
Изпитването се извършват в оранжерия, където пиперът се отглежда в два реда при V-образна система за засаждане. Роботът се движи свободно по производствените площи и отрязва зеленчуците с помощта на механични ръце. За откъсването на една чушка на робота са му необходими 24 секунди, а точността за момента е 62%. В лабораторни условия той е откъсвал 1 пипер за по-малко от 15 секунди.
Инженерите от SWEEPER са сигурни, че роботът ще бъде финализиран и готов за производство след 4-5 години.
Основната трудност при проектирането на роботи за зеленчуци и плодове е свързана с изчисленията на движенията в зависимост от размера и формата на прибираните плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта